Bible in 90 Days
19 Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето.
20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всички жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,
21 а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.
22 Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намериха вода.
23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера*).
24 Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?
25 А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им положи повеление и наредба и там ги опита, като рече:
26 Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.
27 После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.
16 Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.
2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.
3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.
4 Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.
5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;
7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптаниято ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?
8 Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.
9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.
10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.
11 И Господ говори на Моисея, казвайки:
12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.
14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята.
15 Като го видяха израилтяните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
16 Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.
17 Израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко.
18 И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
19 Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.
20 При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.
21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а като припечеше слънцето стопяваше се.
22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.
23 А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете на страна каквото остане, да ви стои за утре.
24 И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.
25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.
26 Шест дена ще го събирате; но седмия ден е събота, в нея няма да се намира.
27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
28 Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.
30 И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.
31 А Израилевият дом нарече тая храна Манна;* тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.
32 Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.
33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.
34 И така, Аарон а положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.
35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
36 А гоморът е една десета от ефата.
17 След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.
2 Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? Защо изпитвате Господа?
3 Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?
4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.
5 А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.
6 Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини.
7 И нараче мястото Маса*, и Мерива+, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не?
8 По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим.
9 А Моисей каза на Исуса Навиева: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божият жезъл в ръката си.
10 И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.
11 И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си Амалик надвиваше.
12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето.
13 Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа.
14 Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето.
15 И Моисей издигна там олтар, който нараче Иеова Нисий**,
16 като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.
18 И като чу Мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил а Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,
2 то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),
3 и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом++, защото Моисей беше казал: Пришелец станах в чужда земя;
4 на другия името бе Елиезер 5 и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,
6 и извести на Моисея: Аз, тъстът ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.
7 Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.
8 И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.
9 И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.
10 И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.
11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, той стана по-горен от тях.
12 Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.
13 На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.
14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?
15 А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.
16 Когато имат дело дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.
17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.
18 Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.
19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;
20 и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.
21 Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над людете такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;
22 и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара заедно с тебе.
23 Ако сториш това, и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всички тия люде ще стигнат на мястото си с мир.
24 И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.
25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
26 Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.
27 След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.
19 Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.
2 Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината.
3 И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планинета и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля:
4 Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си.
5 Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;
6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.
7 И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда.
8 И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете.
9 Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете,
10 Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си;
11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще излезе на Синайската планина пред очите на всичките люде.
12 И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви;
13 обаче ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или стрели, било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината.
14 И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете, а те изпраха дрехите си.
15 И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.
16 А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха.
17 Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.
18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.
19 И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас.
20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи.
21 Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях.
22 Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях.
23 А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, Защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я.
24 Но Господ ме каза: Иди, слез, после да се качиш, ти и Аарон с тебе; свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях.
25 Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.
20 Тогава Бог изговори всички тия думи , като каза:
2 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.
3 Да нямаш други богове освен мене.
4 Не си прави кумир, или каквото да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;
5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,
6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.
7 Не изговаряйте напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.
8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.
9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
10 а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чежденецът, който е отвътре вратите ни;
11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
12 Почитай баща си и майка си , за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.
13 Не убивай.
14 Не прелюбодействувай.
15 Не кради.
16 Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.
17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.
18 И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч.
19 И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.
20 Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате.
21 Така людете стояха надалеч. А Моисей се приближи пре мрака, гдето беше Бог.
22 Тогава рече Господ на Моисея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето.
23 Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове.
24 От пръст Ми издигай олтар, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям.
25 Но ако ти Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш.
26 И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.
21 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите*, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея , то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
16 Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
19 и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
21 Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока*.
22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му , но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
31 Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
32 Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
22 Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата.
2 (Ако се завари крадецът когато подкопава, и го ударят та умре, няма да се пролее кръв за него.
3 Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще се пролее кръв за него). Крадецът трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото.
4 И ако откраднатото, било вол, осел, или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно.
5 Ако някой направи да се изяде нива или лозе, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си.
6 Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или непожънати класове, или ниви, то който е запалил огъня непременно ще плати.
7 Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази, и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако се намери крадецът той ще плати двойно,
8 Но ако не се намери крадецът, тогава стопънинът на къщата ще се заведе пред съдиите, за да се издири дали е турил ръка върху имота на ближния си.
