Bible in 90 Days
Трета реч на Валдад. Възхвала на Божието всемогъщество
25 Тогава шуахецът Валдад отговори:
2 Господството и страхопочитанието принадлежат на Него;
Той създава мир във висините Си.
3 (A)Имат ли брой войнствата Му?
И върху кого не изгрява Неговата светлина?
4 (B)И така, как може човек да е праведен пред Бога?
Или как може да е чист роденият от жена?
5 Ето, и самата луна не е светла
и звездите не са чисти пред Него,
6 (C)колко по-малко гадината човек
и червеят човешки син!
Отговор към Валдад. Колко велик и мощен е Бог
26 А Йов отговори:
2 Каква помощ си дал ти на немощния!
Как си спасил безсилната мишца!
3 Как си съветвал онзи, който няма мъдрост!
И какъв здрав разум си изсипал!
4 Към кого си отправил думи?
И чий дух те е вдъхновявал[a]?
5 Пред Него мъртвите треперят –
под водите и обитателите им.
6 (D)Преизподнята е гола пред Него
и Авадон[b] няма покрив.
7 (E)Простира севера върху празния простор;
окачва земята на нищо.
8 (F)Връзва водите в облаците Си;
но облакът под тях не се разтваря.
9 Покрива лицето на престола Си,
като простира облака Си върху него.
10 (G)Обиколил е водите с граница
чак до краищата на светлината и тъмнината.
11 Небесните стълбове треперят
и се ужасяват от смъмрянето Му.
12 (H)Развълнува морето със силата Си;
и с разума Си поразява Рахав[c].
13 (I)Чрез духа Си украсява небесата;
ръката Му пробожда бягащия змей[d].
14 Ето, тези са само краищата на пътищата Му;
и колко малко шепот ни дават да чуем за Него!
А гърма на силата Му кой може да разбере?
Последен отговор на Йов към приятелите му. Убеденост на Йов, че съвестта му е чиста и че той познава Божията мощ
27 И Йов продължи беседата си, като казваше:
2 (J)В живота на Бога, Който е отнел правото ми,
и на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
3 се заклевам, че през всичкото време,
докато диханието ми е в мен
и Духът Божий – в ноздрите ми,
4 устните ми няма да изговорят неправда,
нито езикът ми ще продума измама.
5 (K)Да не даде Бог да ви оправдая!
Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си от мене.
6 (L)Правдата си ще държа и няма да я оставя;
докато съм жив, сърцето ми няма да ме изобличи.
7 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия
и който въстава против мене – като беззаконния.
8 (M)Защото каква е надеждата на нечестивия,
че ще спечели, когато Бог изтръгне душата му?
9 (N)Ще послуша ли Бог вика му,
когато го сполети беда?
10 (O)Ще се наслаждава ли във Всемогъщия?
Ще призовава ли Бога по всяко време?
11 Ще ви науча на това, което е в Божията ръка;
каквото има във Всемогъщия, не искам да скрия.
12 Ето, вие всички сте видели това;
и така, защо ставате съвсем безполезни?
13 (P)Делът на нечестивия от Бога
и наследството, което потисниците
ще получат от Всемогъщия, е това:
14 (Q)ако се умножават децата му, умножават се за меч;
и внуците му няма да се наситят с хляб.
15 (R)Останалите от него смърт ще ги погребе
и вдовиците му няма да плачат.
16 Ако и да натрупа много сребро като пръст
и приготви дрехи изобилно като кал,
17 (S)може да приготви, но праведните ще ги облекат
и невинните ще си разделят среброто.
18 (T)Построява къщата си, както молецът
и както пъдарят, който прави колиба.
19 Богат ляга, но няма да повтори;
веднъж отваря очите си – и го няма;
20 (U)трепет го хваща като потоп;
буря го граби нощем;
21 източният вятър го вдига и той отива;
той го изтръгва от мястото му.
22 Защото Бог ще хвърли върху него
беди и няма да го пожали;
той ще се старае да избяга от ръката Му.
23 Ще изпляскат с ръце против него
и ще му подсвирват така, че ще бяга от мястото си.
Прослава на мъдростта; тя е непостижима за човека
28 Наистина има рудник за сребро
и място, където злато се плави.
2 Желязото се взима от земята
и медта се лее от камъка.
3 Човекът слага край на тъмнината
и издирва до най-далечните места
камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Далеч от човешко жилище, където крака не стъпват,
той си отваря рудник;
окачени далеч от хората, рудничарите се люлеят.
5 Колкото до земята, от нея произлиза хлябът!
И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Камъните ѝ са място на сапфир
и златна пръст има в нея.
7 Хищна птица не знае този път
и око на сокол не го е видяло.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него;
лъв не е минавал през него.
9 Човекът простира ръката си върху канарите,
преобръща планините из корен.
10 Разсича проломи между скалите;
и окото му открива всичко, което е скъпоценно,
11 и ограничава капенето на водите;
и скритото изважда на бял свят.
