Bible in 90 Days
15 (A)Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите;
2 (B)чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали.
3 (C)Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията,
4 (D)че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията,
5 (E)и че се яви на Кифа и след това на единайсетте;
6 после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха;
7 после се яви на Иакова, след това на всички апостоли,
8 (F)а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.
9 (G)Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия.
10 (H)Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене.
11 И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.
12 (I)И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви?
13 (J)А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал;
14 ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15 При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал;
16 защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал;
17 (K)ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете;
18 тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали.
19 И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци.
20 (L)Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
21 (M)Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.
22 Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;
23 (N)но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови;
24 (O)а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.
25 (P)Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.
26 (Q)А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта,
27 (R)защото „всичко покори под нозете Му“; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко.
28 (S)Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.
29 Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?
30 (T)Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност?
31 (U)Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ.
32 (V)Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!
33 Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави.
34 (W)Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога – за ваш срам го казвам.
35 Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?
36 (X)Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.
37 И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое;
38 но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.
39 Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга – рибената, друга – птичата.
40 Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;
41 един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.
42 (Y)Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление;
43 сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила;
44 (Z)сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.
45 (AA)Тъй е и писано: „първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух.
46 Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.
47 (AB)Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
48 (AC)Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;
49 (AD)и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.
50 (AE)И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.
51 (AF)Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
52 (AG)изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;
53 защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие.
54 (AH)А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа“.
55 (AI)„Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“
56 (AJ)Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.
57 (AK)Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
58 (AL)И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.
16 (AM)А колкото до събиране милостиня за светиите, правете и вие тъй, както съм наредил в галатийските църкви:
2 във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, та не кога дойда, тогава да се събира милостиня.
3 (AN)А кога дойда, които изберете вие, тях ще пратя с писма, за да занесат вашата милостиня в Иерусалим.
4 Ако пък се намери за добре да отида и аз, тогава ще дойдат с мене.
5 Ще дойда при вас, след като пропътувам Македония, защото ще мина през Македония.
6 А може би да поостана при вас, дори и да презимувам, та вие да ме придружите навсякъде, където отида.
7 (AO)Защото не искам сега да ви видя само пътем; а се надявам, ако позволи Господ, да прекарам помежду ви няколко време.
8 А в Ефес ще остана до Петдесетница,
9 защото за мен се отвориха големи врата за много работа, и противниците са много.
10 Ако пък дойде Тимотей, гледайте да бъде в безопасност помежду ви; защото той върши делото Господне, както и аз.
11 Прочее, никой да го не унизи, а го изпратете смиром, та да дойде при мене, защото го очаквам с братята.
12 А колкото за брат Аполоса, аз го молих много да дойде с братята при вас; но, навярно, не е било воля Божия да дойде сега, а ще дойде, кога му бъде удобно.
13 (AP)Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки;
14 всичко у вас да става с любов.
15 (AQ)Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите;
16 покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди.
17 Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик: те запълниха вашето отсъствие,
18 защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива.
19 (AR)Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.
20 (AS)Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване.
21 Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно.
22 Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата[a].
23 Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас,
24 и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.
1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:
2 (AT)благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.
3 (AU)Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,
4 (AV)Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас!
5 (AW)Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.
6 Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;
7 и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата.
8 Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.
9 Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,
10 Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,
11 (AX)като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.
12 (AY)Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
13 Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,
14 както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
15 (AZ)И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат,
16 и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.
17 (BA)Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“?
18 Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“.
19 Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“,
20 (BB)понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас.
21 (BC)А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог;
22 (BD)Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.
23 Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;
24 не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
2 Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
2 Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
3 (BE)Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
4 (BF)От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
5 Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.
6 (BG)Доста е за такъв това наказание от мнозинството;
7 така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;
8 затова моля ви да покажете към него любов.
9 Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.
10 А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,
11 (BH)за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.
12 Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,
13 духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.
14 Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
15 (BI)Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:
16 (BJ)на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот. И кой е способен за това?
17 (BK)Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
3 (BL)Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 (BM)Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци;
3 (BN)вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.
4 Такава увереност в Бога имаме чрез Христа,
5 (BO)но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни иде от Бога:
6 (BP)Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.
7 (BQ)И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му,
8 то как не ще бъде много по-славно служението на духа!
9 Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.
10 И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто.
11 Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.
12 Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение,
13 (BR)а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното.
14 (BS)Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа.
15 И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им.
16 (BT)Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима.
17 (BU)А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода.
18 (BV)А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.
4 Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом;
2 (BW)но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.
3 (BX)Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:
4 (BY)на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.
5 (BZ)Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.
6 (CA)Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
7 (CB)Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
8 Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
9 (CC)гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
10 (CD)Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
11 (CE)Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
12 тъй че смъртта действува в нас, а животът – във вас.
13 (CF)А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим,
14 (CG)като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15 Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
16 (CH)Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
17 (CI)Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
18 (CJ)като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.
5 (CK)Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.
2 (CL)Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;
3 (CM)само да не би, и облечени, да се намерим голи.
4 (CN)Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.
5 (CO)Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.
6 И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,
7 (CP)(понеже с вяра ходим, а не с виждане)
8 (CQ)имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.
9 Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме;
10 (CR)защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
11 И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести.
12 Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце.
13 (CS)Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас.
14 Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели.
15 (CT)А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.
16 Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме.
17 (CU)И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.
18 (CV)А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение,
19 защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението.
20 И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!
21 (CW)Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.
6 Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.
2 (CX)Защото казано е: „в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах“. Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!
3 Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,
4 (CY)но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
5 при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,
6 с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,
7 със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,
8 при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,
9 за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
10 (CZ)огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.
11 Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено.
12 Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви.
13 За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие.
14 Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?
15 (DA)Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?
16 (DB)Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“.
17 (DC)„Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема“;
18 (DD)„и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва Господ Вседържител.
7 И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.
2 Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме.
3 Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно.
4 Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб.
5 Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове.
6 (DE)Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита,
7 и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.
8 Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време.
9 Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас.
10 (DF)Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.
11 Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело.
12 И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога.
13 Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му,
14 и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска;
15 и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.
16 И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.
8 Известяваме ви, братя, за благодатта Божия, дадена на църквите македонски,
2 (DG)че сред много скръбни изпитни тяхната радост бе изобилна; и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие;
3 защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите,
4 като ни молеха твърде много, да приемем техния дар и участие в услужване на светиите;
5 и това те направиха не както се надявахме, но сами себе си отдадоха първом Господу, сетне и нам по воля Божия;
6 затова помолихме Тита, както бе наченал по-рано, тъй и да завърши у вас и това добро дело.
7 Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел.
8 Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов.
9 (DH)Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
10 И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това.
11 А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата.
12 (DI)Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма.
13 Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение:
14 сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство,
15 (DJ)както е писано: „който е събрал много, не е имал излишък; и който – малко, не е имал недостиг“.
16 Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас:
17 наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас.
18 С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието,
19 и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие,
20 като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи;
21 (DK)защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците.
22 Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас.
23 Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова.
24 И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.
9 А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша,
2 защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина.
3 А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени,
4 та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност.
5 Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.
6 (DL)С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7 (DM)Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.
8 (DN)А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело,
9 (DO)както е писано: „пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно“.
10 (DP)А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда,
11 та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.
12 Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога;
13 и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички,
14 и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат.
15 Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!
10 Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост.
2 (DQ)Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът.
3 (DR)Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме.
4 (DS)Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли,
5 (DT)и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа,
6 и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно.
7 (DU)На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.
8 (DV)Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя.
9 Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, –
10 (DW)понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, –
11 такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме.
12 Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си.
13 (DX)Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас.
14 Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово;
15 (DY)ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни,
16 тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял.
17 (DZ)„Който се хвали, с Господа да се хвали“.
18 (EA)Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.
11 О, да бяхте потърпели малко моето безумие! Но и потърпете ме!
2 (EB)Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица.
3 (EC)Ала боя се, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христа.
4 Защото, ако някой дойдеше да проповядва другиго Иисуса, когото ние не сме проповядвали; или, ако получехте друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, – вие с право щяхте да го търпите.
5 (ED)Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли;
6 (EE)ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни.
7 Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие?
8 (EF)Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах,
9 защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар.
10 (EG)По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски.
11 А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя,
12 за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас.
13 (EH)Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли.
14 И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината,
15 (EI)та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.
16 Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля.
17 Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие.
18 (EJ)Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.
19 Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните:
20 вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице.
21 За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.
22 (EK)Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.
23 Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.
24 (EL)Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;
25 (EM)три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;
26 много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,
27 (EN)в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.
28 Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.
29 (EO)Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?
30 Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.
31 (EP)Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.
32 (EQ)В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
12 (ER)Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.
2 Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.
3 И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),
4 че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.
5 С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.
6 Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене.
7 И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.
8 Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене.
9 (ES)Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.
10 Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен.
11 Станах безумен с хвалбите си: вие ме принудихте. От вас трябваше аз да бъда препоръчван, защото в нищо не съм по-долен от върховните апостоли, ако и да съм нищо.
12 Белезите на апостол се показаха на дело сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили.
13 (ET)Защото, по какво сте останали по-долни от другите църкви, освен по това, дето аз сам не ви дотегнах? Простете ми тая вина.
14 (EU)Ето, трети път се готвя да дойда при вас, и няма да ви дотегна; понеже аз търся не вашето, а вас: не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата.
15 (EV)На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви, при всичко, че, обичайки вас извънмерно, съм помалко обичан от вас.
16 Да кажем, аз не ви отегчих, но, бидейки хитър, с лукавство вземах от вас.
17 (EW)Да не би чрез някого от ония, които изпращах при вас, да съм ви изкористил?
18 Аз помолих Тита и пратих с него едного от братята: да не би Тит. да ви е изкористил в нещо? Не в същия ли дух ходихме? Не по същите ли стъпки?
19 (EX)Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога, в Христа, и всичко това, възлюбени, за ваше назидание.
20 Защото страхувам се, да не би, кога дойда, да ви намеря не такива, каквито желая; също и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете: да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии,
21 да не би пак, кога дойда, да ме унизи у вас моят Бог и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди и не са се покаяли за нечистотата, блудството и разпътството, що са вършили.
13 (EY)Трети път вече ида при вас: „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума“.
2 (EZ)Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;
3 вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас.
4 (FA)Защото, ако и да бе разпнат по немощ, ала е жив чрез силата Божия; и ние също, ако и да сме немощни в Него, ще бъдем живи с Него чрез сила Божия спрямо вас.
5 (FB)Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.
6 А за нас, надявам се, ще узнаете, че ние не сме недостойни.
7 Молим Бога да не вършите никакво зло, не за да се покажем ние достойни, но за да вършите вие добро, та ние да бъдем като недостойни.
8 Защото ние сме силни не против истината, а за истината.
9 Радваме се, кога сме ние слаби, а вие силни; тъкмо за това се и молим – за ваше съвършенство.
10 (FC)Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване.
11 (FD)И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.
12 (FE)Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички светии.
13 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин.
1 (FF)Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите,
2 и всички братя, които са с мене – до църквите Галатийски:
3 благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашего Иисуса Христа,
4 (FG)Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего,
5 Комуто слава вовеки веков. Амин.
6 Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие;
7 (FH)не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово.
8 Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде.
9 Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде.
10 (FI)У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб.
11 (FJ)Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко,
12 (FK)защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово.
13 (FL)Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах,
14 и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.
15 (FM)А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи
16 (FN)да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, аз веднага се не съветвах с плът и кръв,
17 нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18 (FO)Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.
19 (FP)Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.
20 (FQ)А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа.
21 (FR)След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски.
22 На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат,
23 а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше.
24 И прославяха Бога за мене.
2 Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.
2 (FS)А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, – да не би да тичам, или да съм тичал напразно.
3 (FT)Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.
4 (FU)Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят,
5 тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.
6 (FV)А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.
7 (FW)Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните
8 (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),
9 и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните,
10 (FX)като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.
11 А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.
12 (FY)Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.
13 Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 (FZ)Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?
15 Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;
16 (GA)обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.
17 (GB)Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!
18 Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:
19 (GC)чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,
20 (GD)и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 (GE)Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.
3 О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви?
2 (GF)Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа или чрез послушание на вярата?
3 (GG)Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?
4 Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно!
5 Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата?
6 (GH)Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание.
7 (GI)Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.
8 (GJ)И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: „в тебе ще бъдат благославяни всички народи“.
9 И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,
10 (GK)а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: „проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона“.
11 (GL)А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“.
12 (GM)А законът не иска вяра; но говори: „който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях“.
13 (GN)Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“),
14 (GO)та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.
15 (GP)Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.
16 (GQ)Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: „и на семената“, като за мнозина, а като за едного: „и на семето ти“, което е Христос.
17 (GR)Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.
18 (GS)Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.
19 (GT)Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.
20 Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.
21 И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;
22 (GU)но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.
23 Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
24 (GV)И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;
25 а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.