9 За всякакъв вид престъпление, - относно вол, осел, овца, дреха, или какво да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово, - делото между двамата ще дойде пред съдиите: и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си.
10 Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какво да било животно да го пази, и то умре, или се нарани, или бъде откарано, без да види някой,
11 то между двамата оня ще се закълне в Господа, че не е турил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му ще приеме това свидетелство, а другият няма да плаща.
12 Но ако животното бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му.
13 Обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща.
14 Ако заеме някой от ближния си животно, и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, непременно ще го заплати.
15 Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. ако е било наето с пари, ще отиде за наема си.
16 Ако някой излъсти несгодена девица и легне с нея, непременно ще даде вено за нея и ще я вземе за жена.
17 Но ако баща й съвсем откаже да му я даде, то ще плати в пари според веното на девиците.
18 Магьосница жена да не оставиш.
19 Всеки скотоложник непременно да се умъртви.
20 Който жертвува на кой да бил бог, освен само на Господа, ще се обрече на изтребление.
21 Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.
22 Да не угнетявате вдовица или сираче.
23 Защото ако ги угнетявате някак, и те извикат към Мене, непременно ще послушам вика им,
24 и гневът Ми ще падне, и ще ви избия с нож; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите чада сирачета.
25 Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед между Моите люде, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва.
26 Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето да му я върнеш;
27 защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? и като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив.
28 Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на людете си.
29 Да не забравиш да принесеш първака на гумното си и на жлеба си. Първородния между синовете си ще дадеш на Мене.
30 Така ще постъпиш и с говедото си и с овцата си; седем дена ще остане малкото с майка си, а на седмия ден ще го дадеш на Мене.
31 Бъдете Ми свети човеци; затова не яжте месо разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.
23 Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействуваш* с неправедния и да не свидетелствуваш в полза на неправдата.
2 Да не следваш множеството да правиш зло; нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш правосъдието;
3 нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му.
4 Ако срещнеш забъркалия се вол или осел на неприятеля си; непременно да му го закараш.
5 Ако видиш, че оселът на неприятеля ти е паднал под товара си, и не ти се иска да му помогнеш пак непременно да помогнеш заедно с него.
6 Да не изкривяваш правото на сиромаха между вас в делото му.
7 Отдалечавай се от всяка несправедлива работа, и не убивай невинния и праведния; защото Аз няма да оправдая нечестивия.
8 Да не приемаш подаръци, защото подаръците заслепяват видещите и извръщат душите на праведните.
9 И да не угнетяваш чужденеца; защото вие знаете що има на сърцето на чужденеца, понеже и вие сте били чужденци в Египетската земя.
10 Шест години да сееш земята си и да събираш плодовете й;
11 а в седмата да я оставиш да си почива и да не я работиш за да се хранят сиромасите между людете ти от самораслото, и полските животни нека ядат от оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си и с маслините си.
12 Шест дена да вършиш работата си; а в седмия ден да си почиваш, за да се отмори волът ти и оселът ти, и да си отдъхне синът на слугинята ти и чужденецът.
13 И внимавайте във всичко що съм ви говорил; и име на други богове да не споменавате, нито да се чува то из устата ви.
14 Три пъти в годината да Ми правиш празник.
15 Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце;
16 и празника на жетвата, на първите плодове на труда ти, на това, което си посял в нивата; и празника на беритбата при края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата.
17 Три пъти в годината всичките твои мъжки да се явят пред Господа Иеова.
18 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасен хляб, нито тлъстина от празника Ми да остава през нощта до сутринта.
19 Най-първите плодове от земята си да принасяш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.
20 Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил.
21 Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него.
22 Но ако слушаш внимателно гласа му, и вършиш всичко каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.
23 Защото ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя.
24 Да се не кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги събаряш съвсем, и да изпотрошиш стълбовете им.
25 Но да служиш на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам всяка болест помежду ви.
26 Не ще има пометкиня или бездетна в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно.
27 Ще изпратя пред тебе страх от Мене, и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе.
28 Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят отпред тебе, евейците, ханаанците и хетейците.
29 Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове.
30 Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, догде се размножиш и завладееш земята.
31 И ще поставя пределите ти от Червеното море до Филистимското море, и от пустинята до река Евфрат; защото ще предам местните жители в ръката ви, и ти ще ги изпъдиш отпред себе си.
