Bible in 90 Days

Отхвърляне на Царя – Месия

11 Отвори, Ливане, портите си, за да погълне огън твоите кедри! ² Ридай, кипарисе, защото падна кедърът, защото могъщите се сринаха! Ридайте, васански дъбове, защото е повалена непроходимата гора! ³ Ето чуй, ридаят пастири, защото благополучието им е погубено, реват млади лъвове, защото великолепието на Йордан е погубено.

⁴ Така казва Господ, моят Бог: „Паси овцете, обречени на клане, ⁵ които купувачите безнаказано колят, а онези, които ги продават, си казват: ‘Благословен да е Господ, защото забогатях! Дори и пастирите им не ги жалят! ⁶ Затова и Аз вече няма да жаля жителите на тази страна. И, ето ще предам хората – всеки в ръцете на ближния му и в ръцете на царя му. Те ще поразят страната и Аз няма да избавя никого от ръцете им.

⁷ И така, Аз пасох овцете, обречени на клане, овцете, най-унизени от всички. И си взех две тояги – едната нарекох «Благост», а другата – «Вериги». И с тях пасох овцете. ⁸ И за месец изтребих трима пастири; отвратих се от тях, пък и Аз им станах досаден. ⁹ След това рекох: «Вече няма да ви паса. Което умира, нека умира, което загива, нека загива; а които остават, нека ядат плътта си един на друг.» ¹⁰ И като взех тоягата си «Благост», пречупих я, за да унищожа завета, който сключих с всички племена. ¹¹ Така в този ден той беше унищожен и унизените овце, които Ме очакваха, узнаха, че това е било словото на Господа. ^12 (A)Тогава им казах: «Ако ви се вижда добро, дайте Ми Моята заплата; ако ли не, недейте.» И те Ми претеглиха за отплата тридесет сребърника’. ¹³ А Господ ми рече: ‘Хвърли ги на грънчаря – високата цена, за която те Ме оцениха!’ Аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния храм на грънчаря. ^14 (B)След това пречупих и другата Си тояга, ‘Вериги’, за да разкъсам братството между Юдея и Израил.“

¹⁵ Тогава Господ ми каза: „Вземи си сега принадлежностите на оглупял пастир. ^16 (C)Защото, ето Аз ще въздигна пастир на земята, който няма да се безпокои за загиналите, няма да търси изгубените, няма да лекува болните, нито ще води на паша здравите, а ще яде месото на тлъстите овце и ще им отделя копитата.“ ¹⁷ Горко на безполезния пастир, който оставя стадото! Меч върху ръката му и върху дясното му око! Ръката му съвсем ще изсъхне и дясното му око съвсем ще помръкне.

Пророческо слово за обновление и прослава на Йерусалим и Израил

12 ^(D)Пророческо слово на Господа за Израил. Господ, Който разпростря небето, основа земята и образува в човека духа му, казва: ^2 (E)„Ето Аз ще направя Йерусалим чаша с омайно питие за всички околни народи; така ще бъде и с Юдея при обсадата на Йерусалим. ³ В този ден ще направя Йерусалим тежък камък за всички племена – всички, които се опитат да го вдигнат, ще пострадат. И против него ще се обърнат всички народи на земята. ⁴ В този ден ще поразя всеки кон с уплаха, а ездача му – с безумие. И ще отворя очите Си върху дома на Юдея, докато държа в заслепение всеки кон на племената. ^5 (F)Тогава князете на Юдея ще си кажат: ‘Силата на йерусалимските жители е в Господа Вседържителя, техния Бог!’

^6 (G)В този ден Аз ще направя князете на Юдея като огнена жарава сред дърва и като запален факел сред снегове. Те ще погълнат всички околни народи, отдясно и отляво, а Йерусалим пак ще бъде заселен на своето място – в Йерусалим.

⁷ И Господ ще спаси първо шатрите на Юдея, за да не се издигат над Юдея величието на Давидовия дом и величието на йерусалимските жители. ⁸ В този ден Господ ще закриля жителите на Йерусалим. Немощният сред тях ще бъде в онзи ден като Давид, а Давидовият дом – като Бог, като Господен ангел пред тях. ^9 (H)В този ден с устрем ще изтребя всички народи, които тръгват против Йерусалим.

^10 (I)А върху Давидовия дом и върху йерусалимските жители ще излея дух на благодат и молитва и те ще погледнат към Мене, Когото прободоха. Те ще плачат за Него, както се оплаква единствен син, и ще скърбят, както се скърби за първороден. ¹¹ В този ден риданията в Йерусалим ще са така горчиви, както риданията при Хададримон в Мегидонската долина. ¹² Страната ще ридае, всяко племе отделно: племето на Давидовия дом отделно, и жените им отделно; ¹³ племето на Левиевия дом отделно и жените им отделно; Семеевото племе отделно и жените им отделно; ¹⁴ всяко от останалите племена отделно и жените им отделно.“

13 ^(J)„В този ден ще бликне извор за Давидовия дом и за жителите на Йерусалим, за да се очистят от грях и нечистота.

² В този ден, казва Господ Вседържител, ще изтребя имената на идолите от тази страна и те вече няма да се споменават. Ще прогоня също и лъжепророците и нечистия дух от страната. ^3 (K)И ако все пак някой още пророкува, тогава баща му и майка му, които са го родили, ще му кажат: ‘Ти не трябва да живееш, защото говориш лъжи в името на Господа!’ И баща му и майка му, които са го родили, ще го прободат, когато пророкува. ^4 (L)В този ден пророците ще се посрамят – всеки от видението си, когато пророкува, и няма да облича кожена дреха, за да изрича лъжи. ⁵ По-скоро той ще каже: ‘Аз не съм пророк, а само обработвам земята, която от малък притежавам.’ ⁶ И ако някой го попита: ‘Какви са тези рани по гърдите ти?’, той ще отговори: ‘Получих ги в дома на моите приятели’.“

Новият народ в царството на Месия. Смъртта на великия Пастир и очистване на остатъка от избрания народ

^7 (M)Вдигни се, меч, против пастира Ми, на когото съм се доверил, казва Господ Вседържител. Порази пастира и овцете ще се разпръснат! Аз ще обърна ръката Си против малките. ^8 (N)И тогава в цялата страна, казва Господ, две части ще бъдат изтребени и ще загинат, а третата ще остане. ^9 (O)И тази трета част Аз ще прекарам през огън, ще ги пречистя, както се пречиства сребро, и ще ги изпитам, както се изпитва злато. Те ще призоват Моето име и Аз ще ги чуя, ще кажа: „Това е Моят народ“, и те ще кажат: „Господ е мой Бог!“

Йерусалим – град, спасен от Господа

14 Ето идва ден Господен, когато ще разделят сред тебе плячката от твоите богатства. ² Защото ще събера всички народи на война срещу Йерусалим. Градът ще бъде превзет и домовете – разграбени, жените ще бъдат обезчестени и половината град ще отиде в плен. Но останалият народ няма да бъде изтребен от града. ³ Тогава Господ ще излезе и ще воюва против тези народи, така както Той воюва в ден на битка. ⁴ В този ден нозете Му ще стъпят на Елеонската планина, която е срещу Йерусалим на изток. И Елеонската планина ще се разцепи по средата на изток и на запад, където ще изникне огромна долина; половината от планината ще се оттегли на север, а другата ѝ половина – на юг. ^5 (P)И вие ще побегнете към долината на планините Ми, защото планинската долина ще стига до Асал; ще побегнете, както побягнахте от земетресението в дните на юдейския цар Озия. И ще дойде Господ, моят Бог, и всички светии с Него!

⁶ В този ден няма да има светлина, а ще бъде студ и мраз; ⁷ един-единствен ден, известен само на Господа – нито ден, нито нощ, а привечер ще настане светлина. ^8 (Q)В този ден живи води ще потекат от Йерусалим – половината към източното море, и половината към западното море така ще бъде и през лятото, и през зимата.

Божието царство на земята

^9 (R)И Господ ще бъде цар над цялата земя; в този ден Господ ще бъде един и името Му – едно. ^10 (S)Цялата страна, от Гаваон до Римон на юг от Йерусалим, ще се превърне в равнина. А Йерусалим ще се въздигне населен на своето място – от Вениаминовите порти до мястото на първите порти, до ъгловите порти и от кулата на Ананеил до царските линове. ^11 (T)Народ ще живее в него и няма да има вече проклятие; Йерусалим ще стане сигурно място за живеене.

¹² А ето бедствието, с което Господ ще порази всички народи, които са воювали против Йерусалим: плътта им ще изтлее, докато още стоят на краката си, очите им ще се стопят във вдлъбнатините си и езикът им ще изсъхне в устата им.

^13 (U)В този ден сред тях ще настане голям смут от Господа: всеки ще хване ръката на другия, всеки ще вдигне ръка против ръката на ближния си. ¹⁴ Юдея също ще воюва в Йерусалим и тогава ще бъде събрано богатството на всички околни народи – злато, сребро и дрехи в голямо изобилие. ¹⁵ Такова бедствие ще порази коне, мулета, камили, осли и всякакъв добитък, който се намира в стана им.

Ново служение на Бога

^16 (V)А след това всички оцелели от народите, тръгнали против Йерусалим, ще идват всяка година да се покланят на Царя, на Господа Вседържителя, и да празнуват празника Шатри. ¹⁷ И ако някое от земните племена не отиде в Йерусалим да се поклони на Царя, на Господа Вседържителя, за него няма да има дъжд. ¹⁸ Ако египетското племе не тръгне на път, за да дойде, и за него няма да има дъжд, – ще го постигне бедствието, с което Господ ще порази народите, които няма да дойдат да празнуват празник Шатри. ¹⁹ Такова ще бъде наказанието на Египет и на всички народи, които не дойдат да празнуват празника Шатри.

²⁰ В този ден и върху звънците на конете ще стои: „Посветен на Господа“, а котлите в Господния дом ще бъдат като жертвените блюда пред олтара. ²¹ И всички котли в Йерусалим и в Юдея ще бъдат посветени на Господа Вседържителя. Всички, които принасят жертва, ще идват, ще ги взимат и ще варят в тях. В този ден вече няма да има нито един хананеец в дома на Господа Вседържителя.

Божията любов към Израил

1 Пророческа присъда. Слово от Господа към Израил, записано чрез ръката на Малахия.

^2 (W)(X)(Y)Господ е казал: „Аз възлюбих вас, израилтяните.“ А вие възразявате: „В какво си проявил Ти любов към нас?“ На това Господ отговаря: „Исав не беше ли брат на Яков? Но Аз възлюбих Яков, ³ а Исав намразих и предадох планините му на опустошение и владенията му – на степните чакали. ⁴ Макар потомците от племето на Едом да говорят: ‘Ние сме разорени, но отново ще изградим разрушеното’, но Аз, Господ Вседържител, казвам: ‘Те ще построят, но Аз ще разруша.’ И ще ги нарекат нечестива страна – народ, срещу който Господ завинаги се е разгневил. ⁵ Очите ви ще видят всичко това и вие ще кажете: ‘Господ се възвеличи и извън границите на Израил’!“

Греховете на свещениците

^6 (Z)„Син почита баща си и роб – господаря си. Ако Аз съм баща, къде е тогава почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, къде е благоговението пред Мене?“ – това казва Господ Вседържител на вас, свещеници, които презирате името Му. Но вие възразявате на Господа: „С какво показахме презрение към Твоето име?“ ⁷ На това Той отговаря: „Вие принасяте на жертвеника Ми осквернени дарове, а казвате: ‘С какво показахме презрение?’ – С това, че казвате: ‘Трапезата на Господа не е тъй важна.’ ^8 (AA)А когато принасяте в жертва слепи животни, това не е ли лошо? Или когато принасяте куци и болни, това не е ли лошо? Поднеси това на твоя управител, ще окаже ли той благоволение към тебе и ще те приеме ли благосклонно?“ – казва Господ Вседържител.

⁹ А сега се постарайте да умилостивите Бога, за да прояви милост към нас. Може ли Господ Вседържител милостиво да приеме такива приноси от ръцете ви, милостиво да ви приеме? ^10 (AB)Господ Вседържител казва още: „По-добре някой от вас да затвори вратата на храма, за да не поддържат напразно огън на жертвеника Ми. Благоволението Ми не е към вас и приносът от ръцете ви не Ми е благоугоден. ¹¹ Моето име ще се възвеличи между народите от Изток до Запад и на всяко място ще принасят на името Ми тамян и чиста жертва! Наистина Моето име ще се възвеличи между народите“ – казва Господ Вседържител. ¹² „А вие го осквернявате с това, че казвате: ‘Трапезата на Господа не е тъй важна; това, което е върху нея, не е значително.’ ¹³ При това казвате: ‘Каква тегоба е тя!’, и я пренебрегвате“ – казва Господ Вседържител. „Вие принасяте и предлагате като жертва крадени, куци и болни животни. Мога ли Аз, Господ, да приемам с благоволение такива приноси от ръцете ви? ¹⁴ Проклет да бъде измамникът, който има в стадото мъжко без недостатък и го е обрекъл, а принася в жертва пред Господа нещо с недостатък. Защото Аз съм велик Цар и народите ще благоговеят пред името Ми.“ Това казва Господ Вседържител.

Божиите упреци към свещениците и народа за нарушаване на закона

2 Господ Вседържител казва още: „А сега, ето заповедта, която Аз определям за вас, свещеници! ^2 (AC)Ако не се вслушате и не вземете присърце да отдадете слава на Моето име, тогава Аз ще отправя проклятие върху вас и ще прокълна вашите благословения. Дори вече ги проклех, защото не вземате това присърце. ³ Ето Аз ще поставя потомството ви под заплаха, ще размажа нечистотии по лицата ви, нечистотии от празничните ви жертви, и ще ви изхвърля заедно с тях.

^4 (AD)Тогава ще разберете, че Аз определих тази заповед за потвърждаване на завета Ми с Левий. ⁵ Заветът Ми с него беше завет за живот и за благоденствие, Аз го сключих с него заради благоговението, с което той благоговееше пред Мене и пред името Ми. ⁶ Законът на истината беше в устата му и нямаше нечестие на устните му; той живееше пред Мене в мир и правда и отвърна мнозина от грях. ⁷ Защото устата на свещеника трябва да пази знание и от устата му се очакват наставления, понеже той е вестител на Господа Вседържителя. ⁸ Но вие се отклонихте от този път и послужихте за съблазън на мнозина по отношение на Закона, унищожихте завета, сключен с Левий. Затова Аз, Господ Вседържител, казвам: ⁹ ‘Понеже вие не опазихте пътищата Ми, показвате лицеприятие при прилагането на Закона – затова Аз ще ви направя презрени и унизени пред целия народ.’

^10 (AE)Нали всички имаме един и същ Отец? Нали един и същ Бог ни е сътворил? Тогава защо постъпваме вероломно един спрямо друг, като с това оскверняваме завета, който Бог е сключил с нашите предци? ¹¹ В Юдея нарушиха верността към завета и в Израил и Йерусалим се извършва мерзост. Юдеите оскверниха светинята, която Господ обича, и се свързаха с чужди богове. ¹² Господ ще изтреби от шатрите на Яков онзи, който върши това – който и да е той, – както и онзи, който така принася жертва пред Господа Вседържителя.

¹³ Ето какво вършите още: вие обливате със сълзи жертвеника на Господа, с ридание и вопли, поради което Той вече не поглежда благосклонно към вашите приноси и не приема умилостивителните ви жертви. ^14 (AF)Ще попитате още: ‘Защо е всичко това?’ – За това, че Господ стана свидетел и съдия между тебе и жената на твоята младост, верността към която ти наруши, макар че тя е твоя спътница в живота и жена, с която си сключил съюз. ¹⁵ Не сътвори ли Господ двамата като единство, като живо същество, което притежава плът и дихание? Каква е целта на това единство? – Да се възпроизведе наследство, което е дар от Бога. Затова внимавайте в живота си! Никой да не нарушава верността си към жената на своята младост. ¹⁶ ‘Ако от омраза се разведеш с нея – казва Господ, Бог Израилев, – ще се опозориш с несправедливо деяние.’ Това казва Господ Вседържител. Затова внимавайте в живота си и не нарушавайте верността си!“

Денят Господен – съд над грешници и благословение за каещите се. Появата на Месия

^17 (AG)Ето вие дотегнахте на Господа с безсмислените си слова. Вие питате: „С какво сме Му дотегнали?“ – С това, че казвате: „Всеки, който върши зло, е добър пред Господа и към такива Той оказва благоволение“; или: „Къде е Бог на правосъдието?“

3 ^(AH)Затова Господ Вседържител казва: „Внимавайте, Аз изпращам Своя вестител и той ще подготви пътя пред Мене. След това внезапно в храма Си ще дойдат Господ, Когото вие търсите, както и Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето този Ангел идва.“

^2 (AI)И кой ще издържи деня на идването Му, и кой ще устои, когато Той се яви? Той е като огън на леяр при разтопяване и като сапунена пяна в корито за пране. ³ Той ще започне да претопява и очиства сребро – така Той ще очисти потомците на Левий и ще ги претопи като злато и сребро, за да принасят благочестиво жертва на Господа. ⁴ Тогава принасяните в Юдея и Йерусалим жертви ще бъдат приятни на Господа, както в древни дни и както през отминалите години.

⁵ Господ Вседържител казва: „Аз ще дойда при вас за съд и ще бъда бърз изобличител на магьосници и прелюбодейци и на онези, които се кълнат лъжливо и задържат заплатата на наемниците, притесняват вдовиците и сираците и отблъсват чужденците, а и нямат страх от Мене.“

Греховете на народа

⁶ Господ Вседържител казва: „Тъй като Аз съм Господ, Аз не се променям – затова и вие, потомците на Яков, не загинахте. ^7 (AJ)Още от дните на предците си се отклонявахте от наредбите Ми и не ги спазвате. Обърнете се към Мене и Аз ще се обърна към вас. Вие ще попитате: ‘Как да се обърнем?’ ⁸ Може ли човек да заблуждава Бога? А вие Ме заблуждавате. Ще попитате още: ‘С какво Те заблуждавахме?’ – С десятъците и жертвените приноси. ⁹ Тежко проклятие лежи над вас, защото вие – целият народ – Ме заблуждавате. ^10 (AK)Внесете всички десятъци в храма, за да има храна в Моя дом. Поне в това Ме подложете на изпитание – казва Господ Вседържител, – а няма ли да разкрия за вас небесните отвори, за да излея върху вас изобилно благословение? ¹¹ Заради вас ще забраня на всеядните скакалци да изпояждат вашите земни плодове и вашата лоза на полето няма да остане без гроздето си – казва Господ Вседържител. ¹² Тогава всички народи ще ви облажават, защото ще бъдете желана земя“ – казва Господ Вседържител.

Разликата между праведен и нечестив

¹³ „Думите ви пред Мене са дръзки – казва Господ. Ще попитате: ‘Какво сме говорили против Тебе?’ ^14 (AL)(AM)Вие казахте: ‘Напразно служим на Бога и каква полза, че спазвахме наредбите Му и ходехме в жалейна дреха пред Господа Вседържителя? ¹⁵ И сега ние облажаваме надменните. Да! По-добре се нареждат онези, които вършат беззакония; те, макар и да изкушават Бога, остават ненаказани.’

^16 (AN)Но онези, които благоговеят пред Господа, си казват един на друг: ‘Господ внимава и чува всичко това, и пред Него се пише възпоменателна книга за онези, които благоговеят пред Господа и прославят името Му.’ ^17 (AO)Господ Вседържител казва: ‘И така, такива ще бъдат Мои, те ще бъдат Моя собственост в онзи ден, който Аз ще определя. Към тях ще бъда благосклонен, както е благосклонен човек към сина си, който работи за него. ¹⁸ Тогава отново ще направите разлика между праведник и нечестив, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не Му служи.

^19 [a] Защото, ето ще дойде ден, пламтящ като пещ. Тогава всички надменни хора, както и онези, които постъпват нечестиво, ще бъдат като слама. Тях ще ги изгори настъпващият ден, така че няма да им остави нито корен, нито клони. ²⁰ А за вас, които благоговеете пред Моето име, ще изгрее Слънцето на Правдата и щастие ще има в лъчите Му. Тогава вие ще се раздвижите и ще се разиграете като охранени телета. ²¹ В онзи ден, който Аз ще определя, вие ще поразявате нечестивите, защото те ще бъдат прах под стъпалата на краката ви.

Илия като предвестник на деня Господен

²² Помнете Закона на Моя служител Мойсей, който Аз му дадох на Хорив за цял Израил! Помнете така също правилата и наредбите.

^23 (AP)Ето преди да настъпи великият и страшен ден Господен, Аз ще изпратя при вас пророк Илия, ^24 (AQ)Той ще обърне отново сърцата на бащите към децата им и сърцата на децата – към бащите им. Той ще ги примири така, че когато Аз дойда, да не предам тази земя на проклятие’.“

Изобличение на юдеите заради тяхната неблагодарност

1 Книга на пророк Ездра, син на Серая, син на Азария, син на Хелкия, син на Шалум, син на Садок, син на Ахитув, ² син на Ахия, син на Финеес, син на Илия, син на Амария, син на Асиел, син на Мерайот, син на Арна, син на Узия, син на Ворит, син на Авишуя, син на Финеес, син на Елеазар, ³ син на Аарон, от Левиевото племе, който беше пленник в Мидийската земя през царуването на персийския цар Артаксеркс.

⁴ И Господ ми рече: ⁵ „Иди и възвести на Моя народ нечестивите им дела, а на синовете им – беззаконията, които извършиха против Мене, за да възвестят на синовете на своите синове! ⁶ Защото греховете на родителите им се умножиха у тях; като Ме забравиха, те принасяха жертви на чужди богове. ⁷ Не ги ли изведох Аз от египетската земя, земята на робството? А те Ме разгневиха и пренебрегнаха съветите Ми.

⁸ Острижи косите на главата си и хвърли върху тях всички злини, защото те не слушаха Моя закон. Необуздан народ! ⁹ Докога ще търпя тези, на които съм сторил толкова благодеяния! ¹⁰ Заради тях свалих много царе, поразих фараона с робите му и с цялата му войска, ^11 (AR)изтребих всички езичници пред техните очи, разпръснах на изток народа на двете области Тир и Сидон, погубих всичките им врагове.

¹² Ти им кажи и друго. Господ казва така: ^13 (AS)‘Именно Аз ви преведох през морето и по дъното му прокарах за вас улица, оградена като със стени, дадох ви за вожд Мойсей и за свещеник – Аарон’; ¹⁴ дадох ви светлина в огнен стълб и извърших много чудеса пред вас; а вие Ме забравихте“ – казва Господ.

^15 (AT)Така казва Господ Вседържител: „Пъдпъдъците бяха знамение за вас. Аз ви дадох бойни станове за защита, но вие и там роптахте ¹⁶ и не се радвахте в Мое име за гибелта на вашите врагове, дори и сега още роптаете. ¹⁷ Къде са онези благодеяния, които сторих за вас? Нали в пустинята, изнемощели от глад и жажда, отправяхте вопли към Мене: ^18 (AU)‘Защо ни доведе в тази пустиня, за да ни погубиш ли? По-добре да слугуваме на египтяните, отколкото да измрем тук, в пустинята!’ ^19 (AV)Аз се смилих над вашите стенания, дадох ви манна за храна и вие ядохте ангелски хляб. ^20 (AW)Когато ви мъчеше жажда, не разсякох ли Аз камъка и потече вода до насита? С листата на дърветата ви пазех от зноя. ²¹ Поделих между вас плодородните земи. Прогоних от очите ви хананейците, ферезейците и филистимците. Какво още да сторя за вас?“ – казва Господ.

²² Така казва Господ Вседържител: „Когато бяхте в пустинята, при река Мера, и обзети от жажда, хулехте Моето име, ^23 (AX)Аз не изпратих огън върху вас заради богохулствата, а сложих дърво във водата и направих водата сладка. ²⁴ Какво да ти сторя, Якове? Не искахте да Ми се покорявате, потомци на Юда. Ще се преселя у други народи и ще им дам Своето име, за да пазят законите Ми. ²⁵ Понеже вие Ме изоставихте, и Аз ще ви изоставя; няма да помилвам онези, които искат милост от Мене! ²⁶ Няма да чуя, когато Ме призовавате, защото осквернихте ръцете си с кръв и краката ви бързат да извършат човекоубийство. ²⁷ Сякаш вие изоставихте не Мене, а самите себе си“ – казва Господ.

²⁸ Така казва Господ Вседържител: „Нали Аз ви молих, както баща моли синовете си, както майка – дъщерите си, и както кърмачка – децата си, ²⁹ да бъдете Мой народ и Аз – ваш Бог, да бъдете Мои синове и Аз – ваш баща! ^30 (AY)Аз ви събрах, както квачка събира пилците си под своите крила. Какво да ви сторя сега? Ще ви отхвърля от лицето Си! ^31 (AZ)Когато Ми донесете приношения, ще отвърна лицето Си от вас, защото Аз отхвърлих вашите празнични дни, новомесечията и обрязването. ³² Аз ви изпратих Своите слуги – пророците. Вие ги хванахте, умъртвихте ги и разкъсахте телата им. Аз ще изискам кръвта им“ – казва Господ.

³³ Така казва Господ: „Домът ви е пуст. Ще ви разпръсна, както вятър – плява, ³⁴ и синовете ви няма да имат потомство, защото презряха Моята заповед и вършеха онова, което е зло според Мене. ³⁵ Ще предам домовете ви на хора, които ще дойдат и ще повярват, без да са Ме чули, ще извършат онова, което съм заповядал, без да съм им показвал знамения, ³⁶ и без да са видели пророците, ще си спомнят за миналото. ³⁷ Завещавам благодат на идващите хора, чиито деца с радост ще ликуват, без да са Ме видели с очи, но духом вярвайки в онова, което Аз съм казал.

³⁸ И сега, брате, погледни каква слава, виж хората, идващи от изток, ³⁹ на които ще дам за вождове Авраам, Исаак и Яков, Осия и Амос, Михей и Йоил, Авдий и Йона, ⁴⁰ Наум и Авакум, Софония и Агей, Захария и Малахия, наречен още Господен ангел.“

2 Така казва Господ: „Аз изведох този народ от робство, дадох им заповед чрез Своите слуги, пророците, които те не поискаха да слушат, но отхвърлиха Моите съвети. ² Майката, която ги е родила, им казва: ‘Идете, деца, защото аз съм вдовица и изоставена. ³ Аз ви отхраних с радост и ви отпратих с плач и тъга, защото вие съгрешихте пред Господа, вашия Бог, и сторихте зло пред Него. ⁴ А сега какво мога да сторя за вас? Аз съм вдовица и изоставена. Идете, деца, и искайте милост от Господа!’ ⁵ Тебе, Отче, призовавам за свидетел против майката на синовете, които не поискаха да пазят Моя завет; ⁶ предай ги на опозоряване, а майка им – на разграбване, за да изчезне родът им! ⁷ Нека се пръснат имената им сред народите и да се изличат от земята, защото те пренебрегнаха Моя завет!

^8 (BA)Горко ти, Асуре, който криеш у себе си нечестивци! Роде лукави! Спомни си какво направих Аз със Содом и Гомора! ⁹ Земята им лежи в буци смола и купища пепел. Така ще постъпя с онези, които не Ме слушат“ – казва Господ Вседържител.

¹⁰ Така казва Господ на Ездра: „Възвести на Моя народ, че Аз ще им дам Йерусалимското царство, което бях обещал на Израил, ¹¹ ще приема слава от тях и ще им дам вечни жилища, които съм приготвил за тях. ¹² Дървото на живота ще им бъде благовонен балсам, трудът няма да ги изнурява и няма да изнемогват. ¹³ Идете и получете; измолете за себе си малко дни, за да не се забавят! Вече е готово царството за вас. Бъдете бодри! ¹⁴ Бъдете свидетели, небе и земя, че Аз изтребих злото и сътворих доброто. Жив съм Аз!“ – казва Господ.

¹⁵ „Майко! Прегърни синовете си, отглеждай ги с радост като гълъбица, укрепвай краката им, защото Аз те избрах“ – казва Господ. ¹⁶ „Аз ще възкреся мъртвите от техните места и ще ги изведа от гробовете им, защото познах името Си в Израил. ¹⁷ Не бой се, майко на синове, защото Аз те избрах“ – казва Господ.

¹⁸ „Аз ще ти изпратя на помощ Своите слуги Исаия и Йеремия, по чийто съвет Аз осветих и приготвих за тебе дванадесет дървета, отрупани с различни плодове, ¹⁹ и също толкова извори, от които текат мед и мляко, и седем величествени планини, по които цъфтят рози и лилии, чрез тях ще изпълня с радост твоите синове. ²⁰ Оправдай вдовицата, дай правосъдие на сиромах, помогни на бедния, защити сирака, облечи голия, ²¹ погрижи се за болния и немощния, не се присмивай на хромия, защити безръкия и доведи слепия да види Моята светлина, ²² запази зад крепостните си стени стареца и юношата, ^23 (BB)където намериш мъртви, почети ги и ги предай на гроб и Аз ще ти отредя първо място при Своето възкресение.

²⁴ Почивай и бъди спокоен, народе Мой, защото твоето спокойствие ще дойде. ²⁵ Кърми синовете си, добра кърмачко, укрепвай краката им. ²⁶ Никой да не загине от служителите, които ти дадох, защото Аз ще ги изискам от тебе. ²⁷ Не унивай! Когато дойде ден на скръб и лишения, другите ще ридаят, облени в сълзи, а ти ще се веселиш в благоденствие. ²⁸ Езичниците ще ти завиждат, но нищо няма да могат да сторят против тебе“ – казва Господ.

²⁹ „Моите ръце ще те покрият, за да не видят синовете ти преизподнята. ³⁰ Майко, утешавай се със синовете си, защото Аз ще те спася“ – казва Господ. ³¹ „Не забравяй синовете си, които спят. Аз ще ги изведа от всички кътища по земята и ще им окажа милост, защото съм милостив“ – казва Господ Вседържител. ³² „Прегърни децата си, докато дойда и им окажа милост, защото изворите Ми са обилни, а благодатта Ми – непресъхваща.“

³³ Аз, Ездра, приех на планината Хорив заповед от Господа да отида при израилтяните. Когато отидох при тях, те ме отхвърлиха и пренебрегнаха заповедта на Господа. ³⁴ Затова говоря на вас, езичници, които можете да чувате и да разбирате: Очаквайте вашия Пастир, Той ще ви даде вечен покой! Защото близо е Онзи, Който ще дойде при свършека на вековете. ³⁵ Бъдете готови за наградите от небесното царство, защото негаснеща светлина ще възсияе над вас за вечни времена. ³⁶ Избягвайте сянката на този век; приемете сладостта от вашата слава. Ето пред всички свидетелствам за своя Спасител! ³⁷ Приемете поверения дар и се наслаждавайте, като благодарите на Онзи, Който ви е призовал в небесното царство. ³⁸ Станете, стойте и гледайте какъв е броят на отбелязаните във вечерята Господня, ³⁹ на онези, които се преселиха от сянката на този век и приеха от Господа светли дрехи. ⁴⁰ Приеми своето число, Сионе, и заключи своите, които са облечени в бели дрехи и са спазили закона Господен! ⁴¹ Числото на желаните твои синове е пълно. Моли се за царството Господне, за да се освети твоят народ, който е призован от самото начало.

^42 (BC)Аз, Ездра, видях на планината Сион голямо множество, което не можах да изброя, и те всички с песни прославяха Господа. ⁴³ Сред тях беше величествен юноша, който се отличаваше от всички. Той възлагаше венци на главата на всеки от тях и с това ставаше още по-величествен; аз бях поразен от почуда. ⁴⁴ Тогава попитах ангела: „Кои са тези, господарю мой?“ ⁴⁵ Той ми отговори: „Това са онези, които оставиха смъртната дреха, облякоха се в безсмъртна и изповядаха името Божие; те сега се увенчават и приемат победни палмови клонки.“ ⁴⁶ Аз попитах: „А кой е този юноша, който им възлага венци и им връчва палмови клонки?“ ⁴⁷ Той ми отговори: „Самият Син на Бога, Когото те прославяха в този век.“ И аз започнах да славя онези, които твърдо стояха зад името на Господа. ⁴⁸ Тогава ангелът ми каза: „Иди и възвести на моя народ колко и какви дивни дела на Господа си видял!“

Размишленията на Ездра върху съдбата на неговия народ

3 На тридесетата година след разорението на града аз бях във Вавилон. И докато лежах смутен на постелката си, мисли налегнаха душата ми, ² понеже видях опустошението на Сион и богатството на живеещите във Вавилон. ³ Обзет от възмущение, аз се обърнах със страхопочитание към Всевишния ⁴ с думите: „Владико Господи! От самото начало, когато Сам създаде земята, Ти рече, рече и заповяда на пръстта, ^5 (BD)като даде на Адам смъртно тяло, което също беше създание на Твоите ръце, вдъхна у него дух за живот и той стана жив пред Тебе. ⁶ Ти го въведе в рая, който насади Твоята десница, преди земята да роди плодове, ⁷ и му нареди да пази Твоята заповед, но той я наруши. И Ти осъди на смърт него и рода му.

И от него произлязоха поколенията и племената, народите и техните потомства, които брой нямат. ^8 (BE)И всеки народ тръгна по своята воля, започна да върши пред Тебе неразумни дела и да пренебрегва Твоите заповеди. ^9 (BF)Но след време ти изпрати потоп за обитателите на земята и ги изтреби. ¹⁰ И потопът донесе гибел за всеки от тях и смърт за Адам. ^11 (BG)Но Ти остави един от тях – Ной и неговия дом, и от него произлязоха всички праведни.

¹² И когато обитателите на земята взеха да се размножават и синовете, народите и поколенията се умножиха твърде много, те пак започнаха да се предават на безчестие, и то повече от предишните. ^13 (BH)И когато започнаха да вършат пред Тебе беззакония, Ти си избра измежду тях мъж, чието име беше Авраам, ¹⁴ възлюби го и само на него откри волята Си, ¹⁵ даде му вечен завет и му каза, че никога няма да изоставиш потомството му. И му даде Исаак, а на Исаак даде Яков и Исав. ^16 (BI)Ти си избра Яков, а Исав отхвърли. И потомството на Яков стана твърде голямо.

^17 (BJ)Когато изведе потомството му от Египет и го доведе до планината Синай, ¹⁸ Ти преклони небесата, устрои земята, разклати вселената, накара бездните да треперят и смути целия свят. ¹⁹ И Твоята слава премина през огън и земетръс, през бурен вятър и мраз, за да даде Закон за потомството на Яков и усърдие за рода на Израил, ²⁰ но не им отне лукавото сърце, та Твоят закон да принесе плод у тях. ²¹ Пръв Адам престъпи заповедта с лукаво сърце и беше победен. Така стана и с всички, които произлязоха от него. ²² Останаха немощта и законът в сърцето на народа с корен от злото, доброто отстъпи, а злото остана.

^23 (BK)Измина време, изпълниха се години и Ти си издигна служител на име Давид; ²⁴ заповяда му да съгради град на Твое име и да Ти принася в него тамян и жертви. ²⁵ Това се вършеше много години, а после онези, които населяваха града, съгрешиха, ²⁶ като постъпваха във всичко така, както постъпиха Адам и всички негови потомци; защото и те имаха лукаво сърце. ²⁷ И Ти предаде Своя град в ръцете на враговете Си.

²⁸ Тогава си рекох в сърцето: ‘Нима обитателите на Вавилон постъпват по-добре, та затова владеят Сион?’ ²⁹ Когато дойдох тук, видях безчестия, които нямат брой; в тази тридесета година от плена душата ми видя много грешници. И сърцето ми се стопи, ³⁰ защото аз видях как Ти поддържаш тези грешници, щадиш нечестивците, а Своя народ погуби, запази враговете Си ³¹ и не даде никакво знамение на никого как този път да се промени. Нима Вавилон постъпва по-добре от Сион? ³² Или друг народ освен Израил Те е познал? Или пък други племена вярваха в Твоите завети като Яков? ³³ Та на тях нито въздаянието им е същото, нито трудът им е принесъл плод, защото аз преминах сред народите и видях, че те живеят в изобилие, макар и да не си спомнят за Твоите заповеди. ³⁴ И така, претегли на теглилка и нашите беззакония, и делата на живеещите по земята, и никъде няма да се намери Твоето име освен у Израил. ³⁵ Кога не са грешили пред Тебе земните обитатели и кой народ така е пазил Твоите заповеди? ³⁶ Все пак ще намериш поне по имена хора, които спазват Твоите заповеди, но у други народи няма да намериш.“

Отговорите на ангела

4 Тогава изпратеният при мене ангел Уриил в отговор ² ми рече: „Твърде далече е отишло сърцето ти в това време, щом мислиш да достигнеш пътя на Всевишния.“

³ Аз отвърнах: „Така е, господарю.“

А той ми каза: „Пратен съм да ти покажа три пътя и да ти предложа три сходни неща. ⁴ Ако ми обясниш едно от тях, то и аз ще ти покажа пътя, който искаш да видиш, и ще те науча откъде произлиза лукавото сърце.“

⁵ Тогава аз казах: „Говори, господарю!“

А той ми рече: „Иди и претегли огъня, измери вятъра, който духа, или ми върни деня, който вече е изминал.“

⁶ Аз отвърнах: „Кой човек може да извърши това, което ти искаш от мене?“

⁷ А той ми рече: „Ако бях те попитал как са устроени морските дълбини, колко са изворите в основата на бездната или над твърдта или пък какви са пределите на рая, ⁸ може би щеше да ми отговориш: в бездната не съм слизал, нито в ада, не съм се изкачвал никога и на небето. ⁹ Но сега аз те попитах само за огъня, за вятъра и за деня, който си преживял, онова, без което не можеш. И на това ти не ми отговори.“ ¹⁰ И добави още: „Щом не можеш да разбереш онова, което те съпътства от младини, ¹¹ как съществото ти би вместило у себе си пътя на Всевишния и в това вече покварено време би разбрало покварата, която виждат моите очи?“ ¹² На това аз отговорих: „По-добре щеше да бъде съвсем да ни нямаше, отколкото да живеем в безчестие и да страдаме, без да знаем защо!“

^13 (BL)А той в отговор ми рече: „Ето аз отидох в гора сред полето и заварих дърветата, събрани на съвет.“ ¹⁴ Те говореха: „Нека да тръгнем и да обявим война на морето, за да отстъпи то пред нас и там да създадем други гори!“ ¹⁵ Така и морските вълни се събраха на съвет. Те казаха: „Нека се вдигнем и да завладеем горите в полето, за да се сдобием и с други пространства!“ ¹⁶ Но замисълът на гората беше напразен, защото дойде огън и я изгори. ¹⁷ Така стана и със замисъла на морските вълни – натрупа се пясък и ги задържа. ¹⁸ Ако ти им беше съдия, кого щеше да оправдаеш и кого щеше да обвиниш?

¹⁹ Аз отговорих: „Наистина замисълът и на едните, и на другите е бил напразен. Защото на гората е дадена земя, а на морето – пространство, по което вълните да се носят.“

²⁰ Тогава той ми отговори: „Твоята присъда е справедлива, но защо не отсъди така и за самия себе си? ²¹ Защото, както земята е дадена за гората, а морето – за вълните му, така и земните обитатели могат да разберат само онова, което е на земята, а небесните – онова, което е в небесните висини.“

²² В отговор аз рекох: „Моля ти се, Господи, нека ми се даде ум, за да разбирам! ²³ Не искам да питам за висшето, а за онова, което става всеки ден сред нас. Защо Израил е предаден на езичниците за поругание? Защо народът, който Ти възлюби, е предаден на нечестиви племена, законът на предците ни вече не се зачита и никъде няма писани наредби? ²⁴ Преминаваме през времето като скакалци, живеем в страх и ужас и станахме недостойни за милосърдие. ²⁵ Ала какво ще стори Той с името Си, което Сам ни даде? Ето за това питах аз.“

²⁶ Тогава той ми отговори: „Колкото повече се стремиш да разбереш, толкова повече ще се удивляваш, защото времето много бърза към края си ²⁷ и не може да обгърне онова, което е обещано на праведните в бъдните времена, защото сегашното време е пълно с неправда и немощ. ²⁸ А за онова, за което ме пита, ще ти кажа: злото е посято, а за изкореняването му още не е дошло време. ²⁹ Затова докато посятото не се изтръгне и не се разчисти мястото, където е посято злото, няма да има земя, на която е посято доброто. ³⁰ Защото зърното от злото семе е посято в сърцето на Адам още отначало и колко безчестия е породило то досега и ще поражда, докато настъпи вършитба! ³¹ Така че сам прецени колко нечестиви плодове е народило зърното от злото семе. ³² И каква вършитба ще настане, когато се пожънат безбройните му класове!“

³³ Аз го попитах: „Но как и кога ще стане това, защото годините ни са злочести и бързо преминават?“ ³⁴ Той отговори: „Не бързай да се издигаш по-горе от Всевишния, защото напразно бързаш да бъдеш по-горе от Него. Отиваш много надалече! ³⁵ Но нали за същото питаха душите на праведните в своите затвори: ‘Докога ще се надяваме така, кога ще дойде плодът на нашата отплата’?“ ³⁶ На това архангел Йеремиил отговори: „Когато се попълни броят на вашите потомци, защото Всевишният с теглилка е претеглил това време, ³⁷ с мярка е измерил времето, обозначил е времето с число и няма да подтикне, нито ще ускори това, докато не се изпълни определената мяра.“

³⁸ Аз пък отговорих: „О, Владико Господи! Но ние всички сме изпълнени с безчестие ³⁹ и може би заради нас не се напълват житниците на праведните, заради греховете на живеещите на земята.“

⁴⁰ На това той рече: „Иди да попиташ бременна жена може ли, след като изтекат девет месеца, нейната утроба да задържи в себе си плода?“

⁴¹ Аз отвърнах: „Не може, Господи.“ Тогава той ми каза: „И обиталищата на душите в преизподнята са подобни на утробата. ⁴² Както родилката бърза да роди, за да се избави от родилните болки, така и те бързат да върнат повереното им отначало. ⁴³ Тогава ще ти бъде показано онова, което желаеш да видиш.“

⁴⁴ Аз отговорих: „Ако съм придобил благодат пред твоите очи, ако е възможно и ако аз съм достоен за това, ⁴⁵ покажи ми дали онова, което предстои, е по-голямо от онова, което е преминало, или това, което се е сбъднало, е по-голямо от онова, което ще настъпи! ⁴⁶ Аз зная това, което е преминало, но не зная какво ще дойде.“ ⁴⁷ А той ми рече: „Застани от дясната ми страна и ще ти обясня значението чрез подобие.“

⁴⁸ И аз застанах и видях: ето горяща пещ минава пред мене; и когато пламъкът премина, видях, че остана дим. ⁴⁹ След това дъждоносен облак мина пред мене и от него се изля силен дъжд, но щом поройният дъжд престана, останаха капки. ⁵⁰ Тогава той ми каза: „Ти сам си помислѝ! Както дъждът е нещо повече от капките, а огънят – нещо повече от дима, така мярата на миналото е надделяла, а са останали капки и дим.“

⁵¹ Аз го попитах за отговор с думите: „Мислиш ли, че ще доживея до тези дни? И какво ще стане през тези дни?“

⁵² А той ми отговори: „Мога да ти кажа нещо за знаменията, за които ме питаш, но не съм изпратен да говоря с тебе за твоя живот, а пък и не зная.“

5 „А сега – за знаменията: ето ще настанат дни, когато мнозина от жителите на земята, владеещи знание, ще бъдат грабнати, пътят на истината ще се скрие и светът ще обеднее откъм вяра. ² И ще се умножи несправедливостта, която ти сега виждаш и за която някога си чувал. ³ И страната, която сега виждаш да господства, ще бъде изложена на опустошение. ⁴ Ако пък Всевишният ти даде да доживееш, ти ще видиш как след третата тръба слънцето ще грейне посред нощ, а луната – през деня. ⁵ И от дървото ще капе кръв, камъкът ще заговори и народите ще се раздвижат. ⁶ Тогава ще се възцари онзи, когото жителите на земята не очакват, и прелетните птици ще отлетят. ⁷ Содомското море ще изхвърли риби, ще издава нощем глас, за мнозина непознат, но всички ще чуят гласа му. ⁸ На много места ще настъпят размирици, огън ще бъде изпращан често от небето, диви зверове ще сменят леговищата си и нечисти жени ще раждат чудовища. ⁹ Сладките води ще се превърнат в солени и приятели ще се опълчат срещу приятели. Тогава умът ще се скрие, разумът ще се оттегли в своето хранилище. ¹⁰ Мнозина ще го търсят, но няма да го намерят, и несправедливостта и невъздържаността ще се умножат на земята. ¹¹ И една област ще пита друга съседна: ‘Не е ли минавала през тебе справедливостта, която прави човека справедлив?’ А тя ще отрече. ¹² Тогава хората ще се надяват, но няма да имат сполука; ще се трудят, но няма да са на прав път. ¹³ Позволено ми е да ти говоря за тези знамения. Но ако отново, както сега, със сълзи се помолиш и постиш седем дена, ще чуеш още повече от това.“

¹⁴ Тогава дойдох на себе си. Тялото ми силно трепереше, а душата ми, изнемощяла, сякаш ме напускаше. ¹⁵ Но ангелът, който беше дошъл при мене и ми говореше, ме подкрепи, даде ми сили и ме изправи на крака.

¹⁶ А на втората нощ при мене дойде Фалтиил, водач на народа, и ме попита: „Къде си бил и защо лицето ти е печално? ¹⁷ Нима не знаеш, че на тебе е поверен Израил в земята на преселението му? ¹⁸ Затова стани и хапни хляб, и не ни оставяй в ръцете на хищни вълци, както пастир – стадото си!“

¹⁹ Тогава му казах: „Иди си, не се приближавай до мене седем дена, а след това ще дойдеш при мене!“ Той се вслуша в това, което му казах, и се отстрани от мене.

Безсилието на човешкия разум

²⁰ Аз пък постих седем дена в плач и стенания, както ми беше заповядал ангел Уриил. ²¹ И след седем дена отново тъжни мисли изпълниха сърцето ми. ²² Но обзет от дух на разум, аз отново се обърнах към Всевишния ²³ и казах: „О, Владико Господи! От всички гори по земята и от всички дървета по нея Ти Си избра само лозата; ²⁴ от цялата земна шир Ти Си избра само пещерата и от всички цветя в света Ти Си избра лилията; ²⁵ от всички морски бездни Ти Си напълни само един източник, а измежду всички построени градове Ти Си освети само Сион; ²⁶ от всички сътворени птици Ти Си нарече само гълъбицата, а от всичкия сътворен добитък Ти Си избра само овцата; ²⁷ измежду всички многобройни народи Ти Си избра един народ, възлюби го и му даде съвършен Закон.

