Bible in 90 Days

^38 (A)Направи и десет бронзови умивалника; всеки умивалник побираше четиридесет бата вода, имаше четири лакътя ширина и стоеше на една от десетте стойки. ^39 (B)Той разположи умивалниците така: пет от дясната и пет от лявата страна на храма, а водоема постави от дясната страна на храма на югоизток.

^40 (C)Хирам направи умивалниците, лопатките и купите за възлияние. И Хирам извърши всички работи, които вършеше на цар Соломон за Господния храм: ⁴¹ двата стълба, двата капитела с изпъкнали части на върха на двете колони, двете плетеници за покриване изпъкналите части на капителите, които бяха на върха на колоните, ⁴² четиристотинте нара за двете плетеници – два реда нарове за всяка плетеница за покриване на двете изпъкналости на капителите върху стълбовете, ⁴³ десетте стойки и десетте умивалника върху стойките, ⁴⁴ един водоем, наречен море, и дванадесет вола под водоема, ⁴⁵ котлите, лопатките и купите – всички тези неща, които Хирам направи на цар Соломон за Господния храм, бяха от излъскан бронз. ⁴⁶ Царят ги лееше край Йордан във форми от глинена пръст, между Сукхот и Царетан. ^47 (D)Соломон направи много от всички тези принадлежности. Поради големия им брой тежестта на бронза не беше определяна.

^48 (E)(F)Соломон направи и всичките принадлежности, които бяха за Господния храм: златния жертвеник и златната трапеза, на която се поставяха хлябовете на предложението, ^49 (G)светилниците, пет отдясно и пет отляво в светилището на храма, от чисто злато, цветя, кандилца и щипци от злато, ^50 (H)купите, ножовете, чашите, купелите, кадилниците и огнищата от чисто злато, скобите за вратите на давира в Светая светих – от злато, и за вратите на храма, също от злато.

^51 (I)Така цялата работа, която цар Соломон извърши за Господния храм, беше завършена. И Соломон принесе посветеното от баща му Давид – среброто, златото и принадлежностите, и ги предаде в съкровищницата на Господния храм.

Освещаване на Соломоновия храм

8 ^(J)Тогава Соломон свика при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини – всички първенци на племената и родоначалниците на израилтяните, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град – Сион. ² И всички израилтяни се събраха при цар Соломон на празника Шатри през седмия месец, етаним. ³ Дойдоха всички Израилеви старейшини; и свещениците вдигнаха ковчега ⁴ и понесоха ковчега Господен и скинията с всичките свещени принадлежности, които бяха в скинията; всичко това носеха свещениците и левитите. ⁵ А цар Соломон и цялото събрано при него Израилево общество вървяха пред ковчега, принасяйки като жертви овце и волове, които поради множеството си не можеха да се изброят и пресметнат.

⁶ И свещениците внесоха ковчега на Господния завет на неговото място, в давира на храма, в Светая светих, под крилата на херувимите, ⁷ защото херувимите простираха крилата си над мястото за ковчега и върлините му. ⁸ А върлините се издаваха така, че краищата им се виждаха откъм светилището, което е пред давира, но не излизаха навън; те са там и до днес. ^9 (K)В ковчега нямаше нищо освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните след излизането им от египетската земя.

¹⁰ Когато свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния храм ^11 (L)и свещениците не можеха да стоят да служат, понеже славата на Господа изпълни Господния храм. ^12 (M)Тогава Соломон каза: „Господ каза, че би обитавал в тъмен облак. ¹³ Аз Ти съградих храм за прекрасно жилище, Господи, място да пребиваваш за вечни времена.“

¹⁴ И царят се обърна с лице към народа и благослови цялото събрание, а цялото Израилево общество стоеше. ¹⁵ Тогава той каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който обеща с устата Си на моя баща Давид и изпълни с ръката Си обещаното! Той каза: ¹⁶ ‘От деня, когато изведох Своя народ Израил от Египет, Аз не избрах нито в едно Израилево племе град, за да бъде построен в него храм, така че Моето име да бъде там; но избрах Давид да бъде над Моя народ Израил.’

^17 (N)Баща ми Давид силно желаеше да изгради храм за името на Господа, Бога Израилев. ¹⁸ Но Господ каза на баща ми Давид: ‘Понеже ти имаш силно желание да построиш храм на Моето име, хубаво е, че това желаеш; ¹⁹ обаче ти няма да изградиш храма, а синът ти, произлязъл от тебе, той ще съгради храм на името Ми.’ ²⁰ И Господ изпълни обещанието Си, което даде. И когато аз застанах на мястото на своя баща Давид и седнах на Израилевия престол, както каза Господ, построих храм на името на Господа, Бога Израилев. ²¹ В него приготвих място за ковчега, в който е Господният завет, който Той сключи с нашите предци, когато ги изведе от египетската земя.“

²² И Соломон застана към жертвеника на Господа в присъствието на цялото събрание израилтяни, простря ръцете си към небето ^23 (O)и каза: „Господи, Боже Израилев, няма Бог като Тебе нито на небето горе, нито на земята долу. Ти пазиш завета и проявяваш милостта Си към служителите Си, които правят добро пред Тебе от цялото си сърце. ²⁴ Ти спази това, което беше обещал на Своя служител Давид, моя баща – Ти говори със Своята уста и го изпълни днес. ^25 (P)Сега, Господи, Боже Израилев, спази, каквото бе обещал на Своя служител Давид, моя баща, когато каза: ‘Пред лицето Ми винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство, но само ако твоите синове се придържат в пътя си, ходейки пред Мене, както ти ходеше пред Мене.’ ²⁶ Затова сега, Боже Израилев, нека бъде потвърдено Твоето слово, което си изрекъл пред Своя служител Давид, моя баща!

^27 (Q)Наистина ли Бог ще живее на земята? Ето небето, дори небето на небесата, не могат да Те поберат, колко по-малко – този храм, който построих^[a]. ²⁸ Но погледни милостиво към молитвата на Своя служител и към молбата му, Господи, Боже мой, вслушай се в молбата и молитвата, с която Твоят служител Ти се моли днес, ^29 (R)така че очите Ти да бъдат отворени към този храм денем и нощем, към мястото, за което си казал: ‘Името Ми ще бъде там’ – и изслушвай молитвата, с която Твоят служител ще се моли на това място. ³⁰ Вслушвай се в молбата на Своя служител и на Своя народ Израил, когато се молят на това място. Чуй в Своето място на обитаване в небето, чуй и прости.