32 Да не направиш завет с тях нито с боговете им.
33 Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против Мене; защото ако служиш на боговете им, това непременно ще ти бъде примка.
24 Рече още на Моисея: Възкачете се към Господа, ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от Израилевите старейшини, и поклонете се от далеч;
2 само Моисей ще се приближи при Господа, а те не ще се приближат, нито ще се възкачат людете с него.
3 Тогава Моисей дойде та каза та каза на людете всичките думи на Господа и всичките му съдби; и всичките люде едногласно отговориха казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим.
4 И Моисей написа всичките Господни думи; и на утринта, като стана рано, гдето изправи и дванадесет стълба, според дванадесетте Израилеви племена.
5 И изпрати момци от израилтяните, та принесоха всеизгаряния и пожертвуваха Господу телци за примирителни жертви.
6 А Моисей взе половината от кръвта и тури я в паници, а с другата половина половина от кръвта поръси върху олтара.
7 После взе книгата за завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни.
8 Тогава Моисей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас според всички тия условия.
9 И тъй Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет от Израилевите старейшини се възкачиха горе.
10 И видяха Израилевия Бог: под нозете Му имаше като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе.
11 Но Той не тури ръка на благородните от израилтяните. И те видяха Бога, и там ядоха и пиха.
12 Тогава рече Господ на Моисея: Ела горе при мене на планината и стой там; и ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал, за да ги поучаваш.
13 И тъй Моисей стана със слугата си Исуса, и Моисей се изкачи на Божията планина.
14 А рече на старейшините: Чакайте ни тук догде се завърнем при вас; и, ето, Аарон и Ор са при вас; който има тъжба, нека иде при тях.
15 Тогава Моисей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината.
16 И Господната слава застана на Синайската планина, и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ извика към Моисея всред облака.
17 И видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израилтяните като огън пояждащ.
18 И тъй Моисей влезе всред облака и се възкачи на планината. И Моисей стоя на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.
25 Тогава Господ говори на Моисея казвайки:
2 Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на радо сърце би дал, ще приемете приноса за Мене.
3 И ето какъв принос ще приемете от тях; злато, сребро и мед,
4 синьо, мораво, червено, висон, и козина,
5 червено боядисани овнешки кожи и язовски* кожи, ситимово дърво+,
6 масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене,
7 оникси, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника.
8 И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.
9 По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, - така да я направите.
10 Да направите ковчег от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок.
11 Да го обковеш с чисто злато; отвън и отвътре да го обковеш; и отгоре му да направиш златен венец наоколо.
12 И да излееш за него четири златни колелца, които да поставиш на четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна.
13 Да направиш и върлини от ситимово дърво и да го обковеш със злато,
14 па да провреш върлините през колелцата от страните на ковчега, за да се носи ковчегът с тях.
15 Върлините да остават в колелцата на ковчега; да се не изваждат от него.
16 И да вложиш в ковчега плочите на свидетелството, което ще ти дам.
17 Да направиш умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко.
18 И да направиш два херувима от злато, изковани да ги направиш, на двата края на умилостивилището.
19 Да направиш един херувим на единия край, и един херувим на другия край; херувимите да направите част от самото умилостивилище на двата му края.
20 И херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, и да покриват с крилата си умилостивилището; и лицата им да са едно срещу друго; към умилостивилището да бъдат обърнати лицата на херувимите.
21 И да положат умилостивилището върху ковчега; а в ковчега да вложиш плочите на свидетелството, което ще ти дам.
22 Там ще се срещам с тебе; и отгоре на умилостивилището, измежду двата херувима, които са върху ковчега с плочите на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ви заповядам за израилтяните.
23 Да направиш трапеза от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока.
24 Да я обковеш с чисто злато и да й направиш златен венец на около.
25 Да й направиш и перваз наоколо, една длан широк, и да направиш златен венец около перваза й.
26 Да й направиш и четири златни колелца, и да поставиш колелцата на четирите й ъгъла, които са при четирите й нозе.
27 Колелцата да бъдат до самия перваз, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата.
28 Върлините ще направиш от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато, и да се носи трапезата с тях.
29 И да направиш блюдата й, темянниците й, поливалниците й, и тасовете й, за употреба при възлиянията; от чисто злато да ги направиш.