²⁸ Но сега, Господи, защо предаде този един на мнозина, от един корен направи други издънки и разпръсна Своя единствен народ сред много народи? ²⁹ И го потъпкаха онези, които се противяха на Твоите обещания и които не вярваха на Твоите завети! ³⁰ И ако Ти вече силно си намразил Своя народ, нека той да се наказва от Твоите ръце!“

³¹ Докато изговарях тези думи, беше ми изпратен ангелът, идвал при мене преди посред нощ, ³² и ми рече: „Чуй ме, аз ще те науча; слушай ме внимателно и аз ще ти кажа повече неща!“

³³ Аз казах: „Говори, господарю мой!“ А той ми отвърна: „Твърде далече си отишъл в мислите си за Израил; нима ти го обичаш повече от Онзи, Който го е сътворил?“

³⁴ Аз отговорих: „Не, господарю мой, но вътрешно се измъчвам винаги, когато се стремя да достигна пътя на Всевишния и да изследвам поне отчасти Неговото правосъдие.“

³⁵ А той ми рече: „Не можеш.“ Аз попитах: „Защо, господарю мой? По-добре да не бях се раждал и майчината ми утроба да ми бе станала гроб, отколкото да гледам страданието на Яков и изнурените потомци на Израил!“

³⁶ Той ми отговори: „Изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки, съживи изсъхналите цветя; ³⁷ отвори заключените обители, изведи ми затворените в тях ветрове, покажи ми образа на гласа и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш.“

³⁸ Аз отвърнах: „Владико Господи! Кой може да знае това освен онзи, който не живее с хора? ³⁹ И аз, безумният, как мога да говоря за онова, за което Ти ме попита?“

⁴⁰ Тогава Той ми рече: „Както не можеш да направиш нищо от споменатото, така не можеш да узнаеш Моите присъди, нито предела на любовта, която съм обещал на Своя народ.“

⁴¹ Аз запитах: „Но ето Господи, Ти си близък на онези, чийто край приближава; какво ще правят онези, които са били преди мене, или ние, или пък онези, които ще бъдат след нас?“

⁴² Той ми каза: „Аз ще оприлича Своето правосъдие на венец; както няма закъснение за последните, така няма да има избързване за първите.“

⁴³ Тогава Му рекох: „Но нима Ти не би могъл да съединиш в едно онези, които са създадени преди, онези, които съществуват, и онези, които ще бъдат, за да обявиш по-скоро Своята присъда?“ ⁴⁴ Той ми отговори: „Творението не може да изпревари своя Творец, нито пък сегашното време може да обхване в себе си всички, сътворени в него.“

⁴⁵ Но аз попитах: „Как тогава Ти каза на Своя раб, че си дал живот на създаденото творение заедно и творението, издържало това? Тогава и сега съществуващите биха могли да издържат заедно.“

⁴⁶ Той ми рече: „Попитай жената, ако ражда десет, защо ги ражда през определено време, и я помоли да роди десетте наведнъж.“

⁴⁷ Аз отвърнах: „Това е невъзможно, трябва да става през определено време.“

⁴⁸ Тогава Той ми каза: „И Аз дадох на земните недра способност посятото върху земята да никне през определено време. ⁴⁹ Както детето не върши това, което подобава на стареца, така и Аз устроих света, създаден от Мене.“

⁵⁰ Аз Му рекох: „Щом Ти ми откри пътя, позволи ми да Те попитам дали майка ни, за която ми говори, е още млада или се приближава към старостта?“

⁵¹ А Той ми отговори: „Попитай за това онази, която ражда, и тя ще ти даде отговор. ⁵² Попитай я защо ражданите сега от нея не приличат на родените по-рано, а са по-малки на ръст от тях? ⁵³ И тя ще ти отговори: ‘Едните родих в разцвета на младостта, а другите – в старост, когато утробата губеше сила.’ ⁵⁴ Ето защо размисли: ‘вие сега сте по-малки на ръст от онези, които са били преди вас; ⁵⁵ а онези след вас ще бъдат по-малки от вас, понеже са творения на застаряващ, у когото е преминала силата на младостта’.“

^[b] Тогава рекох: „Господи, моля, ако съм придобил благоволение пред Твоите очи, покажи на Своя служител чрез кого ще спасиш творението Си?“

6 А Той ми каза: „От началото на сътворението на света, преди да бъдат установени пределите на времето и преди да повеят ветровете, ² преди да се чуят отгласите на гърма и преди да заблестят светкавиците, преди да се устроят основите на рая ³ и преди да се яви красотата на цветята, преди да се утвърдят силите на движение и преди да се съберат безбройните ангелски войнства, ⁴ преди да се издигнат въздушните висоти и преди да се определят размерите на твърдта, преди да се запалят огньове на Сион ⁵ и преди да бъдат изследвани изминалите години и да бъдат отделени онези, които грешат сега, и запечатани онези, които са пазили вярата като съкровище, ⁶ тогава Аз помислих и създадох всичко Сам, а не чрез друг.“

⁷ Тогава аз попитах: „Какво е разделението на времето и кога ще е краят на първото и началото на последното?“

⁸ Той ми отговори: „От Авраам чак до Исаак, когато от него се родиха Яков и Исав, ръката на Яков е държала отначало петата на Исав – ⁹ край на това време е Исав, а начало на следващото – Яков. ¹⁰ Ръката на човека е негово начало, а край – петата му. За друго, Ездра, недей Ме пита.“

¹¹ В отговор Му рекох: „О, Владико Господи! Ако съм придобил благодат пред Твоите очи, ¹² моля Ти се, покажи на Своя служител края на Твоите знамения, част от които ми показа миналата нощ.“

¹³ А Той се обърна към мене с думите: „Изправи се на краката си и слушай гласа, изпълнен с грохот, ¹⁴ сякаш е настанал земетръс; но мястото, където стоиш, няма да се поклати. ¹⁵ Затова, когато заговори, не изпадай в ужас, защото ще стане дума за края и земните основи ще усетят това. ¹⁶ А понеже думата е за самите тях, земята ще затрепери и ще се разклати, защото знае, че краят им трябва да се промени.“

¹⁷ И когато чух гласа, изправих се на краката си и слушах. И ето глас говорещ; и грохотът му беше като грохот от много води. ¹⁸ Той каза: „Ето настъпват дни, когато Аз ще започна да се приближавам, за да посетя живеещите на земята; ¹⁹ когато ще започна да изисквам от онези, които чрез своята неправда причиниха несправедливо голяма вреда, и когато мярката на унижението на Сион ще се изпълни. ²⁰ А когато бъде отбелязано времето, което ще започне да преминава, ето знаменията, които ще покажа: книгите ще се разтворят пред небесния свод и всички заедно ще видят; ²¹ едногодишните деца ще проговорят със свой глас и бременните жени ще раждат недоносени деца на три и четири месеца, които ще останат живи и ще укрепнат; ²² засетите ниви ще се явят внезапно като незасети и пълните житници ще се окажат празни; ²³ след това ще затръби тръба и щом я чуят, внезапно всички ще се ужасят. ²⁴ Тогава приятели ще се въоръжат срещу приятели като срещу врагове, страх ще обхване земята заедно с нейните жители, а изворите ще пресъхнат и три часа няма да текат.

²⁵ Всеки, който остане жив след всичко това, което ти предсказах, сам ще се спаси и ще види от Мене спасение и края на вашето време. ²⁶ И ще видят това избраните, които не са вкусили смърт от раждането си, и ще се измени сърцето на живите и ще се почувства по друг начин, ²⁷ защото злото ще бъде изтребено и лукавството ще изчезне. ²⁸ Тогава вярата ще разцъфти, а разтлението ще бъде победено. И ще се яви истината, която толкова време е оставала без плод.“

²⁹ Когато Той говореше, аз погледнах онзи, пред когото стоях. ³⁰ И той ми рече: „Аз дойдох да ти покажа времето на идващата нощ. ³¹ И така, ако отново се помолиш и отново постиш седем дена, аз ще ти покажа повече през деня, ³² защото твоят глас е чут от Всевишния. Крепкият видя добрите ти постъпки, видя и чистотата, която си пазил от младини. ³³ Поради това Той ме изпрати да ти покажа всичко това и да ти кажа: ‘Надявай се и недей да се боиш! ³⁴ Нека не ти идват бързо лъжовни мисли в първото време, за да не те съдят бързо и в последното време’.“

Съдбата на грешните и праведните

³⁵ И пак така със сълзи се молих, и пак постих седем дена, за да се изпълнят трите седмици, които ми бяха определени. ³⁶ А на осмата нощ сърцето ми отново бе обзето от смут и аз започнах да говоря пред Всевишния, ³⁷ защото духът ми се възпламени и душата ми се измъчваше. ³⁸ И казах: „Господи, Ти говори още от началото на творението и в първия ден рече: ‘Да бъдат небе и земя’; и Твоето слово стана дело. ³⁹ Тогава Духът се носеше, навред беше тъмнина и мълчание и нямаше още звук от човешки глас. ⁴⁰ Тогава Ти заповяда от Твоите съкровищници да излезе обилна светлина, за да се появи Твоето дело.

⁴¹ През втория ден Ти създаде небесния свод и му заповяда да раздели вода от вода, за да се издигне една част над свода, а другата да остане под свода.

⁴² В третия ден Ти заповяда на водите да се съберат на една седма част от земята, а шестте части превърна в суша и ги остави да служат пред Тебе за засяване и обработване. ⁴³ Твоето слово се появяваше и веднага се превръщаше в дело; ⁴⁴ изведнъж се появиха безброй различни плодове, многообразие от вкусове, цветя с неподражаеми багри и с неизказано благоуханен дъх. Всичко това беше извършено в третия ден.

⁴⁵ В четвъртия ден Ти заповяда да се явят сиянието на слънцето, лунната светлина, да се разположат звездите ⁴⁶ и заповяда те да служат на човека, който щеше да бъде създаден.

⁴⁷ В петия ден Ти каза на седмата част, където беше събрана водата, да произведе животни, птици и риби, и стана така. ⁴⁸ По знак от Бога нямата и бездушна вода произведе животни, за да възвестяват всички Твоите чудни дела. ⁴⁹ Тогава Ти запази две животни: едното се наричаше бегемот, а другото – левиатан. ⁵⁰ Ти ги отдели едно от друго, защото седмата част, където беше събрана водата, не можеше да ги побере заедно. ⁵¹ На бегемота даде една част от земята, превърната в суша в третия ден, за да живее там, където има хиляди гори. ⁵² На левиатана даде седмата, водната част, за да служи за храна на онези, на които Ти искаш и когато искаш.

⁵³ В шестия ден Ти заповяда на земята да произведе пред Тебе добитък, зверове и влечуги. ⁵⁴ А след тях Ти сътвори Адам, когото постави за господар над всички Свои творения и от когото произхождаме всички ние и народът, който Ти избра.

⁵⁵ Всичко това аз казах пред Тебе, Господи, защото Ти си създал този свят за нас. ⁵⁶ А за другите народи, произлезли от Адам, Ти каза, че те са нищо, че са като слюнка, и оприличи цялото им множество на капки, капещи от съд. ⁵⁷ И сега, Господи, ето тези народи, които Ти не смяташе за нищо, започнаха да властват над нас и да ни поглъщат. ⁵⁸ А ние, Твоят народ, който Ти нарече първороден и единороден, възлюбен и Свой, сме предадени в техните ръце. ⁵⁹ Ако това време е създадено за нас, то защо ние не получаваме в наследство нашето време? И докога това?“

7 Когато изрекох тези думи, беше ми изпратен ангелът, който беше изпращан при мене миналите нощи, ² и ми каза: „Стани, Ездра, и чуй думите, които дойдох да ти кажа!“

³ Аз отвърнах: „Говори, господарю мой!“

И той ми рече: „Морето е разположено в обширно място, за да бъде дълбоко и безмерно; ⁴ но влизането в него е на тясно място, подобно на река, ⁵ така че как би могъл да стигне до широкото място онзи, който поиска да влезе в морето, да го види или да властва над него, ако не мине през тясното? ⁶ Или друго сравнение. Градът е построен и разположен на равнинно място и е пълен с всякакви блага, ⁷ но достъпът до него е тесен и разположен на стръмнина, така че отдясно е огън, а отляво – дълбока вода. ⁸ Между тях, тоест между огъня и водата, има само една пътека, където едва може да стъпи човешки крак. ⁹ И ако градът се даде в наследство на един човек, как той ще си получи наследството, ако не мине през лежащата на пътя му опасност?“

¹⁰ Аз отговорих: „Така е, Господи!“

А Той ми рече: „Такъв е и делът на израилтяните. ¹¹ За тях Аз създадох времето; но когато Адам наруши Моите наредби, беше определено да стане онова, което беше извършено. ¹² И достъпите към това време станаха тесни, болезнени и трудни, а така също малки, лукави, изпълнени с беди и изискващи големи усилия. ¹³ А достъпите към бъдещото време са широки, безопасни, принасящи плода на безсмъртието. ¹⁴ Така че, ако влизащите не живеят в притеснения и неволи, те няма да получат онова, което е приготвено. ¹⁵ Защо тогава се смущаваш като тленен и защо се вълнуваш като смъртен? ¹⁶ Защо не прие в сърцето си бъдещето, а прие настоящето?“

¹⁷ В отговор аз казах: „Владико Господи! Ето Ти определи със Закона Си, че праведните ще наследят това, а грешните ще загинат. ¹⁸ Праведните ще претърпят притеснения в надежда за широта, но живелите нечестиво, макар и претърпели притеснения, няма да видят тази широта.“

¹⁹ А Той ми рече: „Няма по-висш съдия от Бога, нито някой разбира повече от Всевишния. ²⁰ Мнозина гинат в този живот, защото пренебрегват Закона, който Бог им е предложил. ^21 (BM)А Бог строго заповяда на онези, които идват, кога да дойдат, какво да вършат, за да бъдат живи, и какво да спазват, за да не бъдат наказани. ²² Но те не послушаха и Му се възпротивиха, утвърдиха у себе си лъжовна мисъл. ²³ Те се увлякоха от греховни измами, говореха за Всевишния, че Той не съществува, не познаха пътищата Му, ²⁴ пренебрегнаха Закона Му, отхвърлиха обещанията Му, нямаха вяра в разпоредбите Му, не вършеха делата, които Той би приел. ²⁵ И затова, Ездра, на празните – празно, а на пълните – пълно.

²⁶ Ето ще дойде време, когато ще се явят знаменията, които ти предсказах, и ще се яви невестата и с появата си ще се покаже – скривана сега от земята. ²⁷ И всеки, който се избави от изброените по-преди злини, сам ще види Моите чудеса. ²⁸ Защото ще се яви Моят Син Иисус заедно с онези, които са с него, и останалите ще се наслаждават четиристотин години. ²⁹ А след тези години Моят Син Христос ще умре като предзнаменование за всички хора, които дишат. ³⁰ И светът ще се върне в старото мълчание за седем дена, както е било преди, така че никой да не остане. ³¹ А след седем дена заспалият свят ще се събуди и поквареният ще умре. ³² И земята ще върне онези, които спят в нея, и праха на онези, които мълчаливо обитават в него, а хранилищата ще върнат поверените им души. ³³ Тогава Всевишният ще се яви на съдийския престол, ще преминат нещастията и дълготърпението ще се изчерпи. ³⁴ Само едно съдилище ще пребъде, истината ще се утвърди, а вярата ще се укрепи. ³⁵ Тогава ще последва делото, ще се яви възмездието, ще се издигне правдата, ще престане господството на неправдата.“

³⁶ Аз казах: „Авраам пръв се помоли за содомците, Мойсей – за бащите, които бяха съгрешили в пустинята; ³⁷ след него Иисус – за Израил в дните на Ахан; ^38 (BN)Самуил и Давид – за подложените на унищожение, Соломон – за онези, които дойдоха за освещаването; ^39 (BO)Илия – за онези, които получиха дъжд, и за мъртвеца, за да оживее; ⁴⁰ Езекия – за народа през времето на Сенахирим, и мнозина – за мнозина. ⁴¹ И така, ако тогава, когато беше нараснала покварата и неправдата се беше умножила, а праведните се молеха за неправедните, защо това да не стане и сега?“

⁴² Той ми рече в отговор: „Сегашното време не е край, невинаги в него има слава, затова са се молили за немощните. ⁴³ А съдният ден ще бъде край на това време и начало на времето на бъдещото безсмъртие, когато тлението ще премине, ⁴⁴ невъздържанието ще престане, ще се пресече неверието, а ще се увеличи правосъдието, ще блесне истината. ⁴⁵ Тогава никой няма да може да избави погиналия, нито да погуби онзи, който е победил.“

⁴⁶ Аз отговорих: „Ето моята първа и последна дума: по-добре щеше да бъде да не се дава земята на Адам или след като му е била вече дадена, да му беше попречено да не съгреши. ⁴⁷ Каква полза за всички да живеят в скърби през сегашното време, а след като умрат, да очакват наказание? ⁴⁸ Какво направи ти, Адаме? Когато ти съгреши, падението не беше само твое, но и наше, защото произлизаме от тебе. ⁴⁹ Каква полза за нас, че ни е обещано време на безсмъртие, а сме вършили смъртни дела? ⁵⁰ На нас е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни. ⁵¹ За нас бяха приготвени жилища, здрави и сигурни, но ние живяхме лошо. ⁵² Славата на Всевишния ще дойде, за да покрие живелите благочестиво, но ние вървяхме по лоши пътища. ⁵³ Ще бъде показан раят, чийто плод остава нетленен и в който има покой и изцеление. ⁵⁴ Но ние няма да влезем в него, защото бродехме из безплодни места. ⁵⁵ Лицата на онези, които са пазили въздържание, ще блеснат по-ярко от звездите, а нашите лица са по-черни от мрака. ⁵⁶ Докато бяхме живи и вършехме беззаконие, ние не помислихме, че след смъртта ще страдаме.“

⁵⁷ Той отговори с думите: „Това е размишление за борбата, която трябва да води родилият се на земята човек, ^58 (BP)та ако бъде победен, да претърпи онова, за което ти спомена; ако пък победи, да получи това, за което Аз говоря. ⁵⁹ Това е онзи живот, за който Мойсей, когато беше жив, отправи следните думи към народа: ‘Избери си живот, за да живееш.’ ⁶⁰ Но не повярваха нито на него, нито на пророците след него, нито на Мене, Който им говорих, ⁶¹ че няма да има скръб за тяхната погибел, както ще има радост за онези, за които е приготвено спасение.“

⁶² Аз отвърнах: „Зная, Господи, че Всевишният се нарича милосърден, защото ще помилва онези, които още не са дошли на света, ⁶³ и че е милостив към онези, които прекарват живота си според Неговия Закон. ⁶⁴ Той е дълготърпелив, защото показва дълготърпение към съгрешилите като към Свое творение. ⁶⁵ Той е щедър, защото е готов да дава според нуждата, ⁶⁶ и е твърде милостив, защото увеличава милостта Си към тези, които сега живеят, и към живелите по-рано, и към онези, които ще живеят. ⁶⁷ Защото, ако Той не увеличаваше Своите милости, времето не би могло да продължава да съществува с онези, които обитават в него. ⁶⁸ Той дава дарове, защото ако не даряваше според благостта Си, за да могат нечестивите да намерят облекчение за беззаконията си, дори и десетохилядна част от хората не би могла да остане жива. ⁶⁹ Той е Съдия и ако не прощаваше на онези, които са сътворени чрез Неговото слово, и не пренебрегваше многото незачитания, ⁷⁰ може би от безбройното множество биха останали само малцина.“

8 Той ми отговори: „Всевишният е сътворил това време за мнозина, а бъдещото за малцина. ² Ще ти приведа, Ездра, едно сравнение. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че предоставя твърде много пръст, от която правят съдове от глина, а малко пясък, от който се получава злато, така са и делата на сегашното време – ³ мнозина са сътворените, но малцина ще се спасят.“

⁴ Тогава изрекох следното: „Душо моя, проумей смисъла и приеми мъдростта, ⁵ защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.

⁶ О, Господи, нима няма да позволиш на Своя служител да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни – усъвършенстване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името ‘човек’? ⁷ Ти си единствен, а ние сме единственото творение на Твоите ръце, както Ти каза. ⁸ И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти създаваш частите му? Как Твоето творение се запазва в огъня и във водата и как пак Твоето създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, сътворена в него? ⁹ И пазещото, и онова, което се пази, и едното, и другото се запазват, и майчината утроба своевременно връща запазеното, което е израсло в нея. ¹⁰ Ти си заповядал от самите части, тоест от гърдите, да се дава мляко – плод от гръдни зърна, ¹¹ за да се храни създаденото до някое време, а след това ще го предадеш на Твоето милосърдие. ¹² Ти си го възпитал със Своята правда, научил си го на Своя Закон, обхванал си го със Своя разум ¹³ и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело. ¹⁴ Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед е лесно да се нареди и да се запази онова, което е било създадено.

¹⁵ И сега, Господи, аз ще кажа: Ти знаеш повече за всеки от хората; ала аз ще говоря за Твоя народ, за който страдам, ¹⁶ за Твоето наследство, за което проливам сълзи, за Израил, за който скърбя, за потомството на Яков, заради което съм съкрушен. ¹⁷ Ще започна да се моля пред Тебе за себе си и за тях, защото виждам грехопадението, в което изпаднахме ние, живеещите на земята. ¹⁸ Но аз чух, че скоро ще дойде Съдията. ¹⁹ Затова чуй гласа ми, вслушай се в думите ми и аз ще говоря пред Тебе.“

Ето началото на думите на Ездра, преди да бъде взет. ²⁰ Тогава казах: „Господи, Който живееш вечно, Чиито очи са устремени към най-високото и небесното, ²¹ Чийто престол е неоценим и Чиято слава е непостижима, на Когото се подчиняват с трепет ангелските войнства ²² и му служат във вятър и огън, Чието слово е истинно и думите – неизменни, ²³ Чиято повеля е силна и Чието управление е страшно, Чийто поглед пресушава бездни, Чийто гняв стопява планини и така истината пребъдва вечно, ²⁴ чуй молитвата на Своя служители се вслушай в молбата на Своето създание! ²⁵ Докато съм жив, ще говоря, и докато разбирам, ще отговарям.

²⁶ Не се взирай в греховете на Своя народ, а в онези, които Ти служат истински; ²⁷ не обръщай внимание на нечестивите дела на езичниците, а на делата на онези, които спазиха Твоите завети сред страдания; ²⁸ не мисли за онези, които постъпваха лицемерно спрямо Тебе, а си спомни за тези, които, по Твоя воля, разбраха що е страх; ²⁹ не погубвай онези, които живяха като добитък, а погледни тези, които блестящо изучаваха Твоя Закон; ³⁰ не се гневи на онези, които са смятани за по-лоши от зверове, но възлюби тези, които винаги се надяват на Твоето правосъдие и слава. ³¹ Защото ние и бащите ни страдаме от такива болести, а Ти ще се наречеш милосърден заради нас, грешните. ³² Ако поискаш да ни помилваш, ще се наречеш милосърден, защото ние нямаме праведни дела. ³³ А праведните, извършили много дела, ще получат награда според своите дела.

³⁴ Какво е човекът, та да му се гневиш, и този род покварен, та да се огорчаваш толкова от него? ³⁵ Наистина измежду родените няма никой, който да не е постъпил нечестиво, и никой измежду изповядващите Тебе, който да не е съгрешил. ³⁶ Тъкмо в това и ще се явят Твоята справедливост и Твоята благост, Господи, когато помилваш онези, на които не са присъщи добрите дела.“

³⁷ Той ми отговори: „Ти каза нещо справедливо и както рече, така и ще стане. ³⁸ Защото наистина Аз не мисля за делата на онези, които са съгрешили преди смъртта, преди съда, преди гибелта, ³⁹ а се радвам за подвизите на праведните, за това, как те са странствали, как са се спасявали и са се трудили да заслужат награда. ⁴⁰ Както Аз казах, така е. ⁴¹ Както земеделецът сее по земята много семена и сади много растения, но не всичко посято оцелява след време и не всичко посадено хваща корен, така и не всички онези, които са посети в това време, ще се спасят.“

⁴² Аз отвърнах: „Ако съм придобил благодат, ще говоря. ⁴³ Както семето на земеделеца загива, ако не поникне, след като не получи навреме Твоя дъжд, или пък се развали от много дъжд, ⁴⁴ така е и с човека, създаден от Твоите ръце: Ти се наричаш негов първообраз, защото си подобен на него, за когото си създал всичко и когото Ти уподоби на семето на земеделеца. ⁴⁵ Не се гневи на нас, но пощади Своя народ и помилвай Своето наследство, защото Ти си милосърден към създанието Си.“

⁴⁶ Той ми отговори с думите: „Сегашното е за сегашните и бъдещото – за бъдещите. ⁴⁷ Много не ти достига, за да можеш да обикнеш Моето създание повече от Мене, макар и често да съм се доближавал до тебе самия и никога до неправедните. ⁴⁸ Но и по това ти си необикновен в очите на Всевишния, ⁴⁹ задето си се смирил, както ти прилича, и не си оценявал себе си така, че да бъдеш прославян много между праведните. ⁵⁰ Много и горчиви неволи ще постигнат в последното време онези, които населяват света, защото ще живеят много надменно. ⁵¹ А ти се грижи за себе си и търси слава за подобните на тебе, ⁵² защото за вас е отворен раят и е насадено дървото на живота, за вас е предназначено бъдещото време, подготвено е изобилието, съграден е градът, приготвени са покоите, съвършената благост и съвършената мъдрост. ^53 (BQ)Коренът на злото е запечатан за вас, немощта и тлението са скрити от вас и покварата бяга в ада, за да бъде забравена. ⁵⁴ Минаха болестите и накрая се показа съкровището на безсмъртието.

⁵⁵ Така че не се старай да узнаеш повече за множеството на загиващите. ⁵⁶ Защото, като получиха свобода, те отхвърлиха Всевишния, пренебрегнаха закона Му, изоставиха пътищата Му, ⁵⁷ а освен това потъпкаха и праведниците Му ^58 (BR)и казваха в сърцето си: ‘Няма Бог’, макар и да знаеха, че са смъртни. ⁵⁹ Както вас ви чака онова, за което беше казано преди, така и тях – жажда и мъки, които са приготвени. Бог не искаше да погуби човека, ⁶⁰ ала самите създадени оскверниха името на Онзи, Който ги е сътворил, и се показаха неблагодарни към Онзи, Който им беше приготвил живот. ⁶¹ Поради това сега наближава Моят съд. ⁶² Не разкрих това на всички, а само на тебе и на малцина, подобни на тебе.“

Тогава аз казах: ⁶³ „Ето Господи, сега Ти ми показа много знамения, които ще започнеш да твориш в последното време, но не показа кога.“

9 Той ми отговори: „Като измерваш, измервай времето у себе си и когато видиш, че е преминала една част от посочените преди знамения, ² тогава ще разбереш, че тъкмо това е времето, когато Всевишният ще започне да посещава създадената от Него епоха. ³ Когато в това време се появят движения на земята, смутове сред народите, ⁴ тогава ще разбереш, че за това е говорил Всевишният от дните, съществували преди тебе, за това е говорил отначало. ⁵ Както всичко, сътворено във времето, има начало, върви към свършек и се появява краят, ⁶ така и времената на Всевишния имат начало, което се открива чрез чудеса и сили, и край, който се появява чрез действия и знамения.

⁷ Всеки, който се спаси и който успее чрез делата си и вярата, в която вярва, да избегне споменатите преди нещастия, ⁸ ще остане и ще види спасението от Мене в Моята земя и в Моите предели, които осветих от векове. ⁹ Тогава ще съжаляват онези, които се отклониха от Моите пътища, и ще бъдат в мъки онези, които ги отхвърлиха с презрение. ¹⁰ Онези, които не Ме познаха, макар да получаваха в живота си благодеяния, ¹¹ които пренебрегнаха Моя закон, не го разбраха, но го пренебрегнаха, когато още бяха свободни и когато още им беше открито мястото за покаяние, ¹² те ще Ме познаят след смъртта си в мъката. ¹³ Но ти не любопитствай повече как нечестивите ще се мъчат, а се старай да узнаеш как и кога ще се спасят праведните, на които принадлежи времето и заради които е времето.“

¹⁴ Аз отвърнах: ¹⁵ „Преди казвах и сега казвам, и занапред ще казвам, че тези, които ще загинат, са повече от онези, които ще се спасят, ¹⁶ както вълната е по-голяма от капката.“ Той ми отговори с думите:

¹⁷ „Каквато е нивата, такова е и семето; каквито са цветята, такива са и багрите; какъвто е работникът, такава е и работата, какъвто е земеделецът, такова е и земеделието – такова беше времето на епохата. ¹⁸ Когато приготвях времето, преди то да е било, за да го обитават онези, които сега живеят в него, никой не Ми противоречеше. ¹⁹ А сега, когато това време беше създадено, нравите на сътворените се развалиха, жетвата не беше оскъдна, но Законът не беше следван. ²⁰ И Аз разгледах света и ето оказа се, че съществува опасност от замисли, които се появиха в него. ²¹ Аз видях и го пощадих, и запазих за Себе Си едно зърно от грозда и едно насаждение от многото. ²² Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запазят Моето зърно и Моето насаждение, което отгледах с много труд.

²³ А ти, когато изтекат други седем дена, но без да постиш през тях, ²⁴ и когато излезеш сред цъфнало поле, където няма построена къща, и започнеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, нито да пиеш вино, ²⁵ моли се на Всевишния непрестанно и Аз ще дойда и ще ти говоря.“

Оплакване на гибелта на Йерусалим

²⁶ И както Той ми каза, отидох на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята, и вкусвах от полските треви, и храната от тях ме насищаше. ²⁷ И ето след седем дена аз лежах на тревата и сърцето ми отново беше обзето от смут, както преди. ²⁸ Устата ми се отвори, аз започнах да говоря пред Всевишния и рекох: ²⁹ „О, Господи! Ти, Който сега ни се явяваш, си се явил на предците ни в непроходима и безплодна пустиня, когато те са излезли от Египет, ³⁰ и си казал: ‘Чуй ме, Израилю, вслушай се в думите Ми, потомство на Яков! ³¹ Ето Аз сея сред вас Своя Закон и той ще принесе у вас плод, и вие ще се славите вечно в него.’ ³² Но нашите предци, като приеха Закона, не го изпълниха и не спазиха Твоите разпоредби. Ала плодът от Твоя Закон не загина, пък и не можеше да загине, защото беше Твой; ³³ загинаха онези, които приеха Закона, без да запазят посятото в него. ³⁴ Обикновено става така, че ако земята е приела семе, морето – кораб, или някой съд – храна или питие, и ако бъде повредено онова, в което е посято, или онова, в което е вместено, ³⁵ в такъв случай заедно с него загива и самото посято, вместено или прието и приетото вече няма да остане пред нас. Но при нас не е така. ³⁶ Ние, които приехме Закона, съгрешавайки, загинахме, както и нашите сърца, които го приеха. ³⁷ Но Законът не загина и си остава в сила.“

³⁸ Докато си говорех това наум, аз погледнах с очите си и видях отдясно жена: и ето тя плачеше и ридаеше с висок глас, обзета от силно страдание; дрехата ѝ беше раздрана, а на главата ѝ – пепел. ³⁹ Тогава изоставих размислите, с които бях зает, обърнах се към нея и рекох: ⁴⁰ „Защо плачеш и защо е скръбна душата ти?“

Тя ми отвърна: ⁴¹ „Остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да се отдам още повече на скръбта си, защото в душата ми има много горчивина и съм много унизена.“

⁴² Аз я попитах: „Какво си пострадала? Кажи ми!“ А тя ми отговори:

⁴³ „Аз, твоята слугиня, бях безплодна и макар и да имах мъж, не раждах тридесет години. ⁴⁴ Всеки час, всеки ден през тези тридесет години аз непрестанно се молех на Всевишния. ⁴⁵ И след тридесет години Бог чу мене, твоята слугиня, видя смирението ми, откликна на моето страдание и ми даде син. И аз му се зарадвах много, и мъжът ми, и всичките ми съграждани. И ние много прославяхме Всевишния. ⁴⁶ Аз го откърмих с голям труд ⁴⁷ и когато той порасна и отиде да се жени, аз устроих ден за пиршество.

10 Но когато синът ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря. ² Тогава всички ние обърнахме светилниците и всички мои съграждани се втурнаха да ме утешават, а аз почивах до нощта на другия ден. ³ А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле. ⁴ И мисля да не се връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, а непрестанно да плача и да постя, докато умра.“

⁵ Като изоставих размишленията, които ме бяха обзели, аз се обърнах с гняв към нея: ⁶ „О, най-безумна от всички жени! Нима не виждаш нашата скръб и това, което ни сполетя – ⁷ че Сион, нашата майка, е в дълбока печал, безкрайно унизена. ⁸ И сега, когато всички ние скърбим и тъжим, защото всички сме опечалени, нима ти ще тъжиш само за сина си? ⁹ Попитай земята и тя ще ти каже, че тя е, която трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби, ¹⁰ защото всички, отначало родени от нея, и други, които ще дойдат, почти всички загиват и толкова много се предават на изтребление. ¹¹ Така че кой трябва повече да тъжи, ако не онази, която е изгубила толкова деца, а не ти, която скърбиш за едно единствено? ¹² И ако ми кажеш: ‘Моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и съм родила с болки, ¹³ а пък земята изгубва, както ѝ е присъщо – множеството, което е на нея, си отива така, както идва’ – тогава аз ще ти отвърна, ¹⁴ че както ти си родила с мъка, така и земята дава своя плод на човека, който я обработва още от самото начало.

¹⁵ Затова сега се въздържай в скръбта си и мъжествено понеси загубата, която те е постигнала, ¹⁶ защото, ако признаеш, че определеното от Бога е справедливо, и сина си ще получиш, когато му дойде времето, и ще бъдеш прославена между жените. ¹⁷ Така че, върни се в града при мъжа си.“

¹⁸ Ала тя ми отговори: „Няма да направя така, няма да се върна в града, тук ще умра.“

¹⁹ Аз продължих разговора с нея и рекох: ²⁰ „Не прави това, а послушай моя съвет, защото колко са бедите на Сион! Утеши се заради скръбта на Йерусалим. ²¹ Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен, ²² арфата ни е унизена, песните ни замлъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на Завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена и името, наречено на нас, едва не е поругано, децата ни претърпяха позор, свещениците ни са избити, левитите ни са отведени в плен, девиците ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, младежите ни са в робство, изпълнените със сила станаха слаби ²³ и което е най-тежко, знамето на Сион загуби славата си, защото е предадено в ръцете на онези, които ни мразят. ²⁴ Затова оставѝ голямата си тъга, изоставѝ многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният и Всевишният да ти даде успокоение и да облекчи мъките ти.“

²⁵ И докато ѝ говорех, ето лицето и погледът ѝ ненадейно засияха, видът ѝ стана бляскав, така че, уплашен от нея, размислях какво ще е това. ²⁶ И ето изведнъж тя извика толкова силно и страшно, че от този вик земята потрепери. ²⁷ И аз видях, ето жената вече не ми се явяваше, а се градеше град и неговото място се открояваше върху широки основи. Уплашен, аз извиках с висок глас: ²⁸ „Къде е ангел Уриил, който дойде при мене отначало? Защото той ме доведе до такова изумление, в което целта ми се изгуби, молитвата ми се превърна в злословие.“

²⁹ И докато говорех това, ангелът дойде при мене и ме видя. ³⁰ И ето аз лежах като мъртъв и в несвяст. Той ме хвана за дясната ръка, подкрепи ме и като ме изправи на крака, ме запита: ³¹ „Какво ти е? Какво смущава твоя разум и чувствата в сърцето ти? Какво те безпокои?“

³² Аз отвърнах: „Това, че ти ме изостави, и аз, като постъпих, както ти каза, излязох на полето, и ето видях и още виждам онова, за което не мога да разкажа.“

³³ А той ми каза: „Стой смело и аз ще ти обясня.“

³⁴ Отвърнах: „Говори ми, господарю мой, само не ме оставяй да умра напразно; ³⁵ защото аз видях това, което не знаех, и чух това, което не зная. ³⁶ Чувството ли ме лъже, или душата ми бълнува насън? ³⁷ Затова те моля да обясниш на своя служител това мое изумление.“

Тогава той ми отговори: ³⁸ „Слушай ме и аз ще те науча; и ще ти обясня онова, което те уплаши, защото Всевишният ще ти открие много тайни. ³⁹ Той вижда твоя прав път – че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион. ⁴⁰ Ето какво означава видението, което ти се яви: ⁴¹ жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш, ⁴² която сетне стана невидима, а на тебе се яви град, който се строи, ⁴³ и която ти разказа за смъртта на сина си, означава следното: ⁴⁴ жената, която видя, това е Сион; сега виждаш нея като град, който се съгражда; ⁴⁵ това, че тя тридесет години е била безплодна, означава, че в продължение на тридесет години в Сион още не е била принасяна жертва. ⁴⁶ След тридесет години безплодната родила син; това е било тогава, когато Соломон е създал града и е принесъл жертви. ⁴⁷ Това, което тя ти каза – че с труд го е отхранила, – това е било обитаването в Йерусалим. ⁴⁸ А това, което ти каза – че синът ѝ, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, – това е било падането на Йерусалим. ⁴⁹ И ето ти видя подобието ѝ, как тя скърбеше за сина си, а ти се мъчеше да я утешиш: това трябваше да ти се открие. ⁵⁰ А сега Всевишният, като вижда, че скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, ти показа светлината на славата му и неговата красота. ⁵¹ Тъкмо затова ти заповядах да живееш на полето, където няма къща. ⁵² Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това; ⁵³ затова и заповядах да дойдеш на полето, където не е положена основа на здание. ⁵⁴ Защото не можеше да съществува дело на човешко създание там, където започваше да се показва градът на Всевишния.

⁵⁵ И така, не бой се и нека сърцето ти да не се страхува, а влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, доколкото могат да видят очите ти. ⁵⁶ След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти. ⁵⁷ Ти си по-блажен от мнозина и си призован при Всевишния, както малцина. ⁵⁸ Утре през нощта остани тук ⁵⁹ и Всевишният ще ти покаже видение на най-великите дела, които Той ще извърши за жителите на земята в последните дни.“ ⁶⁰ И спах през онази нощ и през следващата, както той ми заповяда.

Появата на Помазаника във видението

11 И на следващата нощ видях сън. И ето от морето се издигна орел, който имаше дванадесет перести крила и три глави. ² И видях: ето той простираше крилата си над цялата земя и всички небесни ветрове духаха върху него, и облаци се събираха.

³ И видях, че от перата му излизаха други малки пера и от тях излизаха още по-малки и къси. ⁴ Главите му почиваха, а средната глава беше по-голяма от другите глави, но и тя почиваше заедно с тях. ⁵ И видях: ето орелът летеше с крилата си и царуваше над земата и над всичките ѝ обитатели. ⁶ И видях, че всичко поднебесно му беше покорно и никой не му се противеше – нито една от съществуващите на земята твари. ⁷ И ето орелът застана на краката си, отправи глас към перата си и изрече: ⁸ „Не бодърствайте всички заедно, спете всяко на своето място и бодърствайте поред, ⁹ а главите нека се запазят за накрая.“ ¹⁰ И видях, че гласът му излизаше не от главата му, а от средата на тялото му. ¹¹ Изброих малките му пера и те бяха осем.

¹² И ето, от дясната страна се издигна едно перо и се възцари над цялата земя. ¹³ И когато се възцари, настана краят му и неговото място изчезна. След това се издигна друго перо и зацарува, и властването му продължи дълго. ¹⁴ И когато то царуваше и настъпи краят му, за да изчезне и то, както първото, ¹⁵ чу се глас, който му казваше: ¹⁶ „Слушай ти, което толкова време владееше земята! Ето какво ти известявам, преди и ти да изчезнеш: ¹⁷ след тебе никой няма да властва толкова време като тебе, нито дори и половината от това.“ ¹⁸ И се издигна третото перо и властва, както и предишните, но и то изчезна. ¹⁹ Така стана и с всички други. Те властваха и след това изчезваха завинаги.

²⁰ И видях, че от едната страна от време на време се издигаха и останалите пера, за да властват и те; и някои от тях властваха, но веднага изчезваха. ²¹ А други от тях се издигаха, но не добиваха власт. ²² След това дванадесетте пера и двете малки пера вече не се появиха ²³ и на тялото на орела не остана нищо освен три почиващи глави и шест малки пера. ²⁴ И видях: ето две от шестте малки пера се отделиха и останаха под главата, която беше отдясно, а четирите останаха на мястото си. ²⁵ Тогава другите пера, които бяха под крилата, се опитаха да се издигнат и да властват. ²⁶ И ето едното се издигна, но веднага изчезна, ²⁷ а следващото изчезна още по-бързо от предишното. ²⁸ И видях: ето двете останали пера също се опитваха да се възцарят. ²⁹ И докато те се опитваха, една от почиващите глави, а тя беше средната, се събуди. Тя беше по-голяма от другите две глави. ³⁰ И видях, че останалите две глави се съединиха с нея. ³¹ И ето тази глава се обърна заедно със съединените с нея и погълна двете пера под крилата, които се опитваха да се възцарят. ³² Тази глава беше заплаха за цялата земя и властваше, причинявайки големи страдания на земните обитатели; и тя държа властта над земната твърд повече от всичките крила, които бяха властвали. ³³ След това видях, че и средната глава внезапно изчезна, както и крилата. ³⁴ Останаха двете глави, които по същия начин царуваха на земята и над онези, които я обитаваха. ³⁵ И ето главата, която беше отдясно, погълна главата, която беше отляво.

³⁶ И чух глас, който ми казваше: „Гледай пред себе си и размишлявай за това, което виждаш.“ ³⁷ И видях нещо, подобно на лъв, излязъл от гората с рев, да издава човешки глас към орела и да казва: ³⁸ „Чуй какво ще ти говоря и какво ще ти каже Всевишният: ³⁹ ‘Не си ли ти, който си останал от четирите животни, на които отредих да царуват в Моето време, за да дойде чрез тях краят на Моите времена? ⁴⁰ И когато четвъртото от тях дойде, победи всички предишни животни, държа това време в голям страх целия свят в неописуем гнет и толкова дълго време с коварство обитаваше земята! ⁴¹ Ти съдеше земята не според истината! ⁴² Ти угнетяваше кротките, оскърбяваше миролюбивите, мразеше говорещите истината и обичаше лъжците, разоряваше домовете на принасящите полза и събаряше стените на онези, които с нищо не ти вредяха. ⁴³ Ала твоето безчестие стигна до Всевишния, твоята надменност – до Силния.’ ⁴⁴ И Всевишният погледна към времената на надменността, и ето те преминаха и злодеянията свършиха. ⁴⁵ Затова изчезни ти, орел, със страшните си крила, с отвратителните си пера, с главите си, изпълнени със злост, с жестоките си нокти и с цялото си негодно тяло, ⁴⁶ за да си отдъхне цялата земя и да се избави от твоето насилие, и да се надява на правосъдие и милосърдие от Създателя си.“

12 Докато лъвът говореше на орела тези думи, аз видях, ² че вече не се явяваше главата, останала с четири крила, които бяха преминали към нея и се издигаха, за да царуват, ала царството им беше слабо и пълно с размирици. ³ И видях: ето те изчезнаха и цялото тяло на орела гореше в пламъци, а земята беше обзета от ужас.

И аз се събудих от изумление и неописуем страх и казах на духа си: ⁴ „Ето ти ми причини това, изследвайки пътищата на Всевишния. ⁵ Сърцето ми е изпълнено с тревога, изнемогвам и не ми остана сила от ужаса, който ме сполетя тази нощ. ⁶ Затова сега ще се помоля на Всевишния да ме подкрепи докрай.“ ⁷ И казах: „Владико Господи! Ако съм придобил благодат пред Твоя взор, ако си ме сметнал за по-праведен от мнозина и ако моята молитва наистина е достигнала до Тебе, ⁸ подкрепи ме и покажи на мене, Своя раб, значението на това страшно видение, та душата ми съвсем да се успокои. ⁹ Ти ме сметна за достоен да ми покажеш последните времена.“

И Той ми отговори: ¹⁰ „Ето значението на твоето видение: ¹¹ орелът, който ти видя да се издига от морето, е царството, показано във видението на Даниил^[c], твоя брат, ¹² но на него не беше разяснено онова, което Аз сега разяснявам на тебе. ¹³ Ето настъпват дни, когато на земята ще се въздигне царство, по-страшно от всички царства, които са били преди него. ¹⁴ В него ще царуват един след друг дванадесет царе. ¹⁵ Вторият от тях, който се възцари, ще удържи властта по-дълго време, отколкото другите единадесет. ¹⁶ Такова е значението на дванадесетте крила, които ти видя.

¹⁷ Това, че чу глас, който говореше не от главите на орела, а от средата на тялото му, ¹⁸ означава, че след време в това царство ще възникнат не малко размирици и то ще се изложи на опасност да пропадне; но то няма да падне тогава и ще се възстанови в първоначалното си състояние.

¹⁹ А това, че видя под крилата осем малки пера, съединени с тях, означава, ²⁰ че в царството ще се въздигнат осем царе, чиито времена ще бъдат леки и годините им ще се изнижат бързо, но двама от тях ще загинат. ²¹ Когато наближи средното време, четирима ще се запазят до времето, когато краят на това време ще бъде близо, а двама ще се запазят до самия му край.

²² Това, че видя трите глави почиващи, ²³ означава, че в последните дни на това време Всевишният ще въздигне три царства и ще им подчини много други; и те ще властват над земята ²⁴ и над нейните обитатели с повече страдания, отколкото всички, които са били преди тях. Затова те са и наречени глави на орела, ²⁵ защото тъкмо те ще довършат беззаконията на това време и ще положат неговия край. ²⁶ А това, че видя голямата глава да не се явява вече, означава, че един от царете ще умре в постелята си, и то в мъки, ²⁷ а другите двама меч ще погуби. ²⁸ Мечът на единия ще погуби онзи, който е с него, ала и той след време ще умре от меч.

²⁹ А това, че видя двете пера под крилата да преминават към главата отдясно, ³⁰ това са онези, които Всевишният е запазил до края на царството – царство в недоимък, изпълнено с размирици.

³¹ Лъвът, който ти видя да излиза от гората с рев, да говори на орела и да изобличава неправдите му с всичко изречено, което ти чу, ³² това е Помазаникът, съхранен от Всевишния до края против тях и против безчестията им, Който ще ги изобличи и ще разкрие тяхното потисничество. ³³ Той ще ги изправи пред съда на живите и след като ги изобличи, ще ги накаже. ³⁴ Заради Своето милосърдие Той ще избави остатъка от Моя народ, онези, които са се запазили в Моите предели, и ще ги зарадва, докато настане краят – съдният ден, за който ти бях казал отначало.

³⁵ Такъв е сънят, който ти видя, и такова е значението му. ³⁶ Само ти си достоен да знаеш тази тайна на Всевишния. ³⁷ Всичко това, което видя, напиши в книга и постави на скрито място; ³⁸ и обясни на мъдрите сред твоя народ, уверен, че сърцата им са способни да възприемат и да пазят тези тайни. ³⁹ А ти остани тук още седем дена, за да ти бъде показано онова, което Всевишният благоволи да ти покаже.“ И си отиде от мене.

⁴⁰ Когато изминаха седемте дена и целият народ чул, че аз не съм се върнал в града, събраха се всички – мало и голямо, и като дойдоха при мене, ми казаха: ⁴¹ „С какво прегрешихме към тебе и с какво те обидихме, та ни остави и седиш на това място? ⁴² От целия народ само ти ни остана като грозд от лоза, като светилник на тъмно място и като пристан за кораб, избавен от буря. ⁴³ Нима са малко бедите, които ни сполетяха? ⁴⁴ Ако ни изоставиш, по-добре да бяхме изгорели, когато гореше Сион, ⁴⁵ защото ние не сме по-добри от онези, които измряха там.“ И ридаеха с висок глас.

Тогава аз им отговорих: ⁴⁶ „Надявай се, Израилю, не скърби ти, доме на Яков, ⁴⁷ защото Всевишният ви помни и Силният не ви е забравил в бедите. ⁴⁸ И аз не съм ви изоставил и не съм си отишъл от вас, а дойдох на това място да се помоля за разорения Сион и да търся милосърдие за унизената ваша светиня. ⁴⁹ Сега нека всеки отиде у дома си и аз ще дойда при вас след тези дни.“ ⁵⁰ И народът се върна в града, както му казах. ⁵¹ Аз пък останах в полето седем дена, както ми беше заповядано; през тези дни ядох само полски цветя и тревата ми беше храна.

Силата на закона

13 А след седем дена видях през нощта сън. ² Ето от морето се издигна вятър, за да раздвижи всичките му вълни. ³ И видях, че излезе силен мъж с небесно войнство и накъдето обръщаше взор, за да погледне, всичко под него трепереше. ⁴ И накъдето се разнесеше гласът от устата му, всички се стопяваха от него, както се стопява восъкът, докоснат от огън.

⁵ Тогава видях безбройно множество хора да се събира от четирите небесни ветрове, за да надмогнат този мъж, издигнал се от морето. ⁶ И видях, че той сам си извая планина и полетя на нея. ⁷ Аз се опитах да видя страната или мястото, където беше изваяна тази планина, но не можах. ⁸ И видях след това, че всички, които се бяха събрали да го победят, много се уплашиха, ала все пак дръзнаха да влязат в битка. ⁹ А той, като забеляза устрема на настъпващото множество, не вдигна ръката си – не държеше нито копие, нито друго някакво оръжие, – а само, доколкото видях, ¹⁰ от устата му лъхаше огън, от устните му – пламенно дихание, а езикът му сипеше безброй искри. И всичко това се сля в едно: огнен полъх, пламенно дихание и безбройни искри. ¹¹ Тогава той устремно нападна множеството, готово за сражение, и изгори всички, така че от това безбройно множество не остана нищо освен пепел и мирис на дим; видях това и страх ме обзе.

¹² След това видях същия мъж да слиза от планината и да зове при себе си друго, мирно множество. ¹³ И мнозина пристъпваха към него, едни с весели, други с тъжни лица, едни бяха вързани, други пък носени.

Обзет от силен страх, аз се събудих и отправих молитва към Всевишния: ¹⁴ „Ти отначало показа на Своя служител тези чудеса и ме намери за достоен да приемеш молитвата ми. ¹⁵ Покажи ми тогава и значението на този сън, ¹⁶ защото, както аз разбирам, тежко ще бъде на оставените до тези дни, а още по-тежко на онези, които не са оставени, ¹⁷ понеже те бяха изпълнени с печал. ¹⁸ Сега съзнавам, че онова, което е оставено за последните дни, ще срещне както тези, които не са оставени, така и онези, които са оставени. ¹⁹ Затова те се озоваха в големи опасности и много затруднения, както показват тези сънища. ²⁰ Но за онзи, който е в опасност, е по-лесно да понесе това, отколкото да премине като облак през това време и да не види онова, което ще стане в последните времена.“

Той ми отговори: ²¹ „И значението на видението ще ти кажа, и онова, за което говореше, ще ти открия. ²² Понеже ти говореше за онези, които са оставени, ето обяснението: ²³ който устои на опасността в онова време, той ще се запази; а попадналите в опасност, това са онези, които имат добри дела и вяра във Всемогъщия. ²⁴ И така, знай, че онези, които са оставени, са по-блажени от умрелите.

²⁵ А ето обяснение на видението. Понеже ти видя мъж, който се издигна сред морето, ²⁶ това е Онзи, Когото Всевишният пази дълго време, Който чрез самия Себе Си ще избави Своето творение и ще управлява онези, които са оставени. ²⁷ Това, че видя от устата му да излизат огнен полъх, пламенно дихание и безброй искри, ²⁸ и макар да не държеше нито копие, нито някакво друго оръжие, неговият устрем срази множеството, което бе дошло да го победи, има такова обяснение: ²⁹ настъпват дни, когато Всевишният ще започне да избавя онези, които са на земята, ³⁰ и земните жители ще изпаднат в изумление. ³¹ И ще започнат война едни против други, град против град, област против област, народ против народ, царство против царство. ³² Когато стане това и се появят знаменията, които ти показах по-рано, тогава ще се открие Моят Син, Когото ти видя като мъж, който се издига сред морето.

³³ А когато всички народи чуят гласа Му, всеки от тях ще изостави войната, която водят помежду си в собствената си страна, ³⁴ и ще се съберат в безчислено множество, сякаш готови да тръгнат и да Го победят. ³⁵ А Той ще застане навръх планината Сион, ³⁶ Сион ще дойде и ще се покаже приготвен и устроен като планината, която ти видя изваяна без ръце. ³⁷ А Моят Син ще изобличи безчестията, измислени от тези народи, които чрез злите си помисли приближиха мъките и бедите, от които ще започнат да страдат, ³⁸ обзети от пламъци. И Той без труд ще ги изтреби със Закона, който е подобен на огън.

³⁹ А другото, мирното множество, което видя да събира при Себе Си, ⁴⁰ това са десетте колена, които бяха отведени като пленници от земята си в дните на цар Осия, пленен от асирийския цар Салманасар. Те бяха преведени отвъд реката и откарани в друга земя. ⁴¹ Тогава решиха на съвет да напуснат множеството езичници и да се отправят към далечна страна, където не е живял човешки род, ⁴² за да съблюдават там законите си, които не съблюдаваха в своята страна. ⁴³ През тесни подстъпи те достигнаха до реката Ефрат, ⁴⁴ защото Всевишният извърши тогава за тях чудеса и спря речното течение, докато те преминаваха; ⁴⁵ през тази страна те вървяха дълго – година и половина; и тази страна се нарича Арсарет.

⁴⁶ Там те живяха до последното време. И сега, когато започнат да пристигат, ⁴⁷ Всевишният пак ще спре речното течение, за да могат те да преминат; заради това ти видя събраното мирно множество. ⁴⁸ А оставените от твоя народ са онези, които се намират вътре в Моите предели. ⁴⁹ Защото, когато започне да изтребва множеството на събраните в едно народи, Той ще защити Своя народ, който ще остане. ⁵⁰ И тогава ще им покаже много чудеса.“

⁵¹ Аз казах: „Господи! Владико! Обясни ми това, че видях мъж да се издига сред морето.“

⁵² И Той ми рече: „Както не можеш да изследваш и да опознаеш онова, което е в морските дълбини, така никой на земята не може да види Моя Син, дори онези, които са с Него, освен по време на деня Му. ⁵³ Такова е тълкуването на съня, който ти видя и чрез който само ти си просветен тук. ⁵⁴ Ти изостави делата си, посвети се на Моя закон и го изследва, ⁵⁵ понеже нареди живота си мъдро и нарече благоразумието своя майка. ⁵⁶ Затова Аз ти показах въздаянията на Всевишния; след три дена ще ти говоря и за друго и ще ти открия нещо важно и удивително.“

⁵⁷ Тогава аз тръгнах и излязох на полето, като славех и благодарях много на Всевишния за чудесата, които Той извършваше от време на време, ⁵⁸ и затова, че управлява настоящето и онова, което ще произлезе през времената. И там стоях три дена.

Заръката на Всевишния към Ездра

14 След три дена седях под дъба и ето от къпиновия храст се чу глас към мене и каза: „Ездра, Ездра!“

² Аз отвърнах: „Ето ме, Господи.“ И се изправих на нозете си.

^[d] Тогава Той ми рече: ³ „Аз се открих чрез къпината и говорих на Мойсей, когато Моят народ беше роб в Египет. ⁴ Изпратих го и изведох народа Си от Египет; и го доведох на планината Синай и го държах при Себе Си много дни. ⁵ Тогава му открих много чудеса, показах му тайните на времената и техния край и му заповядах: ⁶ ‘Тези думи обяви, а другите скрий!’ ⁷ И сега говоря на тебе: ⁸ вложи в сърцето си знаменията, които ти показах, сънищата, които видя, и тълкуванията, които чу, ⁹ защото ти ще бъдеш взет измежду хората и ще общуваш с Моя Син и с подобни на тебе, докато се свършат времената. ¹⁰ А това време изгуби младостта си и времената приближават към старостта, ¹¹ понеже това време е разделено на дванадесет части – деветте му части и половината от десетата част вече изминаха ¹² и остава онова, което е след средата на десетата част. ¹³ И така, уреди сега дома си и вразуми народа си, утеши унизените и се отречи от тленния живот, ¹⁴ отстрани от себе си мислите за смъртта, отхвърли важното за човека, откъсни се от немощите на природата, остави настрана тягостните си помисли и се готви да се преселиш от тези времена. ¹⁵ Защото после ще настъпят повече неволи, отколкото си видял досега. ¹⁶ Колкото повече времето изнемощява от старост, толкова повече ще се множи злото за живите; ¹⁷ истината все повече ще се отдалечава и ще се приближава лъжата. Вече бърза да дойде орелът, който видя във видението си.“

¹⁸ Тогава аз отговорих: „Ето аз съм пред Тебе, Господи. ¹⁹ Аз ще отида, както Ти ми заповяда, и ще вразумя сегашния народ. Но кой ще научи онези, които ще се родят след това? ²⁰ Светът лежи в тъмнина и живеещите в него са без светлина, ²¹ защото Твоят Закон е изгорен и затова никой не знае какво Ти си извършил или какво те трябва да вършат. ²² Но ако съм придобил милост пред Тебе, изпрати ми Светия Дух, за да опиша всичко, което е направено във времето отначало, което е било написано в Твоя закон, за да могат хората да намерят пътеката и да живеят онези, които поискат да живеят в последните времена.“

²³ И Той ми отговори: „Иди, свикай народа и му кажи да не те търси в продължение на четиридесет дена. ²⁴ А ти си приготви повече дъсчици за писане, вземи със себе си Сария, Даврия, Салемия, Етан и Асиел – тези петима сръчни бързописци, ²⁵ и ела тук. И Аз ще запаля в сърцето ти светилото на разума, който няма да угасне, докато не се свърши онова, което ще започнеш да пишеш. ²⁶ И когато свършиш това, едно обяви, а друго тайно предай на мъдрите. Утре в този час ти ще започнеш да пишеш.“

²⁷ Тогава аз отидох, както Той ми заповяда, свиках целия народ и казах: ²⁸ „Слушай, Израилю, тези думи: ²⁹ нашите предци отначало бяха чуждоземци в Египет, ала бяха освободени оттам. ³⁰ И приеха закон на живота, който не спазиха и който и вие след тях нарушихте. ³¹ И ви беше дадено да наследите земя, земята Сион. Но вашите предци и вие вършехте беззаконие и не следвахте пътищата, които Всевишният беше заповядал да следвате. ³² И Той, като справедлив Съдия, сега ви отне онова, което ви беше дарил. ³³ И сега вие сте тук и вашите братя са сред вас. ³⁴ Ако владеете вашите чувства и образовате разума си, ще съхраните живота си и след смъртта ще бъдете помилвани. ³⁵ Защото след смъртта ще започне съд, когато ще оживеем. И тогава имената на праведните ще бъдат обявени и делата на нечестивите ще бъдат показани. ³⁶ Но сега никой да не идва при мене и да не ме търси, докато изминат четиридесет дена!“

³⁷ И взех аз петимата мъже, както Той ми заповяда, отидохме на полето и останахме там. ³⁸ И ето на другия ден глас извика към мене: „Ездра, отвори си устата и изпий онова, с което ще те напоя.“ ³⁹ Аз отворих уста и ми беше подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът ѝ беше като на огън. ⁴⁰ Тогава взех и пих, изпълних се с разум и у мене се вля мъдрост, понеже паметта укрепи моя дух; ⁴¹ и устата ми се отвори и вече не се затвори. ⁴² Всевишният даде разум на петимата мъже и те пишеха поред онова, което им се казваше и което те не знаеха. През деня те пишеха, ⁴³ а нощем ядяха хляб. Аз пък говорех денем, но и нощем не мълчах. ⁴⁴ За четиридесет дена бяха написани деветдесет и четири книги.

⁴⁵ И когато изтекоха четиридесет дена, ^[e] Всевишният каза: „Първите, които ти написа, изложѝ на открито, за да ги четат достойни и недостойни, ⁴⁶ но последните седемдесет запази, за да ги предадеш на мъдрите измежду народа, ⁴⁷ защото в тях са проводникът на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието.“ Така и сторих.

Предсказание за бедствията, които ще настъпят

15 Господ казва: „Говори така, че Моят народ да чуе думите на пророчеството, които ще вложа в твоята уста, ² и поръчай да се напишат на папирус, защото са верни и истинни. ³ Не се страхувай от зли помисли срещу тебе и нека не те смущава неверието на онези, които ще злословят против тебе, ⁴ защото всеки неверник ще умре в неверието си.“

⁵ Господ казва: „Ето Аз ще изпратя злини върху света: меч, глад, смърт и гибел, ⁶ затова, че безчестието на хората оскверни цялата земя и гибелните им дела станаха премного.“ ⁷ Затова Господ казва: ⁸ „Вече няма да мълча, когато нечестиво вършат беззакония, и няма да търпя престъпните им деяния. Невинната и праведна кръв Ме призовава, призовават непрестанно и душите на праведните. ⁹ Ще им отмъстя – казва Господ – и ще си взема от тях всяка невинна кръв. ¹⁰ Ето водят Моя народ като стадо на клане, но няма вече да търпя той да живее в Египет, ¹¹ а ще го изведа със силата на Своята десница, ще накажа Египет с бедствие, както преди, и ще погубя цялата му земя. ¹² Египет и устоите му ще заплачат, поразени от бедствие и отмъщение, изпратени от Бога. ¹³ Ще заплачат земеделците, които обработват земята, защото няма да им достигат семената, които са поразени от главня, град и страшна звезда.

¹⁴ Горко на света и на онези, които живеят в него, ¹⁵ защото се приближиха мечът и тяхното изтребление; народ против народ ще се вдигне на война и мечовете са вече в ръцете им. ¹⁶ Непостоянство ще обземе хората и те, търсейки надмощие един над друг, ще пренебрегнат своя цар, а началниците – напредъка на делата в пределите на властта си. ¹⁷ Човек ще поиска да отиде в града и няма да може, ¹⁸ защото поради надменност там ще настанат размирици, домовете ще бъдат разрушени и хората ще се страхуват. ¹⁹ Никой няма да прояви милост към ближните си, когато с оръжие разрушава къщите им и когато разграбва имота им поради глада и многото бедствия.“

²⁰ Господ казва: „Ето Аз свиквам всички царе по земята – от изток и от юг, от север и от Ливан, за да благоговеят пред Мене и да се обърнат към самите себе си, за да им въздам онова, което те са сторили на другите. ²¹ Както постъпваха те досега с Моите избраници, така ще постъпя и Аз: те ще получат своето възмездие – казва Господ. ²² Десницата Ми няма да пощади грешниците и мечът няма да престане да поразява онези, които проливат невинна кръв на земята.“ ²³ И гневът Му лумна като огън и погълна земните устои и грешниците като запалена слама. ²⁴ Господ казва: „Горко на грешниците и на онези, които не съблюдават Моите заповеди. ²⁵ Няма да ги пощадя! Махнете се, синове на отстъпници, не осквернявайте Моята светиня!“ ²⁶ Господ познава всички, които грешат против Него; затова ги предава на смърт и изтребване. ²⁷ По света вече настъпиха злощастия и вие ще останете в тях, Бог няма да ви избави, защото съгрешихте против Него.

²⁸ Ето страшно видение, което се явява от изток: ²⁹ ще излязат рожбите на аравийските дракони върху много колесници и бързи като вятър ще се понесат по земята, за да вселят страх и ужас у всички, които чуят за тях. ³⁰ Ще излязат кармонци като глигани от гора, ще връхлетят с необуздана ярост и сила, ще влязат в битка с тях и ще опустошат част от Асирийската земя. ³¹ Тогава драконите, верни на своя произход, ще надделеят и обладавайки голяма сила, ще се обърнат да ги преследват. ³² И онези, обзети от смут, ще замлъкнат пред силата им и ще обърнат нозете си в бягство. ³³ Но скритият в засада ще ги издебне от страната на асирийците и ще погуби един от тях. Тогава сред войската им ще настъпят страх и ужас, и ропот против техните царе.

³⁴ Ето – облаци от изток и от север до юг. Видът им е твърде страховит, изпълнен с бурен гняв. ³⁵ Те ще се сблъскат помежду си, ще свалят много звезди на земята, ще падне и тяхната звезда. И от меча ще се лее кръв чак до корема ³⁶ и човешки тор ще стигне до седлото на камилата. Голям страх и ужас ще настанат по земята. ³⁷ Всички, които видят този бурен гняв, ще се разтреперят ужасени. ³⁸ А след това огромни облаци ще се вдигат и от юг, и от север, често и от запад, ³⁹ и силни ветрове ще се извият от изток и ще го разкрият, както и облака, който Аз издигнах в Своя гняв; а звездата, отредена да вселява страх при източния и западния вятър, ще помръкне. ⁴⁰ И ще се вдигнат облаци – огромни и могъщи, изпълнени с гняв, и звезда, която да всели ужас по цялата земя и сред нейните обитатели, и ще изпратят на всяко място, високо и възвишено, страшната звезда, ⁴¹ огън и градушка, летящи мечове и обилни води, за да изпълнят всички полета и всички ручеи с пълноводието си. ⁴² Те ще залеят градовете и стените, планините и възвишенията, дърветата в горите, тревите по ливадите и житните растения. ⁴³ Ще преминат, без да спрат, до Вавилон и ще го съсипят; ⁴⁴ ще се съберат при него, ще го обкръжат и ще изпратят звездата и гнева върху него. И ще се вдигнат прах и дим чак до небето и всички наоколо ще го оплакват. ⁴⁵ А които му останат подвластни, ще служат на онези, които вселиха страх.

⁴⁶ И ти, Мала Азийо, съучастнице в надеждата на Вавилон и в неговата слава, ⁴⁷ горко на тебе, клетата, задето се уподобяваше на него и украсяваше дъщерите си с блудство, за да се нравят и славят сред твоите любовници, които винаги са искали да блудстват с тебе. ⁴⁸ Ти подражаваше на омразния във всичките му дела и начинания. ⁴⁹ Затова Бог казва: „Ще изпратя върху тебе лоши неща: вдовство, недоимък, глад, меч и напасти, за да опустошат домовете ти с насилие и смърт. ⁵⁰ И славата на твоето могъщество ще повехне като цвят, когато настане жегата, изпратена върху тебе. ⁵¹ Ти ще изнемощееш като просякиня, бита и изранена от жени, за да не могат да те приемат знатни хора и любовници.“ ⁵² Господ казва: „Щях ли Аз така да те мразя, ⁵³ ако ти, вдигнала гибелна ръка, по всяко време не беше убивала Моите избраници, надсмивайки се в опиянение над смъртта им.

⁵⁴ Украсявай лицето си; ⁵⁵ наградата за твоето блудство е в пазвата ти и ти ще получиш разплата!“ ⁵⁶ Господ казва: „Както постъпваше с Моите избрани, така Бог ще постъпи с тебе и ще те подложи на изпитания. ⁵⁷ Децата ти ще загинат от глад, ти ще паднеш от меч, градовете ти ще бъдат опустошени и всички твои ще бъдат сразени в полето от меч. ⁵⁸ А които са в планините, ги очаква гибел от глад: ще ядат месата си, защото няма да имат хляб, и ще пият кръв, защото няма да имат вода. ⁵⁹ В злочестията си ти ще тръгнеш по моретата и там ще срещнеш беди. ⁶⁰ По време на твоите странствания те ще връхлетят върху запустелия град, ще разорят част от земята ти и ще унищожат част от твоята слава. ⁶¹ Разорена, ти ще бъдеш за тях слама, а те за тебе – огън. ⁶² И ще изтребят тебе, градовете ти, земята ти, планините ти и ще изгорят с огън всичките ти гори и плодни дървета; ⁶³ синовете ти ще отведат в плен, ще заграбят имотите ти и ще унищожат славата ти.“

16 Горко ти, Вавилоне, и ти, Мала Азийо, горко на вас, Египет и Сирия! ² Препашете се с вретище и власеница, оплаквайте синовете си и скърбете, защото приближава вашата гибел. ³ Върху вас е изпратен меч – кой ще го отклони? ⁴ Върху вас е изпратен огън – кой ще го угаси? ⁵ Върху вас са изпратени беди – кой ще ги отблъсне? ⁶ Някой ще прогони ли гладен лъв в гората, ще угаси ли в един миг разгоряла се слама? ⁷ Някой ще отрази ли стрела, пратена от изкусен стрелец? ⁸ Господ Бог изпраща изпитания – кой ще ги отклони? ⁹ Гневът Му е като огън – кой ще го угаси? ¹⁰ Ще изпрати мълния – кой няма да се уплаши? Ще изпрати гръм – кой няма да се ужаси? ¹¹ Господ ще отправи страшния Си взор и кой няма да е сломен докрай пред лицето Му? ¹² Земята тръпне до основи; морето се вълнува издъно, а вълните и рибите му са обзети от смут пред лицето на Господа и пред величието на мощта Му. ¹³ Защото силна е десницата Му, която изопва лък, остри са стрелите Му, които Той изпраща; и силата им няма да отслабне, когато са изпратени до краищата на земята. ¹⁴ Ето изпращат се беди и те няма да се върнат, докато не достигнат до земята. ¹⁵ Пламва огън и той няма да угасне, докато не изгори земните устои. ¹⁶ Както стрелата, пусната от изкусен стрелец, не се завръща, така няма да се завърнат бедите, изпратени на земята.

¹⁷ Горко ми, горко ми! Кой ще ме избави в тези дни? ¹⁸ Ще се появят болести и мнозина ще стенат; ще настане глад и мнозина ще загинат; ще започнат войни и страх ще обземе властниците; ще дойдат беди и всички ще треперят. ¹⁹ Какво ще правя, когато настанат бедите? ²⁰ Ето – глад и рани, скръб и гнет са изпратени като бичове за поправяне. ²¹ Но при все това хората няма да се отвърнат от беззаконията си и невинаги ще си спомнят за бичовете. ²² Ето на земята всичко ще поевтинее и ще помислят, че е настанал мир, ала тогава бедствия ще връхлетят земята – меч, глад и бъркотия. ²³ Мнозина жители на земята ще загинат от глад, а меч ще погуби онези, които преживеят глада. ²⁴ И трупове ще бъдат изхвърлени като тор, и няма да има кой да ги оплаква, защото земята ще запустее и градовете ще бъдат разрушени. ²⁵ Няма да остане никой, който да обработва земята и да я засява. ²⁶ Дърветата ще дават плод, но кой ще го бере? ²⁷ Гроздето ще узрее, но кой ще го тъпче? Навред ще бъде голямо запустение. ²⁸ Човекът ще жадува да види човек или да чуе гласа му, ²⁹ но от градските жители ще останат едва десетина, а на село – двамина, които ще се скрият в гъсти гори и в скални пролуки. ³⁰ Както в маслинена градина остават понякога по три-четири маслинки по дърветата ³¹ или в обрано лозе онези, които внимателно го берат, не доглеждат няколко грозда, ³² така и в тези дни ще останат трима-четирима, когато претърсват къщите им с меч. ³³ Земята ще запустее, нивите ѝ ще обраснат в бурени, тръни ще скрият пътищата и всичките ѝ пътеки, понеже няма да има кой да ходи по тях. ³⁴ Момите ще плачат, защото няма да имат годеници, жените ще плачат, защото няма да имат мъже, дъщерите им ще плачат, защото няма да имат подкрепа.

³⁵ Ще убият годениците им на война, а мъжете им ще загинат от глад. ³⁶ Слушайте това и се вразумете, слуги Господни! ³⁷ Това е словото на Господа; приемете го и не вярвайте на боговете, за които Господ говори. ³⁸ Ето неволите приближават и те няма да закъснеят. ³⁹ Както когато на деветия месец дойде време бременната жена да роди син и два или три часа преди раждането болки обземат утробата ѝ, а след излизането на детето от утробата те не продължават нито минута, ⁴⁰ така няма да закъснеят да дойдат на земята неволите; тогава хората ще застенат и ще ги обхванат болки.

⁴¹ Слушай словото, народе мой, гответе се за война и сред неволите бъдете като пришълци на земята. ⁴² Нека който продава, изглежда, като че се готви да бяга, който купува – като че се готви за гибел, ⁴³ който търгува – като че не очаква печалба, и който строи дом – като че няма да живее в него. ⁴⁴ Сеячът нека мисли, че няма да пожъне, и лозарят – че няма да бере грозде, ⁴⁵ които се женят – че няма да раждат деца, и които не се женят – че ще бъдат като вдовци. ⁴⁶ Заради това всички, които се трудят, без полза се трудят, ⁴⁷ защото от плодовете на труда им ще се възползват чуждоземци: имота им ще разграбят, къщите им ще разрушат и синовете им ще заробят, понеже ще раждат децата си в плен и глад. ⁴⁸ Онези, които вършат грабеж, колкото повече украсяват градовете и домовете си, владенията и лицата си, ⁴⁹ толкова по-голяма ще е ненавистта Ми към тях заради греховете им – казва Господ. ⁵⁰ Както блудницата мрази честната и истински благонравната жена, ⁵¹ така правдата ще намрази неправдата, която се кичи, и ще я обвини в лицето, когато дойде Онзи, Който ще брани гонителя на всеки грях по земята. ⁵² Затова недейте подражава на неправдата и на делата ѝ, ⁵³ защото още малко и неправдата ще бъде премахната от земята, а правдата ще се възцари над вас.

⁵⁴ Нека грешникът не казва, че той не е съгрешил, защото разпалени въглени ще пламнат върху главата на онзи, който говори: „Аз не съм съгрешил пред Господа Бога и славата Му.“ ⁵⁵ Господ познава всички дела на хората и начинанията им, и помислите им, и сърцата им. ⁵⁶ Той рече: „Да бъде земя“ – и тя се яви; „Да бъде небе“ – и то се яви. ⁵⁷ Чрез словото Му са сътворени звездите и Той знае техния брой. ⁵⁸ Той вижда бездните и скритото в тях, измерил е морето и онова, което е в него. ⁵⁹ Чрез Своето слово затвори сред водите морето и постави земята над тях. ⁶⁰ Той простря като шатър небето и го постави върху водите, ⁶¹ разположи в пустинята водните извори и езерата по планинските височини, за да се спускат реките от високи скали и да напояват земята. ⁶² Той сътвори човека и разположи сърцето му в средата на тялото, и вложи в него дух, живот и разум, ⁶³ както и дихание от Всемогъщия Бог, Който сътвори всичко и вижда всичко, скрито в земните недра. ⁶⁴ Той знае намеренията ви и помислите на сърцата ви, когато грешите и искате да скриете вашите грехове. ⁶⁵ Поради това Господ ясно вижда всичките ви дела и ще изобличи всички вас. ⁶⁶ И вие ще бъдете посрамени, когато греховете ви се открият пред хората и беззаконията ви се изправят като обвинители в този ден. ⁶⁷ Какво ще сторите и как ще скриете греховете си пред Бога и ангелите Му?

⁶⁸ Ето Бог е съдия, бойте се от Него! Изоставете греховете си и завинаги престанете да вършите беззакония. И Бог ще ви изведе и ще ви избави от всяка скръб. ⁶⁹ Защото ето против вас се разгаря яростта на многобройна тълпа; и ще хванат неколцина сред вас, ще ги умъртвят и ще ги принесат като жертва на идолите, ⁷⁰ а техните съмишленици ще изложат на присмех, позор и унижение. ⁷¹ Защото навред по съседните градове мнозина ще въстанат против онези, които се боят от Господа; ⁷² като обезумели те ще грабят без пощада и ще опустошават всичко у боящите се от Господа, ⁷³ ще опустошат и разграбят имота им и ще ги прогонят от домовете им. ⁷⁴ Тогава ще настане изпитание за Моите избраници, както злато се изпробва чрез огън.

Господ ще избави Своите възлюбени от дни на скръб

⁷⁵ „Слушайте, възлюбени Мои – казва Господ, – ето пред вас са дни на скръб и Аз ще ви избавя от тях. ⁷⁶ Не се бойте и не се съмнявайте, защото вашият водач е Бог. ⁷⁷ Ако спазвате Моите заповеди и повели – казва Господ Бог, – греховете ви няма да ви притискат като бреме и беззаконията ви няма да надделеят над вас. ⁷⁸ Горко на онези, които са в плен на греховете си, покрити от своите беззакония! Това е поле, обрасло с храсти, през което пътят е покрит с тръни и човек не може да мине. Изоставено, то е обречено да бъде погълнато от огъня.“

Предупреждение относно преклонението пред езическите богове във Вавилон

Препис от посланието, което Йеремия изпрати до онези, които щяха да бъдат отведени като пленници във Вавилон от вавилонския цар, за да им извести каквото му бе заповядано от Бога.

^1 (BS)Заради греховете, които извършихте пред Бога, ще бъдете отведени като пленници във Вавилон от Навуходоносор, вавилонския цар. ^2 (BT)Щом влезете във Вавилон, вие ще останете там много години – седем поколения, „ала след това – казва Господ – Аз ще ви изведа оттам с мир“.

³ Там, във Вавилон, ще видите богове от сребро, злато и дърво, носени на рамена, които внушават страх у езичниците. ⁴ Пазете се да не заприличате и вие на тези другоплеменници, нека страхът пред техните богове не обхване и вас! ⁵ Когато видите шествие да им се покланя пред тях и след тях, кажете си на ум: „На Тебе трябва да се покланяме, Владико!“ ⁶ „Защото Моят Ангел е с вас – казва Господ – и той се грижи за вашите души.“

^7 (BU)Езикът на боговете им е издялан от ваятел, самите те са обковани със злато и сребро, но са мними богове и не могат да говорят. ⁸ И както се накичва момиче, така и те вземат венци от злато ⁹ и ги поставят върху главите на своите богове. Случва се и това, жреците да крадат от боговете си злато и сребро и да го присвояват, ¹⁰ като отделят от него и за храмовите блудници. Върху тези златни, сребърни и дървени богове поставят дрехи, сякаш са хора, ала те не могат да се опазят от ръждата и молците. ¹¹ Макар и облечени в пурпурни дрехи, ¹² изтриват в храма многото прах от лицата им. ¹³ Има един и със скиптър, като човек – съдия на страната, но той не може да осъди провинилия се пред него. ¹⁴ В десницата си държат меч или секира, но самите себе си не могат да защитят от войска и разбойници. По това се познава, че те не са богове, така че не се бойте от тях!

¹⁵ Както строшеният съд става безполезен за човека, ¹⁶ така и очите на техните богове, поставени в храмовете, се пълнят с прах от краката на влизащите. ¹⁷ И както онзи, който е оскърбил царя, е добре пазен, преди да бъде отведен на смърт, така и жреците пазят своите храмове с врати, брави и резета, за да не ги ограбят разбойници. ¹⁸ Жреците палят повече свещници за тези богове, отколкото за самите себе си, но не могат да видят дори един от тях. ¹⁹ Те са като гредите в храма; казват, че дървесни червеи разяждат и тях отвътре, и техните дрехи, но те не усещат. ²⁰ Лицата им са почернели от каденето в храма, ²¹ по телата и главите им кацат прилепи, лястовици и какви ли не птици, дори и котки ги лазят. ²² По това ще разберете, че те не са богове, така че не се бойте от тях!

²³ Ако някой не почисти потъмнелия обков от злато, с който са украсени, те няма да блестят; дори и като са ги изливали, те пак не са усещали. ^24 (BV)За висока цена са купени, но дух у тях няма. ^25 (BW)Понеже са без крака, носят ги на рамена и с това показват своята нищожност пред хората. Срам изпитват и онези, които им служат, ^26 (BX)защото сами не могат да станат, ако паднат на земята, сами не могат да се движат изправени, ако някой ги наведе, не могат пък да се изправят, пред тях поставят дарове като пред мъртви. ²⁷ Жреците злоупотребяват с жертвите, които им принасят, една част продават, друга част жените им осоляват, без да заделят ни за сиромах, ни за болен. До тези жертви се докосват нечисти жени и родилки. ^28 (BY)И така, като узнахте от това, че те не са богове, не се бойте от тях!

²⁹ Та как да ги наречем богове, след като и жени принасят жертви на тези сребърни, златни и дървени идоли? ³⁰ В храмовете жреците им седят с раздрани дрехи, с обръснати глави и бради, а главите им са непокрити! ³¹ Те вият с писъци пред боговете си, както на помен за умрели, ³² а не се свенят да вземат някоя от дрехите им, за да облекат с тях жените и децата си. ³³ Ако някой им стори добро или зло, те не могат да му отвърнат, нито пък могат да въздигнат цар, нито да го свалят. ³⁴ Не могат също нито богатство, нито дребна монета да дарят на някого. Ако някой им обещае оброк, но не го спази, не го изискват. ³⁵ От смърт човек не са избавили, нито слаб са отървали от силен, ^36 (BZ)сляп човек не могат да накарат да прогледне, нито могат да помогнат на човек в нужда, ^37 (CA)няма да покажат състрадание към вдовица и няма да направят добро на сирак. ³⁸ Тези дървени, посребрени и позлатени идоли са като скални отломки в планината, а който им служи, ще бъде посрамен. ³⁹ Та как може да се помисли или да се каже, че те са богове!

⁴⁰ При това и самите халдейци се отнасят непочтително към тях. Когато видят ням, който не може да говори, водят го при Ваал и молят да му даде говор, като че ли Ваал изобщо може да разбира. ⁴¹ И макар да са забелязали това, те не могат да изоставят идолите си – толкова са неразумни. ⁴² Жените пък, с препаски от тръстика, седят по улиците и кадят маслинени трици. ⁴³ И когато някоя от тях, привлечена от минаващ мъж, преспи с него, сетне се присмива на съседката си, че не са я предпочели и препаската ѝ не е развързана. ⁴⁴ Всичко у тези идоли е лъжа и измама. Така че как може да се мисли и да се говори, че те са богове!

⁴⁵ Направени от ваятели и златари, те не са нищо друго освен това, което творците са искали да сътворят. ⁴⁶ Щом самите им създатели са смъртни хора, как творенията им могат да бъдат богове? ⁴⁷ С делата си те са завещали заблуда и позор на своите потомци. ⁴⁸ Когато пък ги сполетят война и бедствия, жреците се съветват помежду си къде да се скрият със своите идоли. ⁴⁹ А щом сами не могат да се спасят нито от войни, нито от бедствия, как хората да не разберат, че те не са богове! ^50 (CB)Понеже са дървени, обковани със злато и сребро, ще стане ясно, че са измама и лъжа и всички народи и царе ще открият, че те са дело на човешки ръце и в тях няма никакво божествено действие. ⁵¹ Тогава кой не би разбрал, че те не са богове! ^52 (CC)Те не въздигат цар на страната, нито изпращат на хората дъжд; ⁵³ съдебен спор не решават, онеправдания не защитават, безсилни са като подплашени врани в небето.

⁵⁴ Ако пък огън обхване храма на тези дървени, позлатени или посребрени богове, жреците им ще избягат и ще се спасят, а те самите ще изгорят като покривни греди. ⁵⁵ Нито на цар, нито на врагове могат да противостоят; ⁵⁶ как тогава да се приеме и да се мисли, че те са богове?

⁵⁷ Тези дървени, обковани със сребро и злато богове не могат да се опазят и от крадци и грабители, които, като влизат със сила в храма, свалят златото, среброто и дрехите им, отмъкват плячката, а те с нищо не могат да си помогнат. ⁵⁸ Затова по-добре цар, храбър в битка, или ценна вещ вкъщи, която върши работа, отколкото мними богове; по-добре врата, за да пази дома, или колона от дърво в царски дворец, отколкото мними богове!

⁵⁹ Слънцето, луната и звездите са сътворени, за да светят ярко, и те ни изпращат доброволно светлината си. ⁶⁰ Когато светкавица освети небето, навред се вижда ясно. Вятърът вее по всички посоки ⁶¹ и облаците, когато Бог им нареди, преминават над цялата земя, за да изпълнят Неговата заповед. ⁶² Но тези богове не приличат на тях нито по вид, нито по сила. ⁶³ Как тогава може да се мисли или да се каже, че те са богове, щом нямат сила нито да накажат справедливо, нито да сторят добро на хората? ⁶⁴ А щом знаете, че те не са богове, не се бойте от тях!

⁶⁵ Царе те не могат нито да проклинат, нито да благославят; ⁶⁶ знамения пред народите няма да покажат на небето; няма да озаряват всичко като слънцето, нито ще греят с мека лунна светлина. ⁶⁷ Дори и зверовете ги превъзхождат, защото като избягат в леговищата си, те могат да се спасят. ⁶⁸ И така, нищо не може да ни убеди, че те са богове. Затова не се бойте от тях!

⁶⁹ Техните дървени, обковани със злато и сребро богове могат да опазят толкова, колкото плашило в градина. ⁷⁰ Тези богове от дърво, позлатени и посребрени, са като храст тръни в градина, върху които кацат всякакви птици, те са мъртви като труп, захвърлен в тъмнината. ⁷¹ От пурпура и багреницата, прогнили върху тях, вие може да разберете, че те не са богове, накрая, проядени от червеи, и те самите ще станат за посмешище в страната. ⁷² И така, по-добре човек да е праведен и да няма идоли, защото той никога няма да бъде опозорен.

Началото на елинското владичество над Израил

1 След победата си синът на Филип, Александър Македонски, който беше тръгнал от земята Китим и беше разбил Дарий, царя на персите и мидите, се възцари вместо него, както преди беше покорил и Елада. ² Той водеше много войни, завладяваше крепости и навред погубваше царе. ³ Достигна до краищата на света, заграби плячка от много народи и земята се смири пред него. Той се възгордя и надменност изпълни сърцето му. ⁴ Събра много силна войска, наложи властта си над страни, народи и владетели и те му станаха поданици.

⁵ Но след това бе повален от болест на легло и разбра, че умира. ⁶ Тогава повика своите висши военачалници, възпитани заедно с него от младини, и раздели между тях царството си, докато още беше жив. ⁷ Когато умря, Александър беше царувал дванадесет години. ⁸ И всеки от военачалниците му наследи властта в своята област. ⁹ И след смъртта му всички те си туриха корони, а след тях и синовете им в продължение на много години и изпълниха със злини земята.

^10 (CD)От тях излезе коренът на греха – Антиох Епифан, син на цар Антиох. Той беше заложник в Рим и се възцари в сто тридесет и седмата година от царството на елините.

Появата на предатели

^11 (CE)По онова време в Израил се появиха хора, които се отвърнаха от закона и убеждаваха мнозина с думите: „Да идем и да сключим съюз с околните народи, защото, откакто се отделихме от тях, ни сполетяха много беди.“ ¹² Думите им намериха одобрение ¹³ и неколцина от народа изявиха желание да отидат при царя, и той им позволи да следват езическите разпоредби. ¹⁴ Тогава построиха в Йерусалим училище според обичая на езичниците, ^15 (CF)заличаваха следите от обрязването си, като отстъпиха от светия завет, съединиха се с езическите народи и се отдадоха на злото.

Нападението на езичниците над храма в Йерусалим

^16 (CG)Когато Антиох видя, че царската му власт укрепна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства. ^17 (CH)Той нахлу в Египет със силна войска, с колесници и слонове, с конници и много кораби ¹⁸ и влезе в бой с Птолемей, египетския цар. Разгромен от мощта му, Птолемей побягна, а мнозина паднаха в рани. ¹⁹ Тогава завладяха укрепените градове в Египет и Антиох разграби страната.

^20 (CI)След покоряването на Египет в сто четиридесет и третата година Антиох се върна, за да се отправи срещу Израил, и влезе в Йерусалим със силна войска. ²¹ Той влезе надменно в светилището, взе златния жертвеник, светилника и всички свещени съдове, ²² трапезата на предложението, чашите за възлияние, блюдата, златните кадилници и завесата, венците, дори златната украса пред храма – всичко заграби. ^23 (CJ)Взе среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери.

²⁴ С всичко заграбено той се завърна в страната си, след като извърши кръвопролития и произнесе речи, изпълнени с високомерие. ²⁵ Тогава настъпи голяма скръб навред в Израил. ²⁶ Стенеха началници и старейшини, останаха без сили девойки и младежи, повехна красотата на жените. ²⁷ Младоженецът оплакваше, а младоженката седеше в стаята, потопена в скръб. ²⁸ Земята затрепери заради своите обитатели и цялото потомство на Яков се покри със срам.

Опустошаването на Йерусалим

^29 (CK)А когато изминаха две години, царят изпрати свой началник в градовете на Юдея, за да събере данъците. И той дойде в Йерусалим с голяма войска. ³⁰ С коварни думи им заговори за мир и те му повярваха. Но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ от израилтяните. ³¹ Ограби града, изгори го в пламъци и разруши къщите му и стените около него. ³² Жените и децата отведоха в плен, а добитъка взеха като плячка.

^33 (CL)Обградиха Давидовия град с голяма и здрава стена, с укрепени кули и той стана крепост за тях. ³⁴ Там настаниха нечестив народ, хора, които не почитаха Закона, и те се укрепиха в нея. ³⁵ Набавиха си оръжие и храна и като струпаха там плячката, събрана в Йерусалим, се превърнаха в голяма заплаха.

³⁶ И това стана постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израил, ³⁷ защото те проливаха невинна кръв около храма и го оскверняваха. ³⁸ Заради тях жителите на Йерусалим се разбягаха и той стана дом на чужденци, стана чужд за своите потомци и децата му го изоставиха. ^39 (CM)Светилището му запустя като пустиня, празниците му се превърнаха в скръб, съботите му – в укор, а почитта му – в унижение. ⁴⁰ Колкото беше някогашната му слава, толкова се изпълни с безчестие, а неговото величие се превърна в печал.

Преследването на верните израилтяни

⁴¹ Цар Антиох разпореди писмено по цялото си царство всички да станат един народ ⁴² и всеки да изостави своите обичаи. И всички народи приеха разпоредбата на царя. ⁴³ Мнозина от израилтяните също се съгласиха да следват идолопоклонството му, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата. ⁴⁴ А царят разпрати чрез вестители писмена заповед в Йерусалим и в юдейските градове да следват чужди за страната обичаи: ⁴⁵ да не извършват вече всеизгаряния, жертвоприношения и възлияния в светилището, да отменят съботите и празниците ⁴⁶ и да осквернят светилището и свещениците, ⁴⁷ да издигат жертвеници, храмове и места за идолослужение, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък, ⁴⁸ да не обрязват повече синовете си, да оскверняват душите им с всичко нечисто и идолопоклонническо, ⁴⁹ за да забравят закона и да променят всичките му разпоредби. ⁵⁰ И ако някой не постъпи според заповедта на царя, да бъде предаден на смърт.

⁵¹ Писма с такова съдържание той разпрати по цялото си царство и постави надзиратели над целия народ. А на юдейските градове нареди да принасят жертви във всеки град. ⁵² И при надзирателите се събраха мнозина от народа – всички онези, които изоставиха Закона. Те сториха злини по земята ⁵³ и принудиха израилтяните да се крият в убежища, кой където намери.

^54 (CN)На петнадесетия ден от месец хаслев, в сто четиридесет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустението. Те издигнаха жертвеници в юдейските градове наоколо, ⁵⁵ а пред вратите на къщите и по улиците извършваха кадене. ⁵⁶ Късаха и изгаряха в огън книгите на Закона, които намираха. ⁵⁷ У когото откриеха книгата на Завета или пък се придържаше към Закона, според царската заповед го предаваха на смърт. ⁵⁸ Вършеха такива насилия всеки месец над израилтяните в градовете, ако бяха престъпили заповедта. ⁵⁹ А на двадесет и петия ден от месец хаслев, когато принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара, ^60 (CO)те съгласно заповедта убиваха жените, обрязали децата си, ⁶¹ бесеха кърмачетата за шиите им, а също техните близки и онези, които бяха извършили обрязването.

^62 (CP)Но мнозина в Израил проявиха твърдост и устояха да не ядат нечисто. ⁶³ Те предпочетоха да умрат, за да не се оскверняват с храната и да не поругаят своя завет. И умираха. ⁶⁴ И твърде силен гняв се появи към Израил.

Мататия и неговите синове

2 ^(CQ)В онези дни живееше един свещеник, Мататия, от рода на Йоарив. Баща му беше Йоан, син на Симеон. Той беше от Йерусалим, но се беше заселил в Модин ² и имаше петима синове: Йоан, наричан още Гадис, ³ Симон, наричан Таси, ⁴ Юда, който се наричаше още Макавей, ⁵ Елеазар, наричан Аваран, и Йонатан, наричан Апфус.

⁶ Като видя богохулствата, които станаха в Юдея и Йерусалим, ⁷ той каза: „Горко ми! Защо се родих да видя разорението на своя народ и разорението на святия град и да стоя тук безсилен, когато той е предаден в ръцете на враговете, а светилището – в ръцете на чужденци! ⁸ Храмът му стана като мъж, загубил почит, ⁹ скъпоценните му съдове бяха отнесени като плячка, кърмачетата му бяха избити по улиците, а младежите му – от вражески меч. ¹⁰ Кой народ не е завземал царството му и не е ограбвал богатствата му! ¹¹ Всичките му накити бяха отнесени, от свободен той стана роб.

¹² И ето нашите светини, нашето великолепие, нашата слава запустяха и езичници ги оскверниха. ¹³ За какво още да живеем?“ ¹⁴ И Мататия и неговите синове раздраха дрехите си, облякоха се във вретища и се потопиха в дълбока скръб.

Въстанието на Мататия

¹⁵ Тогава в град Модин дойдоха хора на царя, за да принуждават жителите му към отстъпничество и жертвоприношения на идоли. ¹⁶ Мнозина от израилтяните отидоха при тях, Мататия и синовете му също се явиха. ¹⁷ Тогава хората на царя се обърнаха към Мататия и му рекоха: „Ти си виден човек в този град, уважаван и влиятелен, подкрепят те синове и братя. ¹⁸ Затова пристъпи сега пръв и изпълни царската заповед, както сториха това всички народи, мъжете в Юдея и онези, които останаха в Йерусалим. Така ти и твоят дом ще се причислите към приятелите на царя, ти и твоите синове ще бъдете почетени със сребро и със злато, и с много дарове.“

¹⁹ А Мататия отвърна с висок глас: „Дори и всички народи в неговото царство да послушат царя и всеки от тях да отстъпи от богослужението на своите бащи в съгласие със заповедта му, ²⁰ аз, моите синове и моите братя ще постъпваме според Завета на нашите бащи. ²¹ Нека Бог ни пази да не изоставим Закона и неговите разпоредби! ²² Няма да се вслушаме в заповедта на царя и няма да отстъпим ни надясно, ни наляво от нашето богослужение.“

²³ Едва беше изрекъл тези думи и някакъв юдеин се приближи пред очите на всички, за да принесе жертва според царската заповед върху жертвеника в Модин. ²⁴ Щом видя това, Мататия се изпълни с ревност към Закона, тялото му потрепери и пламнал от ярост, се втурна към него и го съсече върху жертвеника. ²⁵ Заедно с него уби и човека на царя, който принуждаваше да се извършва жертвоприношение, и разруши жертвеника. ^26 (CR)Обладан от ревност към Закона, той постъпи така, както Финеес със Замврий, сина на Салом.

²⁷ След това Мататия тръгна из града и призоваваше с висок глас: „Всеки, който милее за закона и отстоява завета, нека тръгне след мене!“ ^28 (CS)И потърси убежище със синовете си в планината, като изоставиха всичко, което имаха в града.

Битката в съботния ден

²⁹ Тогава мнозина, предани на правдата и на закона, отидоха в пустинята и останаха там ³⁰ заедно с децата, жените и добитъка си, защото много беди се стовариха върху тях. ³¹ Но на царските хора и на войските, разположени в Йерусалим, Давидовия град, беше съобщено, че някои са нарушили царската заповед и са избягали в пустинята, за да се укрият. ^32 (CT)Веднага след тях се спуснаха голям брой войници, настигнаха ги и макар денят да беше събота, подредиха се в боен ред, за да ги нападнат. ³³ Тогава им рекоха: „Още не е късно, излезте, изпълнете царската заповед и ще останете живи!“ ³⁴ Но те отговориха: „Няма да излезем и няма да изпълним царската заповед. Няма да оскверним съботния ден.“ ³⁵ Тогава веднага започнаха сражение против тях. ³⁶ Но те не им оказаха съпротива, дори и камък не хвърлиха срещу тях, нито затвориха убежищата си, ³⁷ а отвърнаха с думите: „Всички ще измрем невинни. Небето и земята са ни свидетели, че вие несправедливо ни погубвате.“ ³⁸ И макар да беше събота, нападнаха ги и те загинаха заедно с жените, децата и добитъка си – около хиляда души.

³⁹ Когато Мататия и приятелите му узнаха това, горчиво ги оплакаха, ⁴⁰ но си казаха един на друг: „Ако всички ние постъпваме така, както постъпиха тези наши братя, и не се сражаваме с езичниците за живота и обичаите си, те скоро ще ни изтребят от земята.“ ⁴¹ И още в същия ден взеха решение: „Ако някой излезе на война против нас в съботен ден, ще се бием с него, за да не умрем всички, както измряха нашите братя в убежищата си.“

Първи успехи на въстаналите

⁴² Тогава при тях се събраха много хасидеи от Израил, силни и храбри, до един верни на Закона. ^43 (CU)И всички, които бягаха от злините, се присъединиха към тях и укрепиха мощта им. ⁴⁴ Така съставиха войска и в своя гняв сразяваха нечестивците, и в яростта си – престъпилите Закона. А оцелелите избягаха при езичниците, за да се спасят. ⁴⁵ Мататия и приятелите му обикаляха навред и разрушаваха жертвениците, ⁴⁶ и насила обрязваха необрязаните деца, които откриеха в пределите на Израил. ⁴⁷ Те преследваха надменните и в техни ръце делото вървеше към успех. ⁴⁸ Така бранеха Закона от ръцете на езичниците и от ръцете на царете и не оставиха грешника да възтържествува.

Заветът и смъртта на Мататия

⁴⁹ А когато настанаха последните дни на Мататия, той се обърна към синовете си: „Сега властват надменност и изпитания, време е на гибел и яростен гняв. ⁵⁰ Затова, деца мои, ревностно отстоявайте закона и отдайте живота си за завета на нашите предци. ⁵¹ Спомнете си за предците ни, за делата, които те извършиха в своето си време, и вие ще придобиете голяма слава и име във вечността. ^52 (CV)Нали в изкушение Авраам доказа, че е верен, и това му бе признато за добродетел! ^53 (CW)Йосиф, макар и във време на притеснение, спази заповедта и стана господар на Египет. ^54 (CX)Финеес, нашият праотец, получи завета на вечното свещенство затова, че прояви голяма ревност. ^55 (CY)Иисус Навин затова, че изпълни повелята, стана съдия над Израил. ^56 (CZ)Халев получи земя за наследство затова, че свидетелства за истината пред народа. ^57 (DA)Давид наследи царския престол за вечни времена за своето милосърдие. ^58 (DB)Илия дори беше взет на небето за голямата си ревност към закона. ^59 (DC)Анания, Азария и Мисаил се спасиха от пламъка чрез вяра. ^60 (DD)Даниил беше избавен от устата на лъва заради своята невинност.

⁶¹ И така, помнете: от поколение в поколение всеки, който се надява на Него, не загива! ⁶² Не се бойте от думите на грешен човек, защото славата му ще се превърне в тор и червеи. ⁶³ Днес той е изпълнен с високомерие, но утре няма да го има, защото отново ще е станал на прах и замислите му ще пропаднат. ⁶⁴ А вие, деца мои, проявете мъжество и твърдо отстоявайте Закона, защото чрез него ще се прославите.

⁶⁵ Ето Симон, вашия брат, за когото знаем, че е човек с разум – слушайте винаги него, той ще ви бъде като баща! ⁶⁶ А Юда Макавей, силен и храбър от младини, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите. ⁶⁷ И така, съберете при себе си всички, които съблюдават Закона, и отмъстете за неправдите към своя народ. ⁶⁸ Отдайте заслуженото на езичниците и спазвайте заповедите на Закона!“

⁶⁹ След това ги благослови и се прибра при предците си. ⁷⁰ Той умря в сто четиридесет и шестата година. Погребаха го в гробницата на предците му в Модин и цял Израил горчиво го оплака.

Възхвала на Юда

3 И вместо него се въздигна синът му Юда, наричан Макавей. ² Подкрепяха го всички негови братя и всички, които се бяха присъединили към баща му и с радост воюваха за Израил.

^3 (DE)Той разнесе навред славата на своя народ. Надянал броня като исполин и препасал бойно снаряжение, устремно влизаше в битки, а мечът му бе закрила за войската. ⁴ Като лъв се сражаваше в боя – като лъвче, нахвърлило се с рев върху плячка. ^5 (DF)Той преследваше престъпилите закона и щом ги откриеше, погубваше с огън онези, които всяваха размирици сред народа му. ⁶ От страх пред него нечестивците се смириха; всички, които вършеха беззакония, бяха обзети от смут и спасението дойде благодарение на неговата ръка. ⁷ Той причини неприятности на мнозина царе и зарадва с делата си потомците на Яков, а паметта му ще бъде благословена вечно; ⁸ премина през градовете на Юдея, изтреби нечестивците в тях и отклони Божия гняв от Израил. ⁹ Името му се прочу до края на земните предели и той събра при себе си обречените на гибел.

Защита от нападенията на езичниците

¹⁰ Тогава Аполоний събра езичниците, а също и голяма войска от Самария, за да воюва срещу Израил. ¹¹ Юда узна това, тръгна срещу него, разби го и го уби. Мнозина паднаха ранени, а останалите избягаха. ¹² Тогава отнеха оръжието им като плячка, Юда взе меча на Аполоний и се сражаваше с него до края на дните си.

¹³ Сирон, военачалникът на сирийската войска, чу, че Юда е събрал около себе си много и верни на Закона хора, готови да тръгнат с него на война, ¹⁴ и каза: „Ще си създам име и ще се прославя в царството, като тръгна на поход срещу Юда и хората с него, които пренебрегват царската разпоредба.“ ¹⁵ Към него се присъедини и тръгна силно множество нечестивци, за да му помогнат да отмъсти на синовете на Израил.

¹⁶ Когато наближиха височината на Веторон, Юда излезе насреща им с твърде малко хора. ¹⁷ Като видяха настъпващата срещу тях войска, казаха на Юда: „Как ще можем така малобройни да се сражаваме с толкова силно множество? Освен това сме изтощени, понеже цял ден сме гладували.“ ^18 (DG)Но Юда им отговори: „Понякога е лесно мнозина да попаднат в ръцете на малцина, за небето е все едно дали чрез мнозина или чрез малцина ще изпрати спасение. ¹⁹ Защото победата във война зависи не от многобройната войска, а от силата, която идва от небето. ²⁰ Те идват срещу нас, изпълнени с надменност и нечестивост, за да изтребят нас, жените ни и децата ни и да ни ограбят, ²¹ а ние се бием за живота си и за нашите закони. ²² Той Сам ще ги смаже пред очите ни, затова вие недейте да се боите от тях!“

²³ Едва изрекъл тези думи, той се нахвърли внезапно върху тях и Сирон със своята войска беше разбит пред очите му. ^24 (DH)Преследваха го по склона на Веторон чак до равнината. Около осемстотин мъже от тях загинаха, а останалите избягаха във филистимската земя. ²⁵ Тогава започнаха да се страхуват от Юда и братята му и ужас обзе околните езичници. ²⁶ Името му достигна и до царя, а за неговите битки разказваха всички народи.

Антиох Епифан се подготвя за война

²⁷ Когато цар Антиох чу за тези събития, изпрати да съберат всички сили в царството си – огромна войска, ²⁸ отвори хазната си и раздаде на войниците си заплата за една година, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай. ²⁹ Но видя, че среброто в хазната беше на привършване, а данъчните приходи от областите са оскъдни поради вълненията и разорението, което той беше предизвикал с отменянето на законите, съществували от древни времена. ³⁰ Тогава го обзе безпокойство, че няма да има достатъчно, както някога, за разходи и подаръци, които преди раздаваше с щедра ръка. А в това превъзхождаше предишните царе. ³¹ Силно притеснен от тези мисли, той реши да се отправи към Персия да събере данъци от онези области и да натрупа повече сребро.

³² А царските дела от река Ефрат до пределите на Египет възложи на Лизий, човек на почит и с царско потекло. ³³ Повери му и възпитанието на сина си Антиох, докато се завърне. ³⁴ Той му предостави половината от войската и бойните слонове, като му изложи всички свои намерения относно жителите на Юдея и Йерусалим – ³⁵ да изпрати против тях войска, да съкруши и унищожи мощта на Израил и онова, което е останало от Йерусалим, и да заличи от онова място дори и спомена за тях. ³⁶ Също така да засели навред в пределите им други племена и да разпредели земята между тях чрез жребий. ³⁷ С другата половина от войската царят тръгна от столицата си Антиохия в сто четиридесет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи отвъдните области.

Нападението на Горгий и Никанор

^38 (DI)А Лизий избра Птолемей, сина на Доримен, Никанор и Горгий – силни мъже сред приятелите на царя, ³⁹ и изпрати с тях четиридесет хиляди мъже и седем хиляди конници да отидат в юдейската земя и да я разорят, както беше заповядал царят. ⁴⁰ Те се отправиха с цялата си войска и като пристигнаха, разположиха се в равнината до Емаус. ⁴¹ Мълвата за тях достигна до тамошните търговци и те взеха много сребро, злато, а също и окови, дойдоха в лагера им, за да купуват израилските синове за роби. Към тях се присъединиха войски от Сирия и от земите на други племена.

⁴² Когато Юда и братята му видяха, че бедите се увеличиха, че войските се разположиха на лагер в техните предели, и узнаха за дадената от царя заповед техният народ да бъде погубен и изтребен, ⁴³ рекоха си един на друг: „Нека въздигнем народа си, който искат да повалят, нека се бием за нашия народ и за светилището!“ ⁴⁴ Тогава се събра голямо множество, за да се подготви за война и да отправи горещи молитви за милост и състрадание.

⁴⁵ Йерусалим беше необитаем като пустиня. Никой от родените в него не влизаше, нито излизаше от града. Светилището беше потъпкано, а в крепостта му – чуждоземни синове. Там обитаваха езичници. Отнета бе радостта от потомците на Яков, флейтите и цитрите замлъкнаха.

Молитвено служение в Масифа

^46 (DJ)(DK)И така, те се събраха и отидоха в Масифа, местност срещу Йерусалим, защото в Масифа по-рано беше мястото за молитва на израилтяните. ⁴⁷ През този ден постиха, облякоха вретища, посипаха с пепел главите си и раздраха дрехите си. ^48 (DL)Те разтвориха книгата на закона, така, както езичниците се допитват до изображенията на своите идоли, ⁴⁹ и донесоха свещеническите одежди, първите плодове от полето и десятъка. Тогава свикаха назореите, чиито дни на обет бяха изтекли, ⁵⁰ и високо извикаха към небето: „Какво да сторим с тях и къде да ги отведем? ⁵¹ Твоето светилище е потъпкано и осквернено, а Твоите свещеници – оскърбени и унижени. ⁵² Ето езичниците се събраха срещу нас, за да ни изтребят. Ти знаеш какво са замислили те против нас. ⁵³ Как можем да устоим пред тях, ако Ти не ни помогнеш?“ ^54 (DM)И затръбиха с тръби, и се разнесоха викове.

^55 (DN)След това Юда назначи водачи на народа – хилядници, стотници, петдесетници и десетници. ^56 (DO)И каза на онези, които си строяха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на страхливите – всеки според закона да се върне у дома си. ⁵⁷ Тогава войската се вдигна и се разположи на стан южно от Емаус. ⁵⁸ И Юда каза: „Пригответе оръжието си и бъдете храбри войници, готови утре да се сражават с тези езичници, събрали се против нас, за да погубят нас и нашата светиня. ⁵⁹ Защото по-добре е да умрем в сражение, отколкото да гледаме бедите на народа си и на светинята. ⁶⁰ И нека каквато е волята на небето, така да бъде!“

Победата над Горгий

4 А Горгий взе пет хиляди мъже и хиляда отбрани конници и войската тръгна през нощта, ^2 (DP)за да нападне войската на юдеите и внезапно да ги разбие. За водачи му служеха онези, които живееха в крепостта. ³ Но Юда научи за това и сам излезе с храбрите си мъже, за да разбият царската войска в Емаус, ⁴ докато силите на неприятеля още бяха разпръснати далеч от лагера. ⁵ Горгий пристигна в лагера на юдеите още през нощта, но не намери никого и тръгна да ги търси в планините, защото си казваше: „Те бягат от нас.“

⁶ На разсъмване Юда се появи в равнината с три хиляди мъже, но не разполагаха с оръжие за защита и нападение, както им се искаше. ⁷ Когато видяха силно укрепения лагер на езичниците и обучената за битка конница, разположена около него, ⁸ Юда се обърна към хората си с думите: „Не се бойте от тяхното множество и не се плашете от тяхното нападение! ⁹ Спомнете си как бяха спасени нашите предци в Червено море, когато фараонът ги преследваше с войската си. ¹⁰ Нека и сега да извикаме към небето! Може би Бог ще се смили над нас, като си спомни завета с нашите предци, и ще срази тази войска пред очите ни днес. ¹¹ Тогава всички езичници ще узнаят, че има Избавител и Спасител на Израил!“

¹² Когато чуждите войници вдигнаха очи, забелязаха ги да идват срещу тях ¹³ и излязоха от лагера, за да се сражават. Хората на Юда с тръбен зов ¹⁴ се впуснаха в битката, езичниците бяха разбити и побягнаха в равнината; ¹⁵ които не успяха, всички паднаха от меч. Преследваха ги до Газер и до равнините на Идумея, Азот и Ямния; и паднаха около три хиляди мъже от тях. ¹⁶ Тогава Юда спря да ги преследва, върна се с войската си ¹⁷ и каза пред народа: „Не налитайте на плячка, защото още война ни чака. ¹⁸ Горгий и войската му са в планината близо до нас. Пригответе се за битка срещу нашите врагове, сражавайте се с тях, а после спокойно ще се отдадете на плячка.“

¹⁹ И докато още говореше това, появи се някаква тълпа, която слизаше от планината. ²⁰ Но като забелязаха, че хората им са обърнати в бягство и палят лагера им – димът, който се виждаше, разкриваше станалото, – ²¹ тази гледка ги изпълни с голям страх. А като забелязаха в равнината и войската на Юда, готова за бой, ²² всички побягнаха в земята на филистимците. ²³ Тогава Юда се впусна да плячкосва лагера им. И взеха много злато и сребро, скъпи дрехи в различни багри, много богатства. ^24 (DQ)А на връщане възпяваха и благославяха Господ в небесата, защото Той е благ, а милостта Му е за вечни времена. ²⁵ Така в онзи ден настъпи чудодейно спасение за Израил.

Първото нападение над царската войска, предвождана от Лизий

^26 (DR)Оцелелите чужди войници дойдоха при Лизий и му известиха за всичко, което се беше случило. ²⁷ А той, като чу, изпадна в униние и смут, защото не се случи това, което желаеше на Израил, и не се осъществи това, което му беше заповядал царят.

²⁸ Затова на следващата година свика шестдесет хиляди отбрани мъже и пет хиляди конници, за да се сражава отново срещу тях. ²⁹ Те дойдоха в Идумея и се разположиха на стан във Ветсура, а Юда ги посрещна с десет хиляди мъже. ^30 (DS)Като видя силната им войска, той се помоли с думите: „Благословен си Ти, Спасителю на Израил, Който сломи нападението на силния с ръката на Своя служител Давид и предаде лагера на филистимците в ръцете на Сауловия син Йонатан и на неговия оръженосец. ³¹ Предай тази войска в ръцете на Своя народ – Израил, и нека позорът на поражението легне върху войниците и конницата им. ³² Внуши им страх и сломи вярата им в тяхната сила. Нека това поражение бъде съкрушително за тях! ³³ Повали ги с меча на тези, които Те обичат, за да Те прославят с песни всички, които знаят Твоето име.“

³⁴ И те се нахвърлиха един срещу друг и от войската на Лизий паднаха около пет хиляди мъже, паднаха пред очите им. ³⁵ Когато Лизий видя бягството на своята войска и храбростта на войниците на Юда, готови или да живеят, или да умрат достойно, се завърна в Антиохия, за да увеличи числеността на войската си с наемници и отново да нападне Юдея.

Очистването и възстановяването на светилището в Йерусалим

^36 (DT)А Юда и братята му казаха: „Ето нашите врагове са смазани, да се възкачим да очистим и възстановим светилището!“ ³⁷ Тогава цялата войска се събра и се изкачиха на планината Сион. ^38 (DU)И намериха светилището опустошено, жертвеника осквернен, вратите изгорени, притворите обрасли с храсталаци като в гора или пък в някоя планина, страничните помещения – разрушени. ³⁹ И раздраха дрехите си, горко плакаха и посипаха с пепел главите си. ⁴⁰ Те паднаха на лицата си, затръбиха с тръбите за оповестяване и отправяха викове към небето.

⁴¹ Тогава Юда определи хора да воюват против онези, които се намираха в крепостта, докато той очисти светилището. ⁴² И избра безукорни свещеници, ревнители на Закона, ⁴³ които очистиха светилището, а осквернените камъни изнесоха на нечисто място. ⁴⁴ После обмислиха как да постъпят с осквернения жертвеник за всеизгаряния. ⁴⁵ И намериха добро решение – да го развалят, за да не им носи позор, тъй като езичниците го бяха осквернили. И те развалиха жертвеника, ⁴⁶ а камъните наслагаха на подходящо място на храмовата планина, докато дойде пророк и даде отговор какво да бъде сторено с тях. ^47 (DV)След това взеха цели камъни, както повелява Законът, и построиха нов жертвеник, точно като предишния. ⁴⁸ После възстановиха светинята и осветиха вътрешните помещения на храма и притворите. ^49 (DW)Направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за благовонни приношения и трапеза. ⁵⁰ Прекадиха на олтара тамян и запалиха свещите на светилника, така че в храма стана светло. ⁵¹ Поставиха на трапезата хлябове, закачиха завесите и така завършиха всички работи, които бяха предприели.

⁵² На двадесет и петия ден от деветия месец – това е месец хаслев, – в сто четиридесет и осмата година, станаха доста рано ⁵³ и принесоха жертва според Закона върху новия жертвеник за всеизгаряния, който построиха. ⁵⁴ Тогава, точно в същия ден, в който езичниците оскверниха жертвеника, той беше наново осветен с песни, под звуците на цитри, арфи и цимбали. ⁵⁵ И целият народ падна на лицата си, молеха се и изпращаха благодарност към небето на Онзи, Който им помогна.

⁵⁶ Така в продължение на осем дена празнуваха освещаването на жертвеника, извършваха с ликуване всеизгаряния и принасяха жертви за спасение и за възхвала. ⁵⁷ И украсиха предната страна на храма със златни венци и щитове, обновиха портите и страничните помещения, като и на тях поставиха врати. ⁵⁸ Сред народа настъпи голяма радост, отхвърлен бе позорът, наложен им от езичниците.

^59 (DX)Юда, неговите братя и цялото събрание на Израил разпоредиха дните за повторното освещаване на жертвеника да се празнуват с веселие и радост точно по това време всяка година в продължение на осем дни от двадесетия ден на месец хаслев.

⁶⁰ По същото време издигнаха около планината Сион високи стени с яки кули, за да не дойдат отново езичниците и да погазят свещеното място. ⁶¹ Там Юда разположи войска да го пази, а за негова закрила укрепиха Ветсура, за да има народът крепост срещу Идумея.

Войни срещу идумеите и амонците

5 ^(DY)Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището осветено, както преди, силно възнегодуваха. ² Те решиха да погубят рода на Яков, който живееше сред тях, и започнаха да убиват и изтребват мнозина от народа.

³ Тогава Юда се опълчи срещу синовете на Исав от Акраватини в Идумея, понеже те държаха в обсада Израил, нанесе им голямо поражение, усмири ги и взе плячка от тях. ⁴ Той си спомни и за злините на Ваяновите синове, които бяха като примка и примамка за народа, понеже му устройваха засади по пътищата. ⁵ И макар те да потърсиха защита от него затворени в кулите, той се нахвърли върху тях, като се закле да ги изтреби, и изгори с огън кулите на града с всички, които бяха вътре. ⁶ След това той продължи срещу синовете на Амон и се натъкна на силна войска и многоброен народ, а техен предводител беше Тимотей. ⁷ С тях завърза много сражения, в които те бяха разгромени от него и унищожени. ⁸ Той завладя и Язер заедно със селищата около него и се завърна в Юдея.

Подготовка за спасяването на юдеите в Галилея и Галаад

⁹ Тогава езичниците от Галаад се събраха против израилтяните, които живееха в пределите им, за да ги избият. Но те успяха да избягат в крепостта Датема ¹⁰ и изпратиха до Юда и братята му следното писмо: „Езичниците наоколо са се събрали срещу нас, за да ни изтребят, ¹¹ и се готвят да дойдат и да завладеят крепостта, в която избягахме. Предводител на войската им е Тимотей. ¹² Затова ела и ни избави от ръцете им, защото мнозина от нас загинаха, ¹³ а всички наши братя в пределите на Тов са предадени на смърт, жените, децата и имотът им са взети в плен; там избиха около хиляда мъже.“

¹⁴ И докато още четяха писмото, ето пристигнаха други вестители от Галилея с раздрани дрехи, които донесоха следната вест: ¹⁵ „Против нас се събраха от Птолемаида, от Тир и Сидон, от цяла езическа Галилея, за да ни погубят.“

¹⁶ Когато Юда и народът чуха тези думи, свикаха голямо събрание, за да се съветват какво да сторят за своите братя, които се намират в беда и са заплашвани с война от езичниците. ¹⁷ Тогава Юда каза на своя брат Симон: „Избери си мъже и иди да защитиш братята си в Галилея. Аз пък и брат ми Йонатан ще се отправим към Галаад.“ ¹⁸ А за предводители на народа той определи Йосиф, син на Захария, и Азария, за да бранят Юдея с останалата войска. ¹⁹ Даде им и следната заповед: „Управлявайте този народ, но не започвайте война срещу езичниците, докато не се завърнем!“ ²⁰ Отделиха за похода на Симон в Галилея три хиляди мъже, а на Юда, в Галаад – осем хиляди мъже.

Военните походи в Галилея и в Галаад

²¹ И Симон се отправи към Галилея, участва в много битки с езичниците и те бяха разбити пред очите му. ²² Преследваше ги до портите на Птолемаида, от езичниците паднаха около три хиляди мъже и той взе плячка от тях. ²³ Взе също със себе си намиращите се в Галилея и в Арвати юдеи заедно с жените, с децата и с всичко, което имаха, и ги доведе в Юдея с голяма радост.

^24 (DZ)А Юда Макавей и брат му Йонатан преминаха Йордан и извървяха три дена път през пустинята. ²⁵ Там се натъкнаха на навутейци, които ги приеха мирно и им разказаха всичко, станало с братята им в Галаад – ²⁶ как мнозина от тях са затворени във Васара и Восор, в Алеми, Хасфор, Макед и Карнаим – все градове укрепени и големи, ²⁷ че и в другите градове се намират в обсада и че за следващия ден е заповядано нападение над тези крепости, за да бъдат превзети и всички те в един ден да бъдат погубени.

²⁸ Затова Юда веднага пое с войската си обратно пътя през пустинята към Восор, превзе този град, изби с острия си меч цялото мъжко население, взе като плячка всичките им оръжия и го изгори с огън. ²⁹ Оттам тръгна още същата нощ и достигна до крепостта Датема. ³⁰ С настъпването на утрото, когато вдигнаха очи, пред тях се разкри неизброимо множество народ, който настъпваше със стълби и обсадни машини, за да превземе крепостта и хората, които се намираха в нея. ³¹ А Юда, като видя, че битката е започнала и от града се издигаха до небето писъци, звуци на тръба и силни викове, ³² се обърна към войниците си: „Сражавайте се днес за вашите братя!“

³³ С три отряда той заобиколи враговете откъм тила, затръбиха с тръбите и със силни гласове отправиха молитва. ³⁴ Щом Тимотеевата войска разбра, че това е Макавей, побягнаха от него, но той им нанесе голямо поражение. В този ден от тях паднаха около осем хиляди мъже. ³⁵ Тогава той се върна в Масифа и след обсада я превзе. Изби цялото мъжко население, плячкоса града и го изгори с огън. ³⁶ Оттам тръгна и превзе Хасфон, Макед, Восор и останалите галаадски градове.

³⁷ След тези събития Тимотей събра друга войска и се разположи на лагера при Рафон отвъд потока. ³⁸ Юда изпрати съгледвачи, за да огледат войската му, и те му известиха следното: „При него са се събрали всички съседни на нас езичници – твърде много на брой. ³⁹ Наели са за подкрепа също и араби и са се разположили отвъд потока, готови да тръгнат против тебе на война.“ Тогава Юда се отправи срещу тях.

^40 (EA)Докато Юда и войската му приближаваха потока, Тимотей се обърна към своите военачалници: „Ако успее пръв да премине към нашата страна, няма да можем да му устоим, защото е сигурно, че той ще надделее над нас. ⁴¹ Но ако го обземе страх и разположи лагера си отвъд потока, ние ще преминем оттатък и ще го надвием!“ ⁴² Щом Юда достигна до потока, постави войсковите писари при потока и им заповяда: „Не позволявайте на никого да остава в лагера. Нека всички влязат в битката!“ ⁴³ И пръв премина срещу тях, а след него и целият народ. И езичниците бяха разбити от него – те хвърлиха оръжието си и побягнаха към светилището в Карнаим. ⁴⁴ Тогава превзеха града и изгориха с огън светилището и всички, които се намираха в него. Карнаим беше победен и вече не можеше да противостои на Юда.

⁴⁵ След това Юда събра всички израилтяни, жители на Галаад, от малки до големи, заедно с жените, децата и имуществото им – твърде голямо множество, за да се отправи с тях към юдейската земя. ^46 (EB)И достигнаха до Ефрон. Това беше голям, доста укрепен град по пътя. Не беше възможно да го заобиколят нито отдясно, нито отляво, а трябваше да се мине през него. ⁴⁷ Но жителите му се затвориха вътре и затрупаха портите с камъни. ^48 (EC)Юда изпрати при тях пратеници с миролюбиво предложение: „Искаме да минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой няма да ви причини зло, ние само ще преминем.“ Но те не искаха да му отворят.

⁴⁹ Тогава Юда заповяда да известят сред войската всеки на своето място да се приготви за битка. ⁵⁰ Войниците заеха местата си и водиха сражение за града през целия ден и цялата нощ, докато градът се предаде в ръцете му. ⁵¹ И погуби с острия си меч цялото му мъжко население, разруши го до основи, взе голяма плячка и премина през града по труповете на избитите. ⁵² След това преминаха Йордан в голямата равнина срещу Бет-Сан. ⁵³ Юда постоянно се грижеше някой да не изостава от множеството и ободряваше народа през целия път, докато стигнаха до юдейската земя. ⁵⁴ Тогава с веселие и радост се изкачиха на планината Сион и принесоха всесъжение, защото никой от тях не загина, а се завърнаха невредими.

Истинските водачи на Израил

⁵⁵ По времето, когато Юда и Йонатан се намираха в Галаад, а брат им Симон – в Галилея, пред Птолемаида, ⁵⁶ военачалниците Йосиф, син на Захария, и Азарий чуха за славните военни подвизи, които те бяха извършили, ⁵⁷ и си рекоха: „Нека и ние да прославим имената си и да се отправим на война срещу езичниците около нас!“ ⁵⁸ Така те обявиха пред войската, която беше с тях, и тръгнаха срещу Ямния. ⁵⁹ Но Горгий с войниците си излезе от града на бой против тях. ⁶⁰ Йосиф и Азарий бяха обърнати в бяг и преследвани до пределите на Юдея. И в този ден паднаха около две хиляди мъже от израилския народ. ⁶¹ И настана голям смут сред народа на Израил, защото се мислеха за храбри и не послушаха Юда и братята му. ⁶² Но те не бяха от потомството на онези мъже, в чиито ръце беше предоставено спасението на Израил. ⁶³ А храбрият Юда и братята му се прославиха твърде много в цял Израил и сред всички народи, докъдето достигаше името им, ⁶⁴ и се събираха при тях, за да им изразят благопожеланията си.

⁶⁵ След това Юда и братята му се отправиха на война против синовете на Исав в земята, разположена на юг. Той завладя Хеврон и околните селища, разруши укрепленията му и опожари кулите около града. ⁶⁶ И отново се вдигна, за да отиде в земята на филистимците, и мина през Мариса. ⁶⁷ В този ден паднаха в бой някои от свещениците, които желаеха да се прославят с храброст и безразсъдно бяха тръгнали на война. ⁶⁸ А Юда се отби в Азот, град във филистимската земя, разруши жертвениците им, изгори с огън изваянията на техните богове, взе плячка от градовете и се завърна в Юдея.

Смъртта на Антиох Епифан и възцаряването на Антиох Евпатор

6 По това време цар Антиох, докато преминаваше през отвъдните области, узна, че в Персия има град на име Елимаис, прочут с богатство, сребро и злато, ² а в него – много богат храм, и че там има щитове, брони и оръжия, оставени от Александър, сина на Филип, царя на Македония, който пръв се възцари над елините. ³ Той пристигна и направи опит да превземе града, за да го ограби, но не успя, защото неговите жители узнаха намерението му. ⁴ Те се вдигнаха против него с войска и той се оттегли оттам в бягство, като се отправи сломен отново към Вавилон.

⁵ Още в Персия при него дойде вестител и му съобщи, че войските, изпратени на помощ в Юдея, са разбити. ^6 (ED)Освен това Лизий, който вървял начело на силна войска, също претърпял поражение от юдеите, добили мощ с оръжие, с войска и с много плячка, която взели от разбитите от тях войски. ^7 (EE)Разрушили и мерзостта на запустението, която той беше въздигнал над жертвеника в Йерусалим, а светилището обградили, както по-рано, с високи стени. Укрепили и Ветсура – един от градовете му.

⁸ Когато царят чу това, така се изплаши и се разтревожи, че се свлече в леглото си изнемощял от скръб, тъй като за него събитията не се развиха така, както желаеше. ⁹ И той прекара там много дни, голямо униние го обземаше отново и отново и му се струваше, че умира. ¹⁰ Тогава свика всичките си приятели и им рече: „Сънят избяга от очите ми и сърцето ми е сломено от скръб. ¹¹ И си казах в сърцето: до какви страдания дойдох аз и в какъв голям смут се намирам сега! Колко щастлив и обичан бях по време на царуването си! ^12 (EF)Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Йерусалим, как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и без причина пращах да изтребват жителите на Юдея. ¹³ Сега вече знам, че заради това ме постигнаха тези беди, и ето аз загивам от голяма скръб в чужда земя.“

¹⁴ Тогава повика Филип, един от своите приятели, и го назначи за управител над цялото си царство. ¹⁵ Даде му корона, царската си дреха и пръстен и го определи за наставник на сина си Антиох, за да го възпитава, докато поеме царската власт. ¹⁶ И умря цар Антиох в сто четиридесет и деветата година. ^17 (EG)Когато Лизий узна, че царят е умрял, постави вместо него за цар сина му Антиох, когото беше възпитавал преди да стане пълнолетен, и му даде името Евпатор.

Второто нападение над царската войска начело с Лизий

^18 (EH)По това време хората от охраната на крепостта в Йерусалим бяха обкръжили израилтяните около светилището, като постоянно се стремяха да им причиняват вреди и да служат за опора на езичниците. ¹⁹ Затова Юда реши да ги прогони и свика всички, годни да носят оръжие, за да ги обсади. ²⁰ Те се събраха отвред и в сто и петдесетата година започнаха обсадата на крепостта, като разположиха метателни и обсадни машини.

²¹ Но неколцина от обсадените успяха да се измъкнат от обсадата, а към тях се присъединиха някои нечестиви израилтяни. ²² Те отидоха при царя и казаха: „Докога ще се бави твоята присъда, за да отмъстим заради братята ни? ²³ Ние се съгласихме да служим на твоя баща, да изпълняваме неговите заповеди и да следваме повелите му. ²⁴ А в замяна на това синовете на нашия народ се отчуждиха от нас, дори убиваха, когото от нас откриеха, а имуществото ни разграбваха. ²⁵ Те не само върху нас простряха ръка, но и навред в пределите на страната. ^26 (EI)И ето сега са подложили на обсада крепостта в Йерусалим, за да я превземат, укрепили са също светилището и Ветсура. ²⁷ Ако незабавно не предотвратим действията им, ще предприемат и други неща и ти няма да можеш да ги спреш.“

²⁸ Като чу това, царят се разгневи и свика всичките си приятели – началниците на войската си и на конницата. ²⁹ При него дойдоха наемни войски и от другите царства и от островите в морето. ³⁰ Така числото на войските му стана сто хиляди души пехота, двадесет хиляди конници и тридесет и два слона, обучени за война. ^31 (EJ)След това преминаха през Идумея и се разположиха на стан срещу Ветсура. Битката продължи много дни, построиха и обсадни машини. Но обсадените направиха излаз, изгориха ги с огън и се сражаваха храбро.

³² Тогава Юда сне обсадата на крепостта в Йерусалим и разположи лагера си във Ветсахар срещу царската войска. ³³ А царят, като стана рано сутринта, бързо тръгна с войската си по пътя към Ветсахар. Войските се приготвиха за бой и затръбиха с тръби. ³⁴ На слоновете показаха сок от грозде и черници, за да ги възбудят за битка, ³⁵ като разпределиха тези животни в отделения и присъединиха към всеки слон по хиляда мъже в железни ризници и с медни шлемове на главите. Освен това при всеки слон бяха подредени по петстотин отбрани конници. ³⁶ Те своевременно заставаха там, където беше слонът, и накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да изостават от него. ³⁷ На всеки слон бяха поставени яки дървени кули, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях – по четирима войници, за да се сражават, заедно с индиец, който беше водач на слона. ³⁸ Царят разположи останалата конница от двете страни на войската, за да създава заплаха за противника и да прикрива собствените редици. ³⁹ Когато слънцето блесна върху златните и медните щитове, планините заблестяха от тях и светнаха като огнени светила.

⁴⁰ Част от царската войска се разгърна по планинските склонове, а друга – по ниските места, като напредваха уверено в строй. ⁴¹ И всички, които чуваха шума на множеството, придвижването на толкова хора, звъна на оръжията, изпаднаха в смут, защото това беше многобройна и силна войска. ⁴² Тогава Юда влезе с войската си в сражение и от царската войска паднаха шестстотин мъже. ⁴³ Елеазар, синът на Аваран, видя слон, покрит с царска броня, който превъзхождаше останалите животни. Той си помисли, че върху него е царят, ⁴⁴ и пожертва себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име, ⁴⁵ смело се втурна към него сред отряда, като убиваше надясно и наляво, а побегналите встрани му правеха път. ⁴⁶ Така дотича до слона, промъкна се под него и го уби. А слонът падна върху него на земята и той умря там. ⁴⁷ Като видяха силата на царя и устрема на войските, юдеите отстъпиха пред тях.

⁴⁸ Войски на царя се отправиха към Йерусалим, за да им се противопоставят, а царят се разположи на лагер в Юдея и в планината Сион. ^49 (EK)Той сключи мир със защитниците на Ветсура, които излязоха от града – те нямаха храна, за да издържат на обсадата в него, защото беше съботна година за земята. ⁵⁰ Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази. ⁵¹ След това в продължение на много дни подложи светилището на обсада и постави там метателни и обсадни машини – огнехвъргачки, каменохвъргачки, копиехвъргачки, за да ги обстрелва със стрели и камъни. ⁵² Но юдеите също разположиха свои машини срещу тях и дълго време се сражаваха. ⁵³ Храна обаче в скривалищата не остана, защото беше седма година, а и онези, които избягаха в Юдея, бяха изяли останалия запас, за да се спасят от езичниците. ⁵⁴ Така в светилището останаха малцина мъже, защото гладът ги надви и повечето се разотидоха всеки по своите места.

Мирът с Лизий

^55 (EL)(EM)Тогава Лизий чу, че Филип, когото цар Антиох още приживе бе определил за наставник на сина си Антиох, за да го възпитава, докато поеме царската власт, ⁵⁶ се е завърнал от Персия и Мидия, а с него – и войските, които участваха в похода с царя, и че той се стреми да поеме управлението в царството. ^57 (EN)Затова бързо реши да се оттегли и каза на царя, на военачалниците и на войниците: „Ние всеки ден търпим лишения, храната ни е малко, а мястото, което обсаждаме, е силно укрепено. Освен това върху нас лежи и грижата за царството. ⁵⁸ Нека подадем десница на тези хора и да сключим мир с тях и с целия им народ. ⁵⁹ Да ги оставим да постъпват, както преди, според своите закони, защото заради законите си, които ние отменихме, те се разгневиха и извършиха всичко това.“

⁶⁰ Царят и военачалниците одобриха тези думи, изпратиха при юдеите пратеници, за да сключат мир, и те приеха. ⁶¹ А след като царят и военачалниците дадоха и клетва пред тях, те излязоха от крепостта. ⁶² Тогава царят се изкачи на планината Сион, но като видя колко добре е укрепено мястото, отметна се от клетвата, с която се закле, и заповяда да съборят обкръжаващите го стени. ⁶³ След това се оттегли с бърз ход и се завърна в Антиохия. Там завари Филип да властва в града, влезе в битка с него и превзе града със сила.

Нови нападения над Израил след възцаряването на Деметрий І

7 ^(EO)В сто петдесет и първата година Деметрий, синът на Селевк, избяга от Рим, пристигна с малко на брой хора в един приморски град и там се провъзгласи за цар. ² А когато влезе в царския дворец на предците си, войските заловиха Антиох и Лизий, за да ги доведат при него. ³ Като узна това, той каза: „Не ми показвайте лицата им!“ ⁴ Тогава войниците ги убиха и Деметрий се възкачи на престола на своето царство.

⁵ И при него дойдоха всички беззаконни и нечестиви мъже измежду израилтяните. Предвождаше ги Алким, който се стремеше към свещенство. ⁶ Те обвиняваха народа и казваха пред царя: „Юда и братята му погубиха твоите приятели, а нас прогониха от земята ни. ⁷ Затова изпрати сега мъж, на когото се доверяваш; нека той отиде и види всичките злини, които те причиниха на нас и на страната на царя, и да накаже тях и всички, които им помагат.“

⁸ Царят избра Вакхид, един от царските приятели, управител на земите отвъд реката. Той имаше голямо влияние и беше предан на царя. ⁹ С него изпрати и нечестивеца Алким, на когото отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове. ¹⁰ Те се отправиха на път и пристигнаха в юдейската земя с голяма войска. Тогава Вакхид изпрати при Юда и братята му пратеници с коварно предложение за мир. ¹¹ Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска.

¹² В това време при Алким и Вакхид се събраха заедно книжници, за да търсят справедливост. ¹³ А първи сред синовете на Израил, които се стремяха към мир с тях, бяха хасидеите, ¹⁴ защото казваха: „Свещеник от Аароновото племе дойде с войската и няма да се отнесе несправедливо с нас.“ ¹⁵ Алким също разговаряше миролюбиво с тях, дори им се закле, като каза: „Няма да сторим зло на вас и на вашите приятели.“ ¹⁶ Те му повярваха, а той хвана шестдесет мъже от тях и ги умъртви в един ден, както е казано в Писанието: ^17 (EP)„Разпръснаха телата на Твоите светии и проляха кръвта им около Йерусалим, и нямаше кой да ги погребе.“ ¹⁸ Тогава страх и ужас от тях обзеха целия народ и си говореха: „Няма у тях истина и справедливост, щом нарушиха задължението и клетвата, с която се клеха.“ ¹⁹ А Вакхид се оттегли от Йерусалим и се разположи на лагер при Визет. Той нареди да заловят мнозина от преминалите към него мъже, както и някои от народа, закла ги и ги хвърли в дълбок кладенец. ²⁰ След това, като предаде страната на Алким и му остави войска в подкрепа, Вакхид се отправи към царя.

²¹ Алким пък продължаваше да се стреми към първосвещенство. ²² Около него се събраха всички, които бунтуваха народа си, завладяха юдейската земя и причиниха голямо нещастие в Израил. ²³ А Юда, като видя цялото зло, което Алким заедно с привържениците си стори на израилевите синове и че дори надмина езичниците, ²⁴ обиколи всички предели на Юдея, отмъсти на отстъпниците и те престанаха да влизат в страната. ²⁵ Щом Алким видя, че Юда и неговите хора придобиха мощ, и разбра, че не е в състояние да им се противопостави, върна се при царя и отправи против тях жестоки обвинения.

Нападението и поражението на Никанор

^26 (EQ)Тогава царят изпрати Никанор, един от прославените си военачалници, изпълнен с враждебност и омраза към Израил, и му заповяда да изтреби този народ. ^27 (ER)Никанор пристигна в Йерусалим с голяма войска и изпрати при Юда и братята му пратеници с коварно предложение за мир: ²⁸ „Нека да няма война между мене и вас! Искам да дойда с няколко души и с открито лице да преговаряме за мир.“

^29 (ES)И отиде при Юда, поздравиха се един друг миролюбиво, но войниците бяха подготвени да заловят Юда. ³⁰ Юда обаче забеляза, че е дошъл при него с коварни помисли, това го обезпокои и той не пожела повече да се срещне с него. ³¹ Когато Никанор узна, че замисълът му е разкрит, излезе за битка срещу Юда близо до Хафарсалама. ³² Загинаха около пет хиляди мъже от онези, които бяха с Никанор, а останалите избягаха в Давидовия град.

^33 (ET)След тези събития Никанор се отправи към планината Сион. От светилището излязоха свещеници и старейшини на народа, за да го поздравят миролюбиво и да му покажат всеизгаряне, което се принася за царя. ³⁴ Но той им се присмя, наруга ги и така ги оскверни. Той говореше високомерно ³⁵ и обзет от гняв, се закле с думите: „Ако сега Юда и войската му не бъдат предадени в ръцете ми, когато се върна с повече сили, ще изгоря този Дом.“ И си отиде много разгневен. ³⁶ А свещениците влязоха, застанаха пред жертвеника и пред храма, заплакаха и казаха: ^37 (EU)„Ти, Господи, избра този Дом, за да се почита Твоето име и да бъде той дом за гореща молитва за Твоя народ. ³⁸ Отмъсти на този човек и на войската му и нека те погинат от меч! Спомни си техните хули и не ги оставяй живи!“

^39 (EV)Никанор се оттегли от Йерусалим и се разположи на стан при Веторон. Там към него се присъедини сирийска войска. ⁴⁰ А Юда с три хиляди мъже се разположи на лагер при Адас и се помоли с думите: ^41 (EW)„Господи! Когато хората на царя произнасяха хули, Твоят ангел дойде и уби сто осемдесет и пет хиляди от тях. ⁴² Така и днес сломи тази войска пред нас, за да разберат оцелелите, че Никанор е злословил за Твоите светини, и го осъди заради злословието му.“

^43 (EX)И войските влязоха в сражение на тринадесетия ден от месец адар. Войската на Никанор беше разбита и той пръв падна в битката. ⁴⁴ А когато войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и побягнаха. ⁴⁵ Израилтяните ги преследваха цял ден, от Адас чак до Газира, като тръбяха след тях с военните тръби. ⁴⁶ От всички околни селища в Юдея излизаха и ги обграждаха, така че те отново се обръщаха към преследвачите си и всички паднаха от меч; нито един не се спаси от тях. ⁴⁷ Юдеите взеха оръжието им и плячка, отсякоха главата на Никанор и дясната му ръка, която той гордо бе прострял, донесоха ги и ги окачиха пред всички в Йерусалим. ⁴⁸ Сред народа настъпи огромна радост и този ден премина като ден на голямо веселие. ⁴⁹ Този ден – тринадесетият ден от месец адар, беше отреден да се празнува ежегодно. ⁵⁰ Тогава за кратко време в юдейската земя настъпи спокойствие.

Съюзът на Юда с Рим

8 Юда чу за славата на римляните – че те са могъща сила, проявяват благосклонност към всички, които се обръщат към тях, и установяват приятелски отношения с всеки, който отива при тях. ² А че те наистина са могъща сила – разказваха му за войните, които са водили, за подвизите, които са показали срещу галатяните и как са ги покорили и направили поданици. ³ Същото сторили и в испанската страна, за да завладеят намиращите се там сребърни и златни рудници. ⁴ Със своето благоразумие и твърдост те покорили цялата страна, макар че тази страна е твърде отдалечена от тях. Сломили и царете, тръгнали против тях от края на земята, като им нанесли голямо поражение, а останалите им плащат ежегодно данък ⁵ По време на война разбили и покорили Филип и Персей, китийския цар, а също и другите, които се вдигнали срещу тях. ⁶ Дори Антиох, великият цар на Мала Азия, излязъл на битка против тях със сто и двадесет слона, с конница, с колесници и с огромна войска, също беше разбит. ⁷ След като го пленили жив, принудили го заедно с неговите наследници на трона да им плаща голям данък, да даде заложници и да се раздели с част от царството си. ⁸ Отнели му индийската страна, Мидия и Лидия – една от най-хубавите страни, и ги дали на цар Евмен.

⁹ А когато елините решили да тръгнат на война и да ги изтребят, ¹⁰ намерението им било разкрито. Римляните изпратили срещу им само един военачалник и водили война против тях. И мнозина от елините паднали убити, жените и децата им взели в плен и се отдали на грабеж. Те завладели земята им, съборили техните крепости и им наложили робство чак до днес. ¹¹ Разорили и другите царства и острови, които някога се вдигали против тях, и ги покорили под властта си. ¹² Но с приятелите си и с онези, които им се уповавали, те живеели в приятелство.

Завладели близки и далечни царства и всички, които чували името им, се страхували от тях. ¹³ Когото поискат да царува, той царува, и когото поискат – него сменят. Така те станали толкова могъщи. ¹⁴ Но при все това никой от тях не си слагал корона и не се обличал в пурпурна дреха, за да покаже величието си. ¹⁵ Напротив, съставили съвет и всеки ден триста и двадесет човека се съвещават за всичко, което се отнася до народа и до неговото благоденствие. ¹⁶ И всяка година на един човек поверяват управлението над себе си и властването над цялата им страна. Всички слушат единствено него и между тях няма нито завист, нито ревност.

^17 (EY)Тогава Юда избра Евполем, сина на Йоан, Акосовия син, и Язон, сина на Елеазар, и ги изпрати в Рим, за да установят приятелство и съюз ¹⁸ и да свалят игото от юдеите, понеже виждат как елинските царе държат Израил в робство. ¹⁹ И те се отправиха към Рим, макар пътят да беше твърде дълъг, влязоха в съвета, взеха думата и казаха: ²⁰ „Юда Макавей, неговите братя и целият юдейски народ ни изпратиха при вас, за да установим с вас съюз и мир и да впишете нас сред своите съюзници и приятели.“ ²¹ И думите им бяха приети с одобрение. ^22 (EZ)Ето препис от посланието, което написаха в отговор върху медни плочки и го изпратиха в Йерусалим, за да им напомня винаги за този мир и съюз:

²³ „Нека римляните и юдейският народ да благоденстват вечно по море и по суша! Меч и враг да бъдат далеч от тях! ²⁴ Ако започне първо война у римляните или у който и да било от техните съюзници във всичките им владения, ²⁵ юдейският народ е длъжен от все сърце да им окаже помощ във войната, така както обстоятелствата изискват това от тях. ²⁶ На противниците да не дават, нито предоставят жито, оръжие, пари, кораби, защото такава е волята на Рим. Те са длъжни да изпълняват своите задължения, без да получават нищо.

²⁷ Също така, ако избухне война първо у юдейския народ, римляните от душа да им окажат помощ във войната, така както обстоятелствата изискват това от тях. ²⁸ На съюзилите се срещу юдеите да не бъде давано жито, оръжие, пари, кораби, защото такава е волята на Рим. Те са длъжни да изпълняват своите задължения, и то без измама.“

²⁹ И така, при тези условия римляните сключиха мир с юдейския народ. ³⁰ Ако след време едната и другата страна решат да добавят или премахнат нещо, нека го сторят по взаимно съгласие и това, което те добавят или премахнат, ще има сила.

³¹ А за тези злини, които цар Деметрий извърши против юдеите, ние му написахме следното: „Защо си наложил твоето тежко иго на нашите приятели и съюзници – юдеите? ³² Ако те още веднъж се обърнат към нас с оплакване против тебе, ще се застъпим за тяхното право и ще воюваме срещу тебе по море и по суша.“

Смъртта на Юда

9 ^(FA)Когато Деметрий научи, че Никанор и войниците му са паднали в сражението, повторно изпрати Вакхид и Алким в юдейската земя, а с тях и дясното крило на войската. ² Те тръгнаха по пътя за Галгал, разположиха се на лагер при Месалот в Арвили и като го завладяха, погубиха много хора. ³ В първия месец на сто и петдесет и втората година разположиха лагера си при Йерусалим, ⁴ но след това се вдигнаха и се отправиха към Верея с двадесет хиляди мъже и с две хиляди конници.

⁵ Юда пък се беше разположил при Еласа с три хиляди отбрани мъже. ⁶ Но като забелязаха огромната, превъзхождаща ги по численост войска, обзе ги голям страх и мнозина избягаха от лагера. От тях останаха не повече от осемстотин мъже.

⁷ Юда видя как войската му се разбяга и понеже му предстоеше битка, сърцето му се сви, защото нямаше време да ги събере. ⁸ Сломен, той се обърна към останалите: „Да се вдигнем и да тръгнем срещу нашите противници, може би ще имаме сили да се бием с тях!“ ⁹ Но те започнаха да го разубеждават: „Няма да ни стигнат силите. Нека сега спасим живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях – твърде малко сме.“ ¹⁰ Тогава Юда рече: „Не, само това няма да сторя – да бягам от тях! Ако е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да оставим неопетнена нашата слава.“

¹¹ Вражеската войска напусна лагера и се разгърна пред тях. Конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашкари, стрелци и челен отряд все опитни войници. ^12 (FB)Вакхид пък се намираше на дясното крило. Войската напредваше с двете крила, звучаха бойни тръби. ¹³ Хората на Юда също затръбиха с тръби, земята се разтресе от грохота на войските и се завърза битка, която продължи от сутринта до вечерта.

¹⁴ Юда забеляза, че Вакхид и основната част от войската му се намират вдясно. Тогава при него се събраха всички със смели сърца, ¹⁵ разбиха дясното крило и ги преследваха до Азотската планина. ¹⁶ Но онези, които се намираха на лявото крило, като видяха, че дясното крило е разбито, се обърнаха в посока към Юда и хората, които го следваха. ¹⁷ Настана жестока битка, паднаха много убити и от едната, и от другата страна. ¹⁸ Падна и Юда, а останалите се разбягаха. ¹⁹ Йонатан и Симон взеха тялото на своя брат и го погребаха в гробницата на предците му в Модин. ²⁰ Всички израилтяни го оплакаха в неутешими ридания, много дни скърбяха за него и казваха: ^21 (FC)„Загина достойният спасител на Израил!“ ²² Останалите дела на Юда, сраженията, смелите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много.

Избирането на Йонатан за предводител на Израил

²³ А след смъртта на Юда по всички предели на Израил се появиха хора, престъпващи Закона, и всички, които вършеха неправда, вдигнаха глава. ²⁴ По това време настана страхотен глад, сякаш и земята мина на тяхна страна. ²⁵ Тогава Вакхид избра нечестивите мъже и ги постави за управници на страната. ²⁶ Те издирваха приятелите на Юда, разпитваха ги и ги отвеждаха при Вакхид. А той, за да им отмъсти, ги подлагаше на оскърбления. ²⁷ И настана голяма скръб в Израил, каквато не бе имало от деня, от който сред тях престанаха да се явяват пророци.

²⁸ Тогава всички приятели на Юда се събраха и казаха на Йонатан: ²⁹ „Откакто твоят брат Юда умря, не се намери мъж като него, който да излезе срещу враговете, Вакхид и срещу противниците на нашия народ. ³⁰ Затова ние днес те избрахме да ни бъдеш вместо него военачалник и предводител, за да водиш нашата война.“ ³¹ Тогава Йонатан прие предводителството и зае мястото на своя брат Юда.

Военните действия в Юдея

³² Но Вакхид узна за това и търсеше как да го убие. ³³ Когато научиха това, Йонатан и брат му Симон, както и всички, които бяха с него, избягаха в пустинята Текоа и се разположиха на лагер при водите на езерото Асфар. ³⁴ Вакхид узна за това в съботен ден и премина заедно с цялата си войска отвъд Йордан. ^35 (FD)А Йонатан изпрати своя брат Йоан, който предвождаше обоза, при приятелите си, наватеите, с молба да съхраняват при тях многото им багаж. ³⁶ Обаче от Мидава излязоха Ямвриевите синове, заловиха Йоан и всичко, което той имаше, и избягаха с плячката. ³⁷ Скоро след това известиха на Йонатан и на брат му Симон, че Ямвриевите синове правят голяма сватба и с многолюдно шествие тържествено водят от Надават невеста, дъщеря на един от прочутите ханаански велможи. ³⁸ Тогава те си спомниха за пролятата кръв на брат си Йоан, изкачиха се на планината и потърсиха скрито убежище. ³⁹ Когато вдигнаха очи, скоро видяха шумна тълпа и много дарове. Младоженецът, неговите приятели и братята му бяха излезли да ги посрещнат с тъпани, музика и много оръжие. ⁴⁰ Тогава ги нападнаха от засада и ги избиха. Мнозина паднаха убити, останалите избягаха в планината и те им взеха всичко като плячка. ^41 (FE)И сватбеното тържество се обърна в скръб, а звуците от музиката им – в сълзи. ⁴² Така те отмъстиха за кръвта на своя брат и се върнаха в блатистата местност край Йордан.

⁴³ Като чу за това, Вакхид дойде един съботен ден при бреговете на Йордан с голяма войска. ⁴⁴ Тогава Йонатан се обърна към хората си: „Да се вдигнем и да се сражаваме за живота си! Днес не е това, което беше вчера и завчера. ⁴⁵ Ето пред нас и зад нас е неприятелят, отвред са водите на Йордан, блато и гора и няма откъде да се измъкнем. ⁴⁶ Затова отправете зов към небето, за да се избавите от ръцете на нашите врагове.“ ⁴⁷ И битката започна. Йонатан протегна ръка, за да срази Вакхид, но той му се изплъзна назад. ⁴⁸ Йонатан и хората му се хвърлиха в Йордан и преплуваха до другия бряг, но враговете не преминаха Йордан, за да ги преследват. ⁴⁹ В този ден от войската на Вакхид паднаха около хиляда мъже.

Утвърждаването на царската власт в Юдея

⁵⁰ Вакхид се върна в Йерусалим и построи в Юдея укрепени градове – крепостите в Йерихон, Емаус, Бет-Херон, Ветил, Тамната, Фаратон и Тефон, с високи стени, порти и греди за залостване. ⁵¹ В тях постави стража, за да държи Израил в покорство. ⁵² Той укрепи също градовете Ветсура, Газара и крепостта на Йерусалим, като остави в тях войска и запаси от храни. ⁵³ Взе и заложници – синовете на влиятелни хора в страната – и ги постави под стража в Йерусалимската крепост.

^54 (FF)През втория месец на сто и петдесет и третата година Алким заповяда да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и така да разрушат делото на пророците. Но когато започнаха да рушат, ⁵⁵ в същото време Алким получи удар и начинанието му бе осуетено. Устата му се скова, той онемя, така че не можеше вече да промълви нито дума и да се разпореди относно завещанието си. ⁵⁶ Наскоро след това Алким умря в тежки мъки. ⁵⁷ Щом Вакхид узна, че Алким е мъртъв, върна се при царя и юдейската земя остана две години спокойна.

Военните успехи на Йонатан

⁵⁸ Тогава всички онези, които отхвърляха Закона, се събраха на съвет и си рекоха: „Ето Йонатан и неговите хора живеят спокойно и в безопасност. Нека доведем сега Вакхид и той ще ги залови всички за една нощ.“ ⁵⁹ И те се отправиха да го съветват за това. ⁶⁰ Той веднага тръгна на поход с голяма войска, като изпрати тайно писма до всички свои съюзници в Юдея да заловят Йонатан и неговите хора. Но те не успяха, защото се разчу за намеренията им. ⁶¹ Тогава хванаха около петдесет жители на страната – хора, виновни за това злодейство, и ги убиха.

⁶² А Йонатан, Симон и хората с тях се оттеглиха към Ветваси в пустинята. Те възстановиха разрушенията там и укрепиха града. ⁶³ Вакхид узна за това, събра цялата си войска, като призова и онези, които се намираха в Юдея, ⁶⁴ пристигна и се разположи на лагер при Ветваси. В продължение на много дни водеше битка за него, като използваше обсадни машини. ⁶⁵ В това време Йонатан остави в града брат си Симон, а сам той излезе в околностите с неголяма войска и ⁶⁶ порази в шатрите им Одомер и братята му, както и синовете на Фасирон. Те започнаха да нанасят удари и с получената подкрепа продължиха настъплението. ⁶⁷ Тогава Симон и неговите хора излязоха от града и опожариха обсадните машини. ⁶⁸ Те влязоха в сражение с Вакхид и го разбиха. С това му причиниха голяма скръб, защото неговият замисъл и нападението отидоха напразно. ⁶⁹ Обзет от гняв към нечестивците, които го бяха съветвали да дойде в тази страна, той уби мнозина от тях и реши да се върне в земята си.

⁷⁰ Щом узна за това, Йонатан изпрати при него пратеници, за да сключат мир с него и да издействат връщането на пленените. ⁷¹ Вакхид прие неговото предложение и се закле да не му причинява никакво зло през целия си живот. ⁷² Върна му и пленниците, които преди беше пленил в Юдея, оттегли се в своята земя и вече не престъпи пределите им. ⁷³ Така мечът над Израил бе свален. Йонатан се засели в Михмас и започна да съди народа, като изтреби нечестивите сред израилтяните.

Предложението на Деметрий І за съюз

10 В сто и шестдесетата година Александър, син на Антиох Епифан, се отправи на поход и завладя Птолемаида. Жителите го приеха и той се възцари там. ² Когато чу за това, цар Деметрий събра доста многобройна войска и излезе да се сражава против него. ³ Деметрий изпрати до Йонатан писма с предложения за мир, като му обещаваше големи почести. ⁴ Той си казваше: „Нека побързаме да сключим мир с него, преди да се е съюзил с Александър против нас. ⁵ Иначе той ще си спомни всички злини, които ние сторихме на него, на братята му и на неговия народ.“ ^6 (FG)Той му предостави правото като негов съюзник да събира войска и да се въоръжава и заповяда да му върнат заложниците, които се намираха в крепостта. ⁷ Йонатан дойде в Йерусалим и прочете тези писма пред целия народ и пред онези, които се намираха в крепостта. ⁸ Те много се уплашиха, като чуха, че царят му е дал правото да събира войска. ⁹ А онези, които бяха в крепостта, предадоха на Йонатан заложниците и той ги върна на родителите им.

¹⁰ Йонатан се установи в Йерусалим и започна да строи и обновява града, ¹¹ като нареди на работниците да построят крепостните стени, за да са по-здрави. И те направиха така. ¹² Тогава чужденците, които се намираха в крепостите, построени от Вакхид, избягаха. ¹³ Всички напуснаха местата си и се завърнаха в своите земи. ¹⁴ Само във Ветсура останаха някои от юдеите, които изоставиха Закона и заповедите, тъй като тук намериха убежище.

Определянето на Йонатан за първосвещеник от Александър

¹⁵ Но цар Александър научи за обещанията, които Деметрий беше дал на Йонатан. Разказаха му за войните, за храбрите подвизи, които той и братята му бяха извършили, и за мъките, които бяха изстрадали. ¹⁶ Тогава той каза: „Нима ще намерим друг такъв мъж като него? Нека го направим наш приятел и съюзник!“ ¹⁷ И му изпрати писмо, в което му беше написал следното: ¹⁸ „Цар Александър поздравява своя брат Йонатан. ¹⁹ Чухме за тебе, че ти си храбър и силен мъж, достоен да бъдеш наш приятел. ^20 (FH)Затова те определяме днес за първосвещеник на твоя народ. Ти ще се наричаш приятел на царя, ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас.“ Заедно с това той му изпрати пурпурна дреха и златна корона. ²¹ В седмия месец от сто и шестдесетата година, на празника Шатри, Йонатан облече свещената дреха, събра войска и се въоръжи добре.

Новите отстъпки на Деметрий І към Йонатан

²² Когато чу за това, Деметрий се натъжи и каза: ²³ „Какво сторихме ние, та Александър ни изпревари и спечели в своя подкрепа приятелството на юдеите! ²⁴ Ще им напиша и аз писмо с обещания за отличия и дарове, така че мене да подкрепят!“

²⁵ И той им изпрати следното писмо: „Цар Деметрий поздравява народа на Юдея. ²⁶ С радост научихме, че спазвате договорите помежду ни, оставате в приятелство с нас и не преминавате на страната на враговете ни. ²⁷ Продължавайте и сега да съблюдавате верността си към нас и ние ще ви се отплатим за доброто, което ни правите. ²⁸ Ще отменим много от вашите задължения и ще ви дадем дарове.

²⁹ Отсега нататък освобождавам всички юдеи от данъци, а също и от данъците за солта и за венците. ^30 (FI)От днес завинаги се отказвам да вземам една трета част от добивите на полето и половината от плода на дърветата, което ми се полага, от юдейската земя и трите области от Самария и Галилея, присъединени към нея. ³¹ А Йерусалим нека бъде свещен! Той и околностите му да се освободят от десятък и от други данъци. ³² Отказвам се от властта над крепостта в Йерусалим и предоставям правото на първосвещеника да разположи в нея хора, които сам избере, за да я пазят. ³³ И пускам на свобода без откуп всички юдеи, докарани като пленници навред в царството ми от юдейската земя. Нека бъдат отменени всички данъци върху тях и върху добитъка им. ³⁴ По време на всички празници, съботи, новолуния и определените дни – три дена преди празника и три дена след празника, – през всичките тези дни всички юдеи в моето царство да бъдат освободени от всякакви данъци и задължения. ³⁵ Никой няма право да безпокои и притеснява някого от тях по какъвто и да било повод.

³⁶ В царската войска да се приемат до тридесет хиляди юдеи и на тях ще им се плаща заплата, каквато се полага на всички войници на царя. ³⁷ Някои от тях ще бъдат разположени в големите царски крепости. От тях също ще бъдат назначавани на длъжности в царството, които изискват доверие. От техните редици ще бъдат предводителите и военачалниците им и те ще живеят съгласно своите закони, така, както царят е разпоредил за страната на юдеите.

³⁸ Трите области на Самария, присъединени към Юдея, нека да си останат присъединени към нея, за да бъдат смятани за едно цяло и да не се подчиняват на друга власт освен на властта на първосвещеника. ³⁹ Птолемаида с нейните околности дарявам на светилището в Йерусалим за покриване на разходите при служението в храма. ⁴⁰ Освен това и аз дарявам ежегодно петнадесет хиляди сикли сребро от приходите, определени за това от царските имоти. ^41 (FJ)И всичко останало, което управителите на съкровищницата не са предали през миналите години, отсега ще предоставят за дейности на храма. ⁴² Освен това петте хиляди сикли сребро, които досега се събираха като данък от годишните приходи на храма, и те се отстъпват като принадлежащи на свещениците, които извършват богослужение. ⁴³ И всеки, който побегне в храма на Йерусалим или където и да е в неговите предели заради повинност към царя и всякакви други задължения, нека бъде свободен заедно с цялото си имущество, което има в моето царство. ⁴⁴ Разноските за построяване и възстановяване на светилището ще бъдат предоставяни от царските приходи. ⁴⁵ Също и разноските за построяване стените на Йерусалим и тяхното укрепване наоколо ще бъдат предоставяни от царските приходи. Това се отнася и за построяването на крепостни стени в Юдея.“

Съюзът между Йонатан и Александър

⁴⁶ Когато Йонатан и народът изслушаха тези думи, те не им повярваха, нито ги приеха, защото се спомниха големите злини, които Деметрий беше причинил на Израил, и как жестоко ги беше измъчвал. ⁴⁷ Те предпочетоха съюза с Александър, понеже той пръв им направи предложение за мир, и през всичкото време воюваха на негова страна.

⁴⁸ А цар Александър събра голяма войска и разположи лагера си срещу Деметрий. ⁴⁹ Двамата царе влязоха в сражение, войската на Александър беше обърната в бягство, Деметрий се впусна да го преследва и спечели надмощие над него. ⁵⁰ Но битката продължи ожесточено до залез слънце и Деметрий намери смъртта си в този ден.

⁵¹ Тогава Александър изпрати при Птолемей, царя на Египет, пратеници, които да му съобщят следното: ⁵² „Аз се завърнах в своето царство, седнах на престола на своите предци и поех върховната власт. Аз победих Деметрий и взех управлението на страната ни в свои ръце. ⁵³ Влязох в битка с него, в която той и войската му бяха разбити от нас и ние седнахме на престола на неговото царство. ⁵⁴ Затова да установим сега приятелство между нас. Дай ми дъщеря си за жена, за да се сродим, и аз ще даря тебе и нея с дарове, достойни за тебе.“

⁵⁵ А Птолемей му изпрати следния отговор: „Щастлив е денят, в който ти се върна в земята на своите предци и седна на престола на царството им. ⁵⁶ Сега ще изпълня за тебе това, което ми писа; само ела при мене в Птолемаида да се видим един с друг и ще се сродя с тебе, както пожела.“

⁵⁷ И Птолемей тръгна от Египет заедно с Клеопатра, своята дъщеря, и пристигнаха в Птолемаида в сто шестдесет и втората година. ⁵⁸ Цар Александър го посрещна и той му даде за жена своята дъщеря Клеопатра. И направи сватбата ѝ в Птолемаида с голям блясък, както подобава на царе.

⁵⁹ Цар Александър написа писмо и до Йонатан, за да дойде и да се срещнат. ⁶⁰ Йонатан се отправи към Птолемаида с разкошна свита, представи се на двамата царе, дари със сребро, злато и много дарове тях и приближените им и спечели тяхното благоволение. ⁶¹ Тогава нечестиви мъже от Израил, престъпили Закона, се събраха против него, за да го оклеветят. Но царят не ги удостои с внимание. ⁶² Той нареди да свалят от Йонатан дрехите и да го облекат в пурпур. Така и направиха. ⁶³ След това царят го постави до себе си и каза на своите управители: „Излезте с него сред града и разгласете, че никой не може да го обвинява в нищо и никой не може да го безпокои по какъвто и да било повод.“ ⁶⁴ Когато неговите клеветници видяха как навред му беше оказана почет и как беше облечен в пурпурна дреха, всички се разбягаха. ^65 (FK)Така го прослави царят и нареди да го впишат в списъка на своите първи приятели, като го назначи за военачалник и областен управител. ⁶⁶ След това Йонатан се върна в Йерусалим в мир и изпълнен с радост.

Победата на Йонатан срещу войските на Деметрий ІІ

⁶⁷ Но в сто шестдесет и петата година Деметрий, синът на Деметрий, дойде от Крит в земята на предците си. ⁶⁸ Като чу това, цар Александър се натъжи много и се върна в Антиохия. ⁶⁹ А Деметрий назначи Аполоний за управител на Келе-Сирия. Той събра голяма войска, разположи се на лагер в Ямния и изпрати при първосвещеника Йонатан пратеници със следното известие: ⁷⁰ „Ти си единственият, дръзнал да се бунтува против нас, и заради тебе аз се изложих на присмех и обиди. Защо се опълчи срещу нас в планините? ⁷¹ Ако имаш упование в своята войска, слез при нас в равнината и там ще си премерим силите, защото с мене са войските на градовете. ⁷² Попитай, за да узнаеш кой съм аз и кои са другите, застанали на моя страна. И ще ти кажат, че не е възможно да устоите против нас, защото два пъти твоите предци бяха обръщани в бяг на собствена земя. ⁷³ И сега ти няма да можеш да устоиш на конницата и на такава войска в равнината, където няма нито скали, нито камъни или друго място за убежище.“

⁷⁴ Когато Йонатан изслуша думите на Аполоний, той се замисли, избра десет хиляди мъже и тръгна от Йерусалим. Към него се присъедини брат му Симон, за да го подкрепя. ⁷⁵ Той се разположи на лагер при Йопия, но жителите му затвориха портите на града пред него, защото в Йопия се намираше стража на Аполоний. И решиха да влязат в сражение с нея. ⁷⁶ Тогава уплашените жители го пуснаха в града и Йонатан завладя Йопия.

⁷⁷ Аполоний, който се беше разположил на лагер с три хиляди конници и голяма войска, узна за това и потегли към Азот, сякаш искаше да премине през него. В същото време обаче пристигна в равнината, тъй като имаше голяма конница и се надяваше на нея. ⁷⁸ Но Йонатан го следваше до Азот, където войските влязоха в сражение. ⁷⁹ Междувременно Аполоний тайно беше поставил зад тях хиляда конници в засада. ⁸⁰ Йонатан забеляза засадата в своя тил, но вече бяха обкръжили войската му и обсипваха хората със стрели от сутринта до вечерта. ⁸¹ Но войската устоя така, както я беше подредил Йонатан, докато конете им се измориха.

⁸² Тогава Симон поведе своята войска и нападна пехотата им. И понеже конницата вече беше отблъсната, те бяха разбити от него и се впуснаха в бягство. ^83 (FL)А конницата се разпръсна в полето и побягна към Азот, където влязоха в храма на своето божество Дагон, за да търсят спасение. ^84 (FM)Но Йонатан изгори Азот и околните му градове, като ги плячкоса. Изгори също и храма на Дагон заедно с избягалите в него. ⁸⁵ Около осем хиляди мъже загинаха от меч и от огън. ⁸⁶ След това Йонатан си тръгна оттам и разположи лагера си при Аскалон. Но жителите на града излязоха да го посрещнат с големи почести. ⁸⁷ Тогава Йонатан и хората му се върнаха в Йерусалим с богата плячка.

⁸⁸ Когато цар Александър чу за тези събития, оказа на Йонатан и други големи почести. ^89 (FN)Той му изпрати златна тока, каквато според обичая се дава на царските роднини, и му предаде в наследствено владение град Акарон и цялата му околност.

Гибелта на Александър

11 По това време царят на Египет, като събра войска, многобройна като пясъка по морския бряг, а също и много кораби, се стремеше да завладее с измама царството на Александър и да го присъедини към своето царство. ² Той пристигна в Сирия с уверения за мир и жителите отваряха за него портите на градовете си, за да го посрещнат, защото Александър беше издал заповед за неговото посрещане, понеже му беше тъст.

³ Но когато Птолемей влизаше в градовете, във всеки град оставяше войска за стража. ^4 (FO)Щом пристигна в Азот, показаха му изгорения храм на Дагон, опустошения Азот и неговите околности, а също и мъртвите и обгорели тела от битката, които бяха струпани на купове по пътя му. ⁵ Разказаха на царя и всичко, което Йонатан беше сторил, за да го настроят против него, но царят не отвърна нищо. ⁶ Тогава Йонатан се отправи с почетно шествие към Йопия, за да посрещне царя. Те се поздравиха един друг и останаха там да нощуват. ⁷ Накрая Йонатан изпрати царя до реката, наречена Елевтера, и отново се върна в Йерусалим.

⁸ А цар Птолемей завладя крайбрежните градове до Селевкия – също до морето, защото намеренията му към Александър бяха изпълнени с коварство. ⁹ Затова изпрати при цар Деметрий пратеници със следното послание: „Нека сега да сключим съюз между нас! Аз ще ти дам дъщеря си, която е жена на Александър, и ти ще царуваш в царството на своя баща. ¹⁰ Разкайвам се за това, че му дадох дъщеря си за жена, понеже той се опита да ме убие.“ ¹¹ Той говореше така против него, защото сам се стремеше към неговото царство. ¹² И като отне от него дъщеря си, даде я на Деметрий. Така се отдръпна от Александър и враждата им стана явна.

¹³ Птолемей влезе в Антиохия и постави на главата си короната на Мала Азия. Сега той носеше две корони – на Египет и на Мала Азия. ¹⁴ По това време цар Александър се намираше в Киликия, защото жителите по тези места се стремяха да отхвърлят властта му. ¹⁵ Но щом научи за случилото се, Александър се отправи на война против него. Тогава Птолемей излезе да го посрещне със силна войска и го обърна в бягство. ¹⁶ Александър избяга в Арабия, за да потърси там убежище, а цар Птолемей достигна върха на своята мощ. ¹⁷ Арабинът Завдиил отсече главата на Александър и я изпрати на Птолемей. ¹⁸ Но цар Птолемей умря на третия ден и оставените от него войски в крепостите бяха избити от жителите на укрепените градове. ¹⁹ Така Деметрий се възцари в сто шестдесет и седмата година.

Съюзът между Йонатан и Деметрий ІІ

²⁰ По това време Йонатан събра юдеите, за да завладеят йерусалимската крепост, и разположи пред нея много обсадни машини. ²¹ Но някои врагове на собствения си народ, които бяха престъпили Закона, отидоха при царя и му известиха, че Йонатан обсажда крепостта. ²² Когато чу това, той беше обзет от гняв. При тази вест веднага побърза да се отправи за Птолемаида, като изпрати писмо до Йонатан да свали обсадата на крепостта и незабавно да пристигне при него в Птолемаида за разговор.

²³ Но като чу за това, Йонатан заповяда да продължат обсадата. Той избра някои от старейшините на Израил и от свещениците и се реши на това опасно пътуване. ²⁴ Той отиде при царя в Птолемаида със сребро, злато, дрехи и много други дарове и спечели неговото благоволение. ²⁵ И макар някои нечестивци от народа да отправяха обвинения против него, ²⁶ царят постъпи с него така, както постъпиха с него предшествениците му. Той го почете пред всички свои приятели. ^27 (FP)Той утвърди неговото първосвещенство и всички други почетни отличия, които той имаше преди, и го направи един от своите първи приятели.

^28 (FQ)Йонатан помоли царя да освободи Юдея, трите области и Самария и му обеща триста таланта. ²⁹ Царят се съгласи и написа писмо до Йонатан относно всичко това със следното съдържание: ^30 (FR)„Цар Деметрий поздравява своя брат Йонатан и юдейския народ. ³¹ Изпращаме за сведение и до вас препис от писмото, което ние написахме относно вас до нашия сродник Ластен. ³² Цар Деметрий поздравява сродника си Ластен. ³³ Решихме да извършим благодеяние спрямо юдейския народ, който е наш приятел и спазва поетите към нас задължения, заради благоразположението му към нас. ^34 (FS)Затова потвърждаваме правото му върху пределите на Юдея, а също и върху трите области Аферем, Лида и Рама, присъединени към Юдея от Самария. Отменят се данъците, с които царят ежегодно облагаше добивите от земята и плода от дърветата, за всички онези, които принасят жертви в Йерусалим. ³⁵ Също и другите приходи, върху които сега имаме право – десятъка, останалите данъци, приходите от солените езера и данъка за венците, който ни принадлежи, всичко им отстъпваме. ³⁶ И нищо от това няма да бъде отменено от днес за вечни времена. ³⁷ И така, погрижете се да направите препис от това и нека той бъде предаден на Йонатан, за да се положи в светата планина на място, достъпно за всички.“

Помощта на Йонатан за Деметрий ІІ

³⁸ Когато цар Деметрий видя, че страната се усмири пред него и вече нищо не можеше да му се противопостави, разпусна всичките си войски по родните им места, с изключение на чужденците, които беше наел от елинските острови. Това породи омраза към него сред войниците, служили при предците му. ³⁹ Трифон, един от предишните привърженици на Александър, като видя как всички войници роптаят против Деметрий, отиде при Емалкуя Арабина, който бе възпитавал Антиох, малолетния син на Александър. ⁴⁰ Той настоятелно искаше от него да му го предаде, за да наследи баща си на царския трон. Разказа му за всичко, което беше извършил Деметрий, и за ненавистта, която изпитват към него войниците му. Там Трифон престоя доста време.

⁴¹ Междувременно Йонатан изпрати молба до цар Деметрий да оттегли хората си от крепостта на Йерусалим и от другите крепости, защото извършваха нападения против Израил. ⁴² А Деметрий изпрати на Йонатан следния отговор: „Ще направя за тебе и за твоя народ не само това, но ще удостоя тебе и твоя народ с голяма почит, щом ми се предостави благоприятно време. ⁴³ Но сега ще бъде много уместно да ми изпратиш хора, които да се сражават на моя страна, тъй като всичките ми войски се отметнаха от мене.“ ⁴⁴ Йонатан му изпрати три хиляди храбри мъже в Антиохия. Когато те отидоха при царя, той се зарадва на тяхното пристигане.

⁴⁵ В това време сред града се събраха около сто и двадесет хиляди жители, които искаха да убият царя. ⁴⁶ Но царят избяга в двореца, а гражданите завзеха всички улици в града и започнаха да се готвят да битка. ⁴⁷ Тогава царят извика на помощ юдеите и всички те незабавно се събраха при него, разпръснаха се из града и убиха в онзи ден около сто хиляди души. ⁴⁸ Същия ден запалиха и града, взеха голяма плячка и спасиха царя. ⁴⁹ Когато жителите видяха, че юдеите завладяха напълно града, духът им падна и те започнаха да викат и да се молят на царя: ⁵⁰ „Прости ни, само нека юдеите престанат да нападат нас и града ни!“ ⁵¹ Така те сложиха оръжие и сключиха мир. А юдеите се прославиха пред царя и пред всички в неговото царство. За тях се заговори навред в царството и те се върнаха в Йерусалим с голяма плячка.

Участието на Йонатан на страната на Антиох VI

⁵² Но когато цар Деметрий седна на престола на своето царство и страната се усмири пред него, ⁵³ той не изпълни нищо от онова, което беше обещал. Той се отметна от Йонатан, не се отплати за стореното му добро и му причини много мъки.

⁵⁴ Тогава обаче се завърна Трифон с невръстния още Антиох, който бе провъзгласен за цар и сложи корона. ⁵⁵ При него се събраха всички войски, които Деметрий разпусна. Те влязоха в битка с Деметрий и разгромен, той се впусна в бягство. ⁵⁶ А Трифон взе слоновете като плячка и завладя Антиохия. ^57 (FT)Тогава младият Антиох написа на Йонатан следното писмо: „Утвърждавам твоето първосвещенство, поставям под твоя власт четирите области и ще бъдеш причислен към приятелите на царя.“ ^58 (FU)Изпрати му също златни съдове за трапеза, предостави му правото да пие от златни чаши, да носи пурпурна дреха и златна тока, ⁵⁹ а неговия брат Симон определи за военачалник на войските от Стълбата при Тир до пределите на Египет.

⁶⁰ След това Йонатан се отправи на поход, премина отвъд реката и обходи градовете. Към него се присъединяваха като съюзници всички сирийски войски. Така достигна до Аскалон и жителите на града го посрещнаха с почести. ⁶¹ Оттам тръгна към Газа, но жителите на Газа затвориха градските порти. Той подложи града на обсада, изгори предградията му и ги плячкоса. ⁶² Тогава жителите на Газа помолиха Йонатан за мир. Той сключи примирие с тях, но взе като заложници синовете на техните началници и ги изпрати в Йерусалим. Така премина през страната до Дамаск.

⁶³ Междувременно Йонатан научи, че военачалниците на Деметрий с голяма войска са вече при Кадис в Галилея, за да се противопоставят на намеренията му. ⁶⁴ Затова той се отправи срещу тях, а своя брат Симон остави в страната. ⁶⁵ Симон разположи лагера си пред Ветсура, подложи града на продължителна обсада, като отвред затвори достъпа към него. ⁶⁶ Накрая го помолиха за мир, той се съгласи, но ги прогони оттам, завладя града и постави в него стража.

⁶⁷ А Йонатан и войската му се разположиха на лагер при Генисаретското езеро и рано сутринта навлязоха в равнината Насор. ⁶⁸ Внезапно войската на чужденците, след като предварително беше поставила засада срещу него в планините, излезе срещу него в равнината и го нападна отпред. ⁶⁹ В това време онези, които стояха в засада, напуснаха укритията си и също влязоха в сражението. ⁷⁰ Тогава всички хора на Йонатан побягнаха и не остана нито един от тях освен Мататия, сина на Авесалом, и Юда, сина на Халфи – началници на военните отряди. ⁷¹ А Йонатан раздра дрехите си, посипа с пръст главата си и се помоли. ⁷² След това отново влезе в сражение с тях, разби ги и те побягнаха. ⁷³ Като видяха това, онези, които го бяха изоставили, се върнаха при него, преследваха ги заедно с него до Кадис, до техния лагер, и там се спряха. ⁷⁴ В онзи ден паднаха около три хиляди мъже от чужденците. След това Йонатан се върна в Йерусалим.

Съюзът на Йонатан с Рим и Спарта

12 ^(FV)Когато Йонатан видя, че обстоятелствата са благоприятни за него, избра мъже и ги изпрати в Рим, за да потвърдят и възстановят приятелството с римляните. ² Изпрати писмо с такова съдържание и до спартанците, и на други места. ³ И те се отправиха за Рим, влязоха в сената и казаха: „Първосвещеникът Йонатан и юдейският народ ни изпратиха да възстановим, както преди, приятелския съюз с вас.“ ⁴ Тогава сенатът им връчи писма до местните управители с указание да ги изпратят с мир до юдейската земя.

⁵ Ето препис от писмото, което Йонатан написа до спартанците: ⁶ „Първосвещеникът Йонатан, народните старейшини, свещениците и целият юдейски народ поздравяват братята спартанци. ^7 (FW)Още преди много време Арей, вашият цар, беше изпратил писма до първосвещеника Ония, че вие сте наши братя, както е видно от преписа. ⁸ Ония прие пратеника с почести и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и приятелство. ^9 (FX)Ето защо ние, макар да нямаме необходимост от тях, тъй като наша утеха са свещените книги, които имаме в ръцете си, ¹⁰ решихме да ви изпратим писмо, за да възстановим нашето братство и приятелство и да не сме ви чужди, защото много време измина, откакто вие изпратихте послание до нас. ¹¹ Оттогава при всеки случай – на празници или в другите свещени дни – винаги си спомняме за вас по време на жертвоприношения и молитви, така, както е прието по обичай да си спомняме за своите братя. ¹² Ние се радваме на вашата слава, ¹³ но сме заобиколени от много беди и чести войни, защото околните царе воюваха против нас. ¹⁴ Ние обаче не искаме да обезпокоим вас и останалите наши съюзници и приятели заради тези войни, ¹⁵ защото имаме помощ от небето, която ни помага. Ние се избавихме от враговете и нашите врагове са усмирени. ^16 (FY)Сега избрахме Нуминий, сина на Антиох, и Антипатър, сина на Язон, и ги изпратихме при римляните, за да възстановим приятелството и предишния съюз с тях. ¹⁷ Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писмо от нас, за да се възстанови братството ни с вас. ¹⁸ И вие ще сторите добре, ако сега ни отговорите за това.“

¹⁹ А ето и препис от писмото, което Арей изпрати до Ония: ²⁰ „Арей, царят на спартанците, поздравява първосвещеника Ония. ²¹ В документ за спартанците и юдеите се откри, че те са братя и произхождат от рода на Авраам. ²² Сега, след като узнахме това, ще сторите добре, ако ни напишете за вашето благосъстояние. ²³ Ще добавим още, че вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. Наредили сме на пратениците да ви известят това.“

Походът срещу войските на Деметрий ІІ

²⁴ Йонатан научи, че военачалниците на Деметрий са се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди. ²⁵ Затова излезе от Йерусалим и ги посрещна в областта Амат, за да не им даде време да навлязат в страната му. ²⁶ Той изпрати в лагера им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да ги нападнат тази нощ. ²⁷ Затова на залез слънце Йонатан заповяда на своите хора да бодърстват и през цялата нощ да бъдат въоръжени и готови за сражение, а около лагера разположи стража. ²⁸ Когато неприятелите забелязаха, че Йонатан и хората му са се приготвили за битка, уплашиха се, запалиха огньове в лагера си и в ужас се оттеглиха. ²⁹ Но нито Йонатан, нито някой от неговите хора разбраха до сутринта за това, понеже виждаха да горят огньове. ³⁰ Все пак Йонатан се впусна след тях да ги преследва, но не успя да ги настигне, защото те вече бяха преминали река Елевтера. ³¹ Тогава Йонатан се обърна против арабите, наричани заведеи, разби ги и взе от тях плячка. ³² След това се върна и отиде в Дамаск, като премина през цялата област. ³³ Симон също пое с войските си и достигна до Аскалон и околните крепости, но после се обърна срещу Йопия и я завладя. ³⁴ Беше чул, че жителите искат да предадат крепостта на войските на Деметрий, и затова разположи там стража да я охранява.

Обсадата на Йерусалимската крепост от Йонатан

³⁵ След като се върна, Йонатан свика старейшините от народа и потърси съвет от тях за построяването на крепости в Юдея. ³⁶ Трябваше още да се надстроят стените на Йерусалим, да се издигне преграда между крепостта и града, която да я отделя от града, така че крепостта да бъде откъсната и да не се превръща в място за купуване и продаване. ³⁷ Когато се събраха за строежа на града, част от стената при потока на изток се срути. Тя беше възстановена и наречена Хафената. ³⁸ Симон пък възстанови Адида в Сефила и укрепи портите с греди за залостване.

Предателството на Трифон спрямо Йонатан

^39 (FZ)В това време Трифон се стремеше да се възцари в Мала Азия, да постави върху себе си корона и да вдигне ръка против цар Антиох. ⁴⁰ Но той се страхуваше да не би Йонатан да му попречи и да му обяви война. И затова търсеше случай да го залови и погуби, вдигна войската си и се отправи към Ветсан. ⁴¹ Йонатан тръгна против него с четиридесет хиляди отбрани мъже, готови за битка, и пристигна във Бет-Сан. ⁴² Когато Трифон видя, че той приближава с многобройна войска, побоя се да вдигне ръка срещу него, ⁴³ а го прие с почести и го представи на всичките си приятели. Даде му и подаръци, като заповяда на своите приятели и на войските си да му се покоряват, както на самия него. ⁴⁴ После рече на Йонатан: „Защо затрудняваш целия този народ, след като не ни предстои война? ⁴⁵ Затова разпусни ги сега по домовете им, подбери си неколцина мъже, които да те придружават, и ела с мене в Птолемаида. Искам да ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници на града. След това аз ще си тръгна, защото заради това съм дошъл тук.“ ⁴⁶ Йонатан му се довери и направи така, както той му беше казал – разпусна войските си и те се оттеглиха в юдейската земя. ⁴⁷ При себе си задържа три хиляди души, от които остави две хиляди в Галилея, а хиляда продължиха с него. ⁴⁸ Но щом Йонатан влезе в Птолемаида, жителите затвориха портите и го заловиха, а влезлите с него избиха с мечове.

⁴⁹ Тогава Трифон изпрати войска и конница в Галилея и в голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Йонатан. ⁵⁰ Те обаче дочуха, че Йонатан бил заловен и убит заедно с онези, които го придружаваха, вдъхнаха си смелост един на друг, стегнаха бойния си ред и тръгнаха готови за битка. ⁵¹ Преследвачите им, като видяха, че са готови да се бият докрай за живота си, отстъпиха, ⁵² а всички те благополучно се завърнаха в юдейската земя и изпълнени със страх, оплакваха Йонатан и онези, които го съпровождаха. И цял Израил беше обзет от дълбока скръб. ⁵³ Тогава всичките им съседни народи се готвеха да ги изтребят, като казваха: „Те вече нямат предводител, няма кой да им помогне. Нека сега им обявим война и да заличим сред хората спомена за тях.“

Избирането на Симон за предводител на Израил

13 Симон научи, че Трифон е събрал голяма войска, за да нахлуе в юдейската земя и да я разори. ² И понеже виждаше как народът е обзет от безпокойство и страх, пристигна в Йерусалим, събра народа ³ и се обърна към него с ободрителни думи: „Сами знаете колко направихме аз, моите братя и семейството ми за тези закони и светини, за войните и страданията, които изпитахме. ⁴ Затова всички мои братя загинаха за Израил и останах аз единствен. ⁵ И да не дава Бог сега, по време на неспирен гнет, да започна да щадя своя живот, защото аз не съм по-достоен от братята си. ^6 (GA)Напротив, ще закрилям своя народ и светилището, жените и децата ни, защото всички народи се обединиха от омраза, за да ни изтребят.“

⁷ И щом прозвучаха тези думи, духът на народа се възпламени. ⁸ С викове те му отвърнаха: „Нека ти си нашият предводител вместо Юда и Йонатан, твоя брат! ⁹ Води ни в битките и каквото ни наредиш, ще изпълним.“ ^10 (GB)Тогава той събра всички мъже, годни да воюват, побърза да довърши стените на Йерусалим и го укрепи отвред. ¹¹ После изпрати Йонатан, сина на Авесалом, в Йопия с доста войска. Той прогони онези, които се намираха в нея, и остана там.

Походът на Трифон срещу Йерусалим и смъртта на Йонатан

¹² Междувременно Трифон тръгна с многобройна войска от Птолемаида, за да навлезе в юдейската земя. Под стража с него беше и Йонатан. ¹³ Симон пък се разположи на стан при Адида, където започваше равнината. ¹⁴ Когато Трифон узна, че Симон е заел мястото на своя брат Йонатан и се готви да влезе в сражение с него, изпрати при него пратеници със следното известие: ¹⁵ „Задържахме брат ти Йонатан заради среброто, с което задлъжня на царската хазна, тъй като е заемал различни служби. ¹⁶ Затова прати сега сто таланта сребро и двама от синовете му за заложници, та като бъде освободен, да не се отметне от нас, и ние ще го пуснем.“

¹⁷ Симон долови коварството в думите им, но изпрати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза сред народа. ¹⁸ Иначе щяха да говорят: „Йонатан загина заради това, че Симон не изпрати среброто и децата.“ ¹⁹ И така, той им предаде децата и сто таланта, но Трифон се оказа измамник и не пусна Йонатан.

²⁰ След това Трифон тръгна, за да нахлуе в страната и да я разори, като мина по околен път към Адара. Но Симон и войската му се явяваха пред него навсякъде, където той се опитваше да премине. ²¹ А онези, които се намираха в крепостта на Йерусалим, изпратиха при Трифон пратеници с искане да ускори прехода си през пустинята и да им достави храна. ²² Трифон подготви цялата си конница, за да извърши прехода, но през нощта падна обилен сняг. Поради снега той не успя да премине и затова се вдигна и пое обратно към Галаад. ²³ И щом приближи Васкама, нареди да убият Йонатан и там да го погребат. ²⁴ След това Трифон се оттегли и се върна в страната си.

²⁵ А Симон изпрати хора да приберат костите на брат му Йонатан и ги погреба в Модин, града на неговите предци. ²⁶ Цял Израил го оплакваше горчиво и скръбта по него продължи много дни. ²⁷ Над гроба на своя баща и братята си Симон съгради паметник. Издигна го висок, от дялан камък и отпред, и отзад, за да се вижда отдалече. ²⁸ Върху него постави седем пирамиди една срещу друга – на баща си, на майка си и на четиримата си братя. ²⁹ Обгради ги с високи стълбове – произведения на изкуството, върху тях пълно въоръжение за вечен спомен, а до оръжията върху камъка бяха издялани изображения на кораби, така че да се виждат от всички, които плаваха в морето. ³⁰ И до днес стои този надгробен паметник, който той издигна в Модин.

Съюзът между Симон и Деметрий ІІ

³¹ Трифон се отнесе с коварство и към младия цар Антиох, погуби го ³² и се възцари вместо него, като възложи на себе си короната на Мала Азия и причини голямо нещастие на страната. ³³ А Симон строеше крепости в Юдея, укрепяваше ги с високи кули и величествени стени, с порти, които здраво се залостват, и трупаше хранителни запаси в тях. ³⁴ След това той изпрати отбрани мъже при цар Деметрий, за да издействат облекчения за страната, тъй като всичко, сторено от Трифон, беше грабеж. ³⁵ В отговор на тези думи цар Деметрий му изпрати следното писмо: ³⁶ „Цар Деметрий поздравява Симон, първосвещеника и приятеля на царете, старейшините и юдейския народ. ³⁷ Получихме златната корона и палмовото клонче, което ни изпратихте, и сме готови да сключим с вас траен мир и да разпоредим на властите да ви облекчат данъците. ³⁸ Всичко, което сме потвърдили пред вас, остава в сила, а крепостите, които сте построили, нека принадлежат на вас. ^39 (GC)Ние ви прощаваме недомислията и нарушенията, сторени до днес, а също и данъка за венеца, който сте длъжни да плащате. Ако пък са налагани някакви други данъци в Йерусалим, отсега нататък се отменят. ⁴⁰ И ако сред вас се намират достойни да бъдат вписани на военна служба при царя, нека се запишат и между нас да настъпи мир.“

⁴¹ В сто и седемдесетата година беше снето от Израил игото на езичниците, ⁴² а народът започна да пише в удостоверенията и договорите: „В първата година при управлението на Симон – великия първосвещеник, военачалник и предводител на юдеите.“

Освобождението на Израил

^43 (GD)В онези дни Симон нападна Газа, обкръжи я с войска, изгради обсадна кула и като я докара до града, разби една от кулите му и я завладя. ⁴⁴ Онези, които се намираха в кулата, наизскачаха из града и в него настана голяма суматоха. ⁴⁵ Жителите му се изкачиха на стената с жените и децата си, раздраха дрехите си и със силни викове молеха Симон да сключи с тях примирие. ⁴⁶ А думите им бяха: „Постъпѝ с нас не според злините, които сторихме, а според своята милост.“ ⁴⁷ И Симон прояви милост към тях, прекрати битката, но ги изгони от града и очисти домовете, в които имаше идоли. Едва тогава влезе в града, като възхваляваше и благославяше Бога. ⁴⁸ Той изхвърли от него всичко нечисто, засели в него хора, които съблюдават Закона, укрепи града и построи в него дом и за себе си.

^49 (GE)А на онези, които се намираха в Йерусалимската крепост, не позволяваха нито да излизат, нито да влизат в страната, за да купуват или продават. Те нямаха нищо за ядене и мнозина от тях умряха от глад. ⁵⁰ Тогава те отправиха към Симон молба за мир. Той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията. ⁵¹ На двадесет и третия ден от втория месец на сто седемдесет и първата година той влезе в крепостта със славословия и палмови клони, под звуците на арфи, цитри и цимбали, с псалми и песни, защото беше съкрушен големият враг на Израил. ⁵² И разпореди този ден да се празнува ежегодно с веселие, укрепи храмовия хълм, който се намираше близо до крепостта, и се засели там заедно с приближените си. ⁵³ А когато Симон видя, че синът му Йоан вече е възмъжал, определи го за предводител на всички войски, а той се установи в Газара.

Възхвала на Симон

14 В сто седемдесет и втората година цар Деметрий събра войските си и се отправи за Мидия, за да получи помощ във войната против Трифон. ² Но Арсак, царят на Персия и Мидия, като научи, че Деметрий е навлязъл в пределите му, изпрати един от военачалниците си да го залови жив. ³ И той отиде, разби войската на Деметрий, плени го и го отведе при Арсак, който го затвори в тъмница.

⁴ Така докато Симон беше жив, настана мир в страната. Той се грижеше за благото на своя народ, който през всичките му дни се радваше на неговата мощ и слава. ⁵ Към цялата си слава той добави и завладяването на Йопия като пристанище и отвори излаз към островите в морето. ⁶ Завоюва нови предели за своя народ и наложи властта си в страната. ^7 (GF)Той върна много от пленените, завладя Газара и Ветсура, а също и крепостта на Йерусалим, която очисти от осквернения. И нямаше никой, който да му се противопостави.

^8 (GG)Обработваха земята в мир, земята даваше своите добиви, а дърветата в полето – своите плодове. ^9 (GH)Старци, насядали по улиците, се съветваха заедно за общото благо, а младежите с достойнство носеха своето оръжие. ¹⁰ Доставяше храна на градовете и ги превръщаше в крепости. Затова славата на неговото име се носеше до края на земята. ¹¹ Симон установи мир в страната, а Израил се радваше и ликуваше. ^12 (GI)Всеки седеше под своята лозница или смокиня и нямаше кой да ги застрашава. ¹³ Не остана враг на земята, който да воюва против тях, в онези дни царете бяха съкрушени. ¹⁴ Той подкрепяше всички бедни сред народа си, изискваше да се изпълнява Законът и изтребваше всеки, който го престъпва или върши злини. ¹⁵ Симон придаде великолепие на храма и постави в него много свещени съдове.

Възстановяването на съюзите със Спарта и с Рим

^16 (GJ)Когато до Рим и до Спарта достигна слух, че Йонатан е умрял, обзе ги голяма скръб. ¹⁷ Но щом чуха, че брат му Симон е станал първосвещеник вместо него и властва над страната и над градовете в нея, ^18 (GK)(GL)изпратиха му писмо върху медни плочки с молба да възстановят с него съюза за приятелство, сключен с неговите братя Юда и Йонатан. ¹⁹ То беше прочетено пред народното събрание в Йерусалим.

²⁰ Ето препис от писмото, което спартанците изпратиха: „Управителите на Спарта и целият град поздравяват първосвещеника Симон, старейшините, свещениците и останалия юдейски народ като техни братя. ²¹ Посланиците, изпратени при нашия народ, ни разказаха за вашата слава и влияние и ние се зарадвахме на тяхното пристигане. ^22 (GM)Думите, изречени от тях пред народния съвет, записахме, както следва: Нуминий, синът на Антиох, и Антипатър, синът на Язон, дойдоха при нас като юдейски пратеници, за да възстановят приятелството си с нас. ²³ Народът сметна за достойно да приеме тези мъже с почит и да впише речите им във възпоменателните книги на града, за да си спомня за тях спартанският народ. А препис от тях предоставихме на първосвещеника Симон.“ ²⁴ След това Симон изпрати Нуминий в Рим с голям златен щит с тегло хиляда мини, за да сключи съюз с тях.

Почитта на юдейския народ към Симон

²⁵ Когато това се разчу сред народа, си казваха: „Как да се отблагодарим на Симон и на неговите синове? ²⁶ Защото проявиха твърдост и той, и братята му, и семейството му, отблъснаха враговете на Израил и го дариха със свобода.“ И вписаха това върху медни плочки, които поставиха на стълбове в планината Сион.

²⁷ Ето препис от написаното: „В осемнадесетия ден от месец елул на сто седемдесет и втората година – това беше третата година от управлението на първосвещеника Симон – ²⁸ в Асарамел, пред голямото събрание на свещениците, на народа, на народните предводители и на старейшините на страната, ни беше известено следното: ²⁹ в многото войни, които сполетяха страната ни, Симон, синът на Мататия от потомството на Ярив, и неговите братя излагаха себе си на опасност и се противопоставяха срещу враговете на народа си, за да бъдат съхранени храмът и Законът. Така те прославиха навред своя народ. ³⁰ Йонатан събра народа около себе си и стана негов първосвещеник. Но когато той се прибра при предците си, ³¹ враговете им решиха да нахлуят в тяхната страна, да я разорят и да сложат ръка на храма им. ³² Тогава се въздигна Симон и поведе война за своя народ. Той изразходва много свои средства, за да въоръжи смелите войни на своя народ и да им осигури прехрана. ³³ Укрепи юдейските градове, особено Ветсура, разположен на границите на Юдея, където преди се съхраняваха оръжията на неприятелите. Там той разположи стража от юдеи. ^34 (GN)Укрепи също Йопия край морето и Газара, която е в пределите на Азот. В нея по-рано живееха врагове, но той засели там юдеи, като им предостави всичко необходимо за по-нататъшното им съществуване.

³⁵ И народът, като видя предаността на Симон и славата, която се стремеше да придобие за народа си, направи го свой предводител и първосвещеник като благодарност за всичко, което беше сторил, заради справедливостта и верността, която бе проявил към своя народ, и за стремежа му да въздигне народа си.

^36 (GO)На него му се удаде през своето време да прогони от страната езичниците, особено онези, завзели Давидовия град Йерусалим. Те си бяха построили крепост, откъдето извършваха набези, оскверняваха околностите на храма и накърняваха светостта му. ³⁷ Но той засели в нея юдеи, укрепи я за защита на страната и на града и издигна стените на Йерусалим. ^38 (GP)Затова и цар Деметрий го утвърди за първосвещеник, ³⁹ причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава. ⁴⁰ Той беше научил, че римляните са нарекли юдеите приятели, съюзници и братя и с почит са приели пратениците на Симон.

⁴¹ Затова юдеите и свещениците взеха решение занапред Симон да бъде техен предводител и първосвещеник, докато се въздигне пророк, на когото да имат доверие. ⁴² Освен това да им бъде военачалник, да се грижи за светините, да назначава служители за работа в храма, в областта, във военните дела и в крепостите. ⁴³ Той трябва да поеме грижата за храма и всички да му се подчиняват. Всички договори в страната да се изготвят с неговото име. Полага му се също да се облича в пурпурна дреха и да носи златни украшения.

^44 (GQ)На никого от народа и от свещениците да не бъде позволено да отменя някое от тези постановления, да се противопоставя на разпоредбите му, да свиква без негово разрешение събрание в страната, да се облича в пурпурна дреха и да носи златна тока. ⁴⁵ Всеки, който не се съобразява с тези разпоредби или се противопоставя на някоя от тях, подлежи на съдебно наказание.“

⁴⁶ Целият народ реши да предостави на Симон пълномощия да постъпва съгласно тези разпоредби. ⁴⁷ Симон прие и даде съгласието си да бъде първосвещеник, военачалник и управител на юдеите и на свещениците и да поеме върховната власт.

⁴⁸ Тогава решиха да впишат това изявление върху медни плочки и да го поставят на видно място във външния двор на храма, ⁴⁹ а негов препис да поставят в храмовата съкровищница, за да разполагат с него Симон и неговите синове.

