Авакум 3 - Софония 2
Bulgarian Bible
3 Молитвата на пророк Авакума, по Оплакванията.
2 Господи, чух вестта за Тебе, и се убоях. Господи, оживявай делото си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева си помни милостта.
3 Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.
4 Сиянието му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната му; И там бе скривалището на силата му.
5 Пред него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете му.
6 Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките му бяха като в древността.
7 Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.
8 Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете си И на колесниците си, за да избавяш?
9 Лъкът Ти биде изваден от покривката си, Както Ти с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.
10 Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Вдигна ръцете си нависоко.
11 Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото ти копие.
12 С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.
13 Излязъл си за изблавление на людете си, За избавление чрез помазаника си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)
14 Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядят скришно сиромаха.
15 С конете си преминал си морето, Натрупаните много води.
16 Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам тихо скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.
17 Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,
18 Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.
1 Господнето слово, което дойде към Софония, син на Хусия, син на Годолия, син на Амария, Езекиевия син, в дните на Юдовия цар Иосия, Амоновия син: -
2 Съвсем ще погубя всичко От лицето на земята, казва Господ.
3 Ще погубя човек и животно, Ще погубя въздушните птици, и морските риби, И съблазнителните идоли заедно с нечестивите; И ще изтребя човека от лицето на земята, казва Господ.
4 Ще простра ръката си върху Юда И върху всичките Ерусалимски жители ; И ще изтребя от това място останалите Ваалови служители, И името на идолските жреци заедно със свещениците;
5 Ще изтребя и ония, които, върху къщните покриви, се кланят на небесното множество, И ония поклонници, които се кълнат в Господа, Но които се кълнат в Мелхома;
6 Тоже ще изтребя ония, които са се отклонили от господа, И които не търсят Господа нито питат за него,
7 Мълчи пред присъствието на Господа Иеова, Защото е близо денят Господен; Защото Господ приготви жертва, Освети поканените си.
8 И в деня на жертвата Господна Ще накажа първенците и царевите чада, И всички, които са облекли чуждестранни дрехи.
9 В оня ден ще накажа и всички, които прескачат праговете, Които пълнят къщите на господарите си с грабителство и измама.
10 И в оня ден, казва Господ, Ще се чуе метежен вик от рибната порта. Ридание от втория квартал, И голям трясък от хълмите.
11 Плачете, жители на Мактес, Защото се изтребиха всичките търговски люде, Погубени бидоха всички, които бяха товарени със сребро.
12 И в онова време Ще претърся Ерусалим с ламби, И ще накажа мъжете, които почиват на дрождието си, Които думат в сърцето си - Господ няма да стори ни добро, ни зло.
13 За това, имотът им ще бъде разграбен, И къщите им запустени; Да! ще построят къщи, но няма да живеят в тях. И ще насадят лозя, но няма да пият виното им.
14 Близо е великият ден Господен. Близо, и много бърза, - Гласът на деня Господен; Там ще извика горчиво и силният.
15 Ден на гняв е оня ден, Ден на смущение и на утеснение, Ден на опустошение и на разорение, Ден на тъмнина и на мрак, Ден на облак и на гъста мъгла,
16 Ден на тръба и на тревога Против укрепените градове И против високите кули при ъглите.
17 Аз така ще наскърбя човеците Щото ще ходят като слепи, Защото са съгрешили против Господа; Кръвта им ще се излее като прах, И месата им като лайно.
18 Нито среброто им, нито златото им Ще може да ги избави В деня на гнева Господен; Но цялата земя ще бъде погълната От огъня на ревнивостта му; Защото ще довърши, и то скоро, Всичките жители на земята.
2 Изпитайте себе си, да! изпитайте, Народе безсрамни,
2 Преди да произведе указът действието си, - (Денят минава като плява, - Преди да ви сполети лютият гняв Господен, Преди да ви постигне денят на гнева Господен.
3 Търсете Господа, всички кротки на земята, Които извършвате съдбите му; Търсете правда, търсете кротост, Негли бъдете покрити в деня на гнева Господен.
4 Защото Газа ще бъде оставена, И Аскалон ще бъде запустен; Ще изгонят Азот на пладне, И Акарон ще се изкорени.
5 Горко на жителите на морските брегове, На Херетцкия народ! Словото Господне е против вас; И тебе, Ханаане, Филистимска земльо, Ще те погубя, та да няма у тебе жители.
6 И морският бряг ще бъде селище с кладенци за овчари И огради за стада.
7 И това крайморие ще бъде за останалите от Юдовия дом; Там ще пасат стадата си; В къщите на Аскалон ще лежат вечер; Защото Господ техният Бог ще ги посети И ще ги върне от плена им.
8 Чух хулата на Моава, И укорите на Амонците, С които хулеха людете ми И горделиво нарушиха границата им.
9 За това, заклевам се в живота си, казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, И Амонците като Гомор, Място завладяно от коприви и солници, - вечна пустота; Останалите от людете ми ще ги оберат, И оцелелите от народа ми ще ги наследят.
10 Това ще им стане поради гордостта им, Защото укориха людете на Господа на Силите, И се надигнаха против тях.
11 Господ ще бъде страшен за тях, Защото ще изнури всичките земни богове; И всичките острови на народите Ще му се кланят, всеки от мястото си.
12 И вие, Етиопяни, Вие ще бъдете убити с меча Ми.
13 Той ще простре ръката си против север И ще погуби Асирия; Ще обърне Ниневия на пустота, На място безводно като пустинята.
14 Черди ще лежат всред нея, Всякакъв вид животни; Пеликанът и ежът ще обитават в капителите й; Гласът им ще екне в прозорците; Пустота ще има в праговете, Защото той ще я лиши от кедровите изделия.
15 Тоя е веселещия се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си - Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си.