Bible in 90 Days

10 След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,

^2 (A)и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

^3 (B)Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.

^4 (C)Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

^5 (D)И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!

⁶ И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;

^7 (E)и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.

⁸ И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;

⁹ изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.

¹⁰ В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:

^11 (F)и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.

^12 (G)Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.

^13 (H)Горко ти, Хоразине! Горко ти, Вит саидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;

¹⁴ обаче, на Тир и Сидон ще бъде полеко в съда, отколкото вам.

¹⁵ И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.

^16 (I)Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.

¹⁷ Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.

¹⁸ А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;

^19 (J)ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;

^20 (K)обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

^21 (L)В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

²² И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и комуто Синът иска да открие.

^23 (M)И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.

^24 (N)Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.

^25 (O)И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?

²⁶ А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?

^27 (P)Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.

^28 (Q)Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.

²⁹ Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?

³⁰ Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.

^31 (R)Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.

³² Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.

³³ Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,

³⁴ и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.

³⁵ А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.

³⁶ И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?

³⁷ Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.

^38 (S)И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.

³⁹ Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.

⁴⁰ А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне.

⁴¹ Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

⁴² а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.

11 И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си.

^2 (T)А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;

^3 (U)насъщния ни хляб давай ни всеки ден;

^4 (V)и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.

⁵ И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба,

⁶ защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа;

⁷ а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, –

⁸ казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска.

^9 (W)И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;

¹⁰ защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.

^11 (X)И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба?

¹² Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

^13 (Y)И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светии на ония, които Му искат?

^14 (Z)Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше.

^15 (AA)А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз.

^16 (AB)А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.

^17 (AC)Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада;

¹⁸ ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете.

¹⁹ И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.

^20 (AD)Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие.

²¹ Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност;

²² когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му.

²³ Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.

^24 (AE)Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох;

²⁵ и като дойде, намира я пометена и наредена;

^26 (AF)тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

^27 (AG)А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!

²⁸ А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

^29 (AH)Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;

³⁰ защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.

^31 (AI)Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.

^32 (AJ)Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.

^33 (AK)Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.

^34 (AL)Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно;

³⁵ и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина.

³⁶ Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние.

³⁷ И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата.

^38 (AM)А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда.

^39 (AN)Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство.

⁴⁰ Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното?

^41 (AO)Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.

^42 (AP)Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте.

^43 (AQ)Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата.

⁴⁴ Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят.

⁴⁵ На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш.

^46 (AR)Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.

⁴⁷ Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха,

⁴⁸ с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.

^49 (AS)Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят,

⁵⁰ за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира,

^51 (AT)от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род.

^52 (AU)Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.

⁵³ И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща,

⁵⁴ като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.

12 ^(AV)Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други, Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

^2 (AW)Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае;

³ затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите.

^4 (AX)А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят;

⁵ но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте.

^6 (AY)Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога.

^7 (AZ)А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни.

^8 (BA)И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели;

^9 (BB)а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели.

^10 (BC)И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости.

^11 (BD)А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете;

¹² защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

¹³ Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството.

¹⁴ А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?

^15 (BE)При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.

¹⁶ И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила;

¹⁷ и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.

¹⁸ И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,

^19 (BF)и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.

^20 (BG)Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?

^21 (BH)Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

^22 (BI)И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете:

²³ душата струва повече от храната, и тялото – от облеклото.

^24 (BJ)Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците!

²⁵ Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът?

²⁶ И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото?

²⁷ Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.

²⁸ И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци!

²⁹ Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте,

³⁰ защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това;

^31 (BK)но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.

³² Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.

^33 (BL)Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда;

³⁴ защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

^35 (BM)Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени;

³⁶ и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.

³⁷ Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи.

³⁸ И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги.

^39 (BN)Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.

⁴⁰ Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.

⁴¹ Тогава Петър Му рече: Господи, за нас ли казваш тая притча, или за всички?

^42 (BO)А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна?

