Bible in 90 Days
Начало на света и на човешкия род
Сътворението
1 (A)(B)(C)В начало Бог сътвори небето и земята. 2 (D)А земята тогава беше безформена и пуста, тъмнина обгръщаше бездната и Божият Дух се носеше над водите. 3 (E)Бог каза: „Да бъде светлина.“ И се появи светлина. 4 И Бог видя, че светлината е добро нещо, и Той отдели светлината от тъмнината. 5 И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. Така настана вечер, настана утро – ден един. 6 И Бог каза: „Нека има предел посред водите, който да отделя вода от вода.“ 7 (F)И Бог създаде предела, и отдели водата, която беше под предела, от водата над предела. 8 Бог нарече предела небе. Така настана вечер, настана утро – втори ден.
9 (G)И Бог каза: „Нека водата под небето се събере на едно място и да се появи сушата.“ И стана така. 10 Бог нарече сушата земя, а събраните води – морета. И Бог видя, че това е нещо добро. 11 И каза Бог: „Нека земята произведе свежа зеленина, растения, които дават семе, и дървета, които раждат плод, чието семе е в него, според вида си по земята.“ И така стана. 12 Земята произведе свежа зеленина, растения, които дават семе, и дървета, които раждат плод, чието семе е в него, според вида си. И Бог видя, че това е добро нещо. 13 Така настана вечер, настана утро – трети ден. 14 (H)И Бог каза: „Нека има светила по небесния предел и да разграничават ден и нощ, и да са знаци за годишни времена, за дни и за години, 15 и те да бъдат светила на небесния предел, за да светят на земята.“ И стана така. 16 (I)И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило да определя деня и по-малкото светило да определя нощта, както и звездите. 17 И Бог ги постави на небесния предел, за да светят на земята, 18 да определят деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И Бог видя, че това беше добро нещо. 19 Така настана вечер, настана утро – четвърти ден.
20 (J)И Бог каза: „Нека водите произведат множество живи същества и птици да полетят над земята и към небесния предел.“ 21 И Бог сътвори големите морски животни и всякакъв вид живи същества, които пълзят и каквито водите произведоха, и всякакви крилати птици. И Бог видя, че това е добро. 22 (K)И Бог ги благослови с думите: „Плодете се и се размножавайте, и пълнете водите и моретата, и птиците да се размножават по земята.“ 23 Така настана вечер, настана утро – пети ден.
24 И Бог каза: „Нека земята произведе живи същества според вида им: добитък, влечуги и земни зверове според вида им.“ И стана така. 25 И Бог създаде земните зверове според вида им, различен по вид добитък, влечуги и земни зверове според вида им. И Бог видя, че това е добро.
26 (L)(M)След това Бог каза: „Да сътворим човека по Наш образ, по Наше подобие; и нека властва над рибите в морето, над птиците в небето, над добитъка и над цялата земя, над всички влечуги, които пълзят по земята.“ 27 (N)И Бог сътвори човека по Свой образ, по Божия образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори.
28 (O)И Бог ги благослови с думите: „Плодете се и се размножавайте, пълнете земята и я обладавайте, и владейте над рибите в морето, над птиците в небето и над всичките живи същества, които пълзят по земята.“ 29 (P)И Бог каза: „Ето давам ви за храна всяко растение по земята, което дава семе, и всяко дърво, което дава плод, 30 а на всички животни по земята и на всички птици в небето, и на всяко живо същество, което пълзи по земята, давам за храна всяка зеленина и трева.“ Така и стана. 31 (Q)И Бог видя всичко, което Той създаде; и ето то беше твърде добро. И настана вечер, настана утро – шести ден.
2 Така бяха завършени небето и земята, и всичко в тях. 2 (R)И в седмия ден Бог завърши Своите дела, които направи, и си почина от всичките дела, които беше извършил. 3 (S)Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, които бе сътворил и създал. 4 (T)Това е произходът на небето и земята при сътворението им.
Човекът в Едемската градина
Когато Господ Бог създаваше небето и земята, 5 все още нямаше полски храст по земята и никаква полска трева не растеше, защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята и нямаше човек, който да я обработва, 6 но пара се издигаше от земята и оросяваше цялата ѝ повърхност. 7 (U)Тогава Господ Бог извая човека от земна пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана живо същество. 8 И Бог насади райска градина в Едем, на изток, и настани там човека, когото създаде. 9 (V)И Господ Бог направи да израснат от земята всякакви дървета, хубави наглед и добри за храна, и посред градината дърво на живота и дърво за познаване добро и зло. 10 И една река течеше в Едем да напоява градината; оттам тя се разклоняваше на четири реки. 11 Името на първата беше Пишон. Тя е, която обикаля по цялата Хавилска земя, където има злато. 12 Златото на тази земя е добро. Там има бделий и ониксов камък. 13 Името на втората река е Гихон. Тя обикаля през цялата земя Куш. 14 Името на третата река е Тигър и тече на изток от Ашур. Четвъртата река е Ефрат.
