Add parallel Print Page Options

Исус обяснява притчата за сеяча и семената

(Мк. 4:13-20; Лк. 8:11-15)

18 И така, чуйте смисъла на притчата за земеделеца. 19 Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. 20 Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема. 21 Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава. 22 Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове. 23 Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“

Read full chapter