Bible in 90 Days
2 (A)Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали наземи красотата Израилева и не си спомни за подножието на нозете Си в деня на Своя гняв.
2 (B)Погуби Господ всички жилища на Иакова, не пощади, разруши в яростта Си крепостите на дъщерята Иудина, повали наземи, отхвърли царството и князете му като нечисти;
3 (C)в гневен разгар сломи всички рогове Израилеви, отдръпна десницата Си от неприятеля и се разпали против Иакова като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо;
4 (D)изопна Своя лък като неприятел, насочи десницата Си като враг и уби всичко, що е мило за очите; върху скинията на дъщерята Сионова изля като огън яростта Си,
5 Господ стана като неприятел, изтреби Израиля, разори всичките му чертози, разруши крепостите му и разпространи у дъщерята Иудина тъга и плач.
6 (E)И премахна като от градина Своята ограда; разори Своето място на събранията, Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи; и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник.
7 (F)Отхвърли Господ жертвеника Си, отвърна сърцето Си от Своето светилище, предаде в ръце на враговете стените на дворците му; в дома Господен те дигаха шум като в празничен ден.
8 (G)Господ реши да разруши стената на дъщерята Сионова, опна връв, не отклони ръката Си от разорението; съсипа външните крепости, и стените бидоха наедно разрушени.
9 (H)Портите ѝ в земя затънаха; Той разруши и строши заворите им; царят ѝ и князете ѝ са сред езичниците; няма вече закон, и пророците ѝ се не удостояват с видения от Господа.
10 (I)Седят наземи безмълвни старците на дъщерята Сионова, посипаха с пепел главите си, опасаха се с вретище; наведоха глави към земя девиците иерусалимски.
11 (J)Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици.
12 (K)Умирайки като ранени по градските улици, те казват на своите майки: „де има жито и вино?“ – и предават душите си в майчините си прегръдки.
13 (L)Що да ти кажа, с какво да те сравня, дъще Иерусалимова? На какво да те оприлича, за да те утеша, дево, дъще Сионова? Защото твоята рана е като море голяма; кой може да те изцери?
14 (M)Твоите пророци ти предсказваха неща несбъдни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да отвърнат твоето пленение, и ти изричаха лъжливи откровения, които те докараха до изгнание.
15 (N)Ръце пляскат за тебе всички минаващи по пътя, подсвиркват и клатят глава за дъщерята Иерусалимова и казват: „това ли е градът, който наричаха съвършенство на красота, радост на цяла земя?“
16 (O)Разтворили са против тебе широки уста всички твои врагове, подсвиркват и скърцат със зъби, казвайки: „погълнахме го, само този ден и чакахме ние, дочакахме, видяхме!“
17 (P)Господ извърши, що бе определил, изпълни словото Си, изречено в стародавни дни, разори безмилостно и даде на врага да се порадва над тебе, дигна високо рога на твоите неприятели.
18 (Q)Сърцето им вика към Господа. Стено на дъщерята Сионова! лей потоци сълзи денем и нощем, не давай си покой, не затваряй зениците на очите си.
19 (R)Ставай, викай нощем при началото на всяка стража; изливай като вода твоето сърце пред лицето на Господа; простирай към Него ръце за душата на децата си, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.
20 (S)„Погледни, Господи, и виж: кому си направил тъй, че жените да ядат своя плод – младенците, от тях откърмени? да биват убивани в Господнето светилище свещеник и пророк?
21 (T)Деца и старци лежат наземи по улиците; момите ми и момците ми паднаха от меч; Ти ги убиваше в деня на Твоя гняв, колеше безмилостно.“
22 (U)Ти свика отвред като на празник моите ужаси, и в деня на Господния гняв никой се не спаси, никой не оцеля; ония, които бях откърмила и отгледала, врагът ми изтреби.
3 (V)Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;
2 (W)Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.
3 (X)Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.
4 Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;
5 (Y)загради ме и обиколи с горчила и теглила;
6 (Z)тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,
7 (AA)обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми
8 и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;
9 (AB)с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми;
10 (AC)Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
11 изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;
12 (AD)изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;
13 устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.
14 (AE)Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.
15 (AF)Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;
16 (AG)разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.
17 И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване
18 (AH)и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.
19 Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.
20 (AI)Крепко помни това моята душа и отпада в мен.
21 Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:
22 (AJ)по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:
23 (AK)то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!
24 (AL)Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам.
25 (AM)Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.
26 Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27 (AN)Добре е човеку, кога носи иго на младини.
28 (AO)Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.
29 Туря устата си в прах, мислейки: „може би, има още надежда“;
30 (AP)подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,
31 (AQ)понеже не навеки оставя Господ.
32 (AR)Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост.
33 Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.
34 Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,
35 кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36 кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?
37 Кой казва: „и това бива, що Господ не е заповядал да бъде“?
38 (AS)Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?
39 (AT)За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.
40 (AU)Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.
41 Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;
42 (AV)ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;
43 Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;
44 Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;
45 (AW)смет и гнусота ни направи Ти сред народите.
46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47 (AX)Ужас и яма, опустошение и разорение – това е наш дял.
48 (AY)Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.
49 Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,
50 (AZ)докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.
51 (BA)Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.
52 (BB)Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;
53 (BC)захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.
54 Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: „загинах“.
55 (BD)Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.
56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!
57 Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!
58 Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.
59 Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми!
60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;
61 Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,
62 речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.
63 Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.
64 (BE)Отплати им, Господи, според делата на ръцете им;
65 прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;
66 (BF)преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!
4 (BG)Как е потъмняло златото, изменило се е най-доброто злато! камъните от светилището са разхвърляни по всички кръстопътища.
2 (BH)Драгоценните синове на Сион, равноценни с най-чисто злато, как са те сравнени с глинени съдове, изделие на грънчарска ръка!
3 Дори и зверовете подават нянка и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня;
4 (BI)езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава.
5 (BJ)Тия, които са сладкиши яли, гинат по улици; отхранените на багреница в смет се валят.
6 (BK)Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ надминава наказанието за греховете на Содом: оня биде сринат мигновено, и ръце човешки не са се допирали до него.
