Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Bible in 90 Days

An intensive Bible reading plan that walks through the entire Bible in 90 days.
Duration: 88 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Съдии 3:28-15:12

28 И им каза: „Вървете след мене, защото Господ предаде вашите врагове, моавците, под ваша власт.“ Те тръгнаха след него, превзеха бродовете през Йордан откъм Моавската земя и не допуснаха никой да премине. 29 Тогава избиха около десет хиляди мъже от моавците, все здрави и силни воини, и никой не се избави. 30 (A)Така в онзи ден моавците се покориха под властта на Израил. Тогава земята беше спокойна от врагове в продължение на осемдесет години.

Трети съдия – Самегар

31 (B)След Аод дойде Самегар, син на Анат, който с волски остен изби шестстотин мъже от филистимците. Така и той допринесе за спасението на Израил.

Четвърти и пети съдия – Девора и Варак

След като Аод умря, израилтяните отново започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа. (C)Затова Господ ги предаде под властта на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор; негов военачалник беше Сисар, който живееше в Харошет-Гоим. Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ, защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните в продължение на двадесет години.

В това време като съдия над Израил беше въздигната пророчицата Девора, жена на Лапидот. Тя живееше под Деворината палма, между Рама и Ветил, в Ефремовата планина; при нея отиваха израилтяните за съд. (D)Девора изпрати пратеници до Варак, потомък на Авиноам, от Кедес в Нефталимовото племе, повика го и му каза: „Господ, Бог Израилев, заповядва: ‘Иди, възлез на планината Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от племената на Нефталим и Завулон. (E)А Аз ще насоча към тебе при потока Кисон военачалника на Явин – Сисар, както и неговите колесници и многобройната му войска, и ще го предам под твоя власт’.“ Варак ѝ отговори: „Ако дойдеш с мене, ще отида и аз; но ако не дойдеш с мене, няма да отида[a].“ В отговор тя каза: „Да, аз ще дойда с тебе. Но няма да бъде твоя славата при похода, на който отиваш, защото под властта на женска ръка Господ ще предаде Сисар.“ И така Девора пое на път и дойде заедно с Варак в Кедес. 10 Варак свика мъжете от племената на Завулон и Нефталим в Кедес и след него потеглиха десет хиляди мъже. Така също и Девора тръгна заедно с него.

11 А кенеецът Евер, Мойсеев сродник, който се беше отделил от кенейците, потомци на Ховав, разпъна шатрата си при дъбравата в Цааним, близо до Кедес.

12 И съобщиха на Сисар, че Авиноам, потомък на Варак, се е изкачил на планината Тавор. 13 Сисар призова всичките си деветстотин железни колесници, както и всички мъже, които бяха заедно с него, и потегли за битка от Харошет-Гоим при потока Кисон. 14 Тогава Девора каза на Варак: „Тръгни, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисар под твоя власт. Ето Сам Господ тръгва пред тебе!“ И така, Варак слезе от планината Тавор заедно с десет хиляди мъже. 15 (F)Тогава Господ приведе в уплах Сисар пред меча на Варак и всичките му колесници и цялата му войска, и Сисар слезе от колесницата си и побягна пеша. 16 Варак преследва тези колесници и войската до Харошет-Гоим. Цялата войска на Сисар беше поразена от меч – не остана жив нито един.

17 А Сисар побягна пеша в шатрата на Яил, жената на кенееца Хевер, защото между асорския цар Явин и племето на кенееца Хевер имаше приятелски отношения. 18 Тогава Яил посрещна Сисар и му каза: „Свърни, господарю мой, свърни при мене, не се бой.“ Когато той влезе при нея в шатрата, тя го покри с черга. 19 Сисар я помоли: „Дай ми да пия малко вода, жаден съм.“ Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го покри. 20 Сисар продължи: „Застани при входа на шатрата и ако някой дойде да те попита: ‘Има ли някой тука?’, ти отговори: ‘Няма.’“ 21 Яил, жената на Хевер, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, полекичка отиде при него и заби кола в слепите му очи, така че той се заби чак в земята. А Сисар беше дълбоко заспал от умора – така той издъхна. 22 След това се появи Варак, който преследваше Сисар. Яил го посрещна с думите: „Ела, ще ти покажа мъжа, когото ти търсиш.“ Когато той свърна при нея, ето Сисар лежеше мъртъв, с кол в слепите си очи.

23 Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин на израилтяните. 24 Израилтяните усилваха все повече и повече натиска си над ханаанския цар Явин, докато най-после го унищожиха.

Победна песен на Девора и Варак

Тогава Девора запя тази песен заедно с Варак, потомъка на Авиноам:

