Bible in 90 Days

¹³ Тъй казва Господ Бог: ето разпредялбата, според която вие трябва да разделите земята в наследство между дванайсетте Израилеви колена: на Иосифа два дяла.

^14 (A)И наследете я, както единият, тъй и другият; понеже Аз, като подигах ръката Си, клех се да я дам на отците ви, и тая земя ще бъде ваше наследие.

¹⁵ И ето пределът на страната: откъм север, начевайки от голямото море, през Хетлон, по пътя за в Цедад,

¹⁶ Емат, Берот, Сивраим, който се намира между Дамаската и Ематската област, Хацар-Тихон, що е на Авранската граница.

^17 (B)И ще бъде границата от морето до Хацар-Енон, граница с Дамаск, и понататък на север областта Емат; това е северният край.

^18 (C)Чертата на източния край прокарайте между Авран и Дамаск, между Галаад и земята Израилска, по Иордан, от северния край до източното море; това е източният край.

^19 (D)А южният край откъм юг от Тамара до водите на Разпря при Кадис, и по течението на потока до голямото море; това е южният край към юг.

²⁰ Западният пък предел ще бъде великото море, от южната граница до мястото срещу Емат; това е западният край.

²¹ И разделете си тая земя на дялове според Израилевите колена.

^22 (E)И разделете я по жребие за наследство на себе си и на другоземците, които живеят у вас, които са родили у вас деца; и те между Израилевите синове трябва да се считат наравно с туземците, и те с вас ще вземат дял между Израилевите колена.

²³ В което коляно живее другоземец, в него му и дайте неговото наследие, казва Господ Бог.

48 Ето имената на колената. На северния край по пътя от Хетлон, който води за Емат, Хацар-Енон, от северната граница на Дамаск по пътя за Емат: всичко това от изток до морето един дял за Дана.

² До границата на Дана, от източния край до западния, това е един дял за Асира.

³ До границата на Асира, от източния край до западния, това е един дял за Нефталима.

⁴ До границата на Нефталима, от източния край до западния, това е един дял за Манасия.

⁵ До границата на Манасия, от източния край до западния, това е един дял за Ефрема.

⁶ До границата на Ефрема, от източния край до западния, това е един дял за Рувима.

⁷ До границата на Рувима, от източния край до западния, това е един дял за Иуда.

^8 (F)А до границата на Иуда, от източния край до западния, е свещеният дял, широк двайсет и пет хиляди тръсти, а дълъг колкото другите дялове, от източния край до западния; сред него ще бъде светилището.

^9 (G)Делът, който ще посветите Господу, ще бъде дълъг двайсет и пет хиляди тръсти, а широк десет хиляди.

¹⁰ И тоя свещен дял трябва да принадлежи на свещениците, откъм север дълъг двайсет и пет хиляди тръсти, и откъм морето широк десет хиляди, и откъм изток широк десет хиляди, а откъм юг дълъг двайсет и пет хиляди, и сред него ще бъде светилището Господне.

^11 (H)Това посветете на свещениците от синовете на Садока, които Ми стояха на стража, когато отстъпваха Израилевите синове, те не отстъпиха от Мене, както отстъпиха другите левити.

¹² Тям ще принадлежи тая част земя от свещения дял, светиня над светините, в предела на левитите.

¹³ И левитите ще получат също в свещеническия предел двайсет и пет хиляди тръсти надлъж и десет хиляди нашир; всичката дължина – двайсет и пет хиляди, а ширина десет хиляди тръсти.

^14 (I)И от тая част те не могат ни да продадат, ни да заменят; и първоберките от земята не могат да преминават у други, защото това е Господня светиня.

¹⁵ А останалите пет хиляди тръсти нашир с двайсет и пет хиляди надлъж се отреждат за обща употреба на града, за заселване и за околини; градът ще бъде в средата.

¹⁶ И ето размерите му: северната страна – четири хиляди и петстотин тръсти, и южната страна четири хиляди и петстотин, източната страна четири хиляди и петстотин и западната страна четири хиляди и петстотин.

¹⁷ А околините на града откъм север ще бъдат двеста и петдесет тръсти, откъм изток двеста и петдесет, откъм юг двеста и петдесет и откъм запад двеста и петдесет.

¹⁸ А което остава от дължината срещу свещения дял – десет хиляди към изток и десет хиляди към запад срещу свещения дял, произведенията от тая земя трябва да служат за прехрана на работниците в града.

¹⁹ В града пък могат да работят работници от всички Израилеви колена.

^20 (J)Целия отделен дял от двайсет и пет хиляди тръсти надлъж и двайсет и пет хиляди нашир, четириъгълен, отделете за свещен дял, като включите владенията на града;

²¹ а останалото за княза. Както откъм свещения дял, тъй и откъм владенията на града, срещу двайсет и петте хиляди тръсти до източната граница на дела, и на запад срещу двайсет и петте хиляди на западната граница съразмерно с тия дялове, е делът на княза, тъй че свещеният дял и светилището ще бъдат в средата му.

²² И онова, що остава от левитските владения и от владенията на града в междината, принадлежи също на княза; междината между границата на Иуда и между границата на Вениамина ще принадлежи на княза.

²³ Останалото пък от колената, от източния край до западния – един дял за Вениамина.

²⁴ До границите на Вениамина, от източния край до западния – един дял за Симеона.

²⁵ До границите на Симеона, от източния край до западния – един дял за Исахара.

²⁶ До границите на Исахара, от източния край до западния – един дял за Завулона.

²⁷ До границите на Завулона, от източния край до западния – един дял за Гада.

^28 (K)А до границите на Гада на южната страна върви южният предел от Тамара до водите на Разпря при Кадис, надлъж потока до голямото море.

²⁹ Ето земята, която по жребие ще разделите между Израилевите колена, и ето дяловете им, казва Господ Бог.