7 Князете ѝ бяха в нея по чисти от сняг, по-бели от мляко; те бяха телесно по-хубави от корал, видът им бе като сапфир;
8 (BL)а сега лицето им е по-тъмно от всичко черно, не ги узнават на улиците; кожата им прилепна о костите им, стана суха като дърво.
9 Убиваните от меч са по-честити от ония, които глад убива, защото тия чезнат, поразявани от липса на полски плодове.
10 (BM)Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си, за да им бъдат храна, когато гинеше дъщерята на моя народ.
11 (BN)Господ изпълни гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който погълна основите му.
12 Царете земни и всички живеещи по вселената не вярваха, че врагът и неприятелят е влязъл в портите иерусалимски.
13 (BO)Всичко това е поради греховете на лъжепророците му, поради беззаконията на свещениците му, които посред него проливаха кръвта на праведници;
14 скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се с кръв, тъй че не беше възможно да се допреш до одеждите им.
15 „Отстранете се, нечисти!“ викаха им; „отстранете се, отстранете се, не се допирайте“; и те отминаваха смутени; а между народа казваха: „тях няма да ги има вече!“
16 (BP)Лицето на Господа ги разсея; Той няма вече милостно да ги погледне, защото те не уважават лицето на свещеници, към старци милост нямат.
17 Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси.
18 (BQ)А те дебнеха стъпките ни, за да не можем да ходим по нашите улици; краят ни наближи, нашите дни се изпълниха; краят ни дойде.
19 (BR)Които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите небесни; тичаха подире ни по планини, поставяха засади за нас в пустинята.
20 (BS)Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями, оня, за когото казвахме: под негова сянка ще живеем сред народите.
21 (BT)Радвай се и весели се, дъще Едомова, обитателко на земя Уц! И до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.
22 (BU)Дъще Сионова! наказанието за твоето беззаконие се свърши; Той няма вече да те изгонва; но беззаконието ти, дъще Едомова, Той ще накаже и ще разкрие твоите грехове.
5 (BV)Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:
2 (BW)нашето наследство у чужди премина, нашите къщи – у другоплеменници;
3 останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.
4 (BX)Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.
5 Бият ни по врата, работим – и отдих за нас няма.
6 Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7 (BY)Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.
8 (BZ)Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.
9 Хляба си добиваме с опасност за живота – пред меч в пустинята.
10 (CA)Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.
11 (CB)Жени безчестят на Сион, девици – в градовете иудейски.
12 (CC)Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.
13 Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.
14 Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.
15 (CD)Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга.
16 (CE)Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!
17 (CF)От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.
18 Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.
19 (CG)Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.
20 (CH)Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?
21 (CI)Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.
22 Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?
1 Препис от посланието, що Иеремия изпрати до ония, които щяха да бъдат отведени пленници във Вавилон от вавилонския цар, за да им извести, каквото му бе заповядано от Бога.
2 (CJ)Заради греховете, с които съгрешихте пред Бога, ще бъдете отведени пленници във Вавилон от Навуходоносора, вавилонски цар.
3 (CK)Като влезете във Вавилон, вие ще стоите там много години, и дълго време, дори до седем рода, а след това Аз ще ви изведа оттам с мир.
4 Сега ще видите във Вавилон богове сребърни, златни и дървени, на рамена носени, които внушават страх на езичниците.
5 (CL)Пазете се, да не заприличате и вие на другоплеменниците, и страхът пред тях да не обхване и вас. Като видите тълпата отпреде и отзаде им да се покланя пред тях, кажете си в ума: Тебе трябва да се покланяме, Владико!
6 Защото Моят Ангел е с вас, и той е защитник на вашите души.
7 Езикът на тия богове е издялан от художник, и те сами са обковани със злато и сребро; но те са лъжливи и не могат да говорят.
8 (CM)И като за девица, която обича украшения, езичниците взимат злато и правят венци върху главите на своите богове.
9 Бива и това, че жреците крадат от своите богове златото и среброто и го употребяват за себе си;
10 отделят от него и на блудниците под техния покрив; украсяват тия златни, сребърни и дървени богове с дрехи като люде.
11 Но те се не избавят от ръжда и молец, макар и да са облечени в пурпурна дреха.
12 В капището изтриват от лицето им праха, който по тях е твърде много.
13 Ето един, който има и скиптър като човек – съдия на страната, но той не може да умъртви виновния пред него.
14 Има меч в дясна ръка и секира, а сам себе си не може защити от войска и разбойници; оттук се познава, че те не са богове; и тъй, не бойте се от тях.
15 Защото, както строшен съд става безполезен за човека, тъй и техните богове.
16 Откак ги турят в капищата, очите им са пълни с прах от нозете на влизащите.
17 И както у оногова, който е оскърбил царя, се затварят входовете на жилището, кога го отвеждат на смърт, тъй техните капища пазят жреците им с врати, брави и завори, за да ги не ограбят разбойници;
18 жреците палят за тях свещници, и повече отколкото за себе си, а те ни едного от тях не могат да видят.
19 Те са като греда вкъщи; сърцата им, казват, ги ядат червеи земни и сяждат тях сами и дрехата им – а те не усещат.
20 Лицата им са черни от кадежа в капищата.
21 По тялото им и по главите им кацат прилепи, лястовици и други птици, лазят по тях и котки.
22 От това ще разберете, че те не са богове; затова не се бойте от тях.
23 Ако някой не очисти от ръжда златото, с което са обковани за украса, те няма да лъщят; и когато са ги изливали, те не са усещали.
24 (CN)За висока цена са купени, а дух у тях няма.
25 (CO)Бидейки безноги, биват носени на рамена, като показват с това своята нищожност пред людете; засрамват се и ония, които им служат;
26 защото, ако паднат наземи, те сами не могат да станат; също, ако някой ги постави прави, не могат сами да се движат и, ако някой ги наведе, не могат да се изправят; но турят отпреде им дарове, като пред мъртви.
27 Жреците продават жертвите им и злоупотребяват с тях; също и жените им солят част от тях и нищо не отделят ни за сиромах, ни за болен.