„Затова, че храбри воини предвождаха Израил,
затова че народът прояви усърдие –
прославете Господа!
Слушайте, царе, внимавайте, вождове!
Аз ще пея и свиря за възхвала на Господа,
на Господа, Бога Израилев.
(G)Когато Ти, Господи, потегли от Сеир,
когато Ти тръгна от страната на Едом,
тогава земята се разтърси, от небето валеше дъжд
и от облаците се изляха води;
планините се топяха от присъствието на Господа –
самият Синай потрепери от присъствието на Господа, Бога Израилев.
(H)В дните на Самегар, наследник на Анат,
в дните на Яил пътищата пустееха
и пътниците тогава вървяха по околни пътеки вместо по преки пътища.
Изчезнаха жителите по селата, изчезнаха сред Израил,
докато аз, Девора, не се въздигнах, докато не се въздигнах аз – майката на Израил.
(I)Народът избра нови богове,
затова се разрази войната пред вратата му.
Видяха ли се щит и копие
сред четиридесет хиляди мъже от Израил?
Сърцето ми е към вас, храбри вождове на Израил,
към мъжете доброволци сред народа –
прославете Господа!
10 Вие, които гордо яздите на бели осли,
които седите на килими
и шествате по улиците – пейте песен!
11 Сред хорови песнопения при кладенци,
там, където черпят вода за стадата си –
там възхваляват спасителните дела на Господа,
спасителните дела на владичеството Му в Израил!
Тогава Господният народ потегли към портите.
12 Вдигни се, Деворо, вдигни се!
Запей песен!
Вдигни се и ти, Варак,
и води своите пленници, ти, потомък на Авиноам!
13 Дойдоха всички, които бяха още останали, присъединиха се към вождовете на Израил;
Господ ми подчини силните.
14 Тези, които са от корена на Ефремовото племе, тръгнаха против Амалик
след тебе, Вениамине, между твоето племе;
от Махира идваха вождове,
а от племето на Завулон – онези, които държаха жезъл.
15 Също и вождовете на Исахаровото племе заедно с Девора, както
и Исахар заедно с Варак,
се спуснаха пеша в долината.
В областите на Рувимовото племе
се правят дълги съвещания.
16 Защо си ми седнал между кошарите
и слушаш блеенето на стадата?
В областите на Рувимовото племе
ехтят силни прения.
17 Галаад обитава отвъд Йордан,
а защо племето на Дан седи в корабите?
Племето Асирово стои на морския бряг
и спокойно си живее при своите заливи.
18 Племето на Завулон е народ, изложил на смърт живота си,
както и племето на Нефталим – по полските височини.
19 (J)Дойдоха царе, влязоха в битки,
тогава влязоха в битки ханаанските царе
в Танаах, при водите на Мегидон,
но плячка от сребро не взеха.
20 Звездите от небето воюваха,
воюваха с небесните си движения против Сисар.
21 Поток Кисон с буйни води завлече враговете,
поток Кедумим, поток Кисон.
Мощно се устреми ти, душо моя!
22 Тогава се чупеха конски копита
от стремглава езда,
от ездата на силните им ездачи.
23 Прокълнете Мероз – казва Господният ангел, –
горко прокълнете жителите му,
защото не дойдоха на помощ на Господа,
на помощ на Господа срещу храбрите.
24 (K)Да бъде благословена между жените
Яил, жената на кенееца Хевер,
да бъде благословена между жените в шатрите!
25 Той вода поиска;
тя мляко му даде, във великолепна чаша най-добрата напитка му предложи.
26 Лявата си ръка тя протегна към кола,
а дясната – към ковашкия чук;
удари Сисар, разби главата му,
смаза и прониза слепите му очи.
27 При нозете ѝ се сгърчи, падна и се простря,
при нозете ѝ се сгърчи, падна;
където се сгърчи, там падна мъртъв.
28 През прозореца надничаше Сисаровата майка.
През решетката крещеше тя:
‘Защо се бави да дойде конницата му,
защо закъсняват колелетата на колесницата му?’
29 Нейните мъдри придворни ѝ отговарят
и даже сама тя дава отговор на себе си:
30 ‘Навярно плячкосват, поделят си плячка и я делят –
по девойка робиня, по две девойки на всеки воин;
та това е плячка за Сисар от пъстрошарени дрехи,
плячка от пъстрошарени везани дрехи,
от пъстрошарени дрехи, от две страни везани,
снети от рамене на пленници.’
31 (L)Така да погинат всички Твои врагове, Господи!
А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“

След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години.

Шести съдия – Гедеон

(M)Израилтяните отново започнаха да извършват лоши дела пред Господа. Затова Господ ги предаде под властта на мадиамците в продължение на седем години. Когато мадиамците удържаха победа над Израил, израилтяните си правеха убежища в пещери и укрепления в планини. Щом израилтяните посееха жито, нахлуваха мадиамците заедно с амаликитците и бедуините от изток и нападаха страната. (N)Те разполагаха стан против тях, опустошаваха полята чак до Газа и не оставяха храна на Израил, нито овца, нито вол, нито осел. Защото те идваха с добитъка си и с шатрите си, многобройни като скакалци; те и камилите им брой нямаха. Така те нахлуха и опустошиха земята. Поради мадиамците Израил обедня твърде много и затова израилтяните викнаха към Господа за помощ.

Когато израилтяните викнаха към Господа за помощ против мадиамците, Господ им изпрати пророк, който им каза: „Така говори Господ, Бог Израилев: ‘Аз ви изведох от Египет, изведох ви от дома на робството. Избавих ви от властта на египтяните и от властта на тези, които ви потискаха, прогоних ги от вас и ви дадох земята им. 10 След това ви казах: «Аз съм Господ, вашият Бог; не почитайте боговете на аморейците, в чиято земя живеете.» Но вие не се вслушахте в гласа Ми.’“

11 (O)Тогава дойде Господен ангел и седна в Офра под дъба, който принадлежеше на Йоас, потомък на Авиезер. Неговият син Гедеон чукаше жито в лин, за да го скрие от мадиамците. 12 (P)Яви му се Господен ангел и му каза: „Господ е с тебе, храбри воине!“ 13 В отговор Гедеон му възрази: „Господарю мой! Ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това? Къде са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи с думите: ‘Господ ни изведе от Египет?’ Сега Господ ни изостави и ни предаде под властта на мадиамците.“

14 (Q)Тогава Господ се обърна към него и каза: „Иди с тази своя сила и спаси Израил от властта на мадиамците. Да, Аз те изпращам!“ 15 Гедеон Му се възпротиви с думите: „Как ще спася Израил? Ето родът ми е най-беден сред Манасиевото племе и аз съм най-малък в бащиния си дом.“ 16 Господ го увери: „Аз ще бъда с тебе и ти ще поразиш мадиамците, като да са един човек.“ 17 (R)Гедеон настоя пред Него: „Ако съм придобил Твоето благоволение, дай ми личба, за да зная кой си Ти, Който говориш с мене. 18 Не си отивай оттук, докато не дойда при Тебе – искам да донеса дара си и да го предложа пред Тебе.“ Ангелът каза: „Аз ще остана тук, докато ти се върнеш.“

19 Гедеон отиде в къщата си и приготви козле и погачи от една ефа брашно; месото сложи в кошница, а бульона – в гърне, изнесе ги при Него под дъба и ги постави пред Него. 20 И Божият ангел му каза: „Вземи месото и погачите и ги постави на този камък, а бульона излей.“ Той така и направи. 21 (S)Тогава Господният ангел простря върха на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачите; от камъка излезе огън и изгори месото и погачата. След това Господният ангел изчезна. 22 Като видя Гедеон, че това беше Господен ангел, възкликна: „Горко ми, Владико Господи! Защото видях лице в лице Господния ангел.“ 23 (T)Господ му отговори: „Мир на тебе! Не се бой, няма да умреш.“ 24 И Гедеон издигна там жертвеник на Господа и го нарече „Господ е мир“. Той стои и до днес в Офра, в областта на рода на Авиезер.

25 През същата нощ Господ му каза: „Вземи едно теле от бащиното си стадо, както и друго, седемгодишно теле, и разруши жертвеника на Ваал, който принадлежи на баща ти, отсечи свещеното дърво до него. 26 На върха на тази скала издигни, както се полага, жертвеник на своя Господ Бог. После вземи второто теле и го принеси за всеизгаряне върху цепениците от свещеното дърво, което вече си отсякъл.“ 27 Гедеон взе десет мъже, свои слуги, и изпълни това, което му заповяда Господ. Но понеже се боеше от домашните на баща си и от градските жители да направи това денем, направи го нощем.

28 Когато сутринта градските жители станаха, ето жертвеникът на Ваал беше разрушен, свещеното дърво до него отсечено и второто теле принесено за всеизгаряне върху новопостроения жертвеник. 29 И си казаха един на друг: „Кой е извършил това?“ Търсиха, разпитваха и казаха: „Йоасовият син Гедеон го е извършил.“ 30 Тогава градските жители казаха на Йоас: „Изведи сина си. Той трябва да бъде предаден на смърт, защото е разрушил жертвеника на Ваал и е отсякъл свещеното дърво до него.“ 31 (U)Йоас каза на всички, които заплашително го бяха заобиколили: „Вие ли ще се застъпвате за Ваал, вие ли ще го защитавате? Който се застъпи за него, ще бъде предаден на смърт още тази сутрин. Ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, тъй като е разрушен неговият собствен жертвеник.“ 32 От този ден започнаха да наричат Гедеон Йероваал, което означава „Нека Ваал сам се съди с него“, тъй като е разрушен неговият собствен жертвеник.

33 Тогава всички мадиамци и амаликитци, както и бедуините от Изток, се събраха заедно, преминаха Йордан и се разположиха на стан в долината Йезреел. 34 И ето Господният Дух въздейства мощно над Гедеон. Той засвири с тръба и родът на Авиезер се събра да го последва. 35 (V)След това изпрати пратеници до цялото Манасиево племе, та и то се отзова да го последва. Също така изпрати пратеници до племената на Асир, Завулон и Нефталим – и те също дойдоха, за да ги посрещнат.

36 (W)Гедеон каза на Бога: „Ако спасиш Израил чрез моята ръка, както Ти обеща, 37 то ето – ще простра тук на мястото за вършеене руно вълна: ако падне роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще разбера, че Ти чрез мене ще спасиш Израил, както Сам обеща.“ 38 Така и стана: като се събуди рано сутринта, той изстиска руното и от руното изтече цяла купа вода. 39 Гедеон отново се помоли на Бога: „Не се гневи против мене, ако отново направя опит с руното вълна: нека бъде сухо само руното, а по цялата земя да има роса.“ 40 Същото извърши Бог през онази нощ: само руното беше сухо, а по цялата земя падна роса.

Йероваал, тоест Гедеон, стана рано сутринта заедно с всички хора, които бяха с него, и се разположиха на стан при извора Харод, а мадиамският стан беше на север от него – в долината, при хълма Морѐ. Но Господ каза на Гедеон: „Твоята войска е твърде голяма. Не мога да предам мадиамците под ваша власт. Иначе Израил накрая ще се хвали: ‘Моята ръка ме спаси.’ (X)Затова разгласи на всеослушание пред всички: ‘Който е страхлив и се бои, нека се върне и си отиде от планината Галаад’.“ Върнаха се двадесет и две хиляди мъже, а десет хиляди останаха.

Господ отново каза на Гедеон: „Твоята войска все още е многобройна. Заведи ги при водата, там ще извърша избора. За когото кажа: ‘Да върви с тебе’, нека върви с тебе; а за когото ти кажа: ‘Не бива да върви с тебе’, нека не върви!“ Той заведе хората при водата. Тогава Господ каза на Гедеон: „Който лочи вода с езика си, както лочи куче, него поставяй отделно от онези, които коленичат, за да пият.“ И броят на онези, които лочиха като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а всички останали коленичеха, за да пият вода. Господ каза на Гедеон: „Чрез тези триста мъже, които лочеха, ще ви избавя и ще предам мадиамците под ваша власт. А всички други нека си отидат – всеки на мястото си.“ Гедеон разпусна всички израилтяни по шатрите им и задържа при себе си тристата души, които взеха за себе си храната от народа и тръбите им. А мадиамският стан беше под него – в долината.

През онази нощ Господ каза на Гедеон: „Стани, потегли на битка към този стан, защото го предавам под твоя власт. 10 Ако пък се боиш да тръгнеш сам, потегли на битка към този стан заедно със слугата си Фура; 11 чуй какво си говорят един друг там. Когато се укрепи силата ти, потегли на битка към стана.“ Той тръгна заедно със слугата си Фура и стигна до първия отряд на въоръжените, които бяха в стана. 12 (Y)А мадиамците, амаликитците, както и всички бедуини от Изток, се бяха разположили нагъсто по долината, подобно на скакалци; камилите им бяха безброй като пясъка край морето. 13 Когато Гедеон пристигна, ето един човек разказваше съня си на другия с думите: „Сънувах, че кръгъл ечемичен хляб се търкаля по мадиамския стан и като се търкулна до шатрата, удари се в нея така, че тя рухна, разби я и шатрата се разпадна.“ 14 В отговор другият му каза: „Това не е нищо друго освен меча на Гедеон, потомък на израилтянина Йоас. Бог вече е предал под властта му мадиамците и целия им стан.“

15 Като чу разказа за съня и тълкуването му, Гедеон се поклони пред Господа, върна се в израилския стан и каза: „Ставайте! Господ предаде под властта ви мадиамския стан!“ 16 Той раздели тристата души на три отряда и даде на всички тръби и празни стомни с факли в тях. 17 Тогава им нареди: „Гледайте мене и правете същото. Ето аз ще се приближа до стана и каквото аз правя, това правете и вие. 18 Когато аз и тези, които са с мене, засвирим с тръби, засвирете и вие с вашите тръби около целия стан и завикайте: ‘За Господа и за Гедеон!’“

19 И така Гедеон заедно с отряд от сто воини дойде до мадиамския стан около началото на средната стража тъкмо когато бяха поставили часовите. Те засвириха с тръби и строшиха стомните, които бяха в ръцете им. 20 И трите отряда засвириха с тръби и строшиха стомните, като държаха факлите в левите си ръце, а тръбите – в десните си ръце, за да свирят. Така те завикаха: „За Господа и за Гедеон!“ 21 При това всички застанаха около стана, всеки на мястото си. Тогава по целия стан всички се разтичаха, развикаха и удариха на бяг. 22 (Z)Защото, когато тристата воини засвириха с тръби, Господ породи смут по целия стан и всички обърнаха мечовете си един против друг. Цялата войска се разбяга по посока на Бетшита, Царера, Авел-Мехола и Табат.

23 Тогава израилтяните от Нефталимовото, Асировото и Манасиевото племе се събраха и започнаха да преследват мадиамците. 24 Гедеон изпрати пратеници по цялата Ефремова планина да известят: „Тръгнете срещу мадиамците, превземете водоизточниците им до Бетвара и завладейте бродовете през Йордан.“ Тогава се събраха всички мъже от Ефремовото племе и превзеха водоизточниците до Бетвара, както и до Йордан. 25 (AA)Те заловиха двамата мадиамски вождове Орив и Зив. Убиха Орив в Цур-Орив, а Зив – в Йекев-Зив. След това преследваха мадиамците и донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон отвъд Йордан.

(AB)Тогава мъжете от Ефремовото племе казаха на Гедеон: „Защо направи така, че не ни призова, когато потегли на битка с мадиамците?“ И започнаха горещо да спорят с него. В отговор Гедеон им каза: „Победата, която извоювах, е нищо в сравнение с това, което ви се удаде. Вие знаете поговорката: ‘Баберките на Ефрем са по-добри от гроздобера на Авиезер.’ Бог предаде под ваша власт мадиамските князе Орив и Зив – това засенчва всичко, което аз можах да извърша.“ Щом им каза тези думи, негодуванието им срещу него се уталожи.

След това Гедеон дойде при Йордан, премина го – той и тристата мъже, които бяха заедно с него. Те бяха изтощени[b] от преследването. Затова той помоли жителите на град Сокхот: „Дайте няколко самуна хляб на тези мъже, които са заедно с мене, защото са гладни; аз преследвам мадиамските царе Зевей и Салман.“ Но първенците на Сокхот отговориха: „Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо трябва да даваме хляб на войската ти?“ Тогава Гедеон отправи заплаха: „Ето точно затова, когато Господ предаде Зевей и Салман под властта ми, аз ще накажа тялото ви с пустинни тръни и с бодили.“ Оттук Гедеон отиде във Фануил и помоли неговите жители за същото, но и фануилските жители му отговориха това, което отговориха жителите на Сокхот. Затова той заплаши фануилските жители: „Когато се завърна победоносно, ще разруша тази ваша крепост.“

10 А Зевей и Салман бяха се разположили на стан в Каркора заедно с войските си, наброяващи до петнадесет хиляди мъже – това беше всичко, което бе оцеляло от цялата войска на източните жители. Бяха паднали убити сто и двадесет хиляди мъже, въоръжени с мечове. 11 Гедеон потегли на поход по пътя на бедуините източно от Нова и Йогбега и разби мадиамския стан, докато в него царуваше безгрижие. 12 А Зевей и Салман побягнаха. Но Гедеон се втурна след тях и залови двамата мадиамски царе Зевей и Салман, а войската им унищожи напълно.

13 Тогава Гедеон, наследник на Йоас, когато се завръщаше от битката с мадиамците през възвишенията на Херес, 14 залови един младеж от сокхотските жители и го подложи на разпит. Заловеният младеж му написа имената на първенците и старейшините на Сокхот – седемдесет и седем мъже. 15 След това Гедеон дойде при сокхотските жители и каза: „Ето ви Зевей и Салман, за които ми се подиграхте с думите: ‘Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо да даваме хляб на твоите изморени хора?’“ 16 Взе пустинни тръни и бодили и наказа с тях градските старейшини, жители на Сокхот, а 17 крепостта на Фануил разруши и изби градските жители.

18 След това каза на Зевей и Салман: „Какви бяха тези мъже, които убихте на Тавор?“ Те отговориха: „Те приличаха на тебе – всеки изглеждаше като царски син.“ 19 „Те бяха мои братя, синове на собствената ми майка!“, викна Гедеон. „Жив ми Господ: ако бяхте запазили живота им, не бих ви убил.“ 20 Той заповяда на своя първороден син Йетер: „Стани, убий ги!“ Но младежът не изтегли меча си, уплаши се от това, тъй като беше още млад. 21 (AC)Тогава Зевей и Салман казаха: „Стани сам ти и го извърши. Какъвто е човекът, такава е и силата му.“ Гедеон стана и уби Зевей и Салман. Той взе за себе си златните огърлия, които висяха по шиите на камилите им като амулети.

22 Тогава израилтяните казаха на Гедеон: „Бъдете наши владетели – както ти, така и синът ти и внукът ти, понеже ти ни освободи от властта на мадиамците.“ 23 Гедеон им отговори: „Нито аз ще ви бъда владетел, нито моят син. Само Господ да ви ръководи.“ 24 (AD)След това той продължи: „Искам да ви помоля за нещо – всеки от вас да ми даде по обица от плячката си.“ А неприятелите имаха много златни обици, защото бяха измаилтяни. 25 Те отговориха: „На драго сърце ще дадем.“ Като постлаха една горна дреха, всеки хвърляше там по обица от плячката си. 26 Златните обици, които той измоли, тежаха хиляда и седемстотин златни сикли, освен малките огърлия, златните украшения за обици и пурпурните одежди, които носеха мадиамските царе, както и златните верижки по шиите на камилите им. 27 От това Гедеон направи ефод и го постави в родния си град Офра. Всички израилтяни започнаха да се покланят на този ефод, който беше провал за Гедеон и за цялото му семейство.

28 (AE)Така мадиамците бяха покорени от израилтяните и повече не вдигнаха глава, и докато Гедеон беше жив, тази страна имаше спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години. 29 Йероваал, син на Йоас, се прибра у дома си и заживя при своето семейство. 30 От Гедеон се родиха седемдесет синове, понеже имаше много жени. 31 (AF)Също и наложницата му, която живееше в Сихем, роди син и той го нарече Авимелех. 32 Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас в Офра, в областта на рода на Авиезер.

33 След като Гедеон умря, израилтяните отново започнаха да се покланят на вааловци и си поставиха за бог Ваал-Верит. 34 Израилтяните вече не си спомняха за Господа, своя Бог, Който ги беше освободил от властта на всичките им врагове наоколо, 35 нито изразиха благодарност на Йероваал, тоест на Гедеон, за всичките велики дела, които той беше извършил за Израил.

Авимелех – син на Гедеон

Авимелех, син на Йероваал, отиде в Сихем при ханаанските сродници на майка си и им заговори – на тях и на цялото семейство на майка си: „Обявете на всички сихемски жители: ‘Кое е по-добре за вас – да владеят над вас всичките седемдесет синове на Йероваал или над вас да владее само един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша плът и кръв’.“ Сродниците на майка му известиха на сихемските жители всички тези неща за него. Тогава сърцата на тези жители склониха към Авимелех, защото си казаха: „Той е наш брат.“ Тогава му дадоха седемдесет сикли сребро от храма на Ваал-Верит. С тях Авимелех нае хора безделници, които вървяха след него, готови на всичко. (AG)Той дойде в дома на баща си в Офра и изкла върху един камък братята си, седемдесетте синове на Йероваал. Само Йотам, най-малкият син на Йероваал, оцеля, защото се беше скрил. (AH)Тогава се събраха всички жители на Сихем и на Мило, отидоха при дъба, който се намира до Сихем, и помазаха за цар Авимелех.

За всичко това бе известено на Йотам. Тогава той отиде и застана на върха на планината Гаризим, и викна към тях с висок глас: „Чуйте ме, вие, сихемски жители, за да чуе и вас Бог! Някога дърветата тръгнали да си помажат цар и казали на маслината: ‘Стани ни цар.’ (AI)Но маслината отговорила: ‘Да престана ли да давам маслото си, чрез което отдават чест на богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?’ 10 Тогава дърветата казали на смокинята: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ 11 Смокинята им казала: ‘Да престана ли да давам сладост и хубав плод и да тръгна да началствам над дърветата?’ 12 След това дърветата казали на лозата: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ 13 (AJ)Лозата им отговорила: ‘Да престана ли да давам сок, който весели богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?’ 14 Накрая всички дървета казали на тръна: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ 15 А трънът казал на дърветата: ‘Ако наистина ме помазвате за цар над вас, тогава елате да си отдъхнете под сянката ми. Иначе огън ще излезе от тръна и ще изгори ливанските кедри.’

16 И така, вие постъпихте ли истински и справедливо, когато помазахте Авимелех за цар, постъпихте ли добре с Йероваал и рода му – според заслугите му ли постъпихте? 17 Баща ми воюва за вас, постави в опасност живота си и ви освободи от властта на мадиамците. 18 А вие сега сте въстанали против дома на баща ми и изклахте върху един камък седемдесетте му синове, и помазахте за цар над сихемските жители Авимелех, сина на робинята му, само защото е ваш съплеменник. 19 Ако днес постъпихте истински и справедливо с Йероваал и с рода му, тогава радвайте се на Авимелех и нека той да ви се радва. 20 (AK)Ако ли не – нека огън да излезе от Авимелех и да изгори всички вас, жителите на Сихем и на Мило; така също да излезе огън от жителите на Сихем и на Мило и да изгори Авимелех.“ 21 Когато Йотам свърши да говори, побягна от брат си Авимелех, отиде в Беер и остана да живее там.

22 Когато Авимелех беше цар на Израил в продължение на три години, 23 Бог изпрати дух на вражда между него и жителите на Сихем, така че те се настроиха против Авимелех. 24 Така наказанието за насилието, извършено над седемдесетте синове на Йероваал, застигна брат им Авимелех, който ги изкла, както и сихемските жители, които го подкрепиха да изколи братята си. 25 Сихемските жители поставиха по планинските върхове засади против него и обираха всеки, който минаваше край тях по пътя. За това беше съобщено на Авимелех.

26 В Сихем пристигна и Гаал, син на Евед, заедно с братята си. Те заминаха за Сихем и сихемските жители се довериха на него. 27 И като излязоха на полето, беряха гроздето си, тъпчеха го в линове, веселяха се и отиваха в дома на своя бог. Тук те ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелех. 28 (AL)Тогава Гаал, син на Евед, каза: „Кой е Авимелех и какво е Сихем, че да им слугуваме? Той е син на Йероваал, а Зевул е негов управител. По-добре служете на потомците на Емор, баща на Сихем, а на него защо да служим? 29 Защо не беше този народ под моя власт – аз бих прогонил Авимелех.“ На Авимелех бе наредено: „Свикай войската си и потегли на бой!“

30 Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, син на Евед, и се разгневи силно. 31 Той изпрати тайно пратеници при Авимелех да му кажат: „Гаал, син на Евед, заедно с братята си е дошъл в Сихем, и ето те настройват града против тебе. 32 Затова стани през нощта – ти и мъжете, които са с тебе, и постави засада по полето. 33 А сутринта, на изгрев слънце, стани рано и нападни града. А когато Гаал и мъжете, които са с него, тръгнат на бой срещу тебе, тогава постъпи с тях, както намериш за добре.“

34 Авимелех стана през нощта заедно с всички мъже, които бяха с него, и поставиха в засада четири дружини при Сихем. 35 Когато Гаал, син на Евед, тръгна на бой и застана при градските порти, Авимелех и мъжете, които бяха с него, излязоха от засадата. 36 Гаал, като видя хората, каза на Зевул: „Ето хора се спускат от върховете на планините.“ Зевул му отговори: „Сянката на планините ти се привижда като хора.“ 37 Гаал пак му каза: „Ето хора се спускат от височините и един отряд идва откъм дъба на вълшебниците.“ 38 А Зевул му заяви: „Къде е сега самохвалството ти, когато ти заявяваше: ‘Кой е Авимелех, че да му слугуваме?’ Ето това са онези мъже, които ти презираше; тръгни сега и се бий с тях.“ 39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и влезе в бой с Авимелех. 40 Авимелех започна да го преследва. Той успя да се спаси от него, но мнозина паднаха убити чак до самите градски порти. 41 Авимелех се върна в Арум и се спря там, а Зевул прогони Гаал и братята му от Сихем.

42 На другия ден мъжете на Сихем потеглиха към полето. Когато съобщиха това на Авимелех, 43 той взе своите хора, раздели ги на три отряда и ги постави в засада на полето. Когато видя, че хората са потеглили от града, нападна ги и ги изби. 44 Авимелех тръгна на бой заедно с отряда, който беше при него. Те застанаха при градските порти, а другите два отряда нападнаха всички, които бяха по полето, и ги избиха. 45 Авимелех се сражава с града през целия ден, превзе го, изби жителите му, разруши града и го посипа със сол.

46 (AM)Като чуха това, всички, които се намираха в крепостта на Сихем, отидоха в крепостта на капището на Ваал-Верит. 47 Известено беше на Авимелех, че там са се събрали всички, които бяха в крепостта на Сихем. 48 Тогава Авимелех отиде на планината Селмон, сам той и всички мъже, които бяха заедно с него. Авимелех взе със себе си брадва, насече вейки от дърветата, постави ги на плещите си и каза на своите хора, които бяха заедно с него: „Каквото видяхте, че направих – направете го веднага и вие като мене.“ 49 (AN)И така, всеки от неговите хора насече вейки, тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги при крепостта и с тях я изгориха. Загинаха всички, които бяха в крепостта на Сихем – около хиляда мъже и жени.

50 После Авимелех отиде в Тевец, обсади го и го превзе. 51 Сред града имаше здрава крепост. Там намериха убежище всички мъже и жени – всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на крепостта. 52 Авимелех дойде до крепостта, заобиколи я и се приближи до вратата на крепостта, за да я изгори с огън. 53 (AO)Тогава една жена хвърли воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа. 54 (AP)Авимелех веднага повика оръженосеца си и му заповяда: „Бързо изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: ‘Жена го уби.’“ Оръженосецът му го прободе и той умря. 55 Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, всички се разотидоха по родните си места. 56 (AQ)Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което той извърши на баща си, като уби седемдесетте си братя. 57 Бог също въздаде и на сихемските жители за всичките им злодеяния. Така ги постигна проклятието на Йотам, син на Йероваал.

Седми съдия – Тола

10 (AR)След Авимелех да спасява Израил беше въздигнат Тола, син на Туя, син на Додо, от Исахаровото племе. Той живееше в Шамир, на Ефремовата планина. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет и три години. След това той умря и беше погребан в Шамир.

Осми съдия – Яир

След него беше въздигнат Йаир от Галаад, който управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет и две години. (AS)Той имаше тридесет синове, които яздеха на тридесет осли, и те имаха в галаадската страна тридесет града, които и до днес се наричат Йаирови селища. След това Йаир умря и беше погребан в Камон.

Девети съдия – Йефтай

Израилтяните продължаваха да извършват лоши дела пред Господа и се покланяха на различни вааловци и астарти, както и на боговете на сирийци, сидонци, моавци, амонци и филистимци, а служението пред Господа изоставиха. Затова гневът на Господа се разпали против Израил и Той ги предаде под властта на филистимците и амонците. (AT)Оттогава те измъчваха и потискаха цели осемнадесет години всички израилтяни, които живееха оттатък Йордан в областта на аморейците, която се намира в Галаад. При това амонитците преминаха Йордан, за да воюват с Юдовото, Вениаминовото и Ефремовото племе. Тогава израилтяните бяха в голямо притеснение.

10 Затова израилтяните викнаха за помощ към Господа с думите: „Съгрешихме пред Тебе, Господи, защото оставихме Тебе, нашия Бог, и служихме на вааловци.“ 11 Господ отговори на израилтяните: „Ето досега ви освобождавах от египтяни, аморейци, амонци и филистимци. 12 Сидонци, амаликитци и моавци ви потискаха, а когато викнехте към Мене за помощ, Аз ви освобождавах от властта им, 13 но сега вие Ме изоставихте и започнахте да служите на други богове. Затова няма повече да ви освобождавам. 14 (AU)Отидете, викайте за помощ към боговете, които сте предпочели – нека те ви освободят в това време на притеснение.“ 15 Но израилтяните се съкрушиха пред Господа с думите: „Съгрешихме! Прави с нас всичко, което Ти справедливо си отредил, само ни освободи!“ 16 Така те отхвърлиха чуждите богове и започнаха отново да служат на Господа. Тогава Господ не можеше повече да понася страданията на Израил.

17 (AV)Амонците се събраха и се разположиха на стан в Галаад; също и израилтяните се събраха и се разположиха на стан в Масифа. 18 Вождовете от областта Галаад си казваха един на друг: „Който започне битка против амонците, той ще бъде владетел на всички галаадски жители.“

11 (AW)Йефтай от Галаад беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; баща му беше Галаад. (AX)Съпругата на Галаад му роди синове. Когато синовете на тази жена пораснаха, те прокудиха Йефтай с думите: „Ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.“ Така Йефтай побягна от братята си и заживя в страната Тов. При Йефтай се събраха безделници, които излизаха с него.

След известно време амонците потеглиха на война срещу Израил. По време на войната на амонците с израилтяните дойдоха старейшините от Галаад да доведат Йефтай от страната Тов. Те казаха на Йефтай: „Ела да ни станеш вожд, за да воюваме с амонците.“ Йефтай възрази на галаадските старейшини: „Вие ме намразихте и прокудихте от бащиния ми дом. Защо сте дошли при мене сега, когато сте изпаднали в беда?“ Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Затова дойдохме сега при тебе, за да тръгнеш заедно с нас и да воюваш с амонците, и ще станеш за нас вожд на всички галаадски жители.“ А Йефтай заяви на галаадските старейшини: „Ако ме върнете у дома, за да воювам с амонците, и ако Господ ги предаде в моя власт – наистина ли ще ви стана вожд?“ 10 Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Господ да бъде свидетел помежду ни, че ще изпълним казаното от тебе!“ 11 След това Йефтай тръгна заедно с галаадските старейшини и народът го издигна за свой вожд и предводител. Тогава Йефтай потвърди всичко това в светилището на Господа в Масифа.

12 Йефтай изпрати пратеници при амонския цар да му кажат: „Какво имаш с мене, че си дошъл при мене да воюваш в страната ми?“ 13 Амонският цар отговори чрез пратениците на Йефтай: „Когато Израил дойде от Египет, той заграби страната ми от Арнон до Явок и Йордан. Затова върни ми я по мирен начин.“ 14 След това Йефтай още веднъж изпрати пратеници при амонския цар 15 да му известят: „Така отсъжда Йефтай – Израил не е заграбвал Моавската страна, нито страната на амонците! 16 Защото когато Израил дойде от Египет, отиваше през пустинята към Червено море и беше дошъл в Кадес, 17 (AY)тогава израилтяните изпратиха пратеници при едомския цар да кажат: ‘Позволи ни да преминем през твоята земя.’ Но едомският цар не се съгласи. За същото помолихме и моавския цар, но и той не се съгласи; затова Израил остана в Кадес.

18 (AZ)Тогава те тръгнаха през пустинята, заобиколиха едомската страна и моавската страна и дойдоха до източната граница на моавската страна, като се разположиха на стан оттатък Арнон; но в моавските предели не навлязоха, защото Арнон е моавската граница.“ 19 (BA)След това израилтяните изпратиха пратеници при Сихон, аморейския цар, който управляваше в Есевон, и помолиха: „Позволи ни да минем през твоята страна на път за нашата страна.“ 20 Но Сихон не се съгласи да пропусне Израил през границите си. Затова Сихон събра всичките си мъже, разположи се на стан в Яац и започна да воюва с Израил. 21 Но Господ, Бог Израилев, предаде Сихон и всичките му мъже под властта на израилтяните. Те ги победиха. Така те превзеха цялата земя на аморейците, жителите на онази страна, като 22 завладяха всички области на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята до Йордан. 23 „А сега, след като Господ, Бог Израилев, прогони аморейците пред своя народ Израил, ти искаш да я оспорваш? 24 Не владееш ли ти това, което ти е дал твоят бог Хамос? А ние владеем всичко онова, което ни е дал като наследство Господ, нашият Бог. 25 (BB)Нима ти си по-добър от моавския цар Валак, син на Сепфор? Спорил ли е той с израилтяните, или воювал ли е някога против тях? 26 Израил живее вече триста години в Есевон и в подвластните му селища, в Ароер и в подвластните му селища, както и във всички градове, които са разположени край Арнон. А защо през това дълго време не сте ги завзели? 27 Що се отнася до мене, аз не съм ти сторил нищо лошо, но ти постъпваш несправедливо спрямо мене, като безпричинно започваш война. Господ Сам е Съдия – нека Той разреши спора между израилтяни и амонци!“ 28 Но амонският цар не се вслуша в посланието на Йефтай, което той изпрати до него. 29 Тогава Господният Дух въздейства мощно над Йефтай и той тръгна на поход през цялата област на Галаад и Манасия, през Масифа при Галаад, за да потегли оттук на бой срещу амонците.

Дъщерята на Йефтай като оброк пред Господа

30 Йефтай даде оброк пред Господа с думите: „Ако ти действително предадеш амонците под моя власт, 31 тогава този, който пръв излезе от вратата на къщата ми, за да ме посрещне при победоносното ми завръщане от битка с амонците, ще принадлежи на Господа, и аз ще го принеса в жертва всеизгаряне.“

32 Тогава Йефтай потегли към амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде под властта му. 33 Той им нанесе силно поражение, превзе цялата област от Ароер до Минит по посока на Авел-Карамим, завладя двадесет града. Така амонците бяха усмирени пред израилтяните.

34 (BC)А когато Йефтай се завръщаше към Масифа в дома си – ето собствената му дъщеря излезе да го посрещне, играейки хоро с песни в съпровод на цимбали. Тя му беше единствено дете – нямаше нито син, нито друга дъщеря. 35 (BD)Веднага щом Йефтай я видя, раздра дрехите си и викна: „Уви, дъще моя! Ти ме направи нещастен, ти ми докара беда! Със собствената си уста дадох обещание пред Господа и не мога да се отрека.“

36 Тя му отговори: „Татко мой! Щом си дал такова обещание пред Господа, тогава постъпи с мене според обета, който ти вече си обявил, тъй като Господ чрез тебе наложи възмездие на враговете ти – амонците!“ 37 След това тя продължи към баща си: „Само една молба ми удовлетвори: дай ми още два месеца време, за да отида да се изкача на планините и заедно с моите приятелки да оплача своето девство.“ 38 Той отговори: „Иди!“ И я пусна за два месеца. Тя отиде с приятелките си и оплаква своето девство в планините. 39 Когато минаха двата месеца, тя се завърна при своя баща. Тогава той извърши над нея оброка си, който бе обещал пред Господа. Тя обаче още не беше докосната от мъж. Оттук произлезе обичай у израилтяните – 40 девойките сред Израил всяка година да отиват в планините, за да възпяват и оплакват дъщерята на галаадеца Йефтай, по четири дена годишно.

Победи на Йефтай

12 (BE)Тогава мъжете от Ефремовото племе се събраха, потеглиха към Цафон и казаха на Йефтай: „Ти защо ходи да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние с огън ще изгорим къщата ти заедно с тебе.“ Йефтай им отговори: „Само аз и моят народ имахме голям спор с амонците. Аз ви повиках, но вие не ме освободихте от властта им. Като видях, че вие няма да ме освободите, изложих живота си на опасност и тръгнах на бой срещу амонците, и Господ ги предаде под моя власт. А сега защо сте дошли при мене днес – да започнете битка ли?“ Тогава Йефтай събра всички галаадски мъже и влезе в битка с Ефремовото племе. Галаадските мъже избиха ефремците. А ефремците бяха казали: „Вие сте бежанци от Ефремовото племе, а Галаад е посред Ефремовото и Манасиевото племе.“ (BF)Галаадците завзеха бродовете, водещи през Йордан към областта на Ефремовото племе. А когато някой от ефремските бегълци кажеше: „Позволете ми да премина“, тогава галаадските мъже му отговаряха: „Ти не си ли ефремец?“ Когато такъв кажеше: „Не“, (BG)те му нареждаха: „Кажи шиболет“, а той казваше: „Сиболет“, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава те го хващаха и заколваха при бродовете през Йордан. По онова време от ефремците паднаха убити четиридесет и две хиляди мъже.

Йефтай управляваше като съдия над Израил в продължение на шест години. След това галаадецът Йефтай умря и беше погребан в един от галаадските градове.

Десети съдия – Есевон

След него като съдия над Израил беше въздигнат Есевон от Витлеем. Той имаше тридесет синове и тридесет дъщери, които омъжи извън дома си, а взе отвън тридесет снахи за синовете си. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на седем години. 10 След това Есевон умря и беше погребан във Витлеем.

Единадесети съдия – Елон

11 (BH)След него като съдия над Израил беше въздигнат Елон от Завулоновото племе. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на десет години. 12 След това завулонецът Елон умря и беше погребан в Айалон, в областта на Завулоновото племе.

Дванадесети съдия – Авдон

13 След него като съдия над Израил беше въздигнат Авдон, син на пиратонеца Хилела. 14 (BI)Той имаше четиридесет синове и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет осела. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на осем години. 15 След това Авдон, син на Хилела от Пиратон, умря и беше погребан в Пиратон, в областта на Ефремовото племе, в Амаликовата планина.

Раждане на Самсон

13 Израилтяните продължаваха да извършват лоши дела пред Господа. Затова Господ ги предаде във властта на филистимците в продължение на четиридесет години.

(BJ)Имаше един човек от Цора, от Дановото племе, на име Маной. Неговата жена беше бездетна и не раждаше. Господен ангел се яви на тази жена и ѝ каза: „Ето ти си безплодна и не раждаш. Но ще заченеш и ще родиш син. Затова пази се, не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто. (BK)Защото ти ще заченеш и ще родиш син. Косата му никога не бива да бъде бръсната, понеже това дете още от рождението си ще бъде назорей, посветен на Бога. С него ще започне избавлението на Израил от филистимска власт.“

Тогава тази жена отиде в къщата си и каза на своя мъж: „Един Божий човек дойде при мене. Той изглеждаше като Божий ангел – тъй страховит. Аз не го попитах откъде е, нито пък той ми назова името си. Но той ми каза: ‘Ето ти ще заченеш и ще родиш син; затова не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто, понеже това дете още от рождението си до своята смърт ще бъде назорей, посветен на Бога.’“

Тогава Маной се помоли на Господа с думите: „Господи! Нека още веднъж дойде при нас този Божий човек, когото Ти си изпратил, и нека той ни научи какво да правим с детето, което ще се роди.“ Бог чу гласа на Маной и Божият ангел пак дойде при тази жена, когато тя се намираше на нивата, но мъжът ѝ Маной не беше с нея. 10 Тя бързо се затече да разкаже на мъжа си и му извести: „Ето яви ми се човекът, който онзи ден беше дошъл при мене.“ 11 Маной стана и последва жена си. Като дойде при онзи човек, той го попита: „Ти ли си човекът, който е говорил на жена ми?“ Ангелът отговори: „Да, аз съм!“ 12 А тогава Маной попита по-нататък: „Ако се изпълни възвестеното от тебе, как да постъпваме с това дете? Каквото трябва или не трябва да прави?“ 13 Господният ангел отговори на Маной: „Нека то се пази от всичко, за което говорих на твоята жена. 14 Нека не яде нищо, което лозата ражда; нека не пие вино и сикер, да не яде нищо нечисто и да спазва всичко, каквото ѝ заповядах.“

15 След това Маной каза на Господния ангел: „Иска ни се да те задържим, за да ти сготвим яре.“ 16 Господният ангел отговори на Маной: „Дори и да ме задържиш, аз няма да ям от твоя хляб. А ако искаш да приготвиш жертва всеизгаряне пред Господа, принеси я.“ Маной така и не разбра, че това е Господен ангел. 17 (BL)Затова Маной попита Господния ангел: „Как ти е името? Ние искаме да те възвеличим с благодарност, когато се сбъдне възвестеното от тебе.“ 18 Господният ангел му отговори: „Защо питаш за името ми? То е изпълнено с тайнственост.“

