Add parallel Print Page Options

Когато чу в затвора за делата на Христос, Йоан прати известие по учениците си, за да го попита: „Ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“

Исус им отговори: „Идете и разкажете на Йоан това, което чувате и виждате — слепи проглеждат, сакати прохождат, прокажени оздравяват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и бедните чуват Благата вест. Благословен е онзи, който може да ме приеме.[a]

Докато Йоановите ученици си тръгваха, Исус започна да говори на тълпите за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика, разлюляна от вятъра ли? Не? Тогава какво излязохте да видите? Човек, облечен в хубави дрехи ли? Чуйте! Тези, които носят хубави дрехи, живеят в царски дворци. Така че какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, и казвам ви: този човек е много повече от пророк. 10 Той е онзи, за когото Писанието казва:

„Чуй! Пред теб изпращам пратеника си,
    който ще подготви пътя за теб.“(A)

11 Истина ви казвам: от всички хора, родени някога, не е имало по-велик човек от Йоан Кръстител. Но дори и най-незначителният в небесното царство е по-велик от него. 12 От времето на Йоан Кръстител досега небесното царство търпи яростни атаки и насилниците се опитват да го завземат със сила. 13 Защото всички пророци и законът пророкуваха до идването на Йоан. 14 И ако желаете да приемете това, което казват законът и пророците, тогава ще повярвате, че Йоан е Илия, чието идване беше предсказано. 15 Който има уши да чува, да слуша!

16 С кого да сравня днешните хора? Те са като деца, които седят на пазара и едните подвикват на другите:

17 „Свирехме ви весели песни,
    а вие не играхте!
Пяхме погребални песни,
    а вие не ридахте!“

18 Дойде Йоан, който не ядеше и не пиеше като другите, но хората казаха: „Той е обладан от демон!“ 19 После дойде Човешкият Син, който яде и пие като всички останали, но хората казват: „Вижте го този! Лакомник и пияница! Приятел на бирници и грешници!“ Но правотата на мъдростта се доказва от действията й.“

Read full chapter

Footnotes

  1. Матей 11:6 може да ме приеме Букв.: „не намира в мен повод да съгреши“.