Bible in 90 Days

¹³ А те се уговориха с него: Ние само ще те вържем и ще те предадем на тях; но в никакъв случай няма да те убием. И така, вързаха Самсон с две нови въжета и го изведоха от скалата.

^14 (A)Когато стигнаха в Лехий, филистимците го посрещнаха с викове. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата на ръцете му станаха като прегорял лен и връзките му паднаха от ръцете му.

^15 (B)И Самсон намери една челюст на осел, още прясна, протегна ръката си, взе я и уби с нея хиляда мъже.

¹⁶ Тогава Самсон каза:

¹⁷ И като спря да говори, хвърли челюстта от ръката си. Затова онова място бе наречено Рамат-Лехий^[a].

^18 (C)След това той много ожадня; и извика към Господа: Ти даде чрез ръцете на слугата Си това голямо избавление. Сега да умра от жажда ли и да падна в ръката на необрязаните?

^19 (D)Но Бог разтвори процепа, който е в Лехий, и от него потече вода. След като пи, духът му се съвзе и Самсон се съживи. Затова той нарече мястото, което е Лехий, Енакоре^[b], както се нарича и до днес.

^20 (E)И той беше двадесет години съдия над Израил през времето на филистимското господство.

Самсон и Далила

16 След това Самсон отиде в Газа. Там видя една блудница и влезе при нея.

^2 (F)И съобщиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И те обикаляха и цяла нощ го причакваха при градската порта; и се спотайваха цяла нощ с надежда, преди да съмне, да го убият.

³ А Самсон спа до среднощ; и след като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта с двата стълба и ги изкърти заедно с лоста, вдигна ги на рамената си и ги занесе на върха на хълма, който е срещу Хеврон.

⁴ След това залюби една жена в долината Сорик на име Далила.

^5 (G)Филистимските началници отидоха при нея и ѝ казаха: Придумай го и разбери в какво се състои огромната му сила и как можем да му надвием, и да го вържем, за да го усмирим. А ние ще ти дадем по хиляда и сто сребърника всеки.

⁶ И така, Далила каза на Самсон: Кажи ми в какво се състои голямата ти сила и с какво трябва да те вържат, за да те победят.

⁷ Самсон ѝ отговори: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек.

⁸ Тогава филистимските началници ѝ донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали; и тя го върза с тях.

⁹ (В това време имаше в спалнята ѝ имаше скрити хора.) И тя каза на Самсон: Филистимците те нападат, Самсоне! А той скъса тетивите, както се къса връв от кълчища, когато се допре^[c] до огън. И не можаха да узнаят колко беше силата му.

¹⁰ След това Далила каза на Самсон: Ти се подигра с мен и ме излъга. Сега ми кажи с какво трябва да те вържат.

¹¹ А той отговори: Ако ме вържат здраво с нови, неупотребявани въжета, тогава ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек.

¹² И така, Далила намери нови въжета, върза го с тях и му каза: Филистимците те нападат, Самсоне! (И имаше скрити хора, причакващи в спалнята ѝ). А Самсон ги скъса от ръцете си като нишка.

¹³ Тогава Далила каза на Самсон: Непрекъснато ми се подиграваш и ме лъжеш. Кажи ми с какво трябва да те вържат. А той отговори: Трябва да втъчеш седемте плитки на главата ми в тъканта, която тъчеш.

¹⁴ И тя ги втъка и заклини стана; тогава му каза: Филистимците те нападат, Самсоне! А той се събуди от съня си и изтръгна клина на стана заедно с тъканта.

^15 (H)Тогава Далила му каза: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мен? Ето, три пъти ти ме излъга и не ми разкри в какво се състои огромната ти сила.

¹⁶ И понеже му досаждаше всеки ден с думите си и толкова настояваше пред него, на края душата му се отегчи до смърт.

^17 (I)Тогава той ѝ откри цялото си сърце: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм назорей на Бога още от утробата на майка си. Ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мен и ще отслабна, ще стана като всеки друг човек.