30 И на трапезата постоянно да слагаш хлябове за приношение пред Мен.
31 Да направиш и светилника от чисто злато; изкован да направиш светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му, и цветята му да са част от самия него.
32 От страните му да се издават шест клона, три клона на светилника от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна.
33 На единия клон да има три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, и една топчица и едно цвете; така да има и на шестте клона, които се издават от светилника.
34 И на стъблото на светилника да има четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им.
35 И на шестте клона, които се издават от светилника, да има под първите два клона една топчица, част от самия него, и под вторите два клона една топчица, част от самия него, и под третите два клона една топчица, част от самия него.
36 Топчиците им и клоновете им да са част от самия него; светилникът да бъде цял изкован от чисто злато.
37 И да му направиш седем светила; и да палят светилата му, за да светят отпреде му.
38 Щипците му и пепелниците му да бъдат от чисто злато.
39 От един талант чисто злато да се направи той и всички тия прибори.
40 Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината.
26 При това да направиш скинията от десет завеси от препреден висон, и от синя, морава и червена материя; на тях да навезеш изкусно изработени херувими.
2 Дължината на всяка завеса да бъде двадесет и осем лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя, всичките завеси да имат една мярка.
3 Петте завеси да бъдат скачени една с друга; и другите пет завеси да бъдат скачени една с друга.
4 И да направиш сини петелки по края на оная завеса, която е последна от първите скачени завеси; така да направиш и по края на последната завеса от вторите скачени завеси.
5 Да направиш петдесет петелки на едната завеса, и петдесет петелки да направиш по края на завесата; която е във вторите скачени завеси; петелките да са една срещу друга.
6 Да направиш и петдесет златни куки, и с куките да скачиш завесите една за друга; така скинията ще бъде едно цяло.
7 Да направиш завеси от козина за покрив над скинията; да направиш единадесет такива завеси;
8 дължината на всяка завеса да бъди тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесет завеси да имат една мярка.
9 И да окачиш петте завеси отделно; а шестата завеса да прегънеш на две към лицето на скинията.
10 И да направиш петдесет петелки по края на оная завеса, която е последна от първите скачени завеси, и петдесет петелки по края на завесата, която е последна от вторите скачени завеси.
11 И да направиш петдесет медни куки и да вкараш куките в петелките, и така да съединиш покрива та да е едно цяло.
12 И оная част, която остава повече от завесите на покрива, половината на завесата, която остава, нека виси над задната страна на скинията.
13 И един лакът от едната страна и един лакът от другата страна от онава, което остава повече от дължината на завесите на покрива, да виси по страните на скинията отсам и оттам, за да я покрива.
14 Тоже да направиш покрив за скинията от червено боядисани овнешки кожи, и отгоре едно покривало от язовски кожи.
15 Да направиш за скинията дъски от ситимово дърво, които да стоят изправени
16 Десет лакътя да бъде дължината на всяка дъска и лакът и половина широчината на всяка дъска;
17 и два шипа да има във всяка дъска, един срещу друг; и така да направиш на всички дъски на скинията.
18 И дъските на скинията да направиш двадесет дъски за южната страна, към пладне;
19 и под двадесетте дъски да поставиш четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска за двата й шипа, и две подложки под друга дъска за двата й шипа.
20 Също за втората страна на скинията, която е северната, да направиш двадесет дъски,
21 и четиридесетте им сребърни подложки, две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска.
22 А за задната страна на скинията, западната, да направиш шест дъски,
23 И две дъски да направиш за ъглите на скинията от задната страна;
24 да са скачени отдолу, а отгоре да са свързани посредством едно колелце; така да бъде за двете дъски; те нека бъдат за двата ъгъла.
25 Така да бъдат осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, две подложки под една дъска и две подложки под друга дъска.
26 И да направиш лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията;
27 пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна, към запад.
28 И средният лост, който е в средата на дъските, да преминава от край до край.
29 Дъските да обковеш със злато, и колелцата им да направиш от злато за влагалища на лостовете; да обковеш и лостовете със злато.
30 Да издигнеш скинията според образеца й, който ти бе показан на планината.
31 И да направиш завеса от синьо, мораво, червено и препреден висон, и да навезеш на нея изкусно изработени херувими.
