Add parallel Print Page Options

15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!

16 <Така> самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

17 И ако <сме> чада то <сме> и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с <Него>, да се и прославяме заедно с <Него>.

18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.

19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването <ни като> Божии синове.

20 Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,

21 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, <и ще премине> в славната свобода на Божиите чада.

22 Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.

23 И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, <сиреч>, изкупването на нашето тяло.

Read full chapter