³⁰ И ето изходите на града: откъм северна страна – четири хиляди и петстотин мерки,

^31 (L)и портите на града се наричат с имената на Израилевите колена; към север три порти: едни порти Рувимови, едни порти Иудини, едни порти Левиеви.

³² И откъм източната страна – четири хиляди и петстотин мерки, и три порти: едни порти Иосифови, едни порти Вениаминови, едни порти Данови;

³³ и откъм южната страна – четири хиляди и петстотин мерки, и три порти: едни порти Симеонови, едни порти Исахарови, едни порти Завулонови.

³⁴ Откъм морето – четири хиляди и петстотин мерки; тука също три порти: едни порти Гадови, едни порти Асирови, едни порти Нефталимови.

^35 (M)Всичко наоколо – осемнайсет хиляди. А от онзи ден името на града ще бъде: Господ е там.

1 ^(N)В третата година от царуването на иудейския цар Иоакима дигна се вавилонският цар Навуходоносор против Иерусалим и го обсади.

^2 (O)И предаде Господ в ръката му иудейския цар Иоакима и част от съдовете на Дома Божий, и той ги изпрати в земя Сенаар, в дома на своя бог, и внесе тия съдове в съкровищницата на своя бог.

^3 (P)И каза царят на Асфеназа, началник на скопците му, да доведе от синовете Израилеви, от царски и княжески род,

^4 (Q)момци, които нямат никакъв телесен недостатък, хубавци наглед и способни за всякаква наука, разбиращи науки и разумни и сръчни да служат в царските палати, и да ги научи на халдейски книги и език.

^5 (R)И отреди им царят всекидневна храна от царската трапеза и вино, което сам пиеше, и заповяда да ги възпитават три години, след изтичане на които те трябваше да застанат пред царя.

⁶ Между тях бяха от Иудините синове Даниил, Анания, Мисаил и Азария.

^7 (S)Тогава началникът на скопците ги преименува: Даниила нарече Валтасар, Анания – Седрах, Мисаила – Мисах и Азария – Авденаго.

^8 (T)Даниил тури на сърце си да се не осквернява с ястията от царската трапеза и от виното, що пиеше царят, и затова измоли от началника на скопците да го не принуждава да се осквернява.

^9 (U)Бог даде на Даниила милост и благосклонност у началника на скопците;

¹⁰ и началникът на скопците каза на Даниила: „боя се от господаря си, царя, който сам ви отреди храна и питие: ако той види лицата ви по-мършави, отколкото у момците, ваши връстници, вие ще турите главата ми в опасност пред царя“.

¹¹ Тогава Даниил рече на Амелсара, когото началникът на скопците бе поставил при Даниила, Анания, Мисаила и Азария:

¹² „направи опит над рабите си: нека десет дни ни дават овошки за храна и вода за питие;

¹³ и после нека се явят пред тебе нашите лица и лицата на ония момци, които се хранят от царската храна, и след това постъпвай с рабите си, според както видиш“.

¹⁴ Той ги послуша в това и направи опит с тях десет дена.

¹⁵ Подир десетте дена лицата им се показаха по-хубави, и по тяло бяха по-пълни от всички ония момци, които се хранеха с царски ястия.

¹⁶ Тогава Амелсар взимаше тяхното ястие и виното за пиене и даваше им овошки.

^17 (V)И дарува Бог на четиримата тия момци знание и разбиране всяка книга и мъдрост, а на Даниила дарува още да разбира и всякакви видения и сънища.

¹⁸ След свършека на дните, когато царят бе заповядал да ги представят, началникът на скопците ги представи на Навуходоносора.

^19 (W)Царят говори с тях, и от всички момци не се намери нито един като Даниила, Анания, Мисаила и Азария, и почнаха те да служат пред царя.

^20 (X)И във всичко, за което се искаше мъдрост и разбиране, за каквото и да ги питаше царят, намираше ги десеторно по-високо от всички тайноведци и влъхви, каквито имаше в цялото му царство.

^21 (Y)И остана там Даниил до първата година на цар Кира.

2 На втората година от царуването си Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути, и сънят побягна от него.

^2 (Z)И заповяда царят да свикат тайноведци и гледачи, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя.

³ И рече им царят: „сънувах сън, и духът ми се вълнува; желая да зная тоя сън“.

^4 (AA)Тогава халдейците казаха на царя по арамейски: „царю! да си жив довеки! кажи на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи“.

⁵ Отговори царят и рече на халдейците: „сънят избяга от мене; ако ми не кажете съня, и какво той значи, ще бъдете насечени на късове, и къщите ви ще се обърнат на развалини;

^6 (AB)ако пък ми разкажете съня, и какво той значи, ще получите от мене дарове, награда и голяма почест; и тъй, кажете ми съня, и какво той значи“.

⁷ Те повторно отговориха и рекоха: „нека царят каже на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи той“.

⁸ Отговори царят и рече: „добре зная, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че сънят избяга от мене.

⁹ Понеже не явявате съня ми, вие имате някой умисъл: готвите се да ми кажете лъжа и измама, докле мине време; и тъй, разкажете ми съня, и тогава ще позная, че вие можете ми обясни, и какво той значи“.

^10 (AC)Халдейците отговориха на царя и казаха: „на земята няма човек, който да може откри на царя това дело, и затова ни един цар, велик и силен, не е поисквал подобно нещо от никой тайноведец, гледач и халдеец;

¹¹ делото, което изисква царят, е толкоз трудно, че никой друг не може го откри на царя, освен боговете, които не живеят със смъртните“.

¹² Царят разсвирепя и силно се ядоса на това и заповяда да изтребят всички мъдреци вавилонски.

¹³ Когато излезе тая повеля да убиват мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги умъртвят.

