Bible in 90 Days
Юдеите срещу Стефан
8 Изпълнен с Божията благодат и сила, Стефан вършеше велики чудеса и знамения сред хората. 9 Но някои от така наречената синагога на либертинците се надигнаха срещу него. Това бяха юдеи от Киринея и Александрия, от Киликия и Азия. Те завързаха спор със Стефан, 10 но бяха безсилни пред мъдростта и Духа, с които той говореше.
11 Тогава подкупиха няколко души да кажат: „Чухме го да изрича богохулства срещу Моисей и Бога.“ 12 По този начин те подтикнаха народа, старейшините и законоучителите, които дойдоха, заловиха го и го отведоха пред Синедриона.
13 Доведоха и лъжесвидетели, които казаха: „Този човек непрестанно хули това свято място и закона. 14 Чухме го да казва, че онзи Исус от Назарет ще разруши този храм и ще промени обичаите, които Моисей ни предаде.“ 15 Всички, които седяха в Синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му е като на ангел.
Речта на Стефан
7 Тогава първосвещеникът го попита: „Вярно ли е това?“ 2 Стефан отговори: „Братя и бащи, чуйте ме! Богът на славата се яви на баща ни Авраам в Месопотамия, когато той още не се беше заселил в Харан, 3 и му каза: „Остави страната си и близките си и иди в земята, която ще ти покажа.“(A)
4 И Авраам напусна Халдейските земи[a] и се засели в Харан. След смъртта на баща му, Бог го накара да се пресели оттам в земята, където вие живеете сега. 5 Тук той не му остави дори една педя земя в наследство, но обеща в бъдеще той и потомците му след него да владеят тази земя, макар че Авраам тогава нямаше деца.
6 Ето какво му каза Бог: „Твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и четиристотин години ще бъдат угнетявани. 7 Но аз ще осъдя народа, на който ще робуват.“(B) Бог каза: „И след това ще излязат от тази страна и тук на това място ще ми служат.“(C)
8 И Бог даде на Авраам завета на обрязването. Авраам стана баща на Исаак и на осмия ден след раждането му го обряза; Исаак стана баща на Яков и го обряза, а Яков обряза своите синове, които станаха дванадесетте патриарха.[b]
9 Патриарсите завиждаха на Йосиф и го продадоха в робство в Египет, но Бог не го изостави 10 и го спаси от всичките му беди, дари му мъдрост и му помогна да спечели благоволението на фараона, царя на Египет. И фараонът го направи главен управител на Египет и на цялото си домакинство. 11 След това в цял Египет и Ханаан настъпи глад и причини голямо страдание. Прадедите ни не намираха храна.
12 Когато чу, че в Египет има жито, Яков изпрати там нашите прадеди. (Това беше първото им пътуване до Египет.) 13 При второто им посещение Йосиф се разкри на братята си и фараонът научи за неговото потекло. 14 Тогава Йосиф повика баща си Яков и целия си род — общо седемдесет и пет души. 15 Яков отиде в Египет и там той и дедите ни живяха до смъртта си. 16 Пренесоха ги обратно в Сихем и ги положиха в гробницата, която Авраам беше купил със сребро от синовете на Хамор в Сихем.
17 Колкото повече наближаваше времето за изпълнение на обещанието, дадено на Авраам от Бога, толкова повече растеше броят на израелтяните в Египет, 18 докато владетел на Египет стана друг цар, който не познаваше Йосиф. 19 Той хитро се възползва от нашия народ, беше жесток към предците ни и ги принуждаваше да оставят новородените си навън, за да умрат.
20 По това време се роди Моисей, който беше много красиво дете. Три месеца той расна в бащиния си дом. 21 Когато го оставиха навън, дъщерята на фараона го прибра и го отгледа като свой собствен син. 22 Моисей бе обучен в цялата египетска мъдрост и беше силен на думи и дела.
23 Когато стана на четиридесет години, той реши да посети братята си, израелтяните. 24 Моисей видя, че един от тях е малтретиран, защити го и отмъсти за малтретирания, като уби египтянина. 25 Той мислеше, че братята му ще разберат, че чрез него Бог им изпраща спасение, но те не разбраха.
26 На другия ден той видя двама от тях, които се биеха, и се опита да ги помири, като им каза: „Хора, нали сте братя, защо се отнасяте зле един към друг?“ 27 Човекът, който малтретираше ближния си, блъсна Моисей и каза: „Кой те постави да ни бъдеш водач и съдия? 28 Да не искаш да ме убиеш, както вчера уби египтянина?“(D) 29 Като чу това, Моисей избяга и се засели в чуждите Мадиамски земи. Там му се родиха двама сина.
30 Четиридесет години по-късно в пламъците на един горящ храст в пустинята близо до планината Синай му се яви ангел. 31 Моисей беше удивен от това, което видя. Като се приближи да го разгледа, той чу гласа на Господа: 32 „Аз съм Богът на твоите предци, Богът на Авраам, Исаак и Яков.“(E) Треперейки от страх, Моисей не смееше да погледне.
33 Тогава Господ му каза: „Събуй си сандалите, защото мястото, на което си стъпил, е свята земя. 34 Наистина видях как потискат народа ми в Египет, чух стенанията му и слязох да го освободя. Ела сега, ще те изпратя обратно в Египет.“(F)
35 Това беше същият Моисей, когото израелтяните отхвърлиха с думите: „Кой те постави водач и съдия?“(G) Този Моисей Бог изпрати като водач и освободител; изпрати го с помощта на ангела, който той видя в горящия храст. 36 Моисей ги изведе и четиридесет години вършеше чудеса и знамения в Египет, край Червено море и в пустинята.
37 Това е същият Моисей, който каза на израелтяните: „Бог ще издигне измежду братята ви пророк като мен.“(H) 38 Той е този, който беше с народа на Израел, събрал се в пустинята; той е този, на когото ангелът говори на планината Синай, и той бе с бащите ни; той получи заповеди, които дават живот, за да ни ги предаде.
39 Но прадедите ни отказаха да му се подчинят. Отхвърлиха го и в сърцата си се обърнаха към Египет. 40 Те казаха на Аарон: „Направи ни някакви богове, които да вървят пред нас и да ни водят, защото с онзи Моисей, който ни изведе от Египет, не знаем какво е станало.“(I) 41 И тогава направиха изображение на телец и на този идол принасяха жертва и празнуваха в чест на онова, което ръцете им бяха създали. 42 Но Бог се отвърна от тях и ги остави да се покланят на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:
„Не на мен, израелтяни,
принасяхте заклани животни и жертви
четиридесет години в пустинята!
43 Вие носихте скинията на Молох
и звездата на вашия бог Рефан:
идолите, които сами създадохте,
за да им се покланяте.
