Иеремия 17:5-11

Библия, синодално издание

^5 (A)Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа.

^6 (B)Той ще бъде като мирика в пустиня и не ще види, кога дойде доброто, и ще се засели в горещи пустинни места, в земя безплодна и необитаема.

^7 (C)Благословен оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ.

^8 (D)Защото той ще бъде като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зелени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод.

^9 (E)Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?

^10 (F)Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на делата му.

¹¹ Яребица лежи върху яйца, които не е снесла: такъв е оня, който с неправда при добива богатство; той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупец при свършека си.