¹⁴ Тогава Даниил се обърна с предпазливост и мъдрост към Ариоха, началник на царските телопазители, който беше излязъл да убива вавилонските мъдреци,

¹⁵ и попита Ариоха, който беше силен при царя: „защо такава страшна повеля от царя?“ Тогава Ариох разказа на Даниила цялата работа.

¹⁶ И Даниил влезе и измоли от царя да му даде време, за да представи на царя тълкуването на съня.

¹⁷ Даниил отиде у дома си и разказа работата на другарите си Анания, Мисаила и Азария,

^18 (AD)за да просят милост от Бога Небесни за тази тайна, та Даниил и другарите му да не загинат с другите мъдреци вавилонски.

^19 (AE)И тогава тайната биде открита на Даниила в нощно видение, и Даниил благослови Бога Небесни.

^20 (AF)И рече Даниил: „да бъде благословено името на Господа отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила;

^21 (AG)Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни;

^22 (AH)Той открива, що е дълбоко и съкровено, знае, що е в мрака, и светлината живее с Него.

²³ Славя Те и величая, Боже на отците ми, задето ми дарува мъдрост и сила и ми откри онова, за което Те молихме; защото Ти ни откри делото на царя“.

²⁴ Подир това Даниил отиде при Ариоха, комуто царят бе заповядал да умъртви мъдреците вавилонски, влезе и му каза: „не убивай мъдреците вавилонски; заведи ме при царя, и аз ще му открия, що значи сънят“.

²⁵ Тогава Ариох незабавно заведе Даниила при царя и му каза: „намерих между пленените синове на Иуда човек, който може да открие на царя, що значи сънят“.

^26 (AI)Царят рече на Даниила, който бе наречен Валтасар: „можеш ли ми каза съня, който видях, и какво значи той?“

²⁷ Даниил отговори на царя и рече: „тайната, за която царят пита, не могат откри на царя ни мъдреци, ни магьосници, ни тайноведци, ни гледачи.

²⁸ Но на небесата има Бог, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносора, какво ще бъде в последните дни. Сънят ти и онова, що е видяла главата ти на твоето легло, беше това:

^29 (AJ)ти, царю, на леглото си мислеше, какво ли ще бъде след това, и Оня, Който открива тайни, ти показа какво ще бъде.

^30 (AK)Но мене тая тайна биде открита, не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да бъде на царя открит смисълът, и за да узнаеш помислите на сърцето си.

³¹ Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен.

³² Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му – от сребро, коремът и бедрата му – медни,

³³ пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени.

^34 (AL)Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби.

^35 (AM)Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя.

³⁶ Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи.

^37 (AN)Ти, царю, цар на царете, комуто Бог Небесний дарува царство, власт, сила и слава,

^38 (AO)и в ръцете ти даде всички синове човешки, дето и да живеят, всички зверове земни и птици небесни и те постави господар над всички тях, – ти си тая златна глава!

³⁹ После тебе ще се дигне друго царство, по-долно от твоето, и още трето царство, медно, което ще владее над цяла земя.

⁴⁰ А четвъртото царство ще бъде яко като желязо; защото, както желязото троши и дроби всичко, тъй и то, като всесъкрушаващо желязо, ще дроби и съкрушава.

⁴¹ А дето си видял нозете и пръстите на нозете, направени част от грънчарска глина, и част от желязо, то ще е царство разделено, и в него ще остане нещо от якостта на желязото, понеже ти си видял желязо, смесено с грънчарска глина.

⁴² И както пръстите на нозете бяха част от желязо, а част от глина, тъй и царството ще бъде отчаст яко, отчаст крехко.

^43 (AP)А дето си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това значи, че те ще се смесят чрез човешкото семе, но не ще се слеят едно с друго, както желязо се не смесва с глина.

^44 (AQ)И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само ще стои вечно,

⁴⁵ понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!“

^46 (AR)Тогава цар Навуходоносор падна ничком и се поклони на Даниила и заповяда да му донесат дарове и благовонни кадива;

^47 (AS)и каза царят на Даниила: „наистина, вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, щом ти можа да откриеш тази тайна!“

⁴⁸ Тогава царят въздигна Даниила, даде му много големи подаръци и го постави над цялата област Вавилонска и главен началник над всички мъдреци вавилонски.

⁴⁹ Но Даниил помоли царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго над делата на страната Вавилонска, а Даниил остана при двора царски.

3 ^(AT)Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;

² и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.

³ И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.

⁴ Тогава глашатай високо се провикна: „обажда ви се вам, народи, племена и езици:

^5 (AU)щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;

⁶ а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ“.

⁷ Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи, племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.

⁸ В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.

^9 (AV)Те казаха на цар Навуходоносора: „царю, да си жив довека!

^10 (AW)Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;

¹¹ а който не падне и не се поклони, той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.

^12 (AX)Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят“.

¹³ Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго; и доведоха тия мъже при царя.

¹⁴ Навуходоносор им каза: „с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?

^15 (AY)Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?“

^16 (AZ)Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго и казаха на цар Навуходоносора: „няма нужда да ти отговаряме на това.

^17 (BA)Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.

^18 (BB)Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним“.

¹⁹ Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;

²⁰ и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.

²¹ Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.

²² И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго.

²³ А тримата тия мъже – Седрах, Мисах и Авденаго – паднаха в горящата огнена пещ вързани.

^24 [a](И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа.

²⁵ Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи:

²⁶ „благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки.

²⁷ Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински, Твоите пътища – прави и Твоите всички съдби – истински.

²⁸ Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Иерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове.

²⁹ Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме;

³⁰ Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре.

³¹ И всичко, що ни Ти напрати, и всичко, що стори с нас, стори по истински съд, –

³² и ни предаде в ръцете на беззаконни врагове, на най-омразни отстъпници и на неправосъден и най-зъл цар по цяла земя.