Затова ще ви прогоня отвъд Вавилон.“(J)
44 Прадедите ни в пустинята носеха Свещената скиния.[c] Бог научи Моисей как да направи тази скиния по образеца, който му беше показан. 45 Прадедите ни, които наследиха скинията, я донесоха с Исус Навин, когато завладяха земите на други народи, които Бог беше прокудил от лицето им. Тя остана там до времето на Давид. 46 Бог прояви благоволение към Давид и той поиска позволение да построи дом за народа на Яков.[d] 47 Ала Соломон бе този, който построи храма.
48 Но Всевишният не живее в храмове, изградени от човешка ръка, както казва пророкът[e]:
49 «Господ казва: Небето е моят престол,
а земята — място да отморя краката си.
Какъв дом ще ми построите?
Кое е мястото, където да отдъхна?
50 Нали аз съм сътворил всичко!»“(K)
51 Тогава Стефан им каза: „Вие, твърдоглави хора, които не отдавате сърцата си на Бога и не се вслушвате в думите му! Винаги сте против това, което ви казва Святият Дух. Правите също както правеха прадедите ви. 52 Има ли поне един пророк, когото прадедите ви да не преследваха? Те дори убиха онези, които отдавна предизвестиха идването на Праведника, а сега вие станахте негови предатели и убийци. 53 Вие, които получихте закона, който Бог ви даде чрез ангелите си, но не го спазихте!“
Убийството на Стефан
54 Като чуха тези думи, юдейските водачи побесняха и заскърцаха със зъби срещу него. 55 А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, застанал отдясно на Бога, 56 и каза: „Ето! Виждам небесата разтворени и Човешкия Син, застанал отдясно на Бога.“
57 При тези му думи те се развикаха силно и запушиха ушите си. После всички заедно се спуснаха към него, 58 отведоха го извън града и започнаха да го замерват с камъни. Лъжесвидетелите оставиха наметките си в краката на един младеж на име Савел. 59 Докато хвърляха камъни по него, Стефан се молеше: „Господи Исусе, приеми духа ми!“ 60 После коленичи и извика високо: „Господи, не ги обвинявай за този грях!“ След като каза това, умря.
Савел преследва вярващите
8 Савел одобри убийството на Стефан. От този ден започна жестоко гонение срещу църквата в Ерусалим и всички, освен апостолите, се пръснаха из цяла Юдея и Самария.
2 Стефан беше погребан и оплакан от няколко благочестиви мъже. 3 Савел се опитваше да унищожи църквата, като ходеше от къща на къща, насила измъкваше мъже и жени и ги хвърляше в затвора. 4 Онези, които се разпръснаха, разнасяха Благата вест навсякъде, където отиваха.
Филип проповядва в Самария
5 Филип[f] отиде в Самария и там проповядваше за Месията. 6 Когато хората го чуха и видяха знаменията, които вършеше, всички се вслушаха внимателно в това, което той им казваше. 7 В много случаи зли духове със силен вик излизаха от хората, които бяха обладани от тях. Много парализирани и сакати бяха излекувани. 8 Голяма радост настъпи в този град.
9 Там имаше един човек на име Симон, който от доста време се занимаваше с магии и смайваше с тях жителите на Самария. Той се хвалеше и наричаше себе си велик. 10 Всички го слушаха — от най-скромния до най-високопоставения — и казваха: „В този човек е Божията сила, наречена «Велика сила».“ 11 Слушаха го, защото от доста време ги смайваше с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който проповядваше Благата вест за Божието царство и за силата на Исус Христос, мъже и жени се кръстиха. 13 Самият Симон също повярва, кръсти се и не се отделяше от Филип. Той видя великите знамения и чудеса, които се извършваха, и се смая.
14 Апостолите, които бяха в Ерусалим, чуха, че в Самария са приели Божието слово, и изпратиха там Петър и Йоан. 15 Щом пристигнаха, те се помолиха вярващите да получат Святия Дух, 16 тъй като до този момент той все още не беше дошъл върху никого от тях — те се бяха кръстили само в името на Господ Исус. 17 Тогава двамата апостола започнаха да полагат ръцете си върху тях и те получаваха Святия Дух.
18 Когато Симон видя, че всеки, върху когото апостолите полагаха ръцете си, получаваше Духа, той им предложи пари 19 и каза: „Дайте и на мен такава власт, за да може всеки, върху когото положа ръцете си, да получи Святия Дух.“
20 Петър му каза: „Да загинеш и ти, и парите ти заедно с теб, понеже помисли, че можеш с пари да купиш Божия дар! 21 Не можеш да участваш в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога! 22 Така че покай се! Отвърни се от злото си намерение и се моли на Господа. Може би ще получиш прошка за това, което си помисли. 23 Виждам, че те изпълва горчива завист и си пленник на греха.“
24 Тогава Симон отговори: „Вие се молете за мен на Господа, за да не ми се случи нищо от това, което казахте.“
25 След като разказаха на хората за всичко, на което бяха свидетели, и съобщиха Божието послание, Петър и Йоан се върнаха в Ерусалим. По пътя те проповядваха Благата вест в много самарянски села.
Филип поучава един етиопец
26 Господен ангел каза на Филип: „Приготви се и тръгни на юг по пътя, който води през пустинята от Ерусалим до Газа.“
27 Филип се приготви и тръгна. По пътя видя един етиопец — евнух, важен служител на Кандакия, Етиопската царица, и отговарящ за цялата й хазна. Той беше ходил на поклонение в Ерусалим 28 и сега се връщаше у дома си. Етиопецът седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.
29 Тогава Духът каза на Филип: „Иди до тази колесница и остани там.“ 30 Като настигна колесницата, Филип чу етиопеца да чете от книгата на пророк Исая и го попита: „Разбираш ли това, което четеш?“
31 „Как мога да го разбера, без някой да ми го обясни?“ — отговори той и покани Филип да се качи и да седне до него. 32 Откъсът от Писанието, който той четеше, беше следният:
„Отведен бе, както водят овца в кланицата.
И както агнето е безмълвно пред този, който го стриже,
така и той дума не пророни.
33 Унизиха го и му отказаха справедливост.
Кой ли някога ще разкаже за потомците му?
Защото животът му на земята свърши.“(L)
34 Евнухът каза на Филип: „Кажи ми, за кого говори пророкът — за себе си или за някой друг?“ 35 Тогава Филип заговори и като започна от това Писание, му разказа Благата вест за Исус.
36 По пътя стигнаха до едно място, където имаше вода и евнухът каза: „Ето, тук има вода! Какво ми пречи да се кръстя?“ 37 [g] 38 И той заповяда да спрат колесницата. После двамата с Филип влязоха във водата и Филип го кръсти. 39 След като излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и евнухът повече не го видя, но радостно продължи пътя си. 40 А Филип се озова в Азот и тръгна от град на град да проповядва Благата вест, докато пристигна в Кесария.