32 И да я окачиш със златни куки на четири обковани със злато стълба от ситимово дърво, които да стоят на четири сребърни подложки.
33 Под куките да окачиш завесата; и да внесеш там, отвътре завесата, ковчега с плочите на свидетелството, така щото завесата да ви отделя светото място от пресветото.
34 И до положиш умилостивилището върху ковчега с плочите на свидетелството в пресветото място.
35 А трапезата да положиш отвън завесата към южната страна на скинията; а трапезата да положиш към северната страна.
36 И да направиш за вратата на шатъра закривка, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон.
37 И за покривката да направиш пет стълба от ситимово дърво, които да обковеш със злато; куките им да бъдат златни; и да излееш за стълбовете пет медни подложки.
27 Да направиш олтара от ситимово дърво, пет лакътя широк; четвъртит да бъде олтарът, и височината му да бъде три лакътя.
2 На четирите му ъгъла да му направиш рогове; роговете да бъдат част от самия него; и да го обковеш с мед.
3 Да му направиш и гърнета за изнасяне на пепелта и лопатите му, тасовете му, вилиците му и въглениците му; медни да направиш всичките му прибори.
4 И да му направиш медна решетка във вид на мрежа, и на четирите ъгъла на мрежата да направиш четири медни колелца.
5 И да я положиш под полицата, която е около олтара отдолу, така щото мрежата да стигне до средата на олтара.
6 Да направиш и върлини за олтара, върлини от ситимово дърво, които да обковеш с мед.
7 Върлините да се проврат през колелцата, и върлините да бъдат от двете страни на олтара, за да се носи с тях.
8 Кух, от дъски, да направиш олтара посред, както ти се показа на планината, така да го направиш.
9 Да направиш двора на скинията; за южната страна, към пладне, да има за двора завеси от препреден висон; дължината им за едната страна да бъде сто лакътя.
10 Стълбовете му да бъдат двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и и връзките им да бъдат сребърни.
11 Също на длъж по северната страна да има завеси дълги сто лакътя, и за тях двадесет стълба и двадесетте им медни подложки; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни.
12 После, за широчината на двора, на западната страна, да има петдесет лакътя завеси; за тях да има десет стълба и десетте им подложки.
13 Широчината на двора на предната страна, към изток, да бъде петдесет лакътя.
14 И завесите за едната страна на входа да бъдат дълги петнадесет лакътя, и в тях три стълба и трите им подложки.
15 Също и за другата страна да има завеси петнадесет лакътя дълги, и за тях три стълба с трите им подложки.
16 А за входа на двора да има покривка, дълга двадесет лакътя, везана работа от синьо, мораво, червено и препреден висон, и за тях четирите им подложки.
17 Всичките стълбове около двора да бъдат опасани със сребро; куките им да бъдат сребърни, а подложките им медни.
18 Дължината на двора да е сто лакътя, широчината навсякъде петдесет лакътя, а височината пет лакътя; завесите му да са от препреден висон, и подложките на стълбовете му медни.
19 Всичките прибори на скинията, за всяка служба в нея, всичките й колове, и всичките колове на двора, да бъдат медни.
20 И ти заповядай на израилтяните да ти донесат дървено масло първоток, чисто, за осветление, за да горят винаги светилата.
21 В шатъра за срещане, извън завесата, която е пред плочите на свидетелството, Аарон и синовете му да ги нареждат да горят от вечер до заран пред Господа. Това да бъде вечен закон за израилтяните във всичките им поколания.
28 А ти вземи при себе си измежду израилтяните брата си Аарона и синовете му с него, за да Ми свещенодействуат; Аарона, и Аароновите синове Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара.
2 И да направиш свети одежди на брата си Аарона, за слава и великолепие.
3 И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарона за освещение, та да Ми свещенодействува.
4 Ето одеждите, които ще направиш: нагръдник и ефод, мантия и пъстротъкан хитон, митра и пояс; и да направят свети одежди на брата ти Аарона и на синовете му, за да Ми свещенодействуват.
5 И те нека приемат от людете приносите им от злато, синьо, мораво, червено, и препреден висон.
6 Да направят ефодът изкусна изработка от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
7 На двата му края да има две презрамки, които да се връзват за да се държи заедно.