³³ И сега не можем да отворим устата си; ние станахме за срам и похула на Твоите раби и на ония, които Те почитат.

³⁴ Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си.

³⁵ Не отнимай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака, Твоя раб, и Израиля, светия Твой,

³⁶ на които си казал, че ще умножиш семето им като звездите небесни и като пясъка на брега морски.

³⁷ Намалени сме, Господи, повече от всички народи и сме унижени сега по цяла земя за нашите грехове,

³⁸ и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост.

³⁹ Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети.

⁴⁰ Както при всесъжение на овни и юнци, както при хиляди тлъсти агнета, тъй да Ти бъде благоугодна жертвата ни днес пред Тебе; защото няма срам за ония, които се Тебе уповават.

⁴¹ И сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице.

⁴² Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост;

⁴³ избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи,

⁴⁴ та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши,

⁴⁵ за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена.“

⁴⁶ А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти,

⁴⁷ и дигаше се пламък над пещта четирийсет и девет лакти

⁴⁸ и откъсваше се и изгаряше ония от халдейците, които достигаше около пещта.

⁴⁹ Но Ангел Господен слезе в пещта заедно с Азария и ония, които бяха с него,

⁵⁰ и изхвърли огнения пламък из пещта и направи тъй, че сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути.

⁵¹ Тогава тия тримата сякаш с едни уста взеха да пеят в пещта, да благославят и прославят Бога:

⁵² „благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки, и благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки.

⁵³ Благословен си Ти в храма на светата Твоя слава, прехвален си и прославен вовеки.

⁵⁴ Благословен си Ти, Който видиш бездната, Който седиш над Херувими, и си прехвален и прославен вовеки.

⁵⁵ Благословен си Ти върху престола на славата на Твоето царство, прехвален си и прославен вовеки.

⁵⁶ Благословен си Ти върху твърдта небесна, прехвален си и прославен вовеки.

⁵⁷ Всички дела Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁵⁸ Ангели Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁵⁹ Благословете, небеса, Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁶⁰ Благословете Господа, всички води, които сте по-високо от небесата, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁶¹ Благословете Господа, всички сили Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁶² Благословете Господа, слънце и луно, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁶³ Благословете Господа, звезди небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁶⁴ Благословете Господа, всички дъждове и роси, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁶⁵ Благословете Господа, всички ветрове, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁶⁶ Благословете Господа, огън и жар, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁶⁷ Благословете Господа, студ и пек, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁶⁸ Благословете Господа, роса и скреж, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁶⁹ Благословете Господа, нощи и дни, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁷⁰ Благословете Господа, светлина и тъмнина, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁷¹ Благословете Господа, лед и мраз, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁷² Благословете Господа, скреж и сняг, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁷³ Благословете Господа, мълнии и облаци, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁷⁴ Да благослови Господа земята, да пее и да Го прославя вовеки.

⁷⁵ Благословете Господа, планини и хълмове, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁷⁶ Благословете Господа, всички израстъци по земята, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁷⁷ Благословете Господа, извори, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁷⁸ Благословете Господа, моря и реки, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁷⁹ Благословете Господа, китове и всичко, що се движи във водите, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁸⁰ Благословете Господа, всички птици небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁸¹ Благословете Господа, зверове и всички добитъци, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁸² Благословете Господа, синове човешки, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁸³ Благослови, Израилю, Господа, пей и Го прославяй вовеки.

⁸⁴ Благословете Господа, свещеници Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁸⁵ Благословете Господа, раби Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁸⁶ Благословете Господа, духове и души на праведните, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁸⁷ Благословете Господа, праведни и смирени по сърце, пейте и Го прославяйте вовеки.

⁸⁸ Благословете Господа, Анание, Азарие и Мисаиле, пейте и Го прославяйте вовеки, защото Той ни извлече из ада и ни спаси от ръката на смъртта, избави ни изсред пещта на горящия пламък, избави ни изсред огъня.

⁸⁹ Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вовеки.

⁹⁰ Благословете Бога на боговете, всички, които почитате Господа, пейте и славете, защото милостта Му е вовеки“.)

⁹¹ Цар Навуходоносор (като чу, че те пеят) биде смаян, стана бързо и каза на велможите си: „нали трима души вързани хвърлихме в огъня?“ Те отговориха на царя: „наистина тъй, царю!“

^92 (BC)На това той рече: „ето, аз виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма; и видът на четвъртия е подобен на сина Божий“.

^93 (BD)Тогава Навуходоносор се приближи до устата на разпалената с огън пещ и рече: „Седрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!“ Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.

^94 (BE)И като се събраха сатрапи, наместници, военачалници и съветници цареви, видяха, че върху телата на тия мъже огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше от тях.

^95 (BF)Тогава Навуходоносор рече: „благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя Ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха и не послушаха царската повеля и предадоха телата си (на огън), за да не служат и да се не покланят на друг бог, освен на своя Бог!

^96 (BG)И от мене се дава повеля: който от всеки народ, племе и език изговори хула против Бога Седрахов, Мисахов и Авденагов, да бъде насечен на късове, и къщата му да се обърне на развалини, защото няма друг бог, който да може така да избавя“.

⁹⁷ Тогава царят въздигна Седраха, Мисаха и Авденаго в страната Вавилонска (възвеличи ги и ги удостои с началство над другите иудеи в царството си).

⁹⁸ Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: мирът да ви се умножи!

⁹⁹ Угодно ми е да ви обадя личбите и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.

^100 (BH)Колко велики са личбите Му, и колко мощни чудесата Му! Царството Му е царство вечно, и владичеството Му – из рода в род.

4 Аз, Навуходоносор, бях спокоен в дома си и добрувах в чертозите си.

^2 (BI)Но видях сън, който ме уплаши, и размишленията върху леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.

³ И дадох повеля да доведат при мене всички мъдреци вавилонски, за да ми кажат, какво значи сънят.