Савел става последовател на Исус
9 Междувременно Савел продължаваше да заплашва и да иска да убие последователите на Господа. Той отиде при първосвещеника 2 и му поиска писма до синагогите на Дамаск, даващи му право, ако открие там някакви последователи на Пътя — мъже или жени — да ги залови и доведе в Ерусалим.
3 Савел наближаваше Дамаск, когато внезапно, както си вървеше, край него проблясна светлина от небето. 4 Той падна на земята и чу глас да му казва: „Савле, Савле, защо ме преследваш?“
5 А Савел попита: „Кой си ти, Господи?“
Гласът отговори: „Аз съм Исус, когото ти преследваш. 6 Сега стани и влез в града и там ще ти бъде казано какво трябва да направиш.“
7 Мъжете, които придружаваха Савел, стояха онемели, защото чуха гласа, но не видяха никого. 8 Савел стана от земята, но когато отвори очи, не виждаше нищо. Хванаха го за ръка и го отведоха в Дамаск. 9 Три дни той не виждаше и нито яде, нито пи нещо.
10 В Дамаск имаше един ученик на Исус на име Анания, при когото Господ дойде във видение и каза: „Анания!“
„Ето ме, Господи!“ — отвърна Анания.
11 Господ му каза: „Стани и иди на улицата, която наричат Права. Намери къщата на Юда и попитай за Савел от Тарс. Той е там и се моли. 12 Във видение е видял мъж на име Анания да влиза и да полага ръцете си върху него, за да може да възвърне зрението си.“
13 Анания отговори: „Господи, мнозина са ми разказвали за този човек. Чух за всички злини, които е сторил на святите ти хора в Ерусалим. 14 Сега е дошъл в Дамаск, упълномощен от главните свещеници да арестува всеки, който призовава твоето име.“
15 Но Господ му каза: „Върви, защото той е избраният от мен инструмент да занесе името ми пред езичници, царе и пред израелския народ. 16 Аз сам ще му покажа какви страдания трябва да понесе заради моето име.“
17 Анания излезе, отиде в къщата и като положи ръцете си върху Савел, каза: „Братко Савле, Господ Исус, който ти се яви, докато идваше насам, ме изпрати, за да можеш отново да виждаш и да се изпълниш със Святия Дух.“ 18 В същия миг нещо подобно на люспи падна от очите на Савел и той прогледна. После стана и се кръсти. 19 След това хапна малко и почувства как силите му се връщат.
Савел проповядва в Дамаск
Савел остана с последователите в Дамаск няколко дни. 20 После започна да ходи в синагогите и да провъзгласява: „Исус е Божият Син!“
21 Всички, които го чуваха, се чудеха и казваха: „Нали този човек се опитваше да унищожи в Ерусалим всички вярващи в това име? Нали дойде тук, за да ги арестува и отведе при главните свещеници?“
22 Но Савел ставаше все по-силен и объркваше юдеите, които живееха в Дамаск, като по неоспорим начин доказваше, че Исус е Месията.
Савел се спасява от смърт
23 Минаха доста дни и юдеите се наговориха да убият Савел. 24 Ден и нощ те наблюдаваха градските порти, за да го убият, но Савел узна за плановете им. 25 Една нощ последователите му помогнаха да избяга — сложиха го в кош, промушиха го през една дупка в градската стена и го спуснаха долу на земята.
Савел в Ерусалим
26 Щом пристигна в Ерусалим, той се опита да се присъедини към последователите, но всички се страхуваха от него, защото не вярваха, че наистина е ученик на Исус. 27 Но Варнава го взе и го заведе при апостолите. Той им обясни как Савел видял Господа по пътя и как Господ му говорил, и колко смело в Дамаск Савел проповядвал в името на Исус.
28 Тогава Савел остана с апостолите. Той свободно влизаше и излизаше от Ерусалим и смело проповядваше в името на Господа. 29 Често приказваше с говорещите гръцки юдеи и спореше с тях, а те търсеха начин да го убият. 30 Когато узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и оттам го изпратиха в Тарс.
31 За църквата в цяла Юдея, Галилея и Самария настъпи мирно време. Вярващите живееха в страх от Господа, а Святият Дух ги насърчаваше и с негова помощ броят им растеше и църквата укрепваше.
Петър в Лида и Йопия
32 Обикаляйки по всички градове в околността, Петър пристигна при Божиите хора, които живееха в Лида. 33 Там завари един парализиран на име Еней, който от осем години беше прикован на легло. 34 Петър му каза: „Еней, Исус Христос те прави здрав, стани и си оправи леглото!“ И той веднага стана. 35 Всички, които живееха в Лида и в равнината Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.
36 В Йопия живееше една последователка на Исус на име Тавита (на гръцки — Доркас, което значи „сърна“). Тя винаги вършеше добрини и даваше милостиня на бедните. 37 Докато Петър беше в Лида, Тавита се разболя и умря. Изкъпаха я и я поставиха в една стая на горния етаж на къщата. 38 Когато последователите научиха, че Петър е в Лида, недалеч от Йопия, изпратиха при него двама мъже, които го помолиха: „Ела бързо при нас!“
39 Петър се приготви и тръгна с тях. Като пристигна, го заведоха в стаята на горния етаж. Всички вдовици го наобиколиха и плачейки, му показваха ризи и дрехи, ушити от Доркас, докато е била жива. 40 Петър поиска всички да излязат от стаята, коленичи и се помоли. После се обърна към умрялата и каза: „Тавита, стани!“ Тя отвори очи и като видя Петър, се надигна и седна. 41 Той й подаде ръка и й помогна да стане. После повика Божиите хора и вдовиците и им я показа жива.
42 Това се разчу из цяла Йопия и много хора повярваха в Господа. 43 Петър остана да живее в Йопия при един кожар на име Симон още дълго време.
Петър и Корнилий
10 В Кесария имаше един човек на име Корнилий, който беше стотник в така наречения Италийски полк. 2 Той, както и цялото му семейство, беше набожен и богобоязлив човек. Щедро даваше милостиня на бедните и непрестанно се молеше на Бога. 3 Веднъж, около три часа следобед, той имаше видение и ясно видя как Божий ангел влезе и го повика: „Корнилий!“
4 Той се вгледа изплашено в ангела и попита: „Какво, господине?“
Ангелът му отговори: „Бог чу молитвите ти и видя щедростта ти към бедните. Той те запомни. 5 Изпрати сега в Йопия няколко души да доведат тук Симон, наречен Петър. 6 Той е отседнал при Симон кожаря, чиято къща е край морето.“ 7 Когато ангелът, който му беше говорил, си отиде, Корнилий повика двама от слугите си и един набожен войник, който бе сред помощниците му. 8 Той им разказа всичко, което се беше случило и ги изпрати в Йопия.