Пленяването на Самсон

¹⁸ Щом Далила видя, че Самсон ѝ разкри всичко, прати да повикат филистимските началници и им каза: Елате още веднъж, защото той ми разкри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея и ѝ донесоха парите.

^19 (J)И тя приспа Самсон на коленете си, повика човек да обръсне седемте плитки на главата му; и след това започна да го оскърбява. И силата му се оттегли от него.

^20 (K)Тогава тя каза: Филистимците те нападат, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза, както друг път, и ще се отърва. Той обаче не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него.

²¹ Така филистимците го хванаха, избодоха очите му и като го отведоха в Газа, го оковаха с медни вериги. И той мелеше в тъмницата.

²² Но космите на главата му започнаха пак да растат след бръсненето.

Отмъщението и смъртта на Самсон

²³ Филистимските началници се събраха, за да принесат голяма жертва на бога си Дагон и да се повеселят, защото си казаха: Нашият бог предаде в ръцете ни неприятеля ни Самсон.

^24 (L)Когато народът видя Самсон, всички хвалеха бога си: Нашият бог предаде в ръцете ни неприятеля ни, опустошителя на земята ни, който е убил мнозина от нас.

^25 (M)И когато се развеселиха сърцата им, предложиха: Повикайте Самсон, нека се подиграем^[d] с него. И така, доведоха Самсон от тъмницата и той стана за присмех пред тях. След това го поставиха между колоните на къщата.

²⁶ Тогава Самсон каза на момченцето, което го водеше: Заведи ме да напипам колоните, на които се крепи къщата, за да се подпра на тях.

^27 (N)А къщата беше пълна с мъже и жени. Там бяха всички филистимски началници и на покрива имаше около три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсон, който се беше превърнал в посмешище.

^28 (O)Тогава Самсон извика към Господа: Господи Йехова, спомни си за мен и ме подкрепи само още веднъж, Боже, за да отмъстя на филистимците поне за двете си очи.

²⁹ След това Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше къщата, опря се на тях – на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата.

³⁰ И каза: Нека умра с филистимците. След това наблегна с всичката си сила и къщата падна върху началниците и върху целия народ, който беше в нея. Така умрелите, които Самсон уби при смъртта си, бяха повече от онези, които беше убил през живота си.

^31 (P)Братята му и целият му бащин дом дойдоха и като взеха тялото му, занесоха го и го погребаха в гроба на баща му Маное, между Сарая и Естаол. И Самсон беше съдия над Израил за двадесет години.

ВРЕМЕ НА ГРАЖДАНСКИ И РЕЛИГИОЗЕН СМУТ

Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан

17 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

^2 (Q)Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от Господа.

^3 (R)И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на Господа за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.

^4 (S)Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.

^5 (T)Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.

^6 (U)По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.

^7 (V)Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.

⁸ Този момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

⁹ Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.

^10 (W)Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.

¹¹ И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.

^12 (X)Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

¹³ Тогава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.

18 ^(Y)По онова време в Израил нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израилевите племена.

^2 (Z)И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха.

³ Когато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук?

^4 (AA)А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник.

^5 (AB)Те му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели.

^6 (AC)А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред Господа.

^7 (AD)Тогава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого.

^8 (AE)И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви?

^9 (AF)А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме – земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте.

^10 (AG)Като стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни).

¹¹ И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой.

^12 (AH)По пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан^[e], както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим.

^13 (AI)И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща.

^14 (AJ)Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите.

¹⁵ И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха.

^16 (AK)А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата.

^17 (AL)Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой.

¹⁸ И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?

^19 (AM)А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил?

²⁰ Тогава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.

²¹ Те се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.

²² Когато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.

²³ И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?

²⁴ А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?

²⁵ А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.

²⁶ И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.

^27 (AN)И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън.

