Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Bible in 90 Days

An intensive Bible reading plan that walks through the entire Bible in 90 days.
Duration: 88 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Изход 15:19-28:43

19 Когато конете на фараона, неговите колесници и конници бяха навлезли в морето, Господ обърна върху тях морските води, а израилтяните преминаха по суха земя, посред морето. 20 (A)Тогава пророчицата Мариам, сестра на Аарон, взе тимпан в ръката си и всички жени излязоха след нея с тимпани и заиграха хора. 21 И Мариам запя пред тях: „Пейте пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!“

От Червено море до планината Хорив

22 След това Мойсей поведе на път израилтяните от Червено море и те по-нататък влязоха в пустинята Сур. Три дена странстваха из тази пустиня, без да намерят вода. 23 (B)Когато дойдоха към Мера, не можаха да пият вода от извора в Мера, защото тя беше горчива. Затова това място беше наречено Мера. 24 Поради това народът заропта против Мойсей с упрека: „Какво ще пием?“ 25 (C)Но той викна към Господа и Господ му показа дърво. Когато той го хвърли във водата, тя стана питейна.

Там Бог даде на народа закон и правни наредби и там го постави на изпитание. 26 (D)Той каза: „Ако си послушен към гласа на Господа, твоя Бог, и вършиш това, което Му е угодно, ако се вслушваш в заповедите Му и спазваш всичките Му наредби, няма да те накажа с нито една от болестите, с които наказах Египет. Защото Аз, Господ, съм твоят целител.“

27 След това дойдоха в Елим; там имаше дванадесет извора вода и седемдесет финикови дървета. Там се установиха на лагер до водите.

Манната (небесният хляб) и пъдпъдъците

16 След това потеглиха от Елим. Цялата израилска общност дойде в пустинята Син, която се намира между Елим и Синай, в петнадесетия ден на втория месец след излизането от Египет. (E)Тогава цялата общност от израилтяни заропта срещу Мойсей и Аарон в пустинята. Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“

(F)Господ каза на Мойсей: „Ето ще направя да вали хляб от небето. Нека народът излиза всеки ден и да събира колкото му е необходимо за през деня, за да го изпитам ще постъпва ли според Моя закон или не. А на шестия ден нека всички приготвят за ядене това, което донесат, и то ще бъде двойно повече от това, което събират през другите дни.“ Тогава Мойсей и Аарон казаха на цялата общност от израилтяни: „Довечера ще разберете, че Господ ви е извел от Египет, а утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот, с който Го огорчавате. А какво сме ние, та роптаете против нас?“ Мойсей каза още: „Това ще стане, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин – хляб до насита. Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него, ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.“

Мойсей каза на Аарон: „Извести на цялата общност от израилтяни: ‘Застанете пред Господа, защото Той чу ропота ви.’“ 10 Когато Аарон говореше на общността от израилтяни, те обърнаха поглед към пустинята, и ето Господнята слава се яви в облак. 11 Тогава Господ каза на Мойсей: 12 „Аз чух ропота на израилтяните. Обяви им: ‘Вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще разберете, че Аз съм Господ, вашият Бог’.“

13 (G)Вечерта долетя ято пъдпъдъци и покриха лагера, а на сутринта бе паднала роса около лагера. 14 (H)Росата се вдигна и ето върху пустинната почва имаше нещо дребно, съсирено, ситно като скреж по земята. 15 (I)Като видяха това, израилтяните недоумяваха един към друг: „Какво е това?“ Защото не знаеха какво е то. И Мойсей им отговори: „Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. 16 Това нарежда Господ: ‘Събирайте от него – всеки толкова, колкото му е нужно да яде. По гомор на човек, събирайте според броя на хората, всеки за тези, които живеят в шатрата му’.“ 17 Така и постъпиха израилтяните: събраха – едни много, други малко. 18 (J)А когато измериха събраното с гомор, тогава този, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг: всеки събра толкова, колкото му беше нужно да изяде. 19 Мойсей им нареди още: „Никой да не оставя от това до утре.“ 20 Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта. То червяса и се вмириса. Мойсей се разгневи на тези хора. 21 И те го събираха сутрин рано, всеки колкото му беше нужно да изяде. А когато припечеше слънце, то се топеше.

22 А в шестия ден събраха двойно от този хляб – по два гомора за всеки. Дойдоха всички началници на общността и съобщиха това на Мойсей. 23 (K)А той им каза: „Ето какво нареди Господ: утре е ден на покоя – света събота, посветена на Господа. Каквото трябва да се опече, опечете, и каквото трябва да се сготви, сгответе днес, а каквото остане, отделете настрана и го запазете за утрешния ден.“ 24 Останалото те отделиха настрана до сутринта според заповедта на Мойсей и то не се вмириса, нито червяса. 25 Тогава Мойсей каза: „Яжте го днес, защото днес е събота, посветена на Господа. Днес няма да го намерите на полето. 26 Шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: тогава няма да го има.“

27 А някои от народа излязоха в седмия ден да събират, но нищо не намериха. 28 Тогава Господ каза на Мойсей: „Докога ще отказвате да спазвате заповедите Ми и наставленията Ми? 29 Вижте, Господ ви е дал събота, затова в шестия ден дава храна за два дена: всеки да остава вкъщи, в седмия ден никой да не излиза от жилището си.“ 30 И така, на седмия ден народът празнуваше съботата.

31 (L)Израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус като медена питка. 32 След това Мойсей оповести: „Ето какво заповяда Господ: ‘Напълнете с нея един гомор и го запазете за вашите бъдещи поколения, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египет’.“ 33 (M)Мойсей нареди на Аарон: „Вземи един[a] съд и сипи в него пълен гомор манна и го постави пред Господа, за да се пази за вашите бъдещи поколения.“ 34 Както заповяда Господ на Мойсей, Аарон постави този съд пред скрижалите на свидетелството, за да се запази. 35 (N)Израилтяните ядоха тази манна четиридесет години, докато влязоха в обитаема земя. Те ядоха манна, докато пристигнаха до границите на земята Ханаан. 36 А гоморът е една десета част от една ефа.