9 На другия ден около пладне, когато приближаваха града, Петър се качи на покрива да се моли. 10 Той почувства силен глад и поиска да яде. Докато му приготвяха храната, изпадна в транс. 11 Видя небето да се отваря и нещо, приличащо на голямо платнище, опънато в четирите края, да се спуска долу към земята. 12 В него имаше всякакви земни животни, влечуги и небесни птици. 13 Тогава глас каза на Петър: „Стани, Петре, заколи и яж!“
14 Но Петър каза: „В никакъв случай, Господи! Никога не съм ял нечиста и осквернена храна.“[h]
15 Гласът отново се обърна към него: „Не наричай нечисто онова, което Бог е обявил за чисто.“ 16 Това се случи три пъти и после всичко бе вдигнато обратно в небето.
17 Междувременно хората, изпратени от Корнилий, разпитаха за къщата на Симон и докато Петър се чудеше над смисъла на своето видение, те застанаха пред портата 18 и силно извикаха: „В тази къща ли гостува Симон, наречен Петър?“
19 Петър все още си мислеше за видението, когато Духът му каза: „Чуй! Търсят те трима души. 20 Стани, слез долу и тръгни с тях, без да се колебаеш, защото аз съм ги изпратил.“ 21 Петър слезе при мъжете и им каза: „Аз съм този, когото търсите. Защо сте дошли?“
22 Те отговориха: „Изпраща ни стотникът Корнилий, праведен и богобоязлив човек, уважаван от целия юдейски народ. Свят ангел му е казал да те покани в дома си и да чуе нещата, които имаш да кажеш.“ 23 Петър покани хората да влязат и да останат да пренощуват.
На сутринта той се приготви и тръгна с тях заедно с няколко братя от Йопия. 24 На другия ден пристигна в Кесария. Корнилий беше събрал роднините си и близките си приятели и ги чакаше.
25 Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна и му се поклони, като падна в краката му. 26 Петър го изправи, като му каза: „Стани! Аз също съм човек като теб.“ 27 Разговаряйки с него, Петър влезе в къщата и видя, че там са се събрали много хора.
28 Той им каза: „Вие добре знаете, че законът не допуска юдеи да се събират или сближават с хора от друг род. Но Бог ми показа, че не трябва да наричам никого „нечист“ или „осквернен“. 29 Затова, когато ме поканиха, дойдох без възражения. А сега ми кажете защо ме повикахте.“
30 Корнилий отговори: „Преди четири дни, по същото време — към три часа следобед — си бях у дома и се молех. Внезапно пред мен застана човек в блестящи дрехи 31 и каза: „Корнилий, молитвата ти е чута. Бог видя щедростта ти към бедните. Той те запомни. 32 Прати хора в Йопия и покани Симон, наречен Петър, да дойде тук. Той е отседнал при Симон кожаря, чиято къща е край морето.“ 33 Затова веднага изпратих да те повикат и ти направи добре, че дойде. Сега всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, което Господ ти е заповядал да ни кажеш.“
Петър проповядва в къщата на Корнилий
34 Петър заговори: „Сега наистина разбирам, че Бог е безпристрастен. 35 Не е важно откъде е човек; щом почита Бога и върши това, което е правилно, Бог го приема. 36 Ето Божието послание за народа на Израел — това е Благата вест за мира, идващ чрез Исус Христос, който е Господ на всички. 37 Знаете за онова, което се случи из цяла Юдея. Всичко започна в Галилея след кръщението, проповядвано от Йоан. 38 Знаете как Бог помаза Исус от Назарет със Святия Дух и с власт и той обиколи цяла Юдея, като вършеше добрини и лекуваше онези, които бяха под властта на дявола, защото Бог беше с него. 39 Ние сме свидетели на всичко, което Исус извърши в страната на юдеите и в Ерусалим. Но те го убиха, като го приковаха на кръст. 40 Но на третия ден Бог го възкреси и му позволи да се яви на хората, 41 но не на всички, а само на предварително избрани от Бога свидетели, тоест на нас, които ядохме и пихме с него, след като бе възкресен от мъртвите. 42 Той ни заповяда да проповядваме на хората и да свидетелстваме, че Бог избра него да бъде съдия на живите и мъртвите. 43 Всички пророци свидетелстват за него, че всеки, който вярва в него, ще получи прошка на греховете чрез името му.“
Езичниците получават Святия Дух
44 Още докато Петър казваше тези думи, Святият Дух слезе върху всички, които чуха посланието. 45 Вярващите юдеи,[i] които бяха дошли с Петър, останаха смаяни, защото дарът на Святия Дух се бе излял и върху езичниците, 46 тъй като ги чуха да говорят на различни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза: 47 „Може ли някой да попречи тези хора да бъдат кръстени във вода? И те като нас получиха Святия Дух.“ 48 И им заповяда да се кръстят в името на Исус Христос. След това те помолиха Петър да им погостува няколко дни.
Петър се връща в Ерусалим
11 Из цяла Юдея апостолите и братята чуха, че езичниците също са приели Божието слово. 2 Когато Петър пристигна в Ерусалим, вярващите юдеи спореха с него. 3 „Ти влезе в дома на необрязани хора и яде с тях!“ — казваха те.
4 Тогава Петър започна да им обяснява как точно се случи всичко: 5 „Бях в Йопия и се молех, и както бях в транс, ми се яви видение: нещо подобно на голямо платнище, опънато в четирите му края, се спускаше от небето, докато спря близо до мен. 6 Внимателно се вгледах в него и видях четирикопитни земни животни, диви зверове, влечуги и небесни птици. 7 Тогава чух глас, който ми каза: „Стани, Петре, заколи и яж!“ 8 Но аз отвърнах: „В никакъв случай, Господи! Никога не съм слагал в устата си нещо нечисто или осквернено.“ 9 За втори път гласът от небето проговори: „Не наричай нечисто онова, което Бог е обявил за чисто.“ 10 И така това се случи три пъти. После всичко беше отнесено обратно в небето. 11 Точно в този момент в къщата, където бях отседнал, дойдоха трима мъже. Те бяха изпратени при мен от Кесария. 12 Духът ми каза да тръгна с тях, без да се колебая. С мен дойдоха и тези шест братя. Всички заедно влязохме в къщата на онзи човек Корнилий. 13 Той ни разказа как в дома му се явил ангел и му казал: „Изпрати в Йопия хора да извикат Симон, наречен Петър. 14 Той ще ти каже думи, чрез които ти и целият ти дом ще се спасите.“ 15 Едва бях започнал да говоря, когато Святият Дух се спусна върху тях така, както и върху нас в началото. 16 Тогава си спомних какво бе казал Господ: „Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.“ 17 Щом Бог даде на езичниците същия дар, който получихме и ние, когато повярвахме в Господ Исус Христос, кой бях аз, че да преча на Бога?“
18 Когато чуха това, вярващите престанаха да възразяват и започнаха да славят Бога, казвайки: „Ето, дори и на езичниците Бог даде възможността да се покаят, за да имат живот.“
Църквата в Антиохия
19 Вярващите, разпръснати при гоненията след убиването на Стефан, достигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия, където съобщаваха посланието само на юдеи. 20 Някои от тези вярващи бяха от Кипър и Киринея. Те пристигнаха в Антиохия и започнаха да говорят също и на онези, които не бяха юдеи,[j] проповядвайки им Благата вест за Господ Исус. 21 Силата на Господа беше с тях и много хора повярваха и се обърнаха към Господа.