12 (V)Но мъдростта – къде ще се намери?
И къде е мястото на разума?
13 (W)Човекът не познава цената ѝ;
и тя не се намира в земята на живите.
14 (X)Бездната казва: Не е в мен;
и морето казва: Не е у мене.
15 (Y)Не може да се придобие със злато;
и сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Не може се оцени с офирско злато,
със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея,
нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
18 Няма да се спомене корал или кристал за покупката ѝ,
защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Топаз етиопски няма да се сравни с нея;
няма да се оцени тя с чисто злато.
20 (Z)И така, откъде идва мъдростта?
И къде е мястото на разума? –
21 Понеже е скрита от очите на всички живи същества
и утаена от въздушните птици.
22 (AA)Гибелта и смъртта казват:
С ушите си чухме слух за нея.
23 Бог разбира пътя ѝ
и Той знае мястото ѝ;
24 (AB)понеже Той гледа до земните краища
и вижда под цялото небе,
25 (AC)за да претегля тежестта на ветровете
и да измерва водите с мярка.
26 Когато направи закон за дъжда
и път за светкавицата на гърма,
27 (AD)тогава Той я видя и изяви;
утвърди я, да! И я изследва;
28 (AE)и каза на човека: Ето,
страх от Господа – това е мъдрост;
и отдалечаване от злото – това е разум.
Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
29 И Йов продължи още беседата си, като казваше:
2 (AF)О, да бях както в предишните месеци,
както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 (AG)когато светилникът Му светеше на главата ми
и със светлината Му ходех в тъмнината;
4 (AH)както бях в дните на зрелостта си,
когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 когато Всемогъщият беше още с мен
и децата ми бяха около мене;
6 (AI)когато миех стъпките си с масло
и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата
и приготвях седалището си на пазара.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха
и старците ставаха и стояха прави;
9 (AJ)първенците се въздържаха от говорене
и слагаха ръка на устата си;
10 (AK)гласът на началниците замлъкваше
и езикът им залепваше за небцето им;
11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше
и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;
12 (AL)защото освобождавах сиромаха, който викаше,
и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен;
и аз веселях сърцето на вдовицата.
14 (AM)Обличах правдата и тя ми беше одежда;
моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 (AN)Аз бях очи на слепия
и крака на хромия.
16 (AO)Бях баща на сиромасите;
изследвах делото на непознатия за мене.
17 (AP)Трошех челюстите на несправедливия
и изтеглях лова от зъбите му.
18 (AQ)Тогава казвах: Ще умра в гнездото си;
и дните ми ще се умножат, както пясъкът.
19 (AR)Коремът ми е прострян към водите;
и росата намокря цяла нощ клоните ми.
20 (AS)Славата ми зеленее още в мен;
и лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Хората чакаха да ме слушат
и мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 След моите думи те не прибавяха нищо;
словото ми капеше върху тях;
23 (AT)очакваха ме като дъжд
и устата им зееха като за пролетен дъжд.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние;
и те не можаха да помрачат[e] светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им,
и живеех като цар сред войската,
като онзи, който утешава наскърбените.
Сегашното бедствено положение е незаслужено
30 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,
чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;
2 защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им –
хора, чиято жизненост беше изчезнала?
3 От немотия и глад те бяха измършавели;
гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 между храстите късаха слез
и корените на хвойна им бяха за храна.
5 Бяха изгонени измежду хората,
които викаха след тях като след крадци.
6 Живееха в пукнатините на долините,
в дупките на земята и на скалите.
7 Ревяха между храстите.
събираха се под тръните;
8 безумни и безчестни,
те бяха изгонени от земята.
9 (AU)А сега аз им станах песен,
още съм им и за поговорка.
10 (AV)Гнусят се от мен, отдалечават се от мен
и не се свенят да плюят в лицето ми.
11 (AW)Тъй като Бог е съсипал достолепието ми[f] и ме е смирил,
то и те се разюздаха пред мен.
12 (AX)Отдясно въстават тези изроди,
тласкат краката ми
и приготвят против мене гибелните си намерения[g],
13 развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми,
и то без да имат помощници.
14 Идват като през широк пролом;
гибелно се нахвърлят върху мен.
15 Ужаси се обърнаха върху мене;
като вятър гонят достолепието ми;
и благополучието ми премина като облак.
16 (AY)И сега душата ми се излива в мене;
скръбни дни ме постигнаха.
17 През нощта костите ми се пронизват в мен
и жилите ми не си почиват[h].
18 Само с голямо усилие се променя дрехата ми;
тя ме стяга, както яката на хитона ми.
19 Бог ме е хвърлил в калта;
и аз съм заприличал на пръст и прах.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
стоя – и Ти просто ме поглеждаш.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене;
с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;
22 издигаш ме, понасяш ме по вятъра
и ме стопяваш в бурята.