Чудото с водата в канарата в Рефидим

17 (O)По Господня заповед цялата общност от израилтяни тръгна от пустинята Син на път от лагер на лагер. Установи се на лагер в Рефидим. Народът обаче нямаше вода да пие. (P)Тогава народът влезе в спор с Мойсей и викаше: „Дайте ни вода да пием.“ Мойсей им отговори: „Защо се карате с мене? Защо подлагате на изпитание Господа?“ (Q)Народът беше жаден. Затова народът роптаеше против Мойсей с думите: „Защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас, децата ни и стадата ни?“ Тогава Мойсей извика към Господа и каза: „Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни.“ И Господ отговори на Мойсей: „Излез пред народа и вземи със себе си някои от старейшините на Израил. Вземи в ръка също и тоягата си, с която беше ударил в Нил, и върви. (R)Ето Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив. Тогава ти удари в скалата и от нея ще потече вода, и народът ще пие.“ Мойсей така и постъпи пред очите на старейшините на Израил. (S)И нарече това място с име Маса и Мерива поради караницата на израилтяните и тъй като подлагаха на изпитание Господа с думите: „Дали Господ е между нас или не?“

Победа над Амалик

След това извършиха нападение над амаликитците и воюваха с израилтяните в Рефидим. Мойсей каза на Иисус Навин: „Подбери ни силни мъже и отиди, за да влезеш в сражение с амаликитците. Утре с Божията тояга в ръка аз ще застана на върха на хълма.“ 10 Иисус постъпи така, както му нареди Мойсей, и влезе в сражение с амаликитците. А Мойсей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. 11 Когато Мойсей вдигнеше ръцете си, надвиваше Израил, а когато спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик. 12 Накрая ръцете на Мойсей се измориха. Тогава взеха камък, сложиха го там, където стоеше, и той седна на него. А Аарон и Ор подпираха ръцете му – единият от едната страна, а другият от другата. Така стояха ръцете му издигнати до залез слънце. 13 Така Иисус с остър меч победи Амалик и войската му.

14 (T)(U)Тогава Господ нареди на Мойсей: „Запиши това за спомен в книга и извести на Иисус, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитците под небето.“ 15 След това Мойсей изгради жертвеник и го нарече с име Яхве Ниси. 16 „Защото, каза той, моята ръка е върху Господния престол. Господ ще воюва против Амалик от поколение на поколение.“

Среща на Мойсей с Йотор. Поставяне на съдии

18 Йотор, свещеник на мадиамците, тъст на Мойсей, чу за всичко, което Бог извърши за Мойсей и за Своя народ Израил – това, че Господ изведе Израил от Египет. Тогава Мойсеевият тъст Йотор взе със себе си Сепфора, жената на Мойсей, която по-рано той беше изпратил назад. (V)Също взе и двамата ѝ синове: името на единия беше Гирсам, „чужденец тук“, защото Мойсей беше казал: „Чужденец съм в чужда земя.“ А другият син се наричаше Елиезер, „Божия помощ“, защото Мойсей беше казал: „Бог на моите бащи беше за мене помощник и ме избави от фараоновия меч.“ Тъстът на Мойсей Йотор дойде със синовете му и с жена му при Мойсей в пустинята, където той се беше установил на лагер при Божията планина. Беше известено на Мойсей: „Аз, твоят тъст Йотор, идвам при тебе, идват и жена ти, и двамата ѝ синове с нея.“ Тогава Мойсей излезе да посрещне тъста си, поклони се пред него и го целуна. След това се осведомиха за тяхното здраве и влязоха в шатрата. Мойсей разказа на тъста си за всичко, което Господ извърши на фараона и на египтяните заради Израил, за всички трудности, които ги сполетяха по пътя, както и за това как Господ беше ги спасявал. Йотор се зарадва за всички благодеяния, които Господ бе оказал на Израил, когато го спаси от властта на египтяните.

10 Тогава Йотор изповяда: „Благословен да е Господ, Който ви спаси от властта на египтяните и от господството на фараона, Който спаси този народ от потисничеството на египтяните. 11 Сега аз разбрах, че Господ е по-велик от всички богове – и то тъкмо в това, с което египтяните се превъзнасяха пред израилтяните.“ 12 След това Мойсеевият тъст Йотор принесе всеизгаряне и жертви в прослава на Бога. Аарон и всички старейшини на Израил също дойдоха да ядат хляб с Мойсеевия тъст пред Бога.

13 Следващата сутрин Мойсей седна като съдия да раздава право пред народа, а народът стоеше пред Мойсей от сутрин до вечер. 14 Когато тъстът на Мойсей видя всичко, което той извършваше за народа, каза: „Какво е това, което правиш с този народ? Защо ти седиш сам, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?“ 15 Мойсей отговори на тъста си: „Хората идват при мене да търсят правосъдие от Бога. 16 Когато имат дело, те идват при мене. Аз вземам решение по делото между тях и пояснявам Божиите закони и наставленията Му.“ 17 Но Мойсеевият тъст му каза: „Не е добре това, което правиш. 18 (W)Ти измъчваш и себе си, и народа, който е с тебе, защото много тежка е тази работа за тебе: сам ти не можеш да я вършиш. 19 Затова послушай думите ми. Ще те посъветвам и Бог ще бъде с тебе. Ти ще бъдеш между Бога и народа, за да представяш делата пред Бога. 20 Учи хората на Неговите закони и наставления и им посочвай пътя, по който те трябва да вървят, както и делата, които трябва да вършат. 21 Но ти гледай изсред целия народ за способни мъже, които се боят от Бога, такива, които обичат истината и мразят несправедливата печалба. Такива постави над народа за началници на по хиляда души, на по сто, петдесет и десет души. 22 Нека те раздават право сред народа във всяко време. Само за важните дела трябва да ти известяват, а за всички маловажни дела да съдят самите те. Така и на тебе ще е по-леко, а и те ще носят тежестите заедно с тебе. 23 Ако извършиш всичко това и ако Бог ти заповяда същото, тогава ти ще можеш да издържиш и целият този народ ще се разотиде доволен по домовете си.“

24 Мойсей послуша думите на тъста си и извърши всичко, както беше го посъветвал. 25 Мойсей избра изсред целия Израил способни мъже и ги постави над народа за началници на по хиляда души, на по сто, петдесет и десет души. 26 Те раздаваха право сред народа във всяко време. За важни дела те известяваха на Мойсей, а за всички маловажни дела съдеха самите те. 27 (X)След това Мойсей се раздели с тъста си и той отиде в земята си.

Завет и Закон при планина Синай

Израилтяните на планина Синай

19 (Y)В третия месец след излизането на израилтяните от Египет точно в същия ден те дойдоха в Синайската пустиня. Те бяха потеглили от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня и се установиха на лагер в пустинята – там, срещу планината, Израил се установи на лагер. Когато Мойсей възлезе при Бога, Господ викна към него от планината с думите: „Така кажи на Якововия дом и възвести на израилтяните: (Z)‘Вие видяхте какво направих Аз на египтяните, как ви носих на орлови криле и ви доведох при Себе Си. (AA)(AB)Сега обаче, ако наистина се вслушвате в гласа Ми и спазвате завета Ми, ще бъдете Моя особена собственост сред всички народи, защото на Мене принадлежи цялата земя. (AC)Вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ.’ Това са думите, които ти трябва да известиш на израилтяните.“

Мойсей дойде и повика народните старейшини и представи пред тях всички тези думи, които му поръча Господ. (AD)Целият народ отговори в един глас: „Всичко, което заповяда Господ, ще изпълним.“ И Мойсей предаде на Господа думите на народа. След това Господ каза на Мойсей: „Ето Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с тебе, и за да ти повярва завинаги.“

Мойсей съобщи на Господа думите на народа. 10 (AE)Господ нареди на Мойсей: „Отиди при народа, нека те се осветят днес и утре да изперат дрехите си, 11 и да се приготвят за третия ден. Защото именно на третия ден Господ ще слезе на планината Синай пред очите на целия народ. 12 Очертай граница за народа и нареди: ‘Внимавайте да не се изкачите на планината, нито да се допрете до подножието ѝ: всеки, който се допре до планината, непременно ще бъде наказан със смърт. 13 (AF)Ръка да не се допре до нея, защото с камъни ще го убият или със стрела ще го застрелят – било то добитък или човек, жив да не остане. Когато тръбата засвири провлачено, могат да се качат на планината.’“ 14 Тогава Мойсей слезе от планината и дойде при народа. Той нареди да се освети народът и да опере дрехите си. 15 Мойсей заповяда на народа: „Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.“

16 (AG)(AH)На третия ден при настъпването на утрото имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината, и много силен тръбен звук. Целият народ, който беше в лагера, затрепери. 17 Мойсей изведе народа от лагера за среща с Господа и застанаха в подножието на планината. 18 А планината Синай беше цялата забулена в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън. От нея се издигаше дим като дим от пещ. Цялата планина се тресеше силно. 19 Тръбният звук се усилваше все повече и повече. Мойсей говореше, а Бог му отговаряше с гръмовен глас. 20 Господ слезе на планината Синай, на върха на планината. Господ повика Мойсей на върха на планината и Мойсей се изкачи. 21 (AI)Господ нареди на Мойсей: „Слез и предупреди народа да не се втурне към Господа да Го види, защото тогава много хора ще загинат. 22 Също и свещениците, които иначе имат право да се приближават към Господа, трябва да осветят себе си, за да не ги порази Господ.“ 23 Тогава Мойсей отговори на Господа: „Народът не може да се изкачи на планината Синай, понеже Ти Сам беше ни предупредил: ‘Очертай граница около планината и я освети.’“ 24 Тогава Господ му възрази: „Отиди, слез, после пак се изкачи заедно с Аарон. А свещениците и народът да не се втурват да се качват при Господа, за да не ги порази Той.“ 25 След това Мойсей слезе при народа и му разказа това.

Десетте Божии заповеди

20 (AJ)Тогава Бог изговори[b] следните слова. Той каза:

„Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от египетската земя, от дома на робите.

(AK)Да нямаш други богове освен Мене.

(AL)(AM)Не си прави кумир и никакво изображение на нещо, което е горе на небето, което е долу на земята и което е във водата под земята. (AN)(AO)Не трябва да им се кланяш и да им служиш. Защото Аз, Господ, Своят Бог, съм ревнив Бог, Който налага наказание за греха на бащите върху деца, внуци и правнуци при тези, които Ме мразят, (AP)но и Който показва милост към хиляди поколения от тези, които Ме обичат и спазват Моите заповеди.

(AQ)Не злоупотребявай с името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан този, който злоупотребява с името Му.

(AR)Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши всяка своя работа. 10 (AS)А седмият ден е събота, посветена на Господа, твоя Бог. Не извършвай в него никаква работа нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито твоят добитък, нито чужденецът ти, който обитава в жилищата ти. 11 (AT)Защото за шест дена Господ сътвори небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а в седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го обяви за свят.

12 (AU)(AV)Почитай баща си и майка си, за да ти се продължат дните на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава.

13 (AW)(AX)(AY)Не убивай.

14 (AZ)Не прелюбодействай.

15 (BA)Не кради.

16 (BB)Не свидетелствай лъжливо против ближния си. 17 (BC)Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.“

18 Целият народ гледаше и чуваше гръмовете, светкавиците, тръбния звук и димящата планина. Тогава народът се изплаши, ужаси се и застана надалеч. 19 (BD)Те казаха на Мойсей: „Говори ти с нас, а ние ще слушаме. Но нека с нас не говори Бог, за да не умрем.“ 20 (BE)Мойсей отговори на народа: „Не бойте се! Бог дойде само за да ви постави на изпитание и да пробуди у вас страх пред Него, за да не грешите.“ 21 (BF)Така целият народ остана надалече, а Мойсей влезе в гъстия облак, където беше Бог.

Закон за жертвеника

22 След това Господ каза на Мойсей: „Кажи на израилтяните: ‘Вие сами видяхте, че Аз говорих с вас от небето. 23 Не правете пред Мене сребърни божества, нито златни божества си правете. 24 Ти Ми направи жертвеник от земна пръст – принасяй на него своите всеизгаряния и мирните си жертви, овците и воловете си; на всяко място, където ще направя да се възпоменава името Ми, ще дойда при тебе и ще те благословя. 25 (BG)Ако Ми изградиш жертвеник от камъни, не го зидай от квадратно дялани камъни, защото щом ги обработваш с длетото си, ще ги оскверниш. 26 Не трябва да се изкачваш по стъпала към жертвеника Ми, за да не се открие голотата ти на него’.“

Закон за робите

21 „И ето правните наредби, които ще им представиш:

(BH)‘Ако купиш роб евреин, нека работи шест години, а на седмата нека бъде освободен безвъзмездно. Ако е дошъл сам, сам да си излезе. Ако е женен, да бъде освободена заедно с него и жена му. Ако пък неговият господар му е дал жена и тя му е родила синове и дъщери, жената и децата ѝ да останат при господаря ѝ, а той да бъде освободен сам. Но ако робът обяви: Обичам господаря си, жена си и децата си, не искам да бъда освободен, тогава господарят му да го заведе пред Божия съд и да го изправи при градската порта или при стълба на градската порта, и нека господарят му продупчи с шило ухото му и той да остане завинаги негов роб.

Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да бъде освобождавана, както робите. Ако тя не бъде угодна на господаря си, след като се е сгодил за нея, нека позволи да я освободят; но на чужденци да я продаде той не е властен, когато сам я е отхвърлил. Ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите. 10 Ако си вземе още една, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство. 11 Не направи ли за нея тези три неща, нека тя си отиде от него безвъзмездно, без откуп’.“

Закон срещу насилието

12 (BI)Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт; 13 (BJ)но ако това стане неволно, а Бог е допуснал това, тогава Аз ще ти покажа място за убежище. 14 (BK)Ако някой преднамерено и коварно убие ближния си, вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.

15 Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.

16 (BL)Който открадне човек и го продаде или се намери в ръцете му, да бъде убит.

17 (BM)Който злослови за баща си или майка си, да бъде убит.

18 Когато някои се карат и единият човек удари другия с камък или с юмрук и този не умре, а легне на легло, 19 то, ако стане и излиза от къщи, подпирайки се с тояга, онзи, който е нанесъл удара, не заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му плати за лекуване.

20 А който удари роба си или слугинята си с тояга и те умрат от ръката му, да бъде наказан; 21 но ако те преживеят един или два дена, той не бива да се наказва, защото те са негови пари.

22 Когато някои се бият и ударят бременна жена, така че тя пометне, но друга повреда няма, тогава от виновния да се вземе глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред съдии. 23 Ако пък е нанесена повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, 24 (BN)око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, 25 изгоряло за изгоряло, рана за рана, ударено за ударено.

26 Ако някой удари роба си в окото или робинята си в окото и го повреди, заради окото да ги освободи. 27 Ако избие зъб на роба си или на робинята си, да ги освободи заради зъба.

28 Ако вол причини смърт чрез убождане на мъж или жена, да бъде убит с камъни волът и месото му да не се яде; а притежателят на вола остава без наказание. 29 Ако обаче волът е бил бодлив от по-напред, като това е било известно на стопанина му, който обаче не го е ограничавал, и той е убил мъж или жена, тогава волът да бъде убит с камъни и стопанинът му да бъде предаден на смърт. 30 Ако му се определи откуп, нека за спасяване на живота си даде откуп, колкото му се определи. 31 Било, че вол прободе син или прободе дъщеря, да се постъпва с него според същата тази правна наредба. 32 Ако волът смъртно прободе роб или робиня, да се заплатят на господаря им тридесет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.

33 Ако някой остави дълбока яма отворена или ако изкопае такава яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел, 34 собственикът на ямата трябва да заплати, да даде пари на стопанина им, а трупът остава за него.

35 Ако нечий вол причини смърт чрез убождане на вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят стойността му наполовина; също и убития да си разделят наполовина. 36 Ако пък се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, без стопанинът му да го е ограничавал, той да заплати вол за вол, а убитият остава за него.

Закон за собствеността

37 (BO) [c] Ако някой открадне вол или овца и ги заколи или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овце за овца. 22 В случай че някой завари крадец да подкопава и бъде ударен така, че той умре, да не се иска проливане на кръв за него. Но ако над него слънцето вече е изгряло, да се иска проливане на кръв за него. Крадецът трябва да заплати. Ако това не му е възможно, да продадат самия него, за да се покрие откраднатото; ако откраднатото се намери в ръцете му още живо, било вол, осел или овца, трябва да заплати двойно. Ако някой допусне да се опасе нива или лозе, като пусне животното си да пасе в чужда нива, трябва да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.

Ако се появи огън, обхване трънака и изгори кръстците или класовете, или нивата, тогава този, който е причинил пожара, трябва да заплати.

Когато някой предаде на друг сребро или вещи за съхраняване и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, той трябва да плати двойно.

Но ако не се намери крадецът, тогава собственикът на къщата трябва да се заведе пред Божия съд, за да се разбере дали е сложил ръка върху имота на ближния си. (BP)При всяко тъжбено дело за вол, осел, овца, дреха, за всяко изгубено нещо, за което някой каже, че е негово, делото между двамата трябва да дойде пред Божия съд: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.

Ако някой предаде на друг за пазене осел, вол, овца или друг някакъв добитък и този добитък умре или се нарани, или бъде откаран, без да го види някой, 10 нека бъде положена клетва пред Господа от двамата, че онзи, който е приел, не е сложил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да приеме тази клетва, а другият да не плаща. 11 Но ако нещо бъде откраднато от него, трябва да заплати на стопанина му; 12 (BQ)обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за доказателство: разкъсаното няма да се плаща.

13 Ако някой заеме от друг добиче и то бъде наранено или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да заплати; 14 но ако стопанинът му е бил при него, няма да плаща; ако е било наето с пари, те ще отидат за наема.

Закон за посегателството над личността

15 Ако някой прелъсти несгодена девица и преспи с нея, да даде откуп за нея и да я вземе за жена. 16 (BR)Но ако бащата откаже да се съгласи, трябва да заплати в пари според откупа за девиците.

17 (BS)Магьосница жива да не оставиш.

18 (BT)Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.

19 (BU)Който принася жертви на божество освен само на Господа, да бъде изтребен.

20 (BV)(BW)Чужденец да не потискаш, нито да го угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в Египет. 21 (BX)Да не угнетявате нито вдовица, нито сираче. 22 Ако ги притесняваш и те извикат към Мене, Аз ще послушам вика им; 23 тогава гневът Ми ще се разпали, с меч ще ви избия, жените ви ще останат вдовици, а децата ви – сираци. 24 (BY)Ако дадеш назаем пари на някой беден твой съсед сред народа Ми, да не постъпваш с него като лихвар – не му налагай лихва.

25 (BZ)Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез слънце, 26 защото тя за него е единствената завивка, тя е покривало за тялото му: с какво ще спи той? И когато викне към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.

27 (CA)Бога не проклинай и началника на твоя народ не хули!

28 Не закъснявай да Ми принасяш първите плодове от вършитбата и от твоето ново вино. Първородния от синовете си да Ми посветиш. 29 (CB)Същото прави с вола си и с овцата си – седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги посвети на Мене.

30 (CC)Свети човеци трябва да бъдете за Мене! Затова не яжте месо, разкъсано от полски зверове, а го хвърляйте на псетата.

23 (CD)Лъжлив слух не разпространявай, не съдействай на нечестивец, за да не свидетелстваш в полза на неправдата. (CE)Не се присъединявай към тълпата да правиш зло, нито свидетелствай в съдебно дело, отстъпвайки от справедливостта поради множеството, (CF)не проявявай предпочитание към силен човек в делото му.

Ако намериш заблуден вол или осел на неприятеля си, закарай му го. (CG)Ако видиш, че оселът на твоя противник е паднал под товара си, не отбягвай врага си, а помогни заедно с него.

Не присъждай криво правото на бедняк в спорното му дело. Отбягвай от всяка несправедливост и не убивай невинния и правия, защото Аз няма да оправдая виновния. Подаръци не вземай, защото подаръците заслепяват и преобръщат делото на правите.

(CH)Чужденец да не угнетяваш: вие знаете какво е у чужденеца на сърце, защото и сами бяхте чужденци в Египет.

Закон за земята и съботата

10 Шест години сей земята си и събирай плодовете ѝ, 11 (CI)а на седмата да я оставиш да си почине, за да се хранят бедняците от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове. Така прави с лозето си и с маслините си.

12 (CJ)Шест дена върши работите си, а в седмия почивай, за да се отморят волът ти и оселът ти и за да си починат синът на робинята ти и чужденецът. 13 (CK)Спазвайте всичко, което съм ви казал. Името на чужди богове не призовавайте; да не се чува то от устата ви.

Празници

14 Три пъти на година чествай празници за Мене. 15 (CL)Спазвай празника Безквасници; седем дена яж безквасни хлябове, както ти заповядах, в определеното време на месец авив, защото през този месец ти си излязъл от Египет; и нека никой не се явява с празни ръце пред лицето Ми. 16 (CM)Спазвай и празника, посветен на жънене на първите плодове от твоя труд, които си посял на нивата, както и празника на събиране на плодовете в края на годината, когато събереш от нивата своя труд. 17 (CN)Три пъти на година всички твои от мъжки пол трябва да се явяват пред Господа Бога.

18 (CO)Не принасяй в жертва кръвта от закланата Ми жертва заедно с квасен хляб и тлъстината от празничната Ми жертва да не се оставя до другата сутрин.

19 (CP)Най-доброто от първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог.

Не вари яре в млякото на майка му.

Обещания и наставления

20 (CQ)Ето Аз пращам ангел пред тебе, за да те пази по пътя и да те въведе в онова място, което съм приготвил. 21 (CR)Внимавай пред него и слушай гласа му; не му се противи, защото той няма да ви прости греха, понеже името Ми е в него. 22 Ако внимателно се вслушваш в гласа му и изпълняваш всичко, което говоря, ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници. 23 Тогава пред тебе ще тръгне Моят ангел и ще те въведе при аморейци, хетейци, ферезейци, ханаанци, евейци и йевусейци и Аз ще ги изтребя. 24 (CS)Не се покланяй на боговете им, не им служи и не постъпвай според делата им, а ги строши и разруши стълбовете им. 25 На Господа, вашия Бог, служете и Той ще благослови хляба ти и водата ти; и ще премахне болестите изсред вас. 26 (CT)В твоята земя няма да има преждевременно раждаща и безплодна жена; числото на дните ти ще направя пълно.

27 Ще изпратя пред тебе Своя ужас и ще приведа в смут всеки народ, при който отидеш, и ще съдействам да побягнат пред тебе всички твои врагове. 28 (CU)(CV)Аз ще изпратя пред тебе стършели и те ще прогонят пред тебе евейци, ханаанци и хетейци. 29 Няма да ги изгоня пред тебе в първата година, да не би да запустее земята и да не би да се размножат в твоя вреда полските зверове. 30 Малко по малко ще ги изгонвам от тебе, докато се размножиш и завладееш тази земя. 31 (CW)Ще поставя границите ти от Червено море до Филистимско море и от пустинята до Ефрат, защото ще предам в ръцете ви жителите на тази земя и ти ще ги гониш пред себе си. 32 Не сключвай съюз нито с тях, нито с боговете им. 33 Те не трябва да живеят в земята ти, за да не те въведат в грях против Мене. Ако служиш на боговете им, това би било примка за тебе.

