Bible in 90 Days

Освобождаване от египетски плен

1. израилският народ в Египет

1 ^(A)Тези са имената на родоначалниците на израилтяните, които бяха дошли в Египет заедно с Яков – всеки беше дошъл със семейството си: ² Рувим, Симеон, Левий и Юда, ³ Исахар, Завулон и Вениамин, ⁴ Дан и Нефталим, Гад и Асир. ^5 (B)А всички потомци на Яков бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет. ^6 (C)Тогава умряха Йосиф и всичките му братя, и цялото онова поколение; ^7 (D)а израилтяните бяха плодовити и се намножиха, увеличиха се и се усилиха толкова много, че египетската земя загъмжа от тях.

^8 (E)В Египет се възцари нов цар, който не знаеше нищо за Йосиф. ⁹ Той каза на своя народ: „Ето народът на израилтяните е по-многоброен и по-силен от нас; ^10 (F)нека измислим нещо предвидливо против тях, за да не се размножават повече; защото в случай на война те ще се съединят с нашите врагове, ще воюват против нас и ще побягнат от земята ни.“ ^11 (G)Тогава поставиха над тях разпоредници на принудителен труд, които да ги измъчват с изнурителна работа. Така те съградиха за фараона градовете Питом и Раамсес^[a] като складове за жито. ¹² Но колкото повече ги потискаха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече се разпространяваха, така че египтяните бяха в ужас от израилтяните. ¹³ Затова египтяните се отнасяха жестоко към израилтяните като към роби ^14 (H)и огорчаваха живота им с тежка работа над глина и тухли, както и с всяка полска работа, с всяка работа, на която с жестокост ги принуждаваха.

¹⁵ Египетският цар отправи заповед към бабите акушерки, които оказваха родилна помощ на еврейките и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа: ¹⁶ „Когато оказвате родилна помощ на еврейките, внимавайте при раждането: ако е син, умъртвявайте го, ако е дъщеря, нека остане жива.“ ¹⁷ Но бабите акушерки се бояха от Бога и не постъпваха така, както им заповяда египетският цар, а оставяха живи момчетата. ¹⁸ Тогава египетският цар повика бабите акушерки и им каза: „Защо постъпвате така, че оставяте живи момчетата?“ ¹⁹ Бабите отговориха на фараона: „Понеже еврейките не приличат на египетските жени. Те са жизнени и раждат, преди още бабата акушерка да отиде при тях.“ ²⁰ Бог беше благосклонен към бабите акушерки, а народът се умножаваше и усилваше много. ²¹ Тъй като бабите се бояха от Бога, Той ги дари с наследство. ^22 (I)Тогава фараонът отправи заповед към целия си народ: „Всички синове, които се родят на евреите, хвърляйте в Нил, а всички момичета оставяйте живи.“

Раждане на Мойсей

2 Един човек от Левиевия род отиде и се ожени за левитянка. ^2 (J)Тази жена зачена и роди син. Понеже тя видя, че детето е красиво, кри го три месеца. ³ Но тъй като не можеше повече да го крие, взе кошче, изплетено от папирусна тръстика, намаза го с асфалт и смола, постави в него детето и го сложи сред тръстиката при брега на Нил. ⁴ А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще стане с него.

⁵ Тогава фараоновата дъщеря дойде на Нил да се къпе, а придружаващите я слугини се движеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръстиката и прати робинята си да го донесе. ⁶ Когато го отвори, тя видя – ето плачещо дете. Тя се смили над него с думите: „Това е от еврейските деца.“ ⁷ Тогава сестрата на детето каза на фараоновата дъщеря: „Да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?“ ⁸ Фараоновата дъщеря ѝ отговори: „Да, иди.“ Момичето отиде и повика майката на детето. ⁹ Фараоновата дъщеря ѝ поръча: „Вземи това дете и ми го откърми; ще ти давам заплата за това.“ Жената взе детето и го кърми. ^10 (K)А когато детето порасна, тя го заведе при фараоновата дъщеря. Тя го осинови и го нарече Мойсей, „защото, каза тя, от водата го извадих“.

Бягство на Мойсей в мадиамската земя

¹¹ В онова време, когато Мойсей порасна, отиде при братята си^[b] и видя робския им труд. Видя още, че един египтянин бие евреин, принадлежащ към братята му. ¹² Тогава той се обърна на всички страни и след като се убеди, че няма никого, уби египтянина и го скри в пясъка. ¹³ Когато на другия ден отново излезе, двама евреи се караха помежду си и той каза на този, който не беше прав: „Защо биеш сънародника си?“ ^14 (L)А този отговори: „Кой те постави за надзорник и съдия над нас? Да не възнамеряваш също и мене да убиеш, както уби египтянина?“ Мойсей се уплаши и си каза: „Явно нещо се е разбрало.“ ^15 (M)Когато фараонът чу за това нещо, замисли смъртно наказание за Мойсей.

Тогава Мойсей побягна от фараона, отправи се към мадиамската земя и там се установи до един кладенец. ^16 (N)Мадиамският свещеник имаше седем дъщери. Те дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на своя баща. ¹⁷ Но овчарите дойдоха и ги изгониха. Тогава Мойсей стана, помогна им и напои овцете им. ¹⁸ Когато те се върнаха при баща си Рагуил, той попита: „Как така рано си дойдохте днес?“ ¹⁹ Тогава те разказаха: „Един египтянин ни помогна пред овчарите, даже ни наля вода и напои овците.“ ²⁰ Той попита дъщерите си: „Къде е той? Защо го оставихте? Поканете го да се нахрани.“ ²¹ На Мойсей допадна да остане да живее при този човек. Той даде на Мойсей за жена дъщеря си Сепфора. ^22 (O)Когато тя роди син, той го нарече Гирсам, защото казваше: „Чужденец станах в чужда земя^[c].“

²³ След дълго време египетският цар умря. Израилтяните стенеха от робското тегло и викаха, и викът им за помощ от робското тегло стигна до Бога. ^24 (P)Бог чу стенанията им и Бог си спомни за Своя завет с Авраам, Исаак и Яков. ²⁵ Бог погледна благосклонно към израилтяните и се смили над тях.

Призоваване на Мойсей

3 ^(Q)Мойсей се грижеше за дребния добитък на тъста си Йотор, мадиамския свещеник. Веднъж той отведе стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. ^2 (R)Тогава му се яви Господен ангел в огнен пламък изсред трънен храст. И той видя – ето тръненият храст гори в огън, но не изгаря. ³ Мойсей каза: „Ще отида и ще погледна това велико явление. Защо ли тръненият храст не изгаря?“ ⁴ Когато Господ видя, че той отива да гледа, Бог извика към него изсред трънения храст: „Мойсее, Мойсее!“ Той отговори: „Ето аз съм тук.“ ^5 (S)Тогава Бог заповяда: „Не се приближавай насам; събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.“ ^6 (T)И каза още: „Аз съм Бог на баща ти, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Тогава Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.