³¹ Когато някой съгреши против ближния си и поискат от него да се закълне, и поради това дойдат пред Твоя жертвеник в този храм, ³² тогава чуй на небето и извърши правосъдие за служителите Си – обяви беззаконния, така че да стовариш постъпката му върху неговата глава, и оправдай невинния, като му въздадеш според правдата му.

^33 (S)Когато Твоят народ Израил претърпи поражение от неприятели заради греха си против Тебе, когато се обърне към Тебе, прослави името Ти и Те помоли в този храм, ³⁴ тогава чуй и прости греха на Своя народ Израил, и го върни в земята, която си дал на предците му.

^35 (T)Когато небето се затвори и не вали дъжд, защото израилтяните са съгрешили пред Тебе, когато се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже Ти си ги смирил, ³⁶ чуй тогава от небето и прости греха на служителите Си и на Своя народ Израил, тъй като си им посочил добрия път, по който да вървят, и дай дъжд на Своята земя, която си дал на Своя народ в наследство.

^37 (U)Ако настанат глад в страната или мор, палещ вятър, мана, скакалци или пояждащи насекоми, или неприятел го притесни в земята му, както и някакво бедствие или болест, ³⁸ тогава при всяка молитва, при всяка молба, която се отправи от някой човек от целия Ти народ Израил, когато почувства болка в сърцето си и простре ръцете си към този храм, ³⁹ чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и помилвай; стори и въздай на всеки според всичките му постъпки като Сърцеведец, защото само Ти познаваш сърцето на всички човешки синове, ^40 (V)за да се боят от Тебе през цялото време, докато живеят на земята, която си дал на предците ни.

⁴¹ Ако чужденец, който не е от Твоя народ Израил, дойде от далечна земя заради Твоето име, ⁴² защото всички ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна мощна ръка и за Твоята простряна ръка – дойде и се помоли в този храм, ⁴³ чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и стори всичко, за което чужденецът Те призовава, за да познаят Твоето име всички народи по земята и да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, и да разберат, че този храм, който изградих, е наречен на Твоето име.

⁴⁴ Ако Твоят народ тръгне на война против свой неприятел, където Ти го изпращаш, и се помоли на Господа, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твоето име, ⁴⁵ тогава чуй от небето молитвата и молбата му и стори за него, каквото му е нужно.

^46 (W)Когато съгрешат пред Тебе – защото няма човек, който да не греши – и Ти се разгневиш срещу тях, и ги предадеш на неприятелите им, и завелите ги в плен ги отведат във вражеската страна, далечна или близка, ^47 (X)и когато в земята, където ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят, като кажат: ‘Съгрешихме, беззаконствахме, виновни сме’, ⁴⁸ и когато се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в страната на неприятелите си, които са ги пленили, и се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на предците им, към града, който си избрал, и към храма, който изградих на Твоето име, ⁴⁹ тогава чуй от небето, от мястото, което Ти обитаваш, тяхната молитва и молба, стори за тях, каквото им е нужно; ^50 (Y)и прости на Своя народ това, което е съгрешил против Тебе, и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към него в онези, които са го пленили, за да бъдат милостиви към него: ^51 (Z)защото той е Твой народ и Твой дял, който Ти изведе от Египет, от желязната пещ. ⁵² Нека очите Ти бъдат открити към молбата на Твоя служител и молитвата на Твоя народ Израил, за да се вслушваш, когато Те призовават, ⁵³ защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички народи на земята, както си казал чрез Своя служител Мойсей, когато изведе предците ни от Египет, Господи Боже.“

⁵⁴ След като Соломон коленичил произнесе към Господа цялата тази молитва и молба, той стана пред жертвеника Господен с ръце, прострени към небето. ⁵⁵ И като застана, благослови на висок глас цялото Израилево събрание, казвайки: ^56 (AA)„Благословен да бъде Господ, Който даде спокойствие на Своя народ Израил, както беше обещал. Не остана нито една неизпълнена дума от всички Негови добри обещания, които беше изрекъл чрез Своя служител Мойсей. ⁵⁷ Нека да бъде с нас Господ, нашият Бог, както Той беше с нашите предци. Да не ни изоставя, да не ни напуска, ⁵⁸ да склони сърцата ни към Себе Си, за да ходим по всичките Му пътища и да спазваме заповедите Му, наредбите и решенията Му, които е дал на предците ни. ⁵⁹ И тези думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат близо до Господа, нашия Бог, за да върши всеки ден, каквото е нужно за Неговия служител и за Неговия народ Израил, ⁶⁰ за да разберат всички народи по света, че Господ е Бог и няма друг. ⁶¹ И нека вашето сърце да бъде напълно предано на Господа, нашия Бог, за да постъпвате според наредбите и да спазвате заповедите Му, както е днес.“

⁶² Тогава царят и цял Израил с него принесоха жертва на Господа. ⁶³ Соломон принесе мирна жертва на Господа двадесет и две хиляди глави едър добитък и сто и двадесет хиляди глави дребен добитък. Така царят и всички израилтяни осветиха Господния храм. ⁶⁴ В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред Господния храм – принесе там всеизгаряния и хлебен принос, и тлъстината на мирните жертви. Защото бронзовият жертвеник, който е пред храма на Господа, беше малък да побере всеизгарянията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви.

^65 (AB)Така Соломон отпразнува по онова време празника Шатри. И цял Израил беше с него – голямо събрание, от Емат до Египетския поток спазиха празника пред Господа, нашия Бог: седем дена и още седем дена^[b] – четиринадесет дена. ⁶⁶ На осмия ден Соломон разпусна народа. И всички благословиха царя и се разотидоха по домовете си, като се радваха и веселяха от сърце за всичкото добро, което Господ направи на Своя служител Давид и на Своя народ Израил.

Божието обещание към Соломон

9 ^(AC)След като Соломон завърши строежа на Господния храм, на царския дворец и на всичко, което Соломон желаеше да направи, ² Господ се яви на Соломон втори път, както му се беше явил в Гаваон. ³ И Господ му каза: „Чух молитвата и молбата ти, с които ти се молеше пред Мене^[c]. Осветих този храм, който ти изгради, за да пребивава там името Ми за вечни времена и ще пребъдват там очите Ми и сърцето Ми през всички дни. ⁴ А пък ти, ако желаеш да вървиш пред Моето лице, както е ходил твоят баща Давид, с чисто сърце и в правота, вършейки всичко, което ти заповядах, и ако спазваш Моите наредби и заповедите Ми, ^5 (AD)тогава ще издигна твоя царски престол над Израил за вечни времена, както съм казал на баща ти Давид: ‘Винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство.’ ^6 (AE)Ако вие и синовете ви отстъпите от Мене и не спазвате Моите заповеди и Моите наредби, които съм ви дал, и тръгнете да служите на други богове и да им се покланяте, ^7 (AF)ще изтребя Израил от лицето на земята, която съм му дал, и ще отхвърля от лицето Си храма, който осветих на името Си. И ще стане за приказки и подигравки у всички народи. ^8 (AG)(AH)И всеки, който мине покрай този славен храм, ще се ужаси, ще подсвирне и ще попита: ‘Защо Господ е постъпил така с тази страна и с този храм?’ ⁹ И ще кажат: ‘Понеже изоставиха Господа, своя Бог, Който изведе предците им от египетската земя, и се привързаха към други богове, покланяха им се и им служеха, затова Господ изпрати върху тях цялото това бедствие’.“

Управлението на Соломон

^10 (AI)След като изминаха двадесет години, в които Соломон построи двата дома – Господния храм и царския дворец, – ^11 (AJ)за които тирският цар Хирам доставяше на Соломон кедров и кипарисов материал и злато, колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирам двадесет града в Галилейската земя. ¹² Когато Хирам дойде от Тир да огледа градовете, които Соломон му даде, и те не му се понравиха, ¹³ тогава той каза: „Какви са тези градове, които си ми дал, брате мой?“ И ги нарече земя Кавул, както се казват и до днес. ¹⁴ А Хирам бе изпратил на царя сто и двадесет таланта злато.

¹⁵ Поради тази причина излезе наредбата за повинността, която цар Соломон наложи, за да построи Господния храм, своя дворец, Мило, Йерусалимските стени, Хацор, Мегидон и Гезер. ^16 (AK)Фараонът, египетският цар, беше дошъл и превзел Гезер, и го беше изгорил с огън, а ханаанците, които живееха в града, беше избил и го беше дал като зестра на дъщеря си, Соломоновата жена. ¹⁷ Тогава Соломон съгради Гезер и Долни Веторон, ¹⁸ Ваалат, Тадмор в степта, ¹⁹ всичките градове за припаси, които Соломон имаше, градовете за колесниците, градовете за конницата и всичко, което Соломон поиска да изгради в Йерусалим, в Ливан и в цялата земя на владението си. ²⁰ Всичките хора, останали от аморейците, хетейците, ферезейците^[d], евейците, йевусейците^[e], които не бяха от Израилевите синове, ²¹ от техните потомци, останали след тях в страната, които израилтяните не можаха да изтребят, на тях Соломон нареди да носят повинността, както е и до днес. ²² Но никого от израилтяните Соломон не постави на принудителна работа. Те бяха негови войници, служители, велможи, военачалници и водачи на неговите колесници и на неговите конници. ²³ Главните надзорници над Соломоновите работи пък, които разпореждаха над народа, който извършваше тази работа, бяха петстотин и петдесет. ^24 (AL)А дъщерята на фараона отиде от Давидовия град в дома, който Соломон построи за нея. След това той изгради Мило.

^25 (AM)Соломон принасяше три пъти в годината всеизгаряния и мирни жертви върху жертвеника, който той изгради за Господа, и принасяше кадива върху жертвеника, който беше пред Господа в светилището, след като завърши изграждането на храма.

^26 (AN)Цар Соломон направи и кораби в Ецион-Гевер, близо до Елат, на брега на Червено море, в едомската страна. ²⁷ Хирам изпрати за тези кораби свои служители, опитни мореплаватели, заедно със Соломоновите служители. ²⁸ И те отидоха в Офир, откъдето придобиха четиристотин и двадесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.

Савската царица

10 ^(AO)(AP)Савската царица, като чу за славата на Соломон в името на Господа, дойде да го подложи на изпитание с трудни въпроси. ² Тя пристигна в Йерусалим с много голямо богатство: камили, натоварени с благоухания, с твърде много злато и скъпоценни камъни. Тя дойде при Соломон и разговаря с него за всичко, което ѝ беше на сърцето. ³ Соломон ѝ обясни всички нейни въпроси и нямаше нищо непознато за царя, което да не ѝ обясни. ⁴ Когато Савската царица видя цялата мъдрост на Соломон и двореца, който беше построил, ⁵ и ястията на трапезата му, и жилището на служителите му, и държането на служителите, и облеклото им, и виночерпците, и всеизгарянията, които той принасяше в храма, тя се удиви. ⁶ И каза на царя: „Истина е, което чух в моята страна за твоите дела и за мъдростта ти. ⁷ Но докато не дойдох и не видях с очите си, аз не вярвах на казаното. А ето че и половината не ми е било казано; ти имаш повече мъдрост и богатство, отколкото съм слушала. ⁸ Блажени са твоите хора, блажени са твоите служители, които винаги стоят пред тебе и слушат мъдростта ти. ⁹ Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол! Понеже Господ е възлюбил Израил за вечни времена, затова те е поставил за цар, за да раздаваш съд и правосъдие.“ ¹⁰ Тогава тя даде на царя сто и двадесет таланта злато от Офир, твърде много ароматни растения и скъпоценни камъни. Нямаше вече такова изобилие от аромати, каквото Савската царица даде на Соломон.

¹¹ И Хирамовите кораби, които носеха злато от Офир, докараха голямо множество сандалово дърво и скъпоценни камъни. ¹² Царят направи от това дърво перила в Господния храм и в царския дворец, също и арфи и псалтири за певците. Такова сандалово дърво не беше донасяно и не беше виждано до този ден. ¹³ А цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя пожела, без да се брои онова, което цар Соломон ѝ подари лично. И тя се върна със служителите си в своята страна – тя и всичките ѝ служители.