⁴³ Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;

⁴⁴ истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.

⁴⁵ Ако пък оня слуга каже в сърцето си: скоро няма да дойде господарят ми, и почне да бие слуги и слугини, да яде и да пие, и да се напива, –

⁴⁶ господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, и ще го отдели и подложи на еднаква участ с неверните.

^47 (BP)А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много;

⁴⁸ който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква.

⁴⁹ Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!

^50 (BQ)С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!

^51 (BR)Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а – раздяла;

⁵² защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима;

^53 (BS)баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

^54 (BT)Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; тъй и бива;

⁵⁵ а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива.

⁵⁶ Лицемерци, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате?

⁵⁷ А защо и сами от себе си не съдите, що е право?

^58 (BU)Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница;

⁵⁹ казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.

13 В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им.

² Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха?

³ Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.

⁴ Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим?

⁵ Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.

^6 (BV)И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери;

^7 (BW)и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?

⁸ Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор,

⁹ и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.

¹⁰ В една от синагогите Той поучаваше в събота;

¹¹ и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

¹² Като я видя Иисус, повика я и рече ѝ: жено, освобождаваш се от недъга си!

¹³ И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

^14 (BX)При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.

¹⁵ Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?

¹⁶ А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?

¹⁷ И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

^18 (BY)А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?

¹⁹ Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.

^20 (BZ)И пак рече: на какво да оприлича царството Божие?

²¹ Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.

^22 (CA)И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.

²³ А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:

^24 (CB)подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.

^25 (CC)След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте. –

²⁶ тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.

^27 (CD)И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.

²⁸ Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.

^29 (CE)И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.

^30 (CF)И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

³¹ В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие.

³² И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша;

³³ но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим.

^34 (CG)Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!

³⁵ Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!

14 Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;

² и ето, застана пред Него един човек, болен от красник.

³ Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота?

⁴ Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати.

⁵ След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден?

⁶ И не можаха да Му отговорят на това.

⁷ А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча:

^8 (CH)кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе,

⁹ и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.

¹⁰ Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;

^11 (CI)защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

^12 (CJ)А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата.

¹³ Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи,

¹⁴ и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните.

¹⁵ Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие!

^16 (CK)А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;

¹⁷ и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.

¹⁸ И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.

¹⁹ Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.

²⁰ Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.

^21 (CL)И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.

²² И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.

²³ И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.

^24 (CM)Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.

²⁵ С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече:

^26 (CN)ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик;

^27 (CO)и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

²⁸ Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването ѝ,

²⁹ та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат,

³⁰ и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?

³¹ Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди?

³² Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир.

³³ Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.

^34 (CP)Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена?

³⁵ Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!

15 Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.

² А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.

³ Но Иисус им каза тая притча:

^4 (CQ)кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?

⁵ А като я намери, вдига я на раменете си радостен;

⁶ и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.

⁷ Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

⁸ Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери?

⁹ А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.

¹⁰ Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.

¹¹ И още каза: един човек имаше двама сина;

¹² и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.

¹³ Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.

¹⁴ А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;

¹⁵ и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;

¹⁶ и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.

¹⁷ А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!

¹⁸ Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,

¹⁹ и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.

²⁰ И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.

²¹ А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

²² А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;

²³ па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,

^24 (CR)защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.

²⁵ А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;

²⁶ и като повика едного от слугите, попита: що е това?

²⁷ Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

²⁸ Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.

²⁹ Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;

³⁰ а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.

³¹ А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;

³² а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

16 А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;

² и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.

³ Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;

⁴ сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.

⁵ И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?

⁶ Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.

⁷ После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.

⁸ И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.

^9 (CS)И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.

^10 (CT)Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.

¹¹ И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?

¹² И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

^13 (CU)Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.

^14 (CV)Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха.

^15 (CW)Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.

^16 (CX)Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него.

^17 (CY)Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне.

^18 (CZ)Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува.

¹⁹ Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.

²⁰ Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му

²¹ и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.

²² Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;

²³ и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му

²⁴ и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.

