Bible in 90 Days

⁸ И Господ каза на Мойсей: „Направи си от мед една змия и я постави на върлина; и всеки, който бъде ухапан, щом погледне към нея, ще остане жив.“ ^9 (A)И така, Мойсей направи медна змия и я постави на върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.

¹⁰ След това израилтяните тръгнаха на път и се разположиха на стан в Овот. ¹¹ А като се вдигнаха от Овот, достигнаха до Е-Аварим, в пустинята, която е на изток от Моав. ¹² Оттам тръгнаха и се спряха в долината Заред. ¹³ Оттам тръгнаха и се разположиха на стан оттатък река Арнон, в пустинята, която се простира от аморейските предели до Арнон; Арнон е границата между Моав и аморейците. ¹⁴ Затова е казано в книгата на Господните войни за Вахеб в Суфа и потоците на Арнон: ¹⁵ „Потоците и вододелът, който се простира до селището Ар и допира границите на Моав.“

¹⁶ А оттам дойдоха при Беер; това е онзи кладенец, за който Господ каза на Мойсей: „Събери народа и ще им дам вода.“ ¹⁷ Тогава Израил запя песен: „Нека водите ти бликат, кладенче, възпявайте ¹⁸ кладенеца, който изкопаха князете; изкопаха го знатните сред народа със своите жезли по заповед на законодателя.“ От пустинята тръгнаха за Матана, ¹⁹ от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот, ²⁰ от Вамот – за долината, която е в моавитските предели, до връх Фасга, който гледа към пустинята.

^{21 (B)(C)(D)}Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да му кажат: ²² „Позволи ми да мина през страната ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята, няма да пием вода от кладенците; по царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.“ ²³ Но Сихон не позволи на Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и като достигна до Яса, влезе в битка с Израил. ²⁴ Израил го порази с острието на меча и завладя страната му от Арнон до Явок, до пределите на амонитците, защото амонитската граница беше укрепена. ²⁵ Израил завладя всички тези градове и се засели във всички градове на аморейците – в Есевон и в останалите, които бяха под неговата власт; ²⁶ защото Есевон беше град на аморейския цар Сихон, който бе воювал с предишния моавски цар и бе отнел от ръцете му цялата му земя до Арнон.

²⁷ Затова певците казват: „Елате в Есевон. Нека се съгради и укрепи Сихоновият град; ^28 (E)защото огън излезе от Есевон, пламък от Сихоновия град и изгори Ар-Моав и онези, които владеят Арнонските височини. ²⁹ Горко ти, Моаве! Погина ти, Амосов народ! Предаде синовете си на бягство и дъщерите си на плен при Сихон, аморейския цар. ³⁰ Поразихме ги със стрелите си, Есевон е сразен чак до Дивон, оставихме пустош до Нова, близо до Медева.“

³¹ Така Израил се засели в страната на аморейците. ³² После Мойсей изпрати хора да огледат Язер; и като превзеха подвластните му села, прогониха аморейците, които бяха в тях.

^33 (F)Тогава се обърнаха и тръгнаха по пътя към Васан; и васанският цар Ог излезе срещу тях, той и целият му народ, на битка при Едреи. ³⁴ И Господ каза на Мойсей: „Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и страната му; ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“ ³⁵ И те поразиха него, синовете му и целия му народ, така че никой от тях не остана жив; и завладяха страната му.

Преход към земята Моав, Валак и Валаам

22 След това израилтяните тръгнаха и се спряха в Моавската равнина оттатък Йордан, срещу Йерихон.

^2 (G)Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израил бе сторил на аморейците. ³ И моавците се уплашиха много от този народ, понеже беше многоброен; затова те изпитваха страх пред израилтяните. ⁴ Тогава моавците казаха на мадиамските старейшини: „Сега този народ ще опустоши всичко около нас, както добитък – полската трева.“ И Валак, Сепфоровият син, който по това време беше цар на моавците, ^5 (H)изпрати пратеници при Валаам, Веоровия син, в Петор, при река Ефрат, в земята на народа му, за да го повикат. Те трябваше да му съобщят следното: „Ето един народ е излязъл от Египет; той е покрил лицето на земята и се е разположил срещу мене. ⁶ Затова ела и прокълни този народ заради мене, защото ме превъзхожда по сила. Тогава може би ще успея да го надвия и да го изгоня от страната си, понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.“

⁷ И така, моавските и мадиамските старейшини се отправиха на път с дарове за врачуване в ръце; и когато дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи. ⁸ А той им отговори: „Пренощувайте тук и аз ще ви дам отговор, както ми каже Господ.“ И така, моавските предводители останаха у Валаам. ⁹ И Бог дойде при Валаам и му каза: „Какви са тези хора при тебе?“ ¹⁰ Валаам отвърна на Бога: „Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил при мене да кажат: ¹¹ ‘Ето един народ е излязъл от Египет и е покрил лицето на земята; затова ела и прокълни този народ заради мене. Тогава може би ще съм в състояние да воювам с него и да го изгоня’.“ ¹² А Бог нареди на Валаам: „Не отивай с тях и не проклинай този народ, защото е благословен.“ ¹³ И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите предводители: „Върнете се в страната си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.“ ¹⁴ Тогава моавските предводители станаха и се върнаха при Валак, и казаха: „Валаам отказва да дойде с нас.“

¹⁵ А Валак пак изпрати предводители, повече и на по-голяма почит от онези. ¹⁶ И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: „Така казва Валак, Сепфоровият син: ‘Не отказвай да дойдеш при мене; ¹⁷ ще те възнаградя богато и ще сторя за тебе всичко, което ми кажеш. Ела и прокълни заради мене този народ’.“ ¹⁸ В отговор Валаам каза на Валаковите слуги: „Дори Валак да би ми дал къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, моя Бог, за да сторя каквото и да било; ¹⁹ но все пак пренощувайте и вие тук, за да науча какво ще ми каже Господ.“ ²⁰ През нощта Бог дойде при Валаам и му каза: „Щом хората са дошли да те повикат, стани, иди с тях; но прави само това, което Аз ще ти кажа.“ ²¹ На сутринта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавските предводители.