22 Вестта за това стигна до църквата в Ерусалим и оттам изпратиха Варнава в Антиохия. 23 Когато пристигна и видя как Бог е благословил тези хора, Варнава се зарадва и започна да насърчава всеки да остане верен на Господа с цялото си сърце, 24 тъй като беше добър човек, изпълнен със Святия Дух и с вяра. И много хора станаха последователи на Господа.
25 След това Варнава замина за Тарс да търси Савел 26 и като го намери, го заведе в Антиохия. Те се срещаха с църквата там и поучаваха много хора в продължение на цяла година. В Антиохия за първи път последователите на Исус бяха наречени „християни“.
27 По същото време от Ерусалим в Антиохия дойдоха пророци. 28 Един от тях на име Агав се изправи и чрез Духа предрече, че по целия свят ще настъпи голям глад. (Това се сбъдна по времето на император Клавдий.) 29 Тогава последователите решиха да съберат според финансовите си възможности помощ за братята и сестрите в Юдея. 30 Така и направиха, а после по Варнава и Савел я изпратиха на презвитерите в Юдея.
Ирод Агрипа преследва църквата
12 По същото време цар Ирод започна гонения срещу някои хора от църквата. 2 Той заповяда да съсекат с меч Яков, брата на Йоан. 3 Като видя, че това се харесва на юдеите, Ирод реши да арестува и Петър. (Беше в дните на празника на безквасните хлябове.) 4 Ирод залови Петър и го хвърли в затвора, като заповяда на четири групи от по четири войника да го пазят. Той възнамеряваше след Пасхата да го изправи на съд пред народа. 5 Докато Петър беше в затвора, цялата църква горещо се молеше на Бога за него.
Освобождаването на Петър от затвора
6 През нощта преди Ирод да го изведе на съд, Петър спеше, окован с две вериги и пазен от двама войника. Вратите на затвора също се охраняваха. 7 Внезапно там се появи Господен ангел и светлина озари килията. Ангелът побутна леко Петър по рамото, събуди го и му каза: „Ставай бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му. 8 Тогава ангелът му каза: „Облечи се и си обуй сандалите!“ Петър изпълни това. Ангелът продължи: „Загърни се с наметката си и върви след мен!“ 9 Петър го последва навън, без да знае дали случката с ангела е действителност, мислейки си, че това е видение. 10 След като преминаха край първата и втората стража, те стигнаха до желязната порта, водеща към града, която сама се отвори пред тях и те излязоха навън. След като извървяха разстояние от около една улица, ангелът внезапно изчезна.
11 Чак тогава Петър дойде на себе си и каза: „Сега зная, че Господ наистина изпрати своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдеите очакваха да ме сполети.“
12 Когато осъзна случилото се, Петър отиде до къщата на Мария — майката на Йоан, наречен още Марк, където се бяха събрали много хора и се молеха. 13 Петър почука на портата и една слугиня на име Рода излезе да отвори. 14 Щом позна гласа на Петър, тя от радост забрави да му отвори вратата и вместо това изтича вътре да съобщи, че Петър е пред вратата. 15 Хората в дома й казаха: „Ти не си с ума си!“, но тя продължи да твърди, че той е там. „Това е неговият ангел“ — отговориха й те.
16 А Петър продължаваше да хлопа. Когато му отвориха и го видяха, те бяха смаяни. 17 Петър им направи знак с ръка да замълчат и след като обясни как Господ го е извел от затвора, им каза: „Разкажете това на Яков и братята.“ После излезе и отиде на друго място.
18 На сутринта сред стражите настъпи голям смут. Те се чудеха какво ли се е случило с Петър. 19 Ирод нареди да претърсят навсякъде и като не го намери, извика на разпит стражите, а после заповяда да ги убият. След това замина от Юдея за Кесария, където и остана известно време.
Смъртта на Ирод Агрипа
20 Ирод беше силно разгневен на жителите на Тир и Сидон. Те всички дойдоха вкупом, за да се срещнат с него. След като бяха получили подкрепа от царския управител Власт, те молеха за мир, защото страната им получаваше храна от областите, подвластни на Ирод.
21 Ирод определи един ден, в който да се срещне с тях, облече си царската мантия, седна на престола и започна да им говори. 22 Хората завикаха: „Това е глас на бог, а не на човек!“ 23 Но Ирод не отдаде славата на Бога и Господен ангел внезапно го порази. Ирод умря, изяден от червеи.
24 А Божието слово се разпространяваше и броят на вярващите растеше.
25 След като изпълниха делото си в Ерусалим, Варнава и Савел се върнаха в Антиохия, като взеха със себе си и Йоан, наречен Марк.
Служението на Варнава и Савел
13 В църквата в Антиохия имаше няколко пророка и учителя — Варнава, Симеон (наречен Нигер), Луций от Киринея, Манаил, израснал заедно с управителя Ирод, и Савел. 2 Един път, докато служеха на Господа и постеха, Святият Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел, за да изпълнят делото, за което съм ги призовал.“
3 След като църквата бе постила и се бе молила, те положиха ръцете си върху Варнава и Савел и ги изпратиха.
Варнава и Савел в Кипър
4 И така, пратени от Святия Дух, Варнава и Савел отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. 5 Пристигнаха в Саламин и започнаха да проповядват Божието слово в синагогите на юдеите, а Йоан им помагаше.
6 Те прекосиха целия остров и накрая стигнаха до Пафос, където намериха един юдейски магьосник и лъжепророк на име Вариисус. 7 Той бе приближен на управителя Сергий Павел, който беше умен човек. Управителят повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. 8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда на гръцки името му) се опитваше да им попречи, правейки всичко възможно, за да отклони управителя от вярата. 9 Тогава Савел, наречен още Павел, се изпълни със Святия Дух и като се вгледа в Елима, 10 каза: „Ти, който си изпълнен с всякакви лъжи и коварства! Ти, сине на дявола и враг на всичко праведно! Няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа? 11 Ето, ръката на Господа е върху теб: ще ослепееш и известно време няма да виждаш слънцето.“
В същия миг всичко за Елима потъна в мрак и той започна да се лута наоколо, опитвайки се да намери някой, който да го води за ръка. 12 Като видя това, управителят повярва, слисан от учението за Господа.
Павел и Варнава отиват в Антиохия
13 Павел и тези, които бяха с него, отплаваха от Пафос и пристигнаха в Пергия — град в Памфилия. Там Йоан се раздели с тях и се върна в Ерусалим. 14 От Пергия те продължиха до град Антиохия в Писидия.
В събота Павел и Варнава влязоха в синагогата и седнаха там. 15 След като четоха от закона на Моисей и от писанията на пророците, водачите на синагогата им изпратиха съобщение: „Братя, ако имате какво да кажете като насърчение за хората, говорете.“
16 Павел стана, вдигна ръка за внимание и каза: „Вие, израелтяни, и вие, които се покланяте на истинския Бог, слушайте! 17 Богът на този израелски народ избра предците ни. Той направи народа ни велик по времето, когато живееха в Египет като чужденци. Всемогъщата му ръка ги изведе оттам. 18 Цели четиридесет години, докато бяха в пустинята, Бог беше търпелив към тях. 19 Той унищожи седем народа в земята на Ханаан и даде земята им на своя народ. 20 Всичко това стана в продължение на около четиристотин и петдесет години.
После Бог им даде съдии до времето на пророк Самуил.[k] 21 След това поискаха цар и Бог им даде Саул — син на Кис, от рода на Вениамин, който царува четиридесет години. 22 След като отстрани Саул, Бог издигна Давид за техен цар и каза за него: „Давид, синът на Есей, е човек, който е като мен в мисленето си. Той ще изпълни всичко, което поискам от него.“
23 А от потомците на Давид Бог даде на Израел Спасител: Исус, както беше обещал. 24 Преди неговото идване Йоан проповядваше на всички израелтяни да се кръстят в знак, че искат да се покаят. 25 Когато наближаваше краят на делото му, Йоан каза: „За кого ме мислите? Аз не съм Месията, но след мен идва Този, на когото не съм достоен дори сандалите на краката да развържа.“
26 На нас, братя, синове на Авраамовия род, и на всички вас, които се покланяте на истинския Бог, е пратено посланието за това спасение. 27 Жителите на Ерусалим и управниците им не познаха в Исус Спасителя: осъдиха го и така изпълниха думите на пророците, които четем всяка събота. 28 И макар че нямаха никакво основание да го осъдят на смърт, всички те молеха Пилат той да бъде убит. 29 И когато извършиха всичко писано за него, те го свалиха от кръста и го погребаха. 30 Но Бог го възкреси от мъртвите 31 и в продължение на много дни Исус се явяваше на онези, които дойдоха заедно с него от Галилея в Ерусалим. Сега те са негови свидетели пред хората.
32 Ние ви носим Благата вест, че обещанието, което Бог даде на прадедите ни, 33 той изпълни за нас, потомците им, като възкреси Исус, както е написано във втория Псалм:
„Ти си моят Син.
Днес аз станах твой Баща.“(M)
34 За това, че възкреси Исус от мъртвите, за да не бъде никога вече подчинен на изтление, Бог каза:
„Ще ви дам святите и сигурни благословения,
които обещах на Давид.“(N)
35 Така и на друго място той казва:
„Няма да позволиш Святият ти
да изтлее в гроба.“(O)
36 Приживе Давид служеше на Божията воля, а когато умря, беше погребан при дедите си и изгни в гроба. 37 Но Онзи, когото Бог възкреси, не изгни в гроба. 38-39 Ето защо, братя, разберете това, което ви възвестяваме, че чрез Исус можете да получите прошка за греховете си. Ако вярвате в него, можете да бъдете свободни от всичко, от което законът на Моисей не можа да ви освободи. 40 Затова внимавайте, за да не ви се случи казаното от пророците:
41 «Чуйте, присмехулници!
Почудете се, а после умрете,
защото по ваше време
ще извърша нещо,
в което няма да повярвате,
дори и ако някой ви го обясни.»“(P)
42 Когато Павел и Варнава излизаха от синагогата, хората ги помолиха да дойдат отново другата събота и да им разкажат повече за тези неща. 43 След събранието много юдеи и прозелити, които се покланяха на истинския Бог, тръгнаха след Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги призоваха да останат верни на Божията благодат.
44 На следващата събота почти целият град се събра да чуе посланието на Господа. 45 Като видяха огромното множество, юдеите се изпълниха със завист и започнаха да обиждат Павел и да възразяват на казаното от него. 46 Но Павел и Варнава смело заговориха: „Вие, юдеи, първи трябваше да чуете Божието слово. Но тъй като го отхвърляте и не се считате достойни за вечен живот, то ние се обръщаме сега към езичниците. 47 Защото ето какво ни заповяда Господ:
«Поставих те да бъдеш светлина за останалите народи,
за да покажеш на хората от цял свят пътя към спасението.»“(Q)
48 Като чуха това, езичниците се зарадваха и прославиха посланието на Господа. И всички, които бяха определени да получат вечен живот, повярваха.
49 Така Божието слово се разпространи из цялата околност. 50 Но юдеите подтикнаха към недоволство някои уважавани религиозни жени и градските първенци. Те започнаха да преследват Павел и Варнава и ги прогониха от областта. 51 Павел и Варнава изтърсиха праха от краката си[l] против тях и отидоха в Икония. 52 А последователите на Исус в Антиохия бяха изпълнени с радост и със Святия Дух.
Павел и Варнава в Икония
14 В Икония, както навсякъде другаде, Павел и Варнава отидоха в синагогата на юдеите и говориха така убедително, че много юдеи и езичници повярваха. 2 А онези юдеи, които не повярваха, насъскаха езичниците и насадиха в тях злоба срещу братята. 3 Но Павел и Варнава останаха там дълго време и смело говореха за Господа, който потвърждаваше посланието за своята благодат, като им даваше силата да извършват знамения и чудеса. 4 Жителите на града бяха разделени: едни подкрепяха юдеите, други — апостолите.
5 Някои езичници и юдеи, заедно с водачите си, се опитваха да посегнат на Павел и Варнава и да ги убият с камъни. 6 Когато апостолите узнаха за това, те побягнаха към околностите на градовете Листра и Дервия в Ликаония, 7 където продължиха да проповядват Благата вест.