23 (AZ)Зная наистина, че ще ме докараш до смърт
и до дома, който е определен за всички живи.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка
или да нададе вик в бедствието си?
25 (BA)Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден?
И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?
26 (BB)Когато очаквах доброто, тогава дойде злото;
и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.
27 Червата ми кипят и не си почиват;
скръбни дни ме постигнаха.
28 (BC)Ходя почернял, но не от слънцето;
ставам в събранието и викам за помощ.
29 (BD)Станах брат на чакалите
и другар на щраусите.
30 (BE)Кожата ми почерня на мен
и костите ми изгоряха от огън.
31 Затова арфата ми се измени в ридание
и свирката ми – в глас на плачещи.
Клетвата на Йов
31 (BF)Сключих завет с очите си;
и как бих погледнал към девица?
2 (BG)Защото какъв дял се определя от Бога отгоре
и какво наследство – от Всемогъщия свише?
3 Не е ли разорение за нечестивия
и погибел за тези, които вършат беззаконие?
4 (BH)Не вижда ли Той пътищата ми?
И не брои ли всичките ми стъпки?
5 Ако съм ходил с лъжата
и кракът ми е бързал към измама
6 (но нека ме претеглят в прави везни,
за да познае Бог непорочността ми),
7 (BI)ако се е отклонил кракът ми от пътя
и сърцето ми е последвало очите ми,
и ако се е залепило петно на ръцете ми,
8 (BJ)то нека сея аз, а друг да яде,
и нека бъдат изкоренени произведенията ми.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена
и съм причаквал при вратата на съседа си,
10 (BK)то нека моята жена мели за друг
и други да се навеждат над нея;
11 (BL)защото това би било гнусно дело
и беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 понеже това е огън, който изгаря до погубване
и би изкоренил всичките ми плодове.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си,
когато имаха спор с мене,
14 то какво бих сторил, когато се надигне Бог?
И какво бих Му отговорил, когато ме посети?
15 (BM)Онзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него?
И не Същият ли ни създаде в утробата?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха,
или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата,
17 или съм изял сам залъка си,
без да е яло сирачето от него
18 (напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща
и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата),
19 ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи
или сиромах, че няма завивка,
20 (BN)и не са ме благославяли чреслата му,
като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 (BO)ако съм повдигнал ръка против сирачето,
като виждах, че имам помощ в портата;
22 то да падне мишцата ми от рамото
и ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 (BP)защото погибел от Бога беше ужас за мен
и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 (BQ)Ако съм възлагал надеждата си на злато
или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование;
25 (BR)ако съм се веселил, защото богатството ми беше голямо
и защото ръката ми беше намерила изобилие;
26 (BS)ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше,
или луната, когато ходеше в светлината си,
27 се е увлякло тайно сърцето ми
и устата ми са целували ръката ми;
28 (BT)и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите,
защото бих се отрекъл от Вишния Бог.
29 (BU)Ако съм злорадствал в загиването на мразещия ме
или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло
30 (BV)(даже не съм допуснал устата ми да съгреши,
за да искам живота му с проклятие);
31 ако хората от шатъра ми не са казали:
Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо?
32 (BW)(чужденецът не нощуваше вън;
отварях вратата си на пътника);
33 (BX)ако съм прикривал престъпленията си, както Адам,
като съм скривал беззаконието си в пазвата си,
34 (BY)понеже се боях от голямото множество
и презрението на семействата ме ужасяваше,
така че млъквах и не излизах от вратата
35 (BZ)(О, да имаше някой да ме слуша –
Ето, виж тук подписа ми;
Всемогъщият нека ми отговори! –
И да имах акта[i], който противникът ми е написал!
36 Ето, на рамо щях да го нося,
за венец щях да го привържа на себе си!
37 Щях да му дам отчет за стъпките си;
като княз щях да се приближа към него.);
38 ако нивата ми вика против мен
и браздите ѝ плачат заедно;
39 (CA)ако съм изял плода ѝ, без да платя,
или съм изгасил живота на стопаните ѝ;
40 (CB)тогава да израстат тръни вместо жито
и вместо ечемик – плевели.
Свършиха се думите на Йов.
РЕЧИ НА ЕЛИУ
Въведение
32 (CC)И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.
2 (CD)Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;
3 също против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.
4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна.
Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу
6 (CE)Тогава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори:
Аз съм млад, а вие много стари;
затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.
7 Аз казах: Дните нека говорят
и многото години нека учат на мъдрост.
8 (CF)Но има дух в човека;
вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 (CG)Не че хората са велики, затова да са и мъдри,
нито че са стари, затова да разбират правосъдието.
10 И така, казвам: Слушайте мене;
нека кажа и аз мнението си.
11 Ето, чаках, докато вие говорехте,
слушах разсъжденията ви,
когато търсехте какво да кажете;
12 внимателно ви слушах
и, ето, нито един от вас не убеди Йов,
нито отговори на думите му;
13 (CH)за да не кажете: Ние намерихме мъдрост;
Бог ще го свали, а не човек.
