Bible in 90 Days
Архидякон Стефан на съд пред синедриона
8 (A)А Стефан, изпълнен с вяра[a] и сила, вършеше големи чудеса и знамения сред народа. 9 Но някои от тъй наречената синагога на либертинците, а също киринейци и александрийци, юдеи от Киликия и Азия, влязоха в спор със Стефан, 10 (B)но не можеха да противостоят на мъдростта и на духа, с който той говореше. 11 Тогава подучиха няколко души да кажат: „Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и Бога.“ 12 Така те подбудиха народа, стареите и книжниците и като го нападнаха, грабнаха го и го заведоха в синедриона. 13 (C)Представиха и лъжливи свидетели, които казваха: „Този човек не престава да говори хулни думи против това свято място[b] и закона. 14 (D)Чухме го да казва, че Този Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, които ни е предал Мойсей.“ 15 И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му сияе като лице на ангел.
Защитна реч на Стефан
7 Тогава първосвещеникът попита: „Това тъй ли е?“ 2 (E)(F)А той отговори: „Братя и бащи, чуйте! Бог на славата се бе явил на баща ни Авраам, когато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, 3 и му каза: ‘Напусни твоята земя и рода си и иди в земята, която ще ти покажа.’ 4 Тогава той напусна Халдейската земя и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тази земя, където сега вие живеете. 5 (G)И не му даде в нея наследство ни една стъпка, но обеща да я даде за владение на него и на потомството му след него, макар той още да нямаше дете. 6 (H)А Бог каза това: ‘Потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетени четиристотин години. 7 (I)Но Аз ще съдя онзи народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място.’ 8 (J)И Бог му даде завет за обрязване. От Авраам се роди Исаак и той го обряза на осмия ден. От Исаак се роди Яков, а от Яков пък – дванадесетте патриарси. 9 (K)Патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него, 10 (L)избави го от всичките му неволи и му дари благоволение и мъдрост пред фараона, египетския цар. И той го постави за управител на Египет и на целия си дом. 11 (M)Тогава настана глад и голяма неволя по цялата египетска и ханаанска земя и нашите прадеди не намираха храна. 12 (N)Като чу, че в Египет имало жито, Яков изпрати прадедите ни за първи път. 13 (O)А на втория път Йосиф се откри на братята си и Йосифовият род стана известен на фараона. 14 (P)(Q)Тогава Йосиф изпрати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души. 15 (R)Яков дойде в Египет и се помина там – той и прадедите ни. 16 (S)И ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроб, който Авраам бе купил със сребро от синовете на Емор Сихемски. 17 (T)Когато наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог с клетва бе дал на Авраам, народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет, 18 докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф. 19 Той постъпи коварно с нашия род, като угнетяваше прадедите ни и ги принуждаваше да изхвърлят новородените деца, за да не остават живи. 20 (U)(V)В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. 21 А когато беше изхвърлен, прибра го дъщерята на фараона и си го отгледа като син. 22 (W)Мойсей бе обучен на цялата египетска мъдрост и стана силен в думи и дела.
23 (X)Когато той навърши четиридесет години, дойде му наум да навести своите братя, синовете на Израил. 24 И като видя, че обиждат един от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. 25 Той се надяваше братята му да разберат, че Бог чрез неговата ръка ще им дари спасение, но те не разбраха. 26 На другия ден дойде, когато те се биеха, и се опита да ги помири с думите: ‘Мъже, вие сте братя! Защо се обиждате един друг?’ 27 (Y)Но онзи, който обиждаше своя ближен, го блъсна и попита: ‘Кой те е поставил за надзорник и съдия над нас? 28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?’ 29 (Z)Заради тези думи Мойсей забегна и стана пришълец в мадиамската земя, където му се родиха двама синове. 30 (AA)Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина. 31 Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ: 32 (AB)‘Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.’ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 А Господ му каза: ‘Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. 34 Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.’ 35 (AC)Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: ‘Кой те е поставил за предводител и съдия?’ – него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител. 36 (AD)Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години. 37 (AE)Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: ‘Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!’[c] 38 (AF)Този е, който по време на събранието[d] в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас. 39 (AG)Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, 40 (AH)(AI)като рекоха на Аарон: ‘Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.’ 41 И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. 42 (AJ)Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: ‘На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята? 43 Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан – образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.’
44 (AK)Скинията на свидетелството беше дадена на нашите прадеди в пустинята, както Онзи, Който беше говорил на Мойсей, му заповяда да я направи – по образец, какъвто беше видял. 45 (AL)Нея нашите прадеди наследиха и заедно с Иисус[e] внесоха във владенията на онези народи, които Бог беше прогонил от очите на прадедите ни. И тя остана до дните на Давид. 46 (AM)Той спечели благоволението на Бога и поиска да съгради жилище на Бога на Яков, 47 (AN)а Соломон Му построи дом. 48 (AO)Но Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49 (AP)‘Небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми построите, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? 50 Нали Моята ръка направи всичко това?’
51 (AQ)Твърдоглавци! Сърцата ви са корави, а ушите ви не чуват! Вие винаги се противите на Светия Дух – както прадедите ви, тъй и вие. 52 (AR)Кого от пророците не преследваха прадедите ви? Те убиха онези, които предизвестиха идването на Праведника, а вие сега станахте Негови предатели и убийци – 53 (AS)вие, които приехте Закона, даден ви чрез ангелите, а не го спазихте.“
Убиване на Стефан с камъни
54 Като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55 А Стефан, изпълнен със Светия Дух, погледна към небето и като видя Божията слава и Иисус, застанал отдясно на Бога, 56 (AT)рече: „Ето виждам небесата отворени и Сина човешки застанал отдясно на Бога.“ 57 Но те закрещяха с висок глас, запушиха ушите си и вкупом се нахвърлиха върху него. 58 (AU)Изведоха го вън от града и започнаха да хвърлят камъни върху него. А свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един младеж на име Савел 59 (AV)и хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше с думите: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“ 60 (AW)После коленичи и извика с висок глас: „Господи, не им вменявай това за грях!“ И като каза това, почина.
Преследване на църквата в Йерусалим
8 (AX)А Савел одобряваше убийството му. В онези дни настана голямо гонение срещу църквата в Йерусалим и всички, освен апостолите, се разпръснаха по областите на Юдея и Самария. 2 Благочестиви мъже погребаха Стефан и много го оплакаха. 3 (AY)Савел пък съсипваше църквата, като влизаше по къщите, влачеше мъже и жени и ги предаваше на затвор.
Дякон Филип в Самария
4 (AZ)А онези, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. 5 (BA)Филип отиде в един град на Самария и проповядваше там за Христос. 6 Целият народ внимаваше в думите на Филип, като слушаше и гледаше чудесата, които той вършеше: 7 нечисти духове със силен вик излизаха от мнозина, обхванати от тях, а мнозина парализирани и сакати се изцелиха. 8 И настана голяма радост в този град.
Симон Магьосникът
9 А в града имаше един човек на име Симон. Преди това той правеше магии и смайваше народа на Самария, като се представяше за някакъв велик човек. 10 Слушаха го всички, мало и голямо, и казваха: „Този е великата Божия сила.“ 11 А го слушаха, защото доста време ги беше смайвал с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за Иисус Христос, кръщаваха се и мъже, и жени. 13 Повярва и самият Симон и след като се кръсти, не се отделяше от Филип. И беше смаян, като виждаше големите чудеса и знамения, които се вършеха.
14 Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан. 15 (BB)Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух, 16 защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус. 17 (BC)Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух. 18 А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари 19 и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“ 20 Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари. 21 Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога. 22 Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога[f], може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце. 23 Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“ 24 А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“ 25 Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.
Филип и етиопецът
26 А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“ 27 Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение, 28 сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия. 29 Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“ 30 Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“ 31 Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него. 32 (BD)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си. 33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“
34 Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“ 35 Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус. 36 Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“ 37 А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“[g] 38 И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти. 39 (BE)Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел[h] грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. 40 (BF)А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
Обръщане на Савел към вярата в Иисус Христос
9 (BG)(BH)(BI)А Савел, който продължаваше да насъсква към заплахи и убийства срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника 2 (BJ)и измоли от него писма до синагогите в Дамаск, та да доведе вързани в Йерусалим онези мъже и жени, които открие, че следват това учение. 3 (BK)Но когато той беше на път и приближаваше до Дамаск, изведнъж го обля светлина от небето. 4 Той падна на земята и чу глас, който му каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ 5 А той попита: „Кой си Ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“ 6 Разтреперан и ужасен, той проговори: „Господи, какво искаш да направя?“ А Господ му рече: „Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш.“ 7 А мъжете, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, а не виждаха никого. 8 Савел стана от земята и макар очите му да бяха отворени, не виждаше никого. И като го водеха за ръка, заведоха го в Дамаск. 9 И три дни не виждаше и нито яде, нито пи.
10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания, на когото Господ във видение каза: „Анания!“ Той отговори: „Ето ме, Господи!“ 11 (BL)И Господ му рече: „Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и потърси в къщата на Юда един човек от Тарс на име Савел. Той тъкмо се моли 12 и видя във видение как един мъж на име Анания влезе и възложи ръка върху него, за да прогледне.“ 13 Анания отговори: „Господи, слушал съм от мнозина за този човек колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим. 14 Той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.“ 15 (BM)Но Господ му каза: „Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синовете на Израил. 16 (BN)И Аз ще му покажа колко трябва да пострада за Моето име.“ 17 Анания отиде, влезе в къщата и като възложи върху него ръце, рече: „Брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, когато ти идваше, ме изпрати, за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух.“ 18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му и веднага прогледна. Тогава той стана и беше кръстен.
Проповед на Савел в Дамаск
19 След това се нахрани и доби сила. И остана няколко дена с учениците в Дамаск. 20 (BO)И веднага започна да проповядва в синагогите, че Иисус е Синът Божий. 21 (BP)Всички, които го слушаха, недоумяваха и казваха: „Не е ли този, който преследваше в Йерусалим призоваващите това име, и не е ли дошъл тук, за да ги заведе вързани при първосвещениците?“ 22 (BQ)А Савел добиваше все повече сила и смущаваше юдеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
23 (BR)И след като се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият, 24 (BS)но Савел узна за техния заговор. А те денем и нощем пазеха градските порти, за да го убият. 25 Тогава учениците го взеха през нощта, сложиха го в кош и го спуснаха по стената.
Савел в Йерусалим
26 (BT)Като пристигна в Йерусалим, Савел се опитваше да се присъедини към учениците. Но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. 27 Варнава обаче го взе, отведе го при апостолите и им разказа как той видял по пътя Господ и че Господ му говорил, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисус. 28 И вече общуваше свободно с тях в Йерусалим и проповядваше открито в името на Господ Иисус. 29 Говореше и спореше също и с елинистите. Но те намислиха да го убият. 30 (BU)Като узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и го препратиха в Тарс.
31 (BV)А църквите в цяла Юдея, Галилея и Самария живееха в мир, укрепваха и напредваха със страх Господен. И с подкрепата на Светия Дух се умножаваха.
Излекуване на Еней
32 Веднъж, когато Петър обхождаше всички църкви, дойде и при светиите, които живееха в Лида. 33 Там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло, защото беше парализиран. 34 Петър му каза: „Енее, Иисус Христос те изцелява. Стани и си събери постелката.“ И той веднага стана. 35 Всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.
Възкресяване на Тавита
36 В Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което значи „сърна“. Тя вършеше много добри дела и даваше милостиня. 37 Случи се в онези дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и я положиха в горната стая. 38 Понеже Лида беше близо до Йопия и учениците чуха, че Петър е там, изпратиха при него двама души, които да го помолят да дойде незабавно при тях. 39 Петър стана и отиде с тях. Когато стигна, заведоха го в горната стая. И всички вдовици дойдоха при него, като плачеха и показваха ризи и дрехи, които Сърна бе правила, докато живеела с тях. 40 (BW)А Петър отпрати всички навън и като коленичи, помоли се, обърна се към тялото и рече: „Тавито, стани!“ Тя отвори очите си и като видя Петър, седна. 41 Той ѝ подаде ръка, изправи я и като повика светиите и вдовиците, представи я жива. 42 Това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа. 43 А той прекара доста дни в Йопия у някой си кожар на име Симон.
Апостол Петър и стотникът Корнилий
10 В Кесария имаше един човек на име Корнилий, стотник от полка, наричан Италийски. 2 (BX)Той, както и целият му дом, беше благочестив и богобоязлив, правеше много добрини на народа и винаги се молеше на Бога. 3 Един следобед, около три часа, той ясно видя във видение Божий ангел, който влезе при него и му рече: „Корнилий!“ 4 А той се вгледа в него и уплашен попита: „Какво, Господи?“ Ангелът му отговори: „Твоите молитви и добрини достигнаха до Бога и Той не те забрави. 5 А сега изпрати хора в Йопия и повикай Симон, наричан Петър. 6 Той е на гости у някой си кожар Симон, чиято къща се намира при морето. Той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом[i].“ 7 Когато си отиде ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от онези, които постоянно се намираха при него, 8 разказа им всичко и ги изпрати в Йопия.
9 (BY)(BZ)На другия ден, когато те бяха на път и наближаваха града, около дванадесет часа Петър се качи на плоския покрив на къщата, за да се помоли. 10 А когато поогладня, поиска да яде. Докато му приготвяха, той изпадна в унес, 11 видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, който беше като голямо платнище, вързано за четирите краища, и се спускаше на земята. 12 (CA)В него имаше от всички земни четириноги, зверове, влечуги и птици. 13 И се чу глас към него: „Стани, Петре, заколи и яж!“ 14 (CB)А Петър рече: „В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо скверно или нечисто.“ 15 (CC)И повторно се чу глас към него: „Което Бог е очистил, ти не смятай за нечисто.“ 16 Това се случи три пъти и съдът пак се вдигна към небето. 17 И докато Петър недоумяваше какво ли ще означава видението, което видя, ето изпратените от Корнилий хора, които разпитваха за Симоновата къща, се спряха пред вратата, 18 извикаха и попитаха: „Тука ли гостува Симон, наричан Петър?“ 19 И както Петър размисляше за видението, Духът му рече: „Ето търсят те трима души. 20 Стани, слез и тръгни с тях, без да се двоумиш, защото Аз ги изпратих.“ 21 Като слезе при пратениците, Петър рече: „Аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли?“ 22 А те отговориха: „Стотникът Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име сред целия юдейски народ, получи от свят ангел откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите думи.“
23 Тогава Петър ги покани вътре и ги нагости. А на другия ден стана и отиде с тях. С него заминаха и някои братя от Йопия. 24 На следващия ден те влязоха в Кесария. Корнилий ги чакаше и беше свикал своите роднини и близки приятели. 25 Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и му се поклони. 26 (CD)Но Петър го повдигна с думите: „Стани, и аз самият съм човек!“ 27 И разговаряйки с него, влезе вътре и намери събрани много хора. 28 (CE)Тогава им рече: „Вие знаете, че не е простено на юдеин да се сближава или да влиза в дома на другоплеменник. Но на мене Бог ми показа да не смятам никой човек за скверен или нечист. 29 Затова и когато бях поканен, дойдох без възражения. Сега кажете, защо изпратихте да ме повикат?“ 30 Корнилий отговори: „От четири дена досега постих, а в деветия молитвен час се молех у дома си. И ето пред мене застана един мъж в светла дреха 31 и рече: ‘Корнилий, твоята молитва е чута и Бог не забрави твоите добрини. 32 Затова изпрати в Йопия да повикат Симон, наричан Петър, който гостува у кожаря Симон, край морето. Той ще дойде и ще ти говори[j]’. 33 Веднага изпратих за тебе и ти добре стори, че дойде. А сега ние всички сме се събрали пред Бога, за да чуем всичко, което Бог ти е възложил.“
Проповед на апостол Петър в дома на Корнилий
34 (CF)Петър започна с думите: „Наистина, сега разбирам, че Бог не гледа кой какъв е, 35 (CG)(CH)но Той приема от всеки народ онзи, който се бои от Него и постъпва праведно. 36 (CI)Той отправи към израилтяните Своето слово, като благовестеше мир чрез Иисус Христос, Който е Господ на всички. 37 (CJ)Вие знаете какво стана по цяла Юдея, като се започна от Галилея след кръщението, което проповядваше Йоан: 38 (CK)как Бог помаза със Светия Дух и със сила Иисус от Назарет, Който обикаляше, вършейки добрини и изцелявайки всички онези, които бяха под властта на дявола, защото Бог беше с Него. 39 (CL)И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши в юдейската страна и в Йерусалим, и как Го убиха, като Го приковаха на дърво. 40 (CM)Но Бог Го възкреси на третия ден и Му даде да се явява – 41 (CN)не на целия народ, а на нас, изначално избраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след възкресението Му от мъртвите. 42 И ни заповяда да проповядваме на хората и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живи и мъртви. 43 (CO)За Него всички пророци свидетелстват, че всеки, който вярва в Него, ще получи прошка за греховете чрез призоваване Неговото име.“
Езичници приемат Светия Дух
44 Докато Петър още говореше тези думи, Светия Дух слезе върху всички, които слушаха словото. 45 (CP)А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петър, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светия Дух; 46 (CQ)защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза: 47 (CR)„Може ли някой да попречи на тези, които приеха Светия Дух, да се кръстят с вода, както и ние?“ 48 И им нареди да се кръстят в името на Иисус Христос. След това го помолиха да остане при тях няколко дена.
Апостол Петър говори пред църквата в Йерусалим
11 (CS)Апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово. 2 И когато Петър се върна в Йерусалим, обрязаните го упрекваха и му казваха: 3 (CT)„Ти си ходил при необрязани и си ял с тях.“ 4 (CU)Тогава Петър започна да им разказва всичко поред: 5 „Аз бях в град Йопия и докато се молех, в унес видях видение: някакъв съд слизаше от небето. Той беше като голямо платнище, спускано за четирите краища, и се приближи до мене. 6 Като го разгледах добре, видях в него земни четириноги, зверове, влечуги и птици. 7 И чух глас да ми казва: ‘Стани, Петре, заколи и яж!’ 8 Но аз отговорих: ‘В никакъв случай, Господи, защото никога нищо скверно или нечисто не е влизало в устата ми.’ 9 А гласът от небето повторно ми рече: ‘Което Бог е очистил, ти не смятай за нечисто.’ 10 Това се случи три пъти. И всичко пак се вдигна на небето. 11 И ето в същия миг пред къщата, в която бях отседнал, се спряха трима мъже, изпратени от Кесария при мене. 12 А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. С мене дойдоха и тези шестима братя и ние влязохме в къщата на човека. 13 Той ни разказа как е видял в къщата си ангел, който застанал и му рекъл: ‘Прати в Йопия и повикай Симон, наричан Петър. 14 Той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом.’ 15 (CV)И когато започнах да говоря, Светият Дух слезе върху тях, както и върху нас в началото. 16 (CW)Тогава си спомних думите на Господа, Който каза: ‘Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.’ 17 А щом Бог им даде същия дар, какъвто и на нас, които повярвахме в Господ Иисус Христос, кой съм аз, та да мога да попреча на Бога?“
18 (CX)Като чуха това, те се успокоиха и прославиха Бога с думите: „Наистина, Бог даде и на езичниците възможност да се покаят, за да получат вечен живот.“
Църквата в Антиохия
19 (CY)А онези, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убийството на Стефан, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и не проповядваха учението на никого освен на юдеи. 20 Някои от тях обаче, кипърци и киринейци, като влязоха в Антиохия, говореха на елинистите и благовестяха за Господ Иисус. 21 (CZ)Ръката на Господ беше с тях и мнозина повярваха и се обърнаха към Господа. 22 Вестта за това дойде до йерусалимската църква и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. 23 Като пристигна и видя Божията благодат, той се зарадва и призоваваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, 24 (DA)понеже беше мъж добър, изпълнен със Светия Дух и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. 25 (DB)След това Варнава отиде в Тарс да търси Савел. 26 И като го намери, доведе го в Антиохия. Цяла година те се събираха в църквата[k] и поучаваха доста народ. За първи път в Антиохия учениците бяха наречени християни.
27 През онези дни в Антиохия дойдоха пророци от Йерусалим. 28 (DC)Един от тях, на име Агав, стана и предрече чрез Духа, че по целия свят ще бъде голям глад, какъвто и настана при император Клавдий. 29 (DD)Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да изпратят помощ на братята, които живееха в Юдея. 30 Това и сториха, като по Варнава и Савел изпратиха събраното до презвитерите.
Убийство на апостол Яков и залавянето на апостол Петър
12 В това време цар Ирод започна гонение срещу някои от църквата, за да им стори зло, 2 и уби с меч Яков, брата на Йоан.
3 (DE)И като видя, че това се понрави на юдеите, реши да хване и Петър. Това се случи през дните на Безквасниците. 4 (DF)След като го залови, хвърли го в тъмница и го предаде на четири стражи от по четирима войници да го пазят, понеже възнамеряваше след Пасха да го изведе на съд пред народа. 5 И докато Петър беше пазен в тъмницата, църквата[l] непрестанно се молеше на Бога за него.
Освобождаване на апостол Петър
6 В онази нощ, преди Ирод да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, а пред вратата стражи пазеха тъмницата. 7 И ето Господен ангел се яви и светлина обля тъмницата. Той побутна Петър по хълбока и го събуди с думите: „Стани бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му. 8 Тогава ангелът му каза: „Опаши се и си обуй сандалите.“ Той така и направи. После му рече: „Облечи си дрехата и върви след мене!“ 9 Петър излезе и тръгна след него, без да знае, че това, което прави ангелът, е истина. Струваше му се, че вижда видение. 10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която водеше към града, и тя им се отвори сама. Те излязоха и тръгнаха по една улица. В този миг внезапно ангелът го остави. 11 (DG)А Петър, като дойде на себе си, рече: „Сега наистина разбрах, че Господ изпрати Своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“ 12 (DH)И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Йоан, наричан Марк, където се бяха събрали мнозина и се молеха. 13 Когато той почука на пътната врата, една слугиня на име Рода отиде да види кой е. 14 И като позна гласа на Петър, от радост не отвори вратата, а изтича да обади, че Петър стои пред вратата. 15 А те ѝ рекоха: „Ти не си с ума си!“ Но тя настояваше, че е така. Те ѝ отвърнаха: „Това е неговият ангел.“ 16 В това време Петър продължаваше да чука и когато отвориха, видяха го и се слисаха. 17 Той им даде знак с ръка да мълчат, разказа им как Господ го е извел от тъмницата и добави: „Обадете това на Яков и на братята.“ После излезе и отиде на друго място.
18 Като се съмна, сред войниците настъпи голяма суматоха: какво ли е станало с Петър. 19 Ирод нареди да го търсят, но като не го намери, разпита стражите и заповяда да ги отведат на смърт. След това напусна Юдея и живееше в Кесария.
Смърт на Ирод Агрипа Първи
20 (DI)Ирод се беше разгневил на жителите на Тир и Сидон. Затова те дойдоха заедно при него и като склониха на своя страна Власт, управител в царския дворец, молиха за мир, понеже страната им се изхранваше от земята на царя. 21 В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на съдийския стол и започна да им говори. 22 (DJ)А народът викаше: „Това е глас Божий, а не човешки!“ 23 Но веднага Господен ангел го порази, защото не въздаде слава на Бога. И той, изяден от червеи, умря.
24 (DK)А Божието слово се разпространяваше и се умножаваха вярващите. 25 (DL)Варнава и Савел, след като изпълниха поръката, се върнаха от Йерусалим в Антиохия, като взеха със себе си Йоан, наречен Марк.
Първо пътешествие на апостол Павел
Изпращане на апостолите Савел и Варнава
13 В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители – Варнава и Симеон, наричан Нигер, киринееца Луций, Манаин, възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел. 2 (DM)Когато те извършваха богослужение пред Господа и постеха, Светият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал.“ 3 (DN)Тогава отново постиха и се молиха, и като възложиха ръце на тях, ги пуснаха.
Апостолите Савел и Варнава в Кипър
4 И тъй, изпратени от Светия Дух, те отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. 5 Когато стигнаха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги, като имаха и Йоан за помощник. 6 След като прекосиха острова до Пафос, срещнаха един магьосник и лъжепророк на име Вариисус. 7 Той се намираше у проконсула Сергий Павел, мъж разумен, който повика Варнава и Савел и пожела да чуе Божието слово. 8 А Елима Магьосника, както се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне проконсула от вярата. 9 Но Савел, наричан още Павел, изпълнен със Светия Дух, устреми към него поглед 10 (DO)и каза: „Дяволски сине, изпълнен с всякакви коварства и измами, враг на всяка правда, няма ли да спреш да изкривяваш правите Господни пътища? 11 И сега ето ръката на Господа е върху тебе. Ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето до определеното ти време.“ И веднага тъма и мрак се спуснаха върху него и той започна да обикаля наоколо, търсейки водач. 12 Като видя станалото, проконсулът повярва, смаян от учението на Господа.
Проповед в Антиохия Писидийска
13 (DP)Като отплаваха от Пафос, Павел и онези, които бяха с него, стигнаха до Перга в Памфилия. Йоан обаче се отдели от тях и се върна в Йерусалим. 14 Те пък продължиха от Перга и стигнаха до Антиохия в Писидия. А в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15 След четенето на закона и пророците началниците на синогогата изпратиха да им кажат: „Братя, ако имате думи за утеха към народа, говорете.“ 16 Павел стана и като даде знак с ръка, каза: „Израилтяни и вие, които се боите от Бога, чуйте! 17 (DQ)Бог на израилския народ избра предците ни, въздигна народа, докато те живееха като чужденци в египетската земя, и със силна ръка ги изведе оттам. 18 (DR)Около четиридесет години ги храни в пустинята 19 (DS)и като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели между тях по жребий земята им. 20 (DT)А около четиристотин и петдесет години след това им даде съдии до пророк Самуил. 21 (DU)После поискаха цар и Бог им даде Саул, син на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. 22 (DV)А след като го отхвърли, издигна им за цар Давид, за когото изрече свидетелство: ‘Намерих мъж по сърцето Си – Давид, сина на Йесей. Той ще изпълни всичко, което искам.’ 23 (DW)От неговото потомство според обещанието Си Бог въздигна Иисус – Спасител на Израил. 24 (DX)А преди Неговото идване Йоан проповядваше покайно кръщение на целия израилски народ. 25 (DY)И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: ‘За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете’. 26 (DZ)Към вас, братя, синове на Авраамовия род, и към онези между вас, които се боят от Бога, е отправено посланието за това спасение. 27 Защото жителите на Йерусалим и техните водачи не Го познаха. Ала като Го осъдиха, те изпълниха думите на пророците, които се четат всяка събота. 28 (EA)И макар да не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, поискаха от Пилат да Го убие. 29 (EB)А когато извършиха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и Го положиха в гроб. 30 (EC)Но Бог Го възкреси от мъртвите. 31 (ED)В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. 32 И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците, 33 (EE)Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: ‘Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.’ 34 (EF)А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: ‘Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.’ 35 (EG)Затова и на друго място казва: ‘Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.’ 36 (EH)Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление. 37 Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита. 38 (EI)И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете. 39 И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон. 40 Пазете се обаче да не се случи с вас казаното в Пророците:
41 (EJ)‘Погледнете, високомерни, чудете се и изчезнете! Защото такова дело върша Аз във ваши дни, за което не бихте повярвали, ако някой ви разкаже’.“
42 На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща. 43 А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат. 44 Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово. 45 (EK)Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули.
46 (EL)Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците. 47 (EM)Защото Господ тъй ни заповяда: ‘Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя’.“
48 Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот. 49 А учението на Господа се разпространяваше по цялата област. 50 Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели. 51 (EN)Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. 52 А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.
Апостол Павел и Варнава в Икония
14 В Икония те също влязоха в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество юдеи и елини повярваха. 2 Невярващите юдеи обаче възбудиха и озлобиха душите на езичниците против братята. 3 (EO)Но те останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса. 4 А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други – с апостолите. 5 Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни, 6 те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности 7 и там благовестяха.
Апостолите в Листра
8 (EP)В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил. 9 Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен, 10 му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи. 11 (EQ)А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“ 12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже предимно той говореше. 13 А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение. 14 Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове: 15 (ER)„Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях. 16 В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища, 17 (ES)макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“ 18 С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха, 19 (ET)от Антиохия и Икония дойдоха някои юдеи. Понеже апостолите открито разискваха, те подстрекаваха народа да ги изостави, като казваха: „Те не говорят нищо истинно, а за всичко лъжат.“ Така подбудиха народа, пребиха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за умрял. 20 Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града, а на другия ден отиде с Варнава в Дерва.
Завръщане в Антиохия Сирийска
21 След като благовестиха в този град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 (EU)като укрепваха душите на учениците и ги призоваваха да постоянстват във вярата с думите: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“ 23 След като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, те се помолиха с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. 24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия, 25 проповядваха учението на Господа в Перга и слязоха в Аталия. 26 (EV)Оттам отплаваха за Антиохия, мястото, откъдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което извършиха. 27 (EW)Като пристигнаха и събраха вярващите в църквата, те разказаха всичко, което Бог бе сторил чрез тях, и как Той отвори за езичниците вратата на вярата. 28 И там те престояха немалко време с учениците.
Спор в Антиохия
15 (EX)(EY)А някои, дошли от Юдея, учеха братята: „Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.“ 2 След като Павел и Варнава влязоха в спор с тях и имаха продължителни разисквания, реши се Павел и Варнава, както и някои от другите, да заминат по този въпрос при апостолите и презвитерите в Йерусалим. 3 И тъй, изпратени от църквата, те минаха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и предизвикваха голяма радост у всички братя. 4 (EZ)Като пристигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата, от апостолите и презвитерите и разказаха всичко, което Бог стори с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците[m]. 5 Тогава някои от фарисейската общност, които бяха повярвали, се надигнаха и казаха, че езичниците трябва да се обрязват и да им се нареди да спазват Мойсеевия закон.
Апостолски събор в Йерусалим
6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат този въпрос. 7 (FA)След като дълго разискваха, Петър стана и им рече: „Братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват. 8 (FB)И Бог, Който познава човешките сърца, потвърди това, като им даде Светия Дух, както и на нас. 9 И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им с вярата. 10 (FC)А защо сега предизвиквате Бога, като възлагате на врата на вярващите ярем, който нито нашите предци, нито ние можахме да понесем? 11 (FD)Ние обаче вярваме, че ще се спасим с благодатта на Господ Иисус Христос тъй, както и те.“ 12 Тогава цялото множество хора замълча, за да слуша Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса стори Бог чрез тях сред езичниците.
13 (FE)А след като те замълчаха, Яков взе думата и рече: „Братя, чуйте ме! 14 (FF)Симон обясни как първо Бог се погрижи за езичниците, за да Си избере от тях Свой народ. 15 И това е в съгласие с думите на Пророците, както е написано:
16 (FG)‘След това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, ще възстановя каквото е разрушено в нея и ще я изправя, 17 за да потърсят Господа останалите хора и всички народи, назовани с Моето име’, казва Господ, Който върши всичко това. 18 Бог откри всичките Си дела от самото начало[n]. 19 (FH)Затова аз смятам да не се обременяват онези от езичниците, които се обръщат към Бога, 20 (FI)но да им се пише да се въздържат от ядене на осквернените идоложертвени храни, удушени животни и кръв, да се въздържат от блудство и да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва[o]. 21 (FJ)Защото във всеки град Мойсеевият закон от стари времена си има проповедници и се чете в синагогите всяка събота.“
Решенията на събора
22 (FK)Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква сметнаха, че е добре да изберат помежду си Юда, наричан Варсава, и Сила – изтъкнати сред братята мъже, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павел и Варнава, 23 като по тях изпратиха следното писмо: „Апостолите, презвитерите и братята поздравяват братята сред езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 (FL)Понеже чухме, че някои от нас са дошли, без да сме им поръчали, и са ви объркали с приказките си, като са смутили душите ви, говорейки да се обрязвате и да спазвате закона[p], 25 затова единодушно решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел, 26 които живота си изложиха на опасност в името на нашия Господ Иисус Христос. 27 И тъй, ние изпратихме Юда и Сила, които устно ще ви обяснят същото. 28 Защото, както Светият Дух, така и ние сметнахме, че е добре да не ви възлагаме вече никакво бреме освен тези нужни неща: 29 да се въздържате от ядене на идолски жертви, кръв, удушени животни и блудство и да не правите на други онова, което не желаете на самите вас да ви се случва. Като се пазите от това, ще бъдете добре!“
30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството вярващи, връчиха писмото. 31 Като го прочетоха, те се зарадваха за утешението. 32 А Юда и Сила, които сами бяха пророци, с дълга реч утешиха братята и ги насърчиха. 33 След като прекараха там известно време, братята ги пуснаха с поздрав при тези, които ги бяха изпратили[q]. 34 Сила обаче намери за добре да остане там, а Юда се върна сам[r]. 35 Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха словото на Господа заедно с мнозина други.
Начало на второто пътешествие
36 (FM)След няколко дена Павел каза на Варнава: „Да отидем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим как са братята.“ 37 (FN)Варнава пожела да вземат със себе си и Йоан, наричан Марк. 38 (FO)Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени. 39 Поради това настъпи разногласие, така че те се разделиха един от друг. И Варнава, като взе Марк, отплава за Кипър. 40 (FP)А Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята. 41 (FQ)И като обхождаше Сирия и Киликия, той укрепваше църквите.
Апостол Павел взима Тимотей за спътник
16 (FR)Павел пристигна в Дерва и Листра, където имаше някой си вярващ на име Тимотей, син на една юдейка, която бе повярвала, и на баща елин. 2 Той имаше добро име сред братята в Листра и Икония. 3 Павел поиска него за спътник и като го взе, обряза го заради юдеите, които живееха по онези места – защото всички знаеха, че баща му беше елин. 4 (FS)И като ходеха по градовете, поръчваха на вярващите да спазват заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Йерусалим. 5 (FT)Така църквите се утвърждаваха във вярата и броят им нарастваше всеки ден.
Апостол Павел отива в Европа
6 След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия. 7 Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът[s] не ги пусна. 8 И като минаха през Мизия, отидоха в Троада.
9 През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“ 10 Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.
Проповед във Филипи
11 И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден – в Неапол[t], 12 а оттам – във Филипи – първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена. 13 А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени.
14 Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел. 15 Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.
Апостолите Павел и Сила в затвора
16 Като отивахме на молитва, срещнахме една слугиня, обладана от дух на предсказание, която докарваше голяма печалба на своите господари с гадаенето си. 17 (FU)Тя вървеше след Павел и след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ни[u] възвестяват път за спасение.“ 18 (FV)Това тя правеше в продължение на много дни, докато Павел се обърна отегчен и рече на духа: „В името на Иисус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея.“ И духът излезе в същия миг. 19 (FW)(FX)Но господарите ѝ, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците. 20 (FY)И като ги доведоха пред управниците, казаха: „Тези хора, които са юдеи, бунтуват града ни 21 и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.“ 22 Тогава тълпата налетя върху тях, а управниците раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги.
23 И като им нанесоха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничаря добре да ги пази. 24 Като получи такава заповед, той ги хвърли във вътрешната част на тъмницата и стегна нозете им между дървени окови. 25 (FZ)Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. 26 Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. 27 А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“ 29 Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила. 30 (GA)И като ги изведе вън, каза: „Господари, какво трябва да направя, за да се спася?“ 31 А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“ 32 И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му. 33 (GB)Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога. 35 А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“ 36 Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“ 37 (GC)Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.