Bible in 90 Days
15 А след това левитите да влязат за да слугуват в шатъра за срещане, когато си ги очистил и си ги принесъл като принос.
16 Понеже те Ми са всецяло дадени измежду израилтяните; вместо всичките първородни от израилтяните, всички, които отварят утроба, съм ги взел за Себе Си.
17 Защото всичките първородни измежду израилтяните са Мои, и човек и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си.
18 А левитите взех вместо всичките първородни измежду израилтяните.
19 Левитите нарочно дадох на Аарона и на синовете му измежду израилтяните, за да вършат служението на израилтяните в шатъра за срещане, и да правят умилостивение за израилтяните, за да се не появи язва между израилтяните, когато израилтяните се приближават при светилището.
20 Тогава Моисей и Аарон и цялото общество израилтяни постъпиха с левитите напълно, както Господ заповяда на Моисея за левитите; така им сториха израилтяните.
21 И тъй, левитите се очистиха от греховете си, и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение, за да ги очисти.
22 И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарона и пред синовете му; според както Господ заповяда на Моисея за левитите, така им сториха.
23 Господ говори още на Моисея, казвайки:
24 Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да възлизат в отреда, за да вършат слугуването в шатъра за срещане;
25 а от петдесет години да престават да вършат слугуване и да не слугуват вече,
26 но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитете, колкото за дадените им заръчвания.
9 И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Сенайската пустиня, казвайки:
2 Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време.
3 На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.
4 И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.
5 Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.
6 А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха при Моисея и пред Аарона,
7 и тия мъже рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?
8 А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.
9 И Господ говори на Моисея, казвайки:
10 Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;
11 нека я направят на четиринадесетия ден на втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;
12 да не оставят от нея до утринта, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.
13 А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.
14 И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.
15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.
16 Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.
17 И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.
18 По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.
19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;
20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.
21 И понякога облакът стоеше само от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгнаха;
22 Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.
23 Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.
10 И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
4 Ако засвирят само с едната тръба , тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;
6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашият Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
11 Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.
12 И израилтяните се дигнаха от синайската пустиня според реда на пътуванието си; и облакът застана във Фаранската пустиня.
13 Дигнаха се първите пет, според както Господ заповяда чрез Моисея.
14 Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.
15 Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.
16 А над множеството на племената на завулонците беше Елиав Хелоновият син.
17 Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.
18 После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.
19 Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.
20 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.
21 Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.
22 После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.
23 Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.
24 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.
25 После се дигна знамето на стана на данците, последни от всичките станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.
26 Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.
27 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
28 Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
29 В това време Моисея каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевият тъста: Ние сме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал* добро на Израиля.
30 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
31 А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.
11 И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше неколцина в края на стана.
2 Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.
3 И нарече се онова място Тавера+, защото огън от Господа гореше между тях.
4 И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?
5 Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;
6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.
7 (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.
8 И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.
9 Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).
10 И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.
11 Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?
12 Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?
13 От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.
14 Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.
15 Ако постъпиш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.
16 Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.
17 И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.
18 И кажи на людете: Очистете си за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.
19 Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,
20 но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?
21 И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.
22 Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?
23 А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се обърне ли с тебе думата Ми, или не.
24 И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.
25 Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.
26 Обаче двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.
27 И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.
28 И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.
29 А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!
30 И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.
31 Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.
32 Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра на-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.
33 А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.
34 И нарекоха това място Киврот-атаава*, защото там бяха погребани лакомите люде.
35 А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.
12 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:
2 Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.
3 А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.
4 И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.
5 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.
6 И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.
7 Но слугата Ми Моисей не е така поставен , той, който е верен в целия Ми дом;
8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?
9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.
10 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.
11 Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.
12 Да не бъде тя като мъртво дете , на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.
13 И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.
14 А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.
15 И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.
16 Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан в Фаранската пустиня.
13 И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях.
3 И тъй, според Божието повеление Моисей ги изпрати от Фаранската пустиня; всичките мъже бяха главни между израилтяните.
4 Ето имената им: от Рувимовото племе, Самуй Закхуровият син;
5 от Симеоновото племе, Сафат Хориевият син;
6 от Юдовото племе, Халев Ефониевият син;
7 от Исахаровото племе, Игал Иосифовият син;
8 от Ефремовото племе, Осия Навиевият син;
9 от Вениаминовото племе, Фалтий Рефуевият син;
10 от Завулоновото племе, Гадиил Содиевият син;
11 от Иосифовото племе, от Манасиевото племе, Гадий Сусиевият син;
12 от Дановото племе, Амиил Гамалиевият син;
13 от Асировото племе, Сетур Михаиловият син;
14 от Нефталимовото племе, Наавий Вопсиевият син;
15 от Гадовото племе, Геуил Махиевият син;
16 Тия са имената на мъжете, които Моисей изпрати, за да съгледат земята; и Моисей наименува Осия Навиевия син Исус.
17 Като ги изпрати да съгледат Ханаанската земя, Моисей им рече: Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата,
18 та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много;
19 и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени;
20 и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде.
21 И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат.
22 После се изкачиха на южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан).*
23 И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове и смокини.
24 Онова място се нарече долина Есхол+ по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там.
25 А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята.
26 И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни в Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.
27 И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат масло и мед; ето плода й.
28 Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове.
29 Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан.
30 Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.
31 А мъжете, които бяха дошли заедно с него, рекоха: Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас.
32 И зле представяха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже.
33 Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.
14 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.
2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!
3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
5 Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.
6 И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,
7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.
8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.
9 Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.
10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.
11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?
12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
13 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;
14 и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:
16 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.
17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;
18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния , и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
19 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.
20 И рече Господ: Прощавам им , според както си казал;
21 но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.
22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.
24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.
25 (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.
26 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
27 До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.
28 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;
29 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,
30 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.
31 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.
32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.
33 И децата ви ще скитат* по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.
34 Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.
35 Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,
37 тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.
38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.
39 Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.
40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.
41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?
42 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.
43 Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.
44 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.
45 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.
15 И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, която Аз ви давам да живеете в нея,
3 и пренесете жертва чрез огън Господу, било всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или доброволен принос, или на празниците си, за да направите благоухание Господу от говедата или от овците,
4 тогава оня, който принася приноса си Господу, нека принесе за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин дървено масло.
5 И за всяко агне на всеизгарянето или на жертвата да притуриш четвърт от ин вино за възлияние,
6 или за всеки овен да притуриш за хлебен принос две десети от ефа чисто брашно, смесено с една трета от ин дървено масло;
7 и за възлияние да принесеш една трета от ин вино за благоухание Господу.
8 И ако принесеш от говедата за всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или примирителен принос Господу,
9 тогава с жертвата от говедата да принесеш за хлебен принос три десети от ефа чисто брашно, смесено с половин ин дървено масло;
10 и за възлияние да принесеш половин ин вино в жертва чрез огън за благоухание Господу.
11 Така трябва да се прави за всяко говедо, или за всеки овен, или за всяко агне или яре.
12 Според числото, което ще принесете, така да направите за всяко според числото им.
13 Всеки туземец да прави така, когато принесе жертва чрез огън за благоухание Господу.
14 Ако някой чужденец е пришелец между вас, или ако какъвто и да е бил е между вас във всичките ви поколения, и принася жертва чрез огън за благоухание Господу, то както правите вие, така да направи и той.
15 Един закон да има за вас, които сте от обществото, и за чужденеца, който е пришелец между вас , един вечен закон във всичките ви поколения; както сте вие така ще бъде и чужденецът пред Господа.
16 Един закон и една наредба да има за вас и за чужденеца, който е пришелец между вас.
17 Господ говори още на Моисея, казвайки:
18 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, в която Аз ви въвеждам,
19 и ядете от хляба на земята, тогава да принесете Господу възвишаем принос;
20 от първото си тесто да принесете пита за възвишаем принос; да го възвишите, както правите с възвишаемия принос от гумно.
21 От първото си тесто да давате Господу възвишаем принос във всичките си поколения.
22 И ако прегрешите и не изпълните всичките тия заповеди, които Господ каза на Моисея,
23 то ест, всичко, което Господ ви заповяда чрез Моисея, от деня когато Господ даде заповед и нататък във всичките ви поколения,
24 то, ако е сторено от незнание, без да знае обществото - цялото общество нека принесе един юнец за всеизгаряне за благоухание Господу, заедно с хлебния му принос и с възлиянието му, според наредбата, и един козел в принос за грях.
25 И свещеникът да направи умилостивение за цялото общество израилтяни, и ще им се прости; защото е станало от незнание, и те са принесли приноса си в жертва чрез огън Господу, и приноса си за грях пред Господа за несъзнателната си погрешка;
26 и ще се прости на цялото общество израилтяни и на чужденеца, който е пришелец между тях, защото колкото за всичките люде стореното е станало от незнание.
27 Но ако един човек съгреши от незнание, той трябва да принесе едногодишна коза в принос за грях.
28 И свещеникът да направи умилостивение пред Господа за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание, да направи умилостивение за него, и ще му се прости.
29 Един закон да има за вас, както за туземеца от израилтяните, така и за чужденеца, който е пришелец между тях, когато съгреши от незнание.
30 Но ако някой съгреши с надменна ръка, бил той туземец или чужденец, той показва презрение към Господа; тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си.
31 Понеже е презрял словото на Господа и престъпил заповедта Му, тоя човек непременно ще се изтреби, беззаконието му ще бъде върху него.
32 Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.
33 И ония, които го намериха като събираше дърва, доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество.
34 И туриха го под стража, понеже не беше още изявено що трябваше да сторят с него.
35 И Господ каза на Моисея: Човекът непременно трябва да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.
36 И тъй, цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни, та умря, според както Господ заповяда на Моисея.
37 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
38 Говори на израилтяните и заповядай им да правят, във всичките си поколения, ресни по краищата на дрехите си, и да турят син ширит по ресните на всичките краища.
39 И това да ви бъде за ресни, та като ги гледате, да помните всичките Господни заповеди и да ги изпълнявате, и да не дирите неща по своите си сърца и по своите си очи, подир, които неща вие блудствувате;
40 та да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди, и да бъдете свети на вашия Бог.
41 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
16 А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,
2 дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.
3 Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?
4 А Моисей, като чу това, падна на лицето си,
5 и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.
6 Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,
7 турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когато Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!
8 И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:
9 малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?
10 Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?
11 Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?
12 И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.
13 Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?
14 При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.
15 Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.
16 И Моисей рече на Корея: Утре ти и всичките, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;
17 и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.
18 Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона.
19 Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.
20 Тогава Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки:
21 Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.
22 А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?
23 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
24 Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.
25 И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.
26 И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.
27 И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си с жените си и малките си деца.
28 И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не ги правя от себе си;
29 ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;
30 но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада*, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.
31 Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.
32 Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.
33 Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.
34 А целият Израил, който бяха около тях, погинаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.
35 И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темян.
36 След това Господ говори на Моисея, казвайки:
37 Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са
38 кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот+, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.
39 И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,
40 да напомнюват на израилтяните, че никоя чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не остане като Корея и дружината му. Това стори Елеазар , както Господ му рече чрез Моисея.
41 А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.
42 Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.
43 И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.
44 И Господ говори на Моисея, казвайки:
45 Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.
46 Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.
47 Аарон, прочее, взе кадилницата си , както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.
48 А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.
49 Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.
50 И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.
17 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Говори на израилтяните, и вземи от тях дванадесет жезли, по един жезъл за всеки дом, от всичките им първенци, според домовете на бащите им, и напиши името на всекиго на жезъла му.
3 На Левиевия жезъл напиши името на Аарона; понеже ще има по един жезъл за всеки началник на бащините им домове.
4 Положи ги в шатъра за срещане пред плочите на свидетелството, гдето Аз се срещам с вас.
5 И жезълът на човека, когото избера, ще процъфти. Така ще направя да престанат пред Мене роптанията на израилтяните, с които те роптаят против вас.
6 Моисей, прочее, каза на израилтяните; и всичките им първенци му дадоха дванадесет жезъла, всеки първенец по един жезъл, според бащините си домове; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.
7 И Моисей положи жезлите пред Господа в шатъра за плочите на свидетелството.
8 И на следния ден Моисей влезе в шатъра за плочите на свидетелството; и ето, Аароновият жезъл за Левиевия дом беше покарал и произрастил пъпки, цъфнал, и завързал зрели бадеми.
9 И Моисей изнесе всичките жезли от пред Господа при всичките израилтяни; и те, като ги прегледаха, взеха всеки жезъла си.
10 Тогава Господ каза на Моисея: Върни Аароновия жезъл пред плочите на свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род; и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат.
11 И Моисей направи така: според както Господ му заповяда така направи.
12 Тогава израилтяните говориха на Моисея, казвайки: Ето, ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени;
13 всеки, който се приближава, който се приближи до Господната скиния, умира; ще измрем ли ние всички?
18 И Господ каза на Аарона: Ти, синовете ти и домът на баща ти с тебе ще носите виновността за светилището; и ти и синовете ти с тебе ще носите виновността за свещенството си.
2 А приближи при себе си и братята си, Левиевото племе, племето на баща ти, за да са свързани с тебе и да ти слугуват; а ти и синовете ти с тебе да бъдете при шатъра за плочите на свидетелството.
3 И левитите ще пазят заръчаното от тебе, и заръчаното за целия шатър; само до принадлежностите на светилището и до олтара да се не приближават, за да не умрат, те и вие.
4 Нека бъдат свързани с тебе, и да пазят заръчаното за шатъра за срещане във всяка служба на шатъра; и чужд човек да се не приближи при вас.
5 Така да пазите заръчаното за светилището и заръчаното за олтара, щото да не падне вече гняв върху израилтяните.
6 И, ето, Аз взех братята ви левитите отсред израилтяните; те ви са всецяло дар, дадени Господу, да вършат службата на шатъра за срещане.
7 А ти и синовете ти с тебе ограничавайте свещенодействието си във всичко, което се отнася до олтара и което е извътре завесата, и около тях да служите. Вам подарявам службата на свещенството; а чуждият човек, който би се приближил, да се умъртви.
8 Господ рече на Аарона: Ето, Аз дадох на тебе надзора на Моите възвишаеми приноси, сиреч, на всичките неща посвещавани от израилтяните; на тебе и на синовете ти ги дадох като ваше вечно право поради това, че сте били помазани.
9 От пресветите неща, това, което не се туря на огъня, ще бъде твое; всичките им приноси, всичките им хлебни приноси, всичките им приноси за грях, и всичките им приноси за престъпление, които те дават на Мене, ще бъдат пресвети за тебе и за синовете ти.
10 Но пресвето място да ги ядете; всеки от мъжки пол да яде от тях; свети да ти бъдат.
11 И ето що е твое: възвишаемият принос от дара им, с всичките движими приноси на израилтяните; давам ги на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ваше вечно право. Който е чист у дома ти да ги яде.
12 Всичко що е най-добро от дървеното масло, и всичко що е най-добро от виното и от житото, първите им плодове, които те дават Господу, на тебе го давам.
13 Първите плодове от всичките произведения на земята им, които те ще донесат Господу, ще бъдат твои; който е чист у дома ти да ги яде.
14 Всяко обречено нещо в Израиля ще бъде твое.
15 Всяко първородно от всякакъв вид*, което принасят Господу, било човек или животно, ще бъде твое; но за първородното от човека непременно да вземеш откуп, и за първородното от нечисти животни да вземаш откуп.
16 Като станат на един месец подлежащите на откупуване да вземаш откуп за тях по твоята оценка, пет сребърни сикли, според сикъла на светилището, който е двадесет гери.
17 А за първородните от говедата, или за първородните от овците, и за първородните от козите да не вземаш откуп; те са свети; с тлъстината им да изгаряш, като жертва чрез огън, за благоухание Господу.
18 А месото им да бъде твое, както са твои движимите гърди и дясното бедро.
19 Всичките възвишаеми приноси от светите неща, които израилтяните принасят Господу, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ваше вечно право. Това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.
20 Господ рече още на Аарона: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилтяните.
21 А на левийците, ето, Аз давам в наследство всичките десетъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане.
22 Израилтяните да не пристъпят вече при шатъра за срещане, да не би да се натоварят с грях и да измрат.
23 Но левитите да вършат службата в шатъра за срещане, и те да носят виновността си; вечен завет ще бъде във всичките ви поколения да нямате наследство между израилтяните.
24 Защото десетъците, които израилтяните принасят за възвишаем принос Господу, давам в наследство на левитите; затова рекох за тях: Те да нямат наследство между израилтяните.
25 И Господ говори на Моисея, казвайки:
26 Говори на левитите, казвайки им: Когато вземате от израилтяните десетъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десетък от десетъка за възвишаем принос Господу.
27 И тия ваши възвишаеми приноси ще ви се считат като жито от гумното, и като изобилие на вино от лина.
28 Така и вие да принасяте възвишаем принос Господу от всичките десетъци, които вземате от израилтяните; и от тях да давате на свещеника Аарона възвишаем принос Господу.
29 От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос Господу, то ест, осветената част от всичко що е най-добро от тях.
30 За това, да им речеш: Когато принасяте на-добрата част от тях, останалото ще се счита за левитите, като доход от гумното и като доход от лина.
31 Можете да го ядете на всяко място, вие и домочадията ви; защото това ви е заплата за служението ви в шатъра за срещане.
32 Няма да понасяте грях поради това, ако принасяте във възвишаем принос най-добрата част от тях; и да не осквернявате светите неща на израилтяните, за да не умрете.
19 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:
2 Ето повелението на закона, който Господ заповяда, като каза: Говори на израилтяните да ти доведат червеникава юница без недостатък, която няма повреда и на която не е турян ярем;
3 и да я дадете на свещеника Елеазара, и той да я изведе вън от стана, та да я заколят пред него.
4 Тогава свещеникът Елеазар, като вземе от кръвта й с пръста си, да поръси седем пъти от кръвта й към предната част на шатъра за срещане.
5 И да изгорят юницата пред него: кожата й, месото й и кръвта й с изверженията й да изгорят.
6 После свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена прежда , и да ги хвърли всред горящата юница.
7 Тогава свещеникът да изпере дрехите си, да окъпе тялото си във вода, и подир това да влезе в стана; и свещеникът да бъде нечист до вечерта.
8 Така и оня, който я е изгорил, нека изпере дрехите си във вода, и да окъпе тялото си във вода, и да бъде нечист до вечерта.
9 Тогава един чист човек да събере пепелта от юницата и да тури вън от стана на чисто място; и пепелта да се пази за обществото израилтяни, за да се направи с нея вода за очищение от грях.
10 И оня, който събере пепелта от юницата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; и това ще бъда вечен закон за израилтяните и за пришелците, които живеят между тях.
11 Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечисто седем дена.
12 С тая вода тоя да се очисти на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист.
13 Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния; тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него.
14 Ето и законът, когато някой умре в шатър: всеки, който влиза в шатъра и всички, които се намира в шатъра, да бъдат нечисти седем дена;
15 И всеки непокрит съд , който е без привързана покривка, е нечист.
16 И който се допре на полето до някой убит с нож, или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.
17 А за очистване на нечистия нека вземат в съда от пепелта на юницата изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея текуща вода.
18 Тогава чист човек да вземе исоп, и, като го натопи във водата, да поръси шатъра, всичките вещи и човеците, които се намират там и онзи, който се е допрял до кост, или до убит човек, или до умрял, или до гроб.
19 И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава нека изпере дрехите си и нека се окъпе във вода и вечерта ща бъде чист.
20 А оня, който, като е нечист, не се очисти, оня човек ще се изтреби измежду обществото, понеже е осквернил Господното светилище; той не е поръсен с очистителната вода; нечист е.
21 И това да им бъде вечен закон, че тоя, който е поръсил с очистителната вода, да изпере дрехите си; и че който се допре до очистителната вода да бъде нечист до вечерта;
22 и че всичко, до което се допре нечистият да бъде нечисто; и че тоя, който се допре до това нещо , да бъде нечист до вечерта.
20 И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цииската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана.
2 А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона.
3 Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!
4 Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?
5 И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лоша място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене?
6 Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви.
7 И Господ говори на Моисея, казвайки:
8 Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите из говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадите вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им.
9 И тъй, Моисей взе жезъла, който беше пред Господа, според както Той му заповяда;
10 и, като свика Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара?
11 Тогава Моисей дигна ръката си и жезъла си и удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха.
12 Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.
13 Това е водата на Мерива*, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.
14 След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар да му кажат : Ти знаеш всичките трудности, които не сполетяха,
15 как бащите ни слязоха в Египет, и живееха дълго време в Египет, и как египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,
16 и как , когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.
17 Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през целия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели.
18 Но Едом му отговори: Няма да минеш през земята ми, да не би да изляза с нож против тебе.
19 А израилтяните пак му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.
20 А той пак отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.
21 Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.
22 И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.
23 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:
24 Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Му при водата на Мерива.
25 Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор;
26 и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере при людете си и ще умре там.
27 И Моисей стори, според както Господ заповяда ; те се качиха на планината Ор пред очите на цалото общество.
28 И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на върха на планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.
29 И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.
21 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.
2 И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото се нарече Хорма*.
4 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.
5 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.
6 За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.
7 Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.