28 До жертвите им се допират жени нечисти и родилки. И тъй, след като узнахте от това, че те не са богове, не бойте се от тях.
29 Та как да ги наречем богове? Жени принасят жертви на тия сребърни, златни и дървени богове.
30 (CP)И в калищата им жреците седят с раздрани дрехи, с обръснати глави и бради и с непокрити глави:
31 реват те с писък пред своите богове, както други на помен за умрели.
32 Някои от техните дрехи жреците си вземат и обличат с тях жените и децата си.
33 (CQ)Ако изпитват от някого зло или добро, – не могат да отплатят; не могат да поставят цар, ни да го свалят.
34 (CR)Също ни богатство, ни дори дребна медна монета те не могат да дадат. Ако някой им обещае оброк и го не даде, – не го изискват.
35 (CS)От смърт човека не избавят, нито слаб от силен отърват;
36 (CT)на сляп човек зрение не ще възвърнат; на човек в нужда не ще помогнат;
37 към вдовица не ще покажат състрадание и на сирак не ще направят добро.
38 Тия дървени и обковани със сребро и злато богове са като планински камъни, – и които им служат, ще се посрамят.
39 Та как може да се помисли или каже, че те са богове?
40 При това и самите халдейци ги не зачитат: кога видят ням, който не може да говори, довеждат го при Ваала и молят да проговори, като че Ваал може да чувствува.
41 И като забележат това, не могат да ги оставят, защото са неразумни.
42 Жените, превързани с тръстикови връзки, седят на улиците, палейки кадиво от маслинени трици.
43 И кога някоя от тях, увлечена от минувача, преспи с него – укорява другарката си, че не се е удостоила със същото, като нея, и че превръзката ѝ не е скъсана.
44 Всичко, което се върши у тях, е лъжливо. Затова как може да се мисли или говори, че те са богове?
45 Направени са те от художници и златари; нищо друго не стават, освен това, каквото художниците са искали да ги направят.
46 И които ги правят, не са дълговечни;
47 та как направените от тях могат да бъдат богове? Те оставиха след себе си лъжа и срам на своите потомци.
48 Кога ги сполети война и бедствия, жреците се съветват помежду си, де да се скрият с тях.
49 Та как да се не разбере, че ония, които сами се не спасяват ни от войни, ни от бедствия, не са богове?
50 (CU)Понеже те са дървени и обковани със злато и сребро, може да се познае, че те са лъжа; на всички народи и царе ще стане ясно, че те не са богове, а работа на човешки ръце, и в тях няма никакво божествено действие.
51 Та кой след това не ще разбере, че те не са богове?
52 (CV)Цар на страната те не поставят, дъжд на людете не дават;
53 съд не отсъждат, обиден не защищават, понеже са безсилни
54 като врани, които се намират между небе и земя. Защото и тогава, кога пламне капището на боговете дървени или обковани със злато и сребро, жреците им ще избягат и ще се спасят, – а те сами, като греди посред, ще изгорят.
55 Ни на цар, ни на врагове те не могат се опря. Та как може да се приеме или помисли, че те са богове?
56 Ни от крадци, ни от грабители не могат опази себе си тия богове, дървени и обковани със сребро и злато:
57 като ги надминават по сила, те свалят златото, среброто и дрехите, които са на тях, и отиват си с плячката, а тия не могат сами на себе си да помогнат.
58 Затова, по-добре е цар, който показва храброст, или полезен вкъщи съд, който стопанинът употребява, нежели лъжливи богове; или по-добре е врата вкъщи, която пази в нея имота, нежели лъжливи богове, или по-добре е дървен стълб в царски палат, нежели лъжливи богове.
59 Слънце, месечина и звезди, бидейки светли и пращани за потреба, са благопослушни.
60 Тъй и светкавицата всеки път, кога се явява, се вижда ясно; тъй и вятърът на всяка страна вее.
61 И облаците, кога им Бог заповяда да минат над цяла вселена, изпълнят заповедта.
62 Също огънят, който се праща отгоре да изтреби планини и гори, извършва отреденото; а тия не приличат на тях ни по вид, ни по сила.
63 Та как може да се помисли или каже, че те са богове, когато не са силни ни съд да съдят, ни добро да правят на людете?
64 И тъй, като знаете, че те не са богове, не бойте се от тях.
65 Царе те не ще прокълнат, нито благословят;
66 личби не ще покажат на небето и пред народите; не ще осветлят като слънцето и не ще озарят като месечината.
67 Зверовете са по-добри от тях: като избягнат под заслон, могат да си помогнат.
68 И тъй, от нищо ние не виждаме, че те са богове; затуй не бойте се от тях.
69 Както плашило в градина нищо не овардя, тъй и техните дървени, обковани със злато и сребро богове.
70 Също тъй техните дървени, обковани със злато и сребро богове, са като трънов храст в градина, върху който кацат всякакви птици, тъй и на труп, хвърлен в тъмнина.
71 (CW)От пурпура и багреницата, които се скапват на тях, вие може да разумеете, че те не са богове; та най-после и те сами ще бъдат сядени и ще бъдат за позор в страната.
72 И тъй, по-добре е човек праведен, който няма идоли, защото той е далеч от позор.
1 (CX)В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата – и аз видях Божии видения.
2 (CY)В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким),
3 (CZ)биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня.
4 (DA)И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, –
5 а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, – и такъв беше видът им: приличаха на човек,
6 (DB)и всяко имаше четири лица, и всяко от тях – четири крила;
7 а нозете им – нозе прави, и стъпалата на нозете им – като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки).
8 И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни;
9 и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си.
10 (DC)Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна – лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири.
11 И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им.
12 И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха.
13 И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня.
14 (DD)И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица.
15 (DE)И гледах животните, – и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица.
16 (DF)Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело.
17 Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха.
18 (DG)А наплатите им – високи и страшни бяха те; наплатите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи.
19 И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата.
20 (DH)Където духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.
21 Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата.
22 Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над главите им.
23 А под свода се простираха крилата им право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им.
24 (DI)И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си.
25 И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си.
