Bible in 90 Days
15 След това левитите, като ги очистиш и извършиш над тях посвещението им, да влязат да служат в скинията на събранието; защото те Ми са дадени измежду синовете Израилеви.
16 (A)Вместо всички първородни от синовете Израилеви, които отварят всяка утроба, Аз ги вземам за Себе Си.
17 (B)Защото Мои са всички първородни между синовете Израилеви, от човек до добитък: в оня ден, когато Аз поразих всички първородни в Египетската земя, Аз ги осветих за Себе Си
18 и взех левитите вместо всички първородни между синовете Израилеви.
19 (C)Измежду синовете Израилеви левитите предадох на Аарона и на синовете му, за да прислужват вместо синовете Израилеви при скинията на събранието и да пазят синовете Израилеви да ги не постигне пораза, ако биха се доближили до светилището.
20 Тъй и постъпиха с левитите Моисей и Аарон и цялото общество Израилеви синове: както Господ заповяда на Моисея за левитите, тъй и постъпиха с тях синовете Израилеви.
21 Тогава левитите се очистиха и изпраха дрехите си, и Аарон извърши над тях посвещение пред Господа и ги очисти, за да станат те чисти.
22 След това левитите влязоха да прислужват в скинията на събранието пред Аарона и пред синовете му. Както Господ заповяда на Моисея за левитите, тъй и постъпиха те с тях.
23 И рече Господ на Моисея, думайки: ето законът за левитите: от двайсет и пет години и нагоре да постъпват на служба при скинията на събранието;
24 (D)а от петдесет години нататък да престават от служба и повече да не работят;
25 тогава те нека помагат на братята си да държат стража при скинията на събранието, но работа да не работят; тъй постъпвай с левитите, колкото се отнася до службата им.
9 (E)И рече Господ на Моисея в Синайската пустиня в първия месец от втората година, след като бяха излезли из Египетската земя, думайки:
2 (F)нека синовете Израилеви направят Пасха в определеното за нея време:
3 на четиринайсетия ден от тоя месец вечерта направете я в определеното за нея време; според всички наредби и според всички за нея обреди я направете.
4 И рече Моисей на синовете Израилеви да направят Пасха.
5 (G)И направиха Пасха в първия месеи, на четиринайсетия ден от месеца вечерта, в Синайската пустиня: както Господ заповяда на Моисея, тъй и постъпиха във всичко синовете Израилеви.
6 (H)Имаше човеци, които бяха нечисти от допиране до мъртви човешки тела, и не можеха да направят Пасха в оня ден; и дойдоха тия човеци в оня ден при Моисея и Аарона,
7 и рекоха на Моисея: ние сме нечисти от допиране до мъртви човешки тела; защо да ни спират да принесем и ние принос Господу в отреденото време между синовете Израилеви?
8 (I)И рече им Моисей: почакайте да чуя, какво ще заповяда Господ за вас.
9 И рече Господ на Моисея, думайки:
10 кажи на синовете Израилеви: ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист от допиране до мъртво тяло, или бъде на дълъг път, и той нека направи Пасха Господня.
11 (J)Такива нека я направят на четиринайсетия ден от втория месец вечерта и нека я ядат с безквасен хляб и с горчиви треви;
12 (K)и да не оставят от нея за утрешния ден и костите ѝ да не строшават; нека я направят според всички наредби за Пасха.
13 А който е чист и не е на (дълъг) път и не направи Пасха, – да се изтреби тая душа изсред народа си, защото той не е принесъл принос Господу в отреденото време: грях да понесе върху си оня човек.
14 (L)Ако у вас живее пришълец, и той трябва да направи Пасха Господня; според наредбата за Пасха и според обреда за нея той трябва да я направи; една наредба да бъде у вас – и за пришълеца, и за туземеца.
15 (M)В деня, когато бе поставена скинията, облак покри скинията на откровението, и от вечерта до самата заран се виждаше като огън над скинията.
16 (N)Тъй биваше винаги: облак я покриваше (денем) и нещо като огън – нощем.
17 (O)И колчем облакът се дигнеше от скинията, синовете Израилеви тръгваха на път, и на мястото, дето облакът се спираше, там се разполагаха на стан синовете Израилеви.
18 (P)По заповед Господня синовете Израилеви тръгваха на път и по заповед Господня се спираха: през всичко време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха;
19 и ако облакът дълго време оставаше над скинията, и синовете Израилеви наблюдаваха тоя Господен знак и не тръгваха.
20 Понякога пък облакът малко време оставаше над скинията: по знака Господен те се спираха и по знака Господен тръгваха на път.
21 Понякога облакът стоеше само от вечер до заран, и на заранта облакът се дигаше, тогава и те тръгваха; или облакът стоеше и денем и нощем, и кога се дигнеше, тогава и те тръгваха;
22 или ако два дни, или месец, или няколко дни облакът си оставаше над скинията, то и синовете Израилеви стояха и не тръгваха на път; а кога се издигнеше, тогава тръгваха.
23 По знака Господен се спираха и по знака Господен тръгваха на път: наблюдаваха знака Господен по заповед Господня, дадена чрез Моисея.
10 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 направи си две сребърни тръби, ковани ги направи, за да ти служат да свикваш народа и да вдигаш становете.
3 Кога затръбят с тях, да се събере при тебе цялото общество при входа на скинията на събранието.
4 Кога затръбят с едната тръба, да дойдат при тебе князете и хилядниците Израилеви.
5 (Q)Кога затръбите за тревога, да се вдигнат ония станове, които са настанени към изток.
6 (R)Кога затръбите втори път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към юг (кога затръбите трети път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към морето; кога затръбите четвърти път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към север); да се тръби за тревога, кога тръгват на път.
7 Кога пък да се свиква събрание, тръбете, ала не за тревога.
8 (S)С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците: това да ви бъде вечна наредба в родовете ви.
9 (T)И кога се дигнете на война в земята си срещу врага, който иде против вас, тръбете тревога с тръби, – и Господ, Бог ваш, ще си спомни за вас, и вие ще се избавите от враговете си.
10 (U)И в дните на веселбата си, и в празниците си, и в новомесечията си тръбете с тръби при своите всесъжения и мирни жертви, – и това да бъде напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Господ, Бог ваш.
11 На втората година, през втория месец, на двайсетия ден от месеца, облакът се дигна от скинията на откровението.
12 (V)Тогава синовете Израилеви потеглиха от Синайската пустиня стан по стан, и облакът се спря в пустиня Фаран.