15 След това Господ Бог взе човека и го засели в градината Едем да я обработва и да я пази. 16 И Господ Бог заповяда на човека, като каза: „Ти можеш свободно да ядеш от всяко дърво в градината 17 освен от дървото за познаване на добро и зло – да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, ти със сигурност ще умреш.“ 18 И Господ Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник.“ 19 (W)И Господ Бог извая от земята всички полски животни и всички птици в небето и ги отведе при човека, за да види как той ще ги наименува, и както човекът нарече всяко едно живо същество, така да бъде името му. 20 И човекът наименува всеки вид добитък и птиците в небето, и всички полски зверове, но не се намери за човека помощник, подходящ за него. 21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и когато той заспа, взе едно от ребрата му и запълни мястото му с плът. 22 (X)И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. 23 И човекът каза: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа. 24 (Y)Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“ 25 И двамата, човекът и жена му, бяха голи, но не се срамуваха.
Първият грях
3 (Z)(AA)(AB)А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от никое дърво в градината?“ 2 Но жената каза: „Ние можем да ядем плодове от дърветата. 3 Само за плода на дървото, което е посред градината, Бог каза: ‘Не яжте от него и не се докосвайте до него, за да не умрете!’“ 4 Тогава змията каза на жената: „Вие няма да умрете! 5 Не! Бог знае, че когато вие ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, които познават добро и зло.“ 6 И жената видя, че дървото е добро за ядене и е приятно за очите, а също, че е дърво желано, защото дава знание; тя взе от плода му и яде, даде също и на мъжа си, та яде и той. 7 Тогава очите на двамата се отвориха и разбраха, че са голи. Затова те си съшиха смокинови листа и си направиха препасници.
8 (AC)Тогава те чуха гласа на Господ Бог, когато ходеше в градината по време на дневната прохлада привечер, и Адам и жена му се скриха от лицето на Господ Бог между дърветата на градината.
9 Но Господ Бог повика човека и му каза: „Къде си?“ 10 Той отговори: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.“ 11 А Бог му рече: „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, за което ти заповядах да не ядеш?“ 12 Човекът отговори: „Жената, която Ти даде да бъде с мене, тя ми даде от дървото и аз ядох.“ 13 (AD)Тогава Господ Бог каза на жената: „Защо си направила това?“ Жената отговори: „Змията ме подмами и аз ядох.“
14 (AE)Господ Бог каза на змията: „Понеже си направила това, проклета да си между всичкия добитък и всички полски зверове! По корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. 15 И ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.“
16 На жената Той каза: „Ще умножа и преумножа болките ти, когато си бременна, с болка ще раждаш деца и към мъжа ти ще тегнеш, а той ще господарува над тебе.“
17 (AF)На мъжа Той каза: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: ‘Не яж от него’, проклета да е земята заради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си. 18 Тръни и бодили тя ще ти ражда и ти ще се храниш с полска трева. 19 (AG)С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докато се върнеш в земята, от която си взет; понеже си пръст и ще се върнеш в пръстта.“
20 И човекът даде име на жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи. 21 И Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му. 22 (AH)И Господ Бог каза: „Ето човекът стана като един от Нас, да знае добро и зло; но сега той не трябва да протегне ръката си и да вземе също от дървото на живота, та да яде и да живее вечно!“ 23 Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина – да обработва земята, от която беше взет. 24 Тогава, като изгони човека, постави на изток от Едемската градина херувим и пламенен меч, който се върти, да пазят пътя към дървото на живота.
Синовете на Адам и Ева
4 Човекът позна жена си Ева и тя зачена, и роди Каин, като каза: „Придобих човек с помощта на Господа.“ 2 Тя роди и брат му Авел. И Авел стана пастир на дребен добитък, а Каин беше земеделец. 3 (AI)И след време Каин принесе на Господ от плодовете на земята; 4 (AJ)и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ зачете Авел и неговия принос, 5 а приноса на Каин не зачете. Затова Каин се огорчи много и лицето му се помрачи. 6 Тогава Господ каза на Каин: „Защо се разсърди? И защо лицето ти се помрачи? 7 Ако постъпваш правилно, не би ли трябвало да повдигнеш лицето си? А ако не постъпваш правилно, грехът дебне при вратата ти, той те подстрекава, но ти господствай над него.“
8 (AK)А Каин каза на своя брат Авел: „Да идем на полето!“ И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авел и го уби. 9 (AL)Тогава Господ каза на Каин: „Къде е твоят брат Авел?“ Той отговори: „Не зная. Да не съм пазач на брат си?“ 10 (AM)И Господ рече: „Какво направи? Кръвта на твоя брат вика към Мене от земята. 11 Затова сега проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка. 12 Когато обработваш земята, тя няма да ти дава силата си и ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.“ 13 Тогава Каин каза на Господ: „Наказанието ми е по-голямо, отколкото мога да го понеса. 14 Ето Ти днес ме прогонваш от земята и трябва да се крия от Твоето присъствие. Аз ще бъда изгнаник и скитник по земята и всеки, който ме намери, ще ме убие.“ 15 И Господ му рече: „Затова, който убие Каин, ще му се отмъсти седмократно.“ И Господ постави белег на Каин, за да не го убие някой, който го намери. 16 След това Каин се отдалечи от присъствието на Господ и се засели в земята Нод, на изток от Едем. 17 А Каин позна жена си, тя зачена и роди Енох. Каин построи град и нарече града на името на сина си Енох. 18 И на Енох се роди Ирад, а на Ирад се роди Мехиаел; от Мехиаел се роди Матусал, а от Матусал се роди Ламех. 19 Ламех си взе две жени – името на едната беше Ада, а името на втората Цила. 20 Ада роди Явал; той беше родоначалник на онези, които живеят в шатри и имат стада. 21 Името на неговия брат беше Ювал, който беше родоначалник на всички, които свирят на лира и на флейта. 22 Цила пък роди Тувалкаин, ковач на различни сечива от мед и желязо. А сестра на Тувалкаин беше Ноема. 23 И Ламех каза на жените си: „Ада и Цила! Чуйте моя глас! Жени на Ламех, слушайте гласа ми! Аз ще убия мъж, който би ме наранил, юноша, който би ме ударил. 24 Ако за Каин се отмъщава седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет пъти по седем.“ 25 Адам отново позна жена си и тя роди син, и му даде име Сит, понеже казваше: „Бог ми даде друг потомък вместо Авел, когото Каин уби.“ 26 Също на Сит се роди син и той му даде име Енос. Тогава хората започнаха да призовават името на Господ.