⁷ И Господ каза: „Видях страданието на Своя народ, който е в Египет, и чух стенанията му поради разпоредниците му; Аз зная неволите му ⁸ и слизам да го избавя от ръцете на египтяните и да го заведа от тази земя в добра и обширна земя, дето текат мляко и мед, в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци. ⁹ Ето стенанията на израилтяните стигнаха вече до Мене и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяните. ^10 (U)И така, отиди! Аз ще те пратя при фараона. Изведи от Египет Моя народ, израилтяните.“ ¹¹ Тогава Мойсей отговори на Бога: „Кой съм аз, та да ида при фараона и да изведа от Египет израилтяните?“ ^12 (V)Бог каза: „Аз ще бъда с тебе. Това трябва да ти бъде като знак, че Аз съм те изпратил – когато изведеш народа от Египет, на тази планина вие ще извършите служба на Бога.“

^13 (W)След това Мойсей каза на Бога: „Когато аз отида при израилтяните, ще им кажа: ‘Бог на вашите бащи ме изпрати при вас.’ А те ще ме попитат: ‘Как Му е името?’ Какво тогава да им кажа?“ ^14 (X)(Y)Бог отговори на Мойсей: „Аз съм Вечният – Този, Който съм.“ И рече: „Така кажи на израилтяните: ‘Вечният – Този, Който съм, ме изпрати при вас.’“ ¹⁵ Бог каза на Мойсей: „Така кажи на израилтяните: ‘Господ, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков ме изпрати при вас. Това е Моето име за вечни времена и това е Моето наименование за следващите родове.’

¹⁶ Иди, призови старейшините на Израил и им извести: ‘Господ, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков, ми се яви и каза: Загрижено обърнах внимание на вас и на извършеното с вас в Египет. ¹⁷ Затова реших: ще ви избавя от потисничеството в Египет и ще ви заведа в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци, в земя, където текат мляко и мед.’ ¹⁸ Когато те се съгласят с тебе, ще отидете ти и старейшините на Израил при египетския цар и ще му кажете: ‘Господ, Бог на евреите, ни срещна. А сега ние искаме да отидем на три дни път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог.’ ¹⁹ Но Аз зная, че египетският цар няма да ви позволи да отидете, ако не бъде принуден насила. ²⁰ Тогава ще простра ръката Си и ще накажа Египет с всички Мои чудеса, които ще извърша сред него; след това той ще ви пусне. ²¹ Пред очите на египтяните Аз ще изразя благоволението Си към този народ. А когато тръгнете, няма да тръгвате с празни ръце: ^22 (Z)всяка жена да измоли от съседката си и от жената, с която живее, сребърни и златни украшения и дрехи, предайте ги на синовете и дъщерите си и така ще оберете египтяните.“

Мойсей получава сила да прави чудеса

4 А Мойсей отговори: „Ако те не ми повярват и не се вслушат в призива ми, а кажат: ‘Господ не ти се е явявал’“? ² Господ го попита: „Какво е това в ръката ти?“ Той отговори: „Тояга.“ ^3 (AA)Тогава Господ заповяда: „Хвърли я на земята.“ Той я хвърли на земята и тоягата стана на змия, и Мойсей побягна от нея. ⁴ Но Господ каза на Мойсей: „Протегни ръката си и я хвани за опашката.“ Той протегна ръката си и я хвана; и тя стана пак тояга в ръката му. ⁵ „Това е, за да повярват, че ти се е явил Господ, Бог на бащите им, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“

⁶ Господ му каза още: „Постави ръка в пазвата си.“ Той постави ръка в пазвата си и я извади от пазвата си, и ето ръката му бе побеляла от проказа като сняг. ⁷ Тогава Той му заповяда: „Пак постави ръка в пазвата си.“ Той постави ръка в пазвата си и я извади от пазвата си, и ето тя пак стана такава, каквото бе тялото му. ⁸ „Ако те не повярват и не се убедят от първата личба, те ще повярват на втората личба; ⁹ ако ли не повярват и на тези две личби и не послушат гласа ти, вземи вода от Нил и я излей на сухата земя; и водата, взета от Нил, ще се превърне в кръв на сухата земя.“

^10 (AB)Но Мойсей каза на Господа: „Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив. Такъв си бях по-рано, такъв съм и откак почна да говориш със Своя раб: аз говоря тежко и заеквам.“ ¹¹ Но Господ му възрази: „Кой е дал уста на човека? Кой го прави ням или глух, да има зрение или да е сляп? Нали Аз, Господ? ^12 (AC)И така, отиди и Аз ще бъда с устата ти и ще ти посоча какво да говориш.“ ¹³ Той обаче отговори: „Моля ти се, Господи, определи за пратеник друг, когото искаш да изпратиш.“ ¹⁴ Тогава Господ се разгневи на Мойсей и каза: „Нали имаш брат – левита Аарон? Аз зная, че той може добре да говори. Ето той ще излезе да те посрещне и като те види, сърдечно ще се зарадва. ¹⁵ Ти ще говориш на него и ще поставяш думите в устата му, а Аз ще бъда с неговата и с твоята уста и ще ви посоча какво да правите. ^16 (AD)Той ще говори на народа вместо тебе; и така той ще ти бъде уста, а ти ще го ръководиш като Бог. ¹⁷ А тази тояга вземи в ръката си: с нея ти ще извършваш личби.“

Завръщане на Мойсей в Египет

¹⁸ След това Мойсей тръгна и се върна при тъста си Йотор и му каза: „Искам да отида и да се завърна при сънародниците си, които живеят в Египет, за да видя дали са още живи.“ Йотор отговори на Мойсей: „Отиди с мир.“ ¹⁹ В мадиамската земя Господ каза на Мойсей: „Отиди, върни се в Египет, защото умряха всички, които искаха да те погубят.“ ^20 (AE)Тогава Мойсей взе жена си и синовете си, качи ги на осел и тръгна за египетската земя; а Божията тояга той взе в ръката си. ²¹ Господ каза на Мойсей: „Когато се завърнеш в Египет, внимавай да извършиш пред фараона всички чудеса, които съм ти дал в твоя власт; но Аз ще направя упорито сърцето му и той няма да пусне народа. ^22 (AF)Кажи на фараона: ‘Така говори Господ: Израил е Мой първороден син; ^23 (AG)заповядвам ти: Пусни сина Ми да Ми извърши служба; ако откажеш да го пуснеш, ето Аз ще убия първородния ти син.’“

