Песен на Песните 3:6-5:1

Библия, синодално издание

^6 (A)Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?

⁷ Ето неговият одър – на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.

^8 (B)Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.

⁹ Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;

¹⁰ стълбците ѝ е направил от сребро, облегалата ѝ от злато, седалото ѝ от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.

^11 (C)Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.

4 ^(D)Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;

² зъбите ти – като стадо остригани овци, кога излизат из къпалия, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;

³ устните ти – като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;

^4 (E)шията ти – като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове – все щитове на юнаци;

^5 (F)двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.

^6 (G)Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.

^7 (H)Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!

^8 (I)Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!

⁹ Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.

^10 (J)О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.

^11 (K)Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!

^12 (L)Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;

¹³ твоите разсадници са градина с нарове, най-хубави плодове, кипери с нарди,

¹⁴ нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;

^15 (M)ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.

^16 (N)Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите ѝ! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките ѝ плодове.

5 ^(O)Възлюбеният. Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте!