Bible in 90 Days

³⁰ Затова словото на Господа, Израилевия Бог, гласи така: ‘Аз наистина бях казал: «Домът ти и домът на баща ти ще служат пред Мене за вечни времена.»’ Но сега словото на Господ гласи: ‘Далеч от Мене!’ Защото Аз ще прославя онези, които Мене прославят, а онези, които Ме презират, ще бъдат посрамени. ^31 (A)Ето настъпват дни, когато ще сломя силната ти ръка, както и мощта на бащиния ти дом, така че повече няма да има старец в твоя дом; ³² и ти ще видиш нещастието на Моето жилище, въпреки че Господ оказва благодеяния на Израил. Никога повече няма да има старец в твоя дом. ³³ Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и да разбивам сърцето ти. Но цялото потомство на дома ти ще умира на средна възраст. ^34 (B)Това, което ще стане с двамата ти синове Офни и Финеес, ще бъде за тебе знамение – в един ден ще умрат и двамата. ³⁵ Ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва според сърцето Ми и според душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом и той ще служи на Моя помазаник вечно. ³⁶ А всеки, който остане в твоя дом, ще дойде да му се кланя за малка сребърна монета и късче хляб и ще каже: ‘Назначи ме към една от твоите левитски служби, за да се препитавам.’“

Призоваване на Самуил за пророк

3 Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести. ² В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда. ^3 (C)Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег. ⁴ Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“ ⁵ Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи. ⁶ Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“ ⁷ Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало. ⁸ Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето. ⁹ Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: ‘Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.’“ Самуил отиде и легна на мястото си.

¹⁰ И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори^[a], понеже Твоят служител слуша.“ ¹¹ Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него. ^12 (D)В онзи ден Аз отначало докрай ще изпълня над Илий всичко, което предизвестих за дома му. ¹³ Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше. ¹⁴ Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“

¹⁵ Самуил спа до сутринта^[b] и отвори вратите на Господния дом. Но Самуил се боеше да съобщи на Илий за това видение. ¹⁶ Тогава Илий повика Самуил и каза: „Самуиле, сине мой!“ Той отговори: „Ето ме!“ ¹⁷ Илий попита: „Какво е това, за което Той ти говори? Не скривай от мене нищо. Бог може сега и в бъдеще да те накаже, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, което Той ти е говорил.“ ¹⁸ Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. Илий каза: „Той е Господ. Нека постъпи, както Му е угодно.“

^19 (E)Самуил израсна и Господ беше с него. Той не остави неизпълнена нито една негова дума. ^20 (F)Цял Израил от Дан до Вирсавия разбра, че Самуил е засвидетелстван като истинен Господен пророк. ²¹ Господ се явяваше в Силом и по-нататък, защото се откриваше на Самуил в Силом чрез словото на Господа^[c].

Поражението на Израил

4 Филистимците се подготвяха да воюват с израилтяните. А Самуиловото слово се беше разпространило по цял Израил. Тогава израилтяните тръгнаха на война против филистимците и се разположиха на лагер при Авен-Езер, а филистимците – при Афек. ² Филистимците се наредиха за бой против израилтяните. Разрази се тежко сражение, филистимците разбиха израилтяните и избиха на бойното поле около четири хиляди души от тях. ³ Когато народът дойде в стана, Израилевите старейшини казаха: „Защо Господ остави днес да ни победят филистимците? Да си вземем от Силом ковчега на Господния завет и като дойде сред народа, ще ни спаси от ръката на враговете ни.“ ^4 (G)Така народът изпрати пратеници в Силом и те донесоха оттам ковчега на завета на Господ Вседържител, Който седи на херувими. А при ковчега на Божия завет бяха и двамата синове на Илий – Офни и Финеес.

⁵ И когато ковчегът на завета Господен пристигна в стана, цял Израил нададе такъв силен вик на ликуване, че земята ехтеше. ⁶ Филистимците чуха радостните викове и попитаха: „Какво е това страшно викане в стана на евреите?“ И разбраха, че в стана е пристигнал Господният ковчег. ⁷ Филистимците се изплашиха, защото си казаха: „Техният Бог е дошъл в стана им. Горко ни! Защото такова нещо не се е случвало по-рано. ^8 (H)Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на този силен Бог? Този Бог порази египтяните с всякакви напасти в пустинята. ⁹ Бъдете храбри, филистимци, и бъдете мъжествени, иначе ще станете роби на евреите, както те са ваши роби. Бъдете мъжествени и влезте в битка с тях.“

¹⁰ Филистимците влязоха в битка и израилтяните бяха разбити, така че всеки побягна към шатрата си. Поражението беше твърде голямо – от израилтяните паднаха убити тридесет хиляди пешаци. ¹¹ Божият ковчег беше пленен и загинаха двамата синове на Илий Офни и Финеес.

Смъртта на Илий

¹² Един човек от Вениаминовото племе тръгна от полесражението в същия ден и отиде в Силом с раздрана дреха и прах по главата. ¹³ Когато той пристигна, Илий седеше на стол при входа и гледаше към улицата в очакване, понеже сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато този човек пристигна в града и съобщи това, целият град високо застена. ¹⁴ Илий чу риданията и виковете и попита: „Какъв е този шум?“ Човекът веднага се приближи и съобщи на Илий. ¹⁵ Тогава Илий беше на деветдесет и осем години; очите му бяха помътнели и той не можеше да вижда. ¹⁶ Човекът каза на Илий: „Аз дойдох от стана, днес пристигнах от полесражението.“ Илий запита: „Какво стана, синко?“ ¹⁷ Вестителят отговори: „Израилтяните побягнаха пред филистимците, народът претърпя голямо поражение. Също и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, а Божият ковчег беше пленен.“ ¹⁸ Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна по гръб от стола при входа; понеже беше стар и тежък, той си строши гръбнака и умря. Той беше съдия на Израил четиридесет години.

¹⁹ Снаха му, жената на Финеес, беше в напреднала бременност. Щом чу известието за пленяването на Божия ковчег и за смъртта на свекъра си и мъжа си, припадна на земята и роди, понеже болките дойдоха внезапно. ^20 (I)Когато тя лежеше на умиране, жените около нея ѝ казваха: „Радвай се, ти роди син.“ Но тя не отговори и не обърна внимание. ²¹ Тя даде име на детето Ихавод^[d], с което искаше да каже: „Славата си отиде от Израил“ – поради загубата на Божия ковчег и^[e] на свекъра си и на мъжа си. ²² И рече: „Славата си отиде от Израил, понеже Божият ковчег е пленен.“

ковчегът на завета в езически плен

5 Като плениха Божия ковчег, филистимците го пренесоха от Авен-Езер в Азот. ² Филистимците взеха Божия ковчег, внесоха го в капището на Дагон и го поставиха до Дагон. ³ На другата сутрин, когато жителите на Азот станаха, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха пак на мястото му. ⁴ Когато на следната сутрин станаха рано, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. Главата на Дагон и^[f] двете му ръце^[g] отсечени, всяка отделно, на прага. Беше останало само туловището на Дагон. ⁵ Поради това жреците на Дагон и всички, които посещават капището на Дагон в Азот, не стъпват върху прага на Дагон до днес, а го прескачат.

⁶ Ръката на Господа тежко притисна жителите на Азот, Бог ги порази и ги наказа с циреи в Азот и околностите му^[h]. ⁷ Като видяха това, азотците казаха: „Да не остава у нас ковчегът на Бога Израилев, защото Неговата ръка е тежка и за нас, и за нашия бог Дагон.“ ⁸ Затова изпратиха пратеници и събраха при себе си всички филистимски началници, и попитаха: „Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог?“ И рекоха гетци: „Нека ковчегът на Израилевия Бог премине у нас в Гет.“ И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет. ⁹ След като го пренесоха, ръката на Господа притисна града и причини твърде голям ужас. Господ порази градските жители, от малък до голям, и по тях се появиха циреи. ¹⁰ И те изпратиха Божия ковчег в Аскалон. И когато Божият ковчег пристигна в Аскалон, аскалонци завикаха и всеки казваше: „Донесоха при нас ковчега на Израилевия Бог, за да погубят нас и народа ни.“ ¹¹ Тогава изпратиха и събраха всички филистимски началници и всеки казваше: „Отпратете ковчега на Израилевия Бог; нека се върне на мястото си, за да не погуби нас и народа ни.“ Защото целият град беше обхванат от смъртен ужас: Божията ръка твърде тежко ги притисна, откакто ковчегът на Израилевия Бог дойде тук. ¹² И онези, които не умряха, бяха поразени с циреи, така че писъците от града се издигаха до небето.

Връщане на ковчега на завета

6 Господният ковчег остана във филистимската земя седем месеца и тази земя се напълни с мишки. ² Тогава филистимците повикаха жреци и предсказатели^[i] и запитаха: „Какво да правим с ковчега Господен? Научете ни как да го върнем на мястото му.“ ³ Те отговориха: „Ако искате да върнете ковчега на завета на Господа, Бога Израилев, не го изпращайте без дарове, а му принесете жертва за вина; тогава ще се изцелите и ще разберете защо не отстъпва от вас ръката Му.“ ⁴ По-нататък те попитаха: „Каква жертва за вина трябва да Му принесем?“ В отговор те казаха: „Според броя на филистимските началници – пет златни цирея и пет златни мишки; защото бедата върху всички вас и върху вашите началници е еднаква. ⁵ И така, направете изваяни подобия на вашите циреи и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и така въздайте слава на Израилевия Бог. Може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви. ⁶ Защо да ожесточавате сърцата си, както ожесточиха сърцата си египтяните и фараонът? Нали когато Господ прояви силата Си над тях, те ги пуснаха и онези тръгнаха.

⁷ А сега, пригответе нова кола и вземете две крави първескини, на които още не е поставян хомот; впрегнете кравите в колата, а телетата им отстранете от тях в обора. ⁸ След това вземете Господния ковчег и го поставете на колата, а златните неща, които ще Му принесете като жертва за вина, поставете в сандъче до ковчега. Тогава го пуснете да тръгне. ⁹ Но внимавайте, ако се насочи към Ветсамис, следователно Той ни е направил това голямо зло. Ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно.“

¹⁰ Така и постъпиха: взеха две крави първескини и ги впрегнаха в кола, а телетата им отведоха в обора. ¹¹ Поставиха на колата Господния ковчег, сандъчето със златните мишки и изваяните циреи. ¹² Тогава кравите тръгнаха право по направление Ветсамис. Вървяха точно по пътя и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво. А филистимските началници ги следваха до областта Ветсамис.

¹³ Жителите на Ветсамис тъкмо жънеха жито в долината. Когато погледнаха, те видяха Господния ковчег и радостни се завтекоха насреща. ¹⁴ Когато колата дойде в нивата на Иисус от Ветсамис, тя спря. Там имаше един голям камък. Нацепиха дървената кола, а кравите принесоха като всеизгаряне пред Господа. ¹⁵ Левитите снеха Господния ковчег и сандъчето, което беше до него и в което се намираха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В онзи ден мъжете от Ветсамис принесоха пред Господа всеизгаряне и заклаха жертви. ¹⁶ Петимата филистимски началници видяха това и се върнаха същия ден в Акарон.

¹⁷ Тези златни циреи, които филистимците принесоха пред Господа като жертва за вина, бяха: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон. ¹⁸ А златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, от укрепения град до неукрепените села. Големият камък, върху който поставиха Господния ковчег, и до днес се намира в нивата на ветсамисеца Иисус^[j].

¹⁹ Затова Бог наказа тяхната земя Ветсамис, задето те надничаха в Господния ковчег, и изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души. Тогава народът заплака, понеже Господ го наказа с много тежко изтребление. ²⁰ Затова жителите на Ветсамис викнаха: „Кой може да служи пред Господа, пред този свят Бог? При кого от нас трябва да отиде Той?“ ²¹ И така, те пратиха пратеници при жителите на Кириат-Ярим да известят: „Филистимците върнаха Господния ковчег. Елате и го вземете при вас.“

7 ^(J)Тогава жителите на Кириат-Ярим дойдоха, взеха Господния ковчег и го донесоха в къщата на Аминадав на хълма, а сина му Елеазар посветиха да пази Господния ковчег. ² От онзи ден, когато ковчегът беше донесен в Кириат-Ярим, се измина много време – двадесет години. Целият Израилев дом с ридания се обърна към Господа.

Победа на Самуил над филистимците. Дейността му като съдия

³ Затова Самуил обяви пред целия Израилев дом: „Ако от все сърце искате да се обърнете към Господа, изхвърлете от средата си чуждоземните богове и астартите, пригответе сърцата си за Господа и само на Него, Единия, служете. Тогава Той ще ви избави от властта на филистимците.“ ⁴ Израилтяните премахнаха ваали и астарти и започнаха да служат само на Господа.

⁵ Самуил разпореди: „Съберете целия Израил в Масифа и аз ще се помоля за вас пред Господа.“ ⁶ Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.

⁷ Филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масифа, и филистимските началници тръгнаха на битка против Израил. Като чуха това, израилтяните се изплашиха от филистимците. ⁸ Тогава израилтяните молеха Самуил: „Не преставай да издигаш глас към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни избави от филистимските ръце.“ А Самуил отговори: „Аз няма да отстъпя от Господа, своя Бог, няма да престана да викам за вас в молитвите си!“ ^9 (K)Самуил взе едно агне сукалче и с целия народ го принесе като жертва всеизгаряне пред Господа. Самуил се помоли с висок глас пред Господа за Израил и Господ го чу. ¹⁰ А когато Самуил принасяше всеизгаряне, филистимците тръгнаха да се сражават с Израил. Но този ден Господ изпрати буря със силен гръм над филистимците и те изпаднаха в такъв ужас, че бяха поразени от Израил. ¹¹ Израилтяните излязоха от Масифа, преследваха филистимците и им нанасяха поражения чак до Ветхор.

¹² Самуил взе един камък, постави го между Масифа и Сен и го нарече Авен-Езер^[k], като каза: „Дотук Господ ни помогна.“ ^13 (L)Така филистимците бяха усмирени и вече не нахлуваха в израилската област. Ръката на Господа тегнеше върху филистимците през всички дни на Самуил. ¹⁴ Така на Израил бяха върнати градовете, които филистимците бяха превзели от Израил – от Акарон чак до Гет. Израил освободи от филистимска власт също и околностите им. Настъпи мир също между Израил и аморейците.

¹⁵ Самуил беше съдия над Израил през всички дни на живота си. ¹⁶ Всяка година той тръгваше да обикаля Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израил по всички тези места. ¹⁷ След това се връщаше в Рама, понеже там беше неговият дом. Там той съдеше Израил и там построи жертвеник на Господа.

Подготовка за царско служение. Израил иска цар

8 А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил. ² Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия. ³ Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието.

⁴ Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама ^5 (M)и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“ ⁶ Това нещо беше лошо в очите на Самуил – когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа. ^7 (N)И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях. ^8 (O)Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе. ⁹ Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“

¹⁰ Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа. ¹¹ Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му. ¹² Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му. ¹³ Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб. ^14 (P)Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си. ¹⁵ Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си. ¹⁶ Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа. ¹⁷ Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги. ¹⁸ Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“

^19 (Q)Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас ²⁰ и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“ ²¹ След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа. ²² А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се – всеки в града си.“

Изборът на Саул за първи цар

9 ^(R)Тогава във Вениаминовото племе имаше един знатен човек на име Кис, син на Авиил, син на Церон, син на Бехорат, син на Афия, родом вениаминец. ^2 (S)Той имаше син на име Саул, млад и хубавец. Между израилтяните нямаше по-хубав от него; от рамената си нагоре той беше по-висок от всички.

³ Един ден се загубиха ослиците на Сауловия баща Кис и Кис каза на сина си Саул: „Вземи със себе си един от слугите и станете, за да отидете и потърсите ослиците.“ ⁴ Така пребродиха Ефремовата хълмиста земя, пребродиха и областта Шалиша, но не ги намериха; пребродиха и областта Шаалим, и там ги няма; пребродиха и областта на Вениаминовото племе и не ги намериха. ⁵ Когато дойдоха в местността Цув, Саул каза на слугата си, който го придружаваше: „Да се върнем, иначе баща ми ще започне да се безпокои за нас вместо за ослиците.“ ⁶ Но слугата му каза: „Ето в този град има един Божий човек – този човек е на висока почит. Всичко, което той каже, се сбъдва точно. Да отидем сега там – може би той ще ни посочи нашия път, по който да вървим.“ ^7 (T)Саул възрази: „Ако наистина отидем, какво ще занесем като подарък на този човек? Защото хляб не остана в торбите ни и подарък няма, за да предложим на Божия човек. Какво имаме още при себе си?“ ⁸ Слугата отново отговори на Саул: „Ето аз имам четвърт сикла сребро. Ще я дам на Божия човек, за да посочи пътя ни.“ ⁹ В миналото в Израил, когато някой отивал да пита Бога, се е казвало: „Да отидем при ясновидеца.“ Защото този, когото днес наричат пророк, в миналото се е наричал ясновидец. ¹⁰ Саул каза на слугата: „Предложението ти е добро – да отидем!“ И така те отидоха в града, където живееше Божият човек.

^11 (U)Когато се изкачваха по възвишението в града, срещнаха девойки, които бяха излезли да си налеят вода. И ги попитаха: „Дали е тука ясновидецът?“ ¹² Те им отговориха: „Тук е. Ето той е пред вас. Само побързайте. Точно сега той дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на възвишението. ¹³ Щом влезете в града, ще го намерите, преди още да е отишъл на възвишението на празничния обяд. Народът няма да започне да яде, докато той не дойде, понеже той ще благослови жертвата и след това поканените ще започнат да ядат. Затова вървете, тъкмо по това време ще го намерите.“ ¹⁴ И се изкачиха в града. А когато дойдоха в центъра на града, ето Самуил излезе насреща им, за да отиде на възвишението.

¹⁵ А един ден преди Саул да дойде, Господ даде на Самуил следното откровение: ^16 (V)„Утре по това време ще ти изпратя един човек от областта на Вениаминовото племе – него ти помажи за цар на Моя народ Израил. Той ще избави народа Ми от филистимската власт. Защото Аз погледнах милостиво към Своя народ, понеже неговият зов за помощ достигна до Мене.“ ¹⁷ Когато Самуил видя Саул, Господ му каза: „Ето човека, за когото ти говорих; той ще царува над Моя народ.“ ¹⁸ Саул се приближи до Самуил при вратите и го попита: „Кажи ми, къде е домът на ясновидеца?“ ¹⁹ Самуил отговори на Саул: „Аз съм ясновидецът, върви пред мене към възвишението. Днес вие ще обядвате с мене. Утре рано аз ще те пусна да си отидеш, след като ти обясня всичко, което имаш на сърце. ²⁰ Не се грижи за ослиците, които ти се изгубиха преди три дни, защото те се намериха. И за кого е всичко, което е най-ценно в Израил? Не е ли за тебе и за целия ти бащин дом?“ ²¹ Саул отговори: „Не съм ли аз вениаминец от най-малкото Израилево племе? Моят род не е ли най-незначителен между родовете от Вениаминовото племе? Защо ми говориш всичко това?“

²² Самуил взе със себе си Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде почетно място между поканените, които бяха тридесетина души. ²³ Тогава Самуил каза на готвача: „Донеси онази част, която ти бях дал и за която ти бях наредил да я запазиш при себе си.“ ²⁴ Готвачът донесе плешката и това, което беше с нея, и ги сложи пред Саул. Самуил каза: „Ето това е запазено. Сложи го пред себе си и яж, понеже за този случай то е запазено за тебе, когато свиках народа.“

И в онзи ден Саул обядва със Самуил. ²⁵ Тогава те слязоха от възвишението в града и Самуил разговаряше със Саул на покрива^[l]. ²⁶ Рано сутринта, при зазоряване, Самуил повика Саул на покрива и каза: „Стани, аз ще те изпратя.“ Саул стана и двамата, той и Самуил, излязоха навън.

²⁷ Когато наближаваха края на града, Самуил рече на Саул: „Кажи на слугата да върви пред нас, а ти спри сега и аз ще ти открия какво каза Бог.“

Помазване, и прояви на Саул като цар

10 ^(W)Тогава Самуил взе съд с елей, изля го върху главата му, целуна го и каза: „Ето Господ те помаза за цар на Своето наследство в Израил^[m]: ² когато ти днес си тръгнеш от мене, ще срещнеш двама души при гроба на Рахил в Целцах. Те ще ти кажат: ‘Намериха се ослиците, които тръгна да търсиш. Ето баща ти забрави за ослиците, а се безпокои за вас и казва: «Какво да направя за своя син?»’ ³ Когато оттам продължиш и отидеш до дъба на Тавор, там ще те срещнат трима души, които отиват на Божието място във Ветил: единият ще носи три ярета, другият – три хляба, а третият – мех с вино. ⁴ Те ще те поздравят, ще ти дадат двата хляба и ти ще ги вземеш от тях. ⁵ След това ще отидеш на Божия хълм, където е филистимската стража^[n]; и когато влезеш там в града, ще срещнеш групата от пророци, които слизат от възвишението, и пред тях звучат псалтир и тимпан, флейта и гусла, и те ще пророкуват. ⁶ Тогава Господният Дух ще слезе върху тебе и ти ще пророкуваш заедно с тях, и ще станеш друг човек. ⁷ Когато тези знамения се сбъднат над тебе, тогава прави това, което ти е възможно, защото с тебе е Бог. ⁸ Иди преди мене в Галгал, където и аз ще дойда при тебе, за да принеса всеизгаряния и мирни жертви; седем дена чакай, докато дойда при тебе, и тогава ще ти възвестя какво да правиш.“

⁹ Щом Саул се обърна, за да си тръгне от Самуил, Бог му даде друго сърце и всички онези знамения се сбъднаха в същия ден. ^10 (X)Когато оттам дойдоха до хълма, ето че ги срещна групата от пророци и Божият Дух слезе върху него, и той пророкуваше сред тях. ¹¹ Всички, които го познаваха от по-рано, като видяха, че той пророкува заедно с пророците, питаха се един друг: „Какво е станало с Кисовия син? Нима и Саул принадлежи към пророците?“ ¹² Тогава един от онези, които бяха там, попита: „А кой е техният баща?“ Затова се появи поговорката: „Нима и Саул принадлежи към пророците?“ ¹³ Когато престана да пророкува, Саул отиде на хълма. ¹⁴ И чичото на Саул попита него и слугата му: „Къде ходихте?“ Той отговори: „Търсихме ослиците, но като разбрахме, че ги няма, отбихме се при Самуил.“ ¹⁵ Сауловият чичо го помоли: „Разкажи ми какво ви каза Самуил.“ ¹⁶ И Саул отговори на чичо си: „Той точно ни извести, че ослиците са намерени.“ Но не му съобщи това, което Самуил му беше казал за царството.

¹⁷ След това Самуил свика народа при Господа в Масифа ^18 (Y)и каза на израилтяните: „Така говори Господ, Бог Израилев: ‘Аз изведох Израил от Египет и ви освободих от властта на Египет и на всички царства, които ви притесняваха. ¹⁹ А вие сега отхвърлихте вашия Бог, Който ви спасява от всички ваши бедствия и мъки, и Му заявихте: «Не, непременно ни постави цар.»’ И така, застанете сега пред Господа според племената си и според родовете си^[o].“

^20 (Z)Тогава Самуил заповяда да дойдат всички Израилеви племена и Вениаминовото племе беше посочено с жребий. ^21 (AA)След това заповяда на Вениаминовото племе да пристъпи според родовете си и с жребий беше посочен родът на Матри. А когато доведоха рода на Матри по мъже, с жребий беше посочен Саул, син на Кис. Търсиха го, но не го намериха. ²² Затова пак се допитаха до Господа: „Дали изобщо този човек е дошъл тук?“ И Господ отговори: „Ето той се крие в обоза.“ ^23 (AB)Бързо отидоха и го доведоха оттам. Когато застана сред народа, от раменете си нагоре той беше по-висок от всички. ^24 (AC)Тогава Самуил каза на целия народ: „Виждате ли кого е избрал Господ? Като него няма сред всички вас.“ Тогава целият народ започна да ликува и завика: „Да живее царят!“

^25 (AD)След това Самуил възвести на народа правата на царската власт, записа ги в книга и я положи пред Господа. Тогава той разпусна целия народ, всеки да си отиде в своя дом. ²⁶ Също и Саул си отиде вкъщи, в Гива. Придружаваха го онези храбреци, до чиито сърца се беше докоснал Бог. ^27 (AE)Но злостни хора заявяваха: „Как може да ни спаси такъв!“ И го презряха и не му поднесоха дарове. Но той се правеше, че не забелязва това.

