Лука 8:4-15

Библия, синодално издание

^4 (A)А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:

⁵ излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;

⁶ а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;

⁷ други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;

⁸ а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

⁹ А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?

^10 (B)Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.

¹¹ Тая притча значи: семето е словото Божие;

^12 (C)а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;

^13 (D)а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;

^14 (E)а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод;

¹⁵ а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!