14 Понеже той не е отправил думите си против мене,
то и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Те се смайват, не отговарят вече,
не намират нито дума да кажат.
16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят,
понеже стоят и не отговарят вече?
17 Нека отговоря и аз от моя страна,
нека кажа и аз мнението си.
18 Защото съм пълен с думи;
духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Ето, коремът ми е като вино неотворено,
близо е да се пръсне като нови мехове.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко;
ще отворя устните си и ще отговоря.
21 (CI)Далеч от мен е да гледам на лице
или да полаская човека.
22 Защото не зная да лаская;
иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.
Бог допуска страданието
33 Затова, Йове, чуй сега словото ми
и слушай всички мои думи.
2 Ето, сега отворих устата си,
езикът ми с устата ми говори.
3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми
и устните ми ще произнесат чист разум.
4 (CJ)Духът Божий ме е създал
и диханието на Всемогъщия ме оживотворява.
5 Ако можеш, отговори ми;
опълчи се с думите си пред мен и застани.
6 (CK)Ето, и аз съм пред Бога, както си ти,
и аз съм от кал създаден.
7 (CL)Ето, моят ужас няма да те плаши,
нито ръката ми ще тежи върху тебе.
8 Несъмнено ти си говорил, като слушах аз,
и аз чух гласа на думите ти, като казваше:
9 (CM)Чист и без престъпление съм;
невинен съм и беззаконие няма в мен;
10 (CN)ето, Бог намира причини против мене,
смята ме за Свой неприятел;
11 (CO)слага краката ми в клада,
наблюдава всичките ми пътища.
12 Ето, в това ти не си прав;
ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13 (CP)Защо се препираш с Него
затова, че Той не дава отчет за нито едно от Своите дела?
14 (CQ)Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж,
само че човекът не внимава.
15 (CR)В сън, в нощно видение,
когато дълбок сън напада хората,
когато сънуват в леглата си,
16 (CS)тогава Той отваря ушите на хората
и запечатва поука в тях,
17 за да отклони човека от намерението му
и да извади гордостта от човека;
18 предпазва душата му от гроба
и живота му, за да не падне от меч.
19 Той бива и наказван с болки в леглото си.
Да! С непрестанни болки в костите си,
20 (CT)така че душата му се отвръща от хляб
и сърцето му – от вкусното ястие.
21 Плътта му се изнурява така, че не се вижда,
а невидимите му по-рано кости се подават.
22 Да! Душата му се приближава към гроба
и животът му – към погубителите.
23 Тогава, ако има ангел с него,
посредник, пръв между хиляда,
за да възвести на човека какво за него е право,
24 и ако Бог бъде милостив спрямо него
и каже: Избави го, за да не слезе в гроба,
Аз промислих откуп за него, –
25 тогава плътта му ще се подмладява повече от плътта на дете;
той се връща в дните на младостта си;
26 ако се помоли на Бога, Той е благосклонен към него
и му дава да гледа лицето Му с радост;
и възвръща на човека правдата му.
27 (CU)Той пее пред хората, като казва:
Съгреших и изкривих правото,
и не ми бе въздадено според греха ми;
28 (CV)Той избави душата ми, за да не отиде в рова;
и животът ми ще види светлината.
29 Ето, всичко това върши Бог
дваж и триж с човека,
30 (CW)за да отвърне душата му от рова,
а да се просвети със светлината на живота.
31 (CX)Внимавай, Йове, послушай ме,
мълчи и аз ще говоря.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми;
говори, защото желая да бъдеш оправдан;
33 но ако не, то ти слушай мене;
мълчи и ще те науча на мъдрост.
Втора реч на Елиу. Бог е справедлив
34 И Елиу пак проговори:
2 Слушайте думите ми вие, мъдри,
и внимавайте към мене вие, разумни;
3 (CY)защото ухото изпитва думите,
както небцето вкусва ястието.
4 Нека си изберем правото,
за да знаем помежду си доброто.
5 (CZ)Защото Йов е казал: Праведен съм,
и пак Бог отне правото ми;
6 (DA)въпреки правотата ми съм смятан за лъжец;
раната ми е неизцелима, при все че съм без престъпление.
7 (DB)Кой човек е като Йов,
който укорява Бога, както пие вода,
8 и дружи с онези, които вършат беззаконие,
и ходи с нечестиви хора?
9 (DC)Защото е казал: Нищо не ползва човека
да върши волята на Бога.
10 (DD)И така, слушайте ме вие, разумни мъже.
Далеч да бъде от Бога неправдата
и от Всемогъщия – беззаконието!
11 (DE)Защото ще въздаде на човека според делото му
и ще направи всеки да намери според пътищата си.
12 (DF)Наистина Бог няма да извърши нечестие,
нито Всемогъщият ще изкриви правосъдието.
13 Кой е възложил на Него грижата за земята?
Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
14 (DG)Ако Той прилепи сърцето Си само към Себе Си
и оттегли към Себе Си Духа Си и диханието Си,
15 (DH)то ще издъхне заедно всяка плът
и човекът ще се върне пак в пръстта.
16 Сега, ако си разумен, чуй това;
слушай гласа на думите ми.
17 (DI)Ще властва ли онзи, който мрази правдата?
И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
18 (DJ)Който казва на цар: Нечестив си,
на князе: Беззаконници сте,
19 (DK)Който не показва лицеприятие пред първенци,
нито почита богатия повече от сиромаха,
понеже всички са дело на Неговите ръце?
20 (DL)В една минута умират – да!, – в полунощ;
народът им се смущава и преминава;
и мощните биват премахнати не с ръка.
21 (DM)Защото очите на Бога са върху пътищата на човека
и Той гледа всичките му стъпки.
22 (DN)Няма тъмнина, нито мрачна сянка,
където да се скрият онези, които вършат беззаконие.
23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека,
за да дойде на съд пред Бога.
24 (DO)Без дълго изследване сломява силните
и поставя други вместо тях.
25 И така, Той познава делата им;
и ги събаря нощем и те се смазват.
26 Удря ги като нечестиви
явно – там, където има зрители,
27 (DP)понеже се отклониха от Него
и не зачитаха нито един от пътищата Му,
28 (DQ)така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите
и Той чу вика на угнетените.
29 И когато Той успокоява, кой ще те смути?
Когато крие лицето Си, кой може да Го види?
Безразлично дали е направено това спрямо народ,
или спрямо един човек –
30 (DR)за да не царува нечестив човек,
човек, който би впримчвал народа.
31 (DS)Защото ако някой каже на Бога:
Понесох наказание, без да съм сторил зло;
32 каквото аз не виждам, Ти ме научѝ;
ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, –
33 то трябва ли въздаянието му да бъде според както ти желаеш, да го отхвърляш,
така че ти да го избереш, казва Бог, а не Аз?
Тогава ти кажи каквото знаеш.
34 Разумни мъже ще ми кажат:
Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:
35 (DT)Йов говори без знание
и думите му са лишени от мъдрост.
36 Желанието ми е Йов да бъде изпитан до край,
понеже отговори както нечестивите хора.
37 Защото към греха се прибавя бунтовничество,
поругава се[j] между нас
и умножава думите си против Бога.
Трета реч на Елиу. Никой не може да се сравни с Бога!
35 Елиу каза още:
2 Мислиш ли, че е право това, което каза ти:
Моята правда в това дело е повече от Божията?
3 (DU)Защото ти каза: Какво ще ми бъде преимуществото?
Какво ще ме ползва повече, отколкото ако бях съгрешил?
4 (DV)Аз ще отговоря на теб
и на приятелите ти с тебе.
5 (DW)Погледни към небесата и виж;
и гледай облаците, колко по-нависоко са от теб.
6 (DX)Ако съгрешаваш, какво правиш против Него?
И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
7 (DY)Ако си праведен, какво Му даваш?
Или какво получава Той от ръката ти?
8 Нечестието ти може да навреди само на човек като теб;
а правдата ти може да ползва само човешки син.
9 (DZ)Поради много угнетения викат страдалците,
пищят поради насилието на мощните;
10 (EA)но пак никой не казва: Къде е Бог, Творецът ми,
Който дава песни нощем,
11 (EB)Който ни учи повече, отколкото земните животни,
и ни прави по-мъдри от въздушните птици?
12 (EC)Така те викат; но Той не отговаря
да ги избави от гордостта на нечестивите.
13 (ED)Наистина Бог не слуша празнословието
и Всемогъщият не го зачита.
14 (EE)Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш,
че делото ти е пред Него и напразно Го чакаш!
15 (EF)И сега, понеже не те е посетил в яростта Си
и не е прегледал със строгост надменността ти,
16 (EG)затова Йов отваря уста да говори суетности,
трупа думи, лишени от благоразумие.
Четвърта реч на Елиу. Бог е справедлив съдия
36 И Елиу продължи:
2 Потърпи ме малко и ще ти разкрия,
защото имам още неща да ти кажа за Бога.
3 Ще черпя знанието си отдалеч
и ще отдам правда на Създателя си;
4 защото наистина думите ми няма да бъдат лъжливи;
един, който е усъвършенстван в знание, стои пред теб.
5 (EH)Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого –
макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 Той не запазва живота на нечестивия,
а на сиромасите отдава правото.
7 (EI)Не оттегля очите Си от праведните,
а даже ги слага и с царе да седят на престол завинаги
и те биват повишени.
8 (EJ)А ако са оковани във вериги
и хванати с въжета на наскърбление,
9 тогава им явява делата им
и престъпленията им, че са се възгордели;
10 (EK)отваря и ухото им за поука
и заповядва да се отвърнат от беззаконието;
11 (EL)и ако послушат и служат на Него,
ще прекарат дните си в благополучие
и годините си във веселия;
12 но ако не послушат, ще загинат от меч
и ще умрат без мъдрост.