^28 (AO)И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него.

^29 (AP)И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израил; а преди това името на града беше Лаис.

^30 (AQ)Тогава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей – той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята^[f] беше превзета.

^31 (AR)Така те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.

Левитът и опозорената му наложница

19 ^(AS)В онези дни, когато в Израил нямаше цар, имаше един левит, който живееше на отсрещната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдейски.

² Но наложницата му блудства̀ против него и си отиде в бащината си къща във Витлеем Юдейски, където остана четири месеца.

³ Мъжът ѝ тръгна и отиде след нея, за да ѝ говори с добро и да я върне, като взе със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.

⁴ Тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и човекът преседя с него три дни; и ядеха и пиеха, и нощуваха там.

^5 (AT)На четвъртия ден, като станаха рано, той тръгна да си върви; но бащата на младата жена каза на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си вървиш.

⁶ И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно. След това бащата на младата жена каза на мъжа: Съгласи се, моля те, да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.

⁷ Човекът обаче искаше да си тръгне; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.

⁸ А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха, докато превали денят, като ядоха двамата.

⁹ После, когато човекът стана да си върви – заедно с наложницата му и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, каза: Ето, сега денят преваля към вечер. Пренощувайте, моля ви. Ето, денят е на свършване! Пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.

^10 (AU)Но човекът не се съгласи да остане, а, като стана, тръгна и стигна до Евус (който е Йерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

^11 (AV)Когато се приближиха до Евус, денят беше превалил; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусите, за да пренощуваме там.

^12 (AW)Но господарят му отговори: Няма да се отбиваме в град на чужденци, където няма израилтяни, а ще продължим за Гавая.

^13 (AX)Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

¹⁴ И така, те продължиха и вървяха; а залезът на слънцето ги завари близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.

^15 (AY)Там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая. И когато влязоха, седнаха край градската улица, защото никой още не ги беше прибрал в къщата си, за да пренощуват.

^16 (AZ)И стана така, че един старец се прибираше вечерта от работата си на полето. Този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше преселник в Гавая, а местните хора бяха Вениаминови синове.

¹⁷ И като погледна и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идваш?

^18 (BA)А той му отговори: Ние преминаваме от Витлеем Юдейски към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдейски и сега отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си.

¹⁹ А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти. Нямаме нужда от нищо.

^20 (BB)Тогава старецът каза: Бъди спокоен; за всичките ти нужди нека се погрижа аз; само не пренощувай на улицата.

^21 (BC)И така, той го покани в къщата си и даде зоб на ослите; а те си измиха краката и ядоха и пиха.

^22 (BD)Докато веселяха сърцата си, група мъже от града, развратници, наобиколиха къщата, блъскаха по вратата и викаха на стареца домакин: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го обезчестим.

^23 (BE)А домакинът излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Не правете това зло; тъй като този човек е мой гост^[g], не вършете такова безумие!

^24 (BF)Ето, дъщеря ми е девица и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги и направете с тях каквото искате; но на този човек не правете такова безумно дело.

^25 (BG)Но мъжете не искаха да го послушат. Затова старецът взе наложницата му и я изведе вън. И те лежаха с нея и я обезчестяваха цялата нощ чак до сутринта, а като се зазори, я пуснаха.

²⁶ И така, призори жената дойде и падна при вратата на къщата на стареца, където беше отседнал господарят ѝ, и там остана до съмване.

²⁷ На сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да продължи пътя си, и видя, че наложницата му беше паднала при вратата на къщата с ръцете си на прага.

^28 (BH)Той ѝ каза: Стани да вървим. Но отговор нямаше. Тя беше мъртва. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и се прибра у дома си.

^29 (BI)А като дойде вкъщи, взе меч, хвана тялото на наложницата си и го разсече част по част^[h] на дванадесет части, и ги прати до всичките предели на Израил.

^30 (BJ)И всички, които видяха това, си казваха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, когато израилтяните излязоха от Египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и дайте мнението си.

Война между Израил и Вениаминовото племе

20 ^(BK)Тогава всички израилтяни излязоха. Цялото общество от Дан до Вирсавее заедно с Галаадската земя се събра като един човек пред Господа в Масфа.

^2 (BL)И хора от всички краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пехотинци, които носеха меч, се присъединиха към събранието на Божия народ.

³ И Вениаминовите синове чуха, че израилтяните отишли в Масфа. Израилтяните казаха: Разкажете ни как стана това зло.

^4 (BM)Левитът, мъжът на убитата жена, им отговори: Отбих се в Гавая Вениаминова заедно с наложницата ми, за да пренощуваме.

^5 (BN)А гавайските мъже ме нападнаха и през нощта обиколиха къщата, в която бях. Мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха и тя умря.

^6 (BO)Затова взех тялото на наложницата си, разсякох го и го изпратих по всички предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израил.

^7 (BP)Гледайте, вие, израилтяните, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си.

⁸ Тогава целият народ в пълно единомислие каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито някой от нас ще се върне в къщата си,

⁹ а ето какво ще направим на Гавая – ще отидем против нея по жребий;

¹⁰ и ще вземем по десет мъже на сто от всички Израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на народа. Като стигнат в Гавая Вениаминова, да сторят с тях според всичкото безумие, което те извършиха в Израил.

¹¹ И така, против града се събраха всички Израилеви мъже, обединени като един човек.

^12 (BQ)Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което е било извършено при вас?

^13 (BR)Сега предайте хората, онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израил. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си, израилтяните.

¹⁴ Вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.

¹⁵ И в онзи ден Вениаминовите синове, които бяха излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които носеха меч, без жителите на Гавая, които отделно бяха седемстотин отбрани мъже.

^16 (BS)Между целия този народ имаше седемстотин отбрани мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни с точност до косъм и всеки път да улучват.

¹⁷ А без Вениамин Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които носеха меч. Всички те бяха военни мъже.

^18 (BT)Тогава израилтяните тръгнаха, излязоха при Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас пръв да излезе на бой против Вениаминовите синове? А Господ каза: Юда да излезе пръв.

¹⁹ И така, на сутринта израилтяните станаха и разположиха стан против Гавая.

²⁰ Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамин и се опълчиха против тях в Гавая.

^21 (BU)А Вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил.

²² Но народът, Израилевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден.

^23 (BV)Защото израилтяните бяха застанали и бяха плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Влезте в бой против тях.

^24 (BW)И така, на втория ден израилтяните се приближиха до Вениаминовите синове.

²⁵ А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички те носеха меч.

^26 (BX)Тогава всички израилтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред Господа.

^27 (BY)После израилтяните се допитаха до Господа (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там

^28 (BZ)и Финеес, син на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни) и запитаха: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин или да престанем? И Господ отговори: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

^29 (CA)Тогава Израил постави засада около Гавая.

³⁰ И на третия ден израилтяните излязоха против Вениаминовите синове и се опълчиха против Гавая, както предишните дни.

³¹ А Вениаминовите синове излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както в предишните дни, да поразяват хората по пътищата (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израил.

³² Затова Вениаминовите синове си помислиха: Те падат пред нас, както преди това. А израилтяните си казаха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

³³ Тогава всички Израилеви мъже станаха от мястото си и се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израил изскочи от прикритието си, от Гавайската ливада.

^34 (CB)И връхлетяха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от целия Израил и битката ставаше ожесточена; но Вениаминовите синове не подозираха, че бедата ги застигаше.

³⁵ Защото Господ порази Вениамин пред Израил; в онзи ден израилтяните погубиха от Вениаминовите синове двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всичките носеха меч.

^36 (CC)И Вениаминовите синове видяха, че бяха поразени. Защото Израилевите мъже отстъпиха пред Вениаминовите синове, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

^37 (CD)Тогава засадата връхлетя върху Гавая, след като бяха изчакали, и поразиха целия град с острието на меча.

³⁸ А Израилевите мъже бяха определили знак с воините, които бяха в засадата – да се издигне от града голям стълб дим.

³⁹ И когато израилтяните отстъпваха в битката, Вениамин започна да поразява и изби от тях около тридесет мъже, защото си казваха: Наистина те падат пред нас, както при първата битка.

^40 (CE)Но когато облакът почна да се издига от града под формата на димен стълб, Вениаминовите синове погледнаха назад и видяха, че от целия град се издигаше дим към небето.

⁴¹ Тогава Израилевите мъже се върнаха; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото разбраха, че бедата ги постигна.

⁴² Затова се обърнаха да бягат пред Израилевите мъже към пътя за пустинята, но битката ги притисна. Израилтяните погубваха пред градовете онези, които излизаха от тях.

⁴³ Те обградиха Вениаминовите синове, гониха ги и ги тъпкаха без съпротива до Гавая на изток.

⁴⁴ От Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже – всичките храбри мъже.

^45 (CF)И така, те се обърнаха и побегнаха към пустинята в канарата Римон. А израилтяните застигнаха изоставащи от тях по пътищата – пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха още две хиляди мъже.

⁴⁶ Така всички, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които носеха меч – всичките храбри мъже.

^47 (CG)А шестстотин мъже побегнаха към пустинята, в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.

⁴⁸ А Израилевите мъже се нахвърлиха върху Вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча – както жителите на градовете, така и добитъка, и всичко, което се намираше там; и опожариха всички градове, които намираха.

Запазване на Вениаминовото племе

21 ^(CH)А Израилевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

^2 (CI)Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.

³ И казаха: Защо Господи, Боже на Израил, стана това в Израил и днес едно племе липсва от Израил?

^4 (CJ)А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.

^5 (CK)Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не се присъедини към събранието при Господа? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.

⁶ И израилтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израил.

⁷ Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си?

^8 (CL)Затова си казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.

⁹ Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.

^10 (CM)Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.

^11 (CN)И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.

^12 (CO)А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.

^13 (CP)Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.

¹⁴ И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.

^15 (CQ)И народът се смили над Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.

¹⁶ Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?

¹⁷ И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израил.

^18 (CR)Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.

¹⁹ Затова, тъй като всяка година става празник на Господа в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,

²⁰ заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята

^21 (CS)и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.

²² А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.

^23 (CT)И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.

²⁴ Тогава израилтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.

^25 (CU)В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.

Ноемин и Рут – връщане във Витлеем

1 ^(CV)В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя.

^2 (CW)Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там.

³ Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.

⁴ И синовете ѝ си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години.

⁵ След това Маалон и Хелеон умряха – и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина.

^6 (CX)След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил народа Си и му дал хляб.

⁷ И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя,

^8 (CY)Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене.

^9 (CZ)Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно.

¹⁰ След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ.

^11 (DA)Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

¹² Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,

^13 (DB)вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото Господнята ръка се е простряла против мен.

^14 (DC)А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея.

^15 (DD)Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея.

^16 (DE)А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог.

^17 (DF)Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи Господ, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе.

^18 (DG)Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава.

^19 (DH)И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е?

²⁰ А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин^[i], наричайте ме Мара^[j], защото Всесилният много ме огорчи.

^21 (DI)Задоволена с всичко излязох, а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като Господ ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие?

^22 (DJ)Така се върнаха Ноемин и снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.

Рут на нивата на Вооз

2 ^(DK)А Ноемин имаше един сродник на мъжа си, заможен човек от рода на Елимелех на име Вооз.

^2 (DL)И моавката Рут каза на Ноемин: Ще отида на нивата да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. Ноемин ѝ отвърна: Иди, дъще моя.

³ Рут отиде и започна да събира класове в нивата след жътварите. И стана така, че тя попадна на нивата, която принадлежеше на Вооз, човек от рода на Елимелех.