Начало на царуването на Саул – победа над амонците

11 Тогава, след месец време, дойде амонецът Наас и се разположи на лагер срещу Явис в Галаад. Тогава всички жители на Явис казаха на Наас: „Сключи с нас съюз и ние ще ти служим.“ ² В отговор амонецът Наас им каза: „Ще сключа с вас договор, но при условие че извадя на всеки от вас дясното око и чрез това навлека позор върху цял Израил.“ ³ Старейшините на Явис му казаха: „Дай ни срок седем дена, за да изпратим пратеници по цялата израилска област. Не дойде ли никой да ни помогне, ще се съгласим с тебе.“ ⁴ Пратениците отидоха в града на Саул, Гива, и оповестиха на народа всичко това. Тогава целият народ издигна вопъл и заплака.

⁵ И ето, Саул се прибираше от полето и вървеше след воловете. Той попита: „Какво е станало с народа, та плаче?“ И му съобщиха думите на жителите на Явис. ^6 (AF)Когато Саул чу това известие, Божият Дух слезе върху него и той се разгневи силно. ^7 (AG)Взе два впрегнати вола, разсече ги на части и ги разпрати по цялата израилска област чрез онези пратеници със съобщението: „Така ще бъде постъпено с воловете на всеки, който не тръгне след Саул.“ Страх от Господа обзе народа и всички потеглиха като един човек. ⁸ Когато Саул им направи преглед във Везек, оказаха се триста хиляди израилтяни и тридесет хиляди юдеи. ⁹ Поръчаха на дошлите пратеници: „Съобщете на жителите на Явис в Галаад това: ‘Утре, когато слънцето припече силно, ще получите помощ’.“

Пратениците отидоха, съобщиха това на жителите на Явис и те се зарадваха. ¹⁰ Жителите на Явис казаха на амонците: „Утре ще ви се предадем. Постъпете с нас, както намерите за добре.“ ¹¹ На следния ден Саул раздели народа на три отряда. Те проникнаха в стана по време на утринната стража и преди дневния пек поразиха амонците; оцелелите от тях бяха разпръснати така, че от тях не останаха даже и двама души заедно.

^12 (AH)Тогава народът каза на Самуил: „Кои са тези, които бяха възкликнали: ‘Саул ли ще царува над нас?’ Дайте ни тези хора, за да ги избием.“ ^13 (AI)Но Саул възрази: „На днешния ден не бива да се убива никой, защото днес Господ извърши спасително дело в Израил.“ ¹⁴ Самуил каза на народа: „Да отидем в Галгал и да осветим там царството.“ ¹⁵ Тогава целият народ тръгна за Галгал. Там, в Галгал, поставиха Саул за цар пред Господа и принесоха мирни жертви пред Господа. Саул и всички израилтяни се веселиха там твърде много.

Оттегляне на Самуил като съдия

12 След това Самуил каза на целия Израил: „Ето аз ви послушах за всичко, което ми говорихте, и поставих цар над вас. ^2 (AJ)Ето царят ви предвожда по време на война. А аз вече съм стар и беловлас и синовете ми живеят сред вас. Аз бях ваш предводител от младини до днес. ^3 (AK)Ето застанал съм тук – свидетелствайте против мене пред Господа и Неговия помазаник! На кого съм взел вола, на кого съм взел осела, кого съм измамил и кого съм онеправдал, от кого съм взел подкуп, за да затворя очи спрямо делото му – и аз ще ви го върна.“ ⁴ А те отговориха: „Ти не си ни измамвал, нито си ни онеправдавал и от никого нищо не си взел.“ ⁵ Той им каза: „Свидетел ви е Господ, свидетел е и помазаникът Му в този ден, че не намерихте нищо против мене.“ Те отговориха: „Свидетел е.“

^6 (AL)Тогава Самуил каза на народа: „Господ е Този, Който постави Мойсей и Аарон и Който изведе вашите предци от египетската земя. ⁷ А сега застанете, за да разсъждавам с вас пред Господа за всички благодеяния, които Той оказа на вас и на вашите предци. ^8 (AM)Когато Яков дойде в Египет^[p], предците ви завикаха към Господа. Господ прати Мойсей и Аарон и те изведоха предците ви от Египет, и им дадоха това място за заселване. ^9 (AN)Но те забравиха Господа, своя Бог, и Той ги предаде в ръцете на асорския военачалник Сисара, на филистимците и на моавския цар, които воюваха против тях. ^10 (AO)Затова те викнаха към Господа: ‘Съгрешихме, защото изоставихме Господа и започнахме да служим на ваали и астарти. А сега, избави ни от ръцете на враговете ни и ние ще служим на Тебе.’ ^11 (AP)Тогава Господ изпрати Йероваал и Варак, Йефтай и Самуил и ви избави от ръцете на окръжаващите ви врагове, и вие живяхте в безопасност. ^12 (AQ)Но като видяхте, че амонският цар Наас е потеглил против вас, вие ми казахте: ‘Не, нека цар царува над нас’ – когато Господ, вашият Бог, е ваш цар.

¹³ И така, ето царя, когото избрахте, когото измолихте. Ето Господ постави цар над вас. ¹⁴ Ако се боите от Господа и Му служите, ако слушате гласа Му и не се отклонявате от Господните заповеди както вие, така и царят ви, който царува над вас, и следвате Господа, вашия Бог, то ръката на Господа няма да бъде против вас. ¹⁵ Ако пък не слушате гласа на Господа и започнете да се отклонявате от Неговите заповеди, то ръката на Господа ще бъде против вас и против царя ви, както беше против бащите ви. ¹⁶ А сега станете и погледнете знамението, което Господ ще извърши пред очите ви. ¹⁷ Нали сега е пшеничена жътва? Но аз ще призова Господа, за да изпрати гръм и дъжд. Така вие ще разберете и ще видите колко голямо е лошото дело, което сте извършили пред очите на Господа, като поискахте за себе си цар.“ ¹⁸ Тогава Самуил призова Господа и Господ изпрати мълнии и дъжд в онзи ден, така че целият народ изпадна в голям страх пред Господа и пред Самуил.

¹⁹ Тогава целият народ каза на Самуил: „Помоли се за слугите си пред Господа, твоя Бог, за да не загинем; защото към всичките си грехове прибавихме още едно лошо дело, тъй като искахме за себе си цар.“ ²⁰ Но Самуил отговори на народа: „Не се бойте, вие вече извършихте това лошо дело. Само повече не спирайте да следвате Господа и служете на Господа от все сърце. ²¹ Не се отклонявайте след нищожни богове, които не могат да ви принесат полза и да ви избавят, понеже са нищо. ^22 (AR)А Господ няма да отхвърли народа Си заради Своето велико име, понеже Господ благоволи да ви направи Свой народ. ²³ А що се отнася до мене – нека бъда далеч от грях пред Господа. Няма да престана да се моля за вас, но ще ви поучавам в добрия и правия път. ²⁴ Само имайте страх пред Господа и Му служете вярно и от сърце, защото видяхте какви велики дела извърши Той за вас. ²⁵ Но ако извършвате лоши дела, тогава ще загинете и вие, и вашият цар.“

Саул в сражение с филистимците. Неговото своеволие

13 Саул беше на години, когато се възцари, и царува две години над Израил^[q]. Той си избра три хиляди мъже от Израил: ² две хиляди бяха със Саул в Михмас и на хълма Ветил, а хиляда бяха с Йонатан в Гива от Вениаминовата област. Останалата част от народа той разпусна – всеки в своята шатра.

^3 (AS)Йонатан порази началника на филистимската стража, който се намираше в Гива. Филистимците чуха за това, а Саул извести с тръба по цялата страна и обяви: „Нека чуят евреите!“ ⁴ Така цял Израил беше известен, че Саул поразил началника на филистимската стража, поради което Израил стана омразен на филистимците. Тогава народът беше призован в Галгал да следва Саул.

⁵ А и филистимците се събраха да воюват с Израил: тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници, както и войска, многобройна като пясъка по морския бряг. Те дойдоха и се разположиха на стан в Михмас, на изток от Бет-Авен. ⁶ Когато израилтяните видяха, че са в опасност и че народът беше силно притиснат, криеха се в пещери, проломи, скални цепнатини, подземия и ровове. ⁷ Други от евреите преминаха отвъд Йордан, в областите Гад и Галаад.

Саул тогава се намираше още в Галгал и целият народ, който го следваше, се беше изплашил силно. ^8 (AT)Той чака в Галгал седем дена до времето, определено от Самуил, но Самуил не дойде. Когато народът започна да се разбягва от него, ⁹ Саул нареди: „Доведете при мене отреденото за жертва всеизгаряне и за мирни приношения.“ И принесе всеизгаряне. ¹⁰ Щом свърши с принасянето на всеизгаряне, ето че дойде Самуил. Саул излезе насреща му, за да го поздрави. ¹¹ А Самуил попита: „Какво си направил?“ Саул отговори: „Видях, че народът се разбягва от мене, а ти не дойде в определеното време, филистимците пък се събраха в Михмас. ¹² Затова си помислих: ‘Сега ще се спуснат върху мене филистимците в Галгал, а аз още не съм се помолил на Господа’ – и затова се реших да принеса всеизгаряне.“ ¹³ Тогава Самуил каза на Саул: „Неразумно си постъпил, като не си изпълнил заповедта на Господа, своя Бог, която Той беше дал, защото днес Господ щеше завинаги да затвърди царската ти власт над Израил. ^14 (AU)Но сега твоята царска власт няма да устои. Господ ще Си намери мъж по сърцето Си и ще му заповяда да бъде вожд на народа Му, защото ти не изпълни, каквото Господ ти бе заповядал.“

¹⁵ Самуил стана и си отиде от Галгал в Гива от Вениаминовата област^[r]. Саул преброи хората, които още бяха с него – те бяха около шестстотин души. ¹⁶ Саул със сина си Йонатан и хората, които се намираха при тях, се установиха в Гива от Вениаминовата област^[s]; а филистимците се разположиха на стан в Михмас. ¹⁷ От филистимския стан излезе отряд разбойници, разделен на три дружини: едната тръгна по пътя за Офра, в областта Суал, ¹⁸ другата дружина тръгна по пътя за Веторон, а третата тръгна по пътя към областта, която гледа към долината Цевоим, към пустинята.

¹⁹ А в цялата израилска земя нямаше нито един ковач, понеже филистимците се бяха наговорили да не позволяват евреите да си правят мечове, нито копия. ²⁰ Затова всички израилтяни трябваше да ходят при филистимците да коват палешника си, мотиката си, брадвата си и остена си. ²¹ Цената за острене на палешници и мотики беше един пим^[t], а за острене на брадва и приготвяне на остен – една трета сикла. ²² Затова по време на войната^[u] нямаше нито меч, нито копие в ръцете на хората, които бяха със Саул и Йонатан. Такива имаха само Саул и синът му Йонатан.

²³ А филистимската стража се изнесе към Михмаския проход.

Битките на Йонатан с филистимците

14 Един ден Сауловият син Йонатан каза на своя оръженосец: „Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща.“ Но на баща си той не каза нищо. ² А Саул се намираше край Гива, под наровото дърво, което е в Мигрон; хората, които бяха с него, наброяваха около шестстотин мъже. ^3 (AV)Ахия, син на Ахитув, брат на Йохавед, син на Финеес, син на Илий, беше свещеник Господен в Силом и носеше ефод. А хората не разбраха, че Йонатан е тръгнал. ⁴ Между проходите, през които Йонатан искаше да се промъкне до филистимската стража, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата: едната наричаха Боцец, а другата – Сене; ⁵ едната скала се издигаше от север към Михмас, другата – от юг към Гива.

