Йов 6-7

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Обвинението срещу него е безпричинно

6 Тогава Йов отговори: ² „О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми! ³ Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави. ^4 (A)Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене. ⁵ Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла? ⁶ Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце? ⁷ Душата ми не иска да се докосне до тях – те са като противна храна за мене.

⁸ О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми! ^9 (B)Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене! ¹⁰ Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия. ¹¹ Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго? ¹² Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано? ¹³ Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?

¹⁴ Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия. ¹⁵ Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат, ¹⁶ и са размътени от лед, и в които се топи сняг. ¹⁷ В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си. ¹⁸ Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват; ¹⁹ поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници. ²⁰ Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам. ²¹ Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте. ²² Нима казах: ‘Донесете ми’? Или: ‘Подарете ми от вашето богатство’? ²³ Или: ‘Спасете ме от ръката на врага’? Или: ‘Изкупете ме от ръката на мъчителите’?

²⁴ Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил. ²⁵ Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват? ²⁶ Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си. ²⁷ Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.

²⁸ А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето? ²⁹ Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене. ³⁰ Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?

7 ^(C)Нали човек на земята е като воин на служба и дните му не са ли като дни на наемник? ² Той е като роб, който жадува за сянка, и като надничар, който очаква надницата си. ³ Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени. ⁴ Когато лягам казвам: ‘Кога ще настъпи ден?’ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори. ⁵ Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.

Стонът на Йов към Бога

⁶ Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда. ⁷ Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро. ⁸ Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма. ^9 (D)Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак, ¹⁰ няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.

¹¹ Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. ¹² Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене? ¹³ Когато си казвам: ‘Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми’, ¹⁴ Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш. ^15 (E)Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми. ^16 (F)Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване. ¹⁷ Какво е човек, че толкова много го възвеличаваш и обръщаш вниманието Си към него? ¹⁸ Проверяваш го всяка сутрин, изпитваш го всеки миг? ¹⁹ Кога ще свалиш от мен поглед, кога ще ме оставиш, че да мога спокойно да преглътна слюнката си? ²⁰ Дори да съм съгрешил, какво мога да направя на Тебе, Който пазиш човека? Защо си ме поставил за Свой прицел, тъй че дотегнах и на самия себе си? ²¹ Изобщо не би ли могло да ми простиш греха и да снемеш от мене прегрешението ми? Защото ето ако сега аз лежа в праха, утре ще ме потърсиш, а няма да ме има.“