13 И вдигнаха се те за пръв път, по заповед Господня, дадена чрез Моисея.
14 (W)Първо бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Иудини според опълченията им; над опълчението Иудино беше Наасон, Аминадавов син;
15 (X)над опълчението от коляното на синовете Исахарови беше Натанаил, Цуаров син;
16 (Y)над опълчението от коляното на синовете Завулонови беше Елиав, Хелонов син.
17 (Z)И вдигната бе скинията, и тръгнаха синовете Гирсонови и синовете Мерариеви, носейки скинията.
18 (AA)И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Рувимови според опълченията им; и над опълчението Рувимово беше Елицур, Шедеуров син;
19 (AB)и над опълчението от коляното на синовете Симеонови беше Шелумиил, Цуришадаев син;
20 (AC)и над опълчението от коляното на синовете Гадови беше Елиасаф, Регуилов син.
21 Сетне тръгнаха Каатовите синове, носещи светилището; но скинията се поставяше преди пристигането им.
22 (AD)И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Ефремови според опълченията им; и над опълчението Ефремово беше Елишама, Амиудов син;
23 (AE)и над опълчението от коляното на синовете Манасиини беше Гамалиил, Педацуров син;
24 (AF)и над опълчението от коляното на синовете Вениаминови беше Авидан, Гидеониев син.
25 (AG)Последно между всички станове бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Данови с опълченията им; и над опълчението Даново беше Ахиезер, Амишадаев син;
26 (AH)и над опълчението от коляното на синовете Асирови беше Пагиил, Охранов син;
27 (AI)и над опълчението от коляното на синовете Нефталимови беше Ахира, Енанов син.
28 Такъв беше редът, по който потеглиха синовете Израилеви с опълченията си. И тръгнаха.
29 (AJ)И рече Моисей на Ховава, Рагуилов син, мадианитец, Моисеев сродник: ние отиваме в онова място, за което Господ бе казал: вам ще го дам. Дойди с нас, ще ти направим добро, защото Господ е обещал добро за Израиля.
30 Но той му отговори: няма да дойда; ще отида в страната си и в родината си.
31 А Моисей му рече: не ни оставяй, защото ти знаеш, как се разполагаме на стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас;
32 ако дойдеш с нас, доброто, което Господ нам ще стори, ще сторим ние на тебе.
33 (AK)И изминаха от планината Господня три дни път, и ковчегът на завета Господен вървеше пред тях на три дни път, за да им избере място, дето да се спрат.
34 И облакът Господен ги осеняваше денем, когато тръгваха от стана.
35 (AL)Кога ковчегът се вдигаше за път, Моисей казваше: стани, Господи, да се разпилеят Твоите врагове, и да побягнат от Твоето лице ония, които Те мразят!
36 (AM)А кога ковчегът се спираше, той казваше: върни се, Господи, при хилядите и десетките хиляди Израилеви!
11 (AN)Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана.
2 (AO)И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна.
3 (AP)И нарекоха това място: Тавера[a], защото между тях бе пламнал огън Господен.
4 (AQ)Пришълците между тях наченаха да изказват прищевки; а заедно с тях и синовете Израилеви седяха, плачеха и думаха: кой ще ни нахрани с месо?
5 помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна;
6 (AR)а сега душата ни линее: освен мана, нищо няма пред очите ни.
7 (AS)А маната приличаше на кориандрово семе и изглеждаше като бдолах.
8 Народът ходеше да я събира и я мелеше с хромели или я тълчеше в чутори, и вареше в котли, та правеше от нея питки; по вкус тя приличаше на питки, приготвени с елей.
9 (AT)И кога нощем падаше роса върху стана, тогава падаше и мана върху него.
10 Моисей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Моисея стана мъчно.
11 И рече Моисей Господу: защо мъчиш Твоя раб? и защо не намерих аз милост пред очите Ти, та сложи върху ми бремето на целия тоя народ?
12 (AU)Нима аз съм носил в утробата си целия тоя народ, и нима аз съм го родил, та ми казваш: носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти бе с клетва обещал на отците му?
13 Откъде да взема месо, та да дам на целия тоя народ? защото те плачат пред мене и казват: дай ни месо да ядем.
14 (AV)Сам аз не мога да нося целия тоя народ, защото е тежък за мене.
15 (AW)Щом тъй постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил милост пред Твоите очи, та да не гледам злочестината си.
16 (AX)И рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови стареи и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе.
17 (AY)Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш.
18 (AZ)А на народа кажи: очистете се за утрешния ден, и ще ядете месо; защото плакахте високо пред Господа и казвахте: кой ще ни нахрани с месо? добре ни беше в Египет, – то Господ ще ви даде месо, и ще ядете (месо):
19 ще ядете не ден, не два, не пет дни, не десет и не двайсет дни,
20 (BA)но цял месец (ще ядете), докле ви не излезе из ноздрите и ви не омръзне, задето презряхте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: що ни трябваше да излизаме из Египет?
21 (BB)И рече Моисей: шестстотин хиляди пешаци има в тоя народ, между който се намервам; а Ти казваш: Аз ще им дам месо, и ще ядат цял месец!
22 (BC)нима да се заколят всичките овци и волове, та да им стигне? или ще се събере всичката морска риба, та да ги задоволи?
23 (BD)И рече Господ на Моисея: нима ръката Господня е къса? сега ще видиш, ще ли се сбъдне думата Ми към тебе, или не.
24 Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесет мъже измежду стареите народни и ги постави около скинията.
25 (BE)И Господ слезе в облак и говори с него, и взе от Духа, Който бе върху му, и даде на седемдесетте мъже старейшини. И когато слезе върху тях Духът, те наченаха да пророчествуват, но сетне престанаха.
26 Двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия беше Елдад, а на другия – Модад; но и върху тях бе слязъл Духът (те бяха между записаните, само че не излизаха при скинията), и те пророчествуваха в стана.
27 Притече се един юноша и яви на Моисея, и каза: Елдад и Модад пророчествуват в стана.
28 (BF)В отговор на това Иисус, син Навинов, служител на Моисея, един измежду неговите избрани, рече: господарю мой, Моисее! забрани им.
29 Но Моисей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!
30 Тогава Моисей се върна в стана, той и стареите Израилеви.
31 (BG)И вятър повея от Господа, и донесе откъм морето пъдпъдъци и ги натрупа около стана на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна около стана, почти до два лакти от земята.