⁴ Тогава дойдоха тайноведци, магьосници, халдейци и гледачи, и аз им разказах съня, но те не можаха да ми обяснят, какво значи.

^5 (BJ)Най-после влезе при мене Даниил, чието име беше Валтасар – по името на моя бог, и в когото е Духът на Бога Светий; нему разказах съня.

^6 (BK)Валтасаре, глава на мъдреците! зная, че в тебе е Духът на Бога Светий, и никаква тайна не те затруднява; обясни ми видението на моя сън, що видях, и какво значи.

^7 (BL)А виденията на главата ми върху леглото ми бяха такива: видях – ето, сред земята дърво твърде високо.

⁸ Голямо беше това дърво и яко, и височината му достигаше до небето, и видеше се то до краищата на цяла земя.

^9 (BM)Листата му – прекрасни, и плодове по него – много, и храна на него – за всички; под него намираха сянка зверовете полски, и в клоните му виеха гнезда птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.

^10 (BN)И видях във виденията на главата ми върху леглото ми, и ето, от небесата слезе Будният и Светият.

^11 (BO)Като извика високо, Той каза: „отсечете това дърво, окастрете клоните му, отърсете листата от него и разхвърлете плодовете му; нека избягат зверовете изпод него и птиците от клоните му;

^12 (BP)но главния му корен оставете в земята, и нека той във вериги железни и медни сред полската трева да се напоява с небесна роса, и с животните нека бъде делът му в земната трева.

¹³ Сърцето човешко ще му се отнеме и ще му се даде сърце зверско, и ще преминат над него седем времена.

^14 (BQ)По повеля на Будните е това определено, и по присъда от Светиите е отредено, да знаят живите, че Всевишният владичествува над човешкото царство и го дава, комуто си иска, и поставя над него унизения между людете“.

^15 (BR)Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор; а ти, Валтасаре, кажи, какво значи сънят, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да обясни, какво значи той, а ти можеш, защото в тебе е Духът на Светия Бог.

¹⁶ Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана слисан около час, и мислите му го смущаваха. Царят заговори и каза: „Валтасаре! да те не смущава тоя сън и значението му“. Валтасар отговори и рече: „господарю мой! тоя сън нека бъде за твоите ненавистници, и значението му – за твоите врагове!

^17 (BS)Дървото, което си видял, което било голямо и яко, с височината си достигнало до небесата и се виждало по цяла земя,

¹⁸ на което имало листа прекрасни и много плодове и прехрана за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони виели гнезда птиците небесни,

^19 (BT)това си ти, царю, който си се възвеличил и укрепил, и величието ти е порасло и е достигнало до небесата и властта ти – до краищата земни.

²⁰ А дето царят е видял Будния и Светия, Който слизал от небесата и казал: отсечете дървото и го унищожете, само главния му корен оставете в земята, и той във вериги железни и медни сред полската трева да се оросява с небесна роса, и делът му нека бъде с полските зверове, докле не преминат над него седем времена,

²¹ ето какво значи това, царю, и ето решението на Всевишния, което ще постигне моя господар – царя:

^22 (BU)тебе ще те отлъчат от людете, и ти ще живееш с полските зверове, с трева ще те хранят като вол, с небесна роса ще бъдеш напояван, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владичествува над човешкото царство и дава го, комуто си иска.

²³ А дето е заповядано да се остави главният корен на дървото, това значи, че твоето царство ще остане при тебе, кога познаеш небесната власт.

^24 (BV)Затова, царю, нека ти бъде благоугоден моят съвет: изкупи греховете си с правда, и беззаконията си – с милосърдие към бедните; ето с какво може се продължи твоят мир“.

²⁵ Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносора.

²⁶ Като минаха дванайсет месеци, разхождайки се по царските дворци във Вавилон,

^27 (BW)царят каза: „не е ли това величественият Вавилон, който съградих за дом на царството със силата на моята мощ и за слава на моето величие!“

^28 (BX)Тая дума беше още на царя в уста та, и от небето биде глас: „тебе думат, царю Навуходоносоре: царството побягна от тебе!

^29 (BY)И ще те отлъчат от людете, и ще живееш с полските зверове; с трева ще те хранят като вол, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава, комуто си иска!“

^30 (BZ)Веднага се изпълни тая дума над Навуходоносора, и той биде отлъчен от людете, ядеше трева като вол, и тялото му се напояваше с небесна роса, тъй че космите му пораснаха като у лъв, и ноктите му бяха като на птица.

^31 (CA)След свършване на ония дни аз, Навуходоносор, дигнах очи към небето, и разумът ми се възвърна в мене; и благослових Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието владичество е владичество вечно, и Чието царство е из рода в род.

^32 (CB)И всички живеещи на земята нищо не значат; Той действува по Свое щение както в небесното войнство, тъй и между живеещите на земята, и няма никой, който би могъл да се противи на ръката Му и да Му каже: какво стори Ти?

³³ В това време разумът ми се възвърна в мене, и към славата на моето царство ми се възвърна величавост и предишният вид; тогава ме подириха съветниците ми и велможите ми, и аз бях възстановен на царството си, и величието ми още повече се възвиси.

^34 (CC)Сега аз, Навуходоносор, славя, превъзнасям и величая Царя Небесни, Чиито всички дела са истински и пътищата Му праведни, и Който е силен да смири ония, които ходят гордо.

5 Цар Валтасар даде голям пир на хиляда свои велможи и пред очите на хилядата пи вино.

^2 (CD)Като вкуси от виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които Навуходоносор, баща му, бе изнесъл из Иерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му.

³ Тогава донесоха златните съдове, които бяха взети из светилището на Дома Божий в Иерусалим; и пиеха от тях царят и велможите му, жените му и наложниците му, –

⁴ пиеха вино, и славеха боговете златни и сребърни, медни и железни, дървени и каменни.