26 (DJ)А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му.
27 (DK)И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо – от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него.
28 (DL)Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.
2 (DM)Т акова беше видението на отблясъка от славата Господня. Като видях това, паднах ничком и чух гласа на Говорещия, и Той ми рече: „сине човешки! стани на нозете си, и Аз ще говоря с тебе“.
2 И както Той ми говореше, влезе в мене дух и ме постави на нозете ми и чух Оногова, Който ми говореше.
3 (DN)И Той ми каза: „сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен.
4 (DO)И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, – при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог!
5 (DP)Ще слушат ли те, или не, – понеже те са размирен дом – но нека знаят, че е имало пророк между тях.
6 (DQ)А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, – не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом;
7 и говори им Моите думи, – слушат ли те, или не, – понеже те са упорити.
8 (DR)А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам“.
9 (DS)И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея – книжен свитък.
10 И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: „плач, охкане и тъга“.
3 (DT)И каза ми: „сине човешки! Изяж, което е пред тебе, изяж тоя свитък, па иди говори на дома Израилев“.
2 Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък;
3 (DU)и каза ми: „сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам“, – и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед.
4 И Той ми каза: „сине човешки! стани, та иди у дома Израилев, и говори им с Моите думи;
5 (DV)защото се пращаш не у народ с неразбрана реч и непонятен език, но у дома Израилев,
6 не у много народи с неразбрана реч и непонятен език, чиито думи не би разбрал; пък да бях те пратил и при тях, те биха те послушали;
7 (DW)а домът Израилев не ще иска да те слуша, защото те не искат да Ме слушат, понеже целият дом Израилев е с твърд лоб и с жестоко сърце.
8 (DX)Ето, Аз направих и твоето лице твърдо наспроти техните лица, и твоето чело твърдо наспроти техния лоб.
9 (DY)Като диамант, който е по-твърд от камък, направих челото ти; не бой се от тях и не се страхувай пред тяхното лице, защото те са дом размирен“.
10 И каза ми: „сине човешки! всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми със сърцето си и изслушай с ушите си;
11 (DZ)стани, та иди при преселниците, при синовете на твоя народ, говори им и кажи им: тъй казва Господ Бог! па слушат ли те, или не“.
12 (EA)И подигна ме духът; и чух зад мене си голям гръмовен глас: „благословена славата на Господа от мястото си!“
13 и също шум от крилата на животните, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях и звук от силен гръм.
14 И духът ме подигна и ме взе. И вървях огорчен, с развълнуван дух; и ръката Господня беше крепко върху мене.
15 И дойдох при преселниците в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и спрях се там, дето те живееха, и прекарах у тях седем дена в почуда.
16 А като се изминаха седем дена, биде към мене слово Господне:
17 (EB)„сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, и ти ще слушаш слово из Моите уста и ще ги вразумяваш от Мене.
18 (EC)Кога кажа на беззаконника: „бездруго ще умреш!“ а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, – тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце.
19 (ED)Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си.
20 (EE)И ако праведник отстъпи от правдата си и постъпи беззаконно, когато Аз туря отпреде му препънка, и умре, то, ако не си го вразумявал, той ще умре поради греха си, и не ще му се припомнят праведните му дела, що е вършил; но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце.
21 Ако пък ти вразумяваш праведника, за да не съгреши тоя праведник, и той не съгреши, то и той ще бъде жив, защото е бил разумен, и ти си спасил душата си“.
22 И биде върху мене там ръката на Господа, и Той ми каза: стани, та излез на полето, и Аз ще говоря там с тебе.
23 (EF)И станах, та излязох на полето; и ето, там беше славата Господня, като славата, която видях при река Ховар; и паднах ничком.
24 (EG)И влезе в мене духът и изправи ме на нозете ми, и Той говори с мене и ми каза: иди и затвори се в дома си.
25 (EH)И ти, сине човешки, – ето, ще ти турят окови, и ще те свържат с тях, и не ще се движиш сред тях.
26 (EI)И Аз ще прилепя езика ти о небцето ти, и ще онемееш и не ще им бъдеш изобличител, защото те са дом размирен.
27 (EJ)И когато ще говоря Аз с тебе, тогава ще отворя устата ти, и ти ще им говориш: „тъй казва Господ Бог!“ Който иска да слуша, – нека слуша; а който не иска да слуша, – да не слуша: защото те са дом размирен.
4 И ти, сине човешки, вземи една тухла, тури я пред себе си и начертай на нея град Иерусалим;
2 (EK)нареди обсада против него, направи укрепление против него, насипи насип около него, разположи стан против него и тури наоколо срещу него стенобойни машини,
3 вземи желязна дъска и я тури като желязна стена между тебе и града, обърни се с лице към него, и той ще бъде обсаден, и ти го обсаждай. Това ще бъде личба за дома Израилев.
4 Ти пък легни на лявата си страна и тури върху нея беззаконието на дома Израилев: според числото на дните, през които ще лежиш върху нея, ще носиш беззаконието им.
5 И Аз ти определих годините на беззаконието им според числото на дните: триста и деветдесет дни ще носиш беззаконието на дома Израилев.
6 (EL)И когато ги изпълниш, повторно легни вече на дясната си страна, и четирийсет дена носи върху себе си беззаконието на дома Иудин, ден за година, ден за година ти определих.
7 И обърни лицето си и запретнатата си дясна ръка към обсадата на Иерусалим, и пророкувай против него.
8 (EM)Ето, Аз турих върху тебе окови, и ти не ще се обърнеш от едната си страна на другата, докле не изпълниш дните на твоята обсада.
9 Вземи си пшеница и ечемик, боб и леща, просо и лимец, и изсипи ги в един съд, и направи си от тях хлябове, според числото на дните, през които ще лежиш на страната си, триста и деветдесет дни ще ги ядеш.
10 И храната си, с която ще се храниш, яж с теглилка, по двайсет сикли на ден; от време на време яж това.
11 И вода пий с мярка, по шеста част от хин пий; от време на време тъй пий.
12 И яж ги като ечемични питки и печи ги пред очите им на човешки тор.
13 (EN)И каза Господ: тъй Израилевите синове ще ядат хляба си нечист всред ония народи, у които ще ги прогоня.
14 (EO)Тогава казах: о, Господи Боже! душата ми никога не се е осквернявала, и от младини до сега не съм ял мърша и разкъсано от звяр; и никакво нечисто месо не е влизало в устата ми.
15 И каза ми Той: Аз ти позволявам, вместо човешки тор, говежди тор, и на него приготвяй хляба си.
16 (EP)И каза ми: сине човешки! ето, Аз ще сломя в Иерусалим хлебната подпора, и ще ядат хляб с теглилка и в печал, и вода ще пият с мярка и в тъга;
17 (EQ)защото у тях ще има оскъдица на хляб и вода, и те с ужас ще се гледат един друг и ще изтлеят в беззаконието си.
5 А ти, сине човешки, вземи си остър нож, вземи си бръснарски брич, прекарай го по главата си и брадата си и вземи къпони, та раздели космите на части.
2 Трета част изгори на огън всред града, когато се навършат дните на обсадата; трета част вземи и насечи с нож в околностите му; и трета част развей по вятъра; Аз пък ще изтегля меч подир тях.
3 (ER)И вземи от това малка част, и завържи ги в полите си.
4 Но и от това още вземи и хвърли в огън, и го изгори в огъня. Оттам ще излезе огън върху целия дом Израилев.
5 Тъй казва Господ Бог: това е Иерусалим! Аз го поставих в средата на народите, и наоколо му – земи.
6 (ES)А той се отнесе против Моите наредби по-нечестиво от езичниците, и против Моите повели – по-лошо от земите около него; защото те отхвърлиха наредбите Ми и не постъпват по Моите повели.
7 (ET)Затова тъй казва Господ Бог: задето вие умножихте беззаконията си повече от езичниците, които са около вас, по Моите устави не ходите и Моите наредби не изпълнявате, и дори не ходите и по наредбите на езичниците, които са около вас, –
8 (EU)затова тъй казва Господ Бог: ето, и Аз съм против тебе, Аз Сам, и ще извърша сред тебе съд пред очите на езичниците.
9 И заради всички твои гнусотии ще извърша върху тебе, каквото Аз никога не съм вършил и каквото занапред няма да върша.
10 (EV)Затова бащи ще ядат синове сред тебе, и синове ще ядат бащите си; и ще извърша над тебе съд и целия твой остатък ще развея по всички ветрове.
11 (EW)Затова жив съм Аз, казва Господ Бог: задето ти оскверни Моето светилище с всичките си гнусотии и с всичките си мръсотии, Аз ще те умаля, и Моето око не ще те пожали, и Аз не ще се смиля над тебе.
12 (EX)Трета част у тебе от мор ще умре и от глад ще загине сред тебе; трета част ще падне от меч в твоите околности; а трета част ще развея по всички ветрове, ще изтегля меч подир тях.
13 (EY)И ще се изпълни Моят гняв, и ще утоля Моята ярост над тях, и ще бъда удовлетворен; и кога се излее върху тях Моята ярост, ще узнаят, че Аз, Господ, съм говорил в ревността Си.
14 (EZ)И ще те направя на пустиня и за поругание сред народите, които са около тебе, пред очите на всеки минувач.
15 (FA)И ще бъдеш за присмех и поругание, за показ и ужас у околните на тебе народи, кога извърша над тебе съд в гняв и ярост, и чрез яростни порази, – Аз, Господ, изрекох това, –
16 (FB)и кога пратя върху им лютите стрели на глада, които ще изтребват, кога ги пратя за ваша гибел и усиля у вас глада, и унищожа хлебна подпора у вас,
17 (FC)и пратя върху вас глад и люти зверове, които ще те лишат от деца; и мор, и кръв ще мине през тебе, и ще напратя меч върху тебе; Аз, Господ, изрекох това.
6 И биде към мене слово Господне:
2 (FD)сине човешки! обърни лицето си към планините Израилеви и пророкувай против тях,
3 (FE)и кажи: планини Израилеви! чуйте словото на Господа Бога. Тъй казва Господ Бог на планини и хълмове, на долини и долища: ето, Аз ще напратя меч върху вас и ще съборя вашите оброчища;
4 (FF)и жертвениците ви ще бъдат опустошени, стълбовете ви в чест на слънцето ще бъдат строшени, и вашите убити ще хвърля пред вашите идоли;
5 и ще туря труповете на синовете Израилеви пред техните идоли и ще разпилея костите ви около вашите жертвеници.
6 Навред, дето живеете, градовете ще бъдат опустошени, и оброчищата съборени, за да бъдат опустошени и съборени вашите жертвеници, за да бъдат разбити и унищожени вашите идоли, и строшени вашите слънчеви стълбове, и да се заличат вашите произведения.
7 (FG)И всред вас ще паднат убити, и ще узнаете, че Аз съм Господ.
8 (FH)Но Аз ще запазя остатък, тъй че всред народите ще останат от вас оцелели от меч, кога бъдете разпилени по земите.
9 (FI)И вашите оцелели ще си спомнят за Мене сред народите, дето ще бъдат отведени в плен, кога Аз сломя блудното им сърце, което се отметна от Мене, и очите им, които са блудствували след идолите; и те ще почувствуват отвращение към себе си за онова зло, що са вършили във всичките си гнусотии;
10 и ще узнаят, че Аз съм Господ; не напразно говорих Аз, че ще напратя върху тях такова бедствие.
11 (FJ)Тъй казва Господ Бог: плесни с ръцете си, тропни с ногата си и кажи: горко за всичките гнусни злодеяния на дома Израилев! ще паднат те от меч, глад и мор.
12 (FK)Който е далеч, ще умре от мор; а който е близо, ще падне от меч; а който е останал и оцелял, от глад ще умре; тъй ще завърша Моя гняв върху тях.
13 (FL)И ще узнаете, че Аз съм Господ, кога поразените ще лежат между своите идоли около жертвениците им, на всеки висок хълм, на всички планински върхове, под всяко зелено дърво и под всеки клонест дъб, там, дето принасяха благовонни кадива на всичките си идоли.