^4 (DM)И така, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: Господ с вас! Те му отговориха: Господ да те благослови!

⁵ Тогава Вооз каза на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тази млада жена?

^6 (DN)И слугата, настойникът на жътварите, му отговори: Тази млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя.

⁷ Дойде и ни помоли: Моля ви, позволете ми да бера и да събирам класове между снопите след жътварите. И така, тя се присъедини и остана тук от сутринта до сега с изключение на малка почивка вкъщи.

⁸ Тогава Вооз каза на Рут: Чуй ме, дъще моя! Не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани при слугините ми.

⁹ Наблюдавай на коя нива ще отидат да жънат и ходи след тях. Аз съм наредил на жътварите да не те закачат; и когато си жадна, иди при съдовете и пий от водата, която работниците са донесли.

^10 (DO)Рут падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих твоето благоволение, за да ме приемеш, въпреки че съм чужденка?

^11 (DP)А Вооз ѝ отговори: Разказаха ми всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла между народ, който по-рано не си познавала.

^12 (DQ)Господ да ти отплати за направеното добро и пълна награда да ти се даде от Господа, Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.

^13 (DR)Тогава Рут каза: Нека да продължава твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже се отнесе благосклонно към слугинята си, въпреки че не съм една от твоите слугини.

^14 (DS)Когато стана време за ядене, Вооз каза на Рут: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И така, тя седна до жътварите; Вооз ѝ подаде печена питка. И Рут яде, насити се и ѝ остана от питката.

¹⁵ А като стана да събира класове, Вооз заповяда на жътварите си: Между снопите нека събира класове; не я мъмрете!

¹⁶ Дори изваждайте по нещо за нея от ръкойките и го оставяйте. Не ѝ забранявайте да го събира.

¹⁷ И така, Рут продължи да събира класове в нивата до вечерта. След това очука събраното и то беше около една ефа ечемик.

^18 (DT)Тя взе ечемика и влезе в града. Свекърва ѝ видя колко класове беше събрала; Рут извади и ѝ даде храната, която беше останала, след като се беше наситила.

^19 (DU)Свекърва ѝ каза: Къде събира днес класове? Къде работѝ? Благословен да бъде онзи, който те е приел. Рут обясни на свекърва си на чия нива беше работила: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз.

^20 (DV)Ноемин каза на снаха си: Благословен да бъде от Господа онзи, който не лиши от милостта си нито живите, нито умрелите. После добави: Този човек е от нашия род, наш близък сродник.

²¹ Рут, моавката, отговори: При това Вооз ми каза: Не се отделяй от работниците ми, докато не свърши цялата жътва.

²² Тогава Ноемин каза на снаха си: Добре е, дъще моя, че ще излизаш с неговите слугини, иначе може някой да те оскърби, ако отидеш на друга нива.

²³ И така, Рут се присъедини към слугините на Вооз, за да бере класове, докато свърши ечемичната и пшеничната жътва. И Рут живееше със свекърва си.

Решението на Вооз да се ожени за Рут

3 ^(DW)След време свекърва ѝ Ноемин ѝ каза: Дъще моя, не е ли правилно да потърся дом за тебе, за да благоденстваш?

^2 (DX)Вооз, с чиито слугини ти работи, е наш роднина. Тази нощ той вее ечемика на хармана.

^3 (DY)И така, умий се, намажи се, премени се и иди на хармана; но не се показвай на Вооз, докато не свърши да яде и пие.

⁴ И като си ляга, забележи мястото, където ще легне, и иди, повдигни завивката откъм краката му и легни; и той ще ти каже какво трябва да направиш.

⁵ А тя отговори: Всичко, което ми казваш, ще сторя.

⁶ И така, Рут отиде на хармана и изпълни всичко, което ѝ беше заръчала свекърва ѝ.

