Bible in 90 Days
17 (A)Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен;
2 (B)и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.
3 Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:
4 (C)Аз съм – и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи,
5 (D)и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи
6 (E)и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.
7 (F)И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
8 И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.
9 (G)И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.
10 (H)Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и между твоите потомци след тебе (в родовете им): целият мъжки пол у вас да бъде обрязан;
11 обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас.
12 На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе.
13 Непременно да бъде обрязан и роденият в дома ти и купеният с твое сребро, и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен.
14 А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.
15 И рече Бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името ѝ Сарра;
16 (I)Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя, и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея.
17 (J)И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди?
18 И рече Авраам Богу: о, дано поне Измаил да бъде жив пред Твоето лице!
19 (K)А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и) на потомството му след него.
20 (L)И за Измаила те послушах: ето, Аз ще го благословя и ще го наплодя, и много, твърде много ще го умножа: дванайсет князе ще се родят от него; и ще произведа от него голям народ.
21 (M)Но завета Си ще сключа с Исаака, когото ще ти роди Сарра догодина по това време.
22 Тогава Бог престана да говори с Авраама и се издигна от него.
23 И взе Авраам сина си Измаила, и всички родени в дома му и всички купени със среброто му, всички човеци от мъжки пол в Авраамовия дом, и обряза крайната им плът в същия оня ден, както му каза Бог.
24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато му бе обрязана крайната плът.
25 А син му Измаил беше на тринайсет години, когато му бе обрязана крайната плът.
26 В оня същия ден бяха обрязани Авраам и син му Измаил,
27 и с него заедно бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му, както родените в дома, така и купените със сребро от другоплеменници.
18 (N)И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега.
2 (O)Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи,
3 и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;
4 (P)ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво,
5 (Q)аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш.
6 (R)И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (ѝ) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.
7 А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.
8 И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.
9 Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.
10 (S)И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него.
11 (T)Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените.
12 (U)Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.
13 И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?
14 (V)Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син.
15 Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (ѝ) рече: не, ти се засмя.
16 И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.
17 И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?
18 (W)От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята,
19 (X)защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него.
20 (Y)И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;
21 (Z)ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.
22 И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.
23 Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?
24 В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?
25 (AA)не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?
26 Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.
27 (AB)Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:
28 може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.
29 Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.
30 И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.
31 Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.
32 (AC)Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.
33 И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.
19 (AD)И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи
2 (AE)и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.
3 Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха.
4 Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата,
5 (AF)извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.
6 Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си,
7 (AG)и рече (им): братя мои, не правете зло;
8 ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.
9 (AH)Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях. И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.
10 Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си вкъщи, па заключиха вратата (на къщата);
11 (AI)и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата.
12 Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, – всички изведи от това място,
13 защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.
14 (AJ)Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но на зетьовете му се стори, че се шегува.
15 Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.
16 И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.
17 (AK)А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.
18 Но Лот им отговори: не, Господи,
19 ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;
20 ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък, и животът ми (зарад Тебе) ще се запази.
21 И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш;
22 (AL)побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.
23 Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор.
24 (AM)Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,
25 и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.
26 (AN)А Лотовата жена погледна назад и се превърна в со̀лен стълб.
27 (AO)Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа;
28 и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.
29 Когато Бог съсипваше (всички) градове по оная околност, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипните, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот.
30 Лот излезе от Сигор и заживя в планината, и с него заедно двете му дъщери, понеже се боеше да живее в Сигор. И живееше в пещера, и с него заедно двете му дъщери.
31 И по-голямата каза на по-малката: баща ни е стар, и няма човек на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя;
32 (AP)и тъй, хайде да упоим баща си с вино, и да преспим с него, та да възстановим племе от баща си.
33 И упоиха баща си с вино в оная нощ; и влезе по-голямата и спа с баща си (в оная нощ); а той не узна, кога е легнала и кога е станала.
34 На другия ден по-голямата рече на по-малката: ето, аз спах вчера с баща си; да го упоим с вино и тая нощ; и ти влез, спи с него, и ще възстановим племе от баща си.
35 И упоиха баща си с вино и тая нощ; и влезе по-малката и спа с него; и той не узна, кога е легнала и кога е станала.
36 И заченаха двете Лотови дъщери от баща си;
37 (AQ)и по-голямата роди син и му нарече името Моав (като каза: той е от моя баща). Той е баща на моавитци и до днес.
