Add parallel Print Page Options

Исус е разпънат на кръст

(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43)

17 Носейки сам кръста си, той стигна до мястото, наречено Лобно („Голгота“ на арамейски). 18 Там го разпънаха, а с него и още двама други мъже — по един от едната и от другата му страна, а той в средата.

19 Пилат нареди на кръста да поставят и надпис: исус от назарет, царят на юдеите. 20 И тъй като мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града, а надписът бе на арамейски, латински и гръцки, много юдеи го прочетоха.

21 Юдейските главни свещеници казаха на Пилат: „Не пиши „Царят на юдеите“, а «Онзи каза: Аз съм Царят на юдеите.»“

22 Пилат отговори: „Каквото съм написал, написал съм.“

23 След като разпънаха Исус, войниците взеха дрехите му и ги разделиха на четири — по една част за всеки. Взеха и туниката, но тя беше без шевове — изтъкана от горе до долу от едно парче. 24 Тогава войниците си казаха: „По-добре да не я късаме, а да хвърлим жребий за нея и да видим на кого ще се падне.“ Това стана, за да се изпълни казаното в Писанието:

„Разделиха дрехите ми помежду си,
    а за облеклото ми хвърлиха жребий.“(A)

Войниците така и направиха.

25 До кръста на Исус стояха майка му, сестра й, Мария — жената на Клопа — и Мария Магдалина. 26 Исус видя майка си и стоящия наблизо ученик, когото обичаше. Той каза на майка си: „Жено, това е твоят син.“ 27 След това каза на ученика: „Това е твоята майка.“ И оттогава ученикът я взе в своя дом.

Read full chapter