^24 (AH)По пътя, на мястото за нощуване, Господ срещна Мойсей и искаше да го умъртви. ²⁵ Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и като я хвърли при краката на Мойсей, каза: „Ти си ми кръвен младоженец.“ ²⁶ Тогава Господ отстъпи от него. След това тя каза: „Кръвен младоженец – поради обрязването.“

²⁷ А Господ беше казал на Аарон: „Отиди в пустинята да посрещнеш Мойсей.“ Той тръгна, срещна го при Божията планина и го целуна. ^28 (AI)Мойсей извести на Аарон всички думи на Господа, с които Той му бе възложил пратеничество, и всички личби, които му бе определил да извърши. ²⁹ Тогава Мойсей и Аарон отидоха и събраха всички старейшини на Израил. ^30 (AJ)Аарон оповести всички думи, които Господ бе говорил на Мойсей; а Мойсей извърши личбите пред народа. ^31 (AK)Тогава народът повярва. Когато те чуха^[d], че Господ проявил грижа за израилтяните и видял неволята им, наведоха се и се поклониха.

Мойсей и Аарон пред фараона

5 След това Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и казаха: „Така говори Господ, Бог на Израил: ‘Пусни Моя народ, за да Ми извърши празник в пустинята’.“ ² В отговор фараонът възрази: „Кой е този Господ, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Аз не познавам такъв Господ и няма да пусна Израил.“ ³ Те казаха: „Бог на евреите ни срещна. Искаме да отидем на три дена път в пустинята и да извършим жертвоприношение на Господа, нашия Бог, за да не ни накаже Той с болест или с меч.“ ⁴ Тогава египетският цар им възрази: „Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от възложените му работи? Вървете си да вършите определената ви работа.“ ⁵ Фараонът каза още: „Ето народът по тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.“

⁶ В същия ден фараонът издаде заповед към разпоредниците и надзорниците на народа: ⁷ „Не давайте в бъдеще на народа плява за правене на тухли, както досега. Те трябва сами да отиват и да се грижат за плява. ⁸ Принуждавайте ги да правят същото количество тухли, колкото правеха досега, без да го намалявате; те са мързеливи, затова и викат: ‘Да отидем и принесем жертва на нашия Бог.’ ⁹ Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“ ¹⁰ Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: ‘Повече плява не ви давам.’ ¹¹ Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“ ¹² Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява. ¹³ А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“ ¹⁴ Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“

¹⁵ Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си? ¹⁶ На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: ‘Правете тухли.’ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“ ¹⁷ Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: ‘Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.’ ¹⁸ А сега отидете и работете. Плява няма да ви се дава, а възложеното количество тухли ще приготвяте.“ ¹⁹ Тогава израилските надзорници видяха тежкото положение, понеже им бе заповядано: „Не намалявайте количеството тухли, което е възложено за всеки ден.“

Божието обещание за избавление

²⁰ Когато излязоха от двореца на фараона, срещнаха се с Мойсей и Аарон, които стояха и чакаха. ²¹ Те им казаха: „Господ да погледне към вас и да ви съди затова, че ни направихте противни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.“

²² Тогава Мойсей се обърна към Господа с думите: „Господи! Защо се отнасяш толкова лошо с този народ? Защо ме изпрати? ²³ Откак отидох при фараона, за да говоря от Твое име, той започна да се отнася още по-лошо с този народ. Но Ти не избави Своя народ.“

6 ^(AL)А Господ отговори на Мойсей: „Сега ще видиш какво ще направя пред фараона. Принуден от силна ръка, той ще ги пусне. Да, принуден от силна ръка, той ще ги прокуди от земята си.“

^2 (AM)Бог говори още на Мойсей с думите: „Аз съм Господ. ³ Аз се явявах на Авраам, Исаак и Яков с името ‘Всемогъщ Бог’. Но с името Си ‘Господ’ не съм им бил познат. ^4 (AN)С тях Аз сключих Своя завет, за да им дам ханаанската земя, земята на тяхното странстване, в която те обитаваха като чужденци. ^5 (AO)По-нататък Аз чух стенанията на израилтяните, които египтяните принуждаваха на робски труд, и си спомних за Своя завет. ⁶ Затова възвести на израилтяните: ‘Аз съм Господ и ще ви избавя от египетския принудителен труд, ще ви избавя от египетското робство и ще ви изкупя с простряна за възмездие ръка и със силен наказателен съд. ⁷ Ще ви превърна в Свой народ, ще ви бъда Бог и ще разберете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви избави от египетския робски труд; ^8 (AP)и ще ви въведа в земята, за която Аз с клетва обещах да я дам на Авраам, Исаак и Яков. Аз, Господ, ще ви я дам за наследство.’“ ⁹ Така говори Мойсей на израилтяните, но от малодушие и поради тежкия робски труд те не послушаха Мойсей.

¹⁰ Тогава Господ заповяда на Мойсей: ¹¹ „Отиди, кажи на фараона, египетския цар, да пусне израилтяните от страната си.“ ^12 (AQ)А Мойсей отговори пред Господа с думите: „Ето израилтяните вече не ме слушат. Как тогава ще ме послуша фараонът? При това аз трудно говоря.“ ¹³ Но Господ говори на Мойсей и Аарон и ги изпрати при фараона със заповед да изведат израилтяните от египетската земя.

Родословие на Мойсей и Аарон

^14 (AR)Ето родоначалниците на поколенията им: синовете на Рувим, първороден син на Израил, бяха: Ханох, Фалу, Хеврон и Харми – това са поколенията на Рувим. ¹⁵ Синовете на Симеон: Йемуил, Ямин, Охад, Яхин, Цохар и Саул, син на ханаанката – това са поколенията на Симеон. ^16 (AS)Ето имената на синовете на Левий според родовете им: Гирсон, Каат и Мерари. А годините на живота на Левий бяха сто тридесет и седем. ^17 (AT)Синовете на Гирсон бяха: Ливни и Шимей с поколенията им. ¹⁸ Синовете на Каат бяха: Амрам, Ицхар, Хеърон и Узиил. А годините на живота на Каат бяха сто тридесет и три. ¹⁹ Синовете на Мерари бяха: Махли и Муши. Това са поколенията на Левий според родовете им. ^20 (AU)Амрам взе за жена леля си Йохаведа и тя му роди Аарон и Мойсей^[e]. А годините на живота на Амрам бяха сто тридесет и седем. ²¹ Синовете на Ицхар бяха: Корей, Нефег и Зихри. ²² Синовете на Узиил бяха: Мисаил, Елцафан и Ситри. ²³ Аарон взе за жена Елисавета, дъщеря на Аминадав, сестра на Наасон, и тя му роди Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар. ²⁴ Синовете на Корей бяха: Асир, Елкана и Авиасаф – това са поколенията на Корей. ²⁵ Елеазар, син на Аарон, взе за жена една от дъщерите на Футиил и тя му роди Финеес. Това са родоначалниците на поколенията на Левий според родовете им.