13 (EM)А нечестивите по сърце хранят яд,
не викат към Бога за помощ, когато ги връзва;
14 (EN)те умират в младост
и животът им угасва между мръсните.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му
и чрез бедствие отваря ушите им.
16 (EO)И така би извел и теб от утеснение
в широко място, където няма теснота;
и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина.
17 Но ти си изпълнен с разсъжденията на нечестивия;
затова съденето и правосъдието те хващат.
18 (EP)Внимавай да не би жегата на страданията ти
да те повдигне против удара;
тогава дори голям откуп не би те отървал.
19 (EQ)Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие
или всичките напрежения на силата ти?
20 Не пожелавай нощта,
когато народите изчезват от мястото си.
21 (ER)Внимавай! Не поглеждай беззаконието;
защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Химн на всесилната Божия мъдрост
22 (ES)Ето, Бог е възвишен в силата Си;
кой е господар като Него?
23 (ET)Кой Му е предписал пътя Му?
Или кой може да Му каже: Извършил си беззаконие?
24 (EU)Помни да възвеличаваш Неговото дело,
което хората възпяват,
25 в което всички хора се взират,
което човекът гледа отдалеч.
26 (EV)Ето, Бог е велик и ние не Го познаваме;
броят на годините Му е неизследим.
27 (EW)Той привлича водните капки,
които се събират в дъжд от па̀рите Му,
28 (EX)които облаците изливат
и оросяват върху множество хора.
29 Може ли даже някой да разбере как се разпростират облаците
или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 (EY)Ето, простира светлината Си около Себе Си
и се покрива с морските дъна.
31 (EZ)(Понеже чрез тези неща съди народите;
дава храна изобилно.)
32 (FA)Покрива ръцете Си със светкавицата
и ѝ заповядва къде да удари;
33 (FB)шумът ѝ известява за това
и добитъкът – за пламъка, който възлиза.
37 Да! Поради това сърцето ми трепери
и се измества от мястото си.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му
и шума, който излиза от устата Му.
3 Праща го под цялото небе
и светкавицата Си – до краищата на земята;
4 (FC)след нея реве глас,
гърми с гласа на величието Си
и не ги възпира, щом се чуе гласът Му.
5 (FD)Бог гърми чудно с гласа Си,
върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 (FE)защото казва на снега: Вали на земята,
също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 (FF)запечатва ръката на всеки човек,
така че всички хора, които е създал, да разбират силата Му.
8 (FG)Тогава зверовете влизат в скривалищата
и остават в рововете си.
9 От пространството си иде бурята
и студът – от ветровете, които разпръскват облаците.
10 (FH)Чрез духане от Бога се дава лед
и широките води замръзват;
11 също гъстия облак Той натоварва с влага,
простира нашироко светкавичния Си облак,
12 (FI)които според Неговото наставление се носят наоколо,
за да правят всичко, което им заповядва,
по лицето на земното кълбо –
13 (FJ)било че за наказание или за земята Си,
или за милост ги докарва.
14 (FK)Слушай това, Йове,
застани и размисли върху чудесните Божии дела.
15 Разбираш ли как Бог им налага волята Си
и прави светкавицата да свети от облака Му?
16 (FL)Разбираш ли как облаците увисват,
чудесните дела на Съвършения в знание?
17 Ти, чиито дрехи стават топли,
когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 (FM)можеш ли като Него да разпростреш небето,
което като лято огледало е здраво?
19 Научи ни какво да Му кажем,
защото поради невежество[k] ние не можем да наредим думите си.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря,
като зная, че ако продума човек, непременно ще бъде погълнат?
21 И сега хората не могат да погледнат към светлината,
когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 и е дошло златозарно сияние от север;
а как ще погледнат към Бога, у Когото е страшна слава!
23 (FN)Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила,
а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отблъсне.
24 (FO)Затова хората се боят от Него;
Той не зачита никого от високоумните[l].
БОЖИЕТО СЛОВО КЪМ ЙОВ
Първа реч. Бог – Творец на вселената
38 (FP)Тогава Господ отговори на Йов из бурята и каза:
2 (FQ)Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет
с неразумни думи?
3 (FR)Опаши сега кръста си като мъж
и ще те попитам; и ти ми отговаряй.
4 (FS)Къде беше ти, когато основах земята?
Извести, ако си разумен:
5 Кой определи мерките ѝ? (Ако знаеш.)
Или кой опъва връв за мерене по нея?
6 На какво се закрепиха основите ѝ?
Или кой положи крайъгълния ѝ камък,
7 (FT)когато звездите на зората пееха заедно
и всички Божии синове възклицаваха от радост?
