Плачът на Йеремия 5 - Йезекиил 1
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Молитва за Божията милост над Израил: „Върни ни към Тебе“
5 Спомни си, Господи, какво се извърши над нас. Погледни и виж как сме поругани!
2 Нашето наследство премина в чужди,
нашите къщи – в чужденци.
3 Останахме сираци, без баща,
а майките ни станаха вдовици.
4 Пием водата си срещу сребро,
доставяме си дърва с пари.
5 Бият ни по врата,
трудим се и отдих за нас няма.
6 (A)Протягаме ръка към египтяни за договор,
към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7 Бащите ни грешиха; няма ги вече,
ние търпим наказание за техните беззакония.
8 Роби владеят над нас
и няма кой да ни избави от ръцете им.
9 Хляба си добиваме с опасност за живота
от меч в пустинята.
10 От палещ глад
кожата ни е почерняла като пещ.
11 Враговете безчестят жени в Сион,
девици – в градовете юдейски.
12 Князете бяха обесени от техните вражи ръце,
стареи не бяха почетени.
13 Юноши работят с камъни за стриване на жито
и момчета падат под товари дърва.
14 Старци престанаха да са при градските порти;
младежи не пеят.
15 Свърши се радостта на сърцето ни;
нашето хоро се обърна на плач.
16 Падна венецът от главата ни;
горко ни, тъй като съгрешихме.
17 Затова нашите сърца чезнат,
от това потъмняха нашите очи.
18 (B)Защото чакали се скитат по планината Сион,
която лежи опустошена.
19 (C)Но Ти, Господи, пребъдваш за вечни времена;
Твоят престол пребъдва от род в род.
20 Защо напълно ни забравяш?
Защо ни изоставяш тъй дълго?
21 (D)Възвърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем;
обнови нашия живот.
22 Нима напълно си ни отхвърлил?
Нима безмерно си се разгневил срещу нас?
Видение за Божията слава и колесницата
1 В тридесетата година, в петия ден на четвъртия месец, когато бях сред откараните в плен при реката Ховар, небесата се отвориха и видях Божии видения. 2 (E)В петия ден на месеца – това беше петата година на пленничеството на цар Йехония – 3 Господ отправи слово към свещеника Йезекиил, син на Вузи, в Халдейската земя при реката Ховар. И там Господнята ръка беше върху него.
4 И видях – ето бурен вятър идваше от север – огромен облак и пламтящ огън, и сияние го обгръщаше. Изсред огъня от средата му видях нещо като блясък от нажежен метал. 5 (F)(G)От средата му се яви нещо, което наподобяваше на четири живи същества. Видът им беше такъв: приличаха на човек. 6 Всяко имаше четири лица и всяко от тях четири крила. 7 Краката им бяха прави, а стъпалата на краката им – като стъпало на теле. И блестяха като излъскана мед. 8 Под крилата си на четирите си страни имаха човешки ръце. Четирите имаха лица и крила. 9 Крилата им се докосваха едно до друго. Когато се движеха, не сменяха посоката си, всяко вървеше направо. 10 А лицата им отпред наподобяваха на човек, отдясно четирите имаха лице на лъв, отляво лице на теле и отзад лице на орел. 11 (H)Такива бяха лицата им. А крилата им бяха разперени нагоре. Две от крилата на всяко докосваха онези на другите и две покриваха телата им. 12 Всяко се движеше направо. Накъдето Духът ги искаше да отидат, отиваха, без да изменят посоката, когато се движеха. 13 Приликата на живите същества, техният облик бяха като горящи огнени въглени, на вид като светещи факли. Огънят святкаше между живите същества. Огънят имаше сияние и от него проблясваше светкавица. 14 Живите същества се движеха бързо, като проблясване на светкавица.
15 Като се вгледах в живите същества, видях, че за всяко от четирите лица имаше по едно колело на земята. 16 А видът на колелата и направата им бяха като скъпоценен камък топаз. Четирите имаха една и съща форма. И по вида си, и по направата си бяха като че ли колело в колело. 17 Когато се движеха, вървяха в четирите си посоки, не сменяха посоката. 18 (I)Те имаха дъги, които бяха величествени и страшни; дъгите на колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи. 19 Когато живите същества се движеха, колелата им вървяха до тях. Когато живите същества се издигаха над земята, колелата също се издигаха. 20 Накъдето Духът искаше да отиде, там отиваха. Колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата. 21 Когато едните вървяха, вървяха и другите, а когато едните стояха, стояха и другите; и когато едните се издигаха от земята, колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.
22 Над главите на живите същества имаше нещо като свод, внушителен кристал, разпрострян над главите им. 23 Под свода крилата им бяха разперени едно към друго. Всяко имаше две крила, които покриваха тялото му. 24 (J)Когато се движеха, чувах шума на техните крила като тътен на много вода, като гласа на Всемогъщия, като силен звук, като шум от военен лагер. Когато те спираха, отпускаха крилата си. 25 Тогава се чуваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Когато спираха, отпускаха крилата си.
26 (K)Високо над свода над главите им имаше нещо като престол, на вид като сапфир, а над подобието на престола имаше нещо като фигура на човек върху него. 27 (L)След това видях нещо като блясък от нажежен метал, което изглеждаше като обхванато изцяло от огън, от подобието на неговите хълбоци и нагоре. А от подобието на неговите хълбоци и надолу видях нещо, което приличаше на огнено видение. И сияние го обгръщаше. 28 (M)Както изглежда дъгата в облак в дъждовен ден, така изглеждаше и сиянието наоколо[a]. Такова беше видението на образа на Господнята слава.
Когато го видях, паднах по очи и чух гласа на Един, Който говореше.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.