²⁶ Това са Аарон и Мойсей, на които Господ заповяда: „Изведете израилтяните от Египет и водете родовите групи.“ ²⁷ Именно те двамата говориха на фараона, египетския цар, за да изведат израилтяните от Египет; това са Мойсей и Аарон.

Господ отново изпраща Мойсей

^28 (AV)Тогава, когато Господ говори на Мойсей в египетската земя, ²⁹ Той каза на Мойсей: „Аз съм Господ. Обяви пред фараона, египетския цар, всичко, което ти възлагам.“ ³⁰ А Мойсей възрази на Господа: „Но аз трудно говоря, как ще ме послуша фараонът?“

7 ^(AW)Тогава Господ каза на Мойсей: „Ето Аз те определих да бъдеш като Бог пред фараона; а брат ти Аарон ще бъде твой говорител. ² Ти ще говориш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израилтяните от земята си. ^3 (AX)Но Аз ще направя упорито сърцето на фараона и ще умножа Своите знамения и Своите чудеса в Египет. ⁴ Фараонът няма да ви послуша. Затова Аз ще наложа ръката Си върху Египет и със силен наказателен съд ще изведа от Египет Своето войнство, Своя народ, израилтяните. ⁵ Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато простра за възмездие ръката Си върху Египет и изведа израилтяните изсред тях.“ ⁶ Мойсей и Аарон постъпиха така, както им възложи Господ. ⁷ Мойсей беше на осемдесет, а Аарон на осемдесет и три години, когато започнаха да преговарят с фараона.

Първо бедствие: вода, превърнала се в кръв

⁸ Господ каза на Мойсей и Аарон: ^9 (AY)„Ако фараонът ви нареди: ‘Направете чудо’, тогава ти кажи на Аарон: ‘Вземи тоягата си и я хвърли пред фараона.’ Тя ще се превърне в змия.“ ¹⁰ Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и постъпиха така, както бе заповядал Господ. Аарон хвърли тоягата си пред фараона и пред служителите му и тя се превърна в змия. ^11 (AZ)Тогава фараонът повика мъдреците и жреците заклинатели; и влъхвите на Египет извършиха същото с магиите си: ¹² всеки от тях хвърли тоягата си и те се превърнаха в змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги. ¹³ Фараоновото сърце се оказа упорито и той не ги послуша да извърши това, което Господ бе наредил.

¹⁴ След това Господ каза на Мойсей: „Сърцето на фараона е така упорито, че той отказва да пусне народа. ¹⁵ Отиди рано сутринта при фараона. Когато той излезе при водата, ти застани на пътя му, при брега на река Нил. Вземи в ръка тоягата, която се беше превърнала в змия, ¹⁶ и му извести: ‘Господ, Бог на евреите, ме изпрати да ти кажа: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята’; но ето досега ти не се вслуша. ¹⁷ Така говори Господ: ‘По това ще разбереш, че Аз съм Господ: Ето с тази тояга, която е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в Нил, и тя ще се превърне в кръв. ¹⁸ Рибите в Нил ще измрат, реката ще се вмирише, и египтяните ще се гнусят да пият вода от Нил’.“

¹⁹ Тогава Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: ‘Вземи тоягата си и простри ръката си върху водите на египтяните: върху техните речни ръкави и канали, върху техните блата и всяка водна повърхност, за да се превърнат в кръв, и ще има кръв по цялата египетска земя, даже в дървените и каменните съдове’.“ ^20 (BA)Мойсей и Аарон направиха, както Господ заповяда. Аарон вдигна тоягата си и удари по водата на Нил пред очите на фараона и на служителите му, и всичката вода в Нил се превърна в кръв. ^21 (BB)Рибата в Нил измря и Нил засмърдя така, че египтяните не можеха да пият вода от Нил. Навсякъде в египетската земя имаше кръв. ²² Но и египетските влъхви извършиха същото с магиите си. Сърцето на фараона се оказа упорито и той не ги послуша, както предварително бе казал Господ. ²³ Фараонът се завърна в своя дворец, без сърцето му да се трогне. ²⁴ Всички египтяни копаха около Нил, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият нилска вода. ²⁵ Така изминаха седем дена, откакто Господ порази Нил.

Второ бедствие: жаби

^26 [f] Господ пак говори на Мойсей: „Отиди при фараона и му кажи: ‘Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба. ²⁷ Ако ти откажеш да го пуснеш, ето Аз ще поразя цялата ти страна с жаби: ²⁸ Нил ще загъмжи от жаби. Те ще излязат и ще наскачат в твоята къща, в твоята спалня, в леглото ти, в къщите на твоите служители и на твоите поданици, в пещите ти и в нощвите ти; ²⁹ върху тебе, върху твоя народ и върху всичките ти служители ще наскачат жаби’.“

8 ^(BC)(BD)Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: ‘Простри си ръката с тоягата си върху речните ръкави, върху каналите и върху блатата и направи така, че да се появят жаби по египетската земя’.“ ² Аарон простря ръката си върху водите на Египет. Появиха се жаби и покриха египетската земя. ³ Но и влъхвите извършиха същото с магиите си и направиха така, че да се появят жаби в египетската земя.

⁴ Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и помоли: „Застъпете се пред Господа да премахне жабите от мене и от народа ми и аз ще пусна израилския народ да извърши жертвоприношение на Господа.“ ⁵ Мойсей отговори на фараона: „Разпореди се кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да бъдат премахнати жабите от тебе, от твоите домове и да останат само в Нил.“ ⁶ Той каза: „Утре.“ Мойсей отговори: „Ще бъде според желанието ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог; ⁷ и ще отстъпят жабите от тебе, от твоите домове, от служителите ти и от народа ти; само в Нил ще останат.“ ⁸ След това Мойсей и Аарон излязоха от фараона и Мойсей призова Господа поради жабите, с които Той бе наказал фараона. ⁹ Господ чу молбата на Мойсей: жабите измряха по домовете, по дворовете и по нивите; ¹⁰ събраха ги на купища и от това засмърдя страната. ¹¹ Като видя фараонът, че настана облекчение, упорстваше в сърцето си и не ги послуша, както предварително беше казал Господ.