14 (FM)И ще простра върху тях ръката Си и ще направя земята пустиня и степ повече от пустиня Дивлат, навред дето живеят, и ще узнаят, че Аз съм Господ.
7 И биде към мене слово Господне:
2 (FN)и ти, сине човешки (кажи): тъй казва Господ Бог: свършек на земята Израилева, – дойде свършекът върху четирите земни краища.
3 Ето, дойде свършек за тебе; и ще пратя върху тебе Своя гняв, и ще те съдя според твоите пътища, и ще стоваря върху ти всички твои гнусотии.
4 (FO)И Моето око не ще те пожали, и не ще се смиля, и ще ти отплатя според твоите пътища, и твоите гнусотии ще бъдат с тебе, и ще узнаете, че Аз съм Господ.
5 Тъй казва Господ Бог: беда единствена, ето иде бедата.
6 Свършек дойде, дойде свършек, дигна се против тебе; ето дойде,
7 дойде напаст до тебе, жителю на страната! иде време, приближава ден на смут, а не на весели викове по планини.
8 (FP)Ето, скоро ще излея върху тебе яростта Си и ще завърша над тебе Своя гняв, ще те съдя според твоите пътища и ще стоваря върху тебе всички твои гнусотии.
9 (FQ)И окото Ми не ще те пожали, и не ще се смиля. Според твоите пътища ще ти отплатя, и твоите гнусотии ще бъдат с тебе; и ще узнаете, че Аз съм Господ, Който наказва.
10 (FR)Ето денят! ето дойде, настъпи напастта! жезълът покара, гордостта напъпи.
11 Силата въстава против жезъла на нечестието; нищо не ще остане от тях – ни от богатството им, ни от шума им, ни от разкоша им.
12 Дойде време, настъпи ден; купувачо, не се радвай, продавачо, не плачи, защото гневът е върху цялото им множество.
13 Защото, който е продал, не ще се върне при продаденото, макар да остане жив; защото пророческото видение за цялото им множество не ще се отмени, и никой с беззаконието си не ще закрепи живота си.
14 Тръбят с тръба, и всичко се готви, но никой не отива на война; защото Моят гняв е върху цялото им множество.
15 (FS)Вън от къщи – меч, а вкъщи – мор и глад. Който е на полето, от меч ще умре, а който е в града, него ще погълне глад и мор!
16 (FT)А оцелелите от тях ще избягат и ще бъдат в планините като долински гълъби; те всички ще стенат, всеки за своето беззаконие.
17 (FU)На всички ръцете ще отпаднат, и на всички коленете като вода ще затреперят.
18 (FV)Тогава те ще се опашат с вретище, и трепет ще ги обхване; и у всички по лицата ще бъде срам, и у всички по главите – плешивост.
19 (FW)Среброто си ще изхвърлят по улици, и златото не ще зачитат. Среброто им и златото им не ще бъде в сила да ги спаси в деня на Господнята ярост. Те не ще наситят с тях душите си и не ще напълнят утробите си, защото то биде повод за беззаконието им.
20 И в гиздавите си накити те се гордееха с него и правеха от него изображение на гнусните си истукани; затова ще го направя нечисто за тях
21 (FX)и ще го дам плячка в ръцете на чужденци и на беззаконници земни да го разграбят, и те ще го осквернят.
22 И ще отвърна от тях лицето Си, и ще осквернят Моето съкровено място; и ще влязат там грабители и ще го осквернят.
23 Готви верига, защото тая земя е пълна с кървави злодейства, и градът е пълен с насилия.
24 Аз ще доведа най-зли народи, и ще завладеят домовете им. И ще туря край на гордостта на силните, и ще бъдат осквернени светините им.
25 (FY)Иде гибел; ще търсят мир, и не ще намерят.
26 (FZ)Беда ще дойде след беда, и вест след вест; и ще търсят у пророка видения, и не ще има учение у свещеници и съвет у старци.
27 (GA)Царят ще тъжи, и князът ще се облече в ужас, и у народа на страната ще треперят ръцете. Ще постъпя с тях според техните пътища, според техния съд ще ги съдя; и ще узнаят, че Аз съм Господ.
8 (GB)В шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, седях в дома си, и старейшините иудейски седяха пред лицето ми, и сложи се там върху мене ръката на Господа Бога.
2 (GC)И видях: и ето подобие (на мъж), като че огнено, и от кръста и надолу – огън, а от кръста му и нагоре – като че сияние, като че светлина от пламък.
3 (GD)И простря Той като че ли ръка и ме хвана за космите на главата ми, и духът ме издигна между земята и небето и ме занесе в Божии видения в Иерусалим при входа на вътрешните врата, обърнати към север, дето бе поставен идолът на ревността, който възбужда ревнуване.
4 (GE)И ето, там беше славата на Бога Израилев, подобна на оная, каквато видях на полето.
5 (GF)И каза ми: сине човешки, подигни очите си към север! Подигнах аз очите си към север, и ето, от северната страна при вратата на жертвеника беше при входа оня идол на ревността.
6 И каза ми Той: сине човешки! видиш ли, какво вършат? видиш ли големите гнусотии, които тук върши домът Израилев, за да се отдалеча от Моето светилище? но обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.
7 И доведе ме при входа на двора, и погледнах, и ето, в стената пролука.
8 И каза ми: сине човешки! прокопай стената; аз прокопах стената, и ето, някаква си врата.
9 И каза ми: влез и виж отвратителните гнусотии, които те вършат тук.
10 (GG)Влязох, и гледам, и ето – всякакви изображения на влечуги и на нечисти животни и всякакви идоли на дома Израилев, изписани по стените наоколо.
11 (GH)И седемдесет мъже от старейшините на дома Израилев стоят пред тях, и Иезания, Сафанов син, сред тях; и у всекиго в ръка – своя кадилница, и гъст облак от кадива се издигаше нагоре.
12 (GI)И каза ми: видиш ли, сине човешки, какво вършат на тъмно старейшините на дома Израилев, всеки в своята изписана стая? защото казват: „не ни вижда Господ, Господ остави тая земя“.
13 И каза ми: обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.
14 И доведе ме до входа във вратата на дома Господен, които са към север, и ето, там седят жени, които оплакваха Тамуза,
15 и каза ми: видиш ли, сине човешки? обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.
16 (GJ)И въведе ме във вътрешния двор на дома Господен, и ето при вратата на храма Господен, между притвора на жертвеника, до двайсет и пет мъже стоят с гърба си към храма Господен, а с лицето си към изток, и се кланят към изток на слънцето.
17 И каза ми: видиш ли, сине човешки? малко ли е за дома Иудин, да вършат такива гнусотии, каквито вършат тук? но те и земята напълниха с нечестие, и двойно ме разгневяват; и ето, те поднасят вейки към носовете си.
18 (GK)Затова и Аз ще почна да действувам с ярост; окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; и макар те да викат със силен глас на ушите Ми, – не ще ги чуя.
9 И извика на ушите ми със силен глас и каза: нека се приближат тия, които ще накажат града, всеки със своето пагубно оръжие в ръце.
2 (GL)И ето, шестима души идат от горните врата, обърнати към север, и у всекиго в ръка пагубното му сечиво, и между тях един, облечен с ленена дреха, и на пояса му дивит. И дойдоха и застанаха до медния жертвеник.
3 (GM)И славата на Бога Израилев слезе от Херувима, на който беше, върху прага на Дома. И повика Бог човека, облечен с ленена дреха и с дивит на пояс.
4 (GN)И каза му Господ: мини презсред града, презсред Иерусалим, и тури знак по челата на людете, които скърбят, които въздишат за всички гнусотии, що се вършат сред него.
5 (GO)А на ония чух да каже: идете след него в града и убивайте; нека вашето око не жали, и не щадете;
6 (GP)старец, момък и девица, младенец и жени бийте до смърт, ала не закачайте ни едного човека, който има знак, и почнете от Моето светилище. И почнаха те от тия старейшини, които бяха пред Дома.
7 И каза им: осквернете Дома, напълнете дворите с убити и излезте. Те излязоха и почнаха да убиват в града.
8 (GQ)И когато убиваха, аз останах и паднах ничком, извиках и казах: о, Господи Боже! нима Ти ще изтребиш целия остатък на Израиля, като изливаш гнева Си върху Иерусалим?
9 (GR)И каза ми Той: нечестието на дома Израилев и Иудин е голямо, твърде голямо; и тая земя е пълна с кръв, и градът е изпълнен с неправда; защото те казват: „Господ остави тая земя, Господ не вижда“.
10 (GS)Затова и окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; ще обърна поведението им върху техните глави.
11 (GT)И ето, човекът, облечен с ленена дреха и с дивит на пояс, даде отговор и каза: аз извърших, както ми заповяда.
10 (GU)И видях, и ето на свода, който е над главите на Херувимите, като че камък сапфир, като че нещо прилично на престол се виждаше над тях.
2 (GV)И говори Той на човека, облечен с ленена дреха, и каза: влез между колелата под Херувимите, вземи пълна шепа разпалени въглища измежду Херувимите и разхвърли ги върху града; и той влезе пред очите ми.
3 Херувимите пък стояха от дясна страна на Дома, когато влезе оня човек, и облак изпълняше вътрешния двор.
4 (GW)И славата Господня се подигна от Херувима към прага на Дома, и Домът се изпълни с облак, и дворът се изпълни със сияние от славата Господня.
5 И шумът от крилата на Херувимите се чуваше дори на външния двор, като че глас на Бога Всемогъщи, кога Той говори.
6 (GX)И когато Той даде заповед на човека, облечен с ленена дреха, и каза: „вземи огън измежду колелата, измежду Херувимите“, и когато той влезе и застана между колелата, –
7 тогава изсред Херувимите един Херувим простря ръката си към огъня, който бе между Херувимите, и взе, та даде в шепата на облечения с ленена дреха. Тоя взе и излезе.
8 И под крилата на Херувимите се виждаше подобие на човешки ръце.
9 (GY)И видях: и ето четири колела до Херувимите, по едно колело до всеки Херувим, и колелата наглед бяха като от камък топаз.
10 И на вид всички четири еднакви като че ли колело се намираше в колело.
11 Когато те вървяха, вървяха на четирите си страни; когато вървяха, не се обръщаха, но отиваха към онова място, накъдето беше обърната главата; като вървяха, не се обръщаха.
12 (GZ)И цялото им тяло, и гърбът им, и ръцете им, и крилата им, и колелата наоколо бяха пълни с очи, – всичките им четири колела.
13 На тия колела чух да се казва: галгал[a].
14 (HA)И всяко животно имаше четири лица: първото лице – лице херувимско, второто лице – лице човешко, третото лице – лице лъвско и четвъртото – лице орлово.
15 (HB)Херувимите се подигнаха. Това бяха същите животни, които видях при река Ховар.
16 Когато вървяха Херувимите, вървяха до тях и колелата; когато Херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, и колелата не се отделяха, а бяха при тях.
17 (HC)Когато те стояха, стояха и ония; когато те се подигаха, подигаха се и ония, защото в тях беше духът на животните.
18 (HD)И славата Господня се отмахна от прага на Дома и застана над Херувимите.
19 И подигнаха Херувимите крилата си и се издигнаха пред очите ми от земята; когато те тръгваха, и колелата бяха до тях; и застанаха при входа на източните врата на Господния Дом, и славата на Бога Израилев беше над тях отгоре.
20 (HE)Това бяха същите животни, които видях в подножието на Бога Израилев при река Ховар. И аз познах, че това са Херувими.
21 (HF)Всеки имаше по четири лица и всеки – по четири крила, а под крилата им подобие на човешки ръце.
22 А лицата им приличаха като ония лица, които видях при река Ховар, – същият вид, същите те. Всеки вървеше право в тая посока, която беше пред лицето му.