Съюзът между Симон и Антиох VII

15 Антиох, синът на цар Деметрий, изпрати писмо от морските острови до Симон, първосвещеника и предводителя на юдеите, и до целия народ. ² Съдържанието му беше следното: „Цар Антиох поздравява Симон, първосвещеника и предводителя, както и юдейския народ. ³ Понеже злосторници завладяха царството на нашите предци, искам отново да поема властта над царството, за да го възстановя, каквото беше преди. Ето защо събрах голяма войска, съоръжих военни кораби ⁴ и реших да обходя страната, за да накажа онези, които я опустошиха и обезлюдиха много градове в царството. ⁵ Същевременно потвърждавам пред тебе всички данъчни облекчения, предоставени на тебе от царете преди мене, а също и останалите дарения, които ти направиха. ⁶ Предоставям ти още правото да сечеш собствени монети в страната си. ^7 (GR)Йерусалим и храмът да бъдат свободни, а всички оръжия, които си придобил, и крепостите, които си построил и над които имаш власт, нека останат в твои ръце. ⁸ И всичко, което досега си дължал на царя, както и бъдещите ти дългове към царската хазна, нека от днес да ти бъдат опростени завинаги. ⁹ А когато отново завоюваме властта в нашето царство, ще отдадем голяма почит на тебе, на твоя народ и на храма, за да се разнесе вашата слава по цялата земя.“

¹⁰ В сто седемдесет и четвъртата година Антиох навлезе в земята на своите предци и цялата войска се присъедини към него, така че на страната на Трифон останаха малцина. ¹¹ Антиох се впусна да го преследва и той побягна в Дора, край морето, ¹² защото видя, че върху него са се стоварили беди, а войската го е изоставила. ¹³ Тогава Антиох се разположи на лагер при Дора със сто и двадесет хиляди войници и осем хиляди конници. ¹⁴ Той обкръжи града, а корабите затвориха достъпа откъм морето. Така стегна обсадата на града по суша и море, като не позволяваше на никого нито да излиза, нито да влиза.

Допълненията към договора с Рим

^15 (GS)По това време Нуминий и тези, които го придружаваха, се завърнаха от Рим с писма до различни царе и страни. В тях пишеше следното: ¹⁶ „Левкий, римски консул, поздравява цар Птолемей. ¹⁷ При нас дойдоха юдейските посланици, наши приятели и съюзници. Те са изпратени от първосвещеника Симон и юдейския народ, за да възстановят стария приятелски съюз, ¹⁸ като донесоха и златен щит на стойност хиляда мини. ¹⁹ Затова сметнахме за добре да уведомим писмено царете и страните да не се стремят да причиняват злини на юдеите, да не воюват против тях, против градовете и страната им и да не подкрепят онези, които водят война срещу тях. ²⁰ Взехме също решение да приемем щита от тях. ²¹ И ако някои злосторници от тяхната страна са избягали при вас, предайте ги на първосвещеника Симон, за да ги накаже според техния Закон.“

²² Той написа същото до цар Деметрий, до Атал, до Ариараф и до Арсак, ²³ както и до всички области, а именно: Сампсама, Спарта, Делос, Минд, Сикион, Кария, Самос, Памфилия, Ликия, Халикарнас, Родос, Фасилида, Кос, Сида, Арад, Гортина, Книдос, Кипър и Кирена. ²⁴ Препис от тези писма беше изпратен на първосвещеника Симон.

Враждебните отношения между Симон и Антиох VII

²⁵ Междувременно цар Антиох продължаваше обсадата на Дора, като войската му неумолимо настъпваше. Той разположи обсадни машини и така обгради Трифон отвред, че никой не можеше нито да излезе, нито да влезе в града. ²⁶ Симон изпрати на царя две хиляди отбрани мъже, за да се сражават на негова страна, а също така сребро, злато и голямо количество оръжие. ²⁷ Но царят не пожела да ги приеме, отхвърли всичко, за което се беше договорил преди със Симон, и се отдръпна от него. ²⁸ Той изпрати при него Атиновий, един от своите приятели, да води преговори и да му предаде следното: „Вие завладяхте Йопия, Газара и йерусалимската крепост – градове в моето царство. ²⁹ Вие опустошихте техните предели, причинихте голямо нещастие на страната и наложихте своята власт в много области на царството ми. ³⁰ Затова предайте сега градовете, които завладяхте, а също и данъците от областите извън Юдея, на които наложихте властта си. ³¹ В против случай трябва да предоставите вместо тях петстотин таланта сребро, а за опустошението, което причинихте, и за данъците от градовете – още петстотин таланта. Иначе ние ще дойдем, за да воюваме срещу вас.“

³² Атиновий, царският приятел, пристигна в Йерусалим. Той остана изумен, като видя почитта към Симон, златните и сребърните съдове върху подносите, цялото великолепие наоколо и му предаде думите на царя. ³³ А Симон му отговори следното: „Ние нито сме завладели чужда земя, нито разполагаме с чужди блага, а с онова, което ни е наследство от нашите предци, но беше несправедливо присвоено за известно време от враговете ни. ³⁴ И когато настана благоприятно време, ние си възвърнахме наследството на нашите предци. ³⁵ Колкото до Йопия и Газара, за които предявяваш искане, самите те причиниха много злини на народа и страната ни. За тях ще платим сто таланта.“

Атиновий не му отвърна нищо, ³⁶ но се върна ядосан при царя, разказа му за този отговор, за почитта към Симон и за всичко, което беше видял. Това много разгневи царя.

Войната на Кендевей против Юдея

³⁷ Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада. ³⁸ Тогава царят определи Кендевей за военачалник на крайбрежната област и му предостави пехота и конница. ³⁹ Той му заповяда да разположи лагера си на границата на Юдея, заповяда му още да възстанови Кедрон, да укрепи портите му и да започне война с юдейския народ. А царят се впусна да преследва Трифон. ⁴⁰ Кендевей се отправи към Ямния и започна да безпокои народа, да нахлува в Юдея, да взема пленници от населението и да убива. ⁴¹ Той възстанови Кедрон и разположи там конница и войска, която да извършва набези за плячка по пътищата на Юдея, така, както беше заповядал царят.

Победата на Симоновите синове над Кендевей

16 ^(GT)По това време Йоан се върна от Газара и разказа на своя баща Симон онова, което вършеше Кендевей. ² Тогава Симон повика двамата си по-възрастни синове Юда и Йоан и им рече: „Аз, моите братя и семейството ми воювахме срещу враговете на Израил от младини до ден днешен и неведнъж ни се е удавало с ръцете си да спасяваме Израил. ³ Сега аз остарях. Но вие с Божията милост вече отраснахте. Заемете моето място и мястото на моя брат и излезте да се сражавате за народа ни. Нека небето ви помага!“

⁴ След това избра двадесет хиляди опитни в битка мъже от страната, сред тях и конници, които се отправиха срещу Кендевей, но останаха да нощуват в Модин. ⁵ На сутринта се вдигнаха и поеха към равнината, но изведнъж насреща им се появи многобройна войска – пехота и конница, а между тях имаше поток. ⁶ Йоан разположи хората си срещу тях и когато забеляза, че народът се бои да мине оттатък потока, премина го пръв. Щом видяха това, войниците преминаха след него. ⁷ След това той раздели войската и разположи конницата между пехотата, понеже конницата на неприятелите беше твърде многобройна. ⁸ И щом затръбиха с бойни тръби, Кендевей и войската му бяха обърнати в бягство. Мнозина от тях паднаха в рани, а останалите потърсиха убежище в крепостта. ⁹ Тогава беше ранен Юда, братът на Йоан. Но Йоан продължи преследването, докато стигна до Кедрон, който Кендевей бе възстановил. ¹⁰ Враговете побягнаха към кулите в околностите на Азот, но Йоан ги опожари и две хиляди мъже от тях загинаха. След това той се завърна невредим в Юдея.

Убийството на Симон и въздигането на Йоан

¹¹ Птолемей, синът на Авув, беше поставен за военачалник в равнината на Йерихон. Той притежаваше много сребро и злато, ¹² защото беше зет на първосвещеника. ¹³ Но сърцето му се изпълни с високомерие и той поиска да завладее страната, като замисли с коварство да погуби Симон и неговите синове. ¹⁴ По това време Симон извършваше надзор по градовете в страната и се грижеше за благосъстоянието им. В единадесетия месец, месец сават, на сто седемдесет и седмата година той пристигна заедно със синовете си Мататия и Юда в Йерихон. ¹⁵ Синът на Авув ги прие с коварна любезност в малката крепост, наречена Док, която сам беше построил. Той им устрои голям пир, но тайно беше разположил там свои хора. ¹⁶ И когато Симон и неговите синове се напиха, Птолемей и хората му скочиха, грабнаха оръжията си и като нахълтаха при Симон по време на пира, убиха него, двамата му синове и неколцина от свитата му. ¹⁷ Така той извърши голямо вероломство и отвърна на доброто със зло.

¹⁸ Птолемей описа станалото в писмо до царя и го помоли да му изпрати войска на помощ, както и да предаде под негов надзор градовете и страната. ¹⁹ В същото време той изпрати хора в Газара, за да убият Йоан, а до хилядниците разпрати писма да дойдат при него, за да ги дари със сребро, злато и дарове. ²⁰ Други пък изпрати да завладеят Йерусалим и храмовия хълм. ²¹ Но някой успя да стигне по-бързо при Йоан в Газара и му извести, че баща му и братята му са погубени и че Птолемей е пратил да убият и него. ²² Като чу това, Йоан бе обзет от силна тревога. Той залови мъжете, които бяха дошли да го погубят, и нареди да ги убият, защото беше предупреден, че те са искали него да убият.

²³ А останалите дела на Йоан – войните му, смелите подвизи, в които прояви мъжество, възстановяването на крепостните стени, което предприе, и всичко сторено от него, – ²⁴ ето те са описани в книгата на неговото първосвещенство от времето, когато наследи като първосвещеник своя баща.

Първо писмо по случай освещаването на храма в Йерусалим

1 Братята юдеи от Йерусалим и от юдейската страна поздравяват братята юдеи в Египет и им желаят мир и благоденствие.

^2 (GU)Нека Бог ви стори добрини и да си спомни съюза, който сключи с верните Свои слуги Авраам, Исаак и Яков! ³ Да даде на всички ви сърце, за да Го почитате и да изпълнявате волята Му от все сърце и душа! ⁴ Да открие сърцето ви за Своя Закон и повѐли и да ви дари с мир! ⁵ Да чуе молитвите ви, да бъде милостив към вас и да не ви остави във време на страдания! ⁶ Така сега ние се молим за вас.

^7 (GV)При царуването на Деметрий, в сто шестдесет и деветата година, ние, юдеите, ви писахме по време на непоносимата скръб, сполетяла ни през онези години, когато Язон и неговите съмишленици се бяха отметнали от светата ни земя и от царството, ⁸ бяха изгорили храмовата врата и бяха пролели невинна кръв. Тогава ние се помолихме на Господа и бяхме чути, и отново принасяхме кръвни и безкръвни жертви, палехме светилници и поднасяхме хлябовете на предложението. ^9 (GW)И сега ние ви пишем да празнувате дните на празника Шатри през месец хаслев.

Второ писмо по случай освещаването на храма

¹⁰ Годината е сто осемдесет и осма. Жителите на Йерусалим и Юдея, старейшините и Юда желаят здраве и щастие на Аристовул, учителя на цар Птолемей и потомък на помазаните свещеници, а също и на юдеите в Египет.

¹¹ Избавени с помощта на Бога от много опасности, ние Му благодарим от все сърце, че можахме да устоим пред един цар. ¹² Сам Той прогони онези, които се бяха опълчили против светия град, ¹³ защото когато царят тръгна към Персия начело на войската си, която се смяташе за непобедима, те бяха поразени в храма на Нанея чрез измама – жреците на Нанея ги надхитриха. ¹⁴ Именно тогава под предлог, че иска да се ожени за нея, Антиох дойде с приятелите си на това място, за да вземе съкровищата като зестра. ¹⁵ Жреците на Нанея изразиха готовност да му предоставят съкровищата и той влезе с неколцина във вътрешността на храма. Но щом Антиох влезе, жреците заключиха храма, ¹⁶ отвориха тайния отвор на свода и взеха да хвърлят камъни. Така убиха царя и онези, които го придружаваха, разкъсаха телата им и като им отсякоха главите, хвърлиха ги на онези, които бяха отвън. ¹⁷ За всичко това благословен да бъде нашият Бог, Който предаде на смърт нечестивците!

^18 (GX)И тъй като имаме намерение на двадесет и петия ден от месец хаслев да празнуваме очистването на храма, сметнахме за нужно да ви известим, за да празнувате и вие празника Шатри и празника на огъня, установен от Неемия, когато той, след като съгради храма и жертвеника, принесе жертва. ^19 (GY)Защото, когато предците ни били отведени в Персия, благочестиви свещеници взели тайно огън от жертвеника, скрили го в дълбините на пресъхнал кладенец и така го покрили, че никой не могъл да открие това място. ²⁰ Но след като изминали много години, Бог решил Неемия да бъде изпратен от персийския цар в Йерусалим. Тогава Неемия наредил на потомците на онези свещеници, които били скрили огъня, да го издирят. ²¹ А когато обяснили, че не са намерили огън, а някаква тинеста вода, той им заповядал да вземат от нея и да донесат. Щом всичко за жертвоприношението било приготвено, Неемия заповядал на свещениците да поръсят с тази вода дървата и сложеното върху тях. ²² Така и направили. И когато след време забуленото от облаци слънце грейнало, разпалил се такъв голям огън, че всички останали изумени. ²³ Докато жертвата горяла, свещениците и всички други извършвали молитва – Йонатан подхващал, а останалите заедно с Неемия припявали.

²⁴ А молитвата им била такава: „Господи, Господи Боже, Създателю на всичко, страшен и силен, справедлив и милостив, едничък Цар и благодетел, ²⁵ едничка движеща сила на всичко, едничък праведен, всемогъщ и вечен, Който избавяш Израил от всяко зло, Който си избрал предците и си ги направил святи! ²⁶ Приеми тази жертва заради целия Свой израилски народ, съхрани това Свое наследство и го направи свято! ^27 (GZ)Събери нас, разпръснатите, освободи онези, които робуват на езичници, погледни милостиво към унизените и презрените, за да узнаят езичниците, че Ти си наш Бог! ²⁸ Накажи онези, които ни потискат и високомерно ни оскърбяват! ^29 (HA)Засели Своя народ на Своето свято място, както е казал Мойсей!“ ³⁰ В това време свещениците пеели тържествени песни.

³¹ А когато жертвата била изгорена, Неемия заповядал да излеят останалата вода върху големи камъни. ³² Щом извършили това, лумнал пламък, но той изчезнал в светлината, която изгряла от жертвеника.

³³ За това събитие се разчуло навред. На персийския цар също било известено, че на мястото, където преселените свещеници били скрили огъня, се появила вода, с която Неемия и хората му осветили жертвеника. ³⁴ Тогава царят, след като проучил случая, оградил това място като свещено. ³⁵ И царят раздавал много дарове от приходите, които получавал, на онези, към които проявявал благоволение. ³⁶ Неемия и неговите хора нарекли тази вода Нефтар, което означава „очистване“. Повечето обаче я наричат Нефтай.

2 ^(HB)В древните съчинения се говори, че пророк Йеремия заповядал на онези, които били отвеждани в плен, да вземат от огъня, за който вече стана дума. ² Освен това пророкът предал на пленените книгата на Закона, като ги призовал да не забравят Господните заповеди и да не губят разума си при вида на златните и сребърните кумири и на накитите върху тях. ³ Убеждавал ги и с други подобни слова да не прогонват закона от сърцето си.

⁴ В това съчинение се казвало също, че по Божие откровение пророкът заповядал да носят след него скинията и ковчега на завета, когато тръгнал към планината, на която Мойсей се изкачил и видял наследството, обещано от Бога. ⁵ Като пристигнал, Йеремия открил там пещерно жилище, внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник и зазидал входа. ⁶ След време някои от неговите спътници дошли да обозначат пътя, но не могли да го намерят. ⁷ Когато Йеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ. ^8 (HC)Едва тогава Господ ще открие тези неща, ще се явят славата на Господа и облакът, така както са се явили по времето на Мойсей, а също и на Соломон, когато той се е молел мястото да добие особена святост.

^9 (HD)Споменава се още и това как царят, изпълнен с мъдрост, принесъл жертва за освещаване и довършване на храма. ^10 (HE)Както Мойсей се молил на Господа и огън слязъл от небето и погълнал жертвата, така и Соломон се молил и слезлият огън погълнал всеизгарянията. ^11 (HF)А Мойсей тогава казал: „Понеже жертвата за грях не е използвана за ядене, огън я погълна.“ ^12 (HG)Освен това и Соломон празнувал в продължение на осем дена.

¹³ За същите неща се разказва и в съчиненията, и в спомените на Неемия, и още как той съставил библиотека, като събрал книгите на царете и пророците, песните на Давид и писмата на царете за свещените дарове. ¹⁴ По същия начин и Юда събра всички книги, разпилени поради войната, която ни сполетя, и те се намират при нас. ¹⁵ Затова, ако имате нужда от тях, изпратете хора, за да ви ги донесат.

^16 (HH)И тъй като имаме намерение да празнуваме очистването на храма, ние ви написахме това писмо. А и вие бихте направили добре, ако празнувате тези дни. ¹⁷ Защото Бог съхрани целия Свой народ и възвърна на всички наследството, царството, свещенството и светилището, ^18 (HI)както беше обещал в закона. И ние имаме упование у Него, че скоро ще ни помилва и ще ни събере от поднебесния свят на святото за нас място, ^[f] понеже Той ни избави от големи беди и извърши очистване на мястото за храма.

Предговор на съставителя

¹⁹ А за делата на Юда Макавей и неговите братя, за очистването на великия храм и повторното освещаване на жертвеника, ²⁰ също и за войните против Антиох Епифан и против сина му Евпатор, ²¹ за явленията от небето, помогнали на ревностните и храбри бранители на юдейството, които, макар и малобройни, отвоюваха цялата страна и прогониха тълпите неприятели, ²² възвърнаха си прославения навред по света храм, освободиха града и възстановиха законите, които трябваше да бъдат отменени – тогава Господ всецяло прояви Своята благосклонност и се смили над тях, – ²³ всичко това, изложено от Язон Киринейски в пет книги, ние ще се опитаме да опишем в една книга.

²⁴ Предвид многото числа и затруднението от обилния материал за онези, които искат да следват историческото повествование, ²⁵ ние се погрижихме да предоставим увлекателно четиво за желаещите да четат, облекчение за онези, които се стремят към наизустяване, и полза за всички, които биха имали достъп до книгата. ²⁶ Естествено, за нас, които поехме върху себе си изнурителния труд да подготвим извлечението, това не беше лека работа, а изискваше потене и безсънни нощи – ²⁷ така както не е леко на онзи, който устройва угощение и се стреми да е полезен на останалите. Но заради благодарността на мнозина на драго сърце поемаме върху себе си този труд, ²⁸ като предоставяме на писателя да изложи точно подробностите, а ние сме се стремили да следваме изискванията за съкратено изложение. ²⁹ Защото, както строителят на нова къща трябва да се грижи за целия строеж, а онзи, който се занимава с боядисване и живопис, трябва да преценява какво е нужно за украсата, така се отнасяме и ние към нашето дело. ³⁰ Да вниква в дълбочина, да дава оценка за всичко и да изследва всяка особеност – това е присъщо на писателя историк. ³¹ Обаче онзи, който се стреми да представи събитията в съкратен вид, трябва да има възможността да се изразява кратко и да избягва подробните изследвания.

³² И така, нека започнем с изложението, понеже отделихме доста внимание на предговора. Пък и не е много разумно да сме многословни в увода към повествованието, след като правим съкращения в самото повествование.

Предателството на Симон

3 Когато в светия град царял пълен мир и строго спазвали законите поради благочестието на първосвещеник Ония и ненавистта му към злото, ² имало случаи и самите царе да почетат това място и да прославят светилището с превъзходни дарове. ³ Така че и Селевк, царят на Мала Азия, давал от своите приходи за всички разноски, необходими при жертвената служба.

⁴ Но някой си Симон, от Вениаминовото племе, определен за настоятел на храма, влязъл в спор с първосвещеника относно разпоредбите за градското тържище. ⁵ И понеже не можал да надделее над Ония, отишъл при Аполоний, сина на Трасей, който по онова време бил военачалник на Келе-Сирия и Финикия. ⁶ Той му разказал, че храмовата съкровищница в Йерусалим била пълна с безчет богатства, че имало неизброимо количество пари, много повече, отколкото са нужни за жертвоприношенията, и те можели да станат собственост на царя. ⁷ Когато Аполоний се срещнал с царя, разкрил му какво е чул за съкровищницата. А той дал поръчение на Илиодор, който отговарял за държавните дела, и го изпратил със заповед да изнесе споменатите съкровища.

Илиодор в Йерусалим

⁸ Илиодор веднага се отправил на път под предлог, че ще извърши преглед на градовете в Келе-Сирия и Финикия, но всъщност – за да изпълни поръчението на царя. ⁹ Когато пристигнал в Йерусалим и бил любезно приет от първосвещеника на града, той му съобщил за сведенията, които има, и разкрил целта на посещението си. Попитал го също дали нещата наистина стоят така. ¹⁰ Тогава първосвещеникът му обяснил, че това е имот на вдовици и сирачета, поверен за пазене, ¹¹ а отчасти и на Хиркан, сина на Товия, твърде знатен мъж, и всъщност не е така, както ги е наклеветил нечестивецът Симон, а всичко на всичко има четиристотин таланта сребро и двеста таланта злато. ¹² Така че никак не бива да се постъпва несправедливо с онези, които са се доверили на светостта на мястото, на величието и неприкосновеността на почитания навред по света храм. ¹³ Илиодор обаче се позовавал на царската заповед и настоявал тези пари да бъдат прибрани в царската хазна. ¹⁴ Той определил и ден, в който да отиде и да направи оглед на съкровищата. Тогава из целия град настанало голямо вълнение.

Всеобщатата молитва и спасението на храма

¹⁵ Свещениците се хвърляли в свещените си одежди пред жертвеника и призовавали към небето Онзи, Който е издал закон да се поверява имот на светилището, да го съхрани непокътнат на онези, които са го поверили. ¹⁶ Който видел лицето на първосвещеника, изпитвал покруса в сърцето си. Неговият посърнал вид издавал душевното му страдание. ¹⁷ Той бил обзет от ужас и цялото му тяло треперело, така че болката в сърцето му не оставала скрита за онези, които го гледали. ¹⁸ Хората наизлизали вкупом от къщите си за всеобща молитва, защото поругание грозяло свещеното място. ¹⁹ Жените, опасани до гърдите с вретища, изпълвали улиците. Девойки, които дотогава не били напускали дома си, тичали едни към портите, други по зидовете на дворовете, други пък поглеждали през прозорците. ²⁰ И всички те протягали ръце към небето и горещо се молели. ²¹ Будело състрадание как тълпата безразборно се хвърляла на земята, а първосвещеникът, крайно унижен, чакал със свито сърце. ²² Те се молели на Вседържителя Господ да запази цяло и непокътнато онова, което са поверили на съхранение.

Наказание за грабителите на храма

²³ Илиодор обаче бил готов да изпълни своите намерения. ²⁴ И когато вече бил влязъл с въоръжена охрана в съкровищницата, Владиката на духовете и на всяка мощ показал величествено знамение: всички, които се осмелили да влязат с него, били поразени от страх пред Божията сила и паднали в немощ и ужас. ^25 (HJ)Защото им се явил кон със страховит ездач. Снаряжението му било прекрасно изработено, а ездачът върху него – въоръжен изцяло в злато. Яростно устремен напред, конят ударил Илиодор с предните си копита. ²⁶ В това време се явили и двама юноши с необикновена сила, прекрасни наглед и великолепно облечени. Застанали от двете му страни, те бичували непрестанно Илиодор, като му нанасяли многобройни рани. ²⁷ Внезапно той се строполил на земята, обгърнат от дълбока тъма, но бил вдигнат и положен на носилка. ²⁸ Така онзи, който току-що бил влязъл с голяма свита и охрана в споменатата съкровищница, бил изнесен безпомощен в пълното си въоръжение, ясно осъзнал Божието всемогъщество. ²⁹ Повален от Божията сила, той лежал безмълвен и лишен от всяка надежда за спасение. ³⁰ А юдеите благославяли Господа, Който прославил Своето жилище. И храмът, доскоро изпълнен със страх и смут, се изпълнил с радост и веселие, защото Господ Вседържителят се явил.

Покаянието на грабителите на храма

³¹ Тогава някои от близките на Илиодор помолили Ония да призове Всевишния да дари живот на лежащия вече в последни издихания. ³² Обезпокоен да не би царят да помисли, че юдеите са извършили някакво злодеяние против Илиодор, първосвещеникът принесъл жертва за неговото спасение. ³³ Докато първосвещеникът принасял умилостивителната жертва, същите юноши отново се явили на Илиодор, облечени в същите великолепни дрехи, и като застанали пред него, казали: „Въздай голяма благодарност на първосвещеник Ония, защото Господ ти дари живота заради него! ³⁴ А ти, след като беше наказан от Бога, разгласявай пред всички Неговата велика сила!“ Като изрекли това, те изчезнали.

³⁵ Илиодор принесъл жертва на Господа и сторил големи оброци, понеже му беше запазил живота. След това благодарил на Ония и се върнал с войската си при царя, ³⁶ като свидетелствал пред всички за делата на Великия Бог, Когото беше видял с очите си.

³⁷ А когато царят попитал Илиодор кой би бил подходящ да бъде изпратен пак в Йерусалим, той отговорил: ³⁸ „Ако имаш някакъв враг или човек, който заговорничи против твоята власт, изпрати го там и той ще се върне при тебе, получил наказанието си. На онова място наистина съществува някаква Божия сила. ³⁹ Онзи, Който обитава небето, е страж и защитник на онова място и който идва със зли помисли, Той го поразява със смърт.“ ⁴⁰ Такива неща са се случили на Илиодор и така беше спасена храмовата съкровищница.

Новите злодеяния на Симон

4 ^(HK)А гореописаният Симон, предал храмовите съкровища и отечеството, разпространявал клевети против Ония, че уж той сам насърчавал Илиодор и бил виновник за злините. ² Така той се осмелил да нарече благодетеля на града, покровителя на сънародниците си и ревнителя на законите заговорник срещу царската власт. ³ Враждата стигнала дотам, че чрез един от доверените на Симон хора били извършени убийства. ^4 (HL)Тогава Ония съзрял голямата опасност от противоборството, още повече че Аполоний, военачалникът на Келе-Сирия и Финикия, с действията си подсилвал ненавистта у Симон. ⁵ Затова отишъл при царя, ала не като обвинител на съгражданите си, а с оглед на ползата както за всекиго поотделно, така и за целия народ. ⁶ Той осъзнавал, че без намесата на царя не е възможно мирно да се уредят нещата и Симон няма да спре с безумията си.

Въвеждането на елински нрави в Йерусалим

^7 (HM)Но след смъртта на Селевк, когато Антиох, наречен Епифан, поел царската власт, Язон, братът на Ония, решил да се домогне до длъжността първосвещеник. ⁸ При среща с царя той му обещал триста и шестдесет таланта сребро, а от някои други приходи – осемдесет таланта. ^9 (HN)Освен това дал писмено уверение за още сто и петдесет таланта, ако бъде упълномощен сам да създаде училище за юноши с място за състезания, както и да впише жителите на Йерусалим като антиохийски граждани. ¹⁰ Царят дал съгласието си. Щом получил пълномощия, веднага се заел да въведе сред сънародниците си елинските нрави.

^11 (HO)Той отменил предоставените от човеколюбие права, които юдеите бяха получили от царя чрез съдействието на Йоан, бащата на Евполем, участника в пратеничеството за приятелски съюз с римляните. Така Язон, нарушавайки установената от закона уредба, започнал да налага противни на този закон обичаи. ¹² Съзнателно построил под самата крепост училище с място за състезания и привличал най-знатните юноши, като ги карал да стоят под езически покрив. ¹³ Така се появили влечението по елинизма и склонността към чужд начин на живот вследствие на неизмеримото безчестие на Язон, този нечестивец, а не първосвещеник. ¹⁴ Стигнало се дотам, че свещениците занемарили службата при жертвеника. За тях храмът не означавал нищо, нехаели за жертвите, а бързали да вземат участие в противните на Закона игри, щом бивал даден знак за хвърляне на диск. ¹⁵ За тях нямало никаква стойност онова, което техните предци почитали. За най-добро смятали елинските отличия. ¹⁶ Затова ги сполетяло тежко нещастие. Онези, на които подражавали в начина на живот и на които искали да приличат по всичко, станали техни врагове и мъчители. ¹⁷ Защото не е възможно безнаказано да вървиш против Божиите закони. Последвалите събития доказват това.

¹⁸ По времето, когато в Тир се провеждали игрите, устройвани на всеки пет години, там присъствал и царят. ¹⁹ Тогава нечестивият Язон изпратил зрители от Йерусалим с антиохийско гражданство да занесат триста драхми сребро за жертва на Херакъл. Но самите приносители помолили да не ги употребяват за жертва, понеже това не било прилично, а да ги заделят за други разходи. ²⁰ И така, изпратените от негово име пари за жертва на Херакъл по желание на приносителите били използвани за направа на триери.

²¹ По-късно Аполоний, синът на Менестей, бил изпратен в Египет по случай възкачването на престола на цар Птолемей Филометор. Но Антиох заподозрял царя във враждебност към себе си и се погрижил за своята сигурност. Затова, като се отправил към Йопия, той пристигнал в Йерусалим. ²² Язон и населението му устроили великолепен прием. Той влязъл в града, посрещнат с факли и възгласи, а оттам тръгнал с войската си за Финикия.

Менелай като първосвещеник

^23 (HP)Три години след това Язон изпратил Менелай, брат на горепосочения Симон, да предаде парите на царя и да завърши преговорите по важни дела. ²⁴ Той обаче, след като спечелил благоволението на царя и го обсипал с ласкателства, представяйки се за влиятелен човек, успял да се домогне до длъжността първосвещеник, като предложил триста таланта сребро повече, отколкото Язон. ²⁵ Получил пълномощия от царя, той се завърнал, но не носел у себе си нито едно от достойнствата на първосвещеник, а единствено гнева на жесток тиранин и яростта на див звяр. ²⁶ Така Язон, който измамил собствения си брат, бил измамен от друг и станал изгнаник в Амонската страна. ²⁷ Менелай пък получил власт, ала съвсем нехаел за обещаните на царя пари, ²⁸ макар Сострат, началникът на градската крепост, който събирал данъците, да ги изисквал. По тази причина и двамата били призовани да се явят при царя. ²⁹ Менелай оставил за приемник на първосвещеническата длъжност своя брат Лизимах, а Сострат – Кратет, военачалника на кипърските наемници.

Убийството на законния първосвещеник

³⁰ По време на тези събития жителите на Тарс и Малос въстанали, понеже били дадени като подарък за царската наложница Антиохида. ³¹ Затова царят незабавно си тръгнал, за да уреди нещата, като оставил за свой наместник Андроник, един от висшите сановници. ³² Тогава Менелай решил да се възползва от благоприятния случай, задигнал от храма част от златните съдове и ги подарил на Андроник, а други продал в Тир и околните градове. ³³ Щом узнал със сигурност за това, Ония го изобличил и се оттеглил на безопасно място в Дафне, недалеч от Антиохия. ^34 (HQ)Затова Менелай се срещнал насаме с Андроник и го убедил да убие Ония. Андроник отишъл при Ония и го уверил в неговата безопасност с коварна клетва и подадена ръка. Въпреки подозрителността му той успял да го склони да излезе от убежището си и на място го убил, без срам пред закона.

³⁵ От тази постъпка били потресени не само юдеите, но и много от останалите народи, и възнегодували срещу несправедливата гибел на този мъж. ³⁶ И когато царят се завърнал от пределите на Киликия, юдеите в града, а също и негодуващите елини, изразили пред него възмущението си от противозаконното убийство на Ония. ³⁷ Потресен до дъното на душата си и обзет от дълбока скръб, Антиох оплакал умрелия заради неговите добродетели и голямото му благочестие. ³⁸ Пламнал от гняв, той заповядал незабавно да свалят от Андроник пурпурното наметало, да разкъсат дрехите му и да го разведат из целия град до същото място, където бил погубил злодейски Ония, за да погубят и него – убиеца. Така Господ му въздал заслужено наказание.

Ограбването на храмовата съкровищница

³⁹ Междувременно Лизимах по волята на Менелай извършил в града много светотатства. Мълвата за това се разнесла и народът се вдигнал против Лизимах, понеже много златни съдове вече били откраднати. ⁴⁰ След като разгневеният народ въстанал, Лизимах въоръжил около три хиляди души и започнал да действа с насилие, без да зачита закона. Начело поставил някой си Авран, чиито години били доста, но не по-малко било безумието му. ⁴¹ Щом видели, че Лизимах налита към тях, едни грабнали камъни, други – дебели колове, а някои събирали с шепи пръст от земята и хвърляли срещу хората на Лизимах, както заварели. ⁴² Така ранили мнозина от тях, други погубили и обърнали всичките в бягство. А онзи, който ограбил храма, убили при съкровищницата.

⁴³ Заради тези събития започнало съдебно разследване срещу Менелай. ⁴⁴ Когато царят пристигнал в Тир, трима мъже, изпратени от събранието на старейшините, му връчили жалба. ^45 (HR)А Менелай, изпаднал в безизходица, обещал много пари на Птолемей, сина на Доримен, ако се застъпи за него пред царя. ⁴⁶ Тогава Птолемей отвел царя към притвора, уж да си поотдъхне, и го склонил да промени първоначалното решение. ⁴⁷ Така царят отхвърлил от Менелай, виновника за цялото зло, обвиненията, а онези нещастници, които дори и пред скити да бяха говорили, щяха да бъдат освободени като невинни, тях той осъдил на смърт. ⁴⁸ Това несправедливо наказание било изпълнено незабавно, макар те да се застъпвали за града, народа и свещените съдове. ⁴⁹ Дори и жителите на Тир възнегодували против това и на свои разноски им устроили достойно погребение. ⁵⁰ Менелай обаче запазил длъжността си поради алчността на властниците. Неговата злост все повече нараствала и той се превърнал в жесток враг на съгражданите си.

Виденията от небето

5 По това време Антиох предприел втория си поход срещу Египет. ² Тъкмо тогава в продължение почти на четиридесет дни над града се явявали видения: конници в дрехи, обшити със злато и въоръжени с копия като войници, препускали из въздуха ³ с извадени мечове, конни отделения в боен ред нападали и отстъпвали и от двете страни, мяркали се щитове, множество копия, дъжд от стрели, отблясъци на златни накити и всякакви брони. ⁴ Ето защо всички се молели тези видения да бъдат за добро.

Гражданската война в Йерусалим

⁵ Но тогава дошла мнимата вест, че Антиох бил умрял. Като събрал не по-малко от хиляда души, Язон ненадейно нападнал града. Скоро защитниците върху стените били сломени, градът – превзет, а Менелай избягал в крепостта. ⁶ А Язон продължил без пощада да лее кръв сред своите съграждани, без да съзнава, че щастие срещу сънародници е най-голямото нещастие. Струвало му се, че е спечелил победа над врагове, а не над съотечественици. ⁷ Все пак той не достигнал до властта. Коварният му замисъл накрая му донесъл позор и той отново станал изгнаник в амонската страна. ⁸ Изпълненият му с престъпления живот свършил зле. Затворен под стража от Арета, владетеля на арабите, той се изплъзнал, бягайки от град в град, гонен от всички и мразен заради престъпването на законите, презиран като палач на отечеството и съгражданите си, докато най-сетне се добрал до Египет. ⁹ Този, който прогонил мнозина от отечеството им, сам загинал в чужда страна, след като отплувал при лакедемонците с надежда да намери при тях убежище заради сродния си произход. ¹⁰ Този, който бил лишил мнозина от погребение, сам останал неоплакан и не бил удостоен с погребение, нито бил погребан в гробницата на своите предци.

Нападението на цар Антиох

^11 (HS)Когато цар Антиох научил за събитията, сметнал, че Юдея се е разбунтувала срещу него. Обзет от дива ярост, той тръгнал от Египет и превзел града със силата на оръжието. ¹² На войниците си заповядал да сразяват всеки, който им попадне, и да избиват онези, които са потърсили убежище по покривите на къщите си. ¹³ Гибел застигнала млади и стари, избити били мъже, жени и деца, изклани – девойки и невръстни дечица. ¹⁴ Само за три дена Йерусалим загубил осемдесет хиляди жители – четиридесет хиляди паднали от ръката на убийците, а не по-малко били продадените в робство.

¹⁵ Но и това не му било достатъчно. Той дръзнал да влезе в най-светия храм по цялата земя, воден от Менелай, този предател на закони и отечество. ¹⁶ С осквернени ръце посягал към свещените съдове, с тези нечестиви ръце грабел даровете, донесени от други царе за величие, слава и чест на святото място. ^17 (HT)Изпълнен с високомерие, Антиох не съзнавал, че Господ изпитва мимолетен гняв заради греховете на жителите в града и затова Той е отвърнал очи от това място. ^18 (HU)Ако върху тях не лежаха толкова грехове, Антиох, също както Илиодор, който бил изпратен от цар Селевк да направи оглед на хазната, щял да бъде наказан веднага, стига само да прояви дързост. Тогава и следа нямаше да остане от надменността му. ¹⁹ Ала Господ е избрал народа не заради мястото, а мястото заради народа. ²⁰ Затова и самото място, станало съпричастно на сполетелите народа злочестини, по-късно сподели и Божиите благодеяния. И макар да беше изоставено поради гнева на Всемогъщия, то отново беше въздигнато в цялата си слава, след като Върховният Владика се умилостиви.

Йерусалим в ръцете на езичниците

²¹ Антиох пък, като задигнал от храма хиляда и осемстотин таланта, бързо се оттеглил в Антиохия. Обзет от своята надменност, той смятал, че е възможно да направи земята плавателна като море, а морето – проходимо като суша дотам стигнало високомерието му. ²² Междувременно оставил надзорници, които да държат в гнет народа: в Йерусалим – Филип, по род фригиец, по нрав по-жесток и от онзи, който го беше поставил, ²³ а в Гаризин – Андроник, също така и Менелай, който в своята злост надминал останалите, защото изпитвал омраза към юдейските граждани. ^24 (HV)Освен това изпратил Аполоний – виновника за бедите, с двадесет и две хиляди души войска, като заповядал да избият всички мъже в зряла възраст, а жените и децата да продават в робство. ²⁵ Когато стигнал до Йерусалим, Аполоний си дал вид, че е дошъл с мирни намерения. Той изчакал до свещения ден – съботата, и като забелязал, че юдеите почиват заради празника, заповядал на своите хора да застанат въоръжени в строй. ²⁶ Той избил всички, наизлезли да наблюдават, а след това нахлул в града с войската си и изклал много народ.

^27 (HW)А Юда, наричан още Макавей, заедно с още деветима, се оттеглил в планините и заживял заедно със своите събратя като див звяр. Хранели се единствено с растения, за да не би и те като другите да се осквернят.

Преследване на вярващите юдеи

6 ^(HX)Не след дълго време царят изпратил един старец, атинянин, който да принуди юдеите да отстъпят от своите закони и да не живеят вече по Божиите закони. ² Освен това трябвало да се оскверни йерусалимският храм, като се посвети на Зевс Олимпийски, а храмът в Гаризин – на Зевс, покровителя на гостоприемството, поради нрава на местните жители.

³ Настаналото зло било тежко и непоносимо за народа. ⁴ Езичниците изпълнили храма с безчинства и разпуснатост. Те гуляели с блудници и се отдавали на порочни удоволствия с тези жени в притворите на святото място и дори внасяли вътре неща, които не са позволени. ⁵ Така жертвеникът бил отрупан със скверности, които законът забранява да бъдат принасяни като жертва. ⁶ Не било възможно нито съботата да се спазва, нито празник на предците да се почита, дори и юдеин не можело да се наричаш.

⁷ Всеки месец на рождения ден на царя юдеите били унизително принуждавани да посещават идоложертвени гощавки, а на Дионисиевия празник трябвало да участват с венци от бръшлян в тържественото шествие в чест на Дионисий. ⁸ По предложение на Птолемей било взето решение и съседните елински градове да се отнасят по същия начин към юдеите и да ги принуждават да принасят идолски жертви. ⁹ Ако някой откажел да приеме елинските обичаи, трябвало да бъде убит. Едва тогава се видяло какво зло наистина ги е сполетяло. ^10 (HY)Две жени били обвинени, че обрязали децата си. Затова провесили децата за гърдите им, прекарали ги пред народа из града и ги хвърлили от стената. ^11 (HZ)Други се събрали в близките пещери, за да празнуват тайно седмия ден. Но те били издадени на Филип и изгорени, защото от уважение към светостта на деня смятали за грях да се защитават.

Бог желае доброто на Своя народ

^12 (IA)(IB)Тук моля онези, които биха чели тази книга, да не падат духом от тези страдания, а да разберат, че наказанията водят нашия род не към гибел, а към поука. ^13 (IC)Защото, ако на нечестивците не се дава много време, а скоро ги сполетява наказание, това е знак за голямо благодеяние. ^14 (ID)Господ не чака нас така търпеливо, както другите народи, та да ги накаже, когато натрупат много грехове. С нас Той не постъпва така, ¹⁵ а ни наказва, преди да стигнем до крайност в греховете си. ¹⁶ Той никога не ни отнема милостта Си, а не изоставя Своя народ, като ни вразумява чрез страдания. ¹⁷ Впрочем нека си кажем това, за да се помни! А след краткото отклонение нека се върнем към разказа.

Мъченичеството на Елеазар

^18 (IE)(IF)Сред видните книжници бил Елеазар, мъж вече в напреднала възраст, но с красиви черти на лицето. На него му разтваряли устата, за да го принудят да яде свинско месо. ^19 (IG)Той предпочел славната смърт пред опозорен живот и доброволно се предал на мъченията, ²⁰ като изплюл месото обратно, така както трябваше да постъпват решените да проявяват твърдост – да отказват да вкусят непозволени неща, макар и да обичат живота.

²¹ Хората, определени да извършат това противозаконно жертвоприношение, познавали отдавна този мъж. Те го повикали и насаме започнали да го убеждават да принесе в жертва месо, приготвено от самия него. Така той би могъл да го използва, като си дава вид, че яде месото, отредено за жертвоприношение от царя. ²² По този начин би избегнал смъртта и заради старото приятелство би се възползвал от тяхното човеколюбие.

²³ Ала той, след като взел благородно решение, достойно за неговата възраст и почитта, отдавана му заради нея, за побелелите му коси, съхранили толкова добродетели, за благочестивото от детство възпитание, но най-вече за святия, от Бога даден Закон, отговорил: „Веднага нека ме предадат на смърт, ²⁴ защото е недостойно за възрастта ни да проявяваме лицемерие. Иначе много от младите, като разберат, че деветдесетгодишният Елеазар е преминал към езичество, ²⁵ и те, поради лицемерието ми за преброените дни живот, ще изпаднат в заблуда заради мене. А това ще донесе безчестие и позор за старините ми. ²⁶ Но дори и да бих се избавил от наказанието, което сега хора ми налагат, аз никога няма да избегна десницата на Всемогъщия – нито жив, нито мъртъв. ²⁷ Затова ще се разделя мъжествено с живота, за да се покажа достоен за преклонната си възраст ²⁸ и да оставя добър пример на младите, охотно и доблестно да посрещат смъртта заради почитта към светите закони.“

²⁹ След тези думи доброжелателството, проявено допреди малко от онези, които го водели, преминало в зложелателство, понеже ги сметнали за безумие. ³⁰ Умирайки под ударите, той простенал и казал: „Господ, у Когото е съвършеното познание, вижда, че аз, макар да можех да избегна смъртта, понасям жестоките страдания от мъченията върху тялото си, ала душата ми ги търпи с радост заради благочестивия страх пред Него.“

³¹ Така свършил той живота си, като остави със своята смърт паметен пример за доблест и благородство не само за младите, но и за мнозина от народа.

Мъченичеството на седмината братя и тяхната майка

7 ^(IH)Веднъж били заловени седем братя с майка им. Те били принуждавани от царя да ядат непозволеното свинско месо, като ги измъчвали с бичове от волски жили. ² Един от тях се обърнал към него от тяхно име: „Какво искаш да питаш и да узнаеш от нас? Готови сме по-скоро да умрем, отколкото да престъпим законите на предците.“

³ Тогава царят, силно разгневен, заповядал да нагорещят тави и котли. ⁴ Веднага щом ги нагорещили, заповядал да отрежат езика на онзи, който пръв заговорил, а след това да одерат по скитски обичай кожата от главата му и да отсекат неговите крайници пред очите на останалите братя и майка им. ⁵ После заповядал да занесат на кладата напълно обезобразения, но все още дишащ, и да го опекат в тава. А когато от тавата се разнесла силна миризма, братята заедно с майка си започнали да се насърчават благородно да посрещнат смъртта с думите: ^6 (II)„Господ Бог вижда и наистина ще се смили над нас, както Мойсей е възвестил в песента си пред народа: ‘И ще се смили над Своите слуги’.“

⁷ Така умрял първият. След това извели на поругание втория, одрали му кожата от главата заедно с косите и го попитали дали ще яде, преди да му отрежат крайниците един по един. ⁸ „Не!“ отвърнал той на езика на предците си. Затова изпитал същите мъки, както първият. ^9 (IJ)И с последния си дъх изрекъл: „Ти ни отнемаш този живот, мерзавецо, но Царят на света ще ни възкреси за вечен живот, защото умираме за Неговите закони.“

¹⁰ Дошъл ред да поругаят и третия. Когато му поискали езика, веднага го подал, без страх протегнал и ръце ¹¹ и спокойно рекъл: „От небето ги получих и заради Неговите закони няма да ги пожаля, защото се надявам отново да ги получа от Него.“ ¹² Дори самият цар и свитата му се изумили от смелостта на младежа, за когото страданията не били нищо.

¹³ Когато и този умрял, по същия начин позорили и измъчвали четвъртия. ^14 (IK)Щом дошъл краят му, той рекъл: „С готовност умира от човешка ръка онзи, който възлага надежда на Бога, че Той отново ще го възкреси. Но за тебе няма да има възкръсване към живот.“

¹⁵ След това довели петия и започнали да го измъчват. ^16 (IL)Той погледнал към царя и казал: „Макар и смъртен, ти имаш власт над хората и правиш, каквото искаш. Но не си мисли, че народът е изоставен от Бога. ^17 (IM)Почакай и ще видиш голямата Му сила, когато ще накаже с мъки тебе и твоето потомство.“

¹⁸ След него довели шестия, който преди смъртта си рекъл: „Не се заблуждавай напразно! Ние сами си навлякохме тези страдания, понеже съгрешихме пред нашия Бог. Затова и се случиха тези невъобразими неща. ^19 (IN)Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който дръзна да влезеш в битка с Бога!“

²⁰ Но най-достойна за възхищение и за незабравима слава е майката. Макар в един ден пред очите ѝ да били умъртвени седемте ѝ синове, тя непреклонно понасяла това с упование в Бога. ²¹ Изпълнена с чувство на доблест, подкрепяйки женската си душевност с дух на мъжество, тя насърчавала всеки от тях, като им говорела на езика на предците: ^22 (IO)„Не знам как сте възникнали в утробата ми и не аз съм ви дала дух и живот. Не съм аз, която е свързала съставките на тялото ви. ²³ Затова Творецът на света, създал човешкия род и дал начало на всичко, отново ще се смили и ще ви даде дух и живот, понеже сега вие не щадите себе си заради Неговите закони.“

²⁴ Антиох обаче мислел, че тя изпитва презрение към него, и подозирал, че с думите си иска да го опозори. И тъй като останал единствено най-младият, той се опитвал не само с думи, но и с клетвени уверения да го убеди, че ще го направи богат и щастлив, ако отстъпи от законите на предците, че ще го смята за един от своите приятели и ще му повери почетни длъжности. ²⁵ Но тъй като младежът дори не искал и да чуе за това, царят повикал майка му, като я уговарял да посъветва сина си да се спаси. ²⁶ Едва след дълги увещания тя се съгласила да убеди своя син. ²⁷ Ала като се навела към него и с подигравка към жестокия мъчител, тя му заговорила на езика на предците: „Синко, смили се над мене, която девет месеца в утроба съм те носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала. ²⁸ Моля те, синко, погледни небето и земята, и всичко, което съществува там! И като гледаш това, знай, че всичко Бог го е сътворил от нищо и че така е произлязъл и човешкият род. ²⁹ Не се страхувай от този палач, а бъди достоен за братята си и приеми смъртта, за да те придобия отново по Божията милост заедно с твоите братя!“

³⁰ Докато тя още говорела, младежът извикал: „Какво чакате? Аз не се покорявам на царската заповед, а слушам заповедта на закона, даден на предците ни чрез Мойсей. ³¹ Но ти, който си измислил всякакви злини против евреите, няма да избегнеш Божиите ръце. ^32 (IP)Ние търпим страдания заради собствените си грехове. ³³ Дори ако живият Господ се е разгневил на нас за кратко, за да ни накаже и вразуми, Той пак ще се смили над слугите Си. ³⁴ А ти, нечестивецо и най-престъпен от всички хора, не се превъзнасяй напразно и не храни измамни надежди, че ще вдигнеш ръка против Неговите слуги, ³⁵ защото още не си избягнал съда на Всемогъщия и Всевиждащия Бог. ³⁶ Нашите братя, макар за кратко време да търпяха мъки, според Божия завет получиха вечен живот, а ти ще понесеш справедливо наказание за своето високомерие пред Божия съд. ³⁷ А пък аз, както и моите братя, предавам душа и тяло заради законите на предците и призовавам Бога скоро да се смили над народа Си, а тебе да накара чрез изпитания и мъки да изповядаш, че единствен Той е Бог. ³⁸ И нека чрез мене и моите братя да спре гневът на Всемогъщия, стоварил се справедливо върху целия ни народ.“

³⁹ Тогава царят, обладан от ярост, постъпил с него още по-жестоко, отколкото с останалите – тези думи на презрение му се сторили непоносими. ⁴⁰ Така и този син умрял неопетнен, изпълнен с упование към Господа.