^6 (AW)Йонатан каза на своя оръженосец: „Нека нападнем стражата на тези необрязани. Може би Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е трудно да спаси чрез мнозина или чрез малцина.“ ⁷ Оръженосецът отговори: „Прави това, което си намислил. Аз съм с тебе; върви, където желаеш.“ ⁸ Йонатан каза: „Ще отидем към тези хора и ще се покажем. ⁹ Ако те ни кажат така: ‘Спрете се, докато дойдем при вас’, ние ще се спрем на местата си и няма да се изкачим при тях. ¹⁰ Но ако кажат: ‘Изкачете се при нас’ – ние ще се изкачим, защото Господ ги е предал в ръцете ни. Това ще бъде знак за нас.“ ^11 (AX)Когато и двамата се показаха на филистимската стража, филистимците казаха: „Вижте, евреите излизат от дупките, в които се бяха изпокрили.“ ¹² Стражата извика на Йонатан и оръженосеца му: „Изкачете се при нас и ние ще ви кажем нещо.“ Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: „Върви след мене, защото Господ ги предаде в ръцете на Израил.“ ¹³ Тогава Йонатан започна да се катери с ръце и с крака и оръженосецът му след него. И филистимците падаха поразени пред Йонатан, а след него оръженосецът ги доубиваше. ¹⁴ При това първо поражение, нанесено от Йонатан и оръженосеца му, паднаха убити около двадесет души в едно пространство от половин нива, обработвана от впряг волове за един ден. ¹⁵ И настъпи ужас в лагера на филистимците, на полето и сред целия народ: стражата и онези, които опустошаваха земята, се изплашиха много; цялата земя се разтресе и настана страх от Господа.

¹⁶ Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гива от Вениаминовата област суматохата, видяха, че тълпата се разпръсваше насам и натам. ¹⁷ Саул каза на хората, които бяха с него: „Направете оглед и разберете кои от нашите са излезли.“ Направиха оглед и разбраха, че ги нямаше Йонатан и оръженосеца му. ¹⁸ И Саул рече на Ахия: „Донеси Божия ковчег.“ В онова време Божият ковчег беше заедно с израилтяните. ¹⁹ Докато Саул още говореше на свещеника, суматохата във филистимския лагер все повече се увеличаваше. Тогава Саул каза на свещеника: „Събери ръцете си за молитва.“ ²⁰ Саул и всички хора, които бяха с него, се събраха и се придвижиха към мястото на битката. Те видяха, че в лагера на филистимците мечът на всеки поразяваше ближния му. Суматохата беше твърде голяма. ²¹ Тогава евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха тръгнали на битка на тяхна страна, се присъединиха към израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан. ²² Също и всички израилтяни, които се криеха в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците са побягнали, се присъединиха към своите в битката. ²³ И през онзи ден Господ избави Израил; а битката се разпростря чак над Бет-Авен^[v].

²⁴ Тъй като тогава израилтяните бяха изпаднали в тежко положение, Саул^[w] закле народа с думите: „Проклет да бъде този, който яде до довечера, докато не отмъстя на своите врагове.“ Затова никой от народа не вкуси храна. ²⁵ Тогава целият народ отиде в гората, а там по повърхността на земята имаше пити с мед. ²⁶ Когато народът влезе в гората, ето тече мед. Но никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата. ²⁷ Йонатан не беше чул, че баща му е заклел народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и я поднесе с ръка към устата си. Очите му светнаха. ²⁸ Един от народа проговори: „Баща ти закле народа с думите: ‘Проклет да бъде, който днес вкуси храна’. Поради това народът изнемощя“. ²⁹ А Йонатан каза: „Баща ми смути страната. Вижте как ми светнаха очите, щом вкусих малко от този мед. ³⁰ Ако народът се беше нахранил днес от плячката, която придоби от враговете си, нямаше ли да бъде по-голямо поражението на филистимците?“

³¹ Така в онзи ден израилтяните разбиха филистимците от Михмас до Айалон, но народът беше много изнемощял. ³² Тогава хората се нахвърлиха върху плячката, вземаха овце, волове и телета, колеха ги на земята и ги ядяха с кръвта. ^33 (AY)Тогава съобщиха на Саул: „Народът съгреши пред Господа, яде месото с кръвта.“ Той отвърна: „Вие съгрешихте. Дотъркаляйте сега при мене голям камък.“ ³⁴ После Саул нареди: „Идете между хората и им кажете всеки да доведе при мене бика си и всеки – овцата си. Колете тук и яжте, и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта.“ През онази нощ всички довеждаха това, което им бе подръка, и го колеха там. ³⁵ А Саул съгради жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, въздигнат от него на Господа.

³⁶ Тогава Саул каза: „Да нападнем филистимците тази нощ, да ги разграбим до съмване и да не оставим нито един от тях жив.“ А те отговориха: „Прави всичко, което намираш за добре.“ Но свещеникът рече: „Да пристъпим тук към Бога.“ ^37 (AZ)Саул се допита до Бога: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“ Но в онзи ден Той не му даде никакъв отговор. ³⁸ Тогава Саул заповяда: „Явете се тук всички вие, народни началници, разпитайте и разберете кой е извършил днес греха? ³⁹ Защото – жив е Господ, Който спаси Израил! – дори това да е Йонатан, и той непременно ще умре.“ Но никой от целия народ не му отговори. ⁴⁰ Саул каза на всички израилтяни: „Вие застанете на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем от другата страна.“ Народът отвърна на Саул: „Прави, каквото намериш за добре.“ ⁴¹ Саул се помоли на Господа: „Боже на Израил^[x], покажи това^[y].“ Жребият се падна на Йонатан и Саул, а народът беше освободен. ⁴² Тогава Саул рече: „Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан^[z]“, и жребият се падна на Йонатан.

⁴³ Саул попита Йонатан: „Разкрий ми какво си извършил.“ Йонатан му разказа: „Вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, затова аз трябва да умра.“ ⁴⁴ Тогава Саул заяви: „Нека Бог ме накаже и да приложи наказанието, ако ти, Йонатане, не умреш^[aa].“ ⁴⁵ Но народът каза на Саул: „Да умре Йонатан, който извърши такъв спасителен подвиг за Израил? Не, това не може да бъде! Жив е Господ! И косъм няма да падне от главата му на земята, защото само с помощта на Бога днес той извърши това дело.“ Така народът избави Йонатан и той не умря. ⁴⁶ След това Саул престана да преследва филистимците. Така филистимците можаха да се разотидат по градовете си.

⁴⁷ След като пое царуването над Израил, Саул воюва с всичките си околни врагове: с Моав и с амонците, с Едом^[ab] и с царете на Сова, както и с филистимците. Навсякъде, където и да се обърнеше, все побеждаваше. ^48 (BA)Той прояви храброст, разби Амалик и освободи Израил от ръцете на грабителите му.

