Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Bible in 90 Days

An intensive Bible reading plan that walks through the entire Bible in 90 days.
Duration: 88 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Числа 21:8-32:19

И Господ каза на Мойсей: „Направи си от мед една змия и я постави на върлина; и всеки, който бъде ухапан, щом погледне към нея, ще остане жив.“ (A)И така, Мойсей направи медна змия и я постави на върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.

10 След това израилтяните тръгнаха на път и се разположиха на стан в Овот. 11 А като се вдигнаха от Овот, достигнаха до Е-Аварим, в пустинята, която е на изток от Моав. 12 Оттам тръгнаха и се спряха в долината Заред. 13 Оттам тръгнаха и се разположиха на стан оттатък река Арнон, в пустинята, която се простира от аморейските предели до Арнон; Арнон е границата между Моав и аморейците. 14 Затова е казано в книгата на Господните войни за Вахеб в Суфа и потоците на Арнон: 15 „Потоците и вододелът, който се простира до селището Ар и допира границите на Моав.“

16 А оттам дойдоха при Беер; това е онзи кладенец, за който Господ каза на Мойсей: „Събери народа и ще им дам вода.“ 17 Тогава Израил запя песен: „Нека водите ти бликат, кладенче, възпявайте 18 кладенеца, който изкопаха князете; изкопаха го знатните сред народа със своите жезли по заповед на законодателя.“ От пустинята тръгнаха за Матана, 19 от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот, 20 от Вамот – за долината, която е в моавитските предели, до връх Фасга, който гледа към пустинята.

21 (B)(C)(D)Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да му кажат: 22 „Позволи ми да мина през страната ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята, няма да пием вода от кладенците; по царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.“ 23 Но Сихон не позволи на Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и като достигна до Яса, влезе в битка с Израил. 24 Израил го порази с острието на меча и завладя страната му от Арнон до Явок, до пределите на амонитците, защото амонитската граница беше укрепена. 25 Израил завладя всички тези градове и се засели във всички градове на аморейците – в Есевон и в останалите, които бяха под неговата власт; 26 защото Есевон беше град на аморейския цар Сихон, който бе воювал с предишния моавски цар и бе отнел от ръцете му цялата му земя до Арнон.

27 Затова певците казват: „Елате в Есевон. Нека се съгради и укрепи Сихоновият град; 28 (E)защото огън излезе от Есевон, пламък от Сихоновия град и изгори Ар-Моав и онези, които владеят Арнонските височини. 29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Амосов народ! Предаде синовете си на бягство и дъщерите си на плен при Сихон, аморейския цар. 30 Поразихме ги със стрелите си, Есевон е сразен чак до Дивон, оставихме пустош до Нова, близо до Медева.“

31 Така Израил се засели в страната на аморейците. 32 После Мойсей изпрати хора да огледат Язер; и като превзеха подвластните му села, прогониха аморейците, които бяха в тях.

33 (F)Тогава се обърнаха и тръгнаха по пътя към Васан; и васанският цар Ог излезе срещу тях, той и целият му народ, на битка при Едреи. 34 И Господ каза на Мойсей: „Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и страната му; ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“ 35 И те поразиха него, синовете му и целия му народ, така че никой от тях не остана жив; и завладяха страната му.

Преход към земята Моав, Валак и Валаам

22 След това израилтяните тръгнаха и се спряха в Моавската равнина оттатък Йордан, срещу Йерихон.

(G)Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израил бе сторил на аморейците. И моавците се уплашиха много от този народ, понеже беше многоброен; затова те изпитваха страх пред израилтяните. Тогава моавците казаха на мадиамските старейшини: „Сега този народ ще опустоши всичко около нас, както добитък – полската трева.“ И Валак, Сепфоровият син, който по това време беше цар на моавците, (H)изпрати пратеници при Валаам, Веоровия син, в Петор, при река Ефрат, в земята на народа му, за да го повикат. Те трябваше да му съобщят следното: „Ето един народ е излязъл от Египет; той е покрил лицето на земята и се е разположил срещу мене. Затова ела и прокълни този народ заради мене, защото ме превъзхожда по сила. Тогава може би ще успея да го надвия и да го изгоня от страната си, понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.“

И така, моавските и мадиамските старейшини се отправиха на път с дарове за врачуване в ръце; и когато дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи. А той им отговори: „Пренощувайте тук и аз ще ви дам отговор, както ми каже Господ.“ И така, моавските предводители останаха у Валаам. И Бог дойде при Валаам и му каза: „Какви са тези хора при тебе?“ 10 Валаам отвърна на Бога: „Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил при мене да кажат: 11 ‘Ето един народ е излязъл от Египет и е покрил лицето на земята; затова ела и прокълни този народ заради мене. Тогава може би ще съм в състояние да воювам с него и да го изгоня’.“ 12 А Бог нареди на Валаам: „Не отивай с тях и не проклинай този народ, защото е благословен.“ 13 И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите предводители: „Върнете се в страната си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.“ 14 Тогава моавските предводители станаха и се върнаха при Валак, и казаха: „Валаам отказва да дойде с нас.“

15 А Валак пак изпрати предводители, повече и на по-голяма почит от онези. 16 И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: „Така казва Валак, Сепфоровият син: ‘Не отказвай да дойдеш при мене; 17 ще те възнаградя богато и ще сторя за тебе всичко, което ми кажеш. Ела и прокълни заради мене този народ’.“ 18 В отговор Валаам каза на Валаковите слуги: „Дори Валак да би ми дал къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, моя Бог, за да сторя каквото и да било; 19 но все пак пренощувайте и вие тук, за да науча какво ще ми каже Господ.“ 20 През нощта Бог дойде при Валаам и му каза: „Щом хората са дошли да те повикат, стани, иди с тях; но прави само това, което Аз ще ти кажа.“ 21 На сутринта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавските предводители.