Соломоновото богатство

^14 (AQ)(AR)Златото, което Соломон придобиваше всяка година, тежеше шестстотин шестдесет и шест таланта ¹⁵ освен онова, което се получаваше от разните продавачи на стока, от търговците, които внасяха стока, от всички арабски царе и от областните управители. ¹⁶ И цар Соломон направи двеста големи щита от ковано злато – за всеки щит бяха изразходвани по шестстотин сикли злато, ^17 (AS)и триста малки щита от ковано злато – за един щит бяха изразходвани по три мини злато. Тогава царят ги постави в двореца, наречен Ливанска гора. ¹⁸ Царят направи и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато. ¹⁹ Престолът имаше шест стъпала, а отзад горната част на престола беше закръглена и имаше облегалки от двете страни на седалището, а до облегалките бяха поставени два лъва; ²⁰ и върху шестте стъпала бяха поставени дванадесет лъва от двете страни. Подобно нещо не е имало в никое царство. ²¹ И всичките съдове за пиене на цар Соломон бяха златни и всичките съдове в двореца Ливанска гора бяха от чисто злато – нищо нямаше от сребро, тъй като в дните на Соломон среброто се смяташе за нищо, ²² защото царят имаше таршишки презморски кораби заедно с корабите на Хирам. Веднъж на три години таршишките кораби идваха и докарваха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

²³ Така цар Соломон надминаваше всички царе по земята по богатство и мъдрост. ²⁴ И всички царе по земята търсеха Соломон, за да чуят мъдростта му, която Бог бе вложил в сърцето му. ²⁵ Всяка година всеки от тях му поднасяше съответен дар: сребърни и златни съдове, облекла, оръжие и благоухания, коне и мулета.

^26 (AT)(AU)Соломон събра колесници и конници – имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които бяха настанени по градовете за колесниците и при царя в Йерусалим^[f]. ^27 (AV)И царят направи^[g] среброто в Йерусалим равноценно с обикновените камъни, а кедрите поради тяхното множество – равноценни със смоковниците по Шефела. ²⁸ От Египет и Кува докарваха конете за цар Соломон. Царските търговци ги купуваха от Кува на стада. ²⁹ Една колесница, купена и изнесена от Египет, струваше шестстотин сикли сребро, а всеки кон – сто и петдесет. По същия начин те лично изнасяха за всичките хетейски и арамейски царе.

Падението и смъртта на Соломон

11 ^(AW)Освен фараоновата дъщеря цар Соломон залюби много чужденки: моавки, амонки, едомки, сидонки и хетейки – ^2 (AX)от народите, за които Господ беше казал на израилтяните: „Не влизайте при тях и те да не влизат при вас, за да не привлекат сърцата ви към боговете си.“ Към тях Соломон се привърза с любовта си. ³ Той имаше седемстотин жени и триста наложници; и неговите жени развратиха сърцето му. ⁴ Защото, когато Соломон остаря, неговите жени отклониха сърцето му към други богове и сърцето му не беше напълно предано на неговия Господ Бог, както сърцето на неговия баща Давид. ⁵ Соломон служеше на сидонското божество Астарта и на амонската мерзост Милком. ⁶ Така Соломон извърши зло пред очите на Господа и не следваше напълно Господа, както неговият баща Давид. ^7 (AY)Тогава Соломон издигна високо място на моавската гнусота Хамос, на планината, която е срещу Йерусалим, и на амонската мерзост Молох. ⁸ Това той направи за всичките си жени чужденки, които кадяха и принасяха жертви на своите богове.

⁹ И Господ се разгневи на Соломон, задето отклони сърцето си от Господа, Израилевия Бог, Който два пъти му се бе явявал ¹⁰ и му беше заповядал да не следва други богове. Но той не спази това, което Господ му беше заповядал. ¹¹ Затова Господ каза на Соломон: „Понеже това се върши у тебе и не спази Моя завет и Моите наредби, които ти заповядах, Аз непременно ще изтръгна от тебе царството ти и ще го дам на твой служител. ¹² Но Аз няма да направя това през твоите дни заради твоя баща Давид, но ще го откъсна от ръката на твоя син; ¹³ само че цялото ти царство няма да изтръгна; едно племе ще дам на твоя син заради Моя служител Давид и заради Йерусалим, който Аз избрах.“

¹⁴ И Господ издигна за противник на Соломон едомеца Адад, който беше от едомския царски род. ¹⁵ По-рано, когато Давид беше в Едом и военачалникът Йоав дойде да погребе убитите, тъй като беше избил всяко мъжко в Едом ¹⁶ – защото Йоав и всички израилтяни престояха шест месеца там, докато бъде изтребен всеки от мъжки пол в Едом, – ¹⁷ Адад с няколко едомци от служителите на баща му избяга в Египет, а Адад беше младеж. ¹⁸ Те тръгнаха от Мадиам, отидоха във Фаран и като взеха със себе си мъже водачи от Фаран, потеглиха и стигнаха в Египет при фараона, египетския цар. Той му даде дом и му определи издръжка, и му даде земя. ¹⁹ Адад се ползваше с голямо благоволение пред фараона и той му даде за жена своя балдъза, сестра на царицата Тахпенес. ²⁰ Сестрата на Тахпенес му роди син Генуват, когото Тахпенес възпитаваше във фараоновия дом; и Генуват живееше във фараоновия дом с фараоновите синове. ²¹ Когато Адад чу, че Давид е заспал при предците си и че военачалникът Йоав е умрял, каза на фараона: „Пусни ме да отида в своята страна.“ ²² Фараонът го попита: „Нима си лишен от нещо при мене, че желаеш да отидеш в страната си?“ А той отговори: „Не, но ме пусни.“

^23 (AZ)Бог издигна против Соломон и друг противник, Разон, син на Елиада, който беше избягал от господаря си Адраазар, сувски цар. ²⁴ И след като Давид разби сувците, Разон събра около себе си мъже и стана вожд на група от мародери. Те отидоха в Дамаск, заселиха се там и той стана цар на Дамаск. ²⁵ Той беше противник на Израил през всичките дни на Соломон. Освен че Адад пакостеше, и той вредеше на Израил и стана арамейски цар.

²⁶ Също Йеровоам, син на Нават, ефремец от Цареда – майка му беше вдовица и се казваше Церуа, – служител на Соломон, и той вдигна ръка против царя. ^27 (BA)И ето причината, поради която той вдигна ръка против царя: Соломон строеше Мило и поправяше повредите в Давидовия град. ²⁸ Соломон, като забеляза Йеровоам, мъж юначен, че този млад човек умее да работи, го постави за надзорник на работниците от Йосифовото племе, които си отбиваха повинността. ²⁹ В това време се случи, че Йеровоам излезе от Йерусалим. По пътя го срещна пророк Ахия, силомец, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами на полето. ³⁰ Тогава Ахия сграбчи новата дреха, която беше на него, раздра я на дванадесет части ³¹ и каза на Йеровоам: „Вземи си десет части, защото така говори Господ, Бог Израилев: ‘Ето аз изтръгвам царството от Соломоновите ръце и ти давам десет племена. ³² А едно племе ще остане на него заради служителя Ми Давид и заради град Йерусалим, който избрах измежду всички Израилеви племена. ³³ Това ще стане, защото Ме изоставиха и се покланят на сидонската богиня Астарта, на бога на моавците Хамос и на бога на амонците Милком, и не вървят по Моите пътища, за да вършат онова, което е угодно пред очите Ми, и да спазват Моите наредби и заповедите Ми, както неговият баща Давид. ³⁴ Аз още не отнемам цялото царство от ръцете му, но ще го оставя да владее през всички дни на живота си заради служителя Си Давид, когото избрах, който спазваше Моите заповеди и наредби. ³⁵ Обаче ще отнема царството от ръката на сина му и десет племена от него ще дам на тебе, ^36 (BB)а на сина му ще дам едно племе, така че да има светилник на Давид, Моя служител, във всички дни пред Мене в град Йерусалим, който си избрах, за пребъдва там името Ми. ³⁷ А тебе ще взема и ще владееш над всичко, което пожелае душата ти, и ще бъдеш цар над Израил. ³⁸ И ако спазваш всичко, което ти заповядвам, и вървиш по Моите пътища, и вършиш угодното пред очите Ми, като спазваш Моите наредби и заповеди, както правеше Моят служител Давид, Аз ще бъда с тебе и ще ти въздигна крепък дом, какъвто създадох на Давид, и ще ти дам Израил; ³⁹ и ще унижа Давидовото потомство с това, но не завинаги’.“ ⁴⁰ Затова Соломон искаше да убие Йеровоам, но Йеровоам стана и избяга в Египет при Сусаким, египетския цар, и остана в Египет до Соломоновата смърт.

^41 (BC)Останалите дела на Соломон и всичко, което той извърши, и мъдростта му са описани в Книгата за Соломоновите дела. ⁴² Времето на Соломоновото царуване в Йерусалим над цял Израил беше четиридесет години. ⁴³ И Соломон почина при предците си и беше погребан в града на баща си Давид, а вместо него се възцари синът му Ровоам.

Разделяне на Соломоновото царство

Възцаряване на Ровоам и отпадане на десетте северни племена

12 ^(BD)Ровоам отиде в Сихем, понеже целият Израил беше дошъл, за да го направи цар. ² За това чу Йеровоам, Наватовият син, който още пребиваваше в Египет, където беше избягал. ³ И изпратиха за него и го повикаха. Тогава Йеровоам и цялото израилско събрание дойдоха и говориха на Ровоам: ⁴ „Твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък облекчи наложеното от баща ти тежко робство и тежко иго, което той ни е наложил, и ще ти служим.“ ⁵ А той им каза: „Идете си и след три дни се върнете отново при мене.“ И народът си отиде.

⁶ Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които служеха при баща му Соломон, когато беше жив, и ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“ ⁷ Те му отговориха: „Ако ти днес бъдеш слуга на този народ и удовлетвориш желанието му, и му говориш с добро, той ще бъде твой служител през всички дни.“ ⁸ Но той не послуша съвета на старейшините, които го посъветваха, и се съветва с младежите, които бяха пораснали заедно с него, ⁹ като ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговорим на този народ, който ми говори и каза: ‘Облекчи игото, което твоят баща ни наложи?’“ ¹⁰ Младежите, пораснали заедно с него, му отговориха: „Така да речеш на този народ, който ти говори: ‘Твоят баща ни направи тежко иго, а ти ни го облекчи!’ Така му кажи: ‘Кутрето ми е по-дебело от бедрата на баща ми. ¹¹ И така, ако баща ми ви е налагал тежко иго, аз ще увелича вашето иго; ако моят баща ви е наказвал с камшици, аз ще ви наказвам с бичове’.“

¹² На третия ден Йеровоам и целият народ дойдоха при Ровоам, както царят беше заповядал, като им каза: „Елате при мене на третия ден.“ ¹³ Царят отговори на народа сурово и пренебрегна съвета, който му бяха дали старейшините. ¹⁴ И според съвета на младежите им каза: „Моят баща ви наложи тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпиони.“ ^15 (BE)Царят не послуша народа, защото така беше отсъдено от Господа, за да се изпълни словото Му, което Господ отправи чрез силомеца Ахия към Наватовия син Йеровоам.

^16 (BF)Когато всички израилтяни разбраха, че царят не ги послуша, народът отвърна на царя: „Какво общо имаме с Давид? За нас няма дял при Йесеевия син! В шатрите си, Израилю! Сега гледай, Давиде, своя дом!“ И израилтяните се разотидоха по своите домове. ¹⁷ Така Ровоам царуваше само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея. ^18 (BG)Тогава цар Ровоам изпрати при израилтяните Адорам, надзорника за повинността. Но всички израилтяни започнаха да хвърлят камъни по него и той умря, а цар Ровоам бързо се качи на колесницата и избяга в Йерусалим. ^19 (BH)Така Израил се обърна против Давидовия дом, както е и до днес. ²⁰ А когато цял Израил чу, че Йеровоам се е върнал, изпратиха и го повикаха в събранието, и го обявиха за цар над цял Израил. С Давидовия дом не остана никой освен племето на Юда^[h].

²¹ След като Ровоам пристигна в Йерусалим, събра всички юдеи и Вениаминовото племе – сто и осемдесет хиляди отбрани воини – да воюват с Израилевия дом, за да възвърнат царството на Ровоам, Соломоновия син. ²² Но беше отправено следното Божие слово към Шемайя, Божия човек: ²³ „Кажи на Соломоновия син Ровоам, юдейския цар, и на целия дом на Юда и Вениамин, и на останалия народ: ²⁴ ‘Така казва Господ: «Не излизайте и не воювайте срещу вашите братя, израилтяните; върнете се всеки в своя дом, защото това беше допуснато от Мене»’.“ И те послушаха думите на Господа и се върнаха назад според Неговото слово.