32 Дигна се народът, и целия оня ден и цяла нощ и целия следващ ден събираха пъдпъдъци; и оня, който малко събираше, и той набра десет хомери; и си ги наслагаха около стана.
33 (BH)Месото беше още в зъбите им и не беше още изядено, и разпали се гневът Господен против народа, и Господ порази народа с твърде голяма пораза.
34 И нарекоха това място: Киброт-Хатаава[b], защото там погребаха народа, който изказа прищевки.
35 (BI)От Киброт-Хатаава народът тръгна за Асирот и в Асирот се спря.
12 (BJ)Тогава Мариам и Аарон укоряваха Моисея поради жената етиопка, която бе взел, защото той се бе оженил за етиопка, –
2 и казаха: само на Моисея ли говори Господ? не говори ли Той и нам? И Господ чу това.
3 (BK)А Моисей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята.
4 И рече Господ тутакси на Моисея, Аарона и на Мариам: излезте вие трима пред скинията на събранието. Те излязоха и тримата.
5 (BL)И слезе Господ в облачен стълб, па застана при входа на скинията, и повика Аарона и Мариам, и те излязоха и двамата.
6 (BM)И рече: чуйте Моите думи: ако между вас има пророк Господен, Аз му се откривам във видение, насън говоря с него;
7 (BN)не е тъй обаче с Моя раб Моисея, той е верен в целия Ми дом:
8 (BO)Аз говоря с него уста с уста, и явно, а не с гатанки, и той вижда образа на Господа; а вие как се не побояхте да укорявате Моя раб Моисея?
9 (BP)И разпали се гневът на Господа против тях, и Той се оттегли.
10 (BQ)Оттегли се и облакът от скинията, и ето, Мариам биде обрината с проказа, като със сняг. Аарон погледна Мариам, и ето, тя в проказа.
11 И рече Аарон на Моисея: господарю мой, не смятай нам за грях, дето постъпихме глупаво и съгрешихме;
12 (BR)недей допуща да стане тя като мъртвороден младенец, чието тяло, когато той излиза из майчината си утроба, наполовина е вече изтляло.
13 И викна Моисей към Господа, думайки: Боже, изцери я!
14 (BS)И рече Господ на Моисея: ако баща ѝ я заплюеше в лице, тя не трябваше ли да се срамува седем дена? и тъй, нека тя бъде затворена седем дена вън от стана, а сетне нека се пак върне.
15 И престоя Мариам затворена вън от стана седем дни, и народът не тръгна на път, докато се не върна Мариам.
13 (BT)След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан в пустиня Фаран.
2 И рече Господ на Моисея, думайки:
3 (BU)прати от себе си люде да разгледат Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви; по един човек от всяко коляно на бащите им изпратете, първенците измежду тях.
4 (BV)Тогава Моисей ги изпрати от пустиня Фаран, по заповед Господня, и те всички бяха мъже първенци между синовете Израилеви.
5 Ето имената им: от Рувимово коляно – Самуа, Закхуров син,
6 от Симеоново коляно – Сафат, Хориев син,
7 (BW)от Иудино коляно – Халев, Иефониев син,
8 от Исахарово коляно – Игал, Иосифов син,
9 от Ефремово коляно – Осия, Навинов син,
10 от Вениаминово коляно – Фалтий, Рафуев син,
11 от Завулоново коляно – Гадиил, Содиев син,
12 от Иосифово коляно от Манасия Гадий, Сусиев син,
13 от Даново коляно – Амиил, Гемалиев син,
14 от Асирово коляно – Сетур, Михаилев син,
15 от Нефталимово коляно – Нахбий, Вофсиев син,
16 от Гадово коляно – Геуил, Махиев син.
17 Това са имената на мъжете, които Моисей изпрати да разгледат земята. И нарече Моисей Осия, Навинов син, Иисус.
18 (BX)Изпрати ги Моисей (от пустиня Фаран) да разгледат Ханаанската земя и им рече: идете в тая южна страна и се качете на планината,
19 и обгледайте земята каква е, и народа, който живее там, силен ли е, или е слаб, малоброен ли е, или е многоброен?
20 Каква е земята, дето той живее, добра ли е, или лоша? и какви са градовете, в които живее, в шатри ли той живее, или в укрепления?
21 Каква е земята, тучна ли е, или слаба, има ли по нея дървета, или няма? Бъдете смели и вземете от плодовете на земята. А това беше, когато зрее гроздето.
22 (BY)Те отидоха и обгледаха земята от пустиня Син дори до Рехов, близо до Емат;
23 (BZ)и отидоха в южната страна и стигнаха до Хеврон, дето живееха Ахиман, Сесай и Талмай, Енакови деца: а Хеврон бе построен седем години по-рано от египетския (град) Цоан;
24 (CA)и стигнаха долина Есхол, (и я обгледаха) и там отрязаха лозова пръчка с един грозд, и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини;
25 те нарекоха това място долина Есхол[c], поради грозда, що отрязаха там синовете Израилеви.
26 И като обгледаха земята, върнаха се след четирийсет дена.
27 (CB)И като пристигнаха и дойдоха при Моисея и Аарона и при цялото общество синове Израилеви в пустиня Фаран, в Кадес, те донесоха тям и на целия народ отговор и показаха им плодовете от оная земя;
28 (CC)и разказаха му и думаха: ходихме в земята, в която ни изпрати; в нея наистина тече мед и мляко, и ето плодовете ѝ;
29 но народът, който живее в оная земя, е силен, и градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и синовете Енакови;
30 (CD)Амалик живее в южната част на земята, хетейци, (евейци,) иевусейци и аморейци живеят по планината, хананейците пък живеят край морето и по брега на Иордан.
31 (CE)Но Халев успокояваше народа пред Моисея, думайки: да идем и да я превземем, защото можем я завладя.
32 А ония, които бяха ходили заедно с него, рек оха: не можем да отидем против тоя народ, защото е по-силен от нас.
33 И пръснаха ужасни слухове между синовете Израилеви за земята, що бяха обгледали, и думаха: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е земя, която гълта своите жители, и всички, които видяхме по нея, са много едри човеци;
34 (CF)там видяхме и исполините, Енакови синове от исполински род; ние изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи.
14 (CG)Тогава целият народ нададе вик и плака (цялата) оная нощ;
2 (CH)и всички синове Израилеви роптаеха против Моисея и Аарона, и целият народ им думаше: о, да бяхме умрели в Египетската земя, или да бяхме измрели в тая пустиня!
3 (CI)И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож? Жените ни и децата ни ще станат плячка на враговете; не е ли подобре да се върнем в Египет?
4 И рек оха един другиму: да си изберем главатар и да се върнем в Египет.
5 (CJ)Тогава Моисей и Аарон паднаха ничк ом пред цялото събрание на Израилевите синове.
6 (CK)И Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, измежду ония, които бяха обгледали земята, раздраха дрехите си
7 и казаха на всички събрани синове Израилеви: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е много, много добра.
8 (CL)Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде – тая земя, дето тече мед и мляко;
9 (CM)само не въставайте против Господа и не се бойте от народа на тая земя; защото той ще стане нам за храна: те нямат защита, а с нас е Господ; не се бойте от тях.
10 (CN)И цялото събрание рече: да ги избием с камъни! Но славата Господня се яви (в облак) над скинията на събранието на всички синове Израилеви.
11 И рече Господ на Моисея: докога ще Ме огорчава тоя народ? и докога няма да Ми вярва при всички личби, които Аз върших сред него?
12 (CO)Ще го поразя с мор, ще го изтребя, и ще произведа от тебе (и от бащиния ти дом) народ по-многоброен и по-силен от него.
13 (CP)Но Моисей рече Господу: ще чуят египтяни, изсред които Ти със силата Си изведе тоя народ,
14 (CQ)и ще кажат това на жителите в тая земя, понеже тия са чули, че Ти, Господи, си между тоя народ, и че Ти, Господи, им даваш да Те виждат лице с лице, и Твоят облак стои над тях, и Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб;
15 (CR)и ако Ти изтребиш тоя народ като един човек, то народите, които са чули славата Ти, ще кажат:
16 (CS)Господ не можа да въведе тоя народ в земята, която бе му с клетва обещал, та затова го погуби в пустинята.
17 И тъй, нека се възвеличи силата Господня, както Ти бе казал, думайки:
18 (CT)Господ е дълготърпелив и многомилостив (и истинен), Който прощава беззаконията и престъпленията (и греховете), и не оставя без наказание, но Който за беззаконието на бащите наказва децата до трета и четвърта рода.
19 (CU)Прости греха на тоя народ поради голямата Си милост, както си прощавал тоя народ от Египет дотука.
20 И рече Господ (на Моисея): прощавам според думата ти;
21 (CV)но жив съм Аз, (и винаги живее името Ми,) и цялата земя е пълна със славата Господня:
22 (CW)всички, които видяха славата Ми и личбите Ми, що извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не слушаха гласа Ми,
23 (CX)няма да видят земята, която съм с клетва обещал на бащите им; (само на децата им, които са тук с Мене, които не знаят, що е добро, що е зло, на всички малолетни, които нищо не разбират, тям ще дам земята, а) всички, които Ме огорчаваха, няма да я видят;
24 (CY)но Моя раб Халев, задето в него беше друг дух, и задето Ми беше напълно покорен, ще въведа в земята, в която той ходи, и неговото потомство ще я наследи;
25 амаликитци и хананейци живеят в долината; затова утре се върнете и идете в пустинята към Червено море.
26 И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:
27 (CZ)докога тоя зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота на синовете Израилеви, който дигат против Мене.
28 Кажи им: жив съм Аз, казва Господ: както вие говорихте в ушите Ми, тъй ще сторя и Аз вам;
29 (DA)в тая пустиня ще паднат телата ви, и всички вие преброени, колкото сте на брой, от двайсет години и нагоре, които роптахте против Мене,
30 (DB)няма да влезете в земята, в която Аз с дигната ръка се клех да ви заселя, освен Халев, Иефониев син, и Иисус, Навинов син;
31 децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка на враговете, ще въведа там, и те ще познаят земята, която вие презряхте;
32 а вашите трупове ще паднат в тая пустиня;
33 (DC)синовете ви пък ще се скитат в пустинята четирийсет години и ще теглят за вашето блудодейство, докато не загинат телата на всинца ви в пустинята;
34 (DD)според броя на четирийсетте дни, през които обгледвахте земята, вие ще теглите за греховете си четирийсет години, година за ден, та да познаете, какво значи да бъдете оставени от Мене.
35 Аз, Господ, казвам, а тъй и ще постъпя с целия тоя зъл народ, въстанал против Мене: в тая пустиня те всички ще погинат и ще измрат.
36 И ония, които Моисей бе пращал да обгледат земята и които, след завръщането си, подигнаха против него цялото това общество, пръскайки лоши слухове за земята,
37 (DE)ония, които пръскаха лоши слухове за земята, умряха, поразени пред Господа;
38 (DF)само Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, останаха живи от ония мъже, които бяха ходили да обгледват земята.
39 Като каза Моисей тия думи пред всички синове Израилеви, народът се много натъжи.
40 (DG)И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината, думайки: ето, ще отидем на онова място, за което Господ говори, понеже съгрешихме.
41 Моисей рече: защо престъпвате заповедта Господня? Няма да успеете;
42 не ходете, защото Господ не е между вас, та да ви не поразят враговете ви;
43 защото там пред вас са амаликитци и хананейци, и ще паднете от нож, понеже отстъпихте от Господа, и Господ няма да бъде с вас.
44 (DH)Но те дръзнаха да се изкачат навръх планината; а ковчегът на завета Господен и Моисей не се отделиха от стана.
45 (DI)Амаликитци и хананейци, които живееха на оная планина, слязоха, разбиха ги и ги гониха до Хорма (и те се върнаха в стана).
15 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 обади на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в земята, в която ще живеете и която ви давам,
3 (DJ)и наченете да принасяте жертва Господу, всесъжение, или жертва клана, от волове и овци, за да изпълните оброк, или от усърдие, или през празниците си, за да извършите приятно Господу благоухание, –
4 (DK)тогава оня, който принася жертвата си Господу, трябва да принесе за хлебния принос една десета (от ефа) пшенично брашно, смесено с четвърт ин елей;
5 и вино за възлияние принасяй по четвърт ин при всесъжение, или при клана жертва, за всяко агне (за приятно Господу благоухание).
6 А кога принасяш овен, принасяй за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с една трета ин елей;
7 и вино за възлияние принасяй една трета ин за приятно Господу благоухание.
