Add parallel Print Page Options

Божието всезнание и промисъл

139 (A)За първия певец. Псалом на Давид.

Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.
(B)Ти знаеш кога сядам и кога ставам,
Ти разбираш отдалече моите мисли.
Ти определяш кога да странствам и кога да почивам
и всички мои пътища са Ти известни.
Защото няма още дума на езика ми,
а Ти, Господи, я знаеш цялата.
Обграждаш ме от всички страни
и поставяш върху мене Своята ръка.
Чудно знание –
недостижимо е за мене, не мога да го достигна.
(C)Къде да се скрия от Твоя Дух
и къде да избягам от Твоето присъствие?
Ако възляза на небето – Ти си там;
ако легна в преизподнята – Ти си също там!
Ако взема крилете на зората,
ако живея на запад край отдалеченото море,
10 и там Твоята ръка ще ме води
и Твоята десница ще ме обгърне.
11 И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие
и светлината около мене ще стане тъмнина.
12 (D)Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо
и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината.

Read full chapter