Потвърждение на Завета

24 (CX)А на Мойсей Бог още каза: „Възлез при Господа заедно с Аарон, Надав, Авиуд и седемдесет старейшини на Израил и се поклонете отдалече. Само Мойсей нека се приближи до Господа, а те да не се приближават и народът да не възлиза с него.“

(CY)Мойсей дойде и възвести пред народа всички слова и правни разпоредби на Господа. А целият народ единодушно отговори с думите: „Всички слова, които е говорил Господ, ще спазваме!“ (CZ)Тогава Мойсей написа всички думи на Господа. Сутринта, като стана рано, той построи жертвеник под планината и освен това дванадесет паметни стълба според броя на дванадесетте Израилеви племена. След това изпрати млади мъже от израилтяните и те принесоха жертви всеизгаряне и пожертваха пред Господа млади бикове за умиротворителни жертви. А Мойсей взе половината от кръвта и я наля в жертвени съдове, а с другата половина поръси жертвеника. Тогава той взе Книгата на завета и прочете гласно пред народа. А те заявиха: „Всички слова, които е говорил Господ, ще спазваме и ще бъдем послушни!“ (DA)След това Мойсей взе кръвта и поръси народа с думите: „Това е кръвта на завета, който Господ сключи с вас въз основа на тези слова.“

После Мойсей възлезе заедно с Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет старейшини на Израил 10 и видяха[d] Израилевия Бог. Под нозете Му имаше нещо като повърхност, изваяна от сапфир и блестеше светло като самото небе. 11 Но Бог не отправи ръцете Си против избраните сред израилтяните. Те дори видяха[e] Бога. След това те ядоха и пиха. 12 (DB)Тогава Господ каза на Мойсей: „Възкачи се при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал за тяхна поука.“ 13 (DC)И така, Мойсей стана заедно с Иисус, своя служител, и се изкачи на Божията планина. 14 А на старейшините той каза: „Останете тука, докато се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има тъжба, нека идва при тях.“

15 Мойсей се изкачи на тази планина и облак покри планината. 16 (DD)А славата на Господа осени планината Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ извика към Мойсей изсред облака. 17 (DE)А славата на Господа на върха на планината се виждаше в очите на израилтяните като поглъщащ огън. 18 Мойсей влезе всред облака и се изкачи на планината; и стоя Мойсей на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.

Приноси и принадлежности на скинията

25 (DF)Тогава Господ каза на Мойсей: Кажи на израилтяните да Ми съберат приноси: от всеки човек, който дава от сърце, вземайте принос за Мене. Ето приносите, които трябва да приемате от тях: злато, сребро и мед, вълна синя, пурпурна и червена, висон и козина, овнешки червени кожи, сини кожи и дърво ситим, масло за светилника, аромати за мирото за помазване и за благовонно кадене, камък оникс и камъни за поставяне в ефода и в нагръдника. Те ще Ми направят светилище и Аз ще живея между тях. (DG)Според всичко, което Аз ти показвам: образеца на скинията и образеца на всичките ѝ съдове – така да направите.

10 (DH)Да направят ковчег от дърво ситим: дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина и висок лакът и половина; 11 обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън; направи отгоре около него златен венец; 12 излей за него четири златни халки и ги закрепи на четирите му долни ъгли: две халки на едната му страна, две халки на другата му страна. 13 Направи от дърво ситим върлини и ги обкови със злато; 14 прокарай върлините през халките отстрани на ковчега, за да може с тях да се носи ковчегът. 15 Върлините трябва да бъдат в халките на ковчега и не бива да се изваждат от него. 16 (DI)А в ковчега постави скрижалите на свидетелството, които Аз ще ти дам.

17 Направи също и очистилище от чисто злато: дълго два лакътя и половина и широко лакът и половина; 18 извай от злато два херувима: изковани ги направи на двата края на очистилището; 19 направи единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край; направете херувимите да бъдат издадени от двата края на очистилището; 20 херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, като покриват с крилата си очистилището, а лицата им да бъдат едно срещу друго; лицата на херувимите да бъдат към очистилището. 21 (DJ)Очистилището постави върху ковчега, а в ковчега постави скрижалите на свидетелството, които ще ти дам. 22 (DK)Там, над очистилището, между двата херувима, които са над ковчега на свидетелството, Аз ще ти се явявам и ще говоря с тебе за всичко, каквото ще заповядам чрез тебе на израилтяните.

23 (DL)И направи маса от дърво ситим, два лакътя дълга, лакът широка и лакът и половина висока; 24 обкови я с чисто злато, а наоколо ѝ направи златен венец. 25 Наоколо ѝ направи издатина колкото една длан и на перваза ѝ направи златен венец наоколо. 26 Направи за нея четири златни халки и прикрепи халките на четирите ъгъла при четирите ѝ крака. 27 При издатината трябва да има халки, за да се провират върлини, за да може с тях да се носи масата; 28 а върлините направи от дърво ситим и ги обкови със злато, с тях да се носи масата. 29 Направи за нея блюда, кадилници и чаши, за да се извършва с тях възлияние; направи ги от чисто злато; 30 (DM)и полагай на масата хлябовете на предложението постоянно пред Моето присъствие.

31 (DN)Направи светилник от чисто злато. Този светилник трябва да бъде кован; стъблото му, клоните му, чашките му, наровете му и криновете трябва да излизат от него. 32 От страните му трябва да излизат шест клонки: три клонки от едната страна на светилника и три клонки от другата му страна; 33 три чашки като миндалов цвят, с нар и кринове, трябва да има на едната клонка и три чашки като миндалов цвят на другата клонка, с нар и кринове: така да има на всичките шест клонки, които излизат от светилника. 34 На стъблото на светилника трябва да има четири чашки като миндалов цвят, с нарове и кринове. 35 А на шестте клонки, които излизат от стъблото на светилника, да има нар под двете му клонки, нар под другите две клонки и нар под третите му две клонки; 36 наровете и клонките им трябва да излизат от него; той трябва да бъде изкован изцяло от чисто злато. 37 (DO)Направи му седем кандилца и постави на него кандилцата, за да светят пред него; 38 щипците му и пепелниците му да са от чисто злато; 39 от талант чисто злато да го направят с всички тези принадлежности. 40 (DP)Гледай да ги направиш по образеца, който ти бе показан на планината.