²² Но Божият гняв се разпали затова, че той тръгна, и Господен ангел застана на пътя, за да му попречи, докато Валаам яздеше на ослицата, придружен от двама свои слуги. ²³ И понеже ослицата видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и тръгна през полето; а Валаам започна да бие ослицата, за да я върне в пътя. ²⁴ Тогава Господният ангел застана на един тесен път между лозята, където от едната и от другата страна имаше зидове. ²⁵ Ослицата, като видя Господния ангел, се притисна към зида, като притисна към зида и крака на Валаам; и той пак започна да я бие. ²⁶ После Гопсподният ангел тръгна напред и застана на едно толкова тясно място, че нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво. ²⁷ Ослицата, като видя Господният ангел, се смъкна под Валаам; обзет от ярост, Валаам започна да я бие с тояга. ^28 (I)Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя проговори на Валаам: „Какво ти сторих, че ме биеш вече трети път?“ ²⁹ А Валаам каза на ослицата: „Защото се измъчих с тебе; да имах нож в ръката, досега да съм те убил!“ ³⁰ Ослицата отвърна на Валаам: „Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил цял живот? Нима съм постъпвала някога така?“ А той отговори: „Не.“

³¹ И Господ отвори очите на Валаам и той видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръката си; тогава преклони глава и падна на лицето си. ³² Господният ангел му каза: „Защо би ослицата си вече три пъти? Ето сам излязох, за да ти попреча, защото пътят ти не е прав пред мене; ³³ и ослицата, като ме видеше, вече три пъти се отбиваше от мене; ако тя не се беше отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива!“ ³⁴ Тогава Валаам каза на Господния ангел: „Съгреших, понеже не знаех, че ти стоиш на пътя пред мене; но сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна.“ ³⁵ И Господният ангел рече на Валаам: „Иди с тези хора, но говори само това, което аз ще ти кажа.“ И така, Валаам отиде с предводителите на Валак.

³⁶ А Валак, като чу, че идва Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен на самата граница, при река Арнон. ³⁷ Тогава Валак се обърна към Валаам с думите: „Нима не пращах настойчиво пратеници при тебе, за да те повикат? Защо не дойде при мене? Или не съм достоен да ти въздам почести?“ ³⁸ А Валаам отговори на Валак: „Ето аз дойдох при тебе. Но имам ли власт да говоря нещо от свое име? Каквото Бог вложи в устата ми, това и ще кажа.“ ³⁹ След това Валаам тръгна с Валак и пристигнаха в Кириат-Хуцот. ⁴⁰ И Валак принесе в жертва волове и овци и изпрати от тях на Валаам и на предводителите, които бяха с него.

⁴¹ А на сутринта взе Валаам със себе си и се изкачиха на Вааловите височини, откъдето той видя най-близката част от стана на израилтяните.

Благословията и пророчествата на Валаам за Израил – първа и втора притча

23 Тогава Валаам каза на Валак: „Издигни ми тук седем жертвеника и ми приготви седем телета и седем овена.“ ² Валак направи така, както каза Валаам; и Валак и Валаам принесоха по едно теле и по един овен на всеки жертвеник. ³ После Валаам каза на Валак: „Застани близо до всеизгарянето си; аз пък ще отида по-нататък, дано Господ ме посрещне. Каквото Той ми открие, аз ще ти кажа.“ И Валаам се изкачи на една гола височина. ⁴ И Бог срещна Валаам, а Валаам Му каза: „Издигнах седем жертвеника и принесох по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.“ ⁵ Господ вложи слово в устата на Валаам и рече: „Върни се при Валак и говори така!“ ⁶ И като се върна при него, той стоеше при всеизгарянето си заедно с всички моавски предводители. ⁷ Тогава Валаам започна притчата си с думите:

¹¹ Тогава Валак каза на Валаам: „Какво стори ти с мене? Аз те взех да прокълнеш враговете ми, а ето, ти дори ги благослови!“ ¹² А той отговори: „Нима не трябва да казвам тъкмо онова, което Господ влага в устата ми?“

¹³ Тогава Валак му рече: „Ела с мене на друго място, откъдето ще ги видиш; но ще видиш само най-близката част от стана им, всичките няма да ги видиш; и прокълни ги оттам заради мене.“ ¹⁴ И така, той го заведе на мястото за стража на върха на Фасга; там издигна седем жертвеника и принесе по едно теле и по един овен на всеки жертвеник. ¹⁵ Тогава Валаам му каза: „Застани близо до всеизгарянето си, а пък аз ще отида по-нататък да срещна Бога.“ ¹⁶ И Господ срещна Валаам и вложи слово в устата му, като каза: „Върни се при Валак и говори така!“ ¹⁷ Валаам се върна при него, а той стоеше при всеизгарянето си заедно с моавските предводители. Валак го попита: „Какво каза Господ?“ ¹⁸ Тогава той започна притчата си с думите:

²⁵ Тогава Валак каза на Валаам: „Като не искаш да го проклинаш, поне не го благославяй.“ ²⁶ А Валаам отговори на Валак: „Не ти ли говорих: ‘Ще върша всичко, каквото Господ ми каже’?“

²⁷ След това Валак отново рече на Валаам: „Ела, ще те заведа на друго място; дано бъде угодно на Бога оттам да ги прокълнеш заради мене“. ²⁸ И Валак заведе Валаам на върха на Фегор, който гледа към пустинята. ²⁹ След това Валаам каза на Валак: „Издигни ми тук седем жертвеника и ми приготви седем телета и седем овена.“ ³⁰ Валак направи така, както каза Валаам, и принесе по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.

Трета и четвърта притча на Валаам

24 А Валаам, като видя, че на Господ беше угодно да благославя Израил, не отиде както друг път да търси знамения, а обърна лицето си към пустинята. ² Валаам отправи поглед и видя Израил, разположен на стан по племена; тогава Божият Дух слезе върху него. ³ И той започна притчата си с думите:

¹⁰ Тогава пламна гневът на Валак; той плесна с ръце и каза на Валаам: „Аз те повиках да прокълнеш враговете ми, а ти ето вече трети път ги благославяш. ¹¹ Затова върви си, откъдето си дошъл! Мислех да ти въздам почит, но ето Господ ти отнема почитта.“ ¹² А Валаам отвърна на Валак: „Нима не казах на твоите пратеници, които беше пратил: ¹³ ‘Дори Валак да би ми дал и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, за да сторя каквото и да било; каквото каже Господ, това и ще говоря.’ ¹⁴ Сега аз отивам при народа си; ела да ти кажа какво ще направи след време този народ на народа ти.“ ¹⁵ И той започна притчата си с думите:

^20 (Q)А като видя Амалик, продължи своята притча и каза: „Амалик е пръв сред народите, но краят му е гибелен.“ ^21 (R)А като видя кенейците, продължи своята притча и каза: „Непристъпно е твоето жилище, на скала си свил гнездото си, ²² но Каин ще бъде разорен и не след дълго Асур ще те отведе в плен.“ ²³ И продължи своята притча и каза: „Уви! Кой ще оцелее, когато Бог стори това? ^24 (S)Но кораби ще дойдат от Китим и ще усмирят Асур, ще усмирят и Евер; но и за тях краят ще е гибелен!“ ²⁵ След това Валаам стана и се отправи към земите си; Валак също тръгна по своя път.

Идолопоклонство на израилтяните в Ситим. Свещеник Финеес

25 ^(T)Докато израилтяните бяха в Ситим, народът започна да блудства с дъщерите на Моав; ² те приканваха народа да принася жертви на боговете им и народът ядеше и се кланяше на техните богове. ^3 (U)Израил се привърза към Ваал-Фегор и Господният гняв пламна против Израил. ⁴ Тогава Господ каза на Мойсей: „Хвани всички предводители на народа и ги обеси пред Господа срещу слънцето, за да се отвърне от Израил яростният гняв на Господа.“ ^5 (V)И Мойсей нареди на Израилевите съдии: „Нека всеки убие своите хора, които са се привързали към Ваал-Фегор.“

⁶ Но един от израилтяните дойде и доведе при братята си една мадиамка пред очите на Мойсей и пред очите на цялото общество израилтяни, когато те плачеха при входа на скинията на събранието. ^7 (W)Финеес, син на Елеазар, син на свещеника Аарон, като видя това, стана изсред народа, взе копие в ръката си, ⁸ влезе след израилтянина в спалнята и прободе и двамата – израилтянина и жената в корема ѝ. Така бе премахната напастта сред израилтяните. ^9 (X)А умрелите от тази напаст бяха двадесет и четири хиляди души.

¹⁰ Тогава Господ каза на Мойсей: ¹¹ „Финеес, син на Елеазар, син на свещеника Аарон, отвърна яростта Ми от израилтяните, защото показа сред тях ревност като Мене и Аз не трябваше да изтребвам израилтяните в ревността Си. ^12 (Y)(Z)Затова му кажи: ‘Ето Аз му давам Своя мирен завет; ¹³ и той ще бъде за него и за потомството му след него завет за вечно свещенство, защото показа ревност за своя Бог и стори изкупление за израилтяните.’“

¹⁴ Името на израилтянина, който беше убит с мадиамката, беше Замри, син на Салу, предводител на едно от семействата на Симеоновото племе. ¹⁵ А името на убитата мадиамка – Хазва, дъщеря на Сура, предводител на едно от семействата в Мадиам.

¹⁶ След това Господ каза на Мойсей: ¹⁷ „Нападайте мадиамците и ги поразявайте, ¹⁸ защото те коварно ви нападнаха; прелъстиха ви чрез Фегор и чрез Хазва, дъщерята на един мадиамски предводител, убита в деня, когато ви сполетя напаст заради Фегор.“

Второ преброяване на израилските племена

^19 [a] А след тази напаст 26 ^1 (AA)Господ каза на Мойсей и на Елеазар, син на свещеника Аарон: ² „Пребройте цялото общество израилтяни от двадесет години нагоре според семействата им, всички боеспособни в Израил.“ ³ Тогава Мойсей и свещеникът Елеазар се обърнаха към народа на Моавските полета при Йордан, близо до Йерихон, ⁴ към всички, които бяха от двадесет години нагоре, както Господ бе заповядал на Мойсей.

Ето израилтяните, които излязоха от египетската страна: ^5 (AB)Рувим, първородният на Израил. Рувимовите потомци бяха: от Енох – Еноховото поколение, ⁶ от Есрон – Есроновото поколение, от Харми – Хармиевото поколение. ⁷ Това са Рувимовите поколения; на брой те бяха четиридесет и три хиляди седемстотин и тридесет души. ⁸ Син на Фалу беше Елиав, ^9 (AC)а синове на Елиав: Немуил, Датан и Авирон. Това са същите Датан и Авирон, избрани от обществото, които се надигнаха против Мойсей и Аарон заедно със съучастниците на Корей, надигнали се против Господа. ¹⁰ Тогава земята разтвори устата си и ги погълна заедно с Корей; с тях умряха и съучастниците им, когато огън изгори двеста и петдесет души и това беше знамение; ¹¹ но Кореевите синове не умряха.

^12 (AD)Симеоновите потомци според поколенията им бяха: от Немуил – Немуиловото поколение; от Ямин – Яминовото поколение; от Яхин – Яхиновото поколение; ¹³ от Зара – Заровото поколение; от Саул – Сауловото поколение. ¹⁴ Това са Симеоновите поколения, двадесет и две хиляди и двеста души.

^15 (AE)Гадовите потомци според поколенията им бяха: от Цефон – Цефоновото поколение; от Хаги – Хагиевото поколение; от Шуни – Шуниевото поколение; ¹⁶ от Озни – Озниевото поколение; от Ери – Ериевото поколение; ¹⁷ от Арод – Ародовото поколение; от Арели – Арелиевото поколение. ¹⁸ Това са поколенията на Гадовите потомци според преброяването им: четиридесет хиляди и петстотин души.

^19 (AF)Потомци на Юда бяха: Ир и Онан; но Ир и Онан умряха в ханаанската страна. ^20 (AG)Останалите потомци на Юда според поколенията им бяха: от Шела – Шеловото поколение; от Фарес – Фаресовото поколение; от Зара – Заровото поколение. ²¹ Фаресовите потомци бяха: от Есром – Есромовото поколение; от Хамуил – Хамуиловото поколение. ²² Това са поколенията на Юда според преброяването им: седемдесет и шест хиляди и петстотин души.

^23 (AH)Исахаровите синове според поколенията им бяха: от Тола – Толовото поколение; от Фува – Фувовото поколение; ²⁴ от Яшув – Яшувовото поколение; от Шимрон – Шимроновото поколение. ²⁵ Това са Исахаровите поколения според преброяването им: шестдесет и четири хиляди и триста души.

^26 (AI)Завулоновите потомци според поколенията им бяха: от Серед – Середовото поколение; от Елон – Елоновото поколение; от Яхлеил – Яхлеиловото поколение. ²⁷ Това са Завулоновите поколения според преброяването им: шестдесет хиляди и петстотин души.

^28 (AJ)Йосифовите потомци според поколенията им бяха Манасия и Ефрем. ^29 (AK)Манасиевите потомци бяха: от Махир – Махировото поколение; от Махир се роди Галаад, а от Галаад – Галаадовото поколение. ³⁰ Ето Галаадовите потомци: от Йезер – Йезеровото поколение; от Хелек – Хелековото поколение; ³¹ от Асриил – Асрииловото поколение; от Шехем – Шехемовото поколение; ³² от Шемид – Шемидовото поколение; от Хефер – Хеферовото поколение. ³³ Салпаад, Хеферовият син, нямаше синове, а само дъщери; имената на Салпаадовите дъщери бяха: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца. ³⁴ Това са Манасиевите поколения според преброяването им: петдесет и две хиляди и седемстотин души.

³⁵ А ето Ефремовите потомци според поколенията им: от Шутел – Шутеловото поколение; от Бехер – Бехеровото поколение; от Тахан – Тахановото поколение. ³⁶ Ето и Шутеловите потомци: от Арана – Арановото поколение. ³⁷ Това са поколенията на Ефремовите потомци според преброяването им: тридесет и две хиляди и петстотин души. Те са Йосифовите потомци според поколенията им.

³⁸ Вениаминовите потомци според поколенията им бяха: от Бела – Беловото поколение; от Ашбел – Ашбеловото поколение; от Ахирам – Ахирамовото поколение; ³⁹ от Шефуфам – Шефуфамовото поколение; от Хуфам – Хуфамовото поколение. ⁴⁰ А Беловите потомци бяха: Ард и Нааман; от Ард – Ардовото поколение; от Нааман – Наамановото поколение. ⁴¹ Това са Вениаминовите потомци според поколенията им, а на брой те бяха четиридесет и пет хиляди и шестстотин души.

^42 (AL)Ето Дановите потомци според поколенията им: от Шухама – Шухамовото поколение. Това са Дановите поколения, поколение по поколение. ⁴³ А всички Шухамови поколения според преброяването им бяха шестдесет и четири хиляди и четиристотин души.

^44 (AM)Асировите синове според поколенията им бяха: от Имна – Имновото поколение; от Ишва – Ишвовото поколение; от Верия – Вериевото поколение. ⁴⁵ Вериевите потомци бяха: от Хевер – Хеверовото поколение; от Малхиил – Малхииловото поколение. ⁴⁶ А името на Асировата дъщеря беше Сара. ⁴⁷ Това са поколенията на Асировите потомци според преброяването им: петдесет и три хиляди и четиристотин души.

^48 (AN)Нефталимовите потомци според поколенията им бяха: от Яцхеил – Яцхеиловото поколение; от Гуния – Гуниевото поколение; ⁴⁹ от Йецер – Йецеровото поколение, от Шилем – Шилемовото поколение. ⁵⁰ Това са Нефталимовите поколения, поколение по поколение; а на брой те бяха четиридесет и пет хиляди и четиристотин души.

^51 (AO)Числото на преброените израилтяни беше шестстотин и една хиляди седемстотин и тридесет души.

⁵² Тогава Господ каза на Мойсей: ^53 (AP)„Между тях трябва да се подели земята за наследство, според броя на имената им. ⁵⁴ На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство; на всяко племе да се даде наследството му според числото при неговото преброяване. ⁵⁵ Освен това земята трябва да се подели по жребий, като наследството се получава според имената на бащините им племена. ^56 (AQ)По жребий да се подели наследството между по-многобройните и по-малобройните племена.“

^57 (AR)А ето левитите, които бяха преброени според поколенията им: от Гирсон – Гирсоновото поколение; от Каат – Каатовото поколение; от Мерари – Мерариевото поколение. ⁵⁸ Ето Левиевите поколения: Либниевото поколение, Хеброновото поколение, Махлиевото поколение, Мушиевото поколение, Кореевото поколение. А от Каат се роди Амрам. ^59 (AS)Името на Амрамовата жена беше Йохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левий в Египет; тя роди на Амрам Аарон, Мойсей и сестра им Мариам. ^60 (AT)На Аарон се родиха Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар; ^61 (AU)но Надав и Авиуд умряха, когато принасяха непозволено жертвоприношение пред Господа. ^62 (AV)А преброените левити бяха двадесет и три хиляди, всички от мъжки пол, от един месец нагоре. Те бяха преброени отделно от израилтяните, понеже на тях не бе дадено наследство между израилтяните.

⁶³ Това са преброените от Мойсей и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на Моавските полета при Йордан, близо до Йерихон. ⁶⁴ И сред тях нямаше нито един човек от онези, които Мойсей и свещеникът Аарон преброиха, когато извършиха преброяването на израилтяните в Синайската пустиня; ^65 (AW)защото за тях Господ беше казал: „Те ще измрат в пустината!“ И от тях не остана никой освен Халев, Ефониевия син, и Иисус, Навиновия син.

Закон за наследството на дъщерите

27 ^(AX)(AY)Тогава дойдоха дъщерите на Салпаад, сина на Хефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, Йосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца. ² Те застанаха пред Мойсей и пред свещеника Елеазар, пред предводителите на цялото общество при входа на скинията на събранието и казаха: ³ „Баща ни умря в пустинята и беше между съучастниците, които се събраха против Господа заедно с хората на Корей. Той умря заради своя грях и нямаше синове. ⁴ Защо трябва името на баща ни да изчезне сред племето му, понеже не е имал син? Дай ни дял наследство, както на братята на баща ни.“

⁵ И Мойсей представи молбата им пред Господа. ⁶ Тогава Господ каза на Мойсей: ^7 (AZ)„Право е това, което говорят Салпаадовите дъщери. Трябва да им дадеш наследство, както на братята на баща им, като прехвърлиш на тях бащиния им дял. ⁸ А на израилтяните разпореди така: ‘Ако някой умре, без да има син, прехвърлете наследството му на дъщеря му. ⁹ Ако няма дъщеря, тогава прехвърлете неговото наследство на братята му. ¹⁰ Ако няма братя, дайте наследството му на братята на баща му. ¹¹ Ако баща му няма братя, дайте наследството му на най-близкия сродник от племето му; нека той да го наследи. И това да бъде закон за израилтяните, както заповяда Господ на Мойсей’.“

Определяне на Иисус, Навиновия син, за приемник на Мойсей

^12 (BA)(BB)След това Господ каза на Мойсей: „Изкачи се там, на планината Аварим, и огледай страната, която съм дал на израилтяните. ¹³ И като я огледаш, прибери се и ти при народа си, както се прибра твоят брат Аарон; ^14 (BC)защото в пустинята Цин, когато се появи разпра в обществото, вие не послушахте заповедта Ми да покажете пред тях Моята святост при водите на Мерива.“ ¹⁵ И Мойсей каза на Господа: ¹⁶ „Нека Господ Бог, Който одухотворява всяка плът, отреди над обществото човек, ^17 (BD)който да ги води в битка и да ги връща в стана, да стои начело при всичките им изпитания, за да не бъде Господният народ като овци без пастир.“

¹⁸ Тогава Господ каза на Мойсей: „Вземи при себе си Иисус, Навиновия син, човек, у когото е Духът, и възложи ръката си на него! ¹⁹ И като го представиш пред свещеника Елеазар и пред цялото общество, дай му наставления пред техните очи. ^20 (BE)Отдай на него част от славата си, за да го слуша цялото общество израилтяни! ^21 (BF)А за своите решения той да се отнася до свещеника Елеазар, който ще се допитва чрез Урим до Господа. И съгласно неговите думи ще тръгват в битка и ще се връщат в стана той и всички израилтяни с него, и цялото общество.“ ²² Мойсей направи, както му заповяда Господ – взе при себе си Иисус и го представи пред свещеника Елеазар и пред цялото общество. ^23 (BG)И като възложи ръцете си на него, даде му наставления, както Господ заповяда чрез Мойсей.

Повторение и обяснение на законите за жертвите

28 ^(BH)Господ каза още на Мойсей: ² „Заповядай на израилтяните да принасят Моите приноси – хляба Ми, благоуханните Ми жертви – винаги в определеното време.

^3 (BI)Затова им кажи: ‘Ето жертвата, която трябва да принасяте на Господа: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за постоянно всеизгаряне. ⁴ Едното агне принасяй сутрин, а другото агне принасяй вечер; ⁵ а за хлебен принос принасяй една десета от ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин изстискан елей. ⁶ Това е постоянно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва на Господа. ⁷ И възлиянието към нея да бъде четвърт ин за едното агне; възлияние на Господа извършвай с вино в светилището. ⁸ Другото агне принасяй вечер; принасяй го с такъв хлебен принос и с такова възлияние, както сутрин, за благоуханна жертва на Господа.

⁹ А в съботния ден принасяйте две едногодишни агнета без недостатък и две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей за хлебен принос с възлиянието му. ¹⁰ Това е всеизгарянето за всяка събота освен постоянното всеизгаряне и възлиянието му.

¹¹ В първия ден на месеца принасяйте всеизгаряне на Господа две телета, един овен и седем едногодишни агнета без недостатък; ¹² освен това две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос на всяко теле, две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос на овена, ¹³ и по една десета от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос на всяко агне; това е всеизгаряне за благоуханна жертва на Господа. ¹⁴ А възлиянието им трябва да бъде вино: половин ин за телето, една трета ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгаряне при новолуние за всички месеци на годината. ¹⁵ Освен постоянното всеизгаряне принасяйте на Господа и един козел като жертва за грях; него трябва да принасяте заедно с възлиянието му.

^{16 (BJ)(BK)(BL)}На четиринадесетия ден от първия месец е Господнята Пасха. ^17 (BM)А на петнайстия ден от този месец е празник; седем дена да се яде безквасен хляб. ¹⁸ На първия ден трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа, ¹⁹ а принесете всеизгаряне на Господа – две телета, един овен и седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък. ²⁰ А за хлебен принос към тях принасяйте пшенично брашно, смесено с елей – три десети от ефа за всяко теле, две десети от ефа за овена ²¹ и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета, ²² а също и един козел, като жертва за грях, за вашето очистване. ²³ Това трябва да принасяте освен утринното всеизгаряне, което е постоянно всеизгаряне. ²⁴ Така принасяйте във всеки един от седемте дена – хляб, благоуханна жертва на Господа; това е принос, който трябва да се извършва с възлиянието му освен постоянното всеизгаряне. ²⁵ А на седмия ден трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа.

^26 (BN)(BO)Също и на Петдесетница, когато в деня на първите плодове принасяте нов хлебен принос на Господа, трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа, ²⁷ а принесете за благоухание на Господа всеизгаряне – две телета, един овен и седем едногодишни агнета. ²⁸ Хлебният им принос да бъде от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за всяко теле, две десети от ефа за овена ²⁹ и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета, ³⁰ също и един козел за вашето очистване. ³¹ Принасяйте тези жертви с възлиянието им освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос; те трябва да бъдат без недостатък.’

29 В седмия месец, на първия ден от месеца, трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа. Той трябва да ви бъде празник, огласян с тръбен зов. ² Принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък, ³ а към тях – хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за телето, две десети от ефа за овена ⁴ и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета, ⁵ а също и един козел, като жертва за грях, за вашето очистване; ⁶ това трябва да се прибави към всеизгарянето при новолуние и хлебния му принос и към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им, според наредбите за благоуханна жертва на Господа.

^7 (BP)А на десетия ден от този седми месец трябва да имате свещено събрание; смирете душите си и не вършете никаква работа. ⁸ И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък; ⁹ към тях – хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за телето, две десети от ефа за овена ¹⁰ и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета, ¹¹ а също и един козел, като жертва за грях, освен жертвата за грях при обреда за очистване и освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията им.

^12 (BQ)(BR)И на петнадесетия ден от седмия месец трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа и празнувайте празника на Господа седем дена. ¹³ И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: тринадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък; ¹⁴ към тях прибавете хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за всяко от тринадесетте телета, две десети от ефа за всеки овен ¹⁵ и по една десета от ефа за всяко едно от четиринадесетте агнета, ¹⁶ а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

¹⁷ На втория ден принесете дванадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, ¹⁸ към тях – хлебен принос с възлияния за телетата, за овните и за агнетата, според броя им, както е определено, ¹⁹ а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията им.

²⁰ На третия ден принесете единадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, ²¹ към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, ²² а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

²³ На четвъртия ден принесете десет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, ²⁴ към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, ²⁵ а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

²⁶ На петия ден принесете девет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, ²⁷ към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, ²⁸ а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

²⁹ На шестия ден принесете осем телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, ³⁰ към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, ³¹ а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

³² На седмия ден принесете седем телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък, ³³ към тях – хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, ³⁴ а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

³⁵ На осмия ден трябва да имате тържествено събрание; не вършете никаква работа. ³⁶ И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък, ³⁷ към тях – хлебен принос с възлиянията за телето, за овните и за агнетата според броя им, както е определено, ³⁸ а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

³⁹ Принасяйте това на Господа на вашите празници освен всеизгарянията ви, хлебните ви приноси, възлиянията ви и мирните ви жертви, които принасяте като оброк или доброволни приноси.“

Наредба за оброците

30 ^[b] И Мойсей разказа на израилтяните всичко, което Господ му беше заповядал. ^2 (BS)Мойсей каза още на предводителите на израилтяните: „Ето какво заповяда Господ: ^3 (BT)‘Ако някой мъж даде оброк на Господа и се зарече, като се закълне с клетва, той не бива да престъпва думата си, а да изпълни всичко, което е изрекъл.