Трето бедствие: мухи

^12 (BE)Тогава Господ нареди на Мойсей: „Кажи на Аарон: ‘Простри тоягата си и удари земната пръст и тя ще се превърне в хапливи мухи по цял Египет’.“ ¹³ Те така и постъпиха. Аарон простря ръката си, с тоягата си удари земната пръст, тъй че се появиха хапливи мухи по хора и по добитък. Всичката земна пръст стана на хапливи мухи по цял Египет. ¹⁴ Така също и влъхвите се опитаха с магиите си да породят мушици, но не можаха. Хапливите мухи се появиха по хората и по добитъка. ¹⁵ Тогава влъхвите казаха на фараона: „Това е Божий пръст.“ Но фараоновото сърце се оказа упорито, и той не ги послуша, както предварително беше казал Господ.

Четвърто бедствие: паразити

^16 (BF)След това Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано и застани пред фараона, когато той дойде при Нил. Кажи му: ‘Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; ^17 (BG)ако пък не пуснеш народа Ми, ето Аз ще накажа тебе, твоите служители, твоя народ по твоите домове с кучешки мухи и ще се напълнят домовете на египтяните и самата земя, на която живеят, с кучешки мухи. ^18 (BH)В онзи ден по особен начин ще постъпя със земята Гесем, в която живее Моят народ. Там кучешки мухи няма да има, за да разбереш, че Аз, Господ, се изявявам посред тази страна. ¹⁹ Аз ще поставя преграда между Своя народ и твоя народ. Утре ще се извърши тази личба’.“ ²⁰ Така и направи Господ: налетяха много кучешки мухи в двореца на фараона, по домовете на служителите му и по цял Египет; страната тежко пострада от кучешките мухи.

²¹ Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: „Отидете, принесете жертва на вашия Бог, но в тази земя.“ ²² Мойсей обаче възрази: „Не можем да извършим това, защото жертвоприношението ни на Господа, нашия Бог, е гнусно за египтяните: ако вземем да принасяме гнусна за египтяните жертва пред очите им, няма ли да ни избият с камъни? ²³ Ние ще отидем в пустинята, на три дена път, и ще принесем жертва на Господа, нашия Бог, както Той ни е наредил.“ ²⁴ Фараонът отговори: „Ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа, вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене.“ ²⁵ Мойсей каза: „Когато си тръгна от тебе и се помоля на Господа, кучешките мухи ще се махнат утре от фараона, от служителите му и от народа му. Дано само фараонът не продължава да ни мами и да не пуска народа да принесе жертва на Господа.“

²⁶ Мойсей си тръгна от двореца на фараона и се помоли на Господа. ²⁷ Господ постъпи според молитвата на Мойсей и премахна кучешките мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една. ²⁸ Но и този път фараонът прояви упоритост в сърцето си и не пусна народа.

Пето бедствие: епидемия по добитъка

9 Тогава Господ нареди на Мойсей: „Иди при фараона и му кажи: ‘Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба. ² Ако ти откажеш да го пуснеш и още го задържаш, ^3 (BI)ето ръката на Господа ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху едър и дребен добитък. И ще започне тежък мор. ⁴ Но Господ ще постави преграда между израилския добитък и египетския добитък; нищо от това, което принадлежи на израилтяните няма да умре’.“ ⁵ Господ определи времето с думите: „Утре Господ ще извърши това в тази страна.“ ⁶ На другия ден Господ извърши това: измря целият египетски добитък; а от добитъка на израилтяните нищо не умря. ⁷ Фараонът изпрати пратеници да видят това и ето от добитъка на израилтяните не бе умряло нищо. Но сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна народа.

Шесто бедствие: гнойни циреи

⁸ След това Господ заповяда на Мойсей и Аарон: „Вземете по една пълна шепа пепел от пещ и нека Мойсей я хвърли към небето пред очите на фараона. ⁹ Ще се вдигне прах по цялата египетска земя и тя ще причини възпаление с гнойни циреи по хората и по добитъка в цял Египет.“ ^10 (BJ)Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Мойсей я хвърли към небето и гнойни струпеи излязоха по хората и по добитъка. ¹¹ Влъхвите не можеха да противостоят срещу Мойсей поради струпеите, защото те бяха нападнали влъхвите и всички египтяни. ¹² Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не ги послуша, както Господ беше предсказал на Мойсей.

Седмо бедствие: град

¹³ Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано, застани пред фараона и му кажи: ‘Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; ¹⁴ защото този път Аз ще отправя всички Свои наказания над тебе, над твоите служители и над твоя народ, за да разбереш, че няма подобен на Мене в цялата земя; ¹⁵ понеже простра ли сега ръка, ще накажа тебе и твоя народ с мор и ти ще бъдеш унищожен на земята. ^16 (BK)Но Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цялата земя. ¹⁷ Но ако ти продължаваш да възпираш Моя народ и да не го пускаш, ¹⁸ ето Аз ще изпратя утре по това време твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основаването му досега. ¹⁹ Затова прати да приберат на сигурно място стадата си и всичко, което имаш по полето: защото град ще падне върху всички жители и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани по къщите, и те ще измрат’.“ ²⁰ Онези служители на фараона, които се уплашиха от словото на Господа, прибраха слугите си и стадата си на сигурно място в къщите. ²¹ А който от тях не взе присърце словото на Господа, той остави слугите си и стадата си на полето.

²² След това Господ заповяда на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да падне град по цялата египетска земя, върху жители, върху добитък и върху цялата полска трева в Египет.“ ^23 (BL)Мойсей простря тоягата си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху Египет. ²⁴ Това бяха град и огън, смесен с много силен град, какъвто не е имало по цялата египетска земя, откак е заселена. ²⁵ И градът порази по цял Египет всичко, което беше на полето, от човек до добитък; градът унищожи и цялата полска трева, и всички дървета в полето. ²⁶ Само в земята Гесем, където живееха израилтяните, нямаше град.

²⁷ Тогава фараонът изпрати и повика Мойсей и Аарон, и им каза: „Този път сгреших. Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни. ²⁸ Помолете се на Господа: нека престанат Божиите гръмове и градът, ще ви пусна и няма вече да ви задържам.“ ²⁹ Мойсей му каза: „Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и град няма да има вече, за да разбереш, че земята е Господня; ³⁰ Но аз зная, че ти и твоите служители пак няма да имате страх пред Господа Бога.“ ³¹ Ленът и ечемикът бяха поразени, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше цъфнал; ³² пшеницата пък и бялото жито не бяха поразени, защото бяха късни. ³³ Мойсей излезе от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престанаха гърмът и градът и спря да вали вече дъжд на земята. ³⁴ Като видя фараонът, че дъждът, градът и гърмът престанаха, продължаваше да греши и се оказаха упорити неговото сърце и сърцата на служителите му. ³⁵ Сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна израилтяните, както Господ бе предсказал чрез Мойсей.