38 И по-малката тъй също роди син и му нарече името: Бен-Ами (като каза: той е син на моя род). Той е баща на амонитци и до днес.
20 (AR)Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар;
2 (AS)и рече Авраам за жена си Сарра: тя ми е сестра. (Защото се страхуваше да каже, че му е жена, да не би жителите на оня град да го убият за нея.) И герарският цар Авимелех прати и взе Сарра.
3 (AT)И дойде Бог при Авимелеха нощем насъне и му рече: ето, ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.
4 (AU)А Авимелех не беше се докоснал до нея, и рече: Господи, нима ще погубиш (оногова, който не знаеше това) и невинния народ?
5 (AV)Нали сам той ми рече: тя ми е сестра? И тя сама рече: той ми е брат. Аз направих това с просто сърце и с чисти ръце.
6 И рече му Бог насъне: и Аз зная, че си направил това с просто сърце, и те удържах от грях пред Мене, затова и не те допуснах да се докоснеш до нея;
7 (AW)а сега върни жената на мъжа ѝ, защото той е пророк, ще се помоли за тебе, и ти ще бъдеш жив; ако пък я не върнеш, знай, че непременно ще умреш ти и всички твои.
8 И стана Авимелех сутринта рано, повика всичките си слуги, и им разказа да чуят всички тия думи; и (всички) тия хора много се уплашиха.
9 (AX)И Авимелех повика Авраама и му рече: какво направи ти с нас? С какво сгреших аз против тебе, та щеше да нанесеш голям грях върху мене и върху царството ми? Ти направи с мене работи, каквито не се правят.
10 И Авимелех рече Аврааму: какво имаше наум, когато стори това нещо?
11 Авраам рече: помислих, че в това място няма страх Божий, и че ще ме убият за жена ми;
12 (AY)па тя и наистина ми е сестра; тя е дъщеря на моя баща, само че не дъщеря на майка ми; и стана моя жена;
13 когато Бог ме изведе от бащиния ми дом да странствувам, аз ѝ рекох: направи ми това добро: в което място отидем, навред казвай за мене: той ми е брат.
14 Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраама; па върна и жена му Сарра.
15 И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.
16 А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана.
17 И помоли се Авраам Богу, и Бог изцери Авимелеха, и жена му, и слугините му, и те взеха да раждат;
18 защото Господ бе заключил всички утроби в дома Авимелехов поради Авраамовата жена Сарра.
21 (AZ)И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.
2 (BA)Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;
3 (BB)и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;
4 (BC)и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.
5 Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.
6 И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.
7 И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.
8 Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.
9 Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина ѝ Исаака),
10 (BD)и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина ѝ, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.
11 (BE)Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).
12 (BF)Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата ѝ, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;
13 (BG)и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.
14 Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като ѝ тури на рамо: даде ѝ и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;
15 водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,
16 и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.
17 И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и ѝ рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;
18 (BH)стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.
19 И Бог ѝ отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.
20 И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.
21 (BI)Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.
22 (BJ)И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;
23 (BK)а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.
24 И рече Авраам: заклевам се,
25 (BL)Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.
26 А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.
27 И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.
28 И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.
29 А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?
30 (Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
31 (BM)Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха,
32 и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
33 (BN)И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог.
34 И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.
22 (BO)Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!
2 Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти по кажа.
3 Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.
4 На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.
5 И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.
6 И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.
7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?
8 Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.
9 И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
10 Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
11 Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!
12 Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.
13 Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
14 И нарече Авраам онова място: Иехова-ире[a]; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.
15 И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето
16 (BP)и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,
17 Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;
18 (BQ)и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.
19 И върна се Авраам при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавия, и настани се Авраам във Вирсавия.
20 След тия случки известиха на Авраама, като казаха: ето и Милка роди на брата ти Нахора синове:
21 Уца, негов първенец, Вуза, негов брат, Кемуила, баща Арамов,
22 Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Ватуила;
23 от Ватуила се роди Ревека. Тия осем (сина) роди Милка на Нахора, Авраамовия брат;
24 и наложницата му, на име Реума, тъй също роди: Теваха, Гахама, Тахаша и Мааха.