8 (FU)Или кой затвори морето с врати,
когато се устреми и излезе от утроба,
9 когато го облякох с облак
и го пових с мъгла,
10 (FV)и поставих граница от Мене,
сложих лостове и врати
11 (FW)и казах: Дотук ще идваш, но не по-нататък,
и тук ще се спират гордите ти вълни?
12 (FX)Откакто започнаха дните ти, заповядал ли си ти на утрото
и показал ли си на зората мястото ѝ,
13 (FY)за да обхване краищата на земята,
така че да се изтърсят от нея злодеите,
14 за да се преобразува тя, както глина под печат,
и всичко да изпъква, като че ли в облекло,
15 (FZ)а от нечестивите да се отнема светлината им
и издигнатата им мишца да се строши?
Божията мъдрост, вложена в творението, е недостъпна за човека
16 (GA)Прониквал ли си до изворите на морето?
Или ходил ли си да изследваш бездната?
17 (GB)Откриха ли се пред тебе вратите на смъртта?
Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
18 Схванал ли си широчината на земята?
Кажи, ако си разбрал всичко това.
19 Къде е пътят към обиталището на светлината?
И на тъмнината къде е мястото ѝ,
20 за да я заведеш до границата ѝ
и да познаеш пътеките към дома ѝ?
21 Без съмнение ти знаеш, защото тогава си се родил
и голям е броят на твоите дни!
22 (GC)Влизал ли си в съкровищниците на снега
или виждал ли си съкровищниците за градушката,
23 (GD)които пазя за време на скръб,
за ден на бой и на война?
24 Кой е пътят за мястото, където се разлива светлината
или се разпръсва по земята източният вятър?
25 (GE)Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове
или път – за светкавицата на гърма,
26 за да се докара дъжд върху ненаселена земя,
върху пустинята, където няма човек,
27 (GF)за да насити пустата и запустяла земя
и да направи нежната трева да изникне?
28 (GG)Дъждът има ли баща?
Или кой е родил капките на росата?
29 (GH)От чия утроба излиза ледът?
И кой е родил небесната слана? –
30 (GI)Когато водите се втвърдяват като камък
и повърхността на бездната замръзва.
31 (GJ)Ти ли връзваш връзките на Плеядите
или развързваш въжетата на Орион?
32 Извеждаш ли Мазарот[m] на времето му?
Или управляваш Мечката с малките ѝ?
33 (GK)Познаваш ли законите на небето?
Установяваш ли неговото владичество върху земята?
34 Издигаш ли гласа си до облаците,
за да те покрият изобилни води?
35 Изпращаш ли светкавици, за да излизат
и да ти казват: Ето ни?
36 (GL)Кой е вложил мъдрост в облаците?
Или кой е дал разум на гъстите облаци?
37 Кой с мъдрост брои облаците?
Или кой излива небесните мехове,
38 за да се сгъстява пръстта в куп
и буците да се слепят?
39 (GM)Улавяш ли лов за лъвицата?
Или насищаш ли охотата на лъвчетата,
40 когато седят в рововете си
и остават в скривалищата, за да причакват?
41 (GN)Кой приготвя за враната храната ѝ,
когато пилетата ѝ от нямане храна
се скитат и викат към Бога?
39 (GO)Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите?
Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те?
Или знаеш ли срока за раждането им? –
3 Когато се навеждат, раждат малките си,
освобождават се от болките си.
4 Малките им заякват, растат в полето;
излизат и не се връщат вече при тях.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел?
Или кой е развързал връзките на този плах бежанец,
6 (GP)за който съм направил пустинята за къща
и солената земя – на негово жилище?
7 Той се присмива на градския шум,
нито внимава във викането на този, който го кара.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му;
и търси всякаква зеленина.
9 (GQ)Ще благоволи ли дивият вол да ти работи
или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране?
Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма?
Или ще повериш ли на него работата си?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти
и да го събере в хармана ти?
13 Крилете на щрауса пляскат весело;
но крилете и перата му благи ли са?
14 Защо той оставя яйцата си на земята
и ги топли в пръстта,
15 а забравя, че е възможно крак да ги смаже
или полски звяр да ги стъпче.
16 (GR)Отнася се жестоко с малките си, като че не са негови;
трудът му е напразно, защото не го е грижа за опасности;
17 (GS)понеже Бог го е лишил от мъдрост
и не го е дарил с разум.
18 Когато стане да бяга,
се присмива на коня и на ездача му.
19 Ти ли си дал сила на коня?
Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец?
Гордото му пръхтене е ужасно.
21 (GT)Рие с крак в долината и се радва на силата си;
излиза срещу оръжията.
22 Присмива се на страха и не се бои,
нито се обръща назад от меча;
23 колчанът по страната му трещи
и лъскавото копие, и сулицата.
24 С буйство и ярост той гълта земята;
и при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо!
И отдалеч подушва боя,
гърменето на военачалниците и виковете.
26 Чрез твоята мъдрост ли лети нагоре ястребът
и простира крилете си към юг?