²⁵ А Йеровоам укрепи Сихем в Ефремовата планина и се засели в него. След това излезе оттам и застрои Фануил. ²⁶ Йеровоам си мислеше: „Царството може пак да се върне към Давидовия дом, ²⁷ защото, ако този народ отива в Йерусалим да принася жертви в Господния храм, сърцето на този народ ще се обърне към своя господар, Ровоам, юдейския цар, и ще ме убият, и ще се върнат при юдейския цар Ровоам.“ ^{28 (BI)(BJ)(BK)}И като се посъветва, цар Йеровоам направи два златни телеца и каза^[i]: „Вие ходихте в Йерусалим достатъчно дълго. Ето твоя бог, Израилю, който те изведе от египетската земя.“ ²⁹ И единия постави във Ветил, а другия – в Дан. ³⁰ Това вкара всички в грях, защото народът започна да ходи при единия от тях – чак до Дан. ³¹ Царят изгради светилища на високи места и постави свещеници от народа, които не бяха от Левиевите синове. ³² Йеровоам установи празник на петнадесетия ден в осмия месец, подобен на празника, който беше в Юдея, и принасяше жертви на жертвеника. Така направи и във Ветил, за да принасят жертви на златните телета, които направи. И на високите места, които направи във Ветил, постави свещеници. ³³ И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който сам замисли, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил. Така установи празник за израилтяните и пристъпи към жертвеника, за да принесе кадене.

Божият човек и непослушанието му към Бога

13 И ето по внушение на Господа Божий човек дойде от Юдея във Ветил, когато Йеровоам стоеше при жертвеника да принесе кадилна жертва. ^2 (BL)И срещу жертвеника възвести словото на Господа, казвайки: „Жертвенико, жертвенико, така говори Господ: ‘Ето в Давидовия дом ще се роди син на име Йосия; той ще принесе върху тебе в жертва свещениците на високите места, които принасят кадиво, и ще изгори върху тебе човешки кости, за да те оскверни’.“ ³ И в същия ден той даде знамение, че Господ е казал: „Ето знамението на Господа: жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е по него, ще се разпилее.“ ⁴ Когато цар Йеровоам чу думите, които Божият човек произнесе срещу жертвеника във Ветил, простря ръката си откъм жертвеника и каза: „Хванете го!“ И ръката, която беше прострял, се вцепени и не можеше да я отдръпне към себе си. ⁵ Жертвеникът се разцепи и пепелта от него се разпиля според знамението, което Божият човек даде чрез словото Господне. ⁶ Тогава цар Йеровоам каза на Божия човек: „Поискай милост от Господа, своя Бог, и се помоли за мене, за да мога да отдръпна ръката си.“ Божият човек помоли Господа за милост и ръката на царя се отдръпна към него и стана, както преди. ⁷ Тогава царят се обърна към Божия човек: „Ела с мене у дома, подкрепи се с храна и ще ти дам подарък.“ ⁸ Но Божият човек отговори на царя: „Да ми даваш и половината от своя дом, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб, нито ще пия вода на това място, ⁹ защото така ми беше заповядано чрез словото Господне: ‘Не яж хляб там, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял’!“ ¹⁰ Така той си тръгна по друг път и не се върна по същия път, по който беше дошъл във Ветил.

¹¹ А във Ветил живееше един стар пророк. Един от неговите синове дойде и му разказа за всички неща, които Божият пророк беше направил в този ден във Ветил; а синовете преразказаха на баща си също словата, които той беше изговорил на царя. ¹² Тогава баща им каза: „По кой път си отиде?“ Синовете му бяха видели по кой път тръгна Божият човек, който беше дошъл от Юдея. ¹³ И той каза на синовете си: „Оседлайте осела ми!“ Те оседлаха един осел за него и той се качи на него, ¹⁴ и тръгна след Божия човек, и го намери, седнал под един дъб, и го попита: „Ти ли си Божият човек, който беше дошъл от Юдея.“ А той отговори: „Аз съм.“ ¹⁵ Тогава му каза: „Ела с мене у дома и се нахрани.“ ¹⁶ А той отговори: „Не мога да се върна с тебе, нито да дойда у тебе, нито ще ям или пия вода с тебе на това място, ¹⁷ защото чрез словото Господне ми е казано: ‘Не яж хляб, нито пий вода там и не се връщай по пътя, по който си дошъл’!“ ¹⁸ А той му каза: „Аз съм пророк като тебе и ангел ми съобщи словото на Господа, казвайки: ‘Върни го при себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода’!“ Но той го лъжеше. ¹⁹ Така човекът се върна с него, яде хляб и пи вода в неговия дом.

²⁰ А докато те седяха на трапезата, слово от Господа беше изречено до пророка, който го върна, ²¹ и той каза на Божия човек, който беше дошъл от Юдея: „Така казва Господ: ‘Тъй като не се покори на словото на Господа и не спази заповедта, която ти заповяда Господ, твоят Бог, ²² но се върна, яде хляб и пи вода на това място, за което Той ти беше казал да не ядеш, нито да пиеш вода там, тялото ти няма да влезе в гробницата на предците ти’.“ ²³ След като човекът беше ял и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал, ²⁴ и пророкът си замина. По пътя го срещна лъв и го уби. И тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше при него, а лъвът стоеше до тялото. ²⁵ И ето хора, които минаваха, видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъва, стоящ до тялото. И след като отидоха в града, в който живееше старецът пророк, разказаха това.

²⁶ Когато пророкът, който го беше върнал от път, чу това, каза: „Този е Божият човек, който не послуша заповедта на Господа. Затова Господ го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според думите на Господа.“ ²⁷ Тогава той рече на синовете си: „Оседлайте ми осела.“ И те го оседлаха. ²⁸ Той отиде и намери тялото му, захвърлено на пътя, а оселът стоеше край тялото и лъвът нито беше изял тялото, нито беше разкъсал осела. ²⁹ Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го занесе обратно. Така пророкът тръгна за града си, за да го оплаче и да го погребе. ^30 (BM)И положи тялото му в своята гробница и те го оплакваха: „Горко, брате мой.“ ³¹ След като го погреба, той каза на синовете си: „Когато умра, погребете и мене в гробницата, в която е погребан Божият човек; до неговите кости положете моите кости, ³² защото непременно ще се сбъдне словото на Господа, което той произнесе срещу жертвеника във Ветил и срещу всички светилища по високите места, които са в самарийските градове.“

³³ Но и след това събитие Йеровоам не се отвърна от лошия си път, а продължи да поставя за високите места свещеници от народа – който пожелаеше, той го посвещаваше и ставаше свещеник на високо място. ³⁴ И това нещо водеше към грях Йеровоамовия дом, към гибел и към изтребването му от лицето на земята.