23 Сарра живя сто двайсет и седем години: толкова бяха годините на Сарриния живот;
2 и умря Сарра в Кириат-Арба (що е в долината), сега Хеврон, в Ханаанската земя. И дойде Авраам да плаче и ридае за Сарра.
3 И стана Авраам от своята покойница и рече на Хетовите синове, думайки:
4 аз съм у вас пришълец и заселник; дайте ми между вас място за гроб, което да си е мое, та да погреба моята покойница отпред очите си.
5 Хетовите синове отговориха Аврааму и му рекоха:
6 послушай ни, господарю наш; ти си княз Божий между нас; погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места; никой от нас няма да ти откаже погребално място, за да погребеш (там) своята покойница.
7 Авраам стана и се поклони на народа от оная земя, на Хетовите синове;
8 и говори им (Авраам), като рече: ако сте съгласни да погреба моята покойница, послушайте ме, помолете за мене Цохаровия син Ефрона,
9 да ми даде пещерата Махпела, която е накрай нивата му; нека с пълна цена ми я даде да си е моя, за гробница между вас.
10 А Ефрон седеше между Хетовите синове. И отговори хетеецът Ефрон Аврааму гласно пред Хетовите синове, пред всички, които влизаха във вратата на града му, и рече:
11 не, господарю, чуй ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; подарявам ти я пред синовете на моя народ; погреби покойницата си.
12 Авраам се поклони пред народа на оная земя
13 и думаше Ефрону гласно пред (целия) народ на тая земя, и рече: моля, послушай ме, аз искам сребро да ти дам за нивата; вземи го от мене, и аз ще погреба там покойницата си.
14 Ефрон отговори Аврааму и му рече:
15 господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.
16 (BR)Авраам изслуша Ефрона; и претегли Авраам на Ефрона сребро, колкото той бе обявил гласно пред Хетовите синове, четиристотин сикли сребро, каквото минаваше между търговците.
17 Тогава Ефроновата нива, що е при Махпела, срещу Мамре, нивата и пещерата, която е в нея, и всички дървета в нивата, във всичките граници наоколо, станаха
18 владение Авраамово пред очите на Хетовите синове – на всички, които влизаха през вратата на града му.
19 Подир това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела, срещу Мамре, сега Хеврон, в Ханаанската земя.
20 Тъй придоби Авраам от Хетовите синове нивата и пещерата, която е в нея, за собствено гробище.
24 (BS)Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко.
2 (BT)И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми
3 (BU)и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея,
4 а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.
5 Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?
6 Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;
7 (BV)Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, – Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака);
8 ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.
9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.
10 И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;
11 и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),
12 и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;
13 ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;
14 и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) – тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама).
15 (BW)Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат;
16 момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.
17 (BX)А слугата се затече насреща ѝ и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти.
18 Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.
19 И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички).
20 И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили.
21 Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.
22 Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли злато,
23 (па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?
24 Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.
25 И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.
26 Тогава човекът се наведе, поклони се Господу
27 и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.
28 Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.
29 Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;
30 той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, – тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;
31 и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.
32 Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.
33 И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.
34 Той каза: аз съм Авраамов слуга;
35 Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;
36 (BY)господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот;
37 и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,
38 а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.
39 Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене.
40 (BZ)Той ми рече: Господ (Бог), пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми;
41 тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми.
42 (CA)И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам,
43 то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна,
44 и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, – тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама).
45 Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода); и аз ѝ казах: дай ми да пия.
46 Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои.
47 Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми). Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз ѝ турих обеца на лицето и гривни на ръцете ѝ.
48 И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му.
49 Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.
50 Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;
51 ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.
52 Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.
53 Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата ѝ, и на майка ѝ.
54 Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.
55 Но брат ѝ и майка ѝ рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.
56 Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.
57 Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.
58 Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.
59 И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката ѝ, и Авраамовия слуга, и човеците му.
60 И благословиха Ревека и ѝ рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!
61 И стана Ревека и слугините ѝ, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.
62 (CB)А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
63 Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.
64 Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.
65 (CC)И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри.
66 Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.
67 (CD)И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).
25 Авраам взе и друга жена, на име Хетура.
2 (CE)Тя му роди Зимрана, Иокшана, Медана, Мадиана, Ишбака и Шуаха.
3 Иокшан роди Шева, (Темана) и Дедана. Деданови синове бяха: (Рагуил, Навдеил) Ашурим, Летушим и Леюмим.