22 Но Божият гняв се разпали затова, че той тръгна, и Господен ангел застана на пътя, за да му попречи, докато Валаам яздеше на ослицата, придружен от двама свои слуги. 23 И понеже ослицата видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и тръгна през полето; а Валаам започна да бие ослицата, за да я върне в пътя. 24 Тогава Господният ангел застана на един тесен път между лозята, където от едната и от другата страна имаше зидове. 25 Ослицата, като видя Господния ангел, се притисна към зида, като притисна към зида и крака на Валаам; и той пак започна да я бие. 26 После Гопсподният ангел тръгна напред и застана на едно толкова тясно място, че нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво. 27 Ослицата, като видя Господният ангел, се смъкна под Валаам; обзет от ярост, Валаам започна да я бие с тояга. 28 (I)Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя проговори на Валаам: „Какво ти сторих, че ме биеш вече трети път?“ 29 А Валаам каза на ослицата: „Защото се измъчих с тебе; да имах нож в ръката, досега да съм те убил!“ 30 Ослицата отвърна на Валаам: „Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил цял живот? Нима съм постъпвала някога така?“ А той отговори: „Не.“

31 И Господ отвори очите на Валаам и той видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръката си; тогава преклони глава и падна на лицето си. 32 Господният ангел му каза: „Защо би ослицата си вече три пъти? Ето сам излязох, за да ти попреча, защото пътят ти не е прав пред мене; 33 и ослицата, като ме видеше, вече три пъти се отбиваше от мене; ако тя не се беше отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива!“ 34 Тогава Валаам каза на Господния ангел: „Съгреших, понеже не знаех, че ти стоиш на пътя пред мене; но сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна.“ 35 И Господният ангел рече на Валаам: „Иди с тези хора, но говори само това, което аз ще ти кажа.“ И така, Валаам отиде с предводителите на Валак.

36 А Валак, като чу, че идва Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен на самата граница, при река Арнон. 37 Тогава Валак се обърна към Валаам с думите: „Нима не пращах настойчиво пратеници при тебе, за да те повикат? Защо не дойде при мене? Или не съм достоен да ти въздам почести?“ 38 А Валаам отговори на Валак: „Ето аз дойдох при тебе. Но имам ли власт да говоря нещо от свое име? Каквото Бог вложи в устата ми, това и ще кажа.“ 39 След това Валаам тръгна с Валак и пристигнаха в Кириат-Хуцот. 40 И Валак принесе в жертва волове и овци и изпрати от тях на Валаам и на предводителите, които бяха с него.

41 А на сутринта взе Валаам със себе си и се изкачиха на Вааловите височини, откъдето той видя най-близката част от стана на израилтяните.

Благословията и пророчествата на Валаам за Израил – първа и втора притча

23 Тогава Валаам каза на Валак: „Издигни ми тук седем жертвеника и ми приготви седем телета и седем овена.“ Валак направи така, както каза Валаам; и Валак и Валаам принесоха по едно теле и по един овен на всеки жертвеник. После Валаам каза на Валак: „Застани близо до всеизгарянето си; аз пък ще отида по-нататък, дано Господ ме посрещне. Каквото Той ми открие, аз ще ти кажа.“ И Валаам се изкачи на една гола височина. И Бог срещна Валаам, а Валаам Му каза: „Издигнах седем жертвеника и принесох по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.“ Господ вложи слово в устата на Валаам и рече: „Върни се при Валак и говори така!“ И като се върна при него, той стоеше при всеизгарянето си заедно с всички моавски предводители. Тогава Валаам започна притчата си с думите:

„От Арам, от източните планини ме доведе Валак,
моавският цар, и ми рече:
‘Ела, прокълни заради мене Яков, ела и кажи зла дума против Израил!’
Как да прокълна, когото Бог не проклина?
Как да кажа зла дума,
против когото Бог не казва зла дума?
Защото от връх канарите го виждам
и от хълмовете го гледам:
‘Ето народ, който ще се засели отделно
и няма да е сред останалите народи.
10 Кой може да преброи безбройния като пясъка Яков
и десетките хиляди на Израил?
Дано смъртта ми да е като смъртта на праведните
и сетнините ми да бъдат като техните!’“

11 Тогава Валак каза на Валаам: „Какво стори ти с мене? Аз те взех да прокълнеш враговете ми, а ето, ти дори ги благослови!“ 12 А той отговори: „Нима не трябва да казвам тъкмо онова, което Господ влага в устата ми?“

13 Тогава Валак му рече: „Ела с мене на друго място, откъдето ще ги видиш; но ще видиш само най-близката част от стана им, всичките няма да ги видиш; и прокълни ги оттам заради мене.“ 14 И така, той го заведе на мястото за стража на върха на Фасга; там издигна седем жертвеника и принесе по едно теле и по един овен на всеки жертвеник. 15 Тогава Валаам му каза: „Застани близо до всеизгарянето си, а пък аз ще отида по-нататък да срещна Бога.“ 16 И Господ срещна Валаам и вложи слово в устата му, като каза: „Върни се при Валак и говори така!“ 17 Валаам се върна при него, а той стоеше при всеизгарянето си заедно с моавските предводители. Валак го попита: „Какво каза Господ?“ 18 Тогава той започна притчата си с думите:

