1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

² То в начало беше у Бога.

³ Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо <от това>, което е станало.

⁴ В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

⁵ И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

⁶ Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

⁷ Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

⁸ Не беше той светлината, но <дойде> да свидетелствува за светлината.

⁹ Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

¹⁰ Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

¹¹ У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

¹² А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, <сиреч>, на тия, които вярват в Неговото име;

¹³ които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

¹⁴ И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

¹⁵ Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

¹⁶ Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

¹⁷ понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

¹⁸ Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

¹⁹ И ето, свидетелството, <което> Иоан <даде>, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

²⁰ Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

²¹ И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

²² На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

²³ Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.

²⁴ А изпратените бяха от фарисеите.

²⁵ И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

²⁶ В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

²⁷ Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.

²⁸ Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

²⁹ На следния ден <Иоан> вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

³⁰ Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

³¹ И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

³² И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

³³ И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

³⁴ И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

³⁵ На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

³⁶ И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

³⁷ И двамата ученика го чуха да говори <така>, и отидоха подир Исуса.

³⁸ И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

³⁹ Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.

⁴⁰ Единият от двамата, които чуха от Иоана за <Него> и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

⁴¹ Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

⁴² Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}).

⁴³ На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

⁴⁴ А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

⁴⁵ Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за< Когото писаха> пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

⁴⁶ Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

⁴⁷ Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

⁴⁸ Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

⁴⁹ Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

⁵⁰ Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

⁵¹ И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

1 Началото на благовестието на Исуса Христа Божий Син;

² както е писано в <книгата на> пророк Исаия: - "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, Който ще устрои Твоя път;

³ Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, Прави направете пътеките за Него".

⁴ Иоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.

⁵ И излизаше при него цялата Юдейска страна и всичките ерусалимляни, и кръщаваха се от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

⁶ А Иоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и хранеше с акриди и див мед.

⁷ И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремика на обущата Му.

⁸ Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Светия Дух.

⁹ През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоан в Иордан.

¹⁰ И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него.

¹¹ И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение.

¹² И веднага Духът Го закара в пустинята.

¹³ И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.

¹⁴ А след като Иоан биде предаден на <властта>, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:

¹⁵ Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;

¹⁶ А когато минаваше край галилейското езеро {Гръцки: Море, така и навсякъде в това евангелие.}, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.

¹⁷ И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.

¹⁸ И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

¹⁹ И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брата му Иоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите.

²⁰ И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след Него.

²¹ И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата <Исус> влезе в синагогата и поучаваше.

²² И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците.

²³ И скоро след това се намираше в синагогата им човек хванат от нечист дух, който извика, думайки:

²⁴ [Остави <ни>!] Какво имаш Ти с нас, Исусе назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Светий Божий.

²⁵ Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни, и излез от него.

²⁶ Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него.

²⁷ И всички се смаяха, тъй щото разискваха помежду си, думайки: Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове, и те Му се покоряват!

²⁸ И слухът за Него се разнесе скоро навред по цялата галилейска околност.

²⁹ И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Иоана в къщата на Симона и Андрея.

³⁰ А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казват за нея.

³¹ И Той се приближи, и като я хвана за ръка, дигна я; и [на часа] треската я остави, и тя им прислужваше.

³² И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и хванати от бяс.

³³ И целият град се събра пред вратата.

³⁴ И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.

³⁵ И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.

³⁶ А Симон и ония, които бяха с Него изтичаха подире Му.

³⁷ И като Го намериха, казват Му: всички те търсят.

³⁸ А Той им казва: Да идем другаде, в близките градчета и там да проповядвам; защото за това съм излязъл.

³⁹ И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.

⁴⁰ И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш.

⁴¹ А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.

⁴² И веднага проказата го остави, и той се очисти.

⁴³ И на часа го отпрати, и му заръча строго, като му каза:

⁴⁴ Внимавай да не кажеш никому нищо; но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника и принеси за очистването си това, което е заповядал Моисей.

⁴⁵ А той, като излезе, почна да разгласява много и да разнася станалото, така щото <Исус> не можеше вече да влезе явно в някой град, но се намираше вън в уединени места; и дохождаха при Него отвсякъде.

3 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

² Той дойде при <Исуса> нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

³ Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство.

⁴ Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

⁵ Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

⁶ Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

⁷ Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

⁸ Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

⁹ Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?

¹⁰ Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?

¹¹ Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.

¹² Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?

¹³ И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, <сиреч>, Човешкият Син, Който е на небето.

¹⁴ И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,

¹⁵ та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.

¹⁶ Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

¹⁷ Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

¹⁸ Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

¹⁹ И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

²⁰ Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;

²¹ но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

²² След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше.

²³ Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и <людете> дохождаха и се кръщаваха.

²⁴ Понеже Иоан още не беше хвърлен в тъмница.

²⁵ И така възникна препирня от страна на Иоановите ученици с един юдеин относно очистването.

²⁶ И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.

²⁷ Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.

²⁸ Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.

²⁹ Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.

³⁰ Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.

³¹ Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всички по-горен.

³² Каквото е видял и чул, за Него свидетелствува; но никой не приема свидетелството Му.

³³ Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, че Бог е истинен.

³⁴ Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не< Му> дава Духа с мярка.

³⁵ Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.

³⁶ Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.

4 Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

² (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

³ напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

⁴ И трябваше да мине през Самария.

⁵ И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

⁶ Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

⁷ Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

⁸ (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

⁹ Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

¹⁰ Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

¹¹ Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

¹² Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

¹³ Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

¹⁴ а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

¹⁵ Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

¹⁶ Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

¹⁷ В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

¹⁸ защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

¹⁹ Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

²⁰ Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

²¹ Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

²² Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

²³ Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

²⁴ Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

²⁵ Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

²⁶ Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.

²⁷ В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

²⁸ Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

²⁹ Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

³⁰ Те излязоха от града и отиваха към Него.

³¹ Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.

³² А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

³³ Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?

³⁴ Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

³⁵ Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

³⁶ Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

³⁷ Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

³⁸ Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.

³⁹ И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

⁴⁰ И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

⁴¹ И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

⁴² и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

⁴³ След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.

⁴⁴ Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

⁴⁵ И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

⁴⁶ Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

⁴⁷ Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

⁴⁸ Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

⁴⁹ Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

⁵⁰ Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

⁵¹ И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

⁵² А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

⁵³ И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

⁵⁴ Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.