4 Мадианови синове: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички тия са Хетурини синове.
5 (CF)И всичкия си имот Авраам даде на (сина си) Исаака;
6 а на синовете от наложниците, които имаше, Авраам даде подаръци и, докле беше още жив, ги отпрати от сина си Исаака на изток, в източната земя.
7 Дните на Авраамовия живот, които той проживя, бяха сто седемдесет и пет години;
8 (CG)почина Авраам, и умря в добра старост, престарял и наситен (на живот), и се прибра при своя народ.
9 (CH)И синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрона, сина на хетееца Цохара, която е срещу Мамре,
10 (CI)в нивата (и в пещерата), които Авраам бе купил от Хетовите синове. Там бидоха погребани Авраам и жена му Сарра.
11 (CJ)След смъртта на Авраама Бог благослови сина му Исаака. Исаак живееше при Беер-лахай-рои.
12 (CK)Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;
13 (CL)и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,
14 Мишма, Дума, Маса,
15 (CM)Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма,
16 Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.
17 Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.
18 И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.
19 (CN)Ето родословието на Исаака, син Авраамов. Авраам роди Исаака.
20 Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.
21 И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.
22 Синовете в утробата ѝ взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.
23 (CO)Господ ѝ рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.
24 Дойде ѝ време да роди: и ето, близначета в утробата ѝ.
25 (CP)Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.
26 (CQ)Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха (от Ревека).
27 Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков човек кротък и живееше в шатри.
28 Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.
29 Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.
30 (CR)И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.
31 Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.
32 Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?
33 (CS)Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле, и (Исав) продаде първородството си на Иакова.
34 Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството.
26 Настана глад по земята, освен оня предишния, който беше в Авраамово време; и отиде Исаак при филистимския цар Авимелеха, в Герар.
2 Господ му се яви и рече: не отивай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;
3 (CT)постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще дам всички тия земи и ще изпълня клетвата (Си), с която се клех на баща ти Авраама;
4 (CU)ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи,
5 задето (баща ти) Авраам послуша гласа Ми и опази, що му бяхзаповядал да пази: заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.
6 И тъй, Исаак се засели в Герар.
7 Жителите на онова място попитаха за жена му (Ревека), и той рече: тя ми е сестра, – защото се боеше да каже: жена ми е, – за да го не убият жителите на онова място за Ревека, понеже тя беше хубавица.
8 Но след като той бе проживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека.
9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: ето, тая била твоя жена; а защо ти каза: тя ми е сестра? Исаак му отговори: защото си мислех, да не би да умра поради нея.
10 (CV)Но Авимелех (му) рече: какво стори с нас? без малко някой от народа (ми) щеше да лежи с жена ти, и щеше да ни вкараш в грях.
11 И заповяда Авимелех на целия народ, като рече: който се допре до тоя човек и до жена му, ще бъде погубен.
12 И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови Господ.
13 И стана тоя човек велик и се въздигаше повече и повече, докле стана твърде велик.
14 Той придоби стада дребен и едър добитък и много работни нивя, и филистимци взеха да му завиждат.
15 И всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали при живота на баща му Авраама, филистимци ги сринаха и затрупаха с пръст.
16 И Авимелех рече на Исаака: иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас.
17 Тогава Исаак се дигна оттам, разположи се на шатри в Герарската долина, и там се засели.
18 И отново Исаак изкопа кладенците, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама и които филистимци бяха затрупали след смъртта на (баща му) Авраама; и ги нарече със същите имена, с които ги бе нарекъл баща му (Авраам).
19 И като копаха Исааковите слуги в долината (Герарска), намериха там кладенец с жива вода.
20 И препираха се герарските пастири с пастирите на Исаака, като казаха: водата е наша. И той нарече кладенеца с име Есек, защото се препираха с него.
21 (Когато се дигна Исаак оттам,) изкопаха друг кладенец; и за него тъй също се препираха; и той го нарече с име Ситна.
22 Дигна се и оттам и изкопа друг кладенец, за който вече се не препираха; него нарече с име Реховот; защото, рече, сега Господ ни даде широко място, и ние ще се размножим на земята.
23 (CW)Оттам той премина във Вирсавия.
24 (CX)И в оная нощ му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе; и ще те благословя и ще умножа потомството ти, поради (баща ти) Авраама, Моя раб.
25 И съгради там жертвеник и призова името Господне. Разпъна там шатрата си, и слугите Исаакови изкопаха кладенец там (в Герарската долина).
26 (CY)Дойде при него от Герар Авимелех с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.
27 Исаак им рече: защо дойдохте при мене, след като ме намразихте и ме изпъдихте от вас?
28 Те отговориха: ние явно видяхме, че Господ е с тебе, и затова рекохме: да положим между нас и тебе клетва и да сключим с тебе съюз,
29 за да не ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а сме ти правили само добро и те пуснахме смиром; сега ти си благословен от Господа.
30 Той им даде гощавка, и те ядоха и пиха.
31 И сутринта, като станаха рано, заклеха се помежду си; тогава Исаак ги изпроводи, и те си отидоха от него смиром,
32 В същия ден дойдоха слугите на Исаака и му обадиха за кладенеца, който изкопаха, и му рекоха: намерихме вода.
33 И той го нарече Шива. Затова името на оня град и до днес е Беершива (Вирсавия).
34 Исав беше на четирийсет години, когато се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.
35 И те станаха горчило за Исаака и Ревека.
27 (CZ)Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!
2 (Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си;
3 вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч,
4 сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.
5 Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч;
6 а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава:
7 донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си.
8 Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам:
9 иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича;
10 а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.
11 Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък;
12 баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.
13 А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес.
14 Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му.
15 И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова;
16 а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи;
17 и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова.
18 Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой?
19 Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослави душата ти.
20 И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми.
21 И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не.
22 Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът – глас Иаковов, а ръцете – ръце Исавови.
23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови
24 и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм.
25 Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи.
26 Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни.
27 (DA)Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил;
28 да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино;
29 (DB)народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат – да бъдат проклети; които те благославят – да бъдат благословени!
30 Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, – и брат му Исав си дойде от лов.
31 Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
32 А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав.
33 И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен.
34 (DC)Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене!
35 Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.
36 (DD)И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия?
37 Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой?
38 (DE)Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака.
39 (DF)И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре;
40 (DG)ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си.
41 (DH)Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова.
42 И обадиха на Ревека думите на по-стария ѝ син Исава; и тя прати, та повика по-младия си син Иакова и му рече: ето, брат ти Исав се заканва да те убие;
43 затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, та бягай (в Месопотамия) при брата ми Лавана в Харан;
44 и поживей при него няколко време, докле утихне яростта на брата ти,
45 докле утихне гневът на брата ти против тебе, и той позабрави, какво си му сторил. Тогава ще пратя да те прибера оттам. Защо аз в един ден да се лиша и от двама ви?
46 (DI)И рече Ревека на Исаака: дотегна ми животът от тия хетейски дъщери; ако Иаков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия, от дъщерите на тая земя, защо ми е тоя живот?
28 (DJ)Тогава Исаак повика Иакова, благослови го и му заповяда, като рече: не си взимай жена от ханаанските дъщери;
2 (DK)стани, та иди в Месопотамия, в дома на Ватуила, баща на майка ти, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лавана, брат на майка ти;
3 а Всемогъщият Бог да те благослови, да те разплоди и да те размножи, и да произлязат от тебе много народи;
4 и да ти даде благословията (на баща ми) Авраама, на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която странствуваш и която Бог даде на Авраама!
5 (DL)И изпрати Исаак Иакова, и той отиде в Месопотамия при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава.
6 (DM)Исав видя, че Исаак благослови Иакова и с благословия го изпрати в Месопотамия да си вземе оттам жена, като му заповяда и рече: не взимай жена от ханаанските дъщери;
7 и че Иаков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия.
8 И видя Исав, че ханаанските дъщери не са по угода на баща му Исаака,
9 (DN)и отиде Исав при Измаила и, освен другите си жени, взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаила, сестра Наваиотова.
10 (DO)Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,
11 (DP)и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.
12 (DQ)И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът ѝ стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.
13 (DR)И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;
14 (DS)и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;
15 (DT)и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.
16 Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
17 (DU)И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.
18 (DV)И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.
19 (DW)И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил[b]; а предишното име на тоя град беше Луз.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.