^7 (DZ)След като Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик. Тогава Рут дойде тихо, повдигна завивката от краката му и легна при него.

⁸ Посред нощ Вооз се стресна и се обърна; и видя, че една жена лежеше до краката му.

^9 (EA)Той каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; и така, простри дрехата си над слугинята си, защото си ми близък сродник.

^10 (EB)А той каза: Благословена да си от Господа, дъще. Това последно добро дело, което извърши, е по-голямо от предишното, понеже не отиде да търсиш млади мъже, независимо бедни или богати.

^11 (EC)И сега, дъще, не бой се! Аз ще направя за тебе всичко, което искаш; защото всички домове от рода ми знаят, че си добродетелна жена.

^12 (ED)Вярно е, че аз съм близък сродник; има обаче друг сродник, по-близък от мен.

^13 (EE)Остани тази нощ и утре; ако той иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава, заклевам се в живота на Господа, аз ще изпълня тази длъжност към тебе. Пренощувай тук.

^14 (EF)И така, Рут лежа при краката му до сутринта, а после стана, преди да може човек да разпознава човека, защото Вооз ѝ заръча: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана.

¹⁵ Каза още: Свали наметалото, което е върху теб, и го дръж. И докато тя го държеше, Вооз премери шест мери ечемик и го натовари на нея; и тя си отиде в града.

¹⁶ Като стигна при свекърва си, тя я попита: Какво стана, дъще моя? И Рут ѝ разказа всичко, което беше направил човекът.

¹⁷ Каза още: Даде ми тези шест мери ечемик, като каза: Не се връщай празна при свекърва си.

^18 (EG)А Ноемин ѝ отговори: Почакай, дъще моя, докато видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не довърши делото още днес.

Женитбата на Вооз и Рут

4 ^(EH)Вооз се изкачи на портата и седна там. И ето, мина близкият сродник, за когото Вооз беше говорил. Вооз му каза: Господине, свърни, седни тук. И той свърна и седна.

^2 (EI)Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и им каза: Седнете тук. И те седнаха.

³ След това каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брат ни Елимелех,

^4 (EJ)и аз реших да ти известя и да ти предложа: Купи го в присъствието на седящите тук, пред старейшините на народа ми. Ако искаш да го откупиш като сродник, откупи го. Но ако не искаш да го откупиш, кажи ми, за да зная, защото освен тебе няма друг, който да го откупи като сродник; и аз съм следващият. И той отговори: Аз ще го откупя.

^5 (EK)И Вооз каза: В деня, когато купиш нивата от Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на починалия, за да възстановиш името му над наследството му.

^6 (EL)Тогава сродникът каза: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да навредя на собственото си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя нивата.

^7 (EM)А по онова време, за да се потвърди всяко дело по откупуване и размяна в Израил, ето какъв беше обичаят: човекът събуваше обувката си и я даваше на другия; и това служеше за свидетелство в Израил.

⁸ Затова сродникът, като каза на Вооз: Купи го ти за себе си, си събу обувката.

⁹ Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: Днес сте свидетели, че купувам от Ноемин всичко, което беше на Елимелех, и всичко, което беше на Хелеон и Маалон.

^10 (EN)А също и моавката Рут, жената на Маалон, получих за жена, за да възстановя името на починалия над наследството му, за да не се изличи името на починалия изсред братята му и в града, в който е живял. Вие сте свидетели днес.

^11 (EO)И целият народ, който беше при портата, заедно със старейшините казаха: Свидетели сме. Господ да даде на жената, която влиза в дома ти, да е като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом. Да станеш силен в Ефрат и да бъдеш известен във Витлеем;

^12 (EP)от потомството, което Господ ще ти даде от тази млада жена, нека домът ти бъде като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда.

Вооз и неговото потомство

^13 (EQ)И така, Вооз взе Рут и тя му стана жена. Като влезе при нея, Господ ѝ даде да зачене и тя роди син.

