Bible in 90 Days
18 (A)Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.
19 Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.
20 (B)Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.
21 (C)Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил.
22 Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.
23 Който Мене мрази, мрази и Отца Ми.
24 Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми.
25 (D)Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.
26 (E)А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;
27 (F)а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.
16 Това ви казах, за да се не съблазните.
2 Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.
3 (G)И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене.
4 (H)Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас.
5 (I)А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш?
6 Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга.
7 (J)Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя;
8 и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:
9 за грях, че не вярват в Мене;
10 за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите;
11 (K)а за съд, че князът на тоя свят е осъден.
12 Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе.
13 (L)А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.
14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.
15 (M)Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.
16 Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.
17 Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца?
18 И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем какво говори.
19 Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите?
20 Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.
21 Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.
22 (N)Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме;
23 (O)и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.
24 Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
25 Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца.
26 (P)Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас;
27 (Q)защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл.
28 Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.
29 Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш.
30 Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл.
31 Отговори им Иисус: сега ли вярвате?
32 (R)Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене.
33 (S)Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.
17 (T)Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,
2 (U)според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.
3 (V)А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;
4 Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.
5 (W)И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.
6 (X)Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.
7 Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;
8 (Y)защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
9 Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.
10 (Z)И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.
11 (AA)Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
12 (AB)Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.
13 А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
14 (AC)Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.
16 Те не са от света, както и Аз не съм от него.
17 (AD)Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.
18 (AE)Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света;
19 (AF)и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,
21 (AG)да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22 И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;
23 Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.
24 (AH)Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.
25 Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил;
26 (AI)и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.
18 (AJ)Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.
2 А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
3 (AK)Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.
4 А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?
5 Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.
6 И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.
8 Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;
9 (AL)за да се сбъдне словото, казано от Него: „от ония, които си Ми дал, никого не погубих“.
10 (AM)А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
11 Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?
12 Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,
13 (AN)и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.
14 (AO)А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.
15 След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.
16 А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.
17 (AP)Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.
18 А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.
20 Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.
21 Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.
22 Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?
23 Иисус му отвърна: ако говорих зле, докажи злото; ако ли – добре, защо Ме биеш?
24 (AQ)Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.
25 А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.
26 Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?
27 Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.
28 (AR)Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
29 Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?
30 Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
31 Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;
32 (AS)за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
33 (AT)Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?
34 Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?
35 Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?
36 (AU)Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.
37 (AV)А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
38 Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.
39 (AW)Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?
40 (AX)Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара̀ва. Вара̀ва пък беше разбойник.
19 (AY)Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.
2 И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,
3 и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.
4 (AZ)Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.
5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!
6 (BA)А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпиете, защото аз не намирам у Него вина.
7 (BB)Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.
8 Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.
9 (BC)И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.
10 Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?
11 (BD)Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
12 От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.
13 Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон[a], а по еврейски Гавата.
14 Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!
15 Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.
16 И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.
17 (BE)И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота;
18 там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса.
19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски.
20 Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.
21 А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.
22 Пилат отговори: каквото писах, писах.
23 (BF)Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.
24 (BG)Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците.
25 (BH)При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
26 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!
27 После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.
28 (BI)След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.
29 Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.
30 А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.
31 (BJ)И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.
32 Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.
33 А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;
34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.
35 И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.
36 (BK)Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“.
37 (BL)И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“.
38 (BM)След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово.
39 (BN)Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
40 Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.
41 На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган.
42 Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.
20 (BO)В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2 Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3 Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4 И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5 И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6 (BP)След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7 пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а – свита отделно на едно място.
8 Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9 (BQ)защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10 Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
11 (BR)А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12 и вижда два Ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13 И те ѝ казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14 (BS)Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15 Иисус ѝ казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16 Иисус ѝ казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“ което значи Учителю.
17 (BT)Иисус ѝ казва: не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18 Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това ѝ казал.
19 (BU)А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!
20 (BV)И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21 (BW)А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.
22 И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.
23 (BX)На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
24 А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус.
25 (BY)Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!
27 После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28 Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
29 (BZ)Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.
30 (CA)И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга.
31 (CB)А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
21 (CC)След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй:
2 бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му.
3 Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ.
4 (CD)А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус.
5 Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не.
6 А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба.
7 Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето.
8 А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата.
9 А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб.
10 Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте.
11 Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра.
12 Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ.
13 (CE)Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата.
14 Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.
15 А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16 (CF)Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17 Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, задето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
18 (CG)Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
19 А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
20 (CH)А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?
21 Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя – какво?
22 Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.
23 И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?
24 (CI)Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
25 (CJ)Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
1 (CK)Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи
2 (CL)до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,
3 (CM)на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;
4 (CN)и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;
5 (CO)защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светии.
