Bible in 90 Days
6 След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.
2 Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.
3 Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.
4 (A)И приближаваше Пасха, празникът иудейски.
5 (B)А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?
6 А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.
7 Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:
9 тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
10 Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.
11 Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.
12 И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.
13 (C)И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.
14 (D)Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
15 А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
16 Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17 (E)и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18 Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19 И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
20 Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
21 Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
22 На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
23 При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
24 И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
25 И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?
26 Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 (F)Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
28 Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?
29 (G)Иисус им отговори и рече: делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.
30 А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?
31 (H)Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“.
32 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.
34 А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.
35 (I)Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
36 Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.
37 Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;
38 (J)защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
39 (K)А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
40 Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.
41 Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.
42 (L)И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?
43 Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 (M)У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.
46 (N)Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.
47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 (O)Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
50 а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
52 Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?
53 (P)А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.
54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.
56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.
58 Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.
59 Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.
60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?
61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?
62 (Q)Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди?
63 (R)Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.
64 (S)Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.
65 (T)И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.
66 От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.
67 Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,
69 (U)и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.
70 (V)Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.
71 Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.
7 После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият.
2 (W)Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри.
3 Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш.
4 Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света.
5 Защото нито братята Му вярваха в Него.
6 На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно.
7 (X)Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши.
8 Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.
9 Това като им каза, остана си в Галилея.
10 Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом.
11 А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи?
12 (Y)И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа.
13 (Z)Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.
14 Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
15 И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
16 (AA)Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
17 (AB)който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
19 (AC)Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
21 Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
22 (AD)Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
23 Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, – на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
24 (AE)Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
25 Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
26 Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
27 (AF)Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
28 (AG)Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
29 Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
30 (AH)Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка. защото часът Му още не бе дошъл.
31 (AI)И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?
32 Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.
33 А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;
34 (AJ)ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.
35 А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?
36 Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?
37 (AK)А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
38 Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
39 (AL)Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.
40 (AM)Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.
41 Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?
42 (AN)Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давиловото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?
43 (AO)И тъй, у народа произлезе разпра за Него.
44 А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.
45 Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте?
46 Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.
47 Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?
48 Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?
49 Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.
50 (AP)Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:
51 (AQ)осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?
52 Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.
53 И всеки си отиде у дома си.
8 А Иисус отиде на Елеонската планина.
2 И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.
3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,
4 рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;
5 (AR)а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?
6 Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.
7 А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.
8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
9 А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.
10 Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус ѝ рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?
11 Тя отговори: никой, Господи! Иисус ѝ рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.
12 (AS)Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.
13 Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.
14 Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.
15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
16 Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.
17 (AT)А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.
18 (AU)Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.
19 Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.
20 Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.
21 (AV)И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.
22 Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?
23 (AW)Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.
24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.
25 Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.
26 Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.
27 Не разбраха, че им говореше за Отца.
28 (AX)А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.
29 Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.
30 Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
31 Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,
32 (AY)и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?
34 (AZ)Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.
35 (BA)А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно.
36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас.
38 Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец.
39 (BB)Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови.
40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил.
41 Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога.
42 Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.
43 Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.
44 (BC)Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.
45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.
46 Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?
47 (BD)Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
48 На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?
49 Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.
50 Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.
51 Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.
52 Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.
53 Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?
54 (BE)Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог,
55 но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.
56 (BF)Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.
57 На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години – и си видял Авраама?
58 Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.
59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.
9 И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2 Учениците Му Го попитаха и казваха: Равѝ, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3 Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
4 (BG)Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
5 (BH)Докле съм в света, светлина съм на света.
6 (BI)Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
7 (BJ)и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
8 А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
10 Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
11 Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
12 Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
13 Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.
14 А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.
15 Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.
16 (BK)Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.
17 (BL)Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.
18 Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал
19 и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
20 Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
21 а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
22 (BM)Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.
23 Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
24 Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
25 Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26 Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29 (BN)Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
30 Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.
31 (BO)Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.
32 (BP)Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.
33 Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
34 Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
35 Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
36 Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
37 Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
38 А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.
39 (BQ)А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.
40 Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи?
41 (BR)Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.