^14 (ER)А жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без наследник; нека бъде прославено Името Му в Израил.

^15 (ES)Този син ще ти бъде обновление в живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е по-желана за теб от седем сина.

¹⁶ И Ноемин взе детето и го сложи в скута си, и се грижеше за него.

^17 (ET)И съседките му дадоха име, като казаха: Син се роди на Ноемин. И го нарекоха Овид. Той е баща на Есей, бащата на Давид.

^18 (EU)Ето родословието на Фарес: На Фарес се роди Есрон,

¹⁹ на Есрон се роди Арам, на Арам се роди Аминадав,

^20 (EV)на Аминадав се роди Наасон, на Наасон се роди Салмон,

²¹ на Салмон се роди Вооз, на Вооз се роди Овид,

^22 (EW)на Овид се роди Есей, а на Есей се роди Давид.

Елкана и Анна – родителите на Самуил

1 ^(EX)Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.

² Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.

^3 (EY)Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.

^4 (EZ)И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;

^5 (FA)а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.

^6 (FB)А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.

⁷ (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

^8 (FC)Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?

Обещанието на Анна и раждането на Самуил

^9 (FD)А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)

^10 (FE)И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.

^11 (FF)И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.

¹² А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.

¹³ Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.

¹⁴ И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

^15 (FG)А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.

^16 (FH)Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.

^17 (FI)Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

^18 (FJ)А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.

^19 (FK)И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.

²⁰ И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил^[k]; защото си каза: От Господа го изпросих.

Самуил – посветен на Господа

^21 (FL)След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.

^22 (FM)Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

^23 (FN)Мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.

^24 (FO)И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

^25 (FP)След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.

^26 (FQ)А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа.

^27 (FR)За това дете се молех. И Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.

^28 (FS)Затова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветено^[l] на Господа. И тя се поклони там на Господа.

Молитвата на Анна

2 ^(FT)Тогава Анна се помоли:

Служението на Самуил пред Господа

^11 (GD)Тогава Елкана си отиде у дома в Рама. А детето слугуваше на Господа пред свещеника Илий.

^12 (GE)А Илийевите синове бяха лоши хора, които не познават Господа.

¹³ Тези свещеници постъпваха спрямо народа така: когато някой принасяше жертва, докато се вареше месото, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка

¹⁴ и я забождаше в тенджерата или котела, в котлето или гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всички израилтяни, които идваха там.

^15 (GF)Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово.

¹⁶ И ако човекът му отговореше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила.

^17 (GG)Така грехът на тези младежи беше много голям пред Господа; защото хората се отвращаваха от Господнята жертва.

^18 (GH)А Самуил слугуваше пред Господа – дете, препасано с ленен ефод.

^19 (GI)Майка му шиеше за него горна дрешка и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

^20 (GJ)А Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тази жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те се върнаха у дома си.

^21 (GK)И Господ посети Анна; и тя зачеваше и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

^22 (GL)А когато Илий остаря, разбра за всичко, което правели синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.

²³ Тогава той им каза: Защо правите такива работи? Понеже чувам лоши неща от целия този народ.

²⁴ Недейте така, синове мои, защото не са добри слуховете, които чувам. Вие карате Господния народ да стават престъпници.

^25 (GM)Ако човек съгреши пред друг човек, ще се помолят на Бога за него^[n]. Но ако някой съгреши пред Господа, кой ще се моли за него? Но синовете му не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.

^26 (GN)А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа, и на хората.

Съдбата на дома на Илий

^27 (GO)Тогава при Илий дойде един Божий човек и му каза: Така каза Господ: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом, когато те бяха в Египет във фараоновия дом?

^28 (GP)И не съм ли избрал него измежду всички Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на жертвеника Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мен? И не съм ли дал на бащиния ти дом всички приноси чрез огън от израилтяните?

^29 (GQ)Ако е така, защо ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се угоявате с по-доброто от всички приноси на народа Ми Израил?