Залез на династията на Йеровоам

14 В онова време Йеровоамовият син Авия се разболя. ^2 (BN)И Йеровоам каза на жена си: „Стани, преоблечи се, за да не те познаят, че си Йеровоамовата жена, и иди в Силом. Там е пророк Ахия. Той ми предсказа, че ще бъда цар на този народ. ³ Вземи със себе си^[j] десет хляба, сладки и гърне мед и иди при него. Той ще ти каже какво ще стане с момчето.“ ⁴ Йеровоамовата жена така и направи. Тя стана, отиде в Силом и в Ахиевия дом. Ахия вече не можеше да вижда, защото очите му бяха отслабнали от старост. ⁵ А Господ каза на Ахия: „Ето Йеровоамовата жена идва да се допита до тебе за сина си, понеже е болен. Кажи ѝ това и това. Тя ще влезе преоблечена.“

⁶ Когато Йеровоамовата жена влезе през вратата, Ахия чу шума от краката ѝ и попита: „Защо трябваше да се преобличаш? Изпратена ми е за тебе лоша вест. ⁷ Иди кажи на Йеровоам: ‘Така казва Господ, Израилевият Бог: «Аз те прославих сред народа, поставих те за вожд над израилтяните, ⁸ изтръгнах царството от Давидовия дом и го дадох на тебе, но ти не си като Моя служител Давид, който спазваше заповедите Ми и който Ме следваше от все сърце, като вършеше само угодното пред очите Ми. ^9 (BO)Но ти постъпваше по-лошо от всички, които бяха преди тебе, и си направи други богове и идоли, и Ме огорчи, и Ми обърна гръб. ^10 (BP)Затова Аз ще изпратя бедствия върху Йеровоамовия дом и ще изтребя всичко Йеровоамово, дори което е затворено и изоставено в Израил, и ще измета Йеровоамовия дом, както се измита смет; ^11 (BQ)който от Йеровоамовия дом умре в града, него псетата ще го изядат, а който умре на полето, него птиците ще го изкълват» – така каза Господ.

¹² А ти стани, иди в дома си и щом влезеш в града, детето ще умре. ¹³ Всички израилтяни ще го оплачат и ще го погребат, защото само то от Йеровоамовия дом ще влезе в гробница, понеже у него се намери нещо добро пред Господа, Израилевия Бог. ¹⁴ А Господ ще издигне цар на Израил, който ще изтреби Йеровоамовия дом в онзи ден. Но какво говоря? Още днес! ¹⁵ И Господ ще порази Израил като тръстика, която се люшка във вода, и ще пропъди израилтяните от тази добра земя, която е дал на предците им, и ще ги разпилее отвъд реката Ефрат, понеже си направиха ашери и разгневиха Господ. ¹⁶ И Той ще отхвърли Израил поради греховете, с които Йеровоам съгреши и с които въведе Израил в грях’.“

¹⁷ Тогава Йеровоамовата жена стана, тръгна и отиде в Тирца. И щом прекрачи прага на дома, детето умря. ¹⁸ Целият Израил го оплака и го погреба според словото, което Господ изговори чрез служителя Си, пророк Ахия. ¹⁹ А останалите дела на Йеровоам – как е воювал и как е царувал – те са записани в летописите на израилските царе. ²⁰ Времето, през което Йеровоам беше царувал, беше двадесет и две години. И той почина с предците си и вместо него се възцари неговият син Надав.

История на разделеното царство

юдейските царе Ровоам, Авия, Аса, Надав, Вааса, Ила, Замврий и Амврий

^21 (BR)(BS)Соломоновият син Ровоам царуваше в Юдея. Ровоам беше на четиридесет и една години, когато стана цар, и царува седемнадесет години в Йерусалим – в града, който Господ избра измежду всички Израилеви племена, за да пребъдва там името Му. А името на неговата майка, амонка, беше Наама. ²² Юдеите вършеха зло пред очите на Господа и Го огорчаваха повече, отколкото техните предци, с греховете си, които бяха сторили. ^23 (BT)Те си изградиха високи места, каменни стълбове и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво. ^24 (BU)В тази страна имаше и блудници при ашерите, които вършеха всички мерзости на народите, които Господ беше прогонил пред лицето на израилтяните.

²⁵ И в петата година на Ровоамовото царуване египетският цар Сусаким тръгна против Йерусалим, ^26 (BV)отнесе съкровищата на Господния храм и съкровищата на царския дворец, отнесе и всичките златни щитове, които Соломон беше направил. ²⁷ Тогава вместо тях цар Ровоам направи бронзови щитове и ги повери в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха входа на царския дворец. ²⁸ И когато царят влизаше в Господния храм, телохранителите ги носеха, а след това ги отнасяха в сградата на телохранителите.

²⁹ Останалите дела на Ровоам и всичко, което е извършил, са записани в летописите на юдейските царе. ³⁰ А между Ровоам и Йеровоам имаше война през всичките дни. ³¹ И Ровоам почина и беше погребан при предците си в Давидовия град. Името на амонката, негова майка, беше Наама. А вместо него се възцари синът му Авия.

15 ^(BW)В осемнадесетата година от царуването на Наватовия син Йеровоам над Юдея се възцари Авия. ^2 (BX)Той царува три години в Йерусалим. Името на майка му беше Мааха, Авесаломова дъщеря. ³ Той вършеше всички грехове, които баща му правеше преди него, и сърцето му не беше предано на Господа, неговия Бог, както беше сърцето на неговия предшественик Давид. ^4 (BY)Но заради Давид Господ му даде светилник в Йерусалим, като издигна сина му след него и го утвърди в Йерусалим – ^5 (BZ)защото Давид вършеше угодното пред очите на Господа и през всичките дни на живота си не се отклоняваше от нито една Негова заповед освен чрез постъпката си с хетееца Урия. ^6 (CA)И между Ровоам и Йеровоам имаше война през всичките дни. ⁷ А останалите дела на Авия и всичко, което е извършил, са записани в летописите на юдейските царе. И имаше постоянна война между Авия и Йеровоам. ⁸ И Авия почина като предците си и го погребаха в Давидовия град. Тогава вместо него се възцари неговият син Аса.