8 Ако юнец принасяш за всесъжение, или клана жертва, за да изпълниш оброк или за мирна жертва Господу,
9 то заедно с юнеца принеси хлебен принос три десети от ефа пшенично брашно, смесено с половина ин елей,
10 и вино за възлияние принасяй половина ин в жертва, за приятно Господу благоухание.
11 Тъй прави при всеки принос от юнец и овен, от агне и яре;
12 според броя на жертвите, които принасяте, тъй правете при всяка от тях, според броя им.
13 (DL)Всеки туземец тъй трябва да прави, кога принася жертва за приятно Господу благоухание;
14 и ако между вас живее пришълец, или кой и да бил между вас в родовете ви, и принесе жертва за приятно Господу благоухание, и той трябва да прави тъй, както правите вие;
15 (DM)за вас, народ (Господен), и за пришълеца, който живее (между вас), наредбата да е една, наредба вечна в поколенията ви: каквото сте вие, това да бъде и пришълецът пред Господа;
16 (DN)един закон и едни права да бъдат за вас и за пришълеца, който живее между вас.
17 Каза още Господ на Моисея, думайки:
18 обади на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в земята, в която ви водя,
19 (DO)и почнете да ядете хляб от оная земя, възнасяйте Господу възношение;
20 (DP)от начатъците на тестото си за възношение възнасяйте питка; възнасяйте я като възношение от гумното;
21 от начатъците на тестото си давайте за възношение Господу в поколенията си.
22 (DQ)Ако ли по незнание престъпите и не изпълните всички тия заповеди, които Господ изрече на Моисея,
23 всичко, що ви е Господ (Бог) заповядал чрез Моисея, от деня, когато Господ ви е заповядал, и занапред в поколенията ви, –
24 (DR)ако грешката е направена по несъгледване от страна на народа, то нека цялото общество принесе един юнец (без недостатък) за всесъжение, за приятно Господу благоухание, заедно с хлебния му принос и възлиянието, според наредбите, и един козел в жертва за грях.
25 И свещеникът да очисти цялото общество синове Израилеви, и ще им се прости, защото това е било погрешка, и те са принесли своя принос за жертва Господу, и жертвата си за грях пред Господа за погрешката си;
26 и ще се прости на цялото общество синове Израилеви и на пришълеца, който живее между тях, защото целият народ е направил това по погрешка.
27 (DS)Ако ли някой сам съгреши по незнание, нека принесе едногодишна коза в жертва за грях.
28 И свещеникът да очисти тая душа, която неволно е сторила пред Господа грях, и тя ще се очисти и ще ѝ се прости.
29 (DT)Един закон да бъде за вас, както за природния жител от синовете Израилеви, тъй и за пришълеца, който живее между вас, когато някой стори нещо по погрешка.
30 Ако ли някой от туземците или пришълците извърши нещо с дръзка ръка, той хули Господа: да се изтреби тая душа из народа си,
31 защото той е презрял словото на Господа и е нарушил заповедта Му; да бъде изтребена тая душа; грехът ѝ да бъде върху нея.
32 (DU)Когато синовете Израилеви бяха в пустинята, намериха едного, че береше дърва в съботен ден;
33 и ония, които го намериха, че бере дърва (в съботен ден), доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество (синове Израилеви);
34 (DV)и туриха го под стража, защото не беше още определено, какво да се прави с него.
35 И рече Господ на Моисея: тоя човек трябва да умре; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.
36 (DW)Тогава цялото общество го изведе вън от стана, и го убиха с камъни, и той умря, както заповяда Господ на Моисея.
37 И рече Господ на Моисея, думайки:
38 (DX)обади на синовете Израилеви и им кажи да си правят ресни по скутовете на своите дрехи в поколенията си, и в ресните, що са по скутовете, да вплитат нишки от синкава вълна;
39 и да ги носите в ресните, та, кога ги гледате, да си спомняте за всички заповеди Господни и да ги изпълнявате и да не вървите след сърцето си и очите си, които ви влекат към блудодеяние,
40 (DY)за да помните и изпълнявате всички Мои заповеди и да бъдете свети пред вашия Бог.
41 (DZ)Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Господ, Бог ваш.
16 (EA)Корей, син на Ицхара, син на Каата, син Левиев, Датан и Авирон, синове на Елиава, и Авнан, син на Фалета, синове Рувимови,
2 (EB)въстанаха против Моисея заедно с двеста и петдесет мъже от синовете Израилеви, началници на народа, призовавани на събранията, мъже именити.
3 (EC)И събраха се против Моисея и Аарона и им рекоха: стига ви толкоз; цялото общество, всички са свети, и между тях е Господ! а вие защо се поставяте по-горе от народа Господен?
4 (ED)Като чу това, Моисей падна ничком
5 и каза на Корея и на всичките му съучастници, думайки: утре ще покаже Господ, кой е Негов, и кой е свет, за да го приближи към Себе Си; и когото Той избере, него и ще приближи към Себе Си;
6 ето какво да направите: Корее и всички негови съучастници, вземете си кадилниците
7 и утре турете в тях огън и сипете в тях кадиво пред Господа; когото Господ избере, той и ще бъде свет. Стига ви толкоз, Левиеви синове!
8 И рече Моисей на Корея: слушайте, Левиеви синове!
9 (EE)Малко ли ви е това, дето Бог Израилев ви е отделил от израилското общество и ви е приближил към Себе Си, за да прислужвате при скинията Господня и да стоите пред народа (Господен), служейки за тях?
10 Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиеви синове, а вие ламтите още и за свещенство.
11 (EF)И тъй, ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа. Какво е Аарон, та роптаете против него?
12 И Моисей прати да повикат Датана и Авирона, Елиавови синове. Но те казаха: няма да идем!
13 малко ли ти е, че ни изведе из земята, дето тече мед и мляко, за да ни погубиш в пустинята, а искаш още да господаруваш над нас?
14 (EG)Заведе ли ни в земята, дето тече мед и мляко, и даде ли ни да владеем ниви и лозя? или искаш да извадиш очите на тия люде? Няма да идем!
15 (EH)Моисей се ядоса твърде много и рече Господу: не обръщай погледа Си към техния принос; никому от тях не съм взел нито осел и никому от тях не съм сторил зло.
16 И рече Моисей на Корея: утре ти и цялата ти дружина застанете пред лицето Господне, ти, те и Аарон;
17 па всички вземете кадилниците си, и сипете в тях кадиво, и донесете пред лицето Господне всеки своята кадилница двеста и петдесет кадилници; ти и Аарон, всеки своята кадилница.