⁴¹ А след синовете дошла и мъченическата смърт на майката.

⁴² Впрочем за идоложертвените приношения и за неописуемите страдания казаното е достатъчно.

Въстанието на Юда Макавей

8 ^(IQ)В това време Юда Макавей и неговите хора, влизайки тайно в селата, свикали роднините си и привлекли към себе си онези, които били останали верни на юдейството. Така събрали около шест хиляди мъже. ² Те призовавали Господа да погледне милостиво към потъпкания от всички народ и да се смили над храма, осквернен от нечестивци, ³ да бъде милостив и към разрушения град, който едва не беше изравнен със земята, и да чуе кръвта на невинните и нейния зов за възмездие, ⁴ да си спомни и за погубените без закон невинни дечица, за изречените против името Му хули и да прояви Своята ненавист към злото.

^5 (IR)Събрал около себе си войска, Макавей станал вече непобедим за езичниците, понеже гневът на Господа се превърнал в милост. ⁶ Юда нападал внезапно градове и села и ги опожарявал, разполагал се на удобни места и обръщал не малко врагове в бягство. ⁷ За такива действия най-често използвал закрилата на нощта, а за храбростта му се говорело навред.

Победата на Юда над Никанор и враговете

^8 (IS)(IT)Филип, като забелязал, че този човек постепенно придобива мощ и често начинанията му завършват с успех, писал до Птолемей, военачалника на Келе-Сирия и Финикия, да окаже помощ на царя в затрудненията му. ⁹ А Птолемей незабавно избрал Никанор, сина на Патрокъл, един от първите приятели на царя, и го изпратил начело на не по-малко от двадесет хиляди души, различни по народност, за да изтреби целия юдейски род. Придружавал го и военачалникът Горгий, мъж с опит във военните дела. ¹⁰ Тогава на Никанор му дошло наум да допълни от продажба на пленените юдеи данъка от две хиляди таланта, които царят дължал на римляните. ¹¹ Той незабавно изпратил вестители в крайморските градове с покана да купят юдеи за роби. Обещал да им доставя по деветдесет пленници за един талант, без да подозира наказанието, което щеше да последва за него от Всемогъщия.

¹² Вестта за настъплението на Никанор достигнала до Юдея. И когато той съобщил за появата на войската на онези, които били с него, ^13 (IU)страхливите и невярващите в Божията справедливост напуснали местата си и се разбягали. ¹⁴ Другите пък продавали всичко, останало у тях, и молели Господа да ги избави от нечестивия Никанор, който ги беше продал още преди битката – ¹⁵ ако не заради тях, то заради Завета с техните предци и заради това, че ги беше нарекъл със святото Си и славно име. ¹⁶ Тогава Макавей събрал хората си, шест хиляди души на брой, и започнал да ги увещава да не се боят от враговете и да не изпитват страх от толкова много езичници, защото правото не е на тяхна страна. Те трябва храбро да се сражават ¹⁷ и пред очите им винаги да бъдат престъпното високомерие към святото място, безчинствата в опозорения град, а също потъпкването на установените от предците закони. ^18 (IV)„Защото – казвал той – те се уповават на оръжието и дързостта си, а ние се уповаваме на Всемогъщия Бог, Който с един замах може да повали не само тръгналите срещу нас, но и целия свят.“

^19 (IW)После им разказал за помощта, оказвана на техните предци, например срещу Сенахирим, когато били погубени сто осемдесет и пет хиляди души, ²⁰ или за битката във Вавилон срещу галатите – тогава взелите участие били само осем хиляди и още четири хиляди от Македония. Ала когато македонската войска изпаднала в безизходица, тези осем хиляди сразили с помощ от небето сто и двадесет хиляди и взели богата плячка.

²¹ Така той им вдъхнал смелост и готовност да умрат за законите и отечеството, след което разделил войската на четири части. ²² За предводители на всяка част назначил своите братя Симон, Йосиф и Йонатан, а на всеки от тях предоставил по хиляда и петстотин души. ²³ Освен това заповядал на Елеазар да чете свещената книга. После с призив за Божията помощ сам застанал начело на предната част и влязъл в битка с Никанор.

²⁴ И понеже Всемогъщият бил на тяхна страна, избили над девет хиляди от враговете, ранили и осакатили по-голямата част от Никаноровата войска, а всички останали обърнали в бягство. ^25 (IX)Взели и парите на онези, които били дошли да ги купуват като роби, а след това дълго преследвали бегълците, но трябвало да се върнат поради напредналото време. ²⁶ Този ден бил преди събота и тъкмо затова не продължили да ги преследват. ²⁷ Те само събрали оръжието им, свалили снаряжението от неприятелите и отпразнували съботата с ликуване, благодарност и прослава към Господа, Който в този ден ги спаси и отново прояви към тях Своето милосърдие. ²⁸ А след съботата разпределили плячката – за пострадалите, вдовиците и сираците. Останалото взели за себе си и за своите деца. ²⁹ Когато свършили това, събрали се на обща молитва. Те молели милостивия Господ напълно да се помири със слугите Си.

^30 (IY)После се сражавали и с войските на Тимотей и Вакхид, като избили повече от двадесет хиляди и успели да завладеят някои от разположените по височините укрепления. Богатата плячка разделили поравно помежду си и между пострадалите, сираците и вдовиците, а също така между старейшините. ³¹ След като събрали оръжието на убитите, грижливо го подредили на удобни за това места, а останалата плячка занесли в Йерусалим. ³² Убили и Филарх, един от приближените на Тимотей – голям злосторник, причинил много беди на юдеите. ^33 (IZ)А когато празнували победата в своето отечество, те изгорили живи онези, които били запалили свещените врати. Сред тях бил и Калистен, потърсил убежище в малка къща. Така той получил справедливо наказание за безчестието си.

^34 (JA)Трижди проклетият Никанор, който пък бил довел хиляда търговци, за да им продава юдеите като роби, ³⁵ беше унизен с Божията помощ от онези, които смяташе за нищо. Принуден да свали разкошната си дреха и да се престори на избягал роб, той се добрал сам през вътрешността на страната до Антиохия с единствената утеха, че е загубил само войската си. ³⁶ Онзи, който се наел да допълни данъка за римляните чрез продажба на пленници от Йерусалим, сега открито обявил, че юдеите имат Бога за закрилник. Така те стават неуязвими, защото следват установените от Него закони.

Божият съд над езическия цар

9 ^(JB)По това време Антиох трябвало безславно да се оттегли от пределите на Персия. ² Той навлязъл в града, наричан Персепол, и се опитал да ограби храма и да завладее този град. Това обаче предизвикало негодувание, мнозина грабнали оръжие и станало така, че Антиох, подгонен от жителите му, унизен трябвало да отстъпи. ³ В околностите на Екбатана му съобщили какво се е случило с Никанор и Тимотей. ⁴ Обзет от ярост, той решил да излее върху юдеите обидата си към онези, които го бяха прогонили. Затова заповядал на колесничаря да кара, без да спира, колкото се може по-бързо. Но Небесният съд вече го преследвал, понеже бил изрекъл високомерно: „Ще направя Йерусалим гробище за юдеите, щом пристигна там!“

⁵ Но Всевиждащият Господ, Бог на Израил, го поразил с неизлечима и невидима язва. Едва изрекъл тези думи, обзела го нетърпима болка в корема, която го изгаряла отвътре, ⁶ ала той бил заслужил това, защото измъчвал утробите на други с безброй невъобразими изтезания. ⁷ Това обаче не укротило надменността му. Преизпълнен с високомерие и дишайки огнена ярост срещу юдеите, той непрестанно подканял да карат по-бързо. Но съвсем неочаквано паднал от колесницата, понесена устремно напред, и от лошото падане изкълчил всичките си крайници. ^8 (JC)Така онзи, който току-що смятал в нечовешката си надменност да заповядва на морските вълни, който мислел, че може да претегли на везни планинските върхове, бил повален на земята и носен на носилка, за да покаже пред всички Божията сила. ^9 (JD)От очите на този нечестивец изпълзели червеи и сред болки и страдания още приживе му окапали месата, а смрадта от неговото разложение станала непоносима навред сред войската. ¹⁰ Заради непоносимо тежкото зловоние никой не бил в състояние да носи онзи, който доскоро си въобразявал, че ще докосне звездите на небето.

¹¹ Едва тогава сломен започнал да смирява безкрайното си високомерие и да му идва прозрение, защото по Божие наказание мъките му с всеки миг се усилвали. ¹² И тъй като вече сам не можел да понася зловонието си, изрекъл следните думи: „Щом човек е смъртен, подобава да се подчинява на Бога и да не се възгордява.“ ¹³ Нечестивецът призовавал Господа, Който вече не можеше да се смили над него, със следната молитва: ¹⁴ „Светия град, който възнамерявах скоро да сравня със земята и да превърна в гробище, обявявам за свободен. ¹⁵ Юдеите, които не смятах да удостоя дори с погребение, а да ги хвърлям заедно с децата им на грабливите птици и зверовете, всички тях ще направя равни с атиняните. ¹⁶ Светия храм, който преди ограбих, ще украся с разкошни дарове. Ще върна всички свещени съдове и освен тях ще дам многократно повече, а нужните разноски за жертвоприношения ще предоставя от собствените си приходи. ¹⁷ Дори аз самият ще стана юдеин, ще обходя всяко населено място и ще възвестявам Божията сила.“ ¹⁸ Ала понеже болките никак не преставали – върху него се бе стоварило справедливото Божие наказание, – съвсем отчаян, той написал на юдеите писмо, което съдържало следната молба:

¹⁹ „Царят и военачалник Антиох желае на своите порядъчни юдейски граждани радост, здраве и благоденствие!

²⁰ Ако вие и децата ви сте добре и ако онова, което желаете, се сбъдва, аз въздавам най-голяма благодарност на Бога, защото към небето е отправена надеждата ми. ²¹ Аз лежа болен и си спомням с любов за почитта и доброжелателството, които проявихте към мене. На връщане от пределите на Персия, сполетян от тежка болест, сметнах за необходимо да се погрижа за всеобщата безопасност на всички, ²² и то не защото ме е обзело отчаяние – аз съм изпълнен с надежда, че ще се избавя от болестта, – ²³ а защото добре знам, че всеки път, когато баща ми се отправяше на поход към отвъдните страни, определяше свой приемник, ²⁴ така че, ако се случи нещо непредвидено или се появи неприятна новина, жителите на страната да знаят на кого е поверено управлението и да не възникват размирици. ²⁵ Освен това забелязах, че владетелите около границите на нашето царство дебнат удобното време и само изчакват изхода на събитията. Ето защо аз определих за цар своя син Антиох. Писмо със същото съдържание написах и до него. ²⁶ И така, настоятелно ви моля да не заличавате от паметта си благодеянията, сторени от мене на общността ви и на всеки един от вас, и да запазите и към моя син благоразположението, което сега изпитвате към мене. ²⁷ Защото аз съм уверен, че той ще следва моя начин на поведение и ще проявява към вас благосклонност и човеколюбие.“

²⁸ Така този убиец и богохулник претърпял ужасни страдания, каквито причинявал на други, и свършил живота си в планините на чужда страна с най-жалката смърт. ²⁹ Филип, с когото от деца били възпитавани заедно, пренесъл тялото му. Той обаче отишъл при Птолемей Филометор в Египет, тъй като изпитвал недоверие към сина на Антиох.

Очистване на храма в Йерусалим

10 ^(JE)А Макавей и хората му, напътвани от Господа, отново превзели храма и града. ² Те съборили построените от чужденците жертвеници на обществените места, като сринали и стените около тях. ³ После очистили храма и издигнали друг жертвеник. И като изкарали огън от удари върху камък, принесли жертва след двегодишно прекъсване. Погрижили се също за кадилница и светилници и положили хлябовете на предложението. ⁴ След като сторили това, те паднали на лицата си, призовали Господа да не изпадат вече в такива неволи, но ако все пак съгрешат, Той да ги накаже милостиво и да не ги предава на богохулни и жестоки езичници. ⁵ И в същия ден, в който храмът бил осквернен от езичниците, станало и очистването на храма – на двадесет и петия ден от същия месец хаслев. ⁶ Така прекарали във веселие осем дена, както подобава на празник Шатри, и си спомнили как доскоро са празнували същия този празник Шатри като зверове в планинските пещери. ⁷ Затова те с тояги, обвити в бръшлян, с цъфнали клонки и палмови листа в ръце възхвалявали с благодарствени песни Онзи, Който спомогнал да се очисти мястото Му. ⁸ И след общо решение издали нареждане целият юдейски народ да празнува тези дни всяка година.

Властта в ръцете на Антиох Евпатор

⁹ Такъв бил краят на Антиох, наричан Епифан. ^10 (JF)А сега ще изложим събитията от времето на Антиох Евпатор, сина на този нечестивец, но ще се ограничим само с бедствията от войните му. ¹¹ След като приел царството, той поверил управлението на някой си Лизий, върховен военачалник на Келе-Сирия и Финикия, ¹² защото Птолемей, наричан Макрон, сметнал, че е по-добре да проявява справедливост към юдеите след извършените срещу тях несправедливости, и полагал усилия да уреди нещата с тях по мирен начин. ¹³ Заради това обаче бил наклеветен от приятелите на царя пред Евпатор. И понеже навред се носел слух, че станал предател, защото изоставил поверения му от Филометор Кипър и преминал към Антиох Епифан, лишен вече от възможността да изпълнява достойно почетната си длъжност, той погълнал отрова, за да сложи край на живота си.

Битките с идумеите и с Тимотей

¹⁴ А когато Горгий станал военачалник в онази област, събрал наемни войски и непрестанно водел война против юдеите. ^15 (JG)Ала не само той, но и идумеите, които владеели укрепления на удобни места, безпокоели юдеите. Те приели при себе си изгонените от Йерусалим и започнали да водят военни действия. ¹⁶ Тогава Макавей и неговите хора отправили молитва към Бога и Го призовали да им бъде съюзник във войната, а след това се втурнали срещу укрепленията на идумейците. ¹⁷ С мощно нападение превзели местата, където те се били разположили, и обърнали в бягство защитниците по стените. Като поваляли всеки, който им се изпречвал, те убили не по-малко от двадесет хиляди.

¹⁸ Най-малко девет хиляди обаче успели да избягат в две твърде добре укрепени кули, снабдени с всичко против обсада. ¹⁹ След като оставил Симон и Йосиф, а също и Закхей, с достатъчно хора, за да ги държат под обсада, самият Макавей се отправил към места, където бил по-необходим. ²⁰ Но хората на Симон се оказали сребролюбци и се оставили на някои от намиращите се в кулите да ги подкупят. Щом получили седемдесет хиляди драхми, те позволили на неколцина да избягат. ²¹ За това събитие бил уведомен Макавей. Той събрал народните предводители и отправил укор, че за сребро са продали братята си, като са пуснали враговете отново да се сражават против тях. ²² Той предал на смърт онези, които станали предатели, и веднага след това завладял двете кули. ²³ Оръжието в неговите ръце навред му носело успех и той погубил в двете укрепления над двадесет хиляди души.

²⁴ А Тимотей, победен преди от юдеите, свикал многобройна войска от наемници, събрал и немалко конници от Мала Азия и пристигнал с намерение да покори Юдея. ²⁵ Щом се появил, Макавей и хората му отправили молитва към Бога, като посипали главите си с пръст и се опасали с вретища през кръста. ^26 (JH)Паднали на лицата си в подножието на жертвеника, те Го призовавали да бъде милостив към тях, да бъде враг на враговете им и противник на противниците, както повелява Законът.

²⁷ Щом молитвата свършила, взели оръжието и се отдалечили от града. Но когато приближили до неприятелите, те се спрели. ²⁸ При изгрев слънце и едните, и другите влезли в сражение – едните освен на храбростта си залагали за успех и победа на упованието си в Господа, а другите били предвождани в боя от своята ярост. ²⁹ Когато битката се разгоряла, на враговете се явили от небето петима величествени мъже на коне със златни юзди, които застанали начело на юдеите. ³⁰ Двама от тях застанали отстрани на Макавей, за да го прикриват с оръжията си и да го пазят невредим, а срещу враговете изпращали стрели и мълнии, така че, изпаднали в заслепение и в пълно объркване, те се разбягали в разни посоки. ³¹ Така били избити двадесет и пет хиляди войници и шестстотин конници.

^32 (JI)Самият Тимотей избягал в крепостта, наречена Газара, здраво изградена, а военачалник там бил Херей. ³³ Въодушевени, Макавей и хората му обсаждали тази крепост в продължение на четири дена. ³⁴ Но обсадените, които били убедени в непристъпността на своята крепост, не преставали да злословят и да ги обсипват с хулни думи против Бога. ³⁵ В утрото на петия ден двадесет младежи от войската на Макавей, обзети от гняв поради тези злословия, безстрашно се нахвърлили върху крепостната стена и с дива ярост убивали всеки, който им попаднел. ³⁶ По техния пример и други се втурнали отвсякъде срещу защитниците, запалили кулите и горели живи злословещите сред лумналите пламъци. Други пък разбивали портите, за да пуснат останалата войска, която скоро завладяла града. ³⁷ А Тимотей, потърсил укритие в една яма, съсекли заедно с брат му Херей и Аполофан. ³⁸ След тези подвизи те прославили Господа с благодарствени песни, защото беше сторил толкова благодеяния на Израил и ги беше дарил с победа.

Победата на Юда над Лизий

11 ^(JJ)(JK)Много скоро след това Лизий, настойник и сродник на царя, който отговарял за държавните дела, обзет от силно негодувание заради станалото, ² събрал около осемдесет хиляди войници и цялата конница и се отправил срещу юдеите. Той имал намерение да превърне града в място, обитавано само от елини, ³ да обложи храма с данък, както останалите езически светилища, а длъжността на първосвещеника ежегодно да бъде продавана. ⁴ Ала за Божията сила никак не помислил, защото се надявал на десетките хиляди пехотинци, на хилядите конници и на осемдесетте слона. ⁵ Той навлязъл в Юдея, достигнал до укреплението Ветсура, което се намира на около пет стадия от Йерусалим, и го нападнал.

⁶ Щом Макавей и хората му узнали, че е подложил крепостите на обсада, с вопли и ридания отправили заедно с целия народ молитва към Господа да им изпрати добър ангел за спасение на Израил. ⁷ А самият Макавей пръв грабнал оръжието и призовал останалите въпреки опасностите да помогнат на своите братя. И те, въодушевени, тръгнали заедно с него. ⁸ Когато наближили Йерусалим, явил им се като предводител конник с бяла дреха, който размахвал златно оръжие. ⁹ Тогава всички заедно изрекли възхвала на милостивия Бог, защото духът им така укрепнал, че били готови да се сражават не само срещу хора, но и с диви зверове, та дори и железни стени да съборят. ¹⁰ И те тръгнали готови за битка под закрилата на небесния съюзник, защото Господ проявил милост към тях. ¹¹ Като лъвове се нахвърлили те върху неприятелите, избили единадесет хиляди от тях и шестстотин конници, а останалите обърнали в бягство. ¹² Повечето от тях били ранени и захвърляли оръжието си, за да се спасят. Самият Лизий също се спасил с позорно бягство.

Примирието на Лизий с юдеите

^13 (JL)Но понеже не бил човек, лишен от разум, като размислил върху сполетялото го поражение, осъзнал, че евреите са непобедими, понеже Всемогъщият Бог е техен съюзник. Затова изпратил хора ¹⁴ да ги уверят, че той приема всички законни искания и ще убеди царя да стане техен приятел. ¹⁵ Като сметнал, че това ще бъде от полза, Макавей се съгласил с всичко, което Лизий предложил. А царят одобрил всички искания на Макавей относно юдеите, представени на Лизий в писмен вид.

¹⁶ А писмото, написано от Лизий до юдеите, имало следното съдържание:

„Лизий поздравява юдейския народ. ¹⁷ Вашите пратеници Йоан и Авесалом ми връчиха подписания от вас отговор и изискаха становище по изложените в него условия. ¹⁸ Аз препредадох каквото беше необходимо да се предостави на вниманието на царя, а той се съгласи с онова, което беше приемливо. ¹⁹ Затова, ако проявявате доброжелателство спрямо управлението, то аз и занапред ще се старая да съдействам за вашето благополучие. ²⁰ Относно подробностите пък поръчах както на вашите, така и на моите пратеници да водят преговори с вас. ²¹ Бъдете здрави! Сто четиридесет и осма година, месец диоскоринтий, ден двадесет и четвърти.“

²² А писмото на царя съдържаше следното: „Цар Антиох поздравява своя брат Лизий. ²³ Откакто моят баща отиде при боговете, желанието ни е поданиците на царството необезпокоявани да се посветят на своите дела. ^24 (JM)Но когато узнахме, че юдеите не са съгласни с въведените от баща ми елински обичаи, а предпочитат установения от тях начин на живот и молят позволение отново да съблюдават своите закони, ²⁵ ние, водени от желанието и този народ да не бъде необезпокояван, постановяваме техният храм да бъде възстановен и те да живеят съгласно обичаите на предците си. ²⁶ Затова добре ще сториш, ако изпратиш при тях пратеници, за да сключат мир. Така те, като разберат нашите намерения, ще ни имат доверие и ще вземат присърце собствените си дела.“

²⁷ А писмото на царя до народа гласяло така: „Цар Антиох поздравява юдейските старейшини и останалите юдеи. ²⁸ Радваме се, ако вие сте добре. Ние също сме здрави. ²⁹ Менелай ни уведоми, че желаете да се завърнете по домовете и да се отдадете на работата си. ³⁰ Затова се предоставят мир и сигурност на онези, които се завърнат до тридесетия ден на месец ксантик. ³¹ Юдеите могат да употребяват своята храна и да съблюдават своите закони, както и преди, и никой от тях по никакъв начин няма да бъде обезпокояван затова, че поради незнание е нарушил царските разпоредби. ³² Изпратих също и Менелай, за да разсее опасенията ви. ³³ Бъдете здрави! Сто четиридесет и осма година, месец ксантик, ден петнадесети.“

³⁴ Римляните също им изпратили писмо със следното съдържание:

„Квинт Мелий и Тит Маний, римски пратеници, поздравяват юдейския народ. ³⁵ По повод на отстъпките, направени ви от Лизий, сродник на царя, ние също изразяваме съгласие. ³⁶ А относно това, което е сметнал за необходимо да докладва на царя, съобщете ни вашето становище, веднага след като вземете решение. Така ние ще можем да сторим необходимото за вас, понеже тръгваме за Антиохия. ³⁷ Затова побързайте и ни уведомете чрез някого, за да знаем и ние какво е вашето мнение. ³⁸ Бъдете здрави! Сто четиридесет и осма година, месец ксантик, ден петнадесети.“

Наказанието на Юда за жителите на Йопия и Ямния

12 След сключването на тези споразумения Лизий се завърнал при царя, а юдеите отново се заловили със земеделие. ² Но местните военачалници Тимотей и Аполоний, синът на Геней, Йероним и Димофон, а също и Никанор, управителят на Кипър, не ги оставяли да заживеят в мир и спокойствие.

³ Жителите на Йопия пък извършили следното нечестиво дело. Те поканили живеещите сред тях юдеи да се качат заедно с жените и децата си на корабите, които им предоставили, сякаш не изпитвали към тях никаква злонамереност. ⁴ И тъй като това било общо решение на града, юдеите, без нищо да подозират, се съгласили, защото желаели да запазят мира. Ала когато те излезли в открито море, били издавени – не по-малко от двеста души. ⁵ Щом Юда узнал за злодейството, извършено над сънародниците му, съобщил за това на хората около него. ⁶ И като призовал Бога, справедливия Съдия, тръгнал срещу убийците, окървавили ръцете си със смъртта на братята му. През нощта запалил пристанището, изгорил корабите, а намерилите там убежище погубил. ⁷ Но тъй като портите на града били затворени, той се оттеглил с намерението да дойде отново и да изтреби всички граждани на Йопия. ⁸ Когато пък научил, че и жителите на Ямния искат да постъпят по същия начин с живеещите там юдеи, ⁹ нападнал ги среднощ и запалил пристанището заедно с корабите, така че заревото от пламъците се виждало в Йерусалим – на двеста и четиридесет стадия разстояние.

Военните походи на Юда отвъд река Йордан

^10 (JN)Оттам се отправил срещу Тимотей, но след девет стадия път ги нападнали араби – най-малко пет хиляди души с петстотин конници. ¹¹ Настанала жестока битка, в която Юда и хората му с Божия помощ удържали надмощие, а победените номади молели Юда за мир, като им обещавали да им доставят добитък, пък и с друго да им бъдат полезни. ¹² Като решил, че те наистина могат да им бъдат от полза в много начинания, Юда се съгласил да сключи мир с тях. След като мирът бил потвърден с подаване на десница, те се оттеглили в шатрите си.

¹³ След това нападнал още един град, укрепен наоколо с ров и ограден със стени. Населен бил от разни народности и се наричал Каспин. ¹⁴ Жителите му, уповавайки се на здравината на стените и на обилните запаси от храна, се държали твърде надменно, злословели против хората на Юда, богохулствали и отправяли неприлични думи. ^15 (JO)Но онези, които били с Юда, призовали на помощ Великия Владика на света, Който без стенобойни машини и оръдия разрушил Йерихон по времето на Иисус, и като зверове се нахвърлили върху стените. ¹⁶ По Божията воля те превзели града и избили толкова много хора, че близкото езеро, широко два стадия, изглеждало пълно от пролята кръв.

^17 (JP)Оттам след седемстотин и петдесет стадия път дошли при юдеите в Харан, наричани тувиини. ¹⁸ Ала там не заварили Тимотей. Без да стори нищо, той се оттеглил от страната, но все пак оставил на едно място твърде силна стража. ¹⁹ Затова Доситей и Сосипатър, двама от предводителите на Макавей, се отправили натам и избили оставените в укреплението от Тимотей повече от десет хиляди души. ²⁰ След това Макавей разделил войската си на части, поставил предводителите си начело на всяка част и се впуснал срещу Тимотей, който разполагал със сто и двадесет хиляди войници и две хиляди и петстотин конници. ²¹ Щом Тимотей узнал за приближаването на Юда, отпратил жените, децата и останалия обоз в една крепост, наречена Карнион, неудобна за обсада и непристъпна поради многобройните теснини в местността. ²² Ала когато се появил първият отряд на Юда, страх обзел враговете, защото Всевиждащият разкрил пред тях мощта Си. Ужасени, те се втурнали да бягат – един насам, друг нататък, така че често падали убити от свои, пронизвайки се взаимно с острите си мечове. ²³ Но Юда настойчиво продължавал да ги преследва и да убива нечестивците. Така погубил тридесет хиляди души. ²⁴ Самият Тимотей попаднал в ръцете на хората, предвождани от Доситей и Сосипатър. Изпълнен с лукавство, той молел да го пуснат жив и здрав, тъй като при него се намирали братята на много юдеи. В противен случай те едва ли щели да бъдат пощадени. ²⁵ След като с много думи успял да ги накара да повярват в обещанието му, че ще ги върне невредими, те го пуснали, за да избавят братята си.

²⁶ Тогава Юда се отправил срещу Карнион и Атаргатион и погубил двадесет и пет хиляди души. ^27 (JQ)А след победата над тях и гибелта им Юда тръгнал против Ефрон, укрепен град, населен от всякакви народности. Млади и силни мъже били разположени пред стените и храбро се сражавали. Там имало и големи запаси от метателни оръдия и стрели. ²⁸ Но юдеите, като призовали на помощ Всемогъщия, Който със силата Си спира вражеското настъпление, завладели този град и убили около двадесет и пет хиляди от жителите му. ²⁹ Оттам бързо се отправили към Скитополис, който отстои на шестстотин стадия от Йерусалим. ³⁰ Но тамошните юдеи ги уверили, че жителите на Скитополис са благоразположени и се отнасят добре с тях дори по време на изпитания. ³¹ Затова, като им благодарили и ги призовали и занапред да са така благосклонни към юдейския народ, те си тръгнали за Йерусалим, понеже наближавал празникът на Седмиците.

Победата на Юда над Горгий

³² След този празник, наречен Петдесетница, се отправили срещу Горгий, военачалник на Идумея, ³³ който излязъл за битка с три хиляди войници и четиристотин конници. ³⁴ Случило се така, че още в началото на сражението неколцина от юдеите паднали убити. ³⁵ Доситей, конник от хората на Вакинор и храбър мъж, застигнал Горгий, сграбчил го за наметалото и силно го повлякъл – искал жив да плени проклетника. Но един от тракийските конници налетял върху него, посякъл му рамото и така Горгий се спасил с бягство в Мариса.

³⁶ Междувременно хората на Есдрин, които от дълго време се сражавали, вече изнемогвали. Затова Юда призовал Господа да им се яви като съюзник и предводител в битката. ³⁷ След това запял хвалебна песен на езика на предците си и с боен вик внезапно се нахвърлил върху хората на Горгий, като ги обърнал в бягство.

Принасянето на жертва за грях

³⁸ Тогава Юда се отправил с войската си към град Одулам. И понеже наближавал седмият ден, очистили се по обичая и отпразнували съботата. ³⁹ На следващия ден хората на Юда дошли, както повелява дългът, да пренесат телата на загиналите и да ги положат заедно с роднините им в гробниците на предците. ^40 (JR)Тогава под дрехите на всеки от умрелите намерили вещи, посветени на ямнийските идоли, макар законът да забранява това на юдеите. И на всички станало ясно защо са загинали те. ⁴¹ Затова всички прославили Господа, справедливия Съдия, Който открива скритото, ⁴² и отправили гореща молитва да бъде напълно заличен стореният грях. Доблестният Юда увещавал народа да се пази от грехове, защото с очите си видели какво се случило по вина на загиналите. ⁴³ И като събрал дарение от около две хиляди драхми, според броя на мъжете, изпратил ги в Йерусалим, за да принесат жертва за грях. Той постъпил хубаво и благородно, с мисъл за възкресението. ⁴⁴ Защото, ако не се надяваме, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите. ⁴⁵ Но той съзнавал, че на умрелите в благочестие е отредена величествена награда. Каква свята и благочестива мисъл! Затова принесъл за мъртвите тази умилостивителна жертва – те да бъдат освободени от грях.

Заслуженото наказание на Менелай

13 В сто четиридесет и деветата година до хората на Юда достигнала вест, че Антиох Евпатор е тръгнал срещу Юдея с голяма войска, ^2 (JS)а с него и Лизий – настойник, който отговарял за държавните дела. Всеки от тях разполагал с наемна войска от елини – сто и десет хиляди пехотинци, пет хиляди и триста конници, двадесет и два слона и триста колесници, сърповидни украшения.

^3 (JT)Към тях се присъединил и Менелай, който с голямо притворство подтиквал Антиох към действия, не за да спаси отечеството, а с надежда отново да се сдобие с власт. ⁴ Но Царят на царете възбуди гнева на Антиох срещу престъпника и когато Лизий го посочил като виновник за всички злини, той заповядал да го отведат в Берия и по тамошния обичай да го погубят. ⁵ На това място се намира кула, висока петдесет лакътя и пълна с гореща пепел. В нея бил поставен уред, стените на който отвсякъде се спускали към пепелта. ⁶ Там винаги хвърлят онзи, който е обвинен в светотатство или е сторил някое особено тежко злодеяние, за да намери гибелта си в пепелта. ⁷ От такава смърт на нечестивеца Менелай се паднало да умре, без да бъде погребан. ⁸ И то съвсем справедливо! Защото, след като извършил много грехове срещу олтара на Господа, чиито огън и пепел бяха святи, в пепел намерил и смъртта си.

Победата на Макавеите при Модин

⁹ Междувременно царят, обзет от жестокост, възнамерявал да причини на юдеите злини, по-големи от онези, които ги били сполетели при баща му. ¹⁰ Като узнал за това, Юда наредил на народа денем и нощем да призовава Господа, та да им помогне и сега, както и преди, ¹¹ поради опасността да бъдат лишени от Закон, от отечество и от светия храм, и да не позволи народът да бъде поробен от скверни езичници, когато едва си е отдъхнал. ¹² И всички заедно, със сълзи и пост, в продължение на три дена коленопреклонно се молели на милостивия Господ. Тогава Юда, след като ги насърчил, им заповядал да бъдат готови за битка.

¹³ А насаме със старейшините взел решение да излезе на бой, преди войската на царя да е нахлула в Юдея и да е превзела града, и така да реши нещата с Божията помощ. ¹⁴ Като оставил изхода на начинанието в ръцете на Създателя на света и призовал онези, които били с него, да се сражават храбро до смърт за законите, храма, града, отечеството и правата на гражданите, той разположил войската си около Модин. ^15 (JU)И като дал за условен знак на хората си думите „Божия победа“, той се спуснал среднощ с отбрани заради силата си младежи върху царската шатра, убил около две хиляди войници, а също и слона, който вървял начело, заедно с неговия водач. ¹⁶ Накрая, като вселили сред войската страх и безредие, те се оттеглили благополучно. ¹⁷ Това станало преди изгрев слънце, заради закрилата, която получили от Господа.

Обсадата на Ветсура от Антиох

^18 (JV)А царят, изпитал вече храбростта на юдеите, се опитал чрез измама да завладее тези места. ^19 (JW)Той настъпил към Ветсура, силна крепост на юдеите, но бил отблъснат, нападнал отново и претърпял поражение. ²⁰ А Юда снабдявал обсадените с всичко, от което се нуждаели. ²¹ Ала някой си Родок от юдейската войска издал тайната на неприятелите, но бил издирен, заловен и затворен. ²² Тогава царят повторно влязъл в преговори с жителите на Ветсура, сключил мир и се оттеглил.

Примирие на Антиох с юдеите

²³ След това настъпил срещу хората на Юда, но бил победен. А щом узнал, че Филип, който бил оставен като управител в Антиохия, се е отметнал, изпаднал в отчаяние. Той започнал преговори с юдеите, направил отстъпки и се заклел да изпълни всички справедливи искания. След това се помирил с тях, принесъл жертва, почел храма и проявил благоразположение към града. ²⁴ Той устроил прием на Макавей и след като поставил Игемонид за военачалник от Птолемаида до Герин, ²⁵ се отправил към Птолемаида. Жителите на града обаче изразили недоволство от договора, негодували против условията и искали да ги отменят. ²⁶ Тогава Лизий излязъл пред народа, за да се защити, доколкото можел, успял да го убеди и успокои, получил неговото благоразположение и тръгнал за Антиохия. Така протекли походът на царя и неговото завръщане.

Злодеянията на Алким против Юда

14 ^(JX)Три години по-късно до Юда и хората му достигнала вест, че Деметрий, синът на Селевк, доплувал до пристанището на Триполис със силна сухопътна войска и кораби. ² И след като превзел страната, убил Антиох и неговия настойник Лизий.

³ По това време някой си Алким, който преди бил първосвещеник, ала през смутните времена доброволно се осквернил, добре съзнавал, че за него вече няма никакво спасение и достъп до свещения жертвеник. ⁴ Затова през сто петдесет и първата година отишъл при цар Деметрий и му поднесъл златен венец с палмова клонка, а освен това и маслинени клончета, каквито е прието да се принасят в храма. Друго нещо в този ден Алким не предприел. ⁵ Но когато бил повикан от Деметрий пред съвета и запитан какви са настроенията сред юдеите и техните намерения, той не пропуснал благоприятния случай за безумния си замисъл и отговорил:

⁶ „Така наречените хасидеи сред юдеите, предвождани от Юда Макавей, подклаждат непрекъснато войни и подстрекават към бунтове, като не позволяват в царството ни да настъпи благоденствие. ⁷ Поради това аз бях лишен от почетната си длъжност по потекло – имам предвид първосвещенството – и сега дойдох тук, ⁸ първо, защото искрено подкрепям онова, което е от полза за царя, и второ, защото съм обезпокоен за своите сънародници. Безразсъдството на вече споменатите хора причинява не малко беди на целия наш народ. ⁹ А ти, царю, след като подробно се запознаеш с всичко това, погрижи се за страната и за угнетения ни народ, като проявиш известното си към всички благоразположение. ¹⁰ Докато съществува Юда, не може да има мир в царството ти.“

^11 (JY)Едва изрекъл това, останалите приятели на царя, които изпитвали неприязън към Юда, разпалили още повече ненавистта на Деметрий. ¹² Той веднага повикал Никанор, на когото бил поверил слоновете, определил го за военачалник в Юдея и го изпратил ¹³ със заповед да погуби Юда, да разпръсне съучастниците му, а пък Алким да назначи за първосвещеник на великия храм. ¹⁴ Тогава езичниците, избягали от Юдея заради Юда, започнали на тълпи да се присъединяват към Никанор и гледали на юдейските злощастия и неволи като на свое благоденствие.

Приятелският съюз между Никанор и Юда

¹⁵ А юдеите, като чули за похода на Никанор и за присъединилите се към него езичници, посипали главите си с пръст и отправяли горещи молби към Онзи, Който ги е определил за вечни времена за Свой народ и винаги е защитавал Своя дял сред народите. ¹⁶ По заповед на своя предводител те незабавно потеглили оттам и срещнали неприятелите при село Десау. ¹⁷ В това време Симон, братът на Юда, влязъл в битка с Никанор, но изненадан от внезапното нападение на противниците си, бил принуден временно да отстъпи.

¹⁸ Все пак Никанор, слушал колко храбри са хората на Юда и как сърцато се сражават за своето отечество, се побоял да реши нещата чрез кръвопролитие. ¹⁹ Затова той изпратил Посидоний, Теодот и Мататия да преговарят за мир.

²⁰ След като дълго време обсъждали условията, предводителят съобщил за това пред войската. Всички проявили единодушие и одобрили споразумението. ²¹ Бил определен и ден за среща на четири очи на уговорено място. От всяка страна пристигнала по една колесница, за да им бъдат предоставени почетни места. ²² По нареждане на Юда били подходящо разположени въоръжени хора, за да не би от страна на неприятелите да последва неочаквано някакво злодейство. Разговорът обаче преминал без произшествия. ^23 (JZ)Никанор престоял известно време в Йерусалим, без да стори нещо непристойно, и разпуснал събралите се при него тълпи езичници. ²⁴ Той държал Юда винаги до себе си и изпитвал душевно разположение към този човек. ²⁵ Дори го убедил да се ожени и да създаде потомство. И той се оженил, заживял спокойно и се радвал на живота.

Раздорът между Юда и Никанор

²⁶ Алким обаче забелязал тяхното благоразположение един към друг. Затова той се сдобил с препис от сключеното споразумение, отишъл при Деметрий и направил донесение, че Никанор е настроен враждебно спрямо царската власт, тъй като е определил Юда, този враг на царството, за свой наследник. ²⁷ Тези клевети на злодея разгневили царя. Обзет от ярост, той изпратил писмо до Никанор, в което му написал, че е крайно недоволен от споразумението, и наредил веднага да изпратят Макавей окован в Антиохия.

²⁸ Никанор бил сломен от получената вест. Той изпитвал огорчение, че трябвало да престъпи договореностите с един човек, който в нищо не се е провинил. ²⁹ Но тъй като не било възможно да се противопостави на царя, той изчаквал удобен случай, за да изпълни нареждането чрез хитрост. ^30 (KA)Все пак Макавей доловил, че Никанор започва да се отнася към него по-сдържано, а обичайните им отношения охладнели. Тогава си помислил, че тази сдържаност не е на добро, и като събрал мнозина около себе си, се скрил от Никанор.

³¹ А онзи, като разбрал, че Юда ловко го е надхитрил, отишъл във великия и свят храм, тъкмо когато свещениците принасяли установените жертви, и заповядал да му предадат този човек. ³² И макар те да твърдели под клетва, че не знаят къде се намира онзи, когото търси, ³³ Никанор протегнал десница към храма и се заклел така: „Ако не ми предадете Юда окован, ще сравня този Божий храм със земята, ще разруша жертвеника и ще въздигна тук славен храм на Дионисий.“ ³⁴ И като казал това, отишъл си. А свещениците, простирайки ръце към небето, призовали в молитва Онзи, Който през всички времена е закрилял нашия народ: ³⁵ „Ти, Господи, от нищо не се нуждаеш, ала благоволи да обитаваш храм, който се намира сред нас. ³⁶ И сега, Свети Господи, от Когото произлиза всяка святост, запази за вечни времена неосквернен този неотдавна очистен дом.“

Смъртта на Разис

³⁷ Междувременно известили на Никанор за някой си Разис, един от старейшините в Йерусалим, добронамерен към съгражданите си, уважаван навред, когото заради благоразположението му наричали баща на юдеите. ³⁸ В предишните смутни времена той взел открито страната на юдейството. Заради юдейството бил готов да отдаде тялото и душата си. ³⁹ В желанието си да покаже каква неприязън изпитва към юдеите Никанор изпратил повече от петстотин войници, за да го заловят. ⁴⁰ Той смятал, че с неговото залавяне ще им причини тежък удар. ⁴¹ И когато войниците тръгнали да превземат кулата, но не успели да разбият входните врати, била дадена заповед да донесат огън и да ги запалят. Тогава Разис, пред опасността да бъде заловен, се пробол с меч. ⁴² Той предпочел доблестно да умре, отколкото да попадне в ръцете на злодеи и благородното му потекло да бъде недостойно опозорено.

⁴³ Но от бързината ударът му излязъл несполучлив, а тълпата вече нахлувала през вратите. Тогава той се затичал без страх към стената и смело се хвърлил от нея върху множеството хора. ⁴⁴ Ала те бързо се отдръпнали и той паднал върху празното пространство сред тях. ⁴⁵ Все още дишайки, обзет от възбуда и облян в кръв, той се повдигнал въпреки тежките рани, затичал се през тълпата и застанал върху една отвесна скала. ⁴⁶ Когато кръвта му вече съвсем изтичала, той изтръгнал вътрешностите си, сграбчил ги с двете си ръце и ги хвърлил в тълпата, като молел Господаря на живота и на душата някога пак да го дари с живот. Така Разис завършил живота си.

Богохулството на Никанор

15 ^(KB)А Никанор, като научил, че хората на Юда се намират в околностите на Самария, решил, без да се излага на опасност, да ги нападне в съботен ден. ² И когато юдеите, принудени да го съпровождат, го убеждавали: „Не ги погубвай така жестоко и безчовечно, въздай почит на деня, осветен от Всевиждащия“ – ³ този проклетник попитал: „А нима има Владика на небето, Който е заповядал да се празнува съботният ден?“ ^4 (KC)Тогава те отговорили: „Има жив Господ, Небесен Владика, Който е заповядал да се почита седмият ден!“ ⁵ А той рекъл: „Аз пък съм земен господар, който заповядва да вземете оръжието и да изпълните задължението си към царя!“ Ала все пак той не успял да осъществи престъпните си намерения.

Юда вдъхновява войската си за битка

⁶ Обладан от неимоверно високомерие, Никанор решил след победата над Юда и неговите хора да издигне паметник от плененото оръжие. ⁷ Макавей пък нито за миг не изгубил надеждата си, че Господ ще му се притече на помощ. ⁸ Той убеждавал хората си да не се плашат от настъплението на езичниците, а като си спомнят подкрепата, която преди бяха получили от небето, и сега да очакват победа, с която Всемогъщият ще ги дари. ⁹ Като им четял Закона и пророците и припомнял подвизите, извършени от тях, той ги правел по-смели. ^10 (KD)За да повдигне духа им, изтъквал в призивите си вероломството на езичниците и клетвата, която те бяха нарушили. ¹¹ Така въоръжил всеки от тях не толкова със здрави щитове и копия, колкото с добри думи на упование. Разказал им също и един твърде правдоподобен сън, който зарадвал всички.

^12 (KE)А съновидението му било такова: явил му се Оний, предишният първосвещеник, мъж благороден, почтен в общуване, с кротък нрав, сладкодумен, усвоил от малък всички добродетели – него видял той да се моли с прострени ръце за целия юдейски народ. ¹³ Явил му се и друг мъж, беловлас и с величествена осанка, изпълнен с удивително и неотразимо достойнство. ¹⁴ И Оний изрекъл следните думи: „Този е Йеремия, Божи пророк, който обича своите братя и много се моли за народа и светия град.“ ¹⁵ Тогава Йеремия протегнал десницата си и дал на Юда златен меч. Той му го дал с думите: ¹⁶ „Вземи този свят меч, дар от Бога! С него ще сломиш враговете.“

¹⁷ Тези прекрасни думи на Юда ги изпълнили с упование. Те ги правели безстрашни и укрепвали душите на младите. Затова решили да не се разполагат на лагер, а смело да се хвърлят в битката и с цялото си мъжество да решат нейния изход, защото градът, светините и храмът се намирали в опасност. ¹⁸ Те се страхували не толкова за жените и децата, за братята и роднините, а най-вече и преди всичко за светия храм. ¹⁹ Безпокойството сред онези, които били останали в града, също не било малко. Те се тревожели заради сблъсъка на бойното поле.

^20 (KF)И така, всички очаквали изхода от битката. Неприятелите вече се били съединили и войската им напредвала в боен ред. Слоновете били разположени на подходящи места, а конницата – разпределена от двете страни. ²¹ Като видял приближаването на многобройните войски, разнообразието на тяхното въоръжение, свирепия вид на слоновете, Макавей вдигнал ръце към небето и призовал Господа, Който твори чудеса, защото знаел, че не с оръжие се постига победата. Той я дарява на онези, които смята, че са достойни за нея. ^22 (KG)А ето какво казвал в своята молитва: „Ти, Владико, изпрати при юдейския цар Езекия Своя ангел и той порази сто осемдесет и пет хиляди от войската на Сенахирим. ²³ Изпрати и сега, Господи на небесата, добрия ангел, за да ни предвожда и да всява страх и ужас. ²⁴ Нека пред мощната Ти ръка треперят онези, които се нахвърлиха с хули върху Твоя свят народ.“ Това рече и млъкна.

Поражението и смъртта на Никанор

^25 (KH)Онези, които били с Никанор, напредвали с тръбен зов и бойни песни. ²⁶ А хората на Юда влезли в битка срещу враговете с молитва на уста. ²⁷ С ръце те се сражавали, а в сърцата си се молели на Бога. Повалили на земята не по-малко от тридесет и пет хиляди, а радостта от Божията помощ, която всички видели, била голяма.

²⁸ Когато битката свършила и те с ликуване си тръгнали, открили, че Никанор е паднал убит в цялото си въоръжение. ²⁹ Тогава, сред викове и шум, те възхвалили Господа на езика на предците си. ³⁰ А Юда, който винаги бил пръв телом и духом в битките за своите съграждани и се бил обрекъл от младини на сънародниците си, заповядал да отсекат главата на Никанор и ръката му от рамото и да ги отнесат в Йерусалим. ³¹ Щом пристигнал там, свикал своите сънародници и наредил на свещениците да застанат пред жертвениците. Пратил да повикат и онези, които се намирали в крепостта. ³² И като показал главата на злодея Никанор и ръката на този богохулник, която високомерно бил прострял към светия дом на Всемогъщия, ³³ накарал да отрежат езика на нечестивия Никанор и на късчета да го хвърлят на птиците. Ръката му пък окачили пред храма като наказание за безумието му. ³⁴ Тогава всички се обърнали към небето, за да прославят Господа, защото показал мощта Си, и викали: „Благословен да е Онзи, Който запази Своето място неосквернено!“ ^35 (KI)А главата на Никанор окачил на крепостната стена, така че отвред да се вижда ясният знак за помощта от Господа. ³⁶ И след общо решение на всички постановили никога да не оставят този ден без празненство, а да го почитат тържествено на тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен по сирийски адар – ден преди Мардохеев ден.

Послеслов

³⁷ Такива неща се случили с Никанор. И понеже оттогава градът е в ръцете на евреите, аз ще завърша тук своето повествование. ³⁸ Ако съм го сторил добре и въздействащо, това беше и моето желание. Ако пък е с недостатъци и посредствено – направих, каквото беше по силите ми. ³⁹ Да пиеш виното чисто не е проява на вкус, но пък и само вода не върви. Ала вино, смесено с вода, е приятно и доставя наслада. Така и начинът, по който е съставено едно повествование, е удоволствие за слуха на неговите читатели, стига той да е сполучлив. С това искам и да завърша.

