Лука 1:5-25

Библия, синодално издание

^5 (A)В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета.

⁶ И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.

⁷ Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.

⁸ Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,

^9 (B)по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,

¹⁰ а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –

¹¹ тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,

¹² и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.

¹³ А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;

^14 (C)и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;

¹⁵ защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;

¹⁶ и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;

^17 (D)и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.

¹⁸ И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

¹⁹ Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;

²⁰ и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.

²¹ И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.

²² А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.

²³ След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.

²⁴ След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:

²⁵ тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.