²⁵ Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.

¹⁰ Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

¹³ Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

¹³ Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

¹⁵ За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

²² Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

¹⁴ Духът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?

²⁰ Както един, който съблича дрехата <си> в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

²⁵ Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.