Наредби за построяване на скинията

26 (DQ)А скинията направи от десет платна препреден висон и синя, пурпурна и червена вълна, а на тях да извезеш изкусно изработени херувими. Дължината на всяко платно да бъде двадесет и осем лакътя, а широчината на всяко платно – четири лакътя: една мярка за всички платна. Петте платна да бъдат скачени едно с друго и другите пет платна да бъдат скачени едно с друго. Направи сини петлици по края на първото платно, в края, където се съединяват двете половини; така направи и по края на последното платно, където се съединяват двете половини. Направи петдесет петлици на едното платно и петдесет петлици по края на платното, което се съединява с другото; петлиците да съвпадат една с друга. И направи петдесет златни куки и с куките съедини едно платно с друго и скинията ще бъде едно цяло.

Направи и платна от козина, за да покриваш скинията; направи единадесет такива платна; едното платно да бъде дълго тридесет лакътя, а широко четири лакътя; това е едното платно: една мярка да бъде за единадесетте платна. Скачи петте платна отделно и шестте платна отделно; шестото платно прегъни на две откъм лицето на скинията. 10 Направи петдесет петлици по края на крайното платно, за да се скачи то с другото, както и петдесет петлици по края на другото платно, за да се скачи с него. 11 Направи петдесет медни куки и постави куките в петлиците, и така сглоби покрива, за да бъде едно цяло. 12 А това от платната на скинията, което остава в повече – половината от излишното платно, да бъде спуснато на задната страна на скинията. 13 Това от дължината на платното на скинията, което остава в повече – лакът от едната страна и лакът от другата, – да бъде спуснато отстрани на скинията, от едната и от другата страна, за да я покрива. 14 Направи също покрив от червено боядисани овнешки кожи и отгоре още едно покривало от сини кожи.

15 От дърво ситим да изготвиш дъски за скинията, които да стоят прави: 16 всяка дъска да бъде десет лакътя дълга и лакът и половина широка. 17 На всяка дъска да има по два шипа, един срещу друг: така направи с всички дъски на скинията. 18 Дъските за скинията приготви така: двадесет дъски за южната страна 19 и под двадесетте дъски постави четиридесет сребърни подложки: две подложки под една дъска за двата ѝ шипа и две подложки под друга дъска за двата ѝ шипа; 20 също и двадесет дъски за втората северна страна; 21 и за тях – четиридесет сребърни подложки: по две подложки под всяка дъска. 22 А за задната западна страна на скинията приготви шест дъски, 23 както и две дъски за ъглите на скинията от задната страна; 24 те трябва да са скачени отдолу и свързани отгоре с една халка; така трябва да бъде за двете дъски; те да бъдат за двата ъгъла; 25 така ще бъдат осем дъски, а за тях – шестнадесет сребърни подложки: две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска.

26 Направи също върлини от дърво ситим, пет за дъските на едната страна на скинията, 27 пет върлини за дъските на другата страна на скинията и пет върлини за дъските на задната западна страна зад скинията; 28 а средната върлина, която е в средата на дъските, да минава от край до край. 29 Обкови със злато дъските, от злато приготви халките за провиране на върлините, както и върлините обкови със злато. 30 Скинията построй според образеца, който ти бе показан на планината. 31 Направи завеса от синя, пурпурна и червена вълна и препреден висон; на нея да извезеш изкусно изработени херувими. 32 Окачи я на четири, обковани със злато, стълба от ситим, със златни кукички, върху четири сребърни подложки. 33 Окачи завесата на кукичките и внеси там зад завесата ковчега на свидетелството; и завесата ще ви отделя светилището от Светая Светих. 34 (DR)Очистилището постави върху ковчега на свидетелството в Светая Светих. 35 Масата постави извън завесата, светилника – срещу масата към южната страна на скинията; а масата постави към северната страна.

36 За врата на скинията изготви извезана завеса от синя, пурпурна и червена вълна, както и от препреден висон. 37 За завесата приготви пет стълба от ситим и ги обкови със злато; кукичките за тях да са златни; и излей за тях пет медни подложки.

Жертвеник и двор на скинията

27 (DS)(DT)Направи жертвеник от дърво ситим – дълъг пет лакътя, широк пет лакътя; четвъртит да бъде жертвеникът, висок три лакътя. На четирите му ъгъла постави рогове, които да са част от него; и го обкови с мед. За него приготви гърнета, за да се изсипва в тях пепелта, лопатки, тасове, вилици и кадилни съдове – всички прибори направи от мед. За него направи мрежеста решетка от мед, а на четирите ъгъла на тази мрежа направи четири медни халки. Постави я в жертвеника отдолу, така че мрежата да дойде до половината на жертвеника. За жертвеника приготви върлини от дърво ситим и ги обкови с мед. Прокарай върлините през халките, така че когато жертвеникът се носи, върлините да бъдат от двете страни. Изготви го от дъски кух – така, както ти бе показано на планината.

(DU)Направи двор на скинията: за южната страна завесите за двора да бъдат от препреден висон, дълги сто лакътя за едната страна. 10 Стълбовете за тях да бъдат двадесет, с двадесет медни подложки, а кукичките и скобите на стълбовете да бъдат сребърни. 11 Също и надлъж по северната страна да има завеси, дълги сто лакътя. Стълбовете за тях да бъдат двадесет, с двадесет медни подложки за тях, а кукичките и скобите на стълбовете да бъдат сребърни. 12 По-нататък, за двора от западната страна по широчина да има завеси дълги петдесет лакътя; стълбовете за тях да бъдат десет, с десет подложки. 13 От челната страна към изток широчината на двора да бъде петдесет лакътя. 14 От едната страна на входа да има петнадесет лакътя завеси – стълбовете за тях да бъдат три, както и подложките им три. 15 Също и от другата страна да има петнадесет лакътя завеси – стълбовете за тях да бъдат три, както и подложките им три. 16 А за врата на двора трябва да има дванадесет лакътя извезана завеса от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон, везана работа; стълбовете за нея да бъдат четири, с четири подложки. 17 Всички стълбове около двора трябва да са свързани със сребърни скоби; трябва да имат сребърни кукички и медни подложки. 18 Дължината на двора да бъде сто лакътя, широчината навсякъде – петдесет, а височината – пет лакътя; завесите да бъдат от препреден висон, а подложките на стълбовете – медни. 19 Всички прибори на скинията, които се употребяват с някакво предназначение в нея, всичките ѝ колове, коловете в двора да са от мед.