Осмо бедствие: скакалци

10 След това Господ каза на Мойсей: „Отиди при фараона, защото Аз направих упорито неговото сърце, както и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тези Свои личби, ^2 (BM)за да разказваш на синовете и внуците си за това, което извърших между египтяните, и за Моите личби, които показах между тях, та да разберете, че Аз съм Господ.“

³ Тогава Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и му казаха: „Така говори Господ, Бог на евреите: ‘Докога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба. ⁴ Ако откажеш да пуснеш народа Ми, ето утре Аз ще докарам скакалци в твоята страна. ⁵ Те ще покрият повърхността на земята така, че земята няма да може вече да се види, и те ще изпоядат останалото при вас, оцеляло от градушката. Ще изпоядат и всички дървета, които растат по полето, ⁶ и ще напълнят твоите къщи, къщите на всичките ти служители и къщите на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откакто съществуват на земята дори до днес’.“ След това Мойсей се обърна и си отиде от двореца на фараона.

⁷ Тогава фараоновите служители казаха на фараона: „Докога ще ни води този към погибел? Пусни тези мъже, за да извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не си разбрал, че Египет загива?“ ⁸ Мойсей и Аарон бяха доведени при фараона, който им разпореди: „Идете, извършете служба на Господа, вашия Бог. Но кои са тези, които ще отидат?“ ⁹ Мойсей отговори: „Ние ще потеглим с нашите синове и дъщери, с нашите деца и старци, с нашите овци и волове ще тръгнем, защото имаме празник на Господа.“ ¹⁰ Фараонът им каза: „Нека така да бъде, Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? Виждате ли, замисляте нещо лошо! ¹¹ Не така! Отидете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте.“ И ги прогониха от дома на фараона.

^12 (BN)Тогава Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над Египет и нека скакалци нападнат египетската страна и изпоядат цялата трева по земята и всичко, което е оцеляло от градушката.“ ^13 (BO)И Мойсей простря тоягата си над Египет, и Господ прати в тази земя източен вятър през целия този ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър докара скакалците. ¹⁴ Огромно число скакалци нахлуха в целия Египет и нападнаха цялата египетска страна. Толкова много скакалци нито преди това е имало, нито след това ще има. ¹⁵ Те покриха повърхността на цялата земя, която поради това беше затъмнена, и изпоядоха цялата полска трева и всички плодове по дърветата, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито по дървета, нито от полска трева по цял Египет.

¹⁶ Фараонът бързо повика Мойсей и Аарон и каза: „Съгреших срещу Господа, вашия Бог, и срещу вас. ¹⁷ Сега простете греха ми и този път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да премахне от мене тази смъртна напаст.“ ¹⁸ Мойсей излезе от фараона и отправи молитва към Господа. ¹⁹ Тогава Господ превърна източния вятър в западен, твърде силен вятър, и той вдигна скакалците, та ги насмете в Червено море. Не остана нито един скакалец в цялата египетска област. ²⁰ Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не пусна израилтяните.

Девето бедствие: тъмнина

²¹ Тогава Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да настъпи такава тъмнина в египетската земя, такъв мрак, че да може да се пипа.“ ^22 (BP)Мойсей простря ръката си към небето и настана пълна тъмнина по цял Египет три дни наред: ²³ един друг не се виждаха и никой не ставаше от мястото си три дена; а в жилищата на всички израилтяни беше светло.

²⁴ Фараонът повика Мойсей и нареди: „Отидете, извършете служба на Господа; да остане само вашият дребен и едър добитък, а децата ви нека да дойдат с вас.“ ²⁵ Мойсей обаче каза: „Но ти трябва да ни дадеш също жертви и всеизгаряния, които да принесем на Господа, нашия Бог. ²⁶ Нека дойдат с нас и стадата ни с добитък, не бива да остане нито копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог. Ние обаче не знаем какво ще принесем в жертва на Господа, докато не пристигнем там.“ ²⁷ Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не се съгласи да ги пусне. ²⁸ Даже фараонът му нареди: „Гледай да не се явяваш повече пред очите ми; в който ден дойдеш пред мене, ще умреш.“ ²⁹ Мойсей отговори: „Ти го каза. Повече аз няма да се явявам пред тебе.“

Десето бедствие: поразяване на първородните

11 След това Господ каза на Мойсей: „Още едно наказание ще отредя за фараона и за египтяните. След това той ще ви пусне да тръгнете оттук. А когато ви пусне, той окончателно ще ви прогони оттук. ^2 (BQ)Нареди на народа всеки да поиска от съседа си и всяка жена от съседката си сребърни и златни изделия.“ ³ И Господ даде, че този народ спечели доверие пред египтяните, още повече, че Мойсей беше на висока почит в Египет, пред служителите на фараона и пред народа.

⁴ Мойсей каза: „Така говори Господ: ‘Около полунощ Аз ще мина през Египет. ⁵ Тогава ще умре всяко първородно в Египет – от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която мели с ръчната мелница, както и всичко първородно от добитъка. ⁶ По цял Египет ще се разнесе силен плач, какъвто не е бивал и какъвто няма вече да бъде. ⁷ А при всички израилтяни никъде куче няма да залае, нито против човек, нито против добитък, за да разберете каква разлика прави Господ между египтяни и израилтяни. ⁸ Тогава всички тези твои служители ще дойдат при Мене, ще Ми се поклонят и ще кажат: Излез ти и целият народ, който те следва. След това Аз ще си изляза’.“ И той излезе от фараона силно разгневен.

⁹ Господ каза на Мойсей: „Фараонът не ви послуша, поради което Моите чудеса в Египет ще се умножат.“ ¹⁰ Мойсей и Аарон извършиха всички тези чудеса пред фараона, но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не позволи израилтяните да напуснат страната.