Предци на Ной до потопа
5 (AN)Това е родословието на Адам. Когато Бог сътвори човека, по Божие подобие го сътвори. 2 (AO)Той ги сътвори мъж и жена, благослови ги и им даде име „човек“ в деня на тяхното сътворяване. 3 Адам беше на сто и тридесет години и му се роди син по негово подобие, по негов образ и му даде име Сит. 4 А след раждането на Сит Адам живя осемстотин години и му се родиха синове и дъщери. 5 И всичките дни на Адамовия живот бяха деветстотин и тридесет години; тогава той умря.
6 Сит живя сто и пет години и му се роди син Енос. 7 След раждането на Енос Сит живя осемстотин и седем години и му се родиха синове и дъщери. 8 И всичките дни на Сит бяха деветстотин и дванадесет години; тогава той умря.
9 Енос живя деветдесет години и му се роди син Каинан. 10 След раждането на Каинан Енос живя осемстотин и петнадесет години и му се родиха синове и дъщери. 11 И всичките дни на Енос бяха деветстотин и пет години; тогава той умря.
12 Каинан живя седемдесет години и му се роди син Малелеил. 13 След раждането на Малелеил Каинан живя осемстотин и четиридесет години и му се родиха синове и дъщери. 14 И всичките дни на Каинан бяха деветстотин и десет години; тогава той умря.
15 Малелеил живя и му се роди син Яред. 16 След раждането на Яред Малелеил живя осемстотин и тридесет години и му се родиха синове и дъщери. 17 И всичките дни на Малелеил бяха осемстотин деветдесет и пет години; тогава той умря.
18 Яред живя сто шестдесет и две години и му се роди син Енох. 19 След раждането на Енох Яред живя осемстотин години и му се родиха синове и дъщери. 20 И всичките дни на Яред бяха деветстотин шестдесет и две години; тогава той умря.
21 Енох живя шестдесет и пет години и му се роди син Матусал. 22 А след като му се роди Матусал, Енох постъпваше според волята на Бога, живя триста години и му се родиха синове и дъщери. 23 И всичките дни на Енох бяха триста шестдесет и пет години. 24 (AP)И Енох постъпваше според волята на Бога, но тогава той изчезна, защото Бог го взе.
25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и му се роди син Ламех. 26 И след раждането на Ламех Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и му се родиха синове и дъщери. 27 И всичките дни на Матусал бяха деветстотин шестдесет и девет години; тогава той умря.
28 Ламех живя сто осемдесет и две години и му се роди син, 29 и му даде име Ной, като каза: „Той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни да получим блага от земята, която Господ прокле.“ 30 И след раждането на Ной Ламех живя петстотин деветдесет и пет години и му се родиха синове и дъщери. 31 А всичките дни на Ламех бяха седемстотин седемдесет и седем години; тогава той умря.
32 Ной беше на петстотин години и му се родиха Сим, Хам и Яфет.
Божието наказание и заветът с Бога
6 Когато човеците започнаха да се умножават по земята и им се родиха дъщери, 2 тогава Божиите синове видяха, че човешките дъщери са хубави, и си взимаха от тях за жени, който каквато си избереше. 3 (AQ)Тогава Господ каза: „Духът Ми, който съм дал, няма да владее над хората завинаги, защото те са плът; нека дните им да бъдат сто и двадесет години.“
4 (AR)В онези дни, а също и след това по земята имаше исполини, когато Божиите синове се сношаваха с човешките дъщери и тези им раждаха; това бяха силните в древността именити човеци.
5 А когато Господ видя, че злото на хората по земята беше голямо и всичките техни замисли на сърцата им бяха зло по всяко време, 6 (AS)Господ съжали, че е създал на земята човека, и се наскърби в сърцето Си. 7 И Господ каза: „Ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих – човек и добитък, влечуги и птици в небето, понеже съжалих, че съм ги създал.“ 8 (AT)Но Ной намери благоволение в очите на Господ.
9 (AU)Това е родословието на Ной. Ной беше праведен и безупречен мъж в рода си. Ной постъпваше според волята на Бога. 10 На Ной се родиха синове Сим, Хам и Яфет.
11 А земята се разврати пред погледа на Бога и се изпълни земята с насилие. 12 И Господ погледна земята, и ето тя беше развратена, защото всяка плът се разврати по своя път на земята.
13 Тогава Бог каза на Ной: „Реших да поставя край на живите същества по нея, защото те изпълниха земята с насилие. И ето Аз ще ги изтребя заедно със земята. 14 Направи си ковчег[a] от гоферово дърво с помещения в ковчега и го засмоли отвътре и отвън. 15 И да го направиш така: ковчегът да бъде дълъг триста лакътя, широк петдесет лакътя и висок тридесет лакътя. 16 Направи прозорец на един лакът от върха и врата отстрани на ковчега; направи го на три равнища – долно, средно и горно.
17 Ето Аз ще докарам на земята потоп от води, за да изтребя под небето всяка плът, в която има дух на живот; всичко, което е на земята, ще се лиши от живот, ще бъде унищожено. 18 (AV)Но с тебе Аз ще установя Своя завет и в ковчега ще влезеш ти, а с тебе – твоите синове, жена ти и жените на синовете ти. 19 Въведи също в ковчега от всеки вид живи същества по една двойка, за да останат с тебе живи; мъжко и женско те да бъдат. 20 От птиците, от всеки вид добитък, от всеки вид пълзящи по земята – по две от всички да влязат при тебе, за да останат живи. 21 А ти си вземи всякаква храна, която е за ядене, и я събери, да бъде храна за тебе и за тях.“
22 (AW)Това направи Ной – всичко направи така, както Бог му заповяда.
7 (AX)И Господ каза на Ной: „Влезте ти и твоите домашни в ковчега, защото тебе единствен видях за истински праведен в този род. 2 И от всеки култово чист добитък вземи по седем, мъжко и женско, а от нечистия добитък – по две, мъжко и женско. 3 Така също по седем от птиците в небето, мъжко и женско, и да запазиш потомство по цялата земя, 4 защото още седем дни и Аз ще изливам дъжд по земята четиридесет дена и четиридесет нощи; и ще изтребя от повърхността на земята всички живи същества, които съм създал.“
5 Ной направи всичко, което му заповяда Господ. 6 А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп по земята.
7 (AY)Тогава поради водите на потопа в ковчега влязоха Ной със синовете му, жена му и снахите му. 8 И от култово чистия добитък, и от нечистите животни, и от всички влечуги по земята 9 влязоха при Ной в ковчега по две, мъжко и женско, както Господ беше заповядал на Ной. 10 След седемте дена водите на потопа започнаха да заливат земята.
11 (AZ)И в шестстотната година на Ноевия живот, в седемнадесетия ден от втория месец – в този ден всички извори на огромната бездна избликнаха и небесните отвори се отприщиха. 12 Тогава валя дъжд на земята четиридесет дена и четиридесет нощи. 13 В същия ден влязоха в ковчега Ной и неговите синове Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и трите му снахи – 14 те и всичкият добитък според вида му, и всички влечуги, които пълзят по земята според вида им, и всичките крилати птици. 15 Те влязоха при Ной в ковчега по двойка от всяко живо същество, в което има жизнено дихание; 16 и влязоха – мъжко и женско влязоха от всяко живо същество, както Бог беше заповядал на Ной. И Господ затвори ковчега зад него.
17 А потопът на земята продължи четиридесет дена и водите се умножиха, подеха ковчега и той се издигна над земята. 18 И водите се усилваха и прииждаха по земята, и ковчегът плаваше върху водите. 19 А водите се усилваха твърде много върху земята, така че всички високи планини под цялото небе бяха покрити. 20 Водите се издигнаха петнадесет лакътя над тях и планините се покриха. 21 И всяко живо същество по земята се лиши от живот: птици, добитък, зверове и всички влечуги, които пълзят по земята, и всички човеци; 22 всичко, което имаше в ноздрите си дихание на живот, всичко по сушата умря. 23 Всяко живо същество по земята беше изтребено: от човек до добитък, влечуги и птици в небето – всички от земята бяха изтребени. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.
24 А водите се усилваха над земята сто и петдесет дена.
8 Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват. 2 И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана. 3 А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат. 4 И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини. 5 Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6 След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил, 7 и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята. 8 Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята. 9 Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега. 10 След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега. 11 Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята. 12 Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече.
13 В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала. 14 И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала. 15 И Бог каза на Ной: 16 „Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти. 17 (BA)Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид – птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“ 18 След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си. 19 Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици – всичко, което се движи по земята според вида си.
20 Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника. 21 А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих. 22 Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“
9 (BB)Тогава Бог благослови Ной и синовете му и им каза: „Плодете се, размножавайте се и пълнете земята. 2 Ще се боят от вас всички животни по земята и всички птици в небето; всичко, което се движи по земята, и всички риби в морето са дадени във вашите ръце. 3 (BC)Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко като зелената трева. 4 (BD)Само месо с живеца му, тоест с кръвта му, не яжте. 5 Затова ще потърся сметка за вашата кръв – от всяко животно и от всеки човек; за кръвта на всеки човек ще потърся сметка от братята му. 6 (BE)Който пролее кръвта на човек, от човек ще бъде пролята неговата кръв; защото по Божий образ човекът беше създаден. 7 (BF)Плодете се и се размножавайте, населявайте земята и се умножавайте.“
8 След това Бог каза на Ной и на синовете му с него: 9 „Ето Аз сключвам Своя завет с вас и с потомството ви след вас, 10 и с всяко живо същество, което е при вас: с птиците и с добитъка, и с всички диви животни по земята, които са при вас, с всички, които излязат от ковчега – с всички животни по земята. 11 (BG)Аз сключвам Своя завет с вас, че всичките живи същества никога вече няма да бъдат изтребвани от водите на потоп, че никога няма друг потоп да опустоши земята.“
12 И Бог каза: „Ето знака на завета, който давам между Мене и вас и всяко живо същество, което е при вас, за всички поколения за вечни времена. 13 Аз поставям Своята дъга в облака да бъде знак на завета между Мене и земята. 14 И когато докарам облак над земята, ще се появи дъга в облаците 15 и ще Си спомня Моя завет, който е между Мене и вас и всяко живо същество, всяка твар; че водите няма вече да изтребят всяко живо същество. 16 Щом дъгата Ми се появи в облака и я погледна, ще си спомня вечния завет между Бога и между всяко живо същество твар по земята.“ 17 И Бог каза на Ной: „Това е знакът на завета, който сключих между Мене и всяка твар по земята.“
18 (BH)Излезлите от ковчега синове на Ной бяха Сим, Хам и Яфет. Хам беше баща на Ханаан. 19 Тези трима бяха Ноевите синове и от тях бе населена цялата земя.
20 Тогава Ной започна да обработва земята и насади лозе. 21 Той пи вино, опи се и лежеше гол в шатрата си. 22 И Хам, баща на Ханаан, видя голотата на баща си и разказа на двамата си братя отвън. 23 А Сим и Яфет взеха дреха и като я поставиха на раменете си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; но лицата им бяха обърнати назад, така че те не видяха голотата на баща си.
24 Когато Ной се събуди от опиянението си и научи какво е направил младият му син, 25 рече: „Проклет да е Ханаан! Последен роб ще бъде на братята си.“
26 Той каза още: „Благословен да е Господ, Симовият Бог. Нека Ханаан бъде техен роб. 27 Нека Бог даде простор за Яфет и той да се засели в шатрите на Сим, и нека Ханаан бъде техен роб.“
28 И Ной живя триста и петдесет години след потопа. 29 А всички дни на Ной бяха девестотин и петдесет години; тогава той умря.
Произходът на народите от Ной
10 (BI)Това е родословието на синовете на Ной – Сим и Яфет, на които след потопа им се родиха синове.
2 Потомци на Яфет: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мешех и Тирас. 3 Потомци на Гомер: Ашкеназ, Рифат и Тогарма. 4 Потомци на Яван: Елиша, Таршиш, Китим и Доданим. 5 От тях се разклониха островните народи в съответните им земи – всеки според езика си, според племето си в своята народност.
6 Потомци на Хам: Хуш, Мицраим, Пут и Ханаан. 7 Потомци на Куш: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Потомци на Раама: Шева и Дедан.
8 Хуш стана баща на Нимрод, който беше първият юначен мъж на земята. 9 Той беше силен ловец пред Господ, затова се казваше: „като Нимрод, силен пред Господ“. 10 Царството му първоначално обхващаше Вавилон, Ерех, Акад и Калне – в страната Сенаар. 11 От тази страна излезе Ашур и изгради Ниневия, Реховот, Калах 12 и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.
13 А от Мицраим се родиха Лудим, Анамим, Легавим и Нафтухим, 14 Патрусим, Каслухим, от които излязоха филистимците, и Кафторим.
15 От Ханаан се родиха Сидон, първородният му, и Хет, 16 Йевусей, Аморей, Гергесей, 17 Евей, Аркей, Синей, 18 Арвадей, Цемарей и Химатей. След това племената на ханаанците се разпръснаха, 19 а ханаанските предели се простряха от Сидон до пътя към Герар, близо до Газа, и към Содом, Гомора, Адма и Цевоим, близо до Лаша. 20 Тези са Хамовите потомци според племената им, според езиците им, в земите им, в народностите им.
21 И на Сим, баща на всички синове на Евер и по-голям брат на Яфет, също се родиха синове. 22 Потомци на Сим: Елам, Ашур, Арфаксад, Луд и Арам. 23 Потомци на Арам: Уц, Хул, Гетер и Маш.
24 От Арфаксад се роди Шела, а от Шела се роди Евер. 25 Двама синове се родиха на Евер: името на първия беше Фалех, защото в неговите дни земята беше разделена, а името на брат му беше Йоктан. 26 От Йоктан се родиха Алмодад, Шелеф, Хацармавет, Йерах, 27 Хадорам, Узал, Дикла, 28 Овал, Авимаил, Шева, 29 Офир, Хавила и Йовав; всички те бяха потомци на Йоктан. 30 Техните селища бяха от Меша към Сефар, докъм планината на изток. 31 Тези са потомците на Сим според племената им, според езиците им, в земите им, в народностите им.
32 (BJ)Това са племената на потомците на Ной според произхода им в техните народности. И от тях се разклониха други народи по земята след потопа.
