Bible in 90 Days

¹³ Те му отговориха: „Не, ние само ще те вържем и ще те предадем под властта им, но да те убием – това няма да направим.“ И така, те го вързаха с две нови въжета и го изведоха от скалната пещера.

¹⁴ Когато Самсон беше доведен до Лехи, филистимците го посрещнаха с радостни викове. Тогава Господният Дух въздейства мощно над него и той разкъса въжетата, с които бяха вързани раменете му, като да бяха нишки, обгорели от огън, и оковите му сякаш се стопиха от ръцете му. ¹⁵ Намери прясна, още кървава челюст от осел, грабна я с ръка и уби с нея хиляда мъже. ¹⁶ Тогава Самсон викна: „С челюст от осел натрупах аз купища върху купища, с челюст от осел убих хиляда мъже.“ ¹⁷ След като изговори това, той хвърли челюстта надалече и нарече това място Рамат-Лехи^[a].

¹⁸ После Самсон изпита изгаряща жажда и викна към Господа с думите: „Ти извърши чрез Своя служител тази голяма победа. А сега – да умра ли от жажда и да падна в плен на необрязаните?“ ¹⁹ Тогава Бог отвори яма в Лехи и от нея бликна вода. След като се напи, жизненият му дух се възвърна, и той отново оживя. Затова изворът при Лехи и до ден днешен се нарича Ен-Хакоре^[b].

^20 (A)Самсон управляваше като съдия над Израил в дните на филистимците в продължение на двадесет години.

Самсон и Далида

16 Оттук Самсон тръгна към Газа. Там видя една блудница и се отби при нея. ² Когато съобщиха на жителите на Газа: „Самсон е дошъл тука“, филистимците бродеха наоколо, дебнеха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, като казваха: „Ще чакаме до съмване, тогава ще го убием.“ ³ А Самсон спа до среднощ. Тогава стана, грабна двете крила на градските порти с двата им стълба, изкърти ги заедно с напречната греда, сложи ги на раменете си и ги изнесе на върха на планината, която се намира срещу Хеврон^[c].

⁴ След това той се влюби в една филистимка от долината Сорек на име Далида. ^5 (B)Дойдоха при нея филистимските князе и ѝ казаха: „Уговори го и разбери откъде идва неговата огромна сила и още – как можем да го надвием и да го вържем така, че да го омаломощим. А всеки от нас ще ти даде за това по хиляда и сто сикли сребро.“

⁶ Тогава Далида попита Самсон: „Кажи ми откъде идва твоята огромна сила и с какво да те вържат така, че да те омаломощят?“ ⁷ Самсон ѝ отговори: „Ако ме вържат със седем още сурови, неизсъхнали тетиви, тогава аз ще загубя силата си и ще стана обикновен човек.“ ⁸ Филистимските князе ѝ донесоха седем още сурови, неизсъхнали тетиви и тя го върза с тях. ⁹ В това време в другата стая стояха в засада няколко мъже. Тя викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той разкъса тетивите, както се разкъсва кълчищен конец, когато се доближи до огън. Така и не се разбра тайната на силата му.

¹⁰ След това Далида каза на Самсон: „Ето ти ми се подигра и ме измами. Кажи ми сега с какво трябва да те вържат?“ ¹¹ Той ѝ отговори: „Ако ме вържат с нови, още неупотребявани въжета, аз ще загубя силата си и ще стана обикновен човек.“ ¹² Далида взе нови въжета, върза го и извика към него: „Самсоне! Филистимци идват срещу тебе!“ В това време в другата стая стояха в засада няколко мъже. Той обаче разкъса като конци въжетата по раменете.

¹³ Далида пак каза на Самсон: „Ти все ми се подиграваш и ме мамиш. Кажи ми с какво трябва да те вържат?“ В отговор той каза: „Ако втъчеш седемте плитки по главата ми в основата на платното на твоя стан и здраво ги забиеш с клин към кросното^[d].“ ¹⁴ И тя ги заби с клин^[e]. Тогава му викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той се събуди от съня си и измъкна клина от стана заедно с платното^[f].

¹⁵ Тогава Далида заговори пред него: „Защо казваш: ‘Обичам те’, а сърцето ти не е с мене? Ето ти вече три пъти ме излъга и не ми откри в какво се състои огромната ти сила.“ ¹⁶ А понеже тя му досаждаше с думите си всеки ден и го притесняваше все повече и повече, той страдаше до смърт. ¹⁷ Най-после Самсон разкри всичко с думите: „Косата ми никога не е била бръсната, защото аз още от рождението си съм назорей, посветен на Бога. Ако някой ме обръсне, силата ми ще ме напусне; аз ще отслабна и ще бъда като всеки друг човек.“

Самсон в плен

¹⁸ Като разбра Далида, че той ѝ разкри всичко, изпрати пратеници и повика филистимските князе. Тя им каза: „Елате и този път – той ми разкри всичко.“ Тогава филистимските князе дойдоха при нея и ѝ донесоха пари на ръка. ¹⁹ Далида приспа Самсон на коленете си, повика един човек, заповяда му да обръсне седемте плитки по главата му. Тогава той започна да отслабва и силата му го напусна. ²⁰ Тя викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той се събуди от съня си и си каза: „И този път, както досега, ще се изплъзна.“ Но той не знаеше, че Господ беше отстъпил от него. ²¹ Филистимците го заловиха и му избодоха очите, доведоха го в Газа, оковаха го с двойни медни вериги и той беше заставен да мели в затвора. ²² Но косата на главата му започна пак да расте, както беше обръсната.

Смъртта на Самсон

²³ Филистимските князе се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се веселят, защото си казаха: „Нашият бог предаде под властта ни врага ни Самсон.“ ²⁴ Когато го видя, народът също прославяше своя бог с думите: „Нашият бог предаде под наша власт врага ни и опустошителя на земята ни, който изби много наши сънародници.“ ²⁵ А когато се развеселиха сърцата им, князете казаха: „Доведете Самсон да ни развлича.“ И така, доведоха Самсон от затвора и той ги развличаше; поставиха го обаче между стълбовете. ²⁶ Но Самсон каза на младежа, който го водеше за ръка: „Заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи този храм, за да се подпра на тях.“ ²⁷ А храмът беше пълен с мъже и жени. Там бяха всички филистимски князе, а на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсон, който беше станал за посмешище на всички тях.

