Римляни 9:1-13

1940 Bulgarian Bible

9 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

² че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

³ Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

⁴ които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

⁵ чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

⁶ Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

⁷ нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

⁸ Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

⁹ Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

¹⁰ И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

¹¹ макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

¹² рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

¹³ както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".