Павел в Листра и Дервия
8 В Листра живееше един парализиран човек. Куц по рождение, той никога не беше ходил. 9 Този човек седеше и слушаше думите на Павел. Павел го погледна и като видя вярата му, че Бог може да го излекува, 10 каза високо: „Изправи се на краката си!“ Човекът скочи и проходи.
11 Като видяха това, което Павел извърши, хората започнаха да говорят високо на своя ликаонски език: „Боговете са слезли при нас в образа на хора!“ 12 Нарекоха Варнава „Зевс“, а Павел — „Хермес“, тъй като от тях двамата, той говореше през по-голямата част от времето. 13 Жрецът на Зевс, чийто храм беше близо до града, дойде до градската порта с венци и волове, с намерение заедно с народа да ги принесе в жертва на апостолите.
14 Когато Варнава и Павел разбраха за това, разкъсаха дрехите си и се втурнаха сред множеството, викайки: 15 „Хора, защо вършите това? Ние не сме богове, а човешки същества като вас! Дойдохме да ви съобщим Благата вест, за да се откажете от тези безсмислени неща и се обърнете към живия Бог, който е сътворил небето, земята, морето и всичко в тях. 16 В миналото той остави всеки народ да върви по своя път, 17 макар че непрестанно свидетелстваше за себе си с различни благодеяния: изпращаше ви дъждове от небето и сезони на плодородие. Той ви дава храна и изпълва сърцата ви с радост.“ 18 Но и с тези думи Павел и Варнава едва успяха да убедят тълпите да не им принасят жертви.
19 По това време от Антиохия и Икония дойдоха няколко юдеи, които настроиха народа срещу Павел. Хората го пребиха с камъни, повлякоха го и го захвърлиха извън града, като мислеха, че е мъртъв. 20 Но когато последователите се събраха около него, той стана и се върна отново в града. На другия ден замина заедно с Варнава за Дервия.
Варнава и Павел се връщат в Антиохия
21 В Дервия Павел и Варнава проповядваха Благата вест и направиха от много хора последователи на Исус. След това се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 където укрепваха душите на последователите, като ги насърчаваха да постоянстват във вярата и им казваха: „Много страдания трябва да понесем по пътя си към Божието царство.“ 23 След като поставиха презвитери за всяка църква, Павел и Варнава с пост и молитви ги повериха на Господа, в когото презвитерите бяха повярвали.
24 Преминавайки през Писидия, те пристигнаха в Памфилия. 25 В Пергия проповядваха посланието, а оттам отидоха в Аталия, 26 откъдето отплаваха обратно за Антиохия — мястото, където вярващите ги бяха поверили на Божията благодат да извършат делото, което сега бяха изпълнили.
27 Пристигайки в Антиохия, Павел и Варнава събраха църквата и съобщиха всичко, което Бог бе извършил чрез тях, и как бе отворил за езичниците вратата към вярата. 28 Там те останаха с последователите дълго време.
Събранието в Ерусалим
15 Но в Антиохия пристигнаха хора от Юдея, които започнаха да учат братята измежду езичниците: „Не можете да се спасите, ако не сте обрязани според закона на Моисей.“ 2 Павел и Варнава им възразиха и помежду им се завърза ожесточен спор. Затова братята решиха да пратят в Ерусалим Павел, Варнава и още няколко души измежду тях, за да се посъветват там по този въпрос с апостолите и презвитерите.
3 Изпратени от църквата, те тръгнаха на път, минавайки през провинциите Финикия и Самария, където разказваха подробно как езичниците са се обърнали към Бога. Тези новини носеха голяма радост на всички вярващи. 4 При пристигането си в Ерусалим те бяха посрещнати от апостолите, презвитерите и цялата църква и им съобщиха всичко, което Бог беше извършил чрез тях. 5 Но някои от повярвалите бяха фарисеи. Те се изправиха и казаха: „Вярващите езичници трябва да бъдат обрязани и да им се заповяда да спазват закона на Моисей.“
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да обсъдят този въпрос. 7 След продължително разискване Петър стана и им каза: „Братя, знаете, че още от първите дни измежду всички вас Бог избра мен, за да чуят езичниците от моята уста Благата вест и да повярват. 8 Бог, който познава всяко сърце, показа, че приема тези хора, като им даде Святия Дух също както на нас. 9 Той не направи разлика между нас и тях и очисти сърцата им чрез вярата. 10 Защо сега изпитвате Бога, като поставяте на врата на последователите хомот, който нито предците ни, нито ние имахме сили да носим? 11 Но ние вярваме, че чрез благодатта на Господ Исус и ние, и те ще бъдат спасени.“
12 Тогава всички утихнаха и заслушаха разказа на Павел и Варнава за знаменията и чудесата, които Бог бе извършил чрез тях сред езичниците. 13 Когато свършиха, Яков заговори: „Чуйте ме, братя! 14 Симон описа как най-напред Бог показа милостта си, като прие езичниците и ги направи свой народ. 15 Думите на пророците потвърждават това, тъй като е писано:
16 „След това ще се завърна и ще възстановя
Давидовия срутен дом;
ще го издигна от развалините
и ще го възстановя,
17 така че останалата част от
човечеството — всички езичници,
които също ми принадлежат,
да търсят Господа.
Така казва Господ,
който прави всички тези неща,“(R)
18 „известни от векове.“[m]
19 Затова мисля, че не трябва да обременяваме езичниците, които се обръщат към Бога. 20 Вместо това трябва да им напишем писмо, в което да им кажем да се въздържат от осквернена от жертвоприношения на идоли храна, от сексуални грехове, от месо от удушено животно и от кръв. 21 Защото от памтивека във всеки град винаги е имало хора, които проповядват закона на Моисей, а думите му се четат в синагогите всяка събота.“
Писмо до вярващите езичници
22 Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква решиха да изберат няколко души сред тях, за да ги изпратят в Антиохия с Павел и Варнава. Избраха Юда, наречен Варсава, и Сила — мъже, ползващи се с уважение сред братята. 23 По тях изпратиха следното писмо:
„Апостолите и презвитерите, ваши братя, поздравяват братята измежду езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Тъй като чухме, че някои от нас без наше знание са ви посетили, смутили са ви с думите си и са объркали умовете ви, 25 всички ние единодушно решихме да изберем няколко души и да ги пратим при вас заедно с обичните ни Варнава и Павел, 26 които посветиха живота си в служба на нашия Господ Исус Христос. 27 С тях изпращаме още Юда и Сила, които лично ще потвърдят това, което ви пишем. 28 Святият Дух, както и ние, счита за правилно да не ви обременяваме с друго, освен със следните необходими неща:
29 Въздържайте се от месо, принесено в жертва на идоли,
от кръв, от месо на удушени
животни и от сексуални грехове.