²⁸ Тогава Самсон молитвено призова Господа с думите: „Господи Боже! Спомни си за мене и ми дай само този път сила, о, Боже, за да си отмъстя изведнъж на филистимците за двете си очи!“ ²⁹ Тогава Самсон обгърна двата средни стълба, на които се крепеше храмът, и силно ги налегна: единия с дясната си ръка, а другия – с лявата. ³⁰ Самсон викна: „Така ще умра аз заедно с филистимците!“ Той наблегна с всички сили и храмът рухна върху князете и върху целия народ, който се намираше в него. Така умрелите, които Самсон уби при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше убил през живота си.

^31 (C)След това дойдоха неговите братя и цялото семейство на баща му, взеха го, отнесоха го и го погребаха в гроба на баща му Маной, между Цора и Естаол. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет години.

Времена на граждански и религиозен смут

Миха и неговото капище

17 В Ефремовата планина живеше един човек на име Миха. ² Той каза на майка си: „Хилядата и сто сикли сребро, които бяха откраднати и за които те чух да изричаш пред мене проклятие, това сребро се намира у мене – аз го взех.“ Майка му каза: „Благословен да бъде синът ми от Господа!“ ³ Той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. Но майка му заяви: „Това мое сребро посветих на Господа, та ти, моят син, да направиш от него истукан – излят кумир. И така, давам ти го обратно.“ ⁴ Обаче той върна среброто на майка си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на златар. Той направи един истукан, излят кумир, който беше изложен в дома на Миха. ⁵ И така, Миха имаше капище за богове. След това той направи ефод и терафим и посвети един от синовете си, за да му служи като свещеник. ^6 (D)В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.

⁷ Тогава там живееше един младеж от юдейския град Витлеем, от Юдовото племе, който беше левит. ⁸ Този човек напусна града, за да намери друго място за живеене. При своето странстване той дойде до дома на Миха в Ефремовата планина. ⁹ Миха го попита: „Откъде идваш?“ Той му отговори: „Аз съм левит от юдейския град Витлеем и отивам да намеря друго място за живеене.“ ¹⁰ А Миха му каза: „Остани при мене и бъди ми духовен баща и свещеник. Годишно ще ти давам по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.“ ¹¹ Левитът се съгласи да остане при този човек и този младеж беше за Миха като син. ¹² Миха посвети левита и младежът му стана свещеник. Така той заживя в дома на Миха. ¹³ Тогава Миха си каза: „Сега зная, че Господ ще ми оказва добро, защото имам левит за свещеник.“

Капище в Дановото племе

18 ^(E)В онези дни в Израил още нямаше цар. Дановото племе си търсеше своя дял земя, където да се засели, защото дотогава не му се беше паднал дял по наследство между Израилевите племена. ² Затова Дановите потомци изпратиха от племето си петима храбри мъже от Цора и Естаол, за да огледат тази земя и да я проучат, като им казаха: „Отидете проучете тази земя.“ Те дойдоха в Ефремовата планина близо до дома на Миха и там пренощуваха. ³ Когато дойдоха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: „Как си дошъл тука? Какво правиш на това място и защо си тука?“ ⁴ Той им отговори: „Това и това направи Миха за мене, нае ме и аз му станах свещеник.“ ⁵ Те му казаха: „Допитай се до Бога, за да разберем дали ще бъде благоприятен пътят, по който сме тръгнали.“ ⁶ Свещеникът им каза: „Вървете с мир – пътят, по който сте тръгнали, е пред Господа.“

⁷ Петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис. Тук те видяха, че тамошните хора живеят спокойно и безгрижно, подобно на сидонци – тихо и без страх, защото в онази земя нямаше владетел и потисник. Те живееха далече от сидонците и с никого нямаха нищо общо. ⁸ Петимата души се завърнаха при съплеменниците си в Цора и Естаол и бяха попитани: „Какви вести носите?“ ⁹ Те отговориха: „Станете да тръгнем на поход срещу тях. Огледахме тази земя, тя е твърде добра. Какво се двоумите? Не се колебайте, тръгвайте да завладеете тази земя. ¹⁰ Когато отидете, ще намерите един безгрижен народ, а онази земя е широка. Бог я предава под ваша власт. Мястото е такова, че няма оскъдица от нищо, което ражда земята.“

^11 (F)И така, те всички потеглиха оттам, от Дановото племе, от Цора и Естаол – шестстотин мъже, въоръжени с войнишки оръжия. ¹² Те тръгнаха на битка и се разположиха на стан в Кириат-Ярим, в Юдея. Затова и до днес наричат онова място Махане-Дан^[g]. То се намира оттатък Кириат-Ярим. ¹³ Оттам поеха за Ефремовта планина и дойдоха до дома на Миха.

¹⁴ И петимата мъже, които бяха ходили да оглеждат земята Лаис, казаха на съплеменниците си: „Знаете ли, че в тези домове има ефод, терафим, истукан и излят кумир? Сега помислете какво да се прави.“ ¹⁵ Там те се отбиха от пътя и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха. ¹⁶ Докато шестстотинте мъже от Дановото племе, въоръжени с войнишки оръжия, стояха при вратата, ¹⁷ петимата души, които бяха ходили да оглеждат тази земя, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и излетия кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте мъже, въоръжени с войнишки оръжия. ¹⁸ Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и излетия кумир, свещеникът им каза: „Какво правите?“ ¹⁹ Те му отговориха: „Мълчи! Сложи си ръката на устата си, ела с нас и бъди ни духовен отец и свещеник. По-добре ли е за тебе да бъдеш свещеник в дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на племе или род в Израил?“ ²⁰ Това допадна на свещеника, той взе ефода, терафима и истукана и дойде при въоръжените хора.

²¹ Тогава те тръгнаха по обратния път и поставиха начело на похода децата, добитъка и скъпоценните си вещи. ^22 (G)Когато те се отдалечиха от дома на Миха, обитателите на домовете, съседни с Миховия дом, вдигнаха тревога, втурнаха се да преследват Дановите потомци ²³ и викнаха към тях. Дановите потомци се обърнаха и казаха на Миха: „Какво става с тебе, че си събрал толкова хора?“ ²⁴ Миха отговори: „Вие ми взехте боговете, които бях направил, както и свещеника, а след това заминахте. Какво ми остава още, та казвате: ‘Какво става с тебе?’“ ²⁵ Дановите потомци му казаха: „Замълчи пред нас! Иначе някои от нас ще се разсърдят и ще ви нападнат. Така ти ще загубиш живота си и семейството си.“ ²⁶ След това Дановите потомци поеха по пътя си, а Миха като видя, че те са по-силни от него, върна се и се прибра в своя дом.

^27 (H)Дановите потомци взеха това, което бе направил Миха, както и свещеника, който беше при него, и тръгнаха към Лаис срещу спокойния и безгрижен народ. Те го избиха с меч, а града изгориха с огън. ²⁸ Никой не се притече на помощ на Лаис, защото той беше отдалечен от Сидон и жителите му живееха съвсем уединено. Този град се намираше в долина, в близост до Бет-Рехов. Там данци отново изградиха град и се заселиха в него. ²⁹ Града нарекоха Дан по името на баща си Дан, потомък на Яков – а преди това този град се наричаше Лаис. ^30 (I)Тогава Дановите потомци поставиха взетия истукан. А Йонатан, син на Гирсон, Манасиевия син, както и синовете му, бяха свещеници в Дановото племе до деня, когато жителите на тази земя бяха отведени в плен. ³¹ Така те си поставиха направения от Миха истукан, който остана там през цялото време, докато Божият дом се намираше в Силом.

Левитът от Ефремовата планина и опозорената му наложница

19 В онези дни, когато Израил още нямаше цар, на отвъдната страна на Ефремовата планина живееше един левит. Той си беше взел наложница, родом от юдейския град Витлеем. ² Наложницата беше в разпра с него. Затова тя го напусна и се завърна в бащиния си дом във Витлеем юдейски. Там живя още четири месеца. ³ Тогава мъжът ѝ тръгна на път и отиде при нея, за да я уговори да я върне обратно. Със себе си водеше слугата си и два осела. Тя го въведе в бащината си къща. ⁴ Като го видя, тъстът му, бащата на тази млада жена, го посрещна радостно и го задържа. Той прекара три дена при него. Те ядоха, пиха и нощуваха там. ⁵ Когато на четвъртия ден станаха рано сутринта и той започна да се стяга за път, бащата на младата жена каза на зет си: „Подкрепи се още с къшей хляб, а след това можете да тръгнете.“ ⁶ Те седнаха и двамата ядоха и пиха заедно. А бащата на младата жена каза на този мъж: „Съгласи се да останеш още една нощ и се повесели от сърце.“ ⁷ Мъжът беше поел, за да продължи пътя си, но тъстът му го уговори и той пак пренощува там. ⁸ А на петия ден той стана рано сутринта, за да си върви. Но бащата на младата жена отново каза: „Подкрепи се още и остани, докато денят превали.“ И те двамата пак ядоха заедно. ⁹ След това този мъж стана и тръгна да си върви – сам той, наложницата му и слугата му. А неговият тъст, бащата на младата жена, му каза: „Ето започна вече да се стъмва. Моля ви, пренощувайте. Та денят е на свършване, пренощувай тука и се повесели от сърце. Тръгнете на път утре рано и ще се прибереш у дома си.“

^10 (J)Но мъжът не пожела повече да нощува тук, стана и пое на път. Така той наближи до околностите на Йевус, тоест Йерусалим, като водеше със себе си два натоварени осела, а и наложницата му беше с него. ¹¹ Когато бяха близо до Йевус, денят вече беше превалил. Слугата каза на господаря си: „Да се отбием в този йевусейски град и да пренощуваме в него.“ ¹² Господарят му отговори: „Няма да се отбиваме в град на чужденци, които не са израилтяни, а ще продължим към Гива.“ ¹³ И допълни към слугата си: „Върви! Нека стигнем до друго място. Ще нощуваме в Гива или в Рама.“ ¹⁴ И така, те тръгнаха, вървяха, а при залез слънце бяха близо до Гива, която спада към Вениаминовото племе. ¹⁵ Там те се отбиха, за да пренощуват в Гива. След като влезе в града, левитът спря на градския площад, но не се намери никой, който да ги покани у дома си да пренощуват.

¹⁶ И ето привечер един старец се връщаше от работа по полето. Той беше родом от Ефремовата планина и живееше като чужденец в Гива. А местните жители бяха вениаминци. ¹⁷ Той повдигна очи и видя пътника на градския площад. Старецът попита: „Накъде си тръгнал и откъде идваш?“ ¹⁸ Той му отговори: „Идваме от Витлеем в Юдея и отиваме за Ефремовата планина, откъдето съм аз. Бях дошъл във Витлеем в Юдея, а сега съм на път към дома си. Но никой не ме поканва в къщата си. ¹⁹ При това ние си имаме всичко – и слама, и храна за ослите си, а също хляб и вино за мене и за твоята слугиня, както и за този слуга, който е заедно с твоите слуги. Наистина нямаме нужда от нищо.“ ²⁰ Старецът го увери: „Бъди спокоен – всичките ти нужди ще поема аз, само да не останеш да нощуваш на улицата.“ ²¹ И така, той го заведе у дома си, даде фураж на ослите, а те си умиха нозете, ядоха и пиха.

^22 (K)Когато те се подкрепяха с ядене на трапезата, някои мъже от града – скверна сган, заобиколиха къщата, заблъскаха по вратата и викнаха на стареца, стопанин на къщата: „Изведи дошлия в къщата ти мъж, за да го познаем.“ ²³ Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: „Недейте, братя мои, не правете такова зло! Този мъж е гост в къщата ми, не проявявайте такова безумие! ²⁴ Ето ви дъщеря ми, девица, както и неговата наложница – тях ще изведа. Опозорете ги и правете с тях каквото искате. А с този мъж не правете такова безумие!“ ²⁵ Но мъжете не искаха да го слушат. Тогава левитът грабна наложницата си и им я изведе на улицата. Те я познаха, изнасилваха я цяла нощ до сутринта и я пуснаха едва призори. ²⁶ Тази жена се довлече, падна до вратата на къщата на стареца, в която пренощува господарят ѝ, и лежа там до разсъмване.

²⁷ А на сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да тръгне на път. Но ето – наложницата му лежи пред вратата на къщата, а ръцете ѝ на прага. ²⁸ Той ѝ каза: „Стани да си вървим!“ Но отговор нямаше^[h]. Той я постави на осела си, тръгна на път и пое за родното си място. ^29 (L)Като пристигна у дома си, взе нож, хвана наложницата си, разчлени я на дванадесет части и ги разпрати по всички области на Израил. ³⁰ Всеки, който виждаше това, казваше: „Не е бивало и не се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха от египетската земя и до днес^[i]. Помислете за всичко това и вземете решение – какво да се направи!“

Битка между Израил и Вениаминовото племе

20 Тогава потеглиха за битка всички израилтяни и цялото общество от Дан до Вирсавия и галаадската земя се събра като един човек пред Господа в Масифа. ^2 (M)Вождовете на целия народ, на всички Израилеви племена – четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже пешаци, се представиха пред събранието на Божия народ. ³ Вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масифа.

Израилтяните попитаха: „Разкажете ни как стана това зло?“ ⁴ В отговор левитът, мъж на убитата жена, каза: „Дойдох с наложницата си в Гива от Вениаминовото племе, за да пренощуваме. ⁵ А мъжете на Гива се вдигнаха против мене и заради мене обсадиха къщата през нощта. Имаха намерение мене да убият, а наложницата ми измъчиха така, че тя умря. ⁶ Затова аз взех наложницата си, разсякох я и я разпратих по всички области на Израил, понеже те извършиха срамно дело и безумие в Израил. ⁷ Ето всички вие, израилтяни, разгледайте това деяние и вземете решение!“

⁸ Тогава целият народ застана като един човек и каза: „Никой няма да отиде в шатрата си, нито някой ще се върне у дома си. ⁹ Ето какво ще направим сега с Гива – да тръгнем на битка с нея по жребий! ¹⁰ От всички Израилеви племена ще вземем по десет от сто мъже, по сто на хиляда и по хиляда на десет хиляди. Те трябва да се грижат за изхранването на народа, който ще тръгне против Гива във Вениаминовото племе, за да я накаже за безумието, което е извършила против Израил.“ ¹¹ И така, всички израилтяни се събраха единодушно като един човек против този град.

¹² Израилевите племена изпратиха мъже да кажат на цялото Вениаминово племе: „Какво е това зло, което е извършено у вас? ¹³ Предайте ония от скверната сган, живеещи в Гива! Ние ще ги убием и ще изкореним това зло от Израил.“ Но вениаминците отказаха да се вслушат в гласа на съплеменниците си, израилтяните. ¹⁴ Тогава вениаминците напуснаха градовете си и се събраха в Гива, за да тръгнат на битка с израилтяните. ¹⁵ И в онзи ден вениаминците, които дойдоха от градовете, наброяваха двадесет и шест хиляди въоръжени с мечове мъже, освен жителите на Гива, които наброяваха седемстотин отбрани мъже. ¹⁶ Между тях имаше седемстотин отбрани мъже, които бяха левичари – те всички безпогрешно хвърляха камъни с прашки с точност до косъм. ¹⁷ А израилтяните, без вениаминците, бяха на брой четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже – всички те бяха обучени за водене на война.

^18 (N)Тогава израилтяните тръгнаха и отидоха във Ветил^[j], и се допитаха до Бога: „Кой от нас да излезе първи на бой против вениаминците?“ И Господ отговори: „Юдовото племе да бъде първо!“

¹⁹ На сутринта израилтяните станаха и се разположиха на стан пред Гива. ²⁰ Тук израилтяните се придвижиха за битка с вениаминците, като се подредиха в боен ред пред Гива. ²¹ А вениаминците излязоха от Гива и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди израилтяни. ²² Но Израилското воинство придоби кураж и отново се подреди в боен ред на онова място, където се бяха опълчили първия ден. ²³ Защото израилтяните бяха ходили и плакали в светилището пред Господа до вечерта и бяха се допитали до Господа: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин?“ Господ беше казал: „Тръгнете против тях.“

²⁴ И така, на втория ден израилтяните се придвижиха близо до вениаминците. ²⁵ На втория ден Вениаминовото племе потегли от Гива против израилтяните и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от тях въоръжени с мечове. ^26 (O)Тогава отново всички израилтяни, целият народ, потеглиха за битка и дойдоха във Ветил. Тук те оплакваха поражението си пред Господа, престояха, постиха онзи ден до вечерта и принесоха пред Господа всеизгаряния и мирни жертви. ²⁷ Израилтяните се допитаха до Господа – в онези дни там беше ковчегът на Божия завет ²⁸ и пред него стоеше Финеес, син на Елеазар, син на Аарон, – казвайки: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин или не?“ Господ каза: „Тръгнете. Утре ще ги предам под властта ви.“

^29 (P)Тогава израилтяните поставиха засада около Гива. ³⁰ На третия ден израилтяните тръгнаха на битка против вениаминците и както преди се подредиха в боен ред пред Гива. ^31 (Q)Вениаминците се опълчиха против тях и се отдалечиха от града. Както и преди те започнаха да избиват хора по пътищата, един от които води за Ветил, а друг за Гива, през полето, така че избиха около тридесет мъже израилтяни. ³² Затова вениаминците си казаха: „Те падат пред нас, както и преди.“ А израилтяните бяха казали: „Ще побегнем от тях и ще ги измамим, за да се отдалечат от града към пътищата.“ ³³ Тогава всички израилтяни се придвижиха от мястото си и се подредиха готови за битка, във Ваал-Тамар. израилски воини от засадата се спуснаха от мястото си западно от Гива. ³⁴ Срещу Гива се опълчиха десет хиляди отбрани мъже от цял Израил и почна ожесточена битка. Но вениаминците не знаеха, че ще ги сполети беда. ³⁵ Господ порази вениаминците пред израилтяните и в онзи ден израилтяните избиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто въоръжени с мечове воини.

³⁶ Вениаминците разбраха, че са разбити, защото израилтяните отстъпиха пред вениаминците, понеже се надяваха на засадата, която бяха поставили срещу Гива. ³⁷ Воините от засадата се устремиха и щурмуваха Гива. Те навлязоха в града и поразиха с меч всички. ³⁸ Израилтяните си бяха определили заедно със засадата също и знак – когато се издигне дим от града, тогава да нападнат. ³⁹ Когато израилтяните отстъпиха от полесражението и вениаминците започнаха да поразяват и убиха около тридесет мъже израилтяни, защото си казваха: „Отново падат пред нас, както и в предишните битки“, ^40 (R)– тогава от града започна да се издига дим като стълб. Вениаминците погледаха назад и ето – от целия град се издигаше дим към небето. ⁴¹ Тогава израилтяните се върнаха, а вениаминците се уплашиха, понеже видяха, че ги е сполетяло бедствие. ⁴² Затова вениаминците побягнаха от израилтяните по пътя за пустинята, но вражеската войска ги преследваше по петите, а онези, които излизаха от градовете, ги избиваха там. ⁴³ Така те обкръжиха вениаминците и ги преследваха и поразяваха от Ноха до самата източна страна на Гива. ⁴⁴ От вениаминците паднаха убити осемнадесет хиляди мъже – всички те бяха храбри мъже. ⁴⁵ Оцелелите се обърнаха и побягнаха към пустинята, към скалата Римон. От тях израилтяните съсякоха по пътищата пет хиляди мъже, после ги преследваха до Гидом и от тях убиха още две хиляди мъже. ⁴⁶ А всички вениаминци, които паднаха убити онзи ден, бяха двадесет и пет хиляди въоръжени с мечове мъже – все храбри мъже. ⁴⁷ Само шестстотин мъже успяха да избягат към скалата Римон в пустинята, където останаха четири месеца. ⁴⁸ А израилтяните се върнаха обратно към областта на вениаминците и ги поразиха с меч – и хората в града, и добитъка, и всичко, каквото се намери. Те изгориха с огън всички градове, разположени по пътя.

Грижа за запазване на Вениаминовото племе

21 Израилтяните се заклеха в Масифа с думите: „Никой от нас да не дава дъщеря си за жена на човек от Вениаминовото племе.“ ² Но народът дойде във Ветил. Там всички седяха пред Бога чак до вечерта и заплакаха горко със силен глас ³ с думите: „Господи, Боже Израилев! Защо стана това в Израил – днес изчезна едно цяло Израилско племе?“ ⁴ На другия ден народът стана рано, издигна жертвеник във Ветил и бяха принесени всеизгаряния и мирни жертви. ⁵ Тогава израилтяните запитаха: „От всичките Израилеви племена кой не беше дошъл на събранието на цялото общество пред Господа?“ Защото велико проклятие беше отправено срещу онези, които не бяха дошли на събранието пред Господа в Масифа. Заедно с това беше определено, че такива ще бъдат предадени на смърт. ⁶ Но израилтяните се съжалиха над братското си Вениаминово племе и казаха: „Днес беше отсечено едно племе от Израил. ⁷ Как да постъпим с оцелелите от тях относно жените, тъй като сме се заклели пред Господа да не им даваме дъщерите си за жени?“

⁸ Затова пак казаха: „От Израилевите племена кой не беше дошъл на събранието, кой не е дохождал пред Господа в Масифа?“ Оказа се, че никой от Явис Галаадски не бе дошъл на събранието в стана пред Господа. ⁹ Защото, след като преброиха хората, участвали в това събрание, оказа се, че не е имало нито един от жителите на Явис Галаадски. ¹⁰ Затова израилската общност изпрати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им беше заповядано: „Отидете и поразете с меч жителите на Явис Галаадски заедно с жените и децата. ^11 (S)Ето какво трябва да направите – избийте всеки мъж и всяка жена, която е познала мъжко легло^[k].“ ¹² Между жителите на Явис Галаадски се намериха четиристотин девойки, непознали мъжко легло. Те бяха доведени в стана при Силом, който е в ханаанската земя. ¹³ Тогава цялото Израилско общество изпрати представители да преговарят с вениаминците, които бяха в скалата Римон, и да им обявят мир. ¹⁴ Така вениаминците се завърнаха при израилтяните и им бяха дадени за жени оцелелите живи изсред жените на Явис Галаадски. Но се оказа, че те не стигаха.

¹⁵ А народът жалеше за Вениаминовото племе – затова, че Господ е допуснал да се накърни целостта на Израилевите племена. ¹⁶ Тогава старейшините на Израилското общество разсъждаваха: „Какво да направим за оцелелите вениаминци по отношение на жени за тях, понеже жените от Вениаминовото племе са избити?“ ¹⁷ И казаха още: „Наследствената земя нека остане за оцелелите вениаминци, за да не изчезне едно племе от Израил. ¹⁸ Но ние не можем да им дадем за жени от нашите дъщери, защото израилтяните се заклеха с думите: ‘Проклет да е този, който даде жена на мъже от Вениаминовото племе!’“

¹⁹ Затова решиха: „Ето всяка година в Силом се провежда празник, посветен на Господа, на север от Ветил и на изток от пътя, който отива от Ветил към Сихем, както и на юг от Левона.“ ²⁰ Ето защо заповядаха на вениаминците: „Идете, скрийте се в лозята ²¹ и гледайте, когато излязат силомските девойки да играят на хоро, изскочете от лозята и всеки да си грабне за жена по една от силомските девойки. След това се върнете във Вениаминовата земя. ²² Ако бащите на тези девойки дойдат при нас и започнат да спорят, ние ще им кажем: ‘Бъдете снизходителни към вениаминците заради нас, понеже през войната ние не запазихме за всеки от тях жена, а и вие не им дадохте – така че сега вие не сте виновни.’“

²³ Вениаминците постъпиха точно така и според броя си взеха жени от танцуващите на хорото девойки, отвлечени от тях. След това си тръгнаха, отново се завърнаха в земята си, получена в наследство, изградиха градове и заживяха в тях. ²⁴ Тогава израилтяните се разотидоха оттам – всеки в племето си и в рода си, оттам всеки замина за земята си, получена в наследство.

^25 (T)В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.

Снахата Рут и нейната свекърва Ноемин

Семейството на Ноемин

1 По времето, когато в Израил управляваха съдиите, в страната настана глад. Тогава един човек от Витлеем в Юдея отиде да живее като пришелец в земята Моав заедно с жена си и двамата си синове. ^2 (U)Този човек се казваше Елимелех, жена му – Ноемин, а двамата му синове – Махлон и Хилеон; те бяха ефратци от Витлеем в Юдея. Всичките дойдоха в земята Моав и се заселиха там. ³ Но Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана сама с двамата си синове. ⁴ Те си взеха за жени моавки. Едната се наричаше Орфа, а другата – Рут; и живяха там около десет години. ⁵ Тогава умряха и двамата – Махлон и Хилеон, и тази жена остана сама, без двамата си синове и без мъжа си.

Завръщане на Ноемин от Моав във Витлеем

⁶ Тогава тя реши да се върне заедно със снахите си от земята Моав, понеже бе чула в Моав, че Господ се е погрижил милостиво за Своя народ и отново му е дал хляб. ⁷ Затова тя напусна мястото, където живееше – тя и заедно с нея двете ѝ снахи. Така те вървяха по пътя, за да се завърнат в юдейската земя. ⁸ Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви окаже милост тъй, както вие постъпихте с умрелите и с мене! ⁹ Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“ Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас ¹⁰ и ѝ казаха: „Не, ние искаме да се върнем с тебе при твоя народ.“ ^11 (V)А Ноемин отговори: „Върнете се, дъщери мои; защо ще вървите с мене? Нима имам още синове в утробата си, които биха ви били съпрузи? ¹² Върнете се, мои дъщери, идете си, защото аз съм вече твърде стара, за да се омъжа отново. Даже и да помислех ‘Имам още надежда’ и ако тази нощ да бих се омъжила, и дори да бих родила синове, ¹³ бихте ли чакали, докато те пораснат? Можете ли заради тях да се откажете от омъжване? Не, дъщери мои, ще ми бъде мъчно за вас, защото ръката на Господа се насочи против мене.“ ¹⁴ Но те отново заплакаха с висок глас. Орфа целуна на раздяла свекърва си и се върна при народа си, а Рут последва свекърва си.

Верността на Рут към Ноемин

¹⁵ Ноемин каза на Рут: „Ето етърва ти се върна при народа си и при своя бог. Върни се и ти след етърва си.“ ^16 (W)Но Рут отвърна: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог. ¹⁷ Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“ ¹⁸ Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.

Пристигане на Рут и Ноемин във Витлеем

¹⁹ И така, двете вървяха, докато стигнаха до Витлеем. Когато пристигнаха, целият град ги одумваше и жените казваха: „Не е ли това Ноемин?“ ^20 (X)Но тя им отговори: „Не ме наричайте вече Ноемин^[l], наричайте ме Мара^[m], защото Всесилният ме изпълни с голяма горест. ²¹ Оттук потеглих богата, а Господ ме върна бедна. Защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме унизи и Всесилният ми прати нещастие?“ ²² И така Ноемин се върна заедно със снаха си, моавката Рут, която дойде от земята Моав. Те пристигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

Рут и Вооз

Рут на нивата на Вооз

2 Ноемин имаше роднина от страна на мъжа си, човек знатен, от рода на Елимелех, и той се наричаше Вооз. ^2 (Y)Моавката Рут каза на Ноемин: „Да отида на полето и да събирам класове при този, при когото намеря благоволение.“ Тя ѝ отговори: „Иди, дъще моя.“ ³ Тя отиде и започна да събира в полето класове след жетварите. Случи се да попадне на нивата, която принадлежеше на Вооз, който беше от рода на Елимелех. ^4 (Z)И ето там Вооз дойде от Витлеем и поздрави жетварите: „Господ да бъде с вас!“ Те му отговориха: „Господ да те благослови!“ ⁵ Тогава Вооз запита младия си слуга, надзорник на жетварите: „На кого принадлежи тази млада жена?“ ⁶ Младият слуга, надзорник на жетварите, отговори с думите: „Тази млада жена е моавка, дошла с Ноемин от земята Моав. ⁷ Тя ни помоли: ‘Нека да събирам класове между снопите след жетварите.’ Така тя дойде и остана тук. От сутринта досега само за малко си е почивала.“

Вооз затрогнат от верността на Рут

⁸ Вооз каза на Рут: „Чуй добре, дъще моя, не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани тук при моите слугини. ⁹ Гледай на коя нива жънат те и върви след тях. Аз забраних на младите си слуги да те оскърбяват. Когато ожаднееш, отивай при съдовете и пий от водата, която са донесли слугите ми.“ ¹⁰ Тя коленичи, поклони се ниско до земята и го попита: „С какво съм придобила твоето благоволение, че ме почиташ, макар да съм чужденка?“ ¹¹ В отговор Вооз ѝ каза: „Вече ми е разказано за всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на своя мъж – как си оставила своя баща, своята майка и своята родина и си дошла между народ, който не си познавала преди това. ^12 (AA)Нека Господ да те възнагради за това твое дело и да приемеш пълна награда от самия Господ, Който е Бог на Израил, при Когото си дошла, за да намериш покой под Неговите криле!“ ¹³ Тя отвърна: „Дано спечеля твоето благоволение, господарю мой! Защото ти ме утеши и сърдечно говори на слугинята си, а аз не струвам дори колкото една твоя слугиня.“

¹⁴ Когато дойде време за ядене, Вооз ѝ каза: „Ела тук, яж хляб и топи залъка си в гозбата с вино.“ Тя седна при жетварите. Той ѝ даде хляб и тя яде. Нахрани се и дори още ѝ остана. ¹⁵ А когато започна да събира класове, Вооз нареди на слугите си: „Нека събира и между снопите и не я обиждайте. ¹⁶ Дори изпускайте от ръкойките и го оставяйте за нея, така че тя да събира, без да я укорявате!“

Рут се доверява на Ноемин

¹⁷ Така тя събира класове на нивата до вечерта. Очука събраното и то беше около една ефа ечемик. ¹⁸ Тя го взе, върна се в града и показа на свекърва си колко е събрала. Също ѝ показа и даде това, което ѝ беше останало от яденето, след като се беше нахранила. ¹⁹ Нейната свекърва я запита: „Къде си събирала днес, къде работи? Да бъде благословен този, който те е приел!“ Рут разказа на свекърва си при кого бе работила. Тя каза: „Човекът, при когото днес работих, се нарича Вооз.“ ^20 (AB)Тогава Ноемин отвърна на снаха си: „Да бъде благословен той от Господа, Който не е лишил от милостта Си нито живите, нито умрелите.“ После Ноемин добави: „Този човек ни е близък, той е от нашите близки роднини, имащи право да купят наследство.“ ²¹ Моавката Рут каза: „Освен това той ми рече: ‘Остани при слугините ми, докато свършат цялата ми жетва.’“ ²² Ноемин каза на снаха си Рут: „Добре е, дъще моя, че ще ходиш със слугините му и няма да те наскърбяват на друга нива.“ ²³ Така тя се присъедини към хората на Вооз и събираше класове чак до свършването на ечемичната и пшеничната жътва. Тя и по-нататък остана да живее при свекърва си.

Закрилникът Вооз

Съветът на Ноемин към Рут

3 Нейната свекърва Ноемин ѝ каза: „Дали да не потърся за тебе спокоен дом, за да добруваш? ² Ето Вооз, при слугините на когото ти беше, не е ли наш роднина? Тази вечер той вее ечемик на гумното. ³ Затова ти се умий, помажи се, премени се и слез на гумното, но гледай той да не те забележи, докато не свърши да яде и пие. ⁴ А когато си ляга да спи, намери мястото, където си ляга. Тогава открий завивката откъм краката му и легни там. Той ще ти каже какво да правиш.“ ⁵ Рут ѝ отвърна: „Ще изпълня всичко, което ми нареди.“

Рут и Вооз

⁶ И тя слезе на гумното и изпълни всичко, което ѝ поръча нейната свекърва. ⁷ След като Вооз яде, пи и развесели сърцето си, отиде да спи до купа ечемик. Тогава тя тихо пристъпи, отметна завивката откъм краката му и легна там. ⁸ Посреднощ той се стресна, повдигна се и ето откъм краката му лежи жена. ⁹ Тогава той викна: „Коя си ти?“ Тя отговори: „Аз съм Рут, твоя слугиня, окажи закрила над твоята слугиня, защото си ми роднина.“ ^10 (AC)Вооз каза: „Благословена да си от Господа, дъще моя! Сега ти извърши по-добро дело, отколкото преди, като не отиде да търсиш младежи, бедни или богати. ¹¹ Затова не бой се, дъще моя! Аз ще направя за тебе всичко, за което ти ме помоли, защото целият мой народ в града знае, че ти си силна жена. ^12 (AD)Макар да е вярно, че съм ти роднина, имащ право да купи наследство, но има друг роднина, по-близък от мене. ¹³ Остани тази нощ тук. А утре, ако той приеме да ти бъде роднина, имащ право да купи наследство, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема. Жив е Господ! Остани тук до утре.“

¹⁴ И тя преспа откъм краката му до разсъмване и си тръгна преди да могат хората да се разпознават един друг, защото Вооз беше казал: „Нека не се знае, че е идвала жена на гумното.“ ¹⁵ Той ѝ каза още: „Дай горната дреха, която е на тебе, и я дръж.“ Тя държеше и той отмери шест мери ечемик и го сложи на гърдите ѝ. Така тя се върна в града.

¹⁶ Когато Рут дойде при свекърва си, тя попита: „Какво стана, дъще моя?“ Тя ѝ разказа всичко, каквото беше направил за нея този човек. ¹⁷ И добави още: „Той ми даде тези шест мери ечемик и ми каза: ‘Не се връщай с празни ръце при свекърва си.’“ ¹⁸ Тя ѝ каза: „Бъди спокойна, дъще моя, и ти ще разбереш как ще свърши всичко това. Защото този човек няма да се спре, докато не изведе до добър край това нещо още днес.“

Женитбата на Вооз и Рут

4 Вооз излезе при градските порти и седна там. И ето мина онзи роднина, имащ право да купи наследство, за когото Вооз бе говорил. И Вооз му каза: „Отбий се и седни тук.“ Той се отби и седна. ² Вооз взе десет мъже от градските стареи и каза: „Седнете тук.“ И те седнаха. ³ След това Вооз каза на роднината: „Ноемин, която се завърна от земята Моав, продава дела от нивата, която принадлежи на брата ни Елимелех. ^4 (AE)Аз реших да ти съобщя това и да ти предложа в присъствието на седналите тук и на старейшините на моя народ: ако искаш да го откупиш като роднина, откупи го; ако ли не искаш да го откупиш, кажи ми, та да зная, защото освен тебе няма кой да го откупи, а след тебе идвам аз.“ Той отговори: „Да, аз искам да го откупя.“ ^5 (AF)Тогава Вооз продължи: „В деня, когато ти купуваш нивата от Ноемин, трябва да я купиш също и от моавката Рут, жена на умрелия, и следва ти да възстановиш името на умрелия в дяла му чрез женитба.“ ⁶ А роднината отговори: „Аз не мога да извърша това, за да не навредя на моето наследство. Направи го ти вместо мене, откупи нивата.“

⁷ По-рано сред израилския народ имаше такъв обичай: при покупка или размяна за потвърждение човек събуваше обувката си и я даваше на другия, който приемаше правото на роднина, имащ право да купи наследство – това служеше за свидетелство сред израилския народ. ⁸ И онзи роднина каза на Вооз: „Направи покупката в своя полза.“ И събу обувката си и му я подаде. ⁹ Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: „Вие сега сте свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко, което принадлежеше на Елимелех, Хилеон и Махлон. ¹⁰ Също така вземам за жена моавката Рут, вдовицата на Махлон, за да възстановя името на умрелия при наследството му, за да не изчезне името на умрелия между братята му и от рода му: вие сте днес свидетели на това.“ ^11 (AG)И всички хора, които бяха при градските порти, както и старейшините, казаха: „Свидетели сме. Господ да направи така, че жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия – двете, от които произлезе израилският народ. Бъди силен в Ефрат и да се възвеличи името ти във Витлеем. ^12 (AH)От потомството, което Господ ще ти даде от тази млада жена, домът ти да бъде като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда.“

Раждане на Овид. Родословие на цар Давид

¹³ Така Вооз се ожени за Рут и тя стана негова жена. Той живя с нея и Господ я дари с бременност и тя роди син. ^14 (AI)Тогава жените казваха на Ноемин: „Да бъде благословен Господ, че не те остави днес без роднина – наследник! И нека се слави Неговото име сред израилския народ. ^15 (AJ)Този наследник ще ти бъде утеха и опора в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича. Тя за тебе е по-ценна от седем синове.“ ^16 (AK)Ноемин взе детето, прегърна го в обятията си и се грижеше за него. ¹⁷ Съседките му дадоха име с думите: „На Ноемин се роди син.“ Те го нарекоха Овид. Той е бащата на Йесей, който пък е бащата на Давид.

^18 (AL)И ето родословието на Фарес: от Фарес се роди Есром. ¹⁹ От Есром се роди Арам. От Арам се роди Аминадав. ²⁰ От Аминадав се роди Наасон. От Наасон се роди Салмон. ²¹ От Салмон се роди Вооз. От Вооз се роди Овид. ²² От Овид се роди Йесей. От Йесей се роди Давид.

Раждане и детство на Самуил. Ана – майката на Самуил

1 ^(AM)Имаше един човек от Рама – от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф. ² Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата – Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна. ^3 (AN)Този човек всяка година отиваше от града си в Силом, за да се поклони и принесе жертва на Господ Вседържител. Там служеха като свещеници на Господа Офни и Финеес, двамата синове на Илий.

⁴ В деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше съответните дялове на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери. ⁵ А на Ана даваше най-добрия дял, тъй като тя нямаше деца, понеже обичаше Ана повече от Фенана, макар че Господ бе заключил утробата ѝ. ^6 (AO)Съперницата ѝ често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата ѝ. ⁷ Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше. ^8 (AP)Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“

Молитвата на Ана

⁹ След като се нахраниха в Силом, Ана стана^[n]. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм. ¹⁰ Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач. ^11 (AQ)Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и ѝ дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“

¹² Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата ѝ. ¹³ Ана говореше тихо в сърцето си, само устните ѝ се мърдаха, гласът ѝ не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна. ¹⁴ Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“ ¹⁵ В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа. ¹⁶ Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“ ¹⁷ Илий ѝ отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“ ¹⁸ А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.

¹⁹ На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея. ²⁰ Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже^[o] от Господа го измоли.

Самуил, посветен на Господа

²¹ Когато мъжът ѝ Елкана отиде с целия си дом в Силом, за да принесе годишната жертва пред Господа и оброците си^[p], ²² Ана не тръгна^[q]. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“ ²³ Нейният мъж Елкана ѝ отговори: „Прави, каквото смяташ за добре. Остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата^[r].“ Така жена му остана и кърми сина си, докато го отби.

²⁴ А когато го откърми, тя го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле^[s], една ефа брашно и мех с вино и отиде в дома Господен в Силом, макар че детето беше още малко. ^25 [t] След като заклаха телето, ^[u] доведоха детето при Илий. ²⁶ И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа. ²⁷ Молих се за това дете и Господ изпълни молбата, която отправих към Него. ²⁸ Затова аз го предавам на Господа. През всички дни на живота Си то ще служи на Господа“.

След това тя благоговейно се поклони там пред Господа.

Песента на Ана

2 ^(AR)Тогава Ана се молеше с думите:

Служението на Самуил пред Господа

¹¹ И оставиха там Самуил пред Господа. Елкана замина за Рама у дома си, а детето беше оставено за служба на Господа под надзора на свещеника Илий.

¹² Но синовете на Илий бяха покварени. Те не почитаха Господа, ^13 (AZ)нито изпълняваха задълженията на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше кръвна жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка, докато се вареше месото, ¹⁴ и я забождаше в котела или в котлето, в тигана или в гърнето. Каквото измъкваше вилицата, това свещеникът вземаше за себе си. Така постъпваха те в Силом с всички израилтяни, които идваха там. ¹⁵ Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на принасящия жертва: „Дай на свещеника месо за печене. Той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.“ ¹⁶ Кажеше ли му някой: „Нека първо изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото желаеш“, той отсичаше: „Не, веднага дай, иначе насила ще взема.“ ¹⁷ И грехът на тези млади хора беше много голям пред Господа, защото те отклоняваха жертвоприношенията, предназначени за Господа.

¹⁸ Самуил още като дете се беше отдал в служба на Господа, облечен в ленен ефод. ¹⁹ Неговата майка постоянно му приготвяше малка горна дреха и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва. ²⁰ А Илий благослови Елкана и жена му с думите: „Господ да те дари с потомство от тази жена вместо онова, което ти посвети на Господа!“ И те си заминаха за родното си място.

²¹ Господ благоволи към Ана и тя зачена и роди още трима синове и две дъщери. А момчето Самуил растеше при Господа.

²² Илий остаря твърде много. Когато чу за това, което синовете му са правили с всички израилтяни и как спели с жените, които служат при входа в скинията на събранието, ²³ той им каза: „Защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ Господен. ²⁴ Не, синове мои, не са добри слуховете, които чувам^[v]. Вие изкушавате народа, който вярва в Господа. ²⁵ Ако човек съгреши пред някого, Бог ще го съди. Но ако човек съгреши против Господа, кой ще се застъпи за него?“ Но те не се вслушаха в гласа на баща си, защото Господ вече беше решил да ги предаде на смърт.

^26 (BA)А момчето Самуил все повече и повече растеше и придобиваше благоволение пред Господа и пред хората.

Пророк възвестява съдбата на дома на Илий

^27 (BB)И дойде един Божий човек при Илий и му каза: „Така говори Господ: ‘Не се ли открих явно пред твоите предци, когато те бяха още роби в Египет, в дома на фараона? ^28 (BC)От всички Израилеви племена Аз избрах тях за свещеници, за да пристъпват към Моя жертвеник, да кадят, да носят ефод пред Мене. Не дадох ли Аз на твоите предци от всички с огън изгаряни жертви на Израилевите синове? ²⁹ А вие защо осквернявате Моите жертви и хлебните приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, защо почиташ синовете си по-високо, отколкото Мене, и защо се гоите от най-доброто на всички приноси от Моя народ Израил.’