„Стани, Валак, и слушай!
Чуй ме добре, сине Сепфоров!
19 (J)Бог не е смъртен, за да лъже,
нито човек, за да се отмята от думите Си.
Нима Той е казал нещо и не го е сторил
или е обещал нещо и не го е изпълнил?
20 Ето нареди ми да благославям;
което Той е благословил, аз не мога да отменя.
21 Той не е видял неправда у Яков,
нито е съзрял злочестие у Израил.
Господ, неговият Бог, е с него,
провъзгласен сред тях като цар.
22 (K)Бог ги изведе от Египет
и силата Му е като на бивол.
23 (L)И няма магьосничество у Яков,
нито заклинание у Израил.
Сега ще се говори за Яков и за Израил: ‘Ето какво стори Бог!’
24 (M)Един народ ще се върне като лъвица,
като лъв ще скочи
и няма да легне, докато не изяде плячката си
и не изпие кръвта на убитите.“

25 Тогава Валак каза на Валаам: „Като не искаш да го проклинаш, поне не го благославяй.“ 26 А Валаам отговори на Валак: „Не ти ли говорих: ‘Ще върша всичко, каквото Господ ми каже’?“

27 След това Валак отново рече на Валаам: „Ела, ще те заведа на друго място; дано бъде угодно на Бога оттам да ги прокълнеш заради мене“. 28 И Валак заведе Валаам на върха на Фегор, който гледа към пустинята. 29 След това Валаам каза на Валак: „Издигни ми тук седем жертвеника и ми приготви седем телета и седем овена.“ 30 Валак направи така, както каза Валаам, и принесе по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.

Трета и четвърта притча на Валаам

24 А Валаам, като видя, че на Господ беше угодно да благославя Израил, не отиде както друг път да търси знамения, а обърна лицето си към пустинята. Валаам отправи поглед и видя Израил, разположен на стан по племена; тогава Божият Дух слезе върху него. И той започна притчата си с думите:

„Говори Валаам, син Веоров;
говори мъж с отворени очи;
говори онзи, който чува Божиите думи,
който съзря видение от Всемогъщия,
когато падна с отворени очи:
‘Колко са хубави твоите шатри, Якове,
твоите жилища, Израилю!
Те се разстилат като долини,
като градини край река,
като алоени дървета, които Господ е насадил,
като кедри край вода;
ще потече вода от ведрата му
и потомството му ще расте край обилни води;
царят му ще надрасне Агаг
и царството му ще се въздигне.
(N)Бог го изведе от Египет
и силата Му е като на бивол;
той ще погълне враждебните му народи;
ще строши костите им и ще ги порази със стрелите си.
(O)Прострял се е, лежи като лъвица;
кой ще се осмели да безпокои лъва!
Благословен да бъде, който те благославя,
и проклет – който те проклина’.“

10 Тогава пламна гневът на Валак; той плесна с ръце и каза на Валаам: „Аз те повиках да прокълнеш враговете ми, а ти ето вече трети път ги благославяш. 11 Затова върви си, откъдето си дошъл! Мислех да ти въздам почит, но ето Господ ти отнема почитта.“ 12 А Валаам отвърна на Валак: „Нима не казах на твоите пратеници, които беше пратил: 13 ‘Дори Валак да би ми дал и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, за да сторя каквото и да било; каквото каже Господ, това и ще говоря.’ 14 Сега аз отивам при народа си; ела да ти кажа какво ще направи след време този народ на народа ти.“ 15 И той започна притчата си с думите:

„Говори Валаам, син Веоров;
говори мъж с отворени очи;
16 говори онзи, който чува Божиите думи,
който притежава знание от Всевишния,
който съзря видение от Всемогъщия,
когато падна с отворени очи.
17 (P)Виждам го, но не сега,
гледам го, но не отблизо.
Изгрява звезда от Яков
и се въздига жезъл от Израил;
той ще порази моавските предводители
и ще съкруши Ситовите потомци.
18 Едом ще бъде завладян,
Сеир ще бъде завладян от враговете си,
а Израил ще покаже силата си.
19 Владетел ще стане потомък на Яков
и той ще погуби оцелелите от града.“

20 (Q)А като видя Амалик, продължи своята притча и каза: „Амалик е пръв сред народите, но краят му е гибелен.“ 21 (R)А като видя кенейците, продължи своята притча и каза: „Непристъпно е твоето жилище, на скала си свил гнездото си, 22 но Каин ще бъде разорен и не след дълго Асур ще те отведе в плен.“ 23 И продължи своята притча и каза: „Уви! Кой ще оцелее, когато Бог стори това? 24 (S)Но кораби ще дойдат от Китим и ще усмирят Асур, ще усмирят и Евер; но и за тях краят ще е гибелен!“ 25 След това Валаам стана и се отправи към земите си; Валак също тръгна по своя път.

Идолопоклонство на израилтяните в Ситим. Свещеник Финеес

25 (T)Докато израилтяните бяха в Ситим, народът започна да блудства с дъщерите на Моав; те приканваха народа да принася жертви на боговете им и народът ядеше и се кланяше на техните богове. (U)Израил се привърза към Ваал-Фегор и Господният гняв пламна против Израил. Тогава Господ каза на Мойсей: „Хвани всички предводители на народа и ги обеси пред Господа срещу слънцето, за да се отвърне от Израил яростният гняв на Господа.“ (V)И Мойсей нареди на Израилевите съдии: „Нека всеки убие своите хора, които са се привързали към Ваал-Фегор.“

Но един от израилтяните дойде и доведе при братята си една мадиамка пред очите на Мойсей и пред очите на цялото общество израилтяни, когато те плачеха при входа на скинията на събранието. (W)Финеес, син на Елеазар, син на свещеника Аарон, като видя това, стана изсред народа, взе копие в ръката си, влезе след израилтянина в спалнята и прободе и двамата – израилтянина и жената в корема ѝ. Така бе премахната напастта сред израилтяните. (X)А умрелите от тази напаст бяха двадесет и четири хиляди души.

10 Тогава Господ каза на Мойсей: 11 „Финеес, син на Елеазар, син на свещеника Аарон, отвърна яростта Ми от израилтяните, защото показа сред тях ревност като Мене и Аз не трябваше да изтребвам израилтяните в ревността Си. 12 (Y)(Z)Затова му кажи: ‘Ето Аз му давам Своя мирен завет; 13 и той ще бъде за него и за потомството му след него завет за вечно свещенство, защото показа ревност за своя Бог и стори изкупление за израилтяните.’“

14 Името на израилтянина, който беше убит с мадиамката, беше Замри, син на Салу, предводител на едно от семействата на Симеоновото племе. 15 А името на убитата мадиамка – Хазва, дъщеря на Сура, предводител на едно от семействата в Мадиам.

16 След това Господ каза на Мойсей: 17 „Нападайте мадиамците и ги поразявайте, 18 защото те коварно ви нападнаха; прелъстиха ви чрез Фегор и чрез Хазва, дъщерята на един мадиамски предводител, убита в деня, когато ви сполетя напаст заради Фегор.“

Второ преброяване на израилските племена

19 [a] А след тази напаст 26 (AA)Господ каза на Мойсей и на Елеазар, син на свещеника Аарон: „Пребройте цялото общество израилтяни от двадесет години нагоре според семействата им, всички боеспособни в Израил.“ Тогава Мойсей и свещеникът Елеазар се обърнаха към народа на Моавските полета при Йордан, близо до Йерихон, към всички, които бяха от двадесет години нагоре, както Господ бе заповядал на Мойсей.

Ето израилтяните, които излязоха от египетската страна: (AB)Рувим, първородният на Израил. Рувимовите потомци бяха: от Енох – Еноховото поколение, от Есрон – Есроновото поколение, от Харми – Хармиевото поколение. Това са Рувимовите поколения; на брой те бяха четиридесет и три хиляди седемстотин и тридесет души. Син на Фалу беше Елиав, (AC)а синове на Елиав: Немуил, Датан и Авирон. Това са същите Датан и Авирон, избрани от обществото, които се надигнаха против Мойсей и Аарон заедно със съучастниците на Корей, надигнали се против Господа. 10 Тогава земята разтвори устата си и ги погълна заедно с Корей; с тях умряха и съучастниците им, когато огън изгори двеста и петдесет души и това беше знамение; 11 но Кореевите синове не умряха.

12 (AD)Симеоновите потомци според поколенията им бяха: от Немуил – Немуиловото поколение; от Ямин – Яминовото поколение; от Яхин – Яхиновото поколение; 13 от Зара – Заровото поколение; от Саул – Сауловото поколение. 14 Това са Симеоновите поколения, двадесет и две хиляди и двеста души.

15 (AE)Гадовите потомци според поколенията им бяха: от Цефон – Цефоновото поколение; от Хаги – Хагиевото поколение; от Шуни – Шуниевото поколение; 16 от Озни – Озниевото поколение; от Ери – Ериевото поколение; 17 от Арод – Ародовото поколение; от Арели – Арелиевото поколение. 18 Това са поколенията на Гадовите потомци според преброяването им: четиридесет хиляди и петстотин души.

19 (AF)Потомци на Юда бяха: Ир и Онан; но Ир и Онан умряха в ханаанската страна. 20 (AG)Останалите потомци на Юда според поколенията им бяха: от Шела – Шеловото поколение; от Фарес – Фаресовото поколение; от Зара – Заровото поколение. 21 Фаресовите потомци бяха: от Есром – Есромовото поколение; от Хамуил – Хамуиловото поколение. 22 Това са поколенията на Юда според преброяването им: седемдесет и шест хиляди и петстотин души.

23 (AH)Исахаровите синове според поколенията им бяха: от Тола – Толовото поколение; от Фува – Фувовото поколение; 24 от Яшув – Яшувовото поколение; от Шимрон – Шимроновото поколение. 25 Това са Исахаровите поколения според преброяването им: шестдесет и четири хиляди и триста души.

26 (AI)Завулоновите потомци според поколенията им бяха: от Серед – Середовото поколение; от Елон – Елоновото поколение; от Яхлеил – Яхлеиловото поколение. 27 Това са Завулоновите поколения според преброяването им: шестдесет хиляди и петстотин души.

28 (AJ)Йосифовите потомци според поколенията им бяха Манасия и Ефрем. 29 (AK)Манасиевите потомци бяха: от Махир – Махировото поколение; от Махир се роди Галаад, а от Галаад – Галаадовото поколение. 30 Ето Галаадовите потомци: от Йезер – Йезеровото поколение; от Хелек – Хелековото поколение; 31 от Асриил – Асрииловото поколение; от Шехем – Шехемовото поколение; 32 от Шемид – Шемидовото поколение; от Хефер – Хеферовото поколение. 33 Салпаад, Хеферовият син, нямаше синове, а само дъщери; имената на Салпаадовите дъщери бяха: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца. 34 Това са Манасиевите поколения според преброяването им: петдесет и две хиляди и седемстотин души.

35 А ето Ефремовите потомци според поколенията им: от Шутел – Шутеловото поколение; от Бехер – Бехеровото поколение; от Тахан – Тахановото поколение. 36 Ето и Шутеловите потомци: от Арана – Арановото поколение. 37 Това са поколенията на Ефремовите потомци според преброяването им: тридесет и две хиляди и петстотин души. Те са Йосифовите потомци според поколенията им.

38 Вениаминовите потомци според поколенията им бяха: от Бела – Беловото поколение; от Ашбел – Ашбеловото поколение; от Ахирам – Ахирамовото поколение; 39 от Шефуфам – Шефуфамовото поколение; от Хуфам – Хуфамовото поколение. 40 А Беловите потомци бяха: Ард и Нааман; от Ард – Ардовото поколение; от Нааман – Наамановото поколение. 41 Това са Вениаминовите потомци според поколенията им, а на брой те бяха четиридесет и пет хиляди и шестстотин души.

42 (AL)Ето Дановите потомци според поколенията им: от Шухама – Шухамовото поколение. Това са Дановите поколения, поколение по поколение. 43 А всички Шухамови поколения според преброяването им бяха шестдесет и четири хиляди и четиристотин души.

44 (AM)Асировите синове според поколенията им бяха: от Имна – Имновото поколение; от Ишва – Ишвовото поколение; от Верия – Вериевото поколение. 45 Вериевите потомци бяха: от Хевер – Хеверовото поколение; от Малхиил – Малхииловото поколение. 46 А името на Асировата дъщеря беше Сара. 47 Това са поколенията на Асировите потомци според преброяването им: петдесет и три хиляди и четиристотин души.

48 (AN)Нефталимовите потомци според поколенията им бяха: от Яцхеил – Яцхеиловото поколение; от Гуния – Гуниевото поколение; 49 от Йецер – Йецеровото поколение, от Шилем – Шилемовото поколение. 50 Това са Нефталимовите поколения, поколение по поколение; а на брой те бяха четиридесет и пет хиляди и четиристотин души.

51 (AO)Числото на преброените израилтяни беше шестстотин и една хиляди седемстотин и тридесет души.

52 Тогава Господ каза на Мойсей: 53 (AP)„Между тях трябва да се подели земята за наследство, според броя на имената им. 54 На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство; на всяко племе да се даде наследството му според числото при неговото преброяване. 55 Освен това земята трябва да се подели по жребий, като наследството се получава според имената на бащините им племена. 56 (AQ)По жребий да се подели наследството между по-многобройните и по-малобройните племена.“

57 (AR)А ето левитите, които бяха преброени според поколенията им: от Гирсон – Гирсоновото поколение; от Каат – Каатовото поколение; от Мерари – Мерариевото поколение. 58 Ето Левиевите поколения: Либниевото поколение, Хеброновото поколение, Махлиевото поколение, Мушиевото поколение, Кореевото поколение. А от Каат се роди Амрам. 59 (AS)Името на Амрамовата жена беше Йохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левий в Египет; тя роди на Амрам Аарон, Мойсей и сестра им Мариам. 60 (AT)На Аарон се родиха Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар; 61 (AU)но Надав и Авиуд умряха, когато принасяха непозволено жертвоприношение пред Господа. 62 (AV)А преброените левити бяха двадесет и три хиляди, всички от мъжки пол, от един месец нагоре. Те бяха преброени отделно от израилтяните, понеже на тях не бе дадено наследство между израилтяните.

63 Това са преброените от Мойсей и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на Моавските полета при Йордан, близо до Йерихон. 64 И сред тях нямаше нито един човек от онези, които Мойсей и свещеникът Аарон преброиха, когато извършиха преброяването на израилтяните в Синайската пустиня; 65 (AW)защото за тях Господ беше казал: „Те ще измрат в пустината!“ И от тях не остана никой освен Халев, Ефониевия син, и Иисус, Навиновия син.

Закон за наследството на дъщерите

27 (AX)(AY)Тогава дойдоха дъщерите на Салпаад, сина на Хефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, Йосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца. Те застанаха пред Мойсей и пред свещеника Елеазар, пред предводителите на цялото общество при входа на скинията на събранието и казаха: „Баща ни умря в пустинята и беше между съучастниците, които се събраха против Господа заедно с хората на Корей. Той умря заради своя грях и нямаше синове. Защо трябва името на баща ни да изчезне сред племето му, понеже не е имал син? Дай ни дял наследство, както на братята на баща ни.“

И Мойсей представи молбата им пред Господа. Тогава Господ каза на Мойсей: (AZ)„Право е това, което говорят Салпаадовите дъщери. Трябва да им дадеш наследство, както на братята на баща им, като прехвърлиш на тях бащиния им дял. А на израилтяните разпореди така: ‘Ако някой умре, без да има син, прехвърлете наследството му на дъщеря му. Ако няма дъщеря, тогава прехвърлете неговото наследство на братята му. 10 Ако няма братя, дайте наследството му на братята на баща му. 11 Ако баща му няма братя, дайте наследството му на най-близкия сродник от племето му; нека той да го наследи. И това да бъде закон за израилтяните, както заповяда Господ на Мойсей’.“

Определяне на Иисус, Навиновия син, за приемник на Мойсей

12 (BA)(BB)След това Господ каза на Мойсей: „Изкачи се там, на планината Аварим, и огледай страната, която съм дал на израилтяните. 13 И като я огледаш, прибери се и ти при народа си, както се прибра твоят брат Аарон; 14 (BC)защото в пустинята Цин, когато се появи разпра в обществото, вие не послушахте заповедта Ми да покажете пред тях Моята святост при водите на Мерива.“ 15 И Мойсей каза на Господа: 16 „Нека Господ Бог, Който одухотворява всяка плът, отреди над обществото човек, 17 (BD)който да ги води в битка и да ги връща в стана, да стои начело при всичките им изпитания, за да не бъде Господният народ като овци без пастир.“

18 Тогава Господ каза на Мойсей: „Вземи при себе си Иисус, Навиновия син, човек, у когото е Духът, и възложи ръката си на него! 19 И като го представиш пред свещеника Елеазар и пред цялото общество, дай му наставления пред техните очи. 20 (BE)Отдай на него част от славата си, за да го слуша цялото общество израилтяни! 21 (BF)А за своите решения той да се отнася до свещеника Елеазар, който ще се допитва чрез Урим до Господа. И съгласно неговите думи ще тръгват в битка и ще се връщат в стана той и всички израилтяни с него, и цялото общество.“ 22 Мойсей направи, както му заповяда Господ – взе при себе си Иисус и го представи пред свещеника Елеазар и пред цялото общество. 23 (BG)И като възложи ръцете си на него, даде му наставления, както Господ заповяда чрез Мойсей.

Повторение и обяснение на законите за жертвите

28 (BH)Господ каза още на Мойсей: „Заповядай на израилтяните да принасят Моите приноси – хляба Ми, благоуханните Ми жертви – винаги в определеното време.

(BI)Затова им кажи: ‘Ето жертвата, която трябва да принасяте на Господа: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за постоянно всеизгаряне. Едното агне принасяй сутрин, а другото агне принасяй вечер; а за хлебен принос принасяй една десета от ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин изстискан елей. Това е постоянно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва на Господа. И възлиянието към нея да бъде четвърт ин за едното агне; възлияние на Господа извършвай с вино в светилището. Другото агне принасяй вечер; принасяй го с такъв хлебен принос и с такова възлияние, както сутрин, за благоуханна жертва на Господа.

А в съботния ден принасяйте две едногодишни агнета без недостатък и две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей за хлебен принос с възлиянието му. 10 Това е всеизгарянето за всяка събота освен постоянното всеизгаряне и възлиянието му.

11 В първия ден на месеца принасяйте всеизгаряне на Господа две телета, един овен и седем едногодишни агнета без недостатък; 12 освен това две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос на всяко теле, две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос на овена, 13 и по една десета от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос на всяко агне; това е всеизгаряне за благоуханна жертва на Господа. 14 А възлиянието им трябва да бъде вино: половин ин за телето, една трета ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгаряне при новолуние за всички месеци на годината. 15 Освен постоянното всеизгаряне принасяйте на Господа и един козел като жертва за грях; него трябва да принасяте заедно с възлиянието му.

16 (BJ)(BK)(BL)На четиринадесетия ден от първия месец е Господнята Пасха. 17 (BM)А на петнайстия ден от този месец е празник; седем дена да се яде безквасен хляб. 18 На първия ден трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа, 19 а принесете всеизгаряне на Господа – две телета, един овен и седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък. 20 А за хлебен принос към тях принасяйте пшенично брашно, смесено с елей – три десети от ефа за всяко теле, две десети от ефа за овена 21 и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета, 22 а също и един козел, като жертва за грях, за вашето очистване. 23 Това трябва да принасяте освен утринното всеизгаряне, което е постоянно всеизгаряне. 24 Така принасяйте във всеки един от седемте дена – хляб, благоуханна жертва на Господа; това е принос, който трябва да се извършва с възлиянието му освен постоянното всеизгаряне. 25 А на седмия ден трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа.

26 (BN)(BO)Също и на Петдесетница, когато в деня на първите плодове принасяте нов хлебен принос на Господа, трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа, 27 а принесете за благоухание на Господа всеизгаряне – две телета, един овен и седем едногодишни агнета. 28 Хлебният им принос да бъде от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за всяко теле, две десети от ефа за овена 29 и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета, 30 също и един козел за вашето очистване. 31 Принасяйте тези жертви с възлиянието им освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос; те трябва да бъдат без недостатък.’

29 В седмия месец, на първия ден от месеца, трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа. Той трябва да ви бъде празник, огласян с тръбен зов. Принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък, а към тях – хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за телето, две десети от ефа за овена и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета, а също и един козел, като жертва за грях, за вашето очистване; това трябва да се прибави към всеизгарянето при новолуние и хлебния му принос и към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им, според наредбите за благоуханна жертва на Господа.

(BP)А на десетия ден от този седми месец трябва да имате свещено събрание; смирете душите си и не вършете никаква работа. И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък; към тях – хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за телето, две десети от ефа за овена 10 и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета, 11 а също и един козел, като жертва за грях, освен жертвата за грях при обреда за очистване и освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията им.

12 (BQ)(BR)И на петнадесетия ден от седмия месец трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа и празнувайте празника на Господа седем дена. 13 И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: тринадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък; 14 към тях прибавете хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за всяко от тринадесетте телета, две десети от ефа за всеки овен 15 и по една десета от ефа за всяко едно от четиринадесетте агнета, 16 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

17 На втория ден принесете дванадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, 18 към тях – хлебен принос с възлияния за телетата, за овните и за агнетата, според броя им, както е определено, 19 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията им.

20 На третия ден принесете единадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, 21 към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, 22 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

23 На четвъртия ден принесете десет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, 24 към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, 25 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

26 На петия ден принесете девет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, 27 към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, 28 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

29 На шестия ден принесете осем телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, 30 към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, 31 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

32 На седмия ден принесете седем телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, 33 към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, 34 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

35 На осмия ден трябва да имате тържествено събрание; не вършете никаква работа. 36 И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък, 37 към тях – хлебен принос с възлиянията за телето, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, 38 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

39 Принасяйте това на Господа на вашите празници освен всеизгарянията ви, хлебните ви приноси, възлиянията ви и мирните ви жертви, които принасяте като оброк или доброволни приноси.“

Наредба за оброците

30 [b] И Мойсей разказа на израилтяните всичко, което Господ му беше заповядал. (BS)Мойсей каза още на предводителите на израилтяните: „Ето какво заповяда Господ: (BT)‘Ако някой мъж даде оброк на Господа и се зарече, като се закълне с клетва, той не бива да престъпва думата си, а да изпълни всичко, което е изрекъл.

Ако някоя жена даде оброк на Господа и се зарече, докато е млада и живее в бащиния си дом, и баща ѝ чуе оброка и онова, за което се е зарекла, но не каже нищо, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, остават в сила. Но ако нейният баща чуе и в същия ден ѝ забрани, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, няма да останат в сила и Господ ще ѝ прости, понеже нейният баща ѝ е забранил.

Ако една жена, преди да се омъжи, е обвързана с оброк или с необмислена дума, за която се е зарекла, и мъжът ѝ чуе и в същия ден не каже нищо, тогава оброците и онова, за което се е зарекла, остават в сила. Но ако нейният мъж чуе и в същия ден ѝ забрани, тогава той ще отхвърли оброка, с който е обвързана, и необмислената дума, за която се е зарекла, и Господ ще ѝ прости. 10 Оброкът на вдовица или напусната жена, в каквото и да се е зарекла, остава в сила върху нея. 11 Но ако една жена е дала оброк в дома на мъжа си или се е зарекла с клетва за нещо 12 и мъжът ѝ е чул, но е замълчал и не ѝ е забранил, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, остават в сила. 13 Но ако нейният мъж чуе и в същия ден ги отхвърли, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, няма да останат в сила; мъжът ѝ ги е отхвърлил и Господ ще ѝ прости. 14 Мъжът ѝ може да утвърди и мъжът ѝ може да отхвърли всеки неин оброк и всичко, за което се е зарекла с клетва, за да смири душата си. 15 Но ако мъжът ѝ е мълчал дни наред, тогава той е утвърдил всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла; утвърдил ги е, защото в деня, когато ги е чул, не ѝ е казал нищо за това. 16 Но ако ги е отхвърлил много дни, след като е чул, тогава ще носи греха ѝ върху себе си’.“

17 Това са наредбите, които Господ заповяда на Мойсей да се спазват между мъж и жена, между баща и дъщеря му, докато е млада и живее в бащиния си дом.

Победа над мадиамците

31 След това Господ каза на Мойсей: (BU)„Отмъсти на мадиамците заради израилтяните и след това се прибери при народа си.“

И Мойсей се обърна към народа с думите: „Нека се въоръжат сред вас мъже, за да тръгнат против мадиамците и да изпълнят отмъщението на Господа против Мадиам. Изпратете на война по хиляда души от племе, от всички племена на Израил.“ И така, от хилядите израилтяни бяха отделени по хиляда души от всяко племе – дванадесет хиляди, въоръжени за бой. (BV)Мойсей ги изпрати на война, по хиляда души от всяко племе, тях и Финеес, син на свещеника Елеазар, със свещените съдове и с тръбите за тревога в ръка. И те отидоха на война срещу Мадиам, както заповяда Господ на Мойсей, и избиха всичките им мъже. (BW)Сред убитите погубиха и мадиамските царе Евий, Рекем, Сур, Ур и Рева – петима царе на Мадиам; убиха с меч и Валаам, Веоровия син. А жените и децата им израилтяните взеха в плен, като заграбиха всичкия им добитък, всички стада и целия им имот. 10 Всички градове в техните владения и всички селища изгориха с огън 11 и взеха цялата плячка, която бяха заграбили – хора и добитък. 12 След това представиха пленените и заграбената плячка пред Мойсей, пред свещеника Елеазар и пред обществото на израилтяните в стана, разположен на Моавските полета при Йордан, срещу Йерихон.

13 Мойсей, свещеникът Елеазар и всички предводители на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана. 14 Тогава Мойсей се разгневи на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от военния поход, 15 и им каза: „Защо оставихте всички жени? 16 (BX)Нали те по съвета на Валаам накараха израилтяните да отстъпят от Господа заради Фегор и така дойде онази напаст върху Господния народ! 17 Затова убийте сега всички деца от мъжки пол, убийте всяка жена, познала мъж в леглото му. 18 А всички момичета, които не са познали мъж в леглото му, оставете живи за себе си. 19 (BY)И останете вън от стана седем дена – всички, които сте убили човек или сте се допрели до убит; очистете се на третия ден и на седмия ден, вие и вашите пленници. 20 Очистете и всички дрехи и всички кожени вещи, всичко, направено от козина, и всички дървени съдове.“

21 А свещеникът Елеазар каза на войниците: „Ето наредбите на закона, който Господ заповяда на Мойсей: 22 злато, сребро, мед, желязо, калай и олово 23 и всичко, устойчиво на огън, прекарайте през огън, за да се очисти; но то трябва да се очисти и с очистителна вода; а всичко, което не може да устои на огън, прекарайте през вода. 24 А на седмия ден изперете дрехите си и се очистете, и след това влезте в стана.“

25 И Господ каза на Мойсей: 26 „Ти и свещеникът Елеазар, и предводителите на племената от обществото пребройте заграбената плячка – хора и добитък, 27 и раздели по половина между онези, които воюваха, и цялото общество. 28 От онези, които воюваха, отдели като данък за Господа по едно на петстотин – от хора, добитък, осли и овци; 29 вземи това от тяхната половина и го дай на свещеника Елеазар като принос за въздигане пред Господа. 30 А от половината, определена за израилтяните, вземи по едно на петдесет – от хора, добитък, осли и овци, и дай на левитите, които служат при скинията на Господа.“ 31 Мойсей и свещеникът Елеазар направиха така, както Господ заповяда на Мойсей.

32 А плячката от грабежа, който извършиха онези, които воюваха, беше: овци – шестстотин седемдесет и пет хиляди, 33 добитък – седемдесет и две хиляди, 34 осли – шестдесет и една хиляди, 35 и хора – жени, които не са познали мъж в леглото му, всичко тридесет и пет хиляди.

36 Половината, делът на онези, които бяха воювали, наброяваше: овци – триста тридесет и седем хиляди и петстотин, 37 а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет; 38 добитък – тридесет и шест хиляди, а данъкът от него за Господа беше седемдесет и две; 39 осли – тридесет хиляди и петстотин, а данъкът от тях за Господа беше шестдесет и един, 40 и хората бяха шестнадесет хиляди, а данъкът от тях за Господа – тридесет и двама души. 41 И Мойсей даде данъка – принос за въздигане пред Господа, на свещеника Елеазар, както Господ заповяда на Мойсей.

42 А половината от плячката на онези, които бяха воювали и която Мойсей отдели за израилтяните, 43 тази половина, определена за обществото, беше: овци – триста тридесет и седем хиляди и петстотин; 44 добитък – тридесет и шест хиляди; 45 осли – тридесет и пет хиляди и петстотин, 46 и хора – шестнадесет хиляди. 47 От тази половина, определена за израилтяните, Мойсей взе едно на петдесет – от хора и добитък, и даде това на левитите, които служат при скинията на Господа, както Господ заповяда на Мойсей.

48 Тогава към Мойсей се приближиха предводителите на войските, хилядниците и стотниците 49 и казаха на Мойсей: „Твоите слуги преброиха войниците, които са ни поверени, и нито един от нас не липсва. 50 Затова принасяме дар на Господа, всеки, каквото златно украшение е намерил – верижки, гривни, пръстени, обеци и нанизи, за да очистим душите си пред Господа.“ 51 Мойсей и свещеникът Елеазар взеха от тях златото – различни по изработка украшения. 52 А цялото злато, донесено от хилядниците и стотниците като принос за въздигане пред Господа, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли. 53 Освен това войниците бяха грабили и за себе си. 54 И така, Мойсей и свещеникът Елеазар взеха златото от хилядниците и стотниците и го донесоха в скинията на събранието за спомен на израилтяните пред Господа.

Разпределяне на земята на изток от Йордан

32 (BZ)(CA)Рувимовото и Гадовото племе имаха многобройни стада добитък. И когато видяха, че язерската и галаадската земя са добра паша за стадата им, Гадовите и Рувимовите потомци дойдоха и казаха на Мойсей, на свещеника Елеазар и на народните предводители: „Градовете Атарот, Дивон, Язер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон в страната, която Господ порази пред обществото на Израил, е земя за паша на добитък, а твоите слуги имат добитък. Затова, казаха те, ако имаме твоето благоволение, предай тази земя във владение на твоите слуги и не ни превеждай през Йордан!“

А Мойсей отговори на Гадовите и Рувимовите потомци: „Нима искате братята ви да тръгнат на бой, а вие да останете тук? Защо обезсърчавате израилтяните да преминат в страната, която Господ им е дал? Така постъпиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни да огледат страната; (CB)те стигнаха до долината Есхол, огледаха страната, но след това обезсърчиха израилтяните и те не влязоха в страната, която Господ им беше дал. 10 И тогава пламна гневът на Господа и Той се закле: 11 ‘Никой от онези, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види страната, която с клетва съм обещал на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме следваха с цялото си сърце, 12 освен Халев, син на кенезитеца Йефония, и Иисус, Навиновия син, защото те последваха Господа с цялото си сърце.’ 13 (CC)И пламна гневът на Господа против Израил и Той ги накара да се скитат из пустинята четиридесет години, докато не изгина цялото поколение, което беше сторило зло пред Господа. 14 И ето вместо бащите си се надигнахте вие, ново поколение грешници, за да разпалите още повече Господния гняв против Израил. 15 Защото, ако се отвърнете от Него, Той ще остави отново Израил в пустинята и вие ще погубите целия този народ.“

16 Но те пристъпиха към него и казаха: „Ще направим тук кошари за стадата си и градове за децата си, 17 а самите ние първи ще се въоръжим и ще тръгнем пред израилтяните, докато ги заведем в страната им; само децата ни ще останат в укрепените градове заради местните жители. 18 Няма да се завърнем по домовете си, докато всички израилтяни не влязат в своя дял от наследството, 19 защото ние няма да вземем дял заедно с тях отвъд Йордан и по-нататък, ако ни се даде наследство тук, на изток от Йордан.“