18 И всички взеха своите кадилници, туриха в тях огън, сипаха в тях кадиво, и застанаха при входа на скинията на събранието; също и Моисей и Аарон.
19 (EI)И Корей събра срещу тях цялото общество при входа на скинията на събранието. И славата Господня се яви на цялото общество.
20 И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:
21 отделете се от това общество, и в един миг ще ги изтребя.
22 (EJ)А те паднаха ничком и рекоха: Боже, Боже на духовете и на всяка плът! един човек съгреши, а Ти на цялото ли общество се гневиш?
23 И рече Господ на Моисея, думайки:
24 (EK)кажи на народа: отстъпете наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона.
25 И стана Моисей и отиде при Датана и Авирона, и след него отидоха стареите Израилеви.
26 И рече на народа: дръпнете се от шатрите на тия нечестиви мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете (заедно) с тях във всичките им грехове.
27 И те се дръпнаха наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха и стояха пред вратите на шатрите си заедно с жените си и синовете си и с малките си деца.
28 Тогава Моисей каза: от това ще познаете, че Господ ме е пратил да върша всички тия дела, а не от себе си (върша това):
29 ако те умрат, както умират всички люде, и ги постигне такова наказание, каквото постига всички люде, то не Господ ме е пратил;
30 (EL)но ако Господ извърши нещо необикновено, и земята разтвори устата си и ги погълне (и къщите им и шатрите им) и всичко, що е у тях, и те слязат живи в преизподнята, то знайте, че тия люде са презрели Господа.
31 (EM)Щом изговори тия думи, земята се разпукна под тях;
32 и земята разтвори устата си и погълна тях и къщите им, и всички Корееви люде и всичкия имот,
33 и те слязоха живи в преизподнята с всичко тяхно, и земята ги покри, и те изчезнаха изсред обществото.
34 И всички израилтяни, които бяха около тях, се разбягаха при техния вик, за да не погълне, казваха те, и нас земята.
35 (EN)И огън излезе от Господа и изгори ония двеста и петдесет мъже, които бяха принесли кадиво.
36 И рече Господ на Моисея, думайки:
37 кажи на Елеазара, син на свещеник Аарона, да събере (медните) кадилници на изгорелите и да изхвърли огъня, защото се осветиха
38 к адилниците на тия грешници чрез смъртта им, и да ги сплескат на листове за обковаване жертвеника, защото те ги донесоха пред лицето Господне, и затова се осветиха; и те ще бъдат личба за синовете Израилеви.
39 Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, що бяха донесли изгорелите, и ги сплескаха на листове за обковаване жертвеника,
40 за да помнят синовете Израилеви, та никой външен, който не е от Аароново семе, да не пристъпя да принася кадило пред лицето Господне, за да не стане и с него това, което стана с Корея и съучастниците му, както му беше казал Господ чрез Моисея.
41 (EO)На другия ден цялото общество синове Израилеви заропта против Моисея и Аарона и заговори: вие избихте народа Господен.
42 (EP)И когато се събра народът против Моисея и Аарона, те се обърнаха към скинията на събранието, и ето, облак я покри, и славата Господня се яви.
43 И дойде Моисей и Аарон до скинията на събранието.
44 И рече Господ на Моисея (и Аарона), думайки:
45 отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя. Но те паднаха ничком.
46 (EQ)И рече Моисей на Аарона: вземи кадилницата, тури в нея огън от жертвеника, сипи кадиво и носи по-скоро при народа и застъпи се за тях, защото гняв излезе от Господа, (и) начена се мор.
47 И взе Аарон, както каза Моисей, и се затече всред събранието, и ето, начена се мор между народа. И той сипа кадиво и се помоли за народа:
48 застана между мъртвите и живите, и морът престана.
49 И измряха от мора четиринайсет хиляди и седемстотин души, освен умрелите по Кореевото дело.
50 Тогава Аарон се върна при Моисея, при входа на скинията на събранието, след като престана морът.
17 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 кажи на синовете Израилеви и вземи от тях по жезъл от коляно, от всичките им началници според колената, дванайсет жезъла, и името на всекиго напиши върху жезъла му;
3 Аароновото име напиши на Левиевия жезъл, защото (те трябва да дадат) един жезъл от началника на своето коляно;
4 (ER)и ги тури в скинията на събранието, пред ковчега на откровението, дето ви се явявам;
5 и когото Аз избера, неговият жезъл ще покара; и така ще умиря ропота на синовете Израилеви, който дигат против вас.
6 И рече Моисей на синовете Израилеви, и всичките им началници му дадоха, от всеки началник по жезъл, дванайсет жезъла, според колената си; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.
7 Тогава Моисей тури жезлите пред лицето Господне в скинията на откровението.
8 (ES)На другия ден влезе Моисей (и Аарон) в скинията на откровението, и ето, Аароновият жезъл, от Левиевия дом, бе покарал, напъпил, цъфнал и родил миндали.
9 И изнесе Моисей всички жезли от пред лицето Господне пред всички синове Израилеви; и те видяха това и взеха всеки жезъла си.
10 (ET)И рече Господ на Моисея: тури пак Аароновия жезъл пред ковчега на откровението да се пази, като личба за непокорните, та ропотът им против Мене да престане, и те да не измрат.
11 Моисей направи това: както му заповяда Господ, така и направи.
12 И рекоха синовете Израилеви на Моисея: ето, ние мрем, гинем, всички загинваме!
13 (EU)Всеки, който се приближи до скинията Господня, умира: дали не ще измрем всички?
18 И рече Господ на Аарона: ти и синовете ти и бащиният ти дом заедно с тебе ще понесете върху си греха за немарливост в светилището; и ти и синовете ти заедно с тебе ще понесете върху себе си греха за нередовност в свещенството си.
2 Вземи при себе си братята си, коляното Левиево, бащиното си племе: нека те бъдат при тебе и ти служат, а ти и синовете ти заедно с тебе да бъдете при скинията на откровението;
3 нека те служат на тебе и вършат служба в цялата скиния; само да се не доближават до вещите на светилището и до жертвеника, та да не умрете и вие, и те.
4 Нека те бъдат при тебе и да прислужват в скинията на събранието, по всички работи в скинията; а външен да се не доближава до вас.