Добре ще сторите, ако се пазите от тези неща.
Сбогом.“
30 И така, изпратиха ги и Варнава, Павел, Юда и Сила пристигнаха в Антиохия, където събраха вярващите и предадоха писмото. 31 Щом го прочетоха, вярващите от Антиохия се зарадваха и бяха насърчени от написаното. 32 Юда и Сила, които бяха и пророци, дълго говориха на братята, като ги насърчаваха и им даваха сила. 33 След като прекараха известно време там, Юда и Сила, с благословението за мир от братята, се върнаха при онези, които ги бяха изпратили. 34 [n]
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, където заедно с много други поучаваха и възвестяваха словото на Господа.
Павел и Варнава се разделят
36 След няколко дни Павел каза на Варнава: „Нека пак да посетим всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим какво правят братята там.“
37 Варнава искаше да вземат със себе си Йоан, наречен Марк, 38 но Павел настояваше да не вземат със себе си този, който ги бе изоставил в Памфилия и не продължи с тях делото, за което бяха изпратени. 39 Между Павел и Варнава избухна остър спор и накрая те се разделиха. Варнава взе Марк и отплава за Кипър.
40 Павел избра Сила и след като братята го предадоха на благодатта на Господа, се отправи на път. 41 Той обикаляше Сирия и Киликия и укрепваше църквите.
Тимотей тръгва с Павел и Сила
16 Павел пристигна в Дервия, а след това отиде в Листра. Там имаше един ученик на име Тимотей, чиято майка беше вярваща еврейка, а баща му — грък. 2 Тимотей се ползваше с добро име сред братята, които живееха в Листра и Икония. 3 Павел поиска да го вземе за спътник, затова го обряза от уважение към юдеите, живеещи по онези места, които знаеха, че баща му е грък. 4 И от град на град те предаваха на вярващите решенията, взети от апостолите и презвитерите в Ерусалим, и ги учеха да ги спазват. 5 Така църквите укрепваха във вярата и броят им растеше от ден на ден.
Павел е призован в Македония
6 Те преминаха през областта Фригия и Галатия, защото Святият Дух им попречи да проповядват словото в Азия. 7 Като стигнаха границите на Мизия, те се опитаха да влязат във Витиния, но Духът на Исус не им позволи. 8 Затова подминаха Мизия и отидоха в Троада.
9 През нощта на Павел му се яви видение — един човек от Македония стоеше пред него и го молеше: „Ела в Македония и ни помогни!“ 10 След това видение веднага се приготвихме да тръгнем към Македония, защото разбрахме, че Бог ни беше призовал да проповядваме там Благата вест.
Лидия приема вярата
11 Отплавахме от Троада направо за Самотраки, а на другия ден продължихме за Неапол. 12 Оттам отидохме във Филипи, римска колония и главен град на тази част от Македония, където прекарахме няколко дни.
13 В събота излязохме край реката извън града, където мислехме, че ще намерим място, определено за молитва. Там се бяха събрали няколко жени и като седнахме при тях, започнахме да им говорим. 14 Сред тези, които ни слушаха, имаше една жена от Тиатир на име Лидия, която търгуваше с пурпурни платове. Тя почиташе истинския Бог и Господ отвори сърцето й да слуша внимателно това, което Павел казва. 15 Заедно с всички от своя дом тя се кръсти и след това започна да ни моли с думите: „Ако според вас истински вярвам в Господа, елате на гости в дома ми!“ И тя настояваше, докато се съгласихме да отидем.
Павел и Сила в затвора
16 Веднъж, когато отивахме към мястото за молитва, срещнахме една робиня, в която се беше вселил дух, предсказващ бъдещето. Господарите й печелеха много от нейните гадателски способности. 17 Тя тръгна след Павел и нас, като викаше: „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви известяват как можете да се спасите!“ 18 Това продължаваше дни наред, докато Павел се ядоса, обърна се и каза на духа: „В името на Исус Христос ти заповядвам да излезеш от нея!“ И духът мигновено излезе.
19 Като видяха това и разбраха, че надеждата им за печалба изчезна, господарите на тази робиня сграбчиха Павел и Сила и ги повлякоха към градския площад, където се събираха управниците. 20 Отведоха ги пред градските съдии и казаха: „Тези хора са юдеи и бунтуват града ни, 21 като проповядват обичаи, противни на законите ни. Ние не можем нито да ги приемем, нито да ги изпълняваме, защото сме римляни.“
22 Цялото множество там ги подкрепи в обвиненията им срещу Павел и Сила. Съдиите разкъсаха дрехите им и наредиха да ги набият с тояги. 23 След като здраво ги наложиха, те ги хвърлиха в затвора и заповядаха на тъмничаря зорко да ги охранява. 24 При такава заповед тъмничарят ги хвърли в най-вътрешната килия и окова краката им между тежки дървени трупи.
25 Около полунощ Павел и Сила се молеха и с химни прославяха Бога, а затворниците ги слушаха. 26 Изведнъж земята се разтресе така силно, че основите на затвора се разклатиха. Всички врати веднага се отвориха, а веригите на всички затворници паднаха. 27 Тъмничарят се събуди и като видя, че вратите на затвора са отворени, изтегли меча си и поиска да се самоубие, смятайки, че затворниците са избягали. 28 Тогава Павел извика високо: „Не се наранявай! Всички сме тук!“
29 Тъмничарят повика да му донесат светлина, втурна се вътре и треперещ от страх, падна пред Павел и Сила. 30 След това ги изведе и каза: „Господа, какво трябва да направя, за да бъда спасен?“
31 Те му отговориха: „Повярвай в Господ Исус и ще бъдеш спасен заедно с всички в твоя дом.“ 32 После на него и на всички в дома му възвестиха посланието на Господа. 33 И въпреки че беше късно през нощта, тъмничарят ги взе, изми раните им и веднага се кръсти заедно с всички, които живееха в дома му. 34 След това ги заведе в дома си и ги нахрани, а той и цялото му семейство се радваха, че бяха повярвали в Бога.
35 На сутринта съдиите изпратиха войници със заповед: „Освободи онези хора!“
36 Тъмничарят предаде тези думи на Павел, като му каза: „Съдиите са изпратили заповед да ви освободя. Така че сега напуснете и си вървете в мир.“
37 Но Павел каза на войниците: „Без да докажат, че сме виновни, те наредиха да бъдем бити пред всички, въпреки че сме римски граждани,[o] и ни хвърлиха в затвора. Нима сега искат да ни накарат да си отидем тайно? Няма да стане! Те сами трябва да дойдат да ни изведат оттук!“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center