Пасха

12 Господ каза на Мойсей и Аарон в Египет: ² „Този месец да бъде за вас начало на месеците, пръв да бъде за вас между месеците на годината. ³ Оповестете пред цялата израилска общност: ‘В десетия ден на този месец нека всеки си вземе по едно агне според семействата, по агне на семейство. ⁴ Ако пък семейството е толкова малко, че не може да изяде агнето, нека домакинът покани най-близкия на дома му съсед, като се съобразите колко души са на брой предвид на това колко всеки може да изяде от агнето. ^5 (BR)Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите. ^6 (BS)То трябва да се пази у вас до четиринадесетия ден на този месец. Тогава да го заколи цялото събрание на израилската общност, привечер. ⁷ Да вземат от кръвта му и да помажат и двата стълба на вратата и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат. ⁸ През тази същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасни хлябове и с горчиви треви. ⁹ Не яжте от него сурово или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, с главата, краката и вътрешностите. ¹⁰ Не оставяйте от него остатъци до сутринта^[g], а каквото е останало от него изгорете на огън до сутринта. ^11 (BT)А яжте го така: препасани през кръста, с обути крака и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е празник Пасха, посветен на Господа. ^12 (BU)Аз пък същата тази нощ ще мина през Египет и ще погубя всяко първородно в Египет, от човек до добитък. Аз, Господ, ще устроя съд над всички египетски богове. ¹³ А кръвта по къщите, които вие обитавате, ще бъде за вас защитен знак; когато видя тази кръв, ще ви отмина. Между вас няма да има унищожителна напаст, когато нанеса опустошение в египетската земя.

^14 (BV)Паметен да бъде този ден за вас. Празнувайте го във вашите поколения като празник, посветен на Господа. Празнувайте го като вечен закон. ^15 (BW)Седем дни яжте безквасни хлябове. Още от първия ден премахнете квасното тесто от къщите си. Защото който яде квасно от първия до седмия ден, този човек ще бъде изтребен всред Израил. ¹⁶ В първия ден да имате свещено празнично събрание, както и в седмия ден пак свещено празнично събрание. Никаква работа да не се върши през тези два дена освен онова, което на всеки е нужно за ядене; само това можете да вършите. ^17 (BX)Спазвайте празника на безквасните хлябове, защото в самия този ден Аз изведох вашите отряди от Египет. Този празничен ден да спазвате във вашите поколения като вечен закон. ¹⁸ От четиринадесетия ден на първия месец вечерта яжте безквасни хлябове до вечерта на двадесет и първия ден от същия месец. ¹⁹ Седем дена не трябва да има квасно тесто в къщите ви, защото този, който яде квасно, ще бъде премахнат от израилската общност – бил той чужденец или местен жител. ²⁰ Нищо квасно да не ядете: където и да живеете, яжте безквасни хлябове’.“

^21 (BY)Тогава Мойсей свика всички старейшини и им каза: „Изберете и си вземете агнета според семействата си и заколете пасхалната жертва. ²² След това вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, която ще съберете в съд, и помажете горния праг и двата стълба на вратата с кръвта, която е в съда; и никой от вас да не излиза от вратата на дома си до сутринта. ²³ Защото ще мине Господ да наказва със смърт Египет. Като види кръвта на горния праг и на двата стълба, Господ ще отмине вратата и няма да остави поразителя да влезе в къщите ви да опустошава. ²⁴ Спазвайте това като закон за себе си и за потомците си за вечни времена. ²⁵ Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, спазвайте този обряд. ^26 (BZ)А когато вашите потомци попитат: ‘Какво означава този обряд?’, ²⁷ отговорете: ‘Това е пасхална жертва, посветена на Господа, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато погубваше египтяни, а нашите къщи избави’.“ Тогава народът се наведе и се поклони.

²⁸ Тогава израилтяните отидоха и извършиха всичко това. Както Господ заповяда на Мойсей и Аарон, така те и постъпиха. ^29 (CA)(CB)Около среднощ Господ погуби всички първородни в египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, както и всичко първородно от добитъка. ³⁰ Фараонът стана през нощта заедно с всичките си служители и цял Египет. Разнесе се силен плач из Египет, защото нямаше къща без мъртвец. ³¹ Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон през нощта и нареди: „Станете, излезте изсред народа ми както вие, така и израилтяните, и отидете, за да извършите служба на Господа, както поискахте. ³² Вземете също и дребния и едрия си добитък, както поискахте; идете и се помолете за мене за благословение.“

³³ Също и египтяните принуждаваха народа, за да го отпратят по-скоро от земята си, защото казваха: „Иначе всички ще измрем.“ ³⁴ Тогава народът вдигна тестото си, преди да втаса; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на раменете си. ³⁵ Израилтяните постъпиха, както Мойсей беше наредил, и поискаха от египтяните сребърни и златни изделия и дрехи. ^36 (CC)А Господ подбуди сред египтяните милост към народа и те му даваха, така че той ограби египтяните.

Излизане от Египет през пасхалната нощ

^37 (CD)След това израилтяните потеглиха от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди мъже, които вървяха пеша, освен децата. ^38 (CE)С тях излязоха също и много хора от различни племена, както и твърде голямо стадо от дребен и едър добитък. ³⁹ От тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то още не беше втасало, понеже бяха прогонени от Египет и нямаха време дори и храна да си приготвят за път.

^40 (CF)А времето, през което израилтяните пребиваваха в Египет, беше четиристотин и тридесет години. ⁴¹ След като се изминаха четиристотин и тридесетте години, в същия онзи ден през нощта излязоха всички Господни отряди от египетската земя. ⁴² Това е нощ на бдение за Господа за това, че Той ги изведе от египетската земя; тази същата нощ е бдение за Господа за всички израилтяни в поколенията им.

⁴³ Господ каза на Мойсей и Аарон: „Ето закона за Пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея; ⁴⁴ а всеки роб, купен със сребро, ако си го обрязал, може да яде от нея; ⁴⁵ преселник и наемник не бива да ядат от нея. ^46 (CG)В една къща трябва да я ядете, не изнасяйте месо вън от къщата и костите ѝ не трошете. ⁴⁷ Цялата израилска общност трябва да я извършва. ⁴⁸ Ако пък се посели при тебе някой чужденец и поиска да извърши Пасха на Господа, трябва при него и роднините му да бъде обрязано всичко, което е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши и ще бъде като местен жител. Обаче никой необрязан не бива да яде от нея. ⁴⁹ Един закон да бъде и за местния жител, и за чужденеца, който се е поселил между вас.“

⁵⁰ Всички израилтяни постъпиха така, както заповяда Господ на Мойсей и Аарон. ^51 (CH)В същия този ден Господ изведе израилтяните от египетската земя, според както бяха разделени на отряди.

13 След това Господ каза на Мойсей: ^2 (CI)„Посвети Ми всяко първородно, което се ражда при израилтяните, от човек до добитък – те са Мои.“

³ Тогава Мойсей нареди на народа: „Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото Господ със силна ръка ви изведе оттам. Никой да не яде нищо квасно. ⁴ Днес вие излизате в месец авив. ⁵ А когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и йевусейците, за която Той се кле на твоите бащи, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед, – извършвай този обряд през този месец. ^6 (CJ)Седем дена яж безквасни хлябове и в седмия ден да се състои празник, посветен на Господа. ⁷ Безквасни хлябове да се ядат седем дена и да не се намира у тебе квасен хляб, нито да се намира у тебе квасно. ^8 (CK)В онзи ден разкажи на сина си: ‘Това е заради онова, което Господ извърши за мене, когато излязох от Египет.’ ^9 (CL)И това да бъде за тебе знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти, за да бъде законът на Господа в устата ти; защото Господ със силна ръка те изведе от Египет. ¹⁰ Изпълнявай тази наредба в определеното време от година в година.

