Евреи 4:3-10

Библия, синодално издание

^3 (A)А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: „затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“, макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.

^4 (B)Защото нейде е казано за седмия ден тъй: „и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела“.

^5 (C)И пак там: „не ще влязат в покоището Ми“.

⁶ И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,

^7 (D)пак определя един ден, „днес“, думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си“.

⁸ Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.

^9 (E)Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.

¹⁰ Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.