Вавилонската кула
11 По цялата земя имаше един език и един говор. 2 Когато хората потеглиха от Изток, те намериха равнина в земята Сенаар и се заселиха там. 3 И си рекоха един на друг: „Елате, нека направим тухли и да ги изпечем на огън.“ Така тухли им служеха за камъни, а смола – за вар. 4 Тогава те казаха: „Елате, нека си построим един град и кула с връх до небето и да си спечелим име, за да не се пръснем по цялата земя.“
5 Тогава Господ слезе да погледне града и кулата, които хората градяха. 6 И Господ рече: „Ето един народ са и всички имат един език, а такова нещо са започнали да правят; и няма да се откажат от това, което са замислили да извършат. 7 Нека слезем и да смесим езика им, така че никой да не разбира езика на другия.“ 8 И Господ ги разпръсна оттам по цялата земя; и те спряха да строят града. 9 (BK)Затова му е дадено името Вавилон, защото Господ смеси езика на цялата земя и оттам Господ ги разпръсна по цялата земя.
10 (BL)Ето родословието на Сим: Сим беше на сто години, когато му се роди Арфаксад, две години след потопа. 11 След раждането на Арфаксад Сим живя петстотин години и му се родиха синове и дъщери.
12 Арфаксад живя тридесет и пет години и му се роди Сала. 13 След раждането на Сала Арфаксад живя четиристотин и три години и му се родиха синове и дъщери.
14 Сала живя тридесет години и му се роди Евер. 15 След раждането на Евер Сала живя четиристотин и три години и му се родиха синове и дъщери. 16 Евер живя тридесет и четири години и му се роди Фалех. 17 След раждането на Фалех Евер живя четиристотин и тридесет години и му се родиха синове и дъщери.
18 Фалех живя тридесет години и му се роди Рагав. 19 След раждането на Рагав Фалех живя двеста и девет години и му се родиха синове и дъщери.
20 Рагав живя тридесет и две години и му се роди Серух. 21 След раждането на Серух Рагав живя двеста и седем години и му се родиха синове и дъщери.
22 Серух живя тридесет години и му се роди Нахор. 23 След раждането на Нахор Серух живя двеста години и му се родиха синове и дъщери.
24 Нахор живя двадесет и девет години и му се роди Тара. 25 След раждането на Тара Нахор живя сто и деветнадесет години и му се родиха синове и дъщери.
26 Тара живя седемдесет години и му се родиха Аврам, Нахор и Аран.
27 Ето родословието на Тара: от Тара се родиха Аврам, Нахор и Аран. От Аран се роди Лот.
28 И Аран умря преди баща си Тара в земята, в която се роди – в Ур Халдейски. 29 (BM)Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена беше Сара, а името на Нахоровата жена беше Милка, дъщеря на Харан, баща на Милка и на Иска. 30 (BN)А Сара беше безплодна и нямаше деца.
31 Тара взе сина си Аврам, внука си Лот, син на Аран, и снаха си Сара, жена на сина му Аврам, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в ханаанската земя, но когато дойдоха в Харан, останаха там. 32 А дните на Тара бяха двеста и пет години и Тара умря в Харан.
Историята на Авраам
Божият призив към Аврам
12 (BO)Тогава Господ призова Аврам: „Тръгни от своята земя, от своя род и от семейството на баща си и потегли към земята, която ще ти посоча.
2 Аз ще направя да произлезе от тебе велик народ, ще те благословя и ще възвелича името ти и ти ще бъдеш щастлив. 3 (BP)Тези, които те благославят, Аз ще благословя, а онези, които те клеветят, ще предам на проклятие. Чрез тебе ще бъдат благословени всички земни племена.“
4 Аврам тръгна, както му заповяда Господ, а заедно с него тръгна и Лот. При излизането си от Харан Аврам беше на седемдесет и пет години. 5 Аврам взе със себе си жена си Сара, племенника си Лот, целия си имот, който бяха придобили, както и робите и робините си от Харан. Всички те странстваха за към ханаанската страна. Така дойдоха в страната Ханаан.
6 (BQ)Аврам преброди тази земя до свещената дъбрава Море, близо до местността Сихем. Тогава тази земя беше населена от ханаанци. 7 (BR)А Господ се яви на Аврам и каза: „Тази земя Аз ще предам на твоето потомство.“ Там Аврам издигна жертвеник на Господ, Който му се яви.
8 Оттам той се насочи към планината, източно от Ветил, където разпъна шатрата си така, че Ветил оставаше на запад, а Гай – на изток. Там той издигна жертвеник на Господ и призова Господнето име. 9 След това Аврам се вдигна и продължи пътя си на юг.
Аврам в Египет
10 (BS)Но в онази страна започна глад и Аврам потегли към Египет, за да намери там убежище, понеже гладът се беше усилил. 11 А когато наближи Египет, той каза на жена си Сара: „Аз зная, че ти си красива. 12 Щом египтяните те видят, ще разберат, че ти си моя жена. Тогава ще убият мене, а тебе ще оставят жива. 13 Затова им кажи, че си ми сестра – и всичко ще бъде добре; ти ще спасиш живота ми.“
14 Когато Аврам дойде в Египет, египтяните видяха, че жената е много красива. 15 Видяха я и фараоновите придворни и започнаха да я хвалят пред фараона. И отведоха жената в двореца на фараона. 16 Заради нея той се отнасяше добре към Аврам, който придоби дребен и едър добитък, осли, роби и робини, ослици и камили.
17 Но Господ порази с тежки удари фараона, както и неговите близки заради Сара, жената на Аврам. 18 Тогава фараонът повика Аврам и му рече: „Какво направи ти с мене? Защо не ми каза, че тя е твоя жена? 19 Защо заяви: ‘Тя ми е сестра’? Аз я взех за жена. А сега ето ти жената. Вземи я и си върви.“ 20 Фараонът определи роби, които изпратиха Аврам и жена му заедно с всичко, което беше придобил[b].
Раздяла на Аврам и Лот
13 Така Аврам излезе от Египет и се отправи към Негев – сам той и жена му заедно с всичко, което беше придобил, както и Лот. 2 Сега Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.
3 От юг той продължи да се придвижва до Ветил, до мястото, където по-напред беше шатрата му – между Ветил и Гай, 4 (BT)до мястото, където по-рано беше издигнал жертвеник. Там Аврам призова Господнето име.
5 Лот, който придружаваше Аврам, също притежаваше дребен и едър добитък, както и шатри. 6 (BU)Тази земя беше тясна, за да живеят заедно, понеже техният имот беше много голям и не можеха повече да живеят на едно място. 7 Така възникна раздор между пастирите на Аврам и пастирите на Лот. А по това време в тази местност живееха ханаанци и ферезейци.
8 Затова Аврам каза на Лот: „Не бива да има раздор между мене и тебе, между моите и твоите пастири, защото сме роднини. 9 Нали цялата тази земя е пред тебе? Нека се разделим. Ако ти отидеш наляво, аз ще отида надясно. Ако ти отидеш надясно, аз ще отида наляво.“
10 (BV)Лот видя, че цялата Йорданска долина чак до Сигор се напояваше с вода като Господния рай, като египетската земя. Това беше преди Господ да разори Содом и Гомора. 11 Така че Лот избра цялата Йорданска долина и се отправи на изток. Така те се разделиха един от друг. 12 Аврам се засели в ханаанската страна, а Лот се засели сред градовете на Йорданската долина, като разпъна шатри чак до Содом. 13 А содомските жители бяха много порочни и грешни пред Господ. 14 Господ каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: „Огледай се! От мястото, където си сега, погледни на север и юг, на изток и запад.
15 (BW)Цялата тази земя, която виждаш, Аз ще дам на тебе и на потомството ти за вечни времена. 16 (BX)Потомството ти ще направя многочислено като пясъка, така че ако някой може да изброи земния пясък, тогава ще бъде изброено и твоето потомство. 17 Стани, обходи тази земя надлъж и нашир, защото Аз ще я дам на тебе.“
18 (BY)И Аврам събра шатрата си, отиде и се засели в свещената дъбрава Мамрѐ, която е в Хеврон. Там той издигна жертвеник на Господ.
Аврам спасява Лот
14 При царуването на сенаарския цар Амрафел, еласарския цар Ариох, 2 еламския цар Кедорлаомер и гоимския цар Тидал избухна война. Те потеглиха на поход срещу содомския цар Бера, гоморския цар Бирша, срещу царя на Адма Шинав, срещу севоимския цар Шемевер, както и срещу царя на Бела, който днес е известен като Сигор. 3 Всички те се съюзиха в долина Сидим, сега Мъртво море. 4 Дванадесет години те бяха подчинени на Кедорлаомер, а в тринадесетата година въстанаха.
5 В четиринадесетата година дойде Кедорлаомер със своите съюзници царе. Те разбиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим, 6 както и хорейци в планинската страна Сеир до Ел-Фаран, който е при пустинята. 7 Оттам се върнаха, дойдоха при извора Мишпат, тоест Кадес, и опустошиха цялата амаликитска страна, както и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
8 Тогава содомският цар, гоморският цар, царят на Адма, севоимският цар и царят на Бела, тоест Сигор, потеглиха и се сражаваха с тях в долината Сидим – 9 против еламския цар Кедорлаомер, гоимския цар Тидал, сенаарския цар Амрафел, еласарския цар Ариох, четирима царе против петима. 10 А долината Сидим беше пълна със смолни ями. Царете на Содом и Гомора, като удариха на бяг, паднаха в тях, а останалите избягаха в планините. 11 Победителите заграбиха всички богатства на Содом и Гомора и всичките им припаси и си заминаха. 12 Отведоха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имуществото му и си заминаха.
13 (BZ)А един от оцелелите дойде и съобщи това на евреина Аврам, който живееше тогава при свещената дъбрава на аморееца Мамрѐ, братята му Ешкол и Анер бяха Аврамови съюзници. 14 Когато Аврам чу, че племенникът му е пленен, събра своите триста и осемнадесет мъже, родени в дома му, и преследва неприятелите до Дан. 15 През нощта, като разпредели дружината си, той и хората му ги нападнаха, разбиха ги и ги преследваха чак до Хова, която е на север от Дамаск. 16 Така той възвърна цялото си имущество, както и племенника си Лот, възвърна и неговото имущество, а също и жените и хората.
Мелхиседек и Аврам
17 Когато Аврам се връщаше след поражението на Кедорлаомер и на неговите съюзници царе, содомският цар излезе да го посрещне в долината Шаве, която сега се нарича Царска долина.