^25 (DA)Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;

²⁶ па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.

²⁷ А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,

²⁸ защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.

^29 (DB)Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.

³⁰ А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.

³¹ Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

17 ^(DC)Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:

² за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.

^3 (DD)Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му;

⁴ и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се – прости му.

⁵ И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.

^6 (DE)А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.

⁷ Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;

⁸ няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?

⁹ Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.

^10 (DF)Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.

^11 (DG)Като отиваше за Иерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея.

^12 (DH)И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч

¹³ и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!

^14 (DI)Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.

¹⁵ А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,

¹⁶ и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.

¹⁷ Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?

¹⁸ Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?

¹⁹ И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.

²⁰ А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,

²¹ и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.

²² И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;

^23 (DJ)и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, – не ходете и не дирете;

²⁴ понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.

^25 (DK)Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.

^26 (DL)И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески:

²⁷ ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.

^28 (DM)Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха;

²⁹ но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;

³⁰ тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.

³¹ В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.

^32 (DN)Спомняйте си Лотовата жена.

^33 (DO)Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.

³⁴ Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;

^35 (DP)две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят;

³⁶ двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.

^37 (DQ)На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.

18 ^(DR)Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,

² като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.

³ В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.

⁴ Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,

⁵ но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.

⁶ И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!

^7 (DS)Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?

⁸ Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?

^9 (DT)Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:

¹⁰ двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.

^11 (DU)Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:

¹² постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

¹³ А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!

^14 (DV)Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

^15 (DW)Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.

^16 (DX)Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.

¹⁷ Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.

^18 (DY)И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

¹⁹ А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;

^20 (DZ)знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.

²¹ А той рече: всичко това съм опазил от младини.

^22 (EA)Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.

²³ А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.

^24 (EB)Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!

²⁵ Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

²⁶ Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?

²⁷ Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.

^28 (EC)Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

²⁹ Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,

³⁰ и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.

^31 (ED)И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците:

^32 (EE)понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,

³³ ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.

³⁴ Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.

^35 (EF)А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;

³⁶ и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?

³⁷ Обадиха му, че Иисус Назорей минава.

³⁸ Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!

³⁹ Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!

⁴⁰ Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:

⁴¹ какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.

⁴² Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.

⁴³ И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

19 След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.

² И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,

³ искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;

⁴ и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.

⁵ Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.

⁶ И той бързо слезе и Го прие с радост.

⁷ И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.

^8 (EG)А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.

⁹ Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,

^10 (EH)понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

¹¹ А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –

^12 (EI)и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;

¹³ и като повика десет свои слуги, даде им десет мини^[a] и им рече: търгувайте, докле се завърна.

¹⁴ Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.

¹⁵ И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.

¹⁶ Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.

^17 (EJ)И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.

¹⁸ Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.

¹⁹ Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.

²⁰ Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,

²¹ понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.

^22 (EK)Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;

²³ тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?

²⁴ И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.

²⁵ (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)

^26 (EL)Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;

^27 (EM)а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.

²⁸ Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.

^29 (EN)И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици

³⁰ и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.

³¹ И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.

³² Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.

³³ А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?

³⁴ Те отговориха: то е потребно Господу.

^35 (EO)И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.

³⁶ И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.

³⁷ А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,

^38 (EP)като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!

³⁹ И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.

^40 (EQ)Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.

⁴¹ И когато се приближи и видя града, заплака за него

⁴² и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,

^43 (ER)понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,

⁴⁴ и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.

^45 (ES)И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,

^46 (ET)и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.

⁴⁷ И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,

⁴⁸ и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.

20 ^(EU)В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите

² и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?

³ Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:

⁴ кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?

⁵ А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?

^6 (EV)Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.

⁷ И отговориха: не знаем, откъде беше.

⁸ Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

^9 (EW)И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;

¹⁰ и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.

¹¹ Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.

¹² Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.

¹³ Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.

^14 (EX)Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.

^15 (EY)И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?

¹⁶ Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!

^17 (EZ)Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?

¹⁸ Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

¹⁹ И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.