⁴ Ако някоя жена даде оброк на Господа и се зарече, докато е млада и живее в бащиния си дом, ⁵ и баща ѝ чуе оброка и онова, за което се е зарекла, но не каже нищо, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, остават в сила. ⁶ Но ако нейният баща чуе и в същия ден ѝ забрани, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, няма да останат в сила и Господ ще ѝ прости, понеже нейният баща ѝ е забранил.

⁷ Ако една жена, преди да се омъжи, е обвързана с оброк или с необмислена дума, за която се е зарекла, ⁸ и мъжът ѝ чуе и в същия ден не каже нищо, тогава оброците и онова, за което се е зарекла, остават в сила. ⁹ Но ако нейният мъж чуе и в същия ден ѝ забрани, тогава той ще отхвърли оброка, с който е обвързана, и необмислената дума, за която се е зарекла, и Господ ще ѝ прости. ¹⁰ Оброкът на вдовица или напусната жена, в каквото и да се е зарекла, остава в сила върху нея. ¹¹ Но ако една жена е дала оброк в дома на мъжа си или се е зарекла с клетва за нещо ¹² и мъжът ѝ е чул, но е замълчал и не ѝ е забранил, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, остават в сила. ¹³ Но ако нейният мъж чуе и в същия ден ги отхвърли, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, няма да останат в сила; мъжът ѝ ги е отхвърлил и Господ ще ѝ прости. ¹⁴ Мъжът ѝ може да утвърди и мъжът ѝ може да отхвърли всеки неин оброк и всичко, за което се е зарекла с клетва, за да смири душата си. ¹⁵ Но ако мъжът ѝ е мълчал дни наред, тогава той е утвърдил всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла; утвърдил ги е, защото в деня, когато ги е чул, не ѝ е казал нищо за това. ¹⁶ Но ако ги е отхвърлил много дни, след като е чул, тогава ще носи греха ѝ върху себе си’.“

¹⁷ Това са наредбите, които Господ заповяда на Мойсей да се спазват между мъж и жена, между баща и дъщеря му, докато е млада и живее в бащиния си дом.

Победа над мадиамците

31 След това Господ каза на Мойсей: ^2 (BU)„Отмъсти на мадиамците заради израилтяните и след това се прибери при народа си.“

³ И Мойсей се обърна към народа с думите: „Нека се въоръжат сред вас мъже, за да тръгнат против мадиамците и да изпълнят отмъщението на Господа против Мадиам. ⁴ Изпратете на война по хиляда души от племе, от всички племена на Израил.“ ⁵ И така, от хилядите израилтяни бяха отделени по хиляда души от всяко племе – дванадесет хиляди, въоръжени за бой. ^6 (BV)Мойсей ги изпрати на война, по хиляда души от всяко племе, тях и Финеес, син на свещеника Елеазар, със свещените съдове и с тръбите за тревога в ръка. ⁷ И те отидоха на война срещу Мадиам, както заповяда Господ на Мойсей, и избиха всичките им мъже. ^8 (BW)Сред убитите погубиха и мадиамските царе Евий, Рекем, Сур, Ур и Рева – петима царе на Мадиам; убиха с меч и Валаам, Веоровия син. ⁹ А жените и децата им израилтяните взеха в плен, като заграбиха всичкия им добитък, всички стада и целия им имот. ¹⁰ Всички градове в техните владения и всички селища изгориха с огън ¹¹ и взеха цялата плячка, която бяха заграбили – хора и добитък. ¹² След това представиха пленените и заграбената плячка пред Мойсей, пред свещеника Елеазар и пред обществото на израилтяните в стана, разположен на Моавските полета при Йордан, срещу Йерихон.

¹³ Мойсей, свещеникът Елеазар и всички предводители на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана. ¹⁴ Тогава Мойсей се разгневи на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от военния поход, ¹⁵ и им каза: „Защо оставихте всички жени? ^16 (BX)Нали те по съвета на Валаам накараха израилтяните да отстъпят от Господа заради Фегор и така дойде онази напаст върху Господния народ! ¹⁷ Затова убийте сега всички деца от мъжки пол, убийте всяка жена, познала мъж в леглото му. ¹⁸ А всички момичета, които не са познали мъж в леглото му, оставете живи за себе си. ^19 (BY)И останете вън от стана седем дена – всички, които сте убили човек или сте се допрели до убит; очистете се на третия ден и на седмия ден, вие и вашите пленници. ²⁰ Очистете и всички дрехи и всички кожени вещи, всичко, направено от козина, и всички дървени съдове.“

²¹ А свещеникът Елеазар каза на войниците: „Ето наредбите на закона, който Господ заповяда на Мойсей: ²² злато, сребро, мед, желязо, калай и олово ²³ и всичко, устойчиво на огън, прекарайте през огън, за да се очисти; но то трябва да се очисти и с очистителна вода; а всичко, което не може да устои на огън, прекарайте през вода. ²⁴ А на седмия ден изперете дрехите си и се очистете, и след това влезте в стана.“

²⁵ И Господ каза на Мойсей: ²⁶ „Ти и свещеникът Елеазар, и предводителите на племената от обществото пребройте заграбената плячка – хора и добитък, ²⁷ и раздели по половина между онези, които воюваха, и цялото общество. ²⁸ От онези, които воюваха, отдели като данък за Господа по едно на петстотин – от хора, добитък, осли и овци; ²⁹ вземи това от тяхната половина и го дай на свещеника Елеазар като принос за въздигане пред Господа. ³⁰ А от половината, определена за израилтяните, вземи по едно на петдесет – от хора, добитък, осли и овци, и дай на левитите, които служат при скинията на Господа.“ ³¹ Мойсей и свещеникът Елеазар направиха така, както Господ заповяда на Мойсей.

³² А плячката от грабежа, който извършиха онези, които воюваха, беше: овци – шестстотин седемдесет и пет хиляди, ³³ добитък – седемдесет и две хиляди, ³⁴ осли – шестдесет и една хиляди, ³⁵ и хора – жени, които не са познали мъж в леглото му, всичко тридесет и пет хиляди.

³⁶ Половината, делът на онези, които бяха воювали, наброяваше: овци – триста тридесет и седем хиляди и петстотин, ³⁷ а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет; ³⁸ добитък – тридесет и шест хиляди, а данъкът от него за Господа беше седемдесет и две; ³⁹ осли – тридесет хиляди и петстотин, а данъкът от тях за Господа беше шестдесет и един, ⁴⁰ и хората бяха шестнадесет хиляди, а данъкът от тях за Господа – тридесет и двама души. ⁴¹ И Мойсей даде данъка – принос за въздигане пред Господа, на свещеника Елеазар, както Господ заповяда на Мойсей.

⁴² А половината от плячката на онези, които бяха воювали и която Мойсей отдели за израилтяните, ⁴³ тази половина, определена за обществото, беше: овци – триста тридесет и седем хиляди и петстотин; ⁴⁴ добитък – тридесет и шест хиляди; ⁴⁵ осли – тридесет и пет хиляди и петстотин, ⁴⁶ и хора – шестнадесет хиляди. ⁴⁷ От тази половина, определена за израилтяните, Мойсей взе едно на петдесет – от хора и добитък, и даде това на левитите, които служат при скинията на Господа, както Господ заповяда на Мойсей.

⁴⁸ Тогава към Мойсей се приближиха предводителите на войските, хилядниците и стотниците ⁴⁹ и казаха на Мойсей: „Твоите слуги преброиха войниците, които са ни поверени, и нито един от нас не липсва. ⁵⁰ Затова принасяме дар на Господа, всеки, каквото златно украшение е намерил – верижки, гривни, пръстени, обеци и нанизи, за да очистим душите си пред Господа.“ ⁵¹ Мойсей и свещеникът Елеазар взеха от тях златото – различни по изработка украшения. ⁵² А цялото злато, донесено от хилядниците и стотниците като принос за въздигане пред Господа, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли. ⁵³ Освен това войниците бяха грабили и за себе си. ⁵⁴ И така, Мойсей и свещеникът Елеазар взеха златото от хилядниците и стотниците и го донесоха в скинията на събранието за спомен на израилтяните пред Господа.

Разпределяне на земята на изток от Йордан

32 ^(BZ)(CA)Рувимовото и Гадовото племе имаха многобройни стада добитък. И когато видяха, че язерската и галаадската земя са добра паша за стадата им, ² Гадовите и Рувимовите потомци дойдоха и казаха на Мойсей, на свещеника Елеазар и на народните предводители: ³ „Градовете Атарот, Дивон, Язер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон ⁴ в страната, която Господ порази пред обществото на Израил, е земя за паша на добитък, а твоите слуги имат добитък. ⁵ Затова, казаха те, ако имаме твоето благоволение, предай тази земя във владение на твоите слуги и не ни превеждай през Йордан!“

⁶ А Мойсей отговори на Гадовите и Рувимовите потомци: „Нима искате братята ви да тръгнат на бой, а вие да останете тук? ⁷ Защо обезсърчавате израилтяните да преминат в страната, която Господ им е дал? ⁸ Така постъпиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни да огледат страната; ^9 (CB)те стигнаха до долината Есхол, огледаха страната, но след това обезсърчиха израилтяните и те не влязоха в страната, която Господ им беше дал. ¹⁰ И тогава пламна гневът на Господа и Той се закле: ¹¹ ‘Никой от онези, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види страната, която с клетва съм обещал на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме следваха с цялото си сърце, ¹² освен Халев, син на кенезитеца Йефония, и Иисус, Навиновия син, защото те последваха Господа с цялото си сърце.’ ^13 (CC)И пламна гневът на Господа против Израил и Той ги накара да се скитат из пустинята четиридесет години, докато не изгина цялото поколение, което беше сторило зло пред Господа. ¹⁴ И ето вместо бащите си се надигнахте вие, ново поколение грешници, за да разпалите още повече Господния гняв против Израил. ¹⁵ Защото, ако се отвърнете от Него, Той ще остави отново Израил в пустинята и вие ще погубите целия този народ.“

¹⁶ Но те пристъпиха към него и казаха: „Ще направим тук кошари за стадата си и градове за децата си, ¹⁷ а самите ние първи ще се въоръжим и ще тръгнем пред израилтяните, докато ги заведем в страната им; само децата ни ще останат в укрепените градове заради местните жители. ¹⁸ Няма да се завърнем по домовете си, докато всички израилтяни не влязат в своя дял от наследството, ¹⁹ защото ние няма да вземем дял заедно с тях отвъд Йордан и по-нататък, ако ни се даде наследство тук, на изток от Йордан.“