5 Тъй прислужвайте в светилището и при жертвеника, за да няма занапред гняв против синовете Израилеви;
6 (EV)защото вашите братя, левитите, Аз взех измежду синовете Израилеви и ги дадох вам като дар Господу, за да прислужват при скинията на събранието;
7 (EW)и ти и синовете ти заедно с тебе пазете свещенството си във всичко, що принадлежи на жертвеника и що е вътре зад завесата, и служете; Аз вам подарявам службата на свещенството, а външен, който се доближи, да бъде умъртвен.
8 (EX)И рече Господ на Аарона: ето, Аз ти поръчвам да надзираваш за възношенията, правени на Мене; от всичко, що посвещават Израилевите синове, дал съм на тебе и на синовете ти заради вашето свещенство чрез вечна наредба;
9 (EY)от великите светини, от онова, що се изгаря, ето какво принадлежи на тебе: всеки техен хлебен принос, и всяка тяхна жертва за грях, и всяка тяхна жертва за вина, които те ще Ми принесат; това е велика светиня за тебе и за синовете ти.
10 (EZ)Това да ядете на най-светото място; всички от мъжки пол могат да ядат (ти и синовете ти); това да ти бъде светиня.
11 (FA)И ето що е за тебе от възношенията на даровете им: всички възношения от синовете Израилеви чрез вечно узаконение Аз дадох на тебе и на синовете ти и на дъщерите ти заедно с тебе; всеки чист в къщата ти може да яде това.
12 (FB)Всичко най-добро от дървеното масло и всичко най-добро от виното и от пшеницата, – начатъците им, които те дават Господу, да бъдат за тебе;
13 всички първи произведения на земята им, които те принасят Господу, да бъдат твои; всеки чист в къщата ти може да яде това.
14 (FC)Всичко заклето в земята Израилева да бъде твое.
15 (FD)Всичко, що отваря утроба у всяка плът, принасяно Господу, от човеци и добитък, да бъде твое; само първородният от човеците да бъде откупен, и първородното от нечист добитък да бъде откупено;
16 (FE)а откупването им е: като наченеш от един месец нагоре, според оценката ти, вземай откуп пет сикли сребърни, според свещената сикла, която има двайсет гери;
17 (FF)но за първородно от волове и за първородно от овци и за първородно от кози не вземай откуп: те са светиня; с кръвта им ръси жертвеника и тлъстината им изгаряй в жертва за приятно Господу благоухание;
18 (FG)месото им пък принадлежи на тебе, както ти принадлежат гърдите за възношение и дясната плешка.
19 (FH)Всички възнасяни светини, които синовете Израилеви възнасят Господу, чрез вечно узаконение давам на тебе и синовете ти и дъщерите ти заедно с тебе; това е завет солен, вечен пред Господа, даден за тебе и за потомството ти заедно с тебе.
20 (FI)И рече Господ на Аарона: ти няма да имаш дял в земята им и част няма да имаш между тях; Аз съм твоя част и твой дял всред синовете Израилеви.
21 (FJ)А на Левиевите синове ето, Аз дадох за дял десятъка от всичко, каквото има Израил, за службата им, която изпълняват в скинията на събранието.
22 А занапред Израилевите синове не бива да се доближават до скинията на събранието, за да се не огрешат и да не умрат.
23 Нека левитите извършват службата в скинията на събранието и да носят върху си техния грях. Това е вечно узаконение в поколенията ви; но между Израилевите синове те няма да получат дял;
24 (FK)понеже на левитите давам за дял десятъка на Израилевите синове, който те принасят за възношение Господу, затова им и рекох: между Израилевите синове те няма да получат дял.
25 И рече Господ на Моисея, думайки:
26 (FL)обади на левитите и им кажи: кога вземате от синовете Израилеви десятък, който ви дадох от тях за дял, то възнасяйте от него възношение Господу, от десятъка десятък, –
27 и това ваше възношение ще ви се зачете като жито от гумното и като вино от лина;
28 (FM)така и вие възнасяйте възношение Господу от всички ваши десятъци, които взимате от синовете Израилеви, и давайте от тях възношение Господне на свещеник Аарона;
29 от всичко, що ви се подарява, възнасяйте възношение Господу, от всичко най-добро, каквото се освещава.
30 И кажи им: кога принесете най-доброто от това, то ще се зачете на левитите като получаваното от гумно и получаваното от жлеб;
31 (FN)можете да ядете това на всяко място, вие и (синовете ви и) семействата ви, защото това ви е заплата за вашата работа в скинията на събранието;
32 и няма да се огрешите, кога принесете най-доброто от това; и няма да оскверните посвещаваното от синовете Израилеви, и няма да умрете.
19 И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:
2 (FO)ето наредбата на закона, който Господ заповяда, като каза: обади на синовете Израилеви, да ти доведат рижа телица без повреда, без недостатък, (и) която не е била впрягана:
3 (FP)дайте я на свещеник Елеазара, и той да я изведе вън от стана (на чисто място), и да я заколят пред него.
4 (FQ)И нека свещеник Елеазар вземе с пръста си от кръвта ѝ и поръси с тая кръв седем пъти към предната страна на скинията на събранието.
5 И да изгорят телицата пред очите му: да изгорят кожата ѝ, месото ѝ и кръвта ѝ заедно с нечистотиите ѝ.
6 (FR)И свещеникът да вземе кедрово дърво и исоп и нишка от тъмночервена вълна и да ги хвърли в огъня, дето гори телицата.
7 (FS)И свещеникът да изпере дрехите си и да измие тялото си с вода, а след това да влезе в стана, и да бъде свещеникът нечист до вечерта.
8 И оня, който я е изгорил, да изпере дрехите си с вода, и да измие тялото си с вода, и да бъде нечист до вечерта.
9 (FT)И някой чист да събере пепелта от телицата и да я остави вън от стана на чисто място, и тя да се спазва за обществото Израилеви синове, за приготвяне очистителната вода: това е жертва за грях;
10 (FU)а който е събирал пепелта от телицата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта. Нека това бъде вечно узаконение за синовете Израилеви и за пришълците, които живеят между тях.
11 (FV)Който се допре до мъртвото тяло на кой да е човек, нечист да бъде седем дена:
12 той трябва да се очисти с тая (вода) на третия ден и на седмия ден, и ще бъде чист; ако пък се не очисти на третия и седмия ден, няма да бъде чист.
13 (FW)Всеки, който се е допрял до мъртвото тяло на кой да е умрял човек и не се е очистил, ще оскверни жилището Господне: тоя човек да се изтреби изсред Израиля, защото не е поръсен с очистителна вода, той е нечист, нечистотата му е още върху него.