Войната между Птолемей IV Филопатор и Антиох IV

1 Филопатор, като научи от завърналите се при него, че Антиох е отнел намиращите се под негова власт местности, даде заповед за подготовка на цялата си войска – пехота и конници, взе със себе си сестра си Арсиноя и се отправи за страната Рафия, където бяха разположени на стан войските на Антиох. ² Тогава някой си Теодот реши да осъществи свой таен замисъл. Като взе със себе си най-добре въоръжените хора, които Птолемей му бе поверил, през нощта се вмъкна в шатрата на Птолемей, за да го убие насаме и с това да предотврати войната. ³ Но Доситей, синът на Дримил, по род юдеин, който по-късно бе изменил на Закона и отстъпил от отеческата вяра, изведе Птолемей, а в шатрата постави неизвестен човек, на когото бе отредено да изтърпи неговата участ. ⁴ А когато настана свирепа битка и вече изглеждаше, че Антиох печели надмощие, Арсиноя тръгна сред войските, обляна в сълзи и с разпуснати коси, насърчаваше ги да се сражават храбро за себе си, за децата и жените, като обещаваше, че ако победят, ще даде на всеки по две мини злато. ⁵ И се случи така, че неприятелите бяха разбити в ръкопашен бой и много от тях бяха пленени. ⁶ След като удържа победа в битката, Филопатор реши да обходи близките градове, за да ги насърчи. ⁷ Той стори това, като раздаде дарове на светилищата и вдъхна мъжество у подвластните му.

Настояването на Филопатор да влезе в храма в Йерусалим

⁸ А след като юдеите изпратиха при него пратеници от съвета и старейшините да го поздравят, да му поднесат дарове и да изразят радостта си от станалото, той пожела да отиде при тях, колкото се може по-скоро. ⁹ Когато пристигна в Йерусалим, принесе жертва на великия Бог, въздаде благодарност и стори онова, което подобаваше за свещеното място. Щом влезе там, той беше поразен от величието и великолепието му. ¹⁰ Удивен и от богатата украса на храма, пожела да влезе в светилището. ¹¹ Ала когато му казаха, че не бива да прави това, защото на никого и от техния народ не е позволено да влиза там, дори и на свещениците, а само на първосвещеника, който стои над всички, и то веднъж в годината, той не искаше и да чуе. ¹² Дори когато му прочетоха Закона, той не се отказа от намерението си и твърдеше, че трябва да влезе: „Те могат и да са лишени от тази чест, но аз – не!“ ^13 [g] И питаше защо, когато влизал в храма, никой от присъстващите не го е спрял? ¹⁴ И когато някой несъобразително се обади, че са постъпили неправилно, ^15 [h] той отговори: „Както и да е станало това, все пак аз ще вляза, все едно искат ли те, или не искат!“ ¹⁶ Тогава свещениците в пълно одеяние паднаха на лицата си и се молеха на великия Бог да им помогне в сполетялата ги беда и да спре устрема на онзи, който иска да нахлуе с насилие. Храмът се изпълни с техните писъци и сълзи, ^17 [i] а останалите в града се стекоха смутени, мислейки, че се е случило нещо необикновено. ¹⁸ Девойките, затворени в своите стаи с майките си, излизаха навън, посипваха главите си с пепел и прах и огласяха улиците с плач и ридания. ¹⁹ Други пък в сватбени накити, изоставили приготовленията и подобаващата свенливост, се лутаха из града. ²⁰ А майки и кърмачки, оставяйки тук-там новородени деца, едни – у дома си, други – по улиците, се стичаха, без да отправят поглед назад, към пресветия храм. ²¹ Различни бяха молитвите на събралите се тук поради светотатственото му деяние. ²² Наред с това някои от гражданите, изпълнени с решимост да не допуснат онзи, който настоятелно искаше да нахлуе, да изпълни намерението си, ^23 [j] отправиха призив да грабнат оръжие и храбро да умрат за бащиния Закон. Така създадоха голям смут в храма, ^[k] но макар и с мъка, те бяха спрени от старейшините и свещениците и останаха на мястото си за молитва. ²⁴ А в това време народът, както и преди, продължаваше да се моли. ^25 [l] Старейшините в близост до царя по всякакъв начин се опитваха да отклонят високомерните му помисли от онова, което възнамеряваше да стори. ²⁶ Но той, обладан от дързост, отхвърли всичко и беше почти на крачка да изпълни вече споменатото си намерение. ²⁷ Като видяха това, приближените му започнаха заедно с нашите да призовават Всемогъщия да се притече на помощ в сполетялата ги беда и да не допусне това беззаконно и надменно деяние. ²⁸ От непрекъснатите и покъртителни викове сред насъбралия се народ се вдигаше невъобразим шум. ²⁹ И сякаш не само хората, но и стените и самите основи издаваха вик, понеже всички в този миг предпочитаха смъртта пред оскверняването на свещеното място.

Молитвата на първосвещеник Симон

2 А първосвещеник Симон, коленичил пред Светая Светих и благоговейно прострял ръце, отправи следната молитва:

² „Господи, Господи, Царю на небесата и Владико на всяко създание, Всесвети, Единовластни Вседържителю! Погледни милостиво към нас, угнетените от този безбожник и нечестивец, изпълнен с високомерие заради своята наглост и сила. ^3 (KJ)Защото Ти, Който си създал всичко и властваш над всичко, си справедлив Владика. Ти съдиш онези, които постъпват дръзко и надменно. ^4 (KK)Навремето Ти погуби онези, които вършеха беззаконие. Сред тях имаше исполини, които се уповаваха на сила и дързост, но Ти им изпрати безбрежни води. ^5 (KL)Ти изгори с огън и сяра содомците, които, обладани от надменност, се бяха прочули с порочни дела и ги постави за пример на потомците. ^6 (KM)Като наказа с много и различни страдания дръзкия фараон, заробил Твоя свят народ Израил, Ти показа Своята власт и разкри чрез тях голямата Си сила. ^7 (KN)И когато той се спусна да го преследва с колесници и множество народ, издави ги в морските дълбини. Но Ти преведе невредими онези, които се уповаваха на Тебе, Владика на всяко създание.

^8 [m] А те, като видяха делата на ръката Ти, възхвалиха Тебе, Вседържителя. ^9 (KO)Ти, Царю, Който си създал безпределната и неизмерима земя, избра този град и освети това място за слава на Своето име, макар да не се нуждаеш от нищо. Ти го прослави с величественото си явяване и стори това за слава на Своето велико и достопочтено име. ^10 (KP)От любов към Израилевия дом Ти обеща, че дори и да ни се случи нещо и да ни сполети нещастие, ако дойдем на това място и се помолим, Ти ще чуеш молитвата ни. ¹¹ И Ти наистина си верен на думите Си и истинен. ^12 [n] Защото много пъти, когато беди връхлитаха нашите предци, Ти им помагаше в тяхното страдание и ги избавяше от големи опасности.

¹³ Ето и сега, Свети Царю, заради многото и големи наши грехове търпим страдания и обзети от безсилие и немощ, сме подвластни на враговете си. ¹⁴ Поради нашия упадък този дързък нечестивец се опитва да поругае свещения храм върху тази земя, посветен на славното Ти име. ¹⁵ Твоето обиталище – небето на небесата, е недостижимо за хората. ^16 [o] Но тъй като благоволи да откриеш славата Си на Своя народ Израил и освети това място, ¹⁷ не ни отмъщавай за тяхната нечистота и не ни наказвай за оскверняването им, за да не се гордеят в помислите си престъпилите Закона и да не тържествуват, когато отправят надменните слова: ^18 [p] ‘Ние потъпкахме този дом на святост, както се потъпкват домовете на гнусотата.’ ¹⁹ Затова заличи греховете ни, прости неправдите ни и прояви Своята милост в този час. ^20 [q] Нека Твоето състрадание скоро достигне до нас и дари с прослава устата на падналите духом и съкрушените, като ни изпратиш мир!“

Божието наказание

^21 (KQ)Тогава Всевиждащият Бог и свят Праотец сред святите, като чу смирената молитва, порази онзи, който се беше надигнал с дързост и високомерие, ^22 [r] разлюля го насам-натам, както вятър тръстика, така че той, паднал неподвижно на пода с вцепенени крайници, не успя дори и звук да издаде, сполетян от справедлива присъда. ²³ А неговите приятели и телохранители, като видяха тежкото наказание, стоварило се върху него, изплашиха се да не издъхне и бързо го изнесоха, макар и те самите да бяха обсебени от неописуем страх. ²⁴ След време, като се съвзе от наказанието, което претърпя, той никак не се разкая, а си тръгна, сипейки жестоки закани.

Действията на Филопатор против юдеите

²⁵ Той се завърна в Египет и злобата у него нарастваше. Заедно със споменатите вече участници в пиршества и приятели, забравили всяка правда, ^26 [s] не само се отдаваше на безброй срамни удоволствия, но стигна до такава дързост, че навред изричаше проклятия срещу юдеите. А мнозина от приятелите му, като гледаха какво върши царят, и те тръгнаха по волята му. ²⁷ Накрая той реши да опозори публично юдейския народ и постави върху кулата на своя дворец стълб с издълбан надпис: ^28 [t]„Който не принася жертви, не бива да влиза в свещените за него места, а всички юдеи да бъдат вписани в списъка като роби. Онези, които отказват, да бъдат довеждани насила и убивани, ²⁹ а вписаните да бъдат обозначени, като върху тялото им жигосат знака на Дионис – бръшлянов лист, след което да ги пускат съгласно определените им в списъка ограничени права.“ ³⁰ Но за да не стане омразен на всички, той добави в надписа следното: „Ако някои от тях пожелаят да живеят по езическите обреди, на тях да им се предоставят равни права с гражданите на Александрия.“

³¹ Ето защо някои лекомислено престанаха да посещават града на благочестието и бързо се предадоха, сякаш биха могли чрез бъдещите си отношения с царя да си извоюват някаква голяма почит. ³² Повечето обаче проявиха смелост на духа и не се отрекоха от благочестието. Те даваха състоянието си, за да се откупят и да живеят без страх, опитвайки се да не попаднат в списъците. ^33 [u] Те се надяваха да получат Божията помощ, ненавиждаха изменниците, като ги смятаха за врагове на своя народ, и избягваха съвместните начинания и общуването с тях.

Преследването на юдеите

3 Като научи това, нечестивецът изпадна в такава ярост, че насочи гнева си не само срещу юдеите в Александрия, но прояви откритата си враждебност и против онези от тях, които населяваха страната. Той заповяда незабавно да съберат всички на едно място и да ги предадат на най-позорна смърт. ² По времето, когато разпоредбата влезе в сила, срещу тях тръгна злостна мълва сред хората, склонни към злодеяния. Така те получиха насърчение, тъй като досега действащите закони ги възпираха. ³ Въпреки това юдеите се отнасяха с благоразположение към царете и проявяваха неизменна преданост към тях. ^4 [v] Но те почитаха Бога, живееха по Неговия закон и затова се отличаваха по отношение на храната си. Това беше причина за някои да ги смятат за враждебно настроени. ^5 [w] Все пак, дарени с добродетелите на праведници, те се ползваха с добро име сред всички хора, с които общуваха. ⁶ Чуждоземците обаче не ценяха познатото им добро отношение към всички. ^7 [x] Те одумваха начина, по който отдават почит и по който се хранят, като говореха, че тези хора странят и от царя, и от управниците, че са недоброжелателни и изпълнени с неприязън към държавната власт. По този начин съзнателно още повече ги охулваха.

⁸ Но елините от града, които не бяха видели нищо лошо от юдеите, като гледаха неочакваното раздвижване сред тези хора и внезапното нападение, макар и да не можеха да помогнат, понеже разпоредбата беше царска, все пак им даваха утеха, негодуваха и се надяваха, че нещата ще се променят. ⁹ Защото такова множество не можеше да се пренебрегне без никаква вина. ¹⁰ Впрочем имаше съседи, приятели и търговски съдружници, които тайно приемаха някои от тях, като обещаваха да им помагат и да правят всичко възможно в тяхна защита.

¹¹ Но Филопатор, възгордян от временното си благополучие и пренебрегвайки властта на Всемогъщия Бог, смяташе, че взетото от него решение е окончателно, и написа против юдеите следното писмо:

¹² „Цар Птолемей Филопатор изпраща привет до жителите на Египет и до местните военачалници и войници, като им желае здраве!

^13 [y] Аз също съм в добро здраве, преуспяват и делата ни. ¹⁴ Походът, предприет от нас в Мала Азия, за който и вие самите знаете, достигна с търпеливата помощ на боговете до желания благополучен край. ^15 [z] Ние смятахме, че сме установили ред сред народите, които населяват Келе-Сирия и Финикия, не със силата на оръжието, а с кротост и голямо човеколюбие, като на драго сърце сме им вършели добрини. ¹⁶ Давахме по градовете богати приноси за храмовете, дойдохме и в Йерусалим, за да почетем светилището на тези негодници, които никога не са се отказвали от безумията си. ¹⁷ На думи те приеха нашето присъствие, но в действителност проявиха лицемерие. И когато поискахме да влезем в храма и да го почетем с подобаващи велоколепни дарове, ^18 [aa] те, изпълнени с гордост от древни времена, ни лишиха от достъп, без да изпитат от нас насилие поради човеколюбието, което проявяваме към всички хора. ¹⁹ Така те открито показаха враждебността си към нас и единствени от всички народи въздигат глава против царете, техните благодетели, като не желаят да спазват установеното благоприличие.

²⁰ Ние обаче търпеливо се отнесохме към тяхното безумие, дори и когато се върнахме като победители в Египет, защото постъпихме, както подобава – проявихме човеколюбие към всички народи. ²¹ За да покажем пред всички, че не сме злопаметни към техните сънародници, решихме да променим своето отношение, защото те ни помогнаха във войната и от дълго време вършат многобройни поверителни дела. Ние пожелахме да ги удостоим с правото да бъдат граждани на Александрия и ги определихме като участници в постоянните жречески служения. ²² Но тяхното поведение бе съвсем противно на очакванията. Верни на злонравната си природа, те отхвърлиха сторената добрина и непрестанно се стремят към злото, ^23 [ab] като не само отказаха неоценимото право на гражданство, но изразяват гласно или мълчаливо презрението си към малцината сред своите, които искрено са благоразположени към нас. Чрез своя недостоен начин на живот те очакват в скоро време да допринесат за разрухата в управлението ни. ²⁴ Ето защо, след като разполагаме с достатъчно доказателства, че те във всички случаи са враждебно настроени към нас, и поради предположението, че ако в бъдеще неочаквано възникне някакво вълнение, тези нечестивци ще ни се явят в гръб като предатели и люти врагове, ²⁵ заповядваме: Щом получите това писмо, незабавно изпратете оковани в железни вериги, след позор и мъчения, живеещите сред вас юдеи заедно с жените и децата, за да изтърпят безмилостно и недостойно смъртно наказание, каквото подобава на зложелатели. ²⁶ Защото се надяваме, че ако те бъдат наказани наведнъж, в нашата държава занапред ще настъпят истинско благополучие и траен мир. ²⁷ Ако някой укрие някого от юдеите, било старец, малко дете, дори и пеленаче, да бъде умъртвен с целия си дом след най-жестоки мъчения. ²⁸ Ако някой пожелае да направи донесение за някого, той ще получи за това имота на осъдения, още две хиляди драхми от царската хазна и ще бъде почетен с венец като свободен гражданин. ²⁹ Изобщо всяко място, където бъде заловен укрил се юдеин, да запустее, изпепелено с огън, така че с нищо да не е полезно на простосмъртен за вечни времена.“ ^30 [ac] Такова беше съдържанието на това писмо.

Отвеждане на юдеите в Александрия като пленници

4 Навред, където достигнеше тази заповед, сред езичниците се устройваха всеобщи угощения с радостни възгласи като внезапен изблик на отдавна вкоренилата се у душите им ненавист. ² Сред юдеите обаче настанаха безутешна скръб, горчив плач и ридания. Навред се носеха воплите на оплакващите своята така неочаквана и ненадейно отредена гибел, която изпепеляваше сърцата им. ³ Коя област или град, изобщо място, населявано от тях, или пък пътища не се изпълниха с жалостните им стенания! ⁴ С безмилостна жестокост те биваха отвеждани вкупом от властите на всеки град. При тези неописуеми мъки дори някои от враговете, склонни към човешко състрадание, осъзнаваха незнайните превратности на живота и оплакваха злочестото им изгнание. ⁵ Подкарваха напред тълпи беловласи старци, които поради своята възраст едва движеха краката си. Ала те нямаха срам от нищо и за да не се забавя придвижването, насила ги принуждаваха да вървят по-бързо. ⁶ Девици, току-що влезли в брачен чертог за съпружески живот, вместо да се радват, избухваха в плач и посипваха с пепел благоуханните си коси, когато ги извеждаха без покривало на главата. Вместо сватбени песни навред отекваха техните вопли от страданията, които им причиняваха чуждоземците. ^7 [ad] Пред всички ги влачеха насила във вериги, докато ги хвърлят в кораба. ⁸ А техните съпрузи, в разцвета на младостта и с въже на шията, вместо да носят сватбен венец, прекарваха останалите дни на сватбения празник в сълзи вместо в гощавки и младежко веселие, защото виждаха вече ада под краката си. ⁹ Качваха ги на кораба като зверове, оковани в железни вериги. Едни привързваха за врата към корабните пейки, на други поставяха здрави окови на краката. ^10 [ae] Освен това над тях плътно бяха наредени дъски, така че навред пред очите им беше тъмнина. По този начин искаха да ги накарат през цялото пътуване да се чувстват като злосторници.

¹¹ А когато стигнаха до едно място, наречено Схедия, и плаването свърши, бе наредено, съгласно царската заповед, да ги затворят в хиподрума недалече от града. Около него имаше непристъпна ограда и беше твърде удобен за обществено назидание пред всички, които влизаха в града или пък се отправяха към вътрешността на страната. Заповядано им беше да не общуват с войската и не им позволяваха изобщо достъп до града. ¹² След като разпоредбата бе изпълнена, царят узна, че техните сънародници доста често излизали тайно от града, за да оплакват позорната им участ. ^13 [af] Това го изпълни с гняв и той нареди да постъпят с тях точно така, както с онези, и те в никакъв случай да не получат по-леко наказание, отколкото сънародниците си. ¹⁴ Издаде заповед и за поименно преброяване на всички юдеи, но не заради непосилен робски труд, както малко преди това бе упоменато, а след като изтърпят отредените им мъчения, да ги погубят накрая в един единствен ден. ¹⁵ И макар това преброяване да ставаше с изключителна бързина и старателна работа от изгрев до залез слънце, пак не успяха да го завършат напълно за четиридесет дена.

^16 (KR)Междувременно царят, отдаден без мярка на всевъзможни наслади, устройваше угощения пред всички идоли. С разсъдък, далече от истината, и със скверна уста той славословеше онези, които бяха глухи и не можеха нито да им проговорят, нито да им помогнат, а против Всевишния Бог отправяше злословия. ¹⁷ След като измина определеното време, писарите известиха на царя, че те не са в състояние да преброят юдеите поради неизброимото им множество. ^18 [ag] Освен това повечето от тях се намирали в околностите, едни били по домовете си, други – на различни места, така че това не било по силите дори и на всички власти в Египет. ¹⁹ И когато царят отправи срещу тях твърде суровото обвинение, че са приемали подкуп, за да осуетят преброяването те бяха принудени да му представят убедителни доказателства, ^20 [ah] като изтъкнаха, че не им достигат нито хартия, нито необходимите пера за писане. ²¹ А това беше дело на непобедимия небесен Промисъл, Който помагаше на юдеите.

Замисъл за унищожаване на юдеите

5 Тогава царят, изпълнен със силен гняв и решен на всичко в омразата си, повика Ермон, който беше назначен да се грижи за бойните слонове. ^2 [ai] Заповяда му на следващия ден да напоят обилно с тамян и чисто вино всички слонове, петстотин на брой, и когато се развилнеят под въздействието на огромното количество питие, да ги изведат срещу юдеите, обречени на смърт. ³ След като издаде тази заповед, той устрои пиршество, като покани онези свои приятели и военачалници, които бяха най-враждебно настроени против юдеите. ^4 [aj] Ермон, на когото бяха поверени слоновете, изпълни точно заповедта му. ⁵ Определените за това служители отидоха от вечерта да вържат ръцете на злощастните. Те взеха и други предпазни мерки спрямо тях, тъй като мислеха, че за този народ вече идва гибелният край. ⁶ А юдеите, които в очите на езичниците изглеждаха съвсем беззащитни заради неволята, притиснала ги отвред с оковите си, ^7 [ak] отправяха, облени в сълзи, непрестанно молитвен зов към Всемогъщия Господ, Който владее над всяка власт, към своя милостив Бог и Отец и Го призоваваха ^8 [al] да отблъсне от тях нечестивия помисъл и със Своето славно явяване да ги спаси от отредената им участ. ⁹ Тяхната неспирна молитва възлезе на небето.

^10 [am] Ермон пък напои освирепелите слонове, като им даде обилно вино и тамян, а на сутринта се яви в двореца, за да съобщи това на царя. ¹¹ Но Бог бе изпратил на царя здрав сън – този хубав дар, пращан от него денем и нощем на всички, на които Той иска. ¹² Така, по Божия воля потънал в сладък и дълбок сън, той забрави за нечестивите си помисли и се оказа напълно заблуден в неотменимостта на своите решения. ¹³ А юдеите, като се избавиха от отредения им гибелен час, възхваляваха Светия си Бог и отново отправяха молитви към Милостивия да покаже на надменните езичници силата на всемогъщата Си десница.

¹⁴ Около девет и половина часа служителят, на когото бе възложено да кани, като видя, че поканените вече се бяха събрали, влезе при царя да го буди. ^15 [an] След като едва успя да го събуди, той го осведоми, че времето за пиршеството вече изтича. ^16 [ao] Царят изслуша думите му, отиде на пиршеството и нареди поканените там да седнат около него. ¹⁷ Като сториха това, той ги прикани да се насладят на угощението и да се отдадат на развлечения, тъй като участието в такова пиршество е голяма почит. ¹⁸ По време на дългия разговор царят изпрати да повикат Ермон и със строг и заканителен глас го попита по каква причина са оставили юдеите да преживеят този ден. ¹⁹ Той отговори, че още нощес изпълнил, каквото му било поръчано, а приятелите потвърдиха това. ^20 [ap] А царят, надминал в жестокостта си и Фаларис, каза: „Трябва да са благодарни на днешния ми сън! ^[aq] Ти обаче незабавно приготви пак така слоновете, та юдеите, които не искат да съблюдават законите, да бъдат изтребени.“ ²¹ Щом царят рече това, присъстващите с радост и задоволство изказаха своето одобрение и всеки се отправи към дома си. ^22 [ar] Но тази нощ те прекараха не в сън, а в измисляне на всевъзможни позорни наказания за юдеите, които смятаха за злосторници.

²³ На зазоряване, когато едва бяха пропели петли, Ермон беше подготвил животните и ги изведе в широкия двор. ²⁴ Т^[as] ълпи народ от града, събрали се за ужасяващото зрелище, с нетърпение очакваха утрото. ²⁵ А юдеите, в последните мигове на живота си, облени в сълзи и с жалостни вопли отправяха молитва с прострени към небето ръце и призоваваха великия Бог отново да им се притече бързо на помощ. ²⁶ Слънцето все още не беше разпръснало лъчите си и царят още приемаше своите приятели, когато пред него застана Ермон. Той го покани да излезе и му извести, че е готово всичко, за да бъде изпълнено царското желание. ²⁷ Царят го изслуша, но това необичайно излизане предизвика у него недоумение, понеже всичко беше забравил. Затова и попита каква е тази работа, която той така старателно му е свършил. ^28 [at] Всъщност това беше дело на властващия над всичко Бог, Който обрече на забрава всичките му предишни помисли. ²⁹ Тогава Ермон и всичките му приятели се обърнаха към него: „Царю, животните и войската са подготвени съгласно твоята изрична заповед.“ ³⁰ Ала тези думи го изпълниха със силен гняв, защото всичките му помисли срещу юдеите бяха разсеяни от Божия промисъл и той с блеснали очи отправи заплаха: ³¹ „Ако имаше родители или деца, щяха да послужат за обилна храна на тези диви зверове вместо невинните юдеи, които съхраниха към мене и предците ми неизменно своята твърда вярност. ^32 [au] И ако не беше моята привързаност към тебе заради това, че заедно отраснахме и заради твоите заслуги, ти щеше да бъдеш погубен вместо тях.“ ³³ Така върху Ермон се стовари неочаквана и страшна заплаха; погледът му стана мрачен и лицето му посърна. ^34 [av] Приятелите на царя един по един незабелязано се разотидоха, а насъбралите се отпратиха всеки по своята си работа. ³⁵ Щом юдеите чуха за случилото се с царя, възхвалиха Господа, Царя на царете, че отново се яви, за да им се притече на помощ. ³⁶ Но царят по навик отново устрои пиршество и прикани към веселие. ^37 [aw] После извика Ермон и заплашително му рече: „Колко пъти, негоднико, трябва да ти заповядвам едно и също! ^38 [ax] Приготви утре пак слоновете за изтребването на юдеите!“

Клетвата на царя за погубването на юдеите

³⁹ Тогава седналите с него на трапезата сродници, удивени от обърканите му мисли, казаха следното: ^40 [ay]„Докога, царю, като безумни ще ни подлагаш на изпитание? Вече трети път даваш заповед да ги изтребим, но дойде ли време да я изпълним, друго ти идва наум и отменяш заповедта си. ⁴¹ Затова и в града от очакването се създава суматоха, пълни се с тълпи народ и вече съществува постоянна опасност да бъде разграбен.“

⁴² Тогава царят, изпълнен със същото безразсъдство, както Фаларис, и без да се съобразява с промяната на отношението си в полза на юдеите, ^[az] се зарече с клетва, която щеше да стане неизпълнима, незабавно да ги изпрати в ада, осакатени и изпотъпкани от животните. ⁴³ След това щеше да се отправи на поход против Юдея, скоро да я сравни със земята с огън и меч, а недостъпния им за нас храм незабавно да опожари и да го направи завинаги пуст за всички, които искат там да принасят жертви. ⁴⁴ Изпълнените с радост приятели и сродниците му се разотидоха обнадеждени, като разположиха стража на най-подходящите места в града.

⁴⁵ А водачът на слоновете доведе животните, както се казва, почти в свирепо състояние от приготвеното с тамян благоуханно вино и съоръжени със страшни уреди за мъчение. ^46 [ba] Призори, когато вече безбройни тълпи се бяха устремили извън града към хиподрума, той дойде в двореца и напомни на царя за предстоящото събитие. ⁴⁷ А царят, чиято нечестива душа бе обзета от дива ярост, излезе с цялата си войска заедно със слоновете. Поради жестокото си сърце той искаше да види със собствените си очи злощастната и мъчителна гибел на обречените.

⁴⁸ Когато юдеите видяха слоновете да излизат през портите и вдигналия се прах, вървящата след тях въоръжена войска и множеството народ, като чуха и силния грохот, ^49 [bb] те помислиха, че са настанали последният час на живота им и краят на тяхното така мъчително очакване, ^[bc] избухнаха в сълзи и ридания, целуваха се един друг, прегръщаха се с роднини, хвърляйки им се на шията – бащи на синове, а майки на дъщери, ^[bd] други пък държаха на гърди новородени дечица, които сучеха последно мляко. ⁵⁰ Но те помнеха сторените им преди от небето благодеяния, паднаха всички на лицата си с една мисъл, като махнаха новородените от гърдите си, ⁵¹ и отправиха силен зов към Властващия над всяка власт да ги помилва и отново да им се яви, застанали вече пред портите на ада.

Молитвата на свещеник Елеазар

6 Тогава някой си Елеазар, мъж на почит от свещениците от околността, достигнал вече старческа възраст и надарен с всякакви житейски добродетели, спря старците около себе си да не призовават светия Бог и отправи следната молитва: ² „Царю всесилни, всевишни Боже Вседържителю, Който с благост управляваш цялото творение! ^3 [be] Погледни милостиво, Отче, към Авраамовото потомство, към децата на светия Яков, към този народ, който Ти определи за Свой свят народ, несправедливо изтребван като чужд на чужда земя. ^4 (KS)Ти погуби фараона, предишния владетел на Египет, който притежаваше множество колесници и се беше изправил с нечестива дързост и високомерни думи, като издави в морето него и надменната му войска, а на израилския народ показа светлата Си милост! ^5 (KT)Ти сломи жестокия асирийски цар Сенахирим, възгордял се с безбройни войски, който бе покорил с меч цялата земя и се бе вдигнал против святия Твой град, изричайки в светотатствена дързост нечестиви слова. Така Ти показа пред очите на много народи Своята сила. ^6 (KU)Ти запази тримата младежи във Вавилон, които доброволно предадоха живота си на огъня, за да не служат на идолите, охлади нажежената пещ, та и косъм да не падне от главите им, а пламъка обърна против всичките им врагове. ^7 (KV)Ти извади жив и невредим Даниил, който, наклеветен от завист, бе хвърлен в ямата на лъвовете, за да бъде разкъсан от тези зверове. ^8 [bf] Ти, Отче, видя и Йона, когато страдаше в утробата на кита сред дълбините на морето, и го предаде жив и здрав на всичките му близки. ⁹ Затова и сега Ти, ненавиждащият дързостта и изпълнен с милост, Покровителю на всички, по-скоро се яви на онези, които са от Израилевия род и търпят обидите на нечестивите езичници, непознаващи закона!

¹⁰ Ако пък нашият живот, откакто бяхме преселени, се е изпълнил с безчестие, погуби ни, Господи, със смърт, каквато Ти си ни избрал, но ни избави от ръката на враговете! ¹¹ Нека безумните не прославят идолите си заради гибелта на Твоите възлюбени и да казват: ‘Не ги избави техният Бог!’ ¹² Ти, вечно Съществуващият, Който има всяка сила и всяка власт, отправѝ поглед сега към нас! Смили се над нас, които трябва да умрем като злосторници поради безумното насилие на нечестивци! ¹³ Нека треперят сега от ужас езичниците пред Твоята непобедима мощ, Преславни, Който имаш сила да спасиш рода на Яков. ¹⁴ Със сълзи Те моли цялото това множество деца и техните родители: ^15 (KW)[bg] нека видят всички езичници, че Ти си с нас, Господи, и не си отвърнал лицето Си от нас. ^[bh] Стори така, както бе казал, Господи, че и в земята на враговете им Ти няма да ги изоставиш!“

Спасението на юдеите

¹⁶ Едва Елеазар бе свършил молитвата и царят пристигна с освирепелите животни и цялата си страховита войска на хиподрума. ¹⁷ Щом юдеите го съзряха, нададоха силни викове към небето, които отекнаха в близките долини и предизвикаха невъобразим ужас навред сред войската. ¹⁸ Тогава великият в Своята слава Вседържител и истински Бог, като яви святото Си лице, отвори небесните врати, откъдето слязоха два сияйни и страшни на вид ангела, които видяха всички освен юдеите. ¹⁹ Те застанаха пред войската, изпълниха със смут и уплаха враговете и ги оковаха неподвижно с вериги. ^20 [bi] Трепет на ужас обзе и тялото на царя и той забрави своя гняв и надменност. ²¹ Тогава слоновете се обърнаха срещу войските, които ги придружаваха, тъпчейки ги и им носеха гибел.

²² А гневът на царя се превърна в разкаяние и сълзи заради предишните му помисли. ²³ Щом чу виковете и видя всички повалени в очакване на гибелта си, той заплака и отправи гневни заплахи към приятелите си: ²⁴ „Недостойни сте да управлявате! В жестокостта си сте надминали и тираните; опитвате се да лишите от живот и власт дори и мене, вашия благодетел, и тайно замисляте нещо пагубно за царството. ²⁵ Кой безразсъдно е събрал тук, далече от домовете им, тези, които тъй вярно браниха крепостите на страната ни? ²⁶ Кой подложи на толкова незаслужен терор тези, които от древни времена са превъзхождали във всичко останалите народи с предаността си към нас и неведнъж са се излагали на най-страшни опасности, които могат да сполетят хората. ²⁷ Развържете, развържете тези несправедливи вериги! Пуснете ги с мир по домовете им, като измолите прошка за стореното преди! ^28 [bj] Освободете синовете на Небесния Вседържител, Живия Бог, Който от времената на предците ни досега непрестанно е дарявал с благоденствие и слава царството ни!“ ²⁹ Това каза царят, а незабавно освободените юдеи, които едва избягнаха смъртта, прославяха своя свят Спасител – Бога.

³⁰ След това царят се върна в града, повика управителя, който отговаряше за приходите, и му заповяда в продължение на седем дена да предоставя на юдеите вино и каквото още е необходимо за едно угощение. Той сметна за достойно там, където очакваха гибелта си, на същото място да отпразнуват с много радост своето спасение. ³¹ Тогава тези, които преди бяха изложени на поругание и достигнаха до ада, дори вече слизаха към него, вместо мъчителната и злощастна смърт устроиха гощавка за спасението си. Обзети от радост, те избраха за трапеза мястото, което им бе отредено за гибел и гроб. ³² И вече не пееха изпълнените със скръб жалостни песни, а подеха песента на предците във възхвала на своя Бог – Спасител и Чудотворец. Изоставиха всяка тъга и ридание и направиха хор, за да изразят радостта си от мирния живот. ³³ По този случай царят също устрои голямо пиршество, като непрестанно отправяше възвишена възхвала към небето заради така неочакваното си спасение. ³⁴ А онези, които преди бяха убедени, че ги очаква гибел, че ще станат храна на хищни птици, и със злорадство ги вписваха в списъците, сега въздишаха, обзети от срам, а пламналата у тях ярост угасна безславно.

³⁵ Юдеите пък, както казахме, направиха споменатия хор и продължиха да празнуват с радостни славословия и псалми. ³⁶ Дори издадоха обща наредба идните поколения да празнуват с веселие определените дни във всяко тяхно селище – не за ядене до насита, а за да си спомнят за изпратеното им от Бога спасение. ³⁷ След това пожелаха от царя да ги пусне по домовете им. ³⁸ Тяхното преброяване в списъците бе извършено от двадесет и петия ден на месец пахон до четвъртия ден на месец епиф, общо четиридесет дена. А погубването им определиха да стане от петия до седмия ден на месец епиф, в продължение на три дена, ^39 [bk] през които Владиката на всички показа по славен начин милостта Си и до един ги запази невредими. ⁴⁰ Те се гощаваха с всичко, което им бе предоставил царят, до четиринадесетия ден на месеца, когато подадоха молба да ги освободи. ⁴¹ Царят се съгласи и написа до всеки от градоначалниците следното послание като израз на великодушното си отношение към юдеите:

Посланието на Филопатор до градоначалниците

7 „Цар Птолемей Филопатор до египетските градоначалници и до всички, удостоени с власт – бъдете здрави и щастливи!

^2 [bl] Здрави сме и ние, и нашите деца, защото великият Бог направлява делата ни според нашето желание. ³ Някои от нашите приятели, водени от зла умисъл към нас, ни убеждаваха да съберем на едно място всички юдеи, които живеят в царството, и да ги накажем с нечувани изтезания като изменници. ⁴ Те изтъкваха още, че докато не бъде сторено това, в царството ни никога няма да настъпи ред заради омразата, която те изпитват към всички народи. ⁵ Доведоха ги дори насила в окови като злосторници, без всякакъв разпит и разследване, и се опитаха да ги погубят, изпълнени с жестокост, каквато и в скитските закони няма. ⁶ Ние обаче строго забранихме това и поради благосклонността, която изпитваме към всички хора, успяхме накрая да им дарим живот, след като узнахме, че Небесният Бог е сигурна закрила за юдеите и винаги ги защитава, както баща синовете си. ^7 [bm] Като взехме предвид неизменното приятелство, което проявяват към нас, и благоразположението им към нашите предци, справедливо ги освободихме от всяко обвинение по какъвто и да било повод. ⁸ Нареждаме още на всеки един от вас да позволи на всички да се завърнат по домовете си, без някой някъде да им причинява някакво зло, нито пък да им се присмива заради безпричинните страдания. ⁹ Бъдете уверени, че ако извършим някакво зло против тях или по някакъв начин ги наскърбим, ще имаме за враг против себе си не човек, а Всевишния Бог, властващ над всяка власт, Който ще отмъсти за всичките ни дела, без ние да можем да избегнем това. Бъдете здрави!“

Завръщането на юдеите в земите им

¹⁰ Като взеха това послание, юдеите не побързаха веднага да си тръгнат, а помолиха царя онези от юдейския народ, които самоволно са отстъпили от Светия Бог и от Божия закон, да получат от тях подобаващото наказание. ¹¹ Изтъкнаха още, че онези, които от чревоугодие са престъпили божествените наредби, никога няма да са благоразположени и към царската власт. ¹² Царят прие, че те казват истината, и се съгласи да им предостави пълномощие безпрепятствено да изтребят навред в царството му онези, които са престъпили Божия закон, при това без неговото изрично позволение и царски надзор. ¹³ Тогава, като изразиха благодарността си към него по подобаващ начин, свещениците и цялото множество нададоха възглас „Алилуя!“ и радостни си тръгнаха. ¹⁴ И те наказваха и убиваха за назидание всеки срещнат по пътя свой сънародник, който се беше осквернил. ¹⁵ В онзи ден избиха повече от триста мъже и тържествуваха тогава от радост, защото погубваха нечестивци. ¹⁶ А те самите, изпитали докрай радостта от спасението останаха верни на Бога до смърт. Потеглиха от града, увенчани с всякакви благоуханни цветя, сред веселие и възгласи, като пееха сладкогласни песни за възхвала и благодаряха на Бога на предците си, вечния Спасител на Израил.

¹⁷ Щом пристигнаха в Птолемаида, наричана „Родофор“ поради благоприятната почва за отглеждане на рози, където по взаимна уговорка корабите ги изчакаха седем дена, ¹⁸ те устроиха тук пиршество заради спасението си, понеже царят щедро ги бе снабдил с всичко необходимо за всеки, докато стигне до дома си. ¹⁹ Понеже бяха слезли на сушата с мир и подобаващи хвалебни песни, решиха и тук да отпразнуват с веселие дните на престоя си. ²⁰ Тези дни те осветиха, като ги вписаха върху възпоменателен стълб, а на мястото на пиршеството издигнаха храм за молитва. След това продължиха нататък по суша, по море или река, всеки към дома си – невредими, свободни, изпълнени с радост, под закрилата на царската заповед. ^21 [bn] Сега те придобиха по-голяма сила и почит, отколкото преди, и станаха страшни за враговете си, без изобщо да бъдат притеснявани по някакъв начин за имуществото си. ²² И всички получиха по опис онова, което бяха притежавали, така че ако някой беше заграбил нещо, връщаше им го, обзет от голям страх, защото Великият Бог им бе сторил велики благодеяния, за да дойде най-после тяхното спасение. ²³ Благословен да е Спасителят на Израил за вечни времена! Амин.

Родословие на Иисус Христос

1 ^(KX)Книга за родословието на Иисус Христос, Син на Давид, Син на Авраам. ² От Авраам се роди Исаак, от Исаак се роди Яков, от Яков се родиха Юда и братята му, ^3 (KY)от Юда се родиха Фарес и Зара от Тамар, от Фарес се роди Есром, от Есром се роди Арам, ⁴ от Арам се роди Аминадав, от Аминадав се роди Наасон, от Наасон се роди Салмон, ^5 (KZ)от Салмон се роди Вооз от Раав, от Вооз се роди Овид от Рут, от Овид се роди Йесей, ^6 (LA)от Йесей се роди цар Давид.

От цар Давид се роди Соломон от жената на Урия, ⁷ от Соломон се роди Ровоам, от Ровоам се роди Авия, от Авия се роди Аса, ⁸ от Аса се роди Йосафат, от Йосафат се роди Йорам, от Йорам се роди Озия, ⁹ от Озия се роди Йоатам, от Йоатам се роди Ахаз, от Ахаз се роди Езекия, ¹⁰ от Езекия се роди Манасия, от Манасия се роди Амон, от Амон се роди Йосия, ^11 (LB)от Йосия се роди Йоаким, от Йоаким^[bo] се родиха Йехония и братята му – по време на преселението във Вавилония.

¹² А след преселението във Вавилония от Йехония се роди Салатиил, от Салатиил се роди Зоровавел, ¹³ от Зоровавел се роди Авиуд, от Авиуд се роди Елиаким, от Елиаким се роди Азор, ¹⁴ от Азор се роди Садок, от Садок се роди Ахим, от Ахим се роди Елиуд, ¹⁵ от Елиуд се роди Елеазар, от Елеазар се роди Матан, от Матан се роди Яков, ¹⁶ от Яков се роди Йосиф, мъжът на Мария, която роди Иисус, наричан Христос. ¹⁷ И тъй, всичките родове от Авраам до Давид са четиринадесет, и от Давид до преселението във Вавилония – четиринадесет рода, и от преселението във Вавилония до Христос – четиринадесет рода.

Раждане на Иисус Христос

^18 (LC)А раждането на Иисус Христос стана тъй: след като майка Му Мария беше сгодена за Йосиф, още преди да се бяха събрали, оказа се, че тя е заченала от Светия Дух. ¹⁹ А Йосиф, мъжът ѝ, понеже беше праведен и не искаше да я изложи на посрама, предпочете да я напусне тайно. ²⁰ Но докато той обмисляше това, ето Господен ангел му се яви насън и каза: „Йосифе, сине Давидов, не се бой да приемеш Мария за своя жена, понеже заченатото в нея е от Светия Дух. ^21 (LD)Тя ще роди Син и ти ще Му дадеш името Иисус, защото Той ще спаси Своя народ от греховете му.“ ²² А всичко това стана, за да се изпълни казаното от Господа чрез пророка: ^23 (LE)„Ето девица ще зачене и ще роди Син и ще Го назоват с името Емануил“, което означава с нас е Бог. ²⁴ След като Йосиф се събуди, направи така, както му беше заповядал Господният ангел, и прие жена си. ²⁵ И той не я познаваше, докато^[bp] тя роди своя първороден Син. И Му даде името Иисус.

Поклонение на мъдреците

2 ^(LF)А след като Иисус се роди във Витлеем юдейски в дните на цар Ирод, ето мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим и питаха: ^2 (LG)„Къде е родилият се юдейски Цар, защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним?“ ³ Като чу това, цар Ирод се смути, а заедно с него цял Йерусалим. ⁴ Тогава той събра всички първосвещеници и книжници на народа и ги питаше: „Къде трябва да се роди Христос?“ ^5 (LH)А те му казаха: „Във Витлеем юдейски, защото тъй е писано чрез пророка:

^6 (LI)‘И ти, Витлееме, земя на Юдея, съвсем не си най-маловажен между първенстващите градове на Юдея; защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще пасе Моя народ – Израил’.“

⁷ Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно времето, когато се е появила звездата. ⁸ И като ги изпрати във Витлеем, каза: „Идете, разпитайте грижливо за Младенеца. И като Го намерите, обадете ми, за да отида и аз да Му се поклоня.“

⁹ Те изслушаха царя и заминаха. И ето звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, където се намираше Младенецът. ¹⁰ Като видяха звездата, те се зарадваха твърде много. ^11 (LJ)И влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, наведоха се до земята и Му се поклониха. След това разтвориха своите ковчежета със съкровища и Му принесоха дарове – злато, ливан и смирна. ¹² И тъй като им бе указано насън да не се връщат при Ирод, те заминаха за страната си по друг път.

Бягство в Египет

^13 (LK)А след като си заминаха, ето Господен ангел се яви насън на Йосиф и му каза: „Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там, докато ти кажа, защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.“ ¹⁴ Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем и замина за Египет. ^15 (LL)И остана там до смъртта на Ирод, за да се сбъдне изреченото от Господа чрез пророка, който казва: „От Египет извиках Сина Си.“

Избиване на младенците

¹⁶ Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, твърде много се разгневи и заповяда да бъдат убити всички момченца във Витлеем и околностите му по-малки от две години според времето, което той беше точно узнал от мъдреците. ¹⁷ Така се сбъдна изреченото от пророк Йеремия, който казва:

^18 (LM)„Глас се чу в Рама, плач и ридание, и силни вопли; Рахил оплакваше децата си и не искаше да се утеши, защото вече ги няма.“

Завръщане от Египет в Назарет

¹⁹ А след като Ирод умря, ето ангел Господен се яви насън на Йосиф в Египет ²⁰ и каза: „Стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в израилската земя, защото измряха онези, които искаха живота на Младенеца.“ ²¹ И той стана, взе Младенеца и майка Му и се върна в израилската земя.

²² Но като чу, че в Юдея царува Архелай, наследил баща си Ирод, уплаши се да отиде там. И след като бе предупреден от Бога насън, замина за пределите на Галилея. ^23 (LN)Като пристигна, той се засели в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците за Месия, че ще се нарече Назорей^[bq].

Проповед на Йоан Кръстител

3 ^(LO)(LP)(LQ)В онези дни Йоан Кръстител дойде и проповядваше в юдейската пустиня, ^2 (LR)и казваше: „Покайте се, понеже наближи небесното царство.“ ^3 (LS)Защото Йоан беше този, за когото е казал пророк Исаия: „Гласът на викащия в пустинята призовава: ‘Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за Него’.“

^4 (LT)(LU)Йоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед. ⁵ Тогава Йерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска околност излизаха при него ⁶ и се кръщаваха от него в река Йордан, след като изповядваха греховете си.

^7 (LV)И когато Йоан видя мнозина фарисеи и садукеи, че идват при него да бъдат кръстени, им каза: „Змийски изчадия, кой ви подсети да бягате от идващото Божие наказание? ⁸ Затова сторете плод, достоен за покаяние, ^9 (LW)и не се успокоявайте, като си казвате: ‘Авраам е нашият баща’; защото, казвам ви, Бог може и от тези камъни да въздигне потомци на Авраам. ^10 (LX)А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и хвърля в огъня.

^11 (LY)Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, ще ви кръсти със Светия Дух и с огън, понеже Той е много по-силен от мене. И аз не съм достоен да Му понеса обувките. ^12 (LZ)Неговата лопата е в ръката Му и Той ще очисти мястото Си за вършеене, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасващ огън.“

Кръщение на Иисус Христос

^13 (MA)Тогава Иисус дойде от Галилея край Йордан при Йоан, за да бъде кръстен от него. ¹⁴ А Йоан Го възпираше и казваше: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?“ ¹⁵ Но в отговор Иисус му каза: „Остави това сега, понеже на нас подобава да изпълним цялата Божия правда.“ Тогава Йоан се съгласи. ^16 (MB)И след като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата. И, ето отвориха Му се небесата и видя Божия Дух да слиза като гълъб и да се спуска над Него. ^17 (MC)И, ето чу се глас от небесата: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“

Изкушение в пустинята

4 ^(MD)(ME)Тогава Иисус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. ^2 (MF)И след като пости четиридесет дена и четиридесет нощи, Иисус най-сетне огладня. ³ Тогава изкусителят се приближи към Него и рече: „Ако си Божий Син, кажи на тези камъни да станат хлябове.“ ^4 (MG)А Той в отговор каза: „Писано е: ‘Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което излиза от устата на Господа’.“

⁵ Тогава дяволът Го заведе в святия град Йерусалим и Го остави на най-високото място на храма, ^6 (MH)и Му каза: „Ако си Божий Син, хвърли се долу, защото е писано: ‘Ще заповяда Бог на ангелите Си за тебе и на ръце ще те вземат, да не би да удариш крака си в камък’.“ ^7 (MI)Иисус Му рече: „Писано е също: ‘Не изкушавай Господа, своя Бог’.“

⁸ Най-после дяволът Го заведе на една много висока планина и Му показа всички царства на света и тяхната слава, ⁹ и Му каза: „Всичко това ще Ти дам, ако се наведеш до земята и ми се поклониш.“ ^10 (MJ)Тогава Иисус му каза: „Махни се от Мене, сатана, защото е писано: ‘На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи’.“

¹¹ Тогава дяволът Го остави и, ето ангели дойдоха и Му служеха.

Начало на общественото служение на Иисус Христос

^12 (MK)(ML)А след като Иисус чу, че Йоан е затворен, отиде в Галилея. ¹³ И като напусна Назарет, дойде и се засели в Капернаум край езерото, в Завулоновите и Нефталимовите предели, ¹⁴ за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

^15 (MM)„В Завулоновата и Нефталимовата земя – по крайезерния път, отвъд Йордан, в езическа Галилея, ^16 (MN)народът, който тънеше в мрак, видя голяма светлина и за онези, които живееха в страната на смъртната сянка, изгря светлина.“

^17 (MO)Оттогава Иисус започна да проповядва, казвайки: „Покайте се, защото небесното царство наближи.“

Призоваване на галилейските рибари

^18 (MP)И като вървеше край Галилейското езеро, видя двама братя – Симон, наречен Петър, и брат му Андрей – да хвърлят мрежа в езерото, понеже бяха рибари. ¹⁹ И Той им каза: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.“ ²⁰ Те веднага оставиха мрежите и тръгнаха след Него. ²¹ И като продължи по-нататък, видя други двама братя – Яков Зеведеев и брат му Йоан – с баща им Зеведей, които приготвяха мрежите си в лодка, и ги повика. ²² Те веднага оставиха лодката и баща си и тръгнаха след Него.

Иисус Христос поучава и лекува в Галилея

^23 (MQ)Иисус ходеше по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше благовестието^[br] за Божието царство и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. ^24 (MR)И разнесе се вестта за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички страдащи от всякакви болести и недъзи, обхванати от бяс^[bs], лунатици и парализирани; и Той ги изцели. ²⁵ И големи множества народ вървяха след Него – от Галилея и Десетоградието, от Йерусалим и Юдея и от другата страна на Йордан.