10 Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
2 а който влиза през вратата, пастир е на овците:
3 нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
4 и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
5 подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
6 Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
7 Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
8 (BS)Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
9 (BT)Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
10 Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
11 (BU)Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
12 а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
13 Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
14 (BV)Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
15 Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.
16 (BW)Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
17 (BX)Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.
18 (BY)Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.
19 Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите.
20 (BZ)И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?
21 Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?
22 (CA)И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше.
23 И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.
24 Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.
25 (CB)Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.
26 (CC)Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.
27 Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,
28 и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.
29 (CD)Моят Отец, Който Ми ги даде, е поголям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.
30 Аз и Отец едно сме.
31 (CE)Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.
32 Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?
33 Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог.
34 (CF)Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?
35 Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),
36 (CG)на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?
37 Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте;
38 (CH)ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.
39 Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им
40 (CI)и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там.
41 (CJ)Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско.
42 И мнозина там повярваха в Него.
11 Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта.
2 (CK)(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
3 Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
4 (CL)Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
5 А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.
6 А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
7 След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
8 (CM)Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
9 (CN)Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
10 (CO)а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
11 Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
14 Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
15 ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
17 Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
18 А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;
19 и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
20 Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
21 Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
22 Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
23 Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.
24 (CP)Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
25 Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
26 (CQ)И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
27 (CR)Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
28 Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
29 Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
30 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
31 Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.
32 А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
33 Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
34 и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Иисус се просълзи.
36 Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
37 (CS)Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
38 А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ.
39 Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
40 Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
41 Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
44 И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
45 Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.
47 (CT)Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.
48 Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.
49 Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
50 (CU)нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.
51 И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
52 (CV)и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.
53 (CW)От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.
54 Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
55 (CX)Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.
56 Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?
57 А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.
12 (CY)Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.
2 (CZ)Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
3 Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
4 Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:
5 защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?
6 (DA)Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
7 А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.
8 (DB)Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.
9 Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,
11 защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
12 На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,
13 (DC)взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
15 (DD)„не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“.
16 Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
17 Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
18 Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
19 А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.
20 Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;
21 те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.
22 Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.
23 Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.
24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.
25 (DE)Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.
26 (DF)Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
27 (DG)Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.
28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.
29 А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.
30 Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.
31 (DH)Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.
32 (DI)И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.
33 А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
34 (DJ)Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?
35 Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.
37 Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,
38 (DK)за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?“
39 Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:
40 (DL)„Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“.
41 Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.
42 Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 (DM)защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
44 А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;
45 и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.
46 (DN)Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.
47 (DO)И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.
48 (DP)Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.
49 (DQ)Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.
50 И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.
13 (DR)Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.
2 И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде,
3 (DS)Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 (DT)стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се;
5 после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.
6 Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?
7 Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.
8 Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10 (DU)Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.
11 Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.
12 А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?
13 (DV)Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.
14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.
15 Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.
16 (DW)Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.
17 Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.
18 (DX)Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: „който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си“.
19 (DY)Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз.
20 (DZ)Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил.
21 (EA)Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.
23 (EB)А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.
24 Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.
25 Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?
26 Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.
27 И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.
28 Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.
29 А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или – да раздаде нещо на сиромаси.
30 Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.
31 (EC)Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.
32 Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.
33 (ED)Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.
34 (EE)Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.
36 Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.
37 Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.
38 (EF)Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.
14 Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.
2 В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място.
3 (EG)И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.
4 А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.
5 Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?
6 (EH)Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
7 Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.
8 Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни.
9 Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?
10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.
11 Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.
12 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си.
13 (EI)И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.
14 Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя.
15 Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.
16 И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,
17 (EJ)Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.
18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.
19 (EK)Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете.
20 В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас.
21 Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.
22 Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света?
23 (EL)Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.
24 (EM)Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил.
25 Това ви казах, бидейки с вас.
26 (EN)А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.
27 (EO)Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.
28 Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е поголям от Мене.
29 И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате.
30 (EP)Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо.
31 (EQ)Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя. Станете, да си идем оттук.
15 Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят.
2 (ER)Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.
3 (ES)Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал.
4 Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.
5 (ET)Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.
6 (EU)Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.
7 (EV)Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.
8 С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици.
9 Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.
10 Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.
11 Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.
12 (EW)Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.
13 Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.
14 Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.
15 (EX)Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.
16 (EY)Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.
17 Това ви заповядвам: да любите един другиго.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.