14 Ето законът: ако човек умре в шатра, то всеки, който дойде в шатрата, и всичко, що е в шатрата, да бъде нечисто седем дена;
15 всеки открит съд, незавързан и непокрит, е нечист.
16 (FX)Всеки, който се допре на полето до убит с нож, или до умрял, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.
17 За нечистия да вземат пепел от оная изгорена жертва за грях и я полеят с жива вода в съд;
18 (FY)и нека някой чист вземе исоп и го потопи във водата и да поръси шатрата и всички съдове и човеци, които се намерват в нея, и оногова, който се е допрял до (човешка) кост, или до убит, или до умрял, или до гроб;
19 и чистият да поръси нечистия на третия и на седмия ден и на седмия ден да го очисти; и да изпере дрехите си, и да измие (тялото си) с вода, и привечер ще бъде чист.
20 (FZ)Ако ли някой стане нечист и не се очисти, тоя човек да се изтреби изсред народа, защото той е осквернил светилището Господне: той не е поръсен с очистителна вода, той е нечист.
21 Това да бъде за тях вечна наредба. И оня, който е ръсил с очистителна вода, да изпере дрехите си; а оня, който се е допрял до очистителната вода, да бъде нечист до вечерта.
22 И всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто; и човекът, който се е допрял, нечист ще бъде до вечерта.
20 (GA)Тогава синовете Израилеви, цялото общество, дойдоха в пустиня Син в първия месец, и народът се спря в Кадес; там умря Мариам, дето и биде погребана.
2 (GB)За народа нямаше вода, и те се събраха против Моисея и Аарона;
3 (GC)народът заропта против Моисея и думаше: о, да бяхме умрели и ние тогава, когато умряха нашите братя пред Господа!
4 (GD)Защо доведохте народа Господен в тая пустиня, та да измрем тука ние и добитъкът ни?
5 (GE)И защо ни изведохте из Египет, та ни доведохте на това лошо място, дето не може да се сее, дето няма ни смоковници, ни лозя, ни нарове, ни дори вода за пиене?
6 (GF)Тогава Моисей и Аарон се оттеглиха от народа към входа на скинията на събранието, и паднаха ничком, и славата Господня им се яви.
7 И рече Господ на Моисея, думайки:
8 (GG)вземи жезъла и свикай народа, ти и брат ти Аарон, и пред очите им кажете на скалата, и тя ще даде от себе си вода: и тъй, ти ще им изкараш вода от скалата и ще напоиш народа и добитъка му.
9 Взе Моисей жезъла отпред Господа, както Той му заповяда.
10 (GH)И събраха Моисей и Аарон народа при скалата, и той им каза: чуйте, непокорници, нима можем от тая скала да ви изкараме вода?
11 И дигна Моисей ръката си и удари дваж о скалата с жезъла си, и протече много вода, и пи народът и добитъкът му.
12 (GI)И рече Господ на Моисея и Аарона: задето Ми не повярвахте, и с това не явихте Моята светост пред очите на синовете Израилеви, вие няма да въведете тоя народ в земята, която Аз му давам.
13 (GJ)Това е водата на Мерива, при която синовете Израилеви влязоха в разпра с Господа, и Той им яви светостта Си.
14 (GK)И проводи Моисей от Кадес пратеници до едомския цар (да му кажат): тъй говори брат ти Израил: ти знаеш всички мъчнотии, които ни постигнаха;
15 отците ни бяха се преселили в Египет, и ние живяхме в Египет дълго време, и египтяни зле постъпваха с нас и с отците ни;
16 (GL)и викнахме към Господа, и Той чу нашия глас, и прати Ангел, и ни изведе из Египет; и ето, ние сме в Кадес, град до самите ти предели;
17 позволи ни да преминем през твоята земя: няма да вървим през нивя и през лозя и няма да пием вода от (твоите) кладенци; но ще вървим по царския път, няма да се отбием ни надясно, ни наляво, докле изминем твоите предели.
18 (GM)Но Едом му отговори: не минавай през мене, инак, с меч ще изляза срещу тебе.
19 (GN)И рекоха му синовете Израилеви: ще вървим из големия път, и ако пием от водата ти, аз и добитъкът ми, ще плащам за нея; само с нозете си ще мина, което нищо не струва.
20 (GO)Но той рече: не минавай (през мене). И Едом излезе срещу него с многоброен народ и със силна ръка.
21 (GP)И тъй, Едом се не съгласи да позволи на Израиля да мине през неговите предели, и Израил се отби настрани от него.
22 (GQ)И тръгнаха синовете Израилеви от Кадес, и целият народ стигна до планина Ор.
23 И рече Господ на Моисея и Аарона на планина Ор, до пределите на Едомската земя, думайки:
24 (GR)нека Аарон умре и се прибере при народа си, защото той няма да влезе в земята, която Аз давам на синовете Израилеви, задето бяхте непокорни на заповедта Ми при водите на Мерива.
25 (GS)И вземи (брата си) Аарона и сина му Елеазара, и ги изкачи на планина Ор (пред целия народ);
26 и снеми от Аарона одеждите му и облечи с тях сина му Елеазара, и нека Аарон отмине и умре там.
27 И направи Моисей тъй, както Господ заповяда. Те се изкачиха на планина Ор пред очите на цялото общество,
28 и сне Моисей от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара, и умря там Аарон навръх планината. А Моисей и Елеазар слязоха от планината.
29 (GT)И цялото общество видя, че Аарон умря, и целият Израилев дом оплаква Аарона трийсет дни.
21 (GU)Един от ханаанските царе, – царят на Арад, който живееше на юг, като чу, че Израил иде по пътя откъм Атарим, встъпи в бой с израилтяните и плени неколцина от тях.
2 (GV)Тогава даде Израил оброк Господу, като каза: ако предадеш тоя народ в ръцете ми, ще наложа заклятие (върху тях и) върху градовете им.
3 (GW)Господ чу гласа на Израиля и предаде хананейци в ръцете му, и той наложи заклятие върху тях и върху градовете им и нарече това място: Хорма[d].
4 (GX)От планина Ор те тръгнаха към Червено море, за да избиколят земята на Едома. И по пътя народът падна духом;
5 (GY)и заговори народът против Бога и против Моисея: защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята: тука няма нито хляб, нито вода, а на душата ни омръзна тая лоша храна.
6 (GZ)И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от (синовете) Израилеви.
7 (HA)И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли (Господу) за народа.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.