8 И препаската върху ефода, която ще е над него, да бъде еднаква с него по направата му и част от самия ефод, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
9 Да вземеш и два ониксови камъка, и да изрежеш на тях имената на синовете на Израиля,
10 шест от имената на единия камък, и имената на останалите шестима на другия камък, по реда на раждането им.
11 С изкуството на кеменорезец, както се изрязва печат, да изрежеш на двата камъка имената на синовете на Израиля.; и да ги вложиш в златни гнездица.
12 И да туриш тия два камъка на презрамките на ефода, камъни за спомен на израилтяните; и Аарон ще носи имената им за спомен пред Господа на двете си рамена.
13 И да направиш златни гнездица,
14 и двете верижки от чисто злато - изплетени от венцеобразна работа да ги направиш, и да закрепиш плетените верижки в гнездицата им.
15 Да направиш съдебния нагръдник изкусна изработка; според направата на ефода да го направиш; от златно, синьо, мораво, червено и препреден висон да го направиш.
16 Да бъде четвъртит, двоен, една педя дълъг и една педя широк.
17 И да закрепиш на него камъни, четири реда камъни, ред сард, топаз и смарагд да е първият ред,
18 вторият ред: антракс, сапфир и адамант;
19 третият ред: лигирий, агат и аметист;
20 а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; да бъдат закрепени в златните си гнездица.
21 Камъните да бъдат дванадесет, според имената на синовете на Израиля, според техните имена, както се изрязва печат; да бъдат за дванадесетте племена, всеки камък според името му.
22 И на нагръдника да направиш изплетени верижки, венцеобразна работа от чисто злато.
23 И да направиш на нагръдника две златни колелца и да туриш двете колелца на двата края на нагръдника.
24 Тогава да провреш двете венцеобразни златни верижки през двете колелца на краищата на нагръдника.
25 А другите два края на двете венцеобразни верижки да свържеш с двете гнездица, и да ги туриш на презрамките на ефода откъм външната му страна.
26 Да направиш още две златни колелца; които да туриш на другите два края на нагръдника, на оная му страна, която е откъм вътрешната страна на ефода.
27 Да направиш и други две златни колелца, които да туриш отдолу на двете презрамки на ефода, откъм вътрешната му страна, там гдето се събират краищата му, над изкусно изработената препаска на ефода.
28 И да връзват нагръдника през колелцата му за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над изкусно изработената препаска на ефода, и за да се не отделя нагръдникът от ефода.
29 Така Аарон, когато влиза в светото място, ще носи, винаги имената на синовете на Израиля върху съдебния нагръдник на сърцето си, за спомен пред Господа.
30 На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа.
31 Да направиш мантията на ефода цяла от синьо.
32 В средата на върха й да има отвор, какъвто е отворът на бронята; и ще има тъкана обтока около отвора си, за да се не съдира.
33 И по полите й да направиш нарове от синьо, мораво и червено наоколо по полите й, и златни звънци наоколо памежду им, -
34 златен звънец и нар, златен звънец и нар, наоколо по полите на мантията.
35 И Аарон да я носи, когато служи, та звънтенето й да се чува когато влиза в светото място пред Господа, и когато излиза, за да не умре.
36 Да направиш и плочица от злато, на която да ирежеш, както се изрязва печат, Свет Господу.
37 Да я туриш на син ширит, за да бъде на митрата; в предната страна на митрата да бъде;
38 така да бъде на Аароновото чело, когато носи Аарон нечестието на светите неща, които израилтяните ще посвещават във всичките си свети приноси; та да бъде винаги на челото му, за да бъдат те приемани пред Господа.
39 И да направиш пъстротъкания хитон от висон, да направиш митра от висон и да направиш - везана работа.
40 А на Аароновите синове да направиш хитони, и пояси да им направиш, и гъжви да им направиш, за слава и великолепие.
41 С тия одежди да облечеш брата си Аарона и синовете му с него, и да ги помажеш, за да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват.
42 Да им направиш и ленени, гащи, които да покриват голотата на тялото им; нека покриват бедрата им от кръста надолу;
43 и нека ги носят Аарон и синовете му, когато влизат в скинията за срещане, или когато пристъпват при олтара за да служат в светото място, да не би да се навлекат грях да да умрат. Това да е за вечен закон за него и за потомството му подир него.