18 (CA)Мелхиседек, цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино. 19 Мелхиседек благослови Аврам с думите: „Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Творец на небето и земята. 20 Благословен да бъде и Всевишният Бог, Който предаде в твоите ръце враговете ти.“ Аврам даде на Мелкиседек десетата част от цялата плячка. 21 Тогава содомският цар каза на Аврам: „Върни моите хора, а плячката остави за себе си.“ 22 А Аврам отговори на содомския цар: „Кълна се, като вдигам ръка към Господ, Всевишния Бог, Творец на небето и земята, 23 че няма да взема нищо твое – нито конец, нито ремък за обуща, за да не кажеш: ‘Аз обогатих Аврам.’ 24 Взехме само това, което може да послужи за прехрана на моите хора, и дела на тези, които участваха с мене в похода – Анер, Ешкол и Мамрѐ.“
Божият завет с Аврам
15 (CB)След тези събития във видение беше отправено Господне слово към Аврам: „Авраме, не се бой! Аз съм твой защитник. Твърде голяма ще бъде твоята награда.“
2 (CC)Аврам отговори: „Владико Господи! За какво са ми Твоите дарове, ако аз умра бездетен? С дома ми ще се разпорежда Елиезер от Дамаск.“ 3 Аврам каза още: „Ето Ти не ми даде потомство и затова мой наследник ще бъде роб, роден в дома ми.“ 4 Тогава прозвуча Господне слово към него: „Той няма да ти бъде наследник, а този, който произлезе от тебе, той ще бъде твой наследник.“ 5 (CD)Господ изведе Аврам навън и му каза: „Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш.“ И продължи към него: „Толкова многобройно ще бъде и твоето потомство.“ 6 (CE)Аврам повярва на Господ и това му се зачете за оправдание. 7 (CF)Господ каза още на Аврам: „Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам за наследство тази земя.“ 8 Той отговори: „Владико Господи, по какво ще разбера, че ще я имам за наследство?“ 9 Господ му каза: „Подготви Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.“ 10 Аврам взе тези животни, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; само птиците не разсече. 11 Тогава налетяха хищни птици върху труповете, но Аврам ги разгонваше.
12 По залез слънце тежък сън налегна Аврам. И ето обзе го силен и тъмен ужас. 13 (CG)(CH)След това Господ каза на Аврам: „Знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и угнетявани четиристотин години. 14 (CI)Но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби. След това те ще излязат на свобода с големи богатства. 15 А ти с мир ще отминеш при бащите си и ще бъдеш погребан в честита старост; 16 само четвъртото поколение от потомството ти ще се върне тука, защото греховете на аморейците още не са стигнали до върха си.“
17 (CJ)А когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни. 18 (CK)Този ден Господ сключи завет с Аврам с думите: „На твоето потомство Аз давам цялата тази земя: от граничния Египетски поток до голямата река – река Ефрат, 19 земята на кенейци, кенезейци, кедмонейци, 20 хетейци, ферезейци, рефаимци, 21 аморейци, ханаанци[c], гергесейци и йевусейци.“
Раждането на Измаил
16 Но Сара, жената на Аврам, беше бездетна. Тя имаше робиня египтянка на име Агар. 2 Сара каза на Аврам: „Ето Господ не ми дава деца. Затова заживей с моята робиня – може би ще имам деца от нея.“ Аврам послуша Сара. 3 Десет години след като Аврам се беше преселил в ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе робинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврам за жена. 4 Той започна да живее с Агар и тя забременя. Когато Агар разбра, че е бременна, започна да гледа господарката си отвисоко. 5 (CL)Тогава Сара каза на Аврам: „Ти си виновен за унижението ми. Аз ти дадох робинята си в твоите обятия, а тя, като видя, че е бременна, започна да ме гледа отвисоко. Нека Господ бъде съдия между мене и тебе.“ 6 Аврам отговори на Сара: „Ето твоята робиня е в твоя власт. Постъпи с нея, както ти е угодно.“ И Сара започна така да я притеснява, че тя избяга от нея. 7 Господен ангел я намери в пустинята при един воден извор на пътя към Сур 8 и ѝ каза: „Агар, робиньо на Сара! Откъде си дошла и накъде отиваш?“ Тя отговори: „Бягам от Сара, моята господарка.“
9 Господният ангел ѝ каза: „Върни се при господарката си и ѝ се покорявай.“ 10 (CM)След това Господният ангел продължи: „Ще умножа и преумножа твоето потомство дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество.“ 11 Господният ангел отново продължи: „Ето ти си бременна, ще родиш син и ще го наречеш с името Измаил, защото Господ те чу в скръбта ти. 12 Той ще бъде като див осел между човеците. Ще вдига ръка срещу всекиго и всеки ще вдига ръка против него. Ще живее в раздор с всичките си братя.“ 13 Агар нарече Господ, Който ѝ говореше, Ел-Рои[d]. Защото тя си каза: „Наистина тук видях Този, Който погледна към мене.“ 14 Затова този извор беше наречен Беер-Лахай-Рои[e]. Той се намира между Кадес и Баред. 15 (CN)Агар роди син на Аврам и той нарече сина си, който се роди от Агар, с името Измаил. 16 Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаил.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.