27 (GU)При твоята заповед ли се възвисява орелът
и прави гнездото си по височините?
28 Живее по канарите и там обитава –
по върховете на скалите и по непроходимите места.
29 Оттам си съзира плячка,
очите му я съглеждат отдалеч.
30 (GV)И пилетата му смучат кръв;
и където има трупове, там е и той.
Втора реч. Бог е над силите на злото. Изящното дело Божие
40 Господ проговори на Йов и каза:
2 (GW)Този, когото е изобличил Всемогъщият, ще се бори ли с Него?
Този, който се препира с Бога, нека отговори на всичко това.
3 Тогава Йов отговори на Господа:
4 (GX)Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря?
Слагам ръката си на устата си.
5 Веднъж съм говорил и не искам да отговарям вече,
дори дваж, но няма да повторя.
6 (GY)Тогава Господ отговори на Йов от бурята:
7 (GZ)Опаши сега кръста си като мъж;
Аз ще те попитам и ти Ми отговаряй.
8 (HA)Нима искаш да отмениш Моята присъда?
Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?
9 (HB)Или имаш ли мишца като Бога?
И можеш ли да гърмиш с глас като Него?
10 (HC)Украси се сега с превъзходство и достолепие
и се облечи в чест и величие.
11 Изсипвай преливащия си гняв;
и гледай към всеки горделив и го смирявай;
12 (HD)гледай към всеки горделив и го снишавай;
и стъпквай нечестивите на мястото им;
13 скрий ги заедно в пръстта;
вържи лицата им в скритото място.
14 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе,
че твоята десница може да те спаси.
15 Ето сега речния кон[n], който съм създал, както и теб;
яде трева като вол.
16 Ето сега, силата му е в чреслата му
и якостта му – в мускулите на корема му.
17 Клати опашката си като кедър;
жилите на бедрата му са сплотени.
18 Костите му са като медни цеви;
ребрата му са като железни лостове.
19 Той е изящното дело Божие;
Онзи, Който го е направил, го е снабдил с меча Си.
20 (HE)Наистина планините промишляват за него храна,
където играят всички полски зверове.
21 Ляга под сенчестите дървета,
в скривалището на тръстиката и в блатата;
22 сенчестите дървета го покриват със сянката си;
върбите на потоците го обкръжават.
23 Ето, ако би придошла река, той не трепери;
не се смущава, ако би се и Йордан устремил към устата му.
24 Може ли някой да го хване, когато е нащрек.
Или да прободе носа му с примка?
41 (HF)Можеш ли да извлечеш крокодила[o] с въдица
или да притиснеш езика му с въже?
2 (HG)Можеш ли сложи оглавник на носа му
или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Ще отправи ли той към тебе много молби?
Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Ще сключи ли договор с тебе,
за да го вземеш за вечен слуга?
5 Можеш ли игра с него, както с птица?
Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него?
Ще го разделят ли между търговците?
7 Можеш ли прониза[p] кожата му със сулици
или главата му – с рибарски копия?
8 Сложи ръката си на него;
спомни си боя и не прави вече това.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна;
даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Няма човек, толкова дързък, че да смее да го раздразни.
Тогава кой може да застане пред Мене?
11 (HH)Кой Ми е дал отпреди, за да му отплатя?
Всичко, което има под цялото небе, е Мое.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му,
нито за хубавото му устройство.
13 Кой може да смъкне външната му дреха?
Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти[q]?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му?
Зъбите му наоколо са ужасни.
15 Той се гордее с наредените си люспи,
съединени заедно, като че ли плътно запечатани;
16 едната се допира до другата,
така че дори въздух не може да влезе между тях;
17 прилепени са една за друга,
държат се помежду си така, че не могат да се отделят.
18 Когато киха, блести светлина
и очите му са като клепачите на зората.
19 От устата му излизат запалени факли
и огнени искри изскачат.
20 От ноздрите му излиза дим
като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Дишането му запалва въглища
и пламъкът излиза от устата му.
22 На врата му обитава сила
и всички заплашени скачат[r] пред него.
23 Пластовете на плътта му са слепени,
твърди са на него, не могат се поклати.
24 Сърцето му е кораво като камък,
даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Когато става, силните се ужасяват,
от страх се смайват.
26 Мечът на този, който би го улучил, не може да удържи –
нито копие, нито сулица, нито остра стрела.
27 Той смята желязото за плява,
медта – за гнило дърво.
28 Стрелите не могат го накара да бяга;
камъните на прашката са за него като слама;
29 сопите се смятат за слама;
той се присмива на махането на копието.
30 Като остри камъни има по долните му части;
простира като белези от диканя върху тинята;
31 прави бездната да ври като котел;
прави морето като варилница за миро.
32 Оставя след себе си светла диря,
така че някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 На земята няма подобен на него,
създаден да няма страх.
34 Той изглежда всяко високо нещо;
цар е над всички горделиви зверове[s].
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.