19 Тогава Маной взе ярето и хлебния принос и ги принесе върху един камък като жертва пред Господа, Който извършва тайнствени неща пред погледите на Маной и жена му. 20 (BM)Когато пламъкът се издигна от жертвеника към небето, Господният ангел се издигна сред пламъка на жертвеника пред погледите на Маной и жена му и те паднаха по лице на земята. 21 Оттук нататък Господният ангел повече не се яви на Маной и на жена му. Тогава Маной разбра, че това е бил ангел от Господа. 22 (BN)Затова Маной каза на жена си: „Сигурно ще умрем, понеже видяхме Бога.“ 23 Жена му отговори: „Ако Господ искаше да ни умъртви, нямаше да приеме жертва всеизгаряне и хлебен принос от ръцете ни, нито би показал пред нас всичко това и не би ни възвестил всичко това сега.“

24 (BO)Тази жена роди син и го нарече с името Самсон. Детето растеше и Господ го благославяше. 25 (BP)Когато Самсон беше в Дановия стан, между Цора и Естаол, тогава Господният Дух започна да действа мощно чрез него.

Женитба на Самсон

14 Когато веднъж Самсон пристигна в Тимна, тук той видя между филистимките една девойка. (BQ)Когато се завърна, той разказа на баща си и на майка си следното: „В Тимна между филистимките видях една девойка. Вземете ми я за жена.“ Но баща му а и майка му отговориха: „Между дъщерите на твоите съплеменници и сред целия ни народ няма ли девойка за твоя жена, че отиваш да вземаш жена от необрязаните филистимци?“ А Самсон отговори на баща си: „Не, вземи ми само тази, понеже тя ми харесва.“ Баща му и майка му обаче не знаеха, че това е предвидено от Господа и че Той търси повод да се потегли на поход срещу филистимците. А тъкмо тогава филистимците владееха над Израил.

След това Самсон отиде заедно с баща си и майка си в Тимна и когато стигнаха до лозята на Тимна, ето един млад лъв се спусна с рев насреща му. Тогава Господният Дух въздейства мощно над него и той с голи ръце разкъса лъва, както се разкъсва яре на трапеза. Но той не разказа на баща си и майка си за това, което беше извършил. След това отиде и говори с девойката и тя се хареса на Самсон. След няколко дни той пак отиде в Тимна, за да я вземе за жена. Пътьом се отби, за да види мъртвия лъв. Но ето – рой пчели и мед в трупната мърша на лъва. Той събра меда в ръцете си, тръгна и яде по пътя. А когато се завърна при баща си и майка си, даде и на тях. Също и те ядоха. Но той не им каза, че беше взел този мед от трупната мърша на лъва.

10 Неговият баща дойде в Тимна при тази девойка. Там Самсон даде гощавка[c], както е обичай при младоженците. 11 Когато го видяха да идва, жителите на Тимна избраха тридесет брачни другари, които да празнуват заедно с него. 12 (BR)Самсон им каза: „Ще ви задам една гатанка. Ако можете да ми я отгатнете и точно я разгадаете през седемте дена на гощавката, ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет празнични дрехи. 13 Но ако не можете да я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет празнични дрехи.“ Те му отговориха: „Задай гатанката си да я чуем.“ 14 Той заговори:

„Ястие дойде от такъв, който яде;
сладост – от такъв, който е силен.“

В продължение на три дена никой не можа да отгатне гатанката. 15 (BS)На седмия ден брачните другари казаха на Самсоновата жена: „Уговори мъжа си, да ни отгатне гатанката. Иначе с огън ще изгорим тебе и бащиния ти дом. Затова ли ни поканихте, за да ни оберете?“ 16 И така, жената на Самсон заплака пред него и занарежда: „Ти ме мразиш и не ме обичаш. Ти зададе гатанка на сънародниците ми, а и на мене не я отгатваш.“ Той ѝ отговори: „На баща си и майка си не съм я отгатнал, та на тебе ли ще я отгатна?“ 17 Но тя седем дена плака пред него, докато продължаваше гощавката им. Накрая на седмия ден той я отгатна пред нея, понеже не го оставяше на мира. А тя отгатна гатанката на своите сънародници. 18 И на седмия ден преди залез слънце те му казаха: „Какво е по-сладко от мед, какво е по-силно от лъв?“ Той им възрази: „Да не бяхте орали с моята телица, никога нямаше да отгатнете гатанката ми.“

19 След това Господният Дух въздейства мощно над него и той отиде в Аскалон, където уби тридесет мъже, смъкна от тях облеклата им и даде дрехите им на онези, които бяха отгатнали гатанката. Тогава той, силно разгневен, се завърна в къщата на баща си. 20 А жената на Самсон беше омъжена за неговия приятел, който му беше станал сватбен другар.

Отмъщение на Самсон над филистимците

15 След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като донесе едно яре, и каза на баща ѝ: „Ще вляза в стаята при жена си.“ Но баща ѝ не му позволи да влезе. Той каза: „Аз наистина помислих, че ти е омръзнало от нея и я дадох на приятеля ти! Ето по-малката сестра е по-хубава от нея – нека тя бъде твоя вместо нея.“ Но Самсон каза пред всички: „Сега ще бъда свободен от вина пред филистимците, ако им причиня нещо лошо.“ Тогава Самсон отиде и налови триста лисици, взе факли, свърза опашка с опашка и привърза по една факла между две опашки. След това запали факлите и пусна лисиците из житните ниви на филистимците. Така той изгори и снопи, и непожънато жито, както и лозя и маслинови градини. Когато филистимците попитаха: „Кой направи това?“, отговориха: „Самсон, зетят на тимненеца, понеже той отнел жена му и я дал на приятеля му.“ Тогава филистимците отидоха и изгориха с огън нея и баща ѝ. Самсон им каза: „Щом постъпвате така, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще престана.“ Със силни удари той им изпотроши пищялите и бедрата. След това се завърна в скалната пещера при Етам и заживя там.

Тогава филистимците потеглиха за битка, разположиха стан в Юдея и се разпростряха чак до Лехи. 10 Юдеите ги попитаха: „Защо сте тръгнали против нас?“ Те отговориха: „Дойдохме да вържем Самсон, за да постъпим с него така, както той постъпи с нас.“ 11 Затова три хиляди юдеи отидоха в скалната пещера при Етам и казаха на Самсон: „Не знаеш ли, че филистимците владеят над нас? Какво ни докара?“ Той им отговори: „Както те постъпиха с мене, така постъпих и аз с тях.“ 12 Тогава те му казаха: „Дошли сме да те свържем, за да те предадем под властта на филистимците.“ А Самсон настоя пред тях: „Закълнете ми се, че няма да ме убиете.“