^49 (BB)Синовете на Саул бяха: Йонатан, Йесуй и Мелхисуа. Имената на двете му дъщери бяха: името на първородната – Мерова, а името на по-малката – Мелхола. ⁵⁰ Жената на Саул се наричаше Ахиноама, дъщеря на Ахимаас; името на началника на войската му беше Авенир, син на Нир, чичо на Саул. ^51 (BC)А Кис, баща на Саул, и Нир, баща на Авенир, бяха синове на Авиил.

⁵² През целия живот на Саул се водеше тежка война с филистимците. Когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, вземаше го на служба при себе си.

Саул отхвърлен от Бога

15 ^(BD)След това Самуил каза на Саул: „Господ ме изпрати да те помажа за цар над Неговия народ, над Израил; сега чуй думите на Господа. ^2 (BE)Така каза Господ Вседържител: ‘Аз наблюдавах онова, което Амалик стори на Израил, как застана на пътя му, когато той идваше от Египет.’ ³ Иди сега и порази Амалик^[ac] и изтреби всичко негово^[ad]; не го щади, а предай на смърт мъже и жени, деца и кърмачета, волове и овце, камили и осли.“

⁴ Тогава Саул призова народа и го преброи в Телаим. Оказаха се двеста хиляди израилтяни пешаци, а освен това десет хиляди от племето на Юда. ⁵ Саул се придвижи до града на Амалик и постави засада в долината. ⁶ Саул каза на кинейците: „Идете, отделете се, напуснете амаликитците, за да не ви изтребя с тях, понеже вие се държахте благосклонно към всички израилтяни, когато идваха от Египет.“ И така, кинейците се отделиха от амаликитците.

⁷ Тогава Саул разби Амалик от Хавила до местността Сур, която се намира срещу Египет. ⁸ Той хвана жив амаликитския цар Агаг, а целия народ изтреби с меч^[ae]. ⁹ Но Саул и народът пощадиха Агаг и най-доброто от едрия добитък, от угоените животни и агнетата – те изобщо не искаха да изтребят всичко, което беше добро, а изтребиха всичко лошо и нищожно.

¹⁰ И словото на Господа беше отправено към Самуил: ^11 (BF)„Разкайвам се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна от Мене и не изпълни Моите заповеди.“ Натъжи се Самуил и цяла нощ призоваваше Господа. ¹² А рано сутринта Самуил стана и тръгна да пресрещне Саул. На Самуил беше известено, че Саул е ходил на Кармил и там си е поставил паметник, а оттам се е върнал и е отишъл в Галгал. ¹³ Когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: „Благословен да си от Господа. Изпълних заповедта на Господа.“ ¹⁴ Но Самуил попита: „Какво е това блеене на овце в ушите ми и този рев на добитък, който чувам?“ ¹⁵ Саул отговори: „Докараха ги от Амалик, защото народът пощади най-доброто от дребния и едрия добитък за жертвоприношение на Господа, твоя Бог; а другото изтребихме.“ ¹⁶ Самуил каза на Саул: „Стига! Ще ти известя какво ми каза Господ нощес.“ Саул му отговори: „Казвай.“

¹⁷ Самуил запита: „Нима ти не се имаше за незначителен, когато стана вожд на Израилевите племена и Господ те помаза за цар над Израил? ¹⁸ Господ те изпрати на път и заповяда: ‘Иди, предай на унищожение нечестивите амаликитци и воювай против тях, докато ги изтребиш.’ ¹⁹ Защо тогава ти не послуша Господния глас, а се хвърли по плячка и извърши зло пред очите на Господа?“ ²⁰ Саул отговори на Самуил: „Но аз послушах Господния глас, поех, където ме изпрати Господ, доведох амаликския цар Агаг и изтребих амаликитците. ²¹ А от плячката, дребен и едър добитък, народът взе най-доброто от това, което трябва да бъде унищожено, за да принесе в Галгал жертва на Господа, твоя Бог.“ ^22 (BG)Но Самуил възрази: „Нима всеизгарянията и жертвите са толкова приятни на Господа, колкото послушанието спрямо Господния глас? Наистина, послушанието е по-добро от жертвата и покорността – по-добра от тлъстината на овните. ²³ Защото непокорството е също грях като магьосничеството и упорството е също като нечестието и идолопоклонството. Тъй като ти пренебрегна словото на Господа, затова и Той те отхвърля, за да не бъдеш цар.“

²⁴ Тогава Саул каза на Самуил: „Съгреших, понеже наруших заповедта на Господа и твоите наставления, но се уплаших от народа и послушах желанието му. ²⁵ А сега, прости ми моя грях и се върни с мене, за да се поклоня на Господа.“ ^26 (BH)Но Самуил заяви на Саул: „Няма да се върна с тебе, защото ти пренебрегна словото на Господа и Господ те отхвърли, за да не бъдеш цар над Израил.“ ²⁷ А когато Самуил се обърна да си отиде, Саул хвана края на мантията му и тя се скъса. ^28 (BI)Тогава Самуил каза: „Така днес Господ изтръгва Израилското царство от тебе и го дава на друг, който е по-добър от тебе. ^29 (BJ)Той, Славата на Израил, нито лъже, нито се разкайва. Той не е човек, за да се разкайва.“ ³⁰ Саул отвърна: „Съгреших. Но окажи ми сега чест пред старейшините на моя народ и пред Израил – тръгни с мене, за да се поклоня пред Господа, твоя Бог.“ ³¹ Самуил тръгна след Саул и Саул се поклони пред Господа.

³² След това Самуил заповяда: „Доведете пред мене амаликитския цар Агаг.“ Агаг дойде при него във вериги^[af]. Тогава Агаг каза: „Навярно горчивината на смъртта е отминала.“ ³³ Но Самуил каза: „Както мечът ти е лишавал жени от деца, така и майка ти между жените ще бъде лишена от деца.“ След това Самуил съсече на части Агаг пред Господа в Галгал.

³⁴ Тогава Самуил тръгна за Рама, а Саул потегли към дома си в Гива Саулова. ³⁵ Самуил вече не видя Саул до деня на смъртта си, но тъгуваше за него, защото Господ беше се разкаял, че беше поставил Саул за цар над Израил.