^5 (CE)В този същи час подадоха се пръсти от човешка ръка и пишеха срещу светилника върху мазилката на стената на царския дворец, и царят видя пръстите на ръката, която пишеше.

⁶ Тогава царят промени лице: мислите му го смутиха, ставите на бедрата му отслабнаха и коленете му взеха да се удрят едно о друго.

^7 (CF)Завика царят силно, за да доведат магьосници, халдейци и гледачи: царят проговори и каза на мъдреците вавилонски: „който пречете това, що е написано, и ми обясни, какво значи то, ще бъде облечен в багреница, и на шията му ще бъде златна верижка, и в царството ми ще бъде трети властник“.

^8 (CG)И влязоха всички мъдреци цареви, ала не можаха да прочетат написаното и да обяснят на царя значението му.

⁹ Цар Валтасар се развълнува твърде много, и видът на лицето му се измени, и велможите му се смутиха.

^10 (CH)А царицата, по повод думите на царя и на велможите му, влезе в стаята, дето беше пирът; проговори царицата и рече: „царю, жив да си вовеки! да те не смущават мислите ти, и да се не изменя видът на лицето ти.

^11 (CI)В царството ти има мъж, в когото е Духът на Бога Светии; в дните на баща ти намери се в него светлина, разум и мъдрост, като мъдростта на боговете, и цар Навуходоносор, баща ти, го постави глава на тайноведците, магьосниците, халдейците и гледачите, – сам баща ти, царят,

^12 (CJ)защото в него, в Даниила, комуто царят промени името на Валтасар, се намери висок дух, знание и разум, способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да развързва възли. Затова нека повикат Даниила, – и той ще обясни значението“.

^13 (CK)Тогава въведоха Даниила при царя, и царят проговори и каза на Даниила: „ти ли си Даниил, един от пленените синове иудейски, които баща ми – царят – доведе от Иудея?

¹⁴ Слушал съм за тебе, че в тебе има Дух Божий, и светлина, и разум, и висока мъдрост се намира в тебе.

¹⁵ Ето, доведоха ми мъдреци и магьосници, за да прочетат това, що е написано, и да ми обяснят, какво значи то; но те не можаха да ми го обяснят.

¹⁶ А за тебе съм слушал, че можеш да обясняваш значението и да развързваш възли; и тъй, ако можеш да прочетеш това, що е написано, и ми обясниш, какво значи, ще бъдеш облечен в багреница, и на шията ти ще бъде златна верижка, и в царството ще бъдеш трети властник“.

¹⁷ Тогава Даниил отговори и рече на царя: „даровете ти нека останат у тебе, и почестите отдай другиму; а написаното ще прочета на царя и значението ще му обясня.

^18 (CL)Царю, Всевишният Бог бе дарувал на баща ти Навуходоносора царство, величие, чест и слава.

^19 (CM)Пред величието, що му бе дал Той, всички народи, племена и езици трепереха и му се бояха: когото си искаше, убиваше, и когото си искаше, оставяше го жив; когото си искаше, въздигаше, и когото си искаше, унижаваше.

^20 (CN)Но когато сърцето му се възгордя, и духът му се ожесточи до дързост, той биде свален от царския си престол и лишен от славата си,

^21 (CO)и биде отлъчен от синовете човешки, и сърцето му заприлича на зверско, и живя той с диви осли; храниха го с трева като вол, и тялото му се оросяваше от небесна роса, докле позна, че над човешкото царство владичествува Всевишният Бог и поставя над него, когото си иска.

²² И ти, негов сине, Валтасаре, не смири сърцето си, ако и да знаеше всичко това,

^23 (CP)а се въздигна против Господа Небесни, и съдовете от Дома Му ти донесоха, и ти и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте от тях вино, и ти славеше боговете сребърни и златни, медни и железни, дървени и каменни, които нито виждат, нито слушат, нито разумяват; а Бога, в Чиито ръце е твоето дишане, и у Когото са всички твои пътища, ти не прослави.

²⁴ Заради това са и проводени от Неготия ръчни пръсти и е начертано това писмо.

²⁵ И ето, що е начертано: мене, мене, текел, упарсин.

²⁶ Ето и значението на думите: мене – изброи Бог царството ти и му тури край;

^27 (CQ)текел – претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек;

²⁸ перес – царството ти е разделено и е дадено на мидяни и перси“.

^29 (CR)Тогава по заповед на Валтасара облякоха Даниила в багреница и туриха на шията му златна верижка и го провъзгласиха трети властник в царството.

³⁰ В тая съща нощ Валтасар, халдейският цар, биде убит,

^31 (CS)и Дарий Мидянин превзе царството, бидейки на шейсет и две години.

6 Угодно бе на Дария да постави над царството сто и двайсет сатрапа, за да бъдат в цялото царство,

² а над тях трима князе, – един от които беше Даниил, – за да дават сатрапите тям сметка, и да не бъде царят никак претоварен.

^3 (CT)Даниил надминаваше другите князе и сатрапи, защото в него имаше висок дух, и царят кроеше вече да го постави над цялото царство.

^4 (CU)Тогава князете и сатрапите затърсиха предлог да обвинят Даниила по управлението на царството, ала никакъв предлог, ни погрешка не можаха да намерят, защото той беше верен, и никаква погрешка или вина не се намираше в него.

^5 (CV)И тия люде казаха: „ние не ще намерим предлог против Даниила, ако го не намерим против него в закона на неговия Бог“.

⁶ Тогава тия князе и сатрапи отидоха при царя и му казаха тъй: „цар Дарие, жив да си вовеки!

⁷ Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и военачалници се съгласиха помежду си, да се издаде царска наредба и да излезе заповед: който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, него да хвърлят в лъвовата яма.