11 (HG)И дигна ме духът и ме доведе при източните врата на Дома Господен, които гледаха към изток. И ето, – при входа на вратата двайсет и пет човека; и между тях видях Иазания, син Азуров, и Фалтия, син Ванеев, князе народни.
2 И Той ми каза: сине човешки! ето людете, които имат наум беззаконие и които дават лош съвет в тоя град,
3 думайки: „още е далеч; нека градим домове; той[b] е котел, а ние – месо“.
4 Затова изречи против тях пророчество, пророкувай, сине човешки.
5 И слезе върху мене Дух Господен и ми каза: кажи, тъй казва Господ: което говорите вие, доме Израилев. и което ви наум идва, това Аз зная.
6 Много ваши убити сложихте в тоя град, и улиците му изпълнихте с трупове.
7 Затова тъй казва Господ Бог: вашите убити, които сложихте сред него, са месо, а той – котел; но вас Аз ще изведа из него.
8 (HH)Вие се боите от меч, и Аз ще напратя върху ви меч, казва Господ Бог.
9 И ще ви изведа из него, ще ви предам в ръцете на чужденци и ще извърша съд върху вас.
10 (HI)От меч ще паднете; на Израилевите предели ще ви съдя, ще познаете, че Аз съм Господ.
11 Той не ще бъде за вас котел, и вие не ще бъдете месо в него; на Израилевите предели ще ви съдя.
12 (HJ)И ще познаете, че Аз съм Господ; защото по Моите заповеди не ходихте, и Моите наредби не изпълняхте, а ходихте по наредбите на околните вам народи.
13 (HK)И ето, когато аз пророкувах, Фалтия, Ванеевият син, умря. И паднах ничком, викнах със силен глас и казах: о, Господи Боже! нима искаш докрай да изтребиш остатъка на Израиля?
14 И биде към мене слово Господне:
15 (HL)сине човешки! на твоите братя, на твоите братя, на твоите еднокръвни и на целия Израилев дом, – на всички тях, живеещите в Иерусалим, казват: „живейте далеч от Господа, тая земя е дадена нам да я владеем“.
16 (HM)На това кажи: тъй казва Господ Бог: макар и да ги отдалечих между народите и макар да ги пръснах по земите, обаче Аз ще бъда за тях като светилище в ония земи, където отидоха.
17 (HN)После кажи: тъй казва Господ Бог: Аз ще ви събера измежду народите и ще ви върна от земите, в които сте разпилени; и ще ви дам земята Израилева.
18 И ще дойдат там, и ще изхвърлят из нея всичките ѝ гнусотии и всичките ѝ мръсотии.
19 (HO)И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът,
20 (HP)за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, пък Аз ще бъда техен Бог.
21 (HQ)А чието сърце се повлече по гнусотиите им и мръсотиите им, тяхното поведение ще обърна върху главите им, казва Господ Бог.
22 Тогава Херувимите дигнаха крилата си, и колелата бяха до тях; и славата на Бога Израилев беше над тях отгоре.
23 (HR)И дигна се славата Господня изсред града и се спря над планината, която е на изток от града.
24 (HS)И духът ме подигна и ме пренесе във видение, чрез Божия Дух, в Халдея при преселниците. И видението, което видях, избягна от мене.
25 И аз разказах на преселниците всички думи на Господа, които Той ми откри.
12 И биде към мене слово Господне:
2 (HT)сине човешки! Ти живееш всред размирен дом; те имат очи да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат; защото те са дом размирен.
3 (HU)А ти, сине човешки, приготви си нужното за преселване и сред ден пресели се пред очите им, пресели се от твоето място на друго място пред очите им; може би те ще разберат, макар и да са дом размирен;
4 и вещите си изнеси като вещи нужни при преселване, денем пред очите им, и сам излез вечерта пред очите им, както излизат за преселване.
5 Пред очите им си пробий отвор в стената, и изнасяй през него.
6 (HV)Пред очите им вземи товара си на рамо, по мръкнало го изнеси, закрий си лицето, за да не видиш земята; защото Аз те поставих за личба на дома Израилев.
7 И извърших, както ми бе заповядано; вещите си като вещи нужни при преселване изнесох денем, а вечерта прокопах си с ръка отвор в стената, по мръкнало изнесох товара и го дигнах на рамо пред очите им.
8 И на сутринта биде към мене слово Господне:
9 (HW)сине човешки! не каза ли ти Израилевият дом, домът размирен: какво вършиш?
10 Кажи им: тъй казва Господ Бог: това е предвестие за началника в Иерусалим и за целия дом Израилев, който е там.
11 Кажи: аз съм личба за вас; което аз върша, то ще бъде с тях, – в преселение, в плен ще отидат те.
12 (HX)И началникът, който е сред тях, по мръкнало ще дигне товара на рамо и ще излезе. Стената ще пробият, за да го прекарат през нея; той ще закрие лицето си, тъй че не ще види с очи тая земя.
13 (HY)И ще простра върху него Моята мрежа, и ще бъде хванат в Моите примки, и ще го заведа във Вавилон, в Халдейската земя, но той не ще я види, и там ще умре.
14 (HZ)А всички, които са около него, неговите сподвижници и цялата му войска ще развея по всички ветрове, и ще извадя меч подир тях.
15 (IA)И ще познаят, че Аз съм Господ, когато ги разпилея между народите и ги развея по земите.
16 (IB)Но едно малко число от тях Аз ще запазя от меч, глад и мор, за да разказват на народите, при които ще отидат, всичките си гнусотии; и ще познаят, че Аз съм Господ.
17 И биде към мене слово Господне:
18 (IC)сине човешки! хляба си яж с трепет, и водата си пий с треперене и с печал.
19 (ID)И кажи към народа на страната: тъй казва Господ Бог за жителите на Иерусалим, за Израилевата земя: те ще ядат хляба си с печал и водата си ще пият в униние, защото, поради неправдата на всички, що живеят в нея, земята му ще бъде лишена от всичкото изобилие.
20 (IE)И ще бъдат разорени населените градове, и земята ще стане пуста, и ще познаете, че Аз съм Господ.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.