6 (CP)Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?
7 А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;
8 (CQ)но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.
9 (CR)И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.
10 И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи
11 (CS)и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
12 Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път[b].
13 (CT)И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.
14 Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.
15 И в тия дни стана Петър посред учениците и рече
16 (CU)(а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светии чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,
17 защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;
18 (CV)но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;
19 и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива.
20 (CW)Защото в книгата на Псалмите е писано: „жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него“, и: „достоинството му друг да вземе“.
21 И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,
22 начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.
23 И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;
24 след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,
25 да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.
26 Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.
2 (CX)Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.
2 (CY)И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.
3 И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.
4 (CZ)И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.
5 А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.
6 Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.
7 И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?
8 А как слушаме всички своя си роден говор?
9 Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,
10 на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити[c],
11 критяни и араби, – как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?
12 Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?
13 А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.
14 Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:
15 тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня;
16 но това е реченото чрез пророк Иоиля:
17 (DA)„и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;
18 и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.
19 И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек.
20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.
21 (DB)И тогава всеки, който, призове името Господне, ще се спаси“.
22 Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,
23 Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;
24 (DC)но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.
25 Защото Давид казва за Него: „винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.
26 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.
27 Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.
28 (DD)Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си“.
29 (DE)Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес.
30 (DF)А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му,
31 (DG)предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.
32 (DH)Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели.
33 (DI)И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате.
34 (DJ)Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
35 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.
36 (DK)И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.
37 Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?
38 А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
39 (DL)Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.
40 И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.
41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.
42 И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.
43 Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.
44 (DM)А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо;
45 продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.
46 (DN)И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,
47 (DO)като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.
3 Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час.
2 Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;
3 той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня.
4 А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни!
5 И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.
6 Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!
7 И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените,
8 (DP)и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.
9 И цял народ го видя да ходи и хвали Бога;
10 и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него.
11 (DQ)И понеже изцереният хром се не отделяше от Петра и Иоана, то целият народ ужасен се стече при тях в притвора, наречен Соломонов.
12 Като видя това Петър, каза към народа: мъже израилтяни, какво се чудите на това, или какво сте се вгледали в нас, като че ли със своя сила или благочестие сме направили тоя да ходи?
13 (DR)Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова, Бог на отците ни, прослави Своя Син Иисуса, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред лицето на Пилата, когато той бе решил да Го пусне.
14 (DS)Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и поискахте да ви дари един човек убиец,
15 (DT)а Началника на живота убихте. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели.
16 И заради вярата в Неговото име, името Му укрепи тогова, когото гледате и познавате, а вярата, що е чрез Него, му даде това изцеление пред всинца ви.
17 (DU)Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание;
18 (DV)а Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни.
19 И тъй, локайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви,
20 (DW)за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа, и Той да прати предсказания вам Иисуса Христа,
21 (DX)Когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички Свои свети пророци отвека.
22 (DY)Моисей бе казал на отците: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже;
23 и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа“.
24 И всички пророци от Самуила и след него, колкото души са говорили, също тъй предизвестиха тия дни.
25 (DZ)Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: „и в твоето, семе ще бъдат благословени всички земни племена“.
26 (EA)Бог, като възкреси Сина Си Иисуса, най-напред вам Го прати, да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.
4 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
2 (EB)които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,
6 (EC)първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
8 (ED)Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!
9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
11 (EE)Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
12 (EF)защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
18 (EG)И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
19 (EH)Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;
20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.
24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
25 (EI)Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?
26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.
27 (EJ)Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,
28 (EK)за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.
29 (EL)И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,
30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
31 (EM)И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.
32 (EN)А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.
33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.
34 Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото
35 и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
36 Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,
37 който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
5 А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,
2 скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.
3 (EO)Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?
4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.
5 Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.
7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.
8 А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.
9 Но Петър ѝ каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.
10 И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа ѝ.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
12 (EP)А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.
13 От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.
14 (EQ)А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,
15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
16 Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.
17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,
18 туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
19 Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:
20 (ER)идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
21 Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха
23 и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.
24 Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.
25 Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
26 Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;
27 а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:
28 (ES)не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.
29 (ET)А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.
30 (EU)Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.
31 (EV)Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.
32 (EW)За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
33 Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.
34 Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;
35 а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.
36 (EX)Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.
37 (EY)След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
38 (EZ)И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;
39 (FA)ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.
40 Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.
41 (FB)А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.
42 И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.
6 В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите[d] ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.
2 Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.
3 Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;
4 а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.
5 (FC)Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,
6 (FD)които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.
7 И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.