^8 (CW)И тъй, утвърди, царю, това решение и подпиши повелята, за да бъде неизменна, като закон мидийски и персийски, и да не бъде нарушена“.

⁹ Цар Дарий подписа решението и заповедта.

^10 (CX)А Даниил, като узна, че е подписана такава повеля, отиде у дома си. Прозорците на горницата му бяха отворени към Иерусалим, и той три пъти на ден прекланяше колене и се молеше на своя Бог и Го славословеше, както това си вършеше и понапред.

¹¹ Тогава тия люде издебнаха и намериха Даниила, че се моли и че проси милост пред своя Бог;

¹² после отидоха и казаха на царя за царската заповед: „нали ти подписа повеля, че всеки човек, който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, да бъде хвърлен в лъвовата яма?“ Царят отговори и рече: „тая дума е твърда, както законът на мидяни и перси, който не допуска изменения“.

¹³ Тогава те отговориха и казаха на царя: „Даниил, който е от пленените синове на Иудея, не обръща внимание ни на тебе, царю, ни на повелята, която си подписал, но три пъти на ден се моли със свои молитви“.

¹⁴ Царят, като чу това, много се наскърби и тури на сърце да спаси Даниила и дори до заник-слънце твърде залягаше да го избави.

¹⁵ Но ония люде дойдоха при царя и му казаха: „знай, царю, че по закона на мидяни и перси никое решение или заповед, утвърдена от царя, не може да бъде изменена“.

¹⁶ Тогава царят заповяда, и доведоха Даниила и го хвърлиха в лъвовата яма; при това царят каза на Даниила: „твоят Бог, Комуто неизменно служиш, Той ще те избави!“

^17 (CY)И донесоха камък, та сложиха върху отвора на ямата, и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да се не промени нищо в разпоредбата за Даниила.

¹⁸ След това царят отиде в двореца си, легна да спи без вечеря и дори не поръча да му донесат храна, и сънят бягаше от него.

¹⁹ А на сутринта царят стана взори и бързо се упъти към лъвовата яма;

^20 (CZ)и, като приближи до ямата, с жален глас извика Даниила и му рече: „Данииле, рабе на Бога Живий! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?“

²¹ Тогава Даниил отговори на царя: „царю, жив да си вовеки!

^22 (DA)Моят Бог проводи Своя Ангел и затвори устата на лъвовете, и те ме не повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление“.

^23 (DB)Тогава царят твърде много се зарадва за Даниила и заповяда да го извадят из ямата; и извадиха Даниила из ямата, и никаква повреда не се намери по него, защото той вярваше в своя Бог.

^24 (DC)Царят заповяда, и доведоха ония люде, които обвиняваха Даниила, та ги хвърлиха в лъвовата яма, както тях самите, тъй и децата им и жените им; и още не стигнали дъното на ямата, лъвовете ги сграбиха и строшиха всичките им кости.

²⁵ След това цар Дарий написа на всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: „мирът да ви се умножи!

^26 (DD)От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив и вечно живеещ, и Неговото царство е нескрушимо, и Неговото владичество е безкрайно.

^27 (DE)Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя; Той избави Даниила от силата на лъвовете“.

^28 (DF)Тъй Даниил преуспяваше и в царуването на Дария, и в царуването на Кира Персийски.

7 В първата година на Валтасара, вавилонския цар, Даниил видя сън и пророчески видения в главата си върху своето легло. Тогава той записа тоя сън, като изложи главното.

² Заговори Даниил и рече: гледах в нощното си видение, и ето, четирите ветрове небесни се бореха на голямото море,

³ и четири големи звяра излязоха от морето, неприлични един на други.

^4 (DG)Първият беше като лъв, но крилете му орлови: гледах, докле му изскубаха крилете, и биде дигнат от земята и се изправи на нозе като човек, и даде му се човешко сърце.

⁵ И ето, още един звяр, втори, приличен на мечка, стоеше откъм едната страна, и три глика в устата му, между зъбите му; нему бе казано тъй: „стани, яж много месо!“

⁶ После видях: ето, още един звяр, като леопард: на гърба му четири птичи крила, и четири глави имаше тоя звяр, и дадена му бе власт.

^7 (DH)След това гледах в нощните видения, и ето, четвърти звяр, страшен и ужасен и твърде силен; имаше големи железни зъби; той пояжда и троши, а остатъците тъпче с нозе; той се отличаваше от всички предишни зверове, и имаше десет рога.

^8 (DI)Гледах тия рогове, и ето, измежду тях излезе още един малък рог, и три от предишните рогове бяха с корен изтръгнати пред него; и ето, на тоя рог имаше очи, като човешки очи, и уста, които говореха надуто.

^9 (DJ)Видях най-сетне, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни; облеклото Му беше бяло като сняг, и космите на главата Му – като чиста вълна; престолът Му – като огнен пламък, колелата Му – като пламтящ огън.

^10 (DK)Огнена река излизаше и минаваше пред Него; хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха.

^11 (DL)Видях тогава, че за изречените горделиви думи, каквито рогът говори, звярът биде убит пред очите ми, и тялото му смазано и предадено на огън, за да изгори.

^12 (DM)И от другите зверове биде отнета властта им, и животът им се продължи само до време и до срок.

^13 (DN)Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него.

^14 (DO)И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши.

¹⁵ Духът ми се разтрепери в мене, Даниила, в тялото ми, и виденията на главата ми ме смутиха.

^16 (DP)Приближих се до едного от предстоещите и го попитах за истинското значение на всичко това, и той заговори с мене и ми обясни смисъла на казаното:

¹⁷ „тия големи зверове, които са четири, означават, че четирма царе ще се издигнат от земята.

^18 (DQ)След това светиите на Всевишния ще вземат царството и ще го владеят вовеки и вовеки веков“.

^19 (DR)Тогава поисках точно обяснение за четвъртия звяр, който се отличаваше от всички и беше твърде страшен, с железни зъби и медни нокти, пояждаше и трошеше, а остатъците с нозе тъпчеше,

^20 (DS)и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия, новоизлезлия, пред който паднаха три, – за оня същия рог, на който имаше очи и уста, що говореха горделиво, и който наглед стана по-голям от другите.

^21 (DT)Гледах, как тоя рог водеше борба със светиите и ги надвиваше,

^22 (DU)докле най-после, дойде Старият по дни, и съд биде даден на светиите на Всевишния, и настъпи време, светиите да завладеят царството.

²³ Върху това той каза: „четвъртият звяр значи: четвърто царство ще има на земята, отлично от всички царства, което ще пояжда цялата земя, ще я тъпче и ще съкрушава.

^24 (DV)А десетте рога значат, че от това царство ще се издигнат десет царя, и след това ще се издигне друг, отличен от предишните, и ще унижи трима царе,

^25 (DW)и против Всевишния ще произнася думи и ще угнетява светиите на Всевишния; дори ще замисли да отмени у тях празничните времена и закона, и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и полувреме.

^26 (DX)После ще седнат съдии и ще отнемат от него властта да погубва и да изтребва докрай,

^27 (DY)а царството и властта и царственото величие по цялото поднебесие ще се даде на народа от светиите на Всевишния, Чието царство е царство вечно, и всички властници ще служат и ще се покоряват Нему“.

²⁸ Тук е краят на словото. Мене, Даниила, силно ме смущаваха размишленията ми, и лицето ми се измени, но словото запазих в сърцето си.

8 ^(DZ)В третата година от царуването на цар Валтасара, аз, Даниил, имах друго видение след онова, що ми се бе явило по-преди.

^2 (EA)И видях във видението, – и когато видях, аз бях в Суза, столица на Еламската област, – и видях във видението, сякаш да бях при река Улай.

³ Дигнах очи и видях: ето, един овен стои при реката; той имаше два рога, и рогове високи, но единият бе по-висок от другия, и по-високият се издигна отсетне.

^4 (EB)Видях, как тоя овен бодеше към запад, към север и към юг, и никой звяр не можеше да устои против него, и никой не можеше да се избави от него; той вършеше, що си искаше, и се големееше.

⁵ Внимателно гледах това и ето, от запад идеше козел, който премина лицето на цялата земя, без да се допира до нея; и тоя козел имаше бележит рог между очите си.

⁶ Той се впусна върху оня овен, който имаше рог и когото видях да стои при реката, и се хвърли върху му в силната си ярост.

⁷ И видях, как той, като се приближи до овена, разсвирепя срещу него, порази овена и счупи двата му рога; и на овена сили не стигнаха да устои против него, и той го повали на земята и го стъпка, и нямаше никой, който да избави овена от него.

^8 (EC)Тогава козелът твърде много се възгордя; но когато той се усили, големият рог се счупи, и на мястото му излязоха четири, обърнати към четирите вятъра небесни.

^9 (ED)Из единия от тях излезе неголям рог, който нарасна твърде много към юг и към изток, и към прекрасната страна,

^10 (EE)издигна се до войнството небесно, свали на земята част от това войнство и от звездите и ги стъпка;

^11 (EF)издигна се дори и над Вожда на това войнство, отне Му всекидневната жертва и поруга мястото на Неговата светиня;

^12 (EG)и войнството биде предадено заедно с всекидневната жертва поради нечестие; а той, като повали истината върху земята, действуваше и успяваше.

¹³ И чух един светия да говори, и каза тоя светия някому, който питаше: „колко време обхваща това видение за всекидневната жертва и за опустошителното нечестие, когато светинята и войнството бъдат тъпкани?“

¹⁴ И каза ми: „две хиляди и триста вечери и утрини; и тогава светилището ще се очисти“.

^15 (EH)И когато аз, Даниил, гледах това видение и търсех значението му, ето, отпреде ми застана сякаш образ на мъж.

^16 (EI)И чух изсред Улай човешки глас, който извика и рече: „Гаврииле, обясни му това видение!“

^17 (EJ)И приближи се той до мястото, дето стоях, и когато дойде, аз се ужасих и паднах ничком; и каза ми той: „знай, сине човешки, че видението се отнася към края на времето!“

^18 (EK)И когато говореше той с мене, аз лежах без чувства ничком на земята; но той се допря до мене, постави ме на мястото ми

^19 (EL)и каза: „ето, откривам ти, какво ще бъде в последните дни на гнева; защото това се отнася към края на определеното време.

^20 (EM)Овенът с двата рога, който ти видя, това са мидийският цар и персийският.

²¹ А косматият козел е царят на Гърция, а големият рог, що е между очите му, това е първият ѝ цар;

^22 (EN)той се строши, и вместо него излязоха други четири: това е – четири царства ще се въздигнат из тоя народ, но не с негова сила.

^23 (EO)А към края на царството им, кога отстъпниците изпълнят мярката на своите беззакония, ще се издигне един цар безсрамен и изкусен в коварство;

^24 (EP)неговата мощ ще се укрепи, макар и не с неговата сила; той ще върши чудни опустошения и ще успява, ще действува и ще погубва юнаците и народа на светиите;

^25 (EQ)при неговия ум и коварството ще има успех в ръката му; със сърцето си ще се възгордее и всред мир ще погуби мнозина; той ще въстане против Владетеля на владетелите, но ще бъде съкрушен – не с ръка.

^26 (ER)А видението за вечерта и утринта, за което се каза, е истинско; но ти скрий това видение, защото то се отнася към далечни времена“.

²⁷ И аз, Даниил, изнемогнах и бях болен няколко дни; после станах и взех да се занимавам с царските работи; бях изумен от това видение и не го разбирах.