20 (DV)Заповядай на израилтяните да ти донасят чисто маслиново масло, предназначено за светилника, за да има винаги светлина. 21 (DW)В скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на свидетелството, Аарон и синовете му ще го палят да гори от вечер до сутрин пред Господа. Това да бъде за израилтяните вечно задължение, спазвано от поколенията им.

Одежди на свещениците

28 (DX)При себе си ти вземи между израилтяните брат си Аарон и синовете му, за да Ми служат като свещеници: Аарон заедно с Аароновите синове Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар. Приготви свещени одежди на брат си Аарон, за слава и великолепие. Говори с всички умни мъже, които Аз съм надарил с дух на премъдрост, да направят одежди на Аарон за посвещението му и той ще може да Ми служи като свещеник. Ето одеждите, които те трябва да направят: нагръдник, ефод, горна риза, реснат хитон, кидар и пояс. Нека направят свещени одежди на брат ти Аарон и на синовете му, за да Ми служат като свещеници. За тази цел нека използват злато, синя, пурпурна и червена вълна и висон и да направят ефод като изкусно изделие от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон.

На двата си края той трябва да има два презрамника, които да се връзват, за да се държи. И поясът на ефода, който е отгоре му, да бъде еднакъв с него по направа – от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон. Вземи два ониксови камъка и начертай на тях имената на израилтяните: 10 шест от техните имена върху единия камък и шестте останали имена върху другия камък, по реда на рождението им. 11 С изкуството на каменоделец, както се гравират печати, начертай на двата камъка имената на израилтяните; и вложи ги в златни гнезденца. 12 (DY)Тези два камъка постави върху презрамниците на ефода – това са камъни за спомен на израилтяните; и нека Аарон носи имената им на двете си рамена за спомен пред Господа. 13 След това направи гнезденцата от злато, 14 както и две верижки от чисто злато, направи ги изплетени като венец; прикрепи плетените верижки за гнезденцата.

15 Направи съдийски нагръдник като изкусно изделие – направи го също такова изделие, както ефода: от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон го направи; 16 той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк. 17 Нареди по него четири реда изработени камъни, наред: рубин, топаз, смарагд – това е първи ред; 18 втори ред: карбункул, сапфир и елмаз; 19 трети ред: опал, ахат и аметист; 20 четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезденца. 21 Камъните трябва да бъдат според имената на израилтяните дванадесет, според имената им, както се гравира печат; да бъдат за дванадесетте племена, всеки камък според името му. 22 На нагръдника направи изплетени като венец верижки от чисто злато. 23 За нагръдника направи две златни халкички от злато и прикрепи двете халкички за двата края на нагръдника. 24 Съедини двете изплетени златни верижки с двете халкички в краищата на нагръдника, 25 а двата края на двете верижки прикрепи към двете гнезденца и ги сложи на презрамниците на ефода откъм лицето му. 26 Направи още две златни халкички и ги прикрепи към двата други края на нагръдника откъм онази страна, която е отвътре на ефода. 27 Направи и други две златни халкички и ги прикрепи към двата презрамника на ефода отдолу, откъм лицето му, където се събират краищата му, над пояса на ефода. 28 Нагръдника да вържат с халкичките му за халкичките на ефода с връв от синя вълна, за да стои над пояса на ефода и да не се отделя нагръдникът от ефода. 29 Така Аарон, когато влиза в светилището, ще носи имената на израилтяните върху съдийския нагръдник на сърцето си за постоянен спомен пред Господа. 30 (DZ)На съдийския нагръдник положи Урим и Тумим, които да бъдат на Аароновото сърце, когато влиза[f] пред Господа. Аарон трябва постоянно да носи на сърцето си „отсъждането“ за израилтяните пред Господа.

31 Направи връхната одежда за ефода цялата от син пурпур. 32 В средата ѝ отгоре трябва да има отвор за главата; около отвора ѝ трябва да има тъкана обшивка, както има отворът на броня, за да не се съдира. 33 По полите ѝ направи нарове от синя, пурпурна и червена вълна – наоколо по полите ѝ; както и златни звънчета наоколо да има между тях: 34 златно звънче и нар, златно звънче и нар, наоколо по полите на връхната одежда. 35 (EA)Аарон да я носи, когато служи, за да се слуша от него звънтене, като влиза в светилището пред Господа и като излиза, за да не умре.

36 Направи плочица от чисто злато, гравирай на нея, както гравират на печат: „Светиня Господня“, 37 и я привържи със син ширит за кидара, за да бъде отпред на кидара. 38 Тя да бъде на Аароновото чело и Аарон да бъде отговорен за пропуските на приносите, които израилтяните посвещават, и на всички дарове, които те принасят; тя да бъде постоянно на челото му, за да благоволи Господ към тях.

39 Хитона направи от висон, както и кидара от висон; направи и извезан пояс. 40 Така също направи и за синовете на Аарон хитони, пояси и превръзки за главата им – за слава и великолепие! 41 Облечи с тях брат си Аарон и синовете му с него, помажи ги, връчи им свещенство и ги освети, за да Ми служат като свещеници. 42 (EB)Направи им долни ленени дрехи за прикриване телесната им голота от кръста до под коленете. 43 Аарон и синовете му да ги носят, когато влизат в скинията на събранието или пристъпват към жертвеника да служат в светилището, за да не си навлекат вина и да не умрат. Това е вечна наредба за него и за потомството му след него.