⁹ Аса се възцари над Юдея в двадесетата година от царуването на израилския цар Йеровоам ¹⁰ и царува в Йерусалим четиридесет и една година. Името на майка му беше Мааха, Авесаломова дъщеря. ^11 (CB)И Аса вършеше угодното пред очите на Господа, както неговият предшественик Давид. ¹² Той изгони блудниците при ашерите от страната и премахна всички идоли, които бяха направили предците му. ^13 (CC)Дори лиши своята майка Мааха от званието на царица, понеже тя беше направила идол на Ашера. Аса съсече нейния идол и го изгори при потока Кедрон. ¹⁴ Макар че високите места не бяха премахнати, сърцето на Аса беше предано на Господа. ¹⁵ И той внесе в Господния храм посветеното от баща му и от самия него – сребро, злато и съдове.

^16 (CD)Между Аса и израилския цар Вааса също имаше война през всичките им дни. ¹⁷ израилският цар Вааса тръгна против Юдея и започна да изгражда Рама, за да не остави никой да излиза, нито да отива при юдейския цар Аса. ¹⁸ Тогава Аса взе всичкото сребро и злато, останало в съкровищницата на Господния храм и в съкровищницата на двореца, и го даде в ръцете на служителите си. И цар Аса го изпрати при арамейския цар Венадад, син на Тавримон, син на Хезион, който владееше в Дамаск, казвайки: ¹⁹ „Нека има договор между мене и тебе, както беше между моя и твоя баща. Ето изпращам ти в дар сребро и злато; развали съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от мене.“ ²⁰ Венадад послуша цар Аса и изпрати военачалниците си против израилските градове, и разори Ийон, Дан, Авел-Бет-Мааха и целия Кинерот, както и по цялата Нефталимова земя. ²¹ Когато Вааса чу това, престана да гради Рама и се върна в Тирца. ²² Тогава цар Аса събра всички юдеи без изключение и вдигнаха от Рама камъните и дървения материал, с които Вааса градеше, и с тях съгради Гива Вениаминова и Мицпа. ²³ А всички останали дела и подвизите му, и всичко, което беше сторил, и градовете, които укрепи, са записани в летописите на юдейските царе, освен че на старини имаше болни крака. ²⁴ И Аса почина като предците си и беше погребан при тях в града на Давид, неговия прадядо; и вместо него се възцари синът му Йосафат.

израилски царе

²⁵ А Йеровоамовият син Нават се възцари над Израил във втората година на юдейския цар Аса и царува над Израил две години. ²⁶ Той вършеше зло пред очите на Господа, следваше пътя на баща си и греховете му, с които той беше вкарал Израил в грях. ²⁷ И Вааса, Ахиевият син, направи заговор против него; и Вааса го уби в Гиветон Филистимски, когато Нават и всички израилтяни обсаждаха Гиветон. ²⁸ Вааса го уби в третата година на юдейския цар Аса и се възцари вместо него. ^29 (CE)И когато се възцари, той изби целия Йеровоамов дом, като не остави нищо живо, докато не го изтреби, според думите, които Господ изрече чрез служителя Си Ахия силомец, ³⁰ поради греховете, които стори Йеровоам и чрез които вкара Израил в грях, и поради огорчението, с което той оскърби Господа, Израилевия Бог. ³¹ А останалите дела на Нават и всичко, което е извършил, не са ли записани в летописите на израилските царе? ³² И между Аса и израилския цар Вааса имаше постоянна война през всичките им дни.

³³ В третата година на юдейския цар Аса в Тирца над целия Израил се възцари Ахиевият син Вааса и царува двадесет и четири години. ³⁴ Той вършеше зло пред очите на Господа и следваше пътя на Йеровоам в греховете му, с които той беше вкарал Израил в грях.

16 И изречено беше слово от Господа за Вааса чрез Иуй, Ананиев син: ^2 (CF)„Аз те издигнах от праха и те поставих за вожд на Своя народ Израил, а ти тръгна по пътя на Йеровоам и въвлече в грях Моя народ Израил, за да Ме огорчава с греховете си. ³ Ето ще изтребя Вааса и дома на потомството му и ще направя с твоя дом, както с дома на Йеровоам, Наватовия син – ⁴ който от Ваасовия дом умре в града, него псетата ще го изядат, а който умре в полето, него птиците ще го изкълват.“ ⁵ А останалите дела на Вааса и всичко, което е извършил, и подвизите му са записани в летописите на израилските царе. ⁶ И Вааса почина и беше погребан в Тирца, а вместо него се възцари синът му Ила. ⁷ Нещо повече, беше вече изречено слово Господне чрез пророк Иуй, Ананиевия син, против Вааса и неговия дом заради всичкото зло, което той беше извършил пред очите на Господа, като Го огорчаваше с делата на своите ръце, подобно на дома на Йеровоам, за което той беше изтребен.

⁸ Ваасовият син Ила се възцари над Израил в Тирца през двадесет и шестата година на юдейския цар Аса и царува две години. ⁹ Неговият служител Замврий, командир на половината от колесниците, направи заговор против Ила. Когато той пиеше и се опиваше в дома на Арца, управител на двореца в Тирца, ¹⁰ Замврий влезе, удари го и го уби – в двадесет и седмата година на юдейския цар Аса, – и се възцари вместо него.

¹¹ И когато се възцари и седна на престола си, той изтреби целия дом на Вааса, – унищожи всичко: и сродници, и приятели. ^12 (CG)Така Замврий изтреби дома на Вааса според словото, което Господ беше изрекъл против Вааса чрез пророк Иуй, ¹³ поради всички грехове на Вааса и греховете на неговия син Ила, с които съгрешиха и с които вкараха в грях Израил, огорчавайки с идолите си Господа, Израилевия Бог. ¹⁴ А останалите дела на Ила и всичко, което е извършил, са записани в летописите на израилските царе.

¹⁵ Замврий се възцари в двадесет и седмата година на юдейския цар Аса. И Замврий царува седем дена в Тирца, докато народът беше на лагер против Гиветон Филистимски. ¹⁶ А народът, който обсаждаше, узна, че Замврий е направил заговор и също е умъртвил царя. В същия ден всички израилтяни възцариха в стана Амврий, военачалника на Израил. ¹⁷ Амврий и всички израилтяни с него изоставиха Геветон и обсадиха Тирца. ¹⁸ Когато Замврий видя, че градът е завладян, влезе във вътрешната крепост на царския дворец, запали двореца и загина в него ¹⁹ заради греховете, с които той съгреши, вършейки зло пред очите на Господа, следвайки пътя на Йеровоам в греховете, който той беше извършил, за да въвлече Израил в грях. ²⁰ Останалите дела на Замврий и заговорът, който беше направил, са записани в летописите на израилските царе.