¹¹ Когато Господ те въведе в ханаанската земя, както Той се кле на тебе и на бащите ти, и ти я даде, ¹² отделяй за Господа всичко, което се ражда първо: всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, принадлежи на Господа. ^13 (CM)А всяко от ослите, което се ражда първо, заменяй с агне; ако пък не го замениш, убий го; и всяко първородно от човек сред твоите потомци откупвай. ¹⁴ Когато в бъдеще те попита синът ти и каже: ‘Какво е това?’, ти му отговори: ‘Господ със силна ръка ни изведе от Египет, от дома на робството; ¹⁵ защото, когато фараонът упорито отказваше да ни пусне, Господ погуби всички първородни в Египет, от първородно на човек до първородно от добитък. Затова аз принасям в жертва на Господа всичко мъжко, което първо се ражда, а всеки първороден от моите синове откупвам.’ ^16 (CN)Това да бъде като знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти; защото Господ със силна ръка ни изведе от Египет.“

¹⁷ А когато фараонът пусна народа, Бог не го поведе по пътя през филистимската страна, тъй като е близък. Защото Бог мислеше: „Да не би народът да се разкае, като види, че се води война, и да се върне в Египет.“ ¹⁸ Така Бог поведе народа по обиколен път през пустинята към Червено море. А израилтяните излязоха въоръжени от египетската земя. ^19 (CO)Тогава Мойсей взе със себе си костите на Йосиф, защото той строго бе заклел израилтяните с думите: „Тъй като Бог милостиво се грижеше за вас, вие вземете оттук със себе си костите ми.“

^20 (CP)След това те се придвижиха от Сокхот и установиха лагера си в Етам, към края на пустинята. ^21 (CQ)А Господ вървеше пред тях денем в облачен стълб, за да им показва пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети. Така те можеха да вървят и денем, и нощем. ²² Пред народа облачният стълб не отстъпваше денем, нито огненият стълб нощем.

Преминаване през Червено море

14 Господ каза на Мойсей: ² „Нареди на израилтяните да завият и да установят лагера си пред Пи-Хахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него установете лагера си при морето.“ ³ Тогава фараонът ще помисли: „Израилтяните са се заблудили в тези местности, пустинята ги е затворила.“ ⁴ Аз ще направя упорито сърцето на фараона, и той ще започне да ги преследва. Ето ще се прославя над фараона и над всичките му войски; и египтяните ще разберат, че Аз съм Господ. Така и постъпиха израилтяните.

⁵ Съобщено беше на египетския цар, че народът избягал. Промени се решението на фараона и на служителите му спрямо този народ и те казаха: „Какво направихме? Ние пуснахме израилтяните и те не работят вече за нас.“ ⁶ Фараонът впрегна бойната си колесница и поведе войската си. ⁷ Той подбра шестстотин бойни колесници, както и всички останали египетски колесници, с началници над всички тях. ⁸ Господ направи упорито сърцето на фараона, царя на Египет, и той се втурна след израилтяните; а израилтяните се движеха смело. ⁹ След тях се впуснаха египтяните – всички коне с колесниците на фараона, конниците и войската му. Настигнаха ги, установени на лагер край морето, при Пи-Хахирот, пред Ваал-Цефон.

¹⁰ Когато фараонът наближи, израилтяните видяха, че египтяните идват след тях. Израилтяните много се уплашиха и завикаха високо към Господа. ^11 (CR)Те казаха на Мойсей: „В Египет нямаше ли гробове, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво направи с нас, защо ни изведе от Египет? ¹² Нали бяхме ти казали същото в Египет: ‘Остави ни! Нека работим за египтяните. Защото по-добре е да работим за египтяните, отколкото да умрем в пустинята.’“ ¹³ Но Мойсей отговори на народа: „Не се бойте! Почакайте и ще видите как Господ днес ще ви спаси. Египтяните, които сега виждате, вече няма да ги видите за вечни времена. ¹⁴ Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.“

¹⁵ Господ каза на Мойсей: „Какъв е този вик към Мене? Кажи на израилтяните да продължават да вървят. ¹⁶ А ти вдигни тоягата си и простри ръката си над морето. Раздели го, за да могат израилтяните да минат по суха земя посред морето. ¹⁷ Аз пък ще направя упорито сърцето на египтяните и те ще тръгнат след тях; и ще се прославя над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. ¹⁸ Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му.“

¹⁹ Божият ангел, който предвождаше похода на израилтяните, се придвижи и застана след тях. Придвижи се и облачният стълб, който беше пред тях, и застана след тях. ²⁰ Така той дойде между египетската войска и лагера на израилтяните. Облакът остана тъмен и нощта премина, без да се доближат двете страни.

^21 (CS)Тогава Мойсей простря ръката си над морето. През цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър. Той пресуши морето и водите се разцепиха. ^22 (CT)Израилтяните потеглиха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена. ²³ А египтяните ги подгониха и тръгнаха след тях сред морето всички коне, колесници и конници на фараона. ²⁴ По време на утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и я приведе в смут. ²⁵ Той направи да изскочат колелата от колесниците им, поради което те трудно се придвижваха. Тогава египтяните завикаха: „Да бягаме от израилтяните, защото Господ воюва на тяхна страна против египтяните.“

²⁶ Сега Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над морето, за да залеят водите египтяните, техните колесници и конници.“ ²⁷ Мойсей простря ръката си над морето и при настъпването на утрото морето се върна на мястото си. А египтяните бягаха срещу него. Така Господ вкара египтяните сред морето. ^28 (CU)Водата се върна и потопи колесниците и конниците на цялата фараонова войска, които се бяха втурнали след тях в морето. От тях не остана нито един жив. ^29 (CV)А израилтяните преминаха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена.

³⁰ Така в този ден Господ избави израилтяните от бойната сила на египтяните. Израилтяните видяха египтяните да лежат мъртви по морския бряг. ³¹ Когато израилтяните видяха, че Господ извърши чудното дело над египтяните, народът изпита страхопочитание пред Господа. Той повярва на Господа и на Неговия служител Мойсей.

Победни песни на Мойсей и Мариам

15 Тогава Мойсей заедно с израилтяните изпя следната песен за прослава на Господа. Те казаха: