Матей 13:53-16:20

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Исус отива в родния си град

(Мк. 6:1-6; Лк. 4:16-30)

⁵³ След като разказа тези притчи, Исус напусна това място ⁵⁴ и отиде в града, където беше израснал. Там започна да поучава хората в синагогата им и те удивени казаха: „Откъде е взел тази мъдрост и властта да върши чудеса? ⁵⁵ Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята му — Яков, Йосиф, Симон и Юда? ⁵⁶ И сестрите му — не са ли всички те тук, сред нас? Откъде е взел всичко това?“ ⁵⁷ И хората отказаха да го приемат. Исус им каза: „Единственото място, където не уважават един пророк, е родният му град и собственият му дом.“ ⁵⁸ И защото нямаха вяра, той не извърши много чудеса там.

Ирод мисли, че Исус е Йоан Кръстител

(Мк. 6:14-29; Лк. 9:7-9)

14 По това време Ирод, управителят на Галилея, чу това, което хората говореха за Исус ² и каза на слугите си: „Този човек е Йоан Кръстител. Сигурно е възкръснал от мъртвите и затова може да върши тези чудеса.“

Убийството на Йоан Кръстител

³ Ирод бе заповядал да арестуват Йоан и бе накарал да го оковат във вериги и хвърлят в затвора. Причината за това бе Иродиада — съпругата на брат му Филип. ⁴ Йоан непрекъснато му повтаряше: „Не е редно ти да живееш с нея“, ⁵ затова Ирод искаше да го убие, но се страхуваше от тълпата, защото тя считаше Йоан за пророк.

⁶ На празненството по повод рождения ден на Ирод дъщерята на Иродиада танцуваше за него и гостите му и той бе толкова доволен от нея, ⁷ че обеща с клетва да й даде каквото тя пожелае. ⁸ Майка й я подучи какво да поиска и тя каза на Ирод: „Дай ми главата на Йоан Кръстител на този поднос.“ ⁹ Царят се наскърби, но заради клетвите, които бе дал пред гостите си, заповяда да изпълнят молбата. ¹⁰ Той изпрати хора в затвора да обезглавят Йоан. ¹¹ Те донесоха главата му на поднос и я дадоха на момичето, а то я отнесе на майка си. ¹² Учениците на Йоан дойдоха да приберат тялото му и го погребаха, а после отидоха и съобщиха на Исус.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14)

¹³ Когато чу какво се е случило с Йоан, Исус седна в една лодка и се отправи към безлюдно място, за да остане сам. Но когато хората разбраха това, излязоха от градовете си и го последваха по суша до мястото, към което се беше отправил. ¹⁴ Когато слезе на брега, Исус видя огромна тълпа от хора, съжали ги и излекува болните им.

¹⁵ Вечерта учениците дойдоха при него и му казаха: „Вече е много късно, а мястото е необитавано. Отпрати хората, за да могат да отидат по селата и да си купят храна.“

¹⁶ Исус отвърна: „Няма нужда да си отиват. Вие ги нахранете.“

¹⁷ Учениците отговориха: „Но ние имаме само пет хляба и две риби.“

¹⁸ Той им каза: „Донесете ми ги!“ ¹⁹ След това нареди на хората да насядат върху тревата и като взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благодари на Бога. После разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората. ²⁰ Всички ядоха до насита, а след това учениците събраха останалата храна и напълниха дванадесет кошници. ²¹ Тези, които ядоха, бяха около пет хиляди души, без да се броят жените и децата.

Исус върви по водата

(Мк. 6:45-52; Йн. 6:16-21)

²² Веднага след това Исус накара учениците да се качат в лодката и им каза да отидат на другия бряг на Галилейското езеро, а той остана, за да отпрати хората. ²³ След като се сбогува с тях, Исус се качи на хълма сам да се моли. С настъпването на вечерта той все още беше там сам. ²⁴ По това време лодката вече се бе отдалечила от брега, люшкана от силни вълни и насрещен вятър. ²⁵ Между три и шест часа сутринта Исус дойде при учениците си, като ходеше по водата. ²⁶ Когато го видяха да върви по водата, те се ужасиха и казваха: „Призрак!“, викайки от страх.

²⁷ Но Исус бързо им заговори: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“

²⁸ Тогава Петър каза: „Господи, ако това си ти, кажи ми да дойда при теб по водата.“

²⁹ „Ела!“ — каза Исус и Петър слезе от лодката и тръгна по водата към него. ³⁰ Но когато видя силния вятър, се изплаши, започна да потъва и извика: „Господи, спаси ме!“

³¹ Веднага Исус протегна ръка, хвана го и му каза: „Много малка ти е вярата! Защо се усъмни?“

³² След като Петър и Исус влязоха в лодката, вятърът утихна. ³³ Тогава учениците в лодката паднаха на колене пред Исус и казаха: „Ти наистина си Божият Син!“

Исус излекува много болни хора

(Мк. 6:53-56)

³⁴ След като пресякоха езерото, стигнаха до брега при Генисарет. ³⁵ Когато местните жители познаха Исус, разгласиха вестта за пристигането му из цялата област. Хората доведоха при него всички болни ³⁶ и го молеха да им позволи само да докоснат края на дрехата му. И всички болни, които я допряха, бяха излекувани.

Божият закон е по-важен от човешките правила

(Мк. 7:1-23)

15 След това няколко фарисеи и законоучители от Ерусалим дойдоха при Исус и го попитаха: ² „Защо твоите ученици нарушават традицията на нашите предци? Защо не си мият ръцете преди ядене?“

³ Исус им отговори: „А защо вие нарушавате Божията заповед заради своята традиция? ⁴ Защото Бог е казал: „Уважавай баща си и майка си!“^(A) и „Който обиди баща си или майка си, трябва да бъде убит!“^{(B) 5} А вие учите, че човек може да каже на баща си или майка си: „Всичко, което имам, ще принеса в дар на Бога.“ ⁶ Вие учите този човек да не уважава баща си и така заради своята традиция пренебрегвате Божията заповед. ⁷ Лицемери! Прав е бил Исая, когато е пророкувал за вас:

¹⁰ Исус извика хората при себе си и им каза: „Слушайте и разберете какво ви казвам. ¹¹ Човек не се осквернява от това, което влиза в устата му. Осквернява се от онова, което излиза от нея.“

¹² Тогава учениците дойдоха при Исус и попитаха: „Знаеш ли, че фарисеите са обидени от това, което каза?“

¹³ Исус отговори: „Всяко растение, което не е посадено от моя Баща в небесата, ще бъде изкоренено. ¹⁴ Оставете ги. Те са слепци, които водят други слепци. А ако един слепец води друг, тогава и двамата ще паднат в ямата.“

¹⁵ Петър му каза: „Обясни ни това, което по-рано каза на хората.“

¹⁶ Исус отговори: „Нима и вие все още не разбирате? ¹⁷ Не знаете ли, че храната, която влиза в устата, отива в стомаха и след това се изхвърля от тялото? ¹⁸ А лошите думи, които изрича устата, идват от сърцето. Те са, които оскверняват човека. ¹⁹ Зли помисли, убийства, прелюбодейства, сексуални грехове, кражби, лъжи и хули — всички тези злини идват от сърцето. ²⁰ Те оскверняват човека, а не това, че не си мие ръцете преди ядене.“

Исус помага на една езичница

(Мк. 7:24-30)

²¹ Исус напусна това място и отиде в областта на Тир и Сидон. ²² Една ханаанка от този край дойде при него и извика: „Господи, Сине Давидов, смили се над мен! Демон се е вселил в дъщеря ми и тя ужасно страда!“

²³ Но Исус не й отговори. Учениците му дойдоха и го замолиха: „Отпрати жената, защото върви след нас и вика.“

²⁴ Исус отвърна: „Бог ме изпрати само при изгубените овце от народа на Израел.“

²⁵ Тогава жената отиде при Исус, падна в краката му и каза: „Господи, помогни ми!“

²⁶ Исус й отговори: „Не е правилно да се вземе хляба на децата и да се даде на кучетата.“

²⁷ Жената каза: „Вярно е, Господи, но даже и кучетата ядат трохите, които падат от масата на господарите им.“

²⁸ Тогава Исус й отговори: „Ти си жена с голяма вяра! Ще направя това, което искаш.“ И в същия миг дъщеря й оздравя.

Исус излекува много хора

²⁹ После Исус напусна това място и отиде на брега на Галилейското езеро. Изкачи се на хълма и седна там. ³⁰ Огромни тълпи започнаха да се стичат при него. Хората водеха със себе си куци, слепи, сакати, глухонеми и много други болни. Сложиха ги при нозете на Исус и той ги излекува. ³¹ И народът бе удивен, виждайки как глухонемите проговарят, сакатите оздравяват, куците прохождат и слепите проглеждат. Всички прославяха Бога на Израел.

Исус нахранва повече от 4000 души

(Мк. 8:1-10)

³² Исус извика учениците си и им каза: „Жал ми е за тези хора, защото са с мен вече трети ден и сега нямат нищо за ядене. Не искам да ги отпратя гладни, за да не припаднат по пътя към къщи.“

³³ Учениците го попитаха: „Откъде да намерим достатъчно хляб в това необитавано място, за да нахраним толкова много хора?“

³⁴ Исус ги попита: „Колко хляба имате?“

Те отговориха: „Седем, и няколко рибки.“

³⁵ Исус нареди на хората да насядат на земята. ³⁶ Взе седемте хляба и рибата и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората. ³⁷ След като всички ядоха до насита, учениците му напълниха седем кошници с храната, която беше останала. ³⁸ Тези, които ядоха, бяха четири хиляди души, без да се броят жените и децата. ³⁹ След като хората се разотидоха, Исус се качи в една лодка и се отправи към Магаданската област.

Някои се съмняват във властта на Исус

(Мк. 8:11-13; Лк. 12:54-56)

16 Фарисеите и садукеите дойдоха при Исус и за да го изпитат, поискаха от него да извърши знамение като доказателство, че е дошъл от Бога.

² Исус им отговори: „Когато видите залеза, вие знаете какво ще бъде времето. Ако небето е червено, казвате, че времето ще е хубаво. ³ А сутрин гледате изгрева и ако небето е червено и мрачно, казвате, че денят ще е дъждовен. Знаете да различавате знаците на небето, а не знаете да тълкувате знаците на времената! ⁴ Лукаво и неверно поколение търси знамение, но няма да получи друго знамение освен това с Йона.^[a]“ После Исус ги остави и си тръгна оттам.

Предупреждение относно юдейските водачи

(Мк. 8:14-21)

⁵ Когато пресякоха езерото, учениците видяха, че са забравили да вземат със себе си хляб. ⁶ Исус им каза: „Внимавайте! Пазете се от маята на фарисеите и садукеите!“

⁷ Учениците започнаха да обсъждат какво значи това и казаха: „Сигурно казва така, защото забравихме да вземем хляб.“

⁸ Исус знаеше какво си мислят и им каза: „Защо говорите за това, че нямате хляб? Много малка ви е вярата! ⁹ Нима все още не разбирате? Помните ли петте хляба, които нахраниха пет хиляди души, и кошниците, които напълнихте? ¹⁰ А помните ли седемте хляба, които нахраниха четири хиляди души, и кошниците, които напълнихте? ¹¹ Защо не можете да разберете, че не ви говорех за хляб? Казвам ви да се пазите от маята на фарисеите и садукеите.“

¹² Тогава учениците разбраха, че Исус не им казва да се пазят от маята за хляб, а от учението на фарисеите и садукеите.

Исус е Месията

(Мк. 8:27-30; Лк. 9:18-21)

¹³ Когато отиде в областта на Кесария Филипова, Исус попита учениците си: „Кой според хората е Човешкият Син?“

¹⁴ Те отговориха: „Едни казват, че е Йоан Кръстител, други — че е Илия, трети — че е Еремия или някой друг пророк.“

¹⁵ Тогава Исус каза: „А според вас кой съм?“

¹⁶ Симон Петър отговори: „Ти си Месията, Синът на живия Бог.“

¹⁷ Исус му отвърна: „Благословен си, Симоне, сине Йонов, защото не човешко същество ти е разкрило това, а моят Баща в небесата. ¹⁸ Казвам ти също, че ти си Петър^[b] и върху този камък ще построя църквата си и силите на смъртта^[c] няма да могат да я победят. ¹⁹ Ще ти дам ключовете от небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и в небесата; а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано и в небесата.“ ²⁰ След това Исус строго предупреди учениците си да не казват на никого, че той е Месията.