Bible in 90 Days
38 А Елисей се върна в Галгал. В оная земя имаше глад, и синовете на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: турни големия котел и свари сочиво за пророческите синове.
39 И излезе един от тях в полето да събира зеленчук, намери едно диво повлачно растение, и набра от него пълен скут диви плодове; върна се и ги надроби в котела със сочивото, защото не ги познаваха.
40 Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сочивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече Божий! И не можаха да ядат.
41 А той каза: дайте брашно. И го изсипа в котела и каза (на Гиезия): сипвай на човеците, нека ядат. И в котела не остана нищо вредно.
42 (A)Дойде някой си от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хлебен начатък двайсет ечемични хлебчета и сурови зърна в люспи. И каза Елисей: дай на човеците да ядат.
43 (B)И каза слугата му: какво ще дам на сто души? И той каза: дай на човеците, не ка ядат, защото тъй говори Господ: ще се наситят и ще остане.
44 (C)Той им даде, и те се наситиха, и остана още, според словото Господне.
5 Нееман, военачалник на сирийския цар, беше голям човек пред господаря си и почитан, защото чрез него Господ бе дал победа на сирийци; и тоя човек беше отличен войник, но прокажен.
2 Еднаж сирийци излязоха на чети и плениха от Израилската земя едно малко момиче, и то служеше на Неемановата жена.
3 И каза то на господарката си: о, да отидеше моят господар при пророка, който е в Самария, той щеше да снеме от него проказата!
4 Тогава Нееман отиде и разправи това на господаря си, думайки: тъй и тъй каза момичето, което е от Израилската земя.
5 И сирийският цар каза (на Неемана): стани, иди, пък аз ще пратя писмо до израилския цар. Той отиде, като взе със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет премени дрехи;
6 и занесе на израилския цар писмото, в което се казваше: заедно с това писмо, ето, пращам при тебе Неемана, моя слуга, да снемеш от него проказата му.
7 (D)Израилският цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и каза: нима аз съм Бог, да умъртвявам и съживявам, та праща при мене да снема от тоя човек проказата му? Ето, знайте сега и вижте, че той дири повод за вражда против мене.
8 Когато Божият човек Елисей чу, че израилският цар раздрал дрехите си, прати да кажат на царя: защо раздра дрехите си? Нека дойде при мене и познае, че има пророк у Израиля.
9 И дойде Нееман с конете си и с ко десницата си и се спря пред входа на Елисеевия дом.
10 (E)Тогава Елисей прати при него слугата да каже: иди, окъпи се седем пъти в Иордан, и тялото ти ще се обнови, и ще бъдеш чист.
11 Разгневи се Нееман и си тръгна, думайки: ето, аз мислех, че той ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще си тури ръката на мястото и ще снеме проказата;
12 нима дамаските реки Авана и Фарфар не са по-добри от всички израилски води? Не можех ли да се окъпя в тях и да се очистя? Па се обърна и си отиде ядосан.
13 Доближиха се рабите му и му говориха, думайки: отче, да беше ти казал пророкът нещо трудно, не щеше ли да го направиш? още повече сега, когато ти каза само: окъпи се и ще бъдеш чист.
14 (F)Той отиде и се потопи в Иордан седем пъти, според думите на Божия човек, и тялото му се обнови като тялото на малко дете и се очисти.
15 (G)Тогава се върна при Божия човек той и всичките му придружници, дойде, застана пред него и каза: ето, познах, че по цяла земя няма Бог, освен у Израиля; приеми, прочее, дар от твоя раб.
16 Елисей отговори: жив Господ, пред Чието лице стоя! Не приемам. Оня го принуждаваше да вземе, но той се не съгласи.
17 И каза Нееман: щом е тъй, нека дадат на твоя раб пръст, колкото могат да носят две мъски, защото занапред рабът ти няма да принася всесъжение и жертви на други богове, освен на Господа;
18 само ето какво Господ да прости на твоя раб: когато моят господар иде в дома на Римона, за да се поклони там и се опре върху ръката ми, и аз се поклоня в дома на Римона, тогава Господ да прости на твоя раб за поклонението ми в дома на Римона.
19 И каза му: иди си смиром. И той отмина от него на едно малко пространство земя.
20 Тогава Гиезий, слугата на Божия човек Елисея, каза: ето, моят господар не рачи да вземе от ръката на тоя сириец Неемана, каквото бе донесъл. Жив Господ! ще се затека подире му и ще взема нещо от него.
21 И се затече Гиезий след Неемана. Нееман видя, че някой тича подире му, слезе от колесницата да го посрещне и каза: с мир ли?
22 Той отговори: с мир; моят господар ме прати да кажа: ето, сега дойдоха при мене от Ефремова планина двама момци от пророческите синове: дай им един талант сребро и две премени дрехи.
23 И Нееман каза: вземи, ако обичаш, два таланта. И го много молеше. Тогава той завърза два таланта сребро в две торби и две премени дрехи и ги даде на двамата си слуги, та ги понесоха пред него.
24 Когато той дойде до хълма, взе ги от ръцете им и ги скри у дома си. И отпусна людете, и те си отидоха.
25 Когато дойде и се яви пред господаря си, Елисей го попита: откъде идеш, Гиезие? Той отговори: никъде не е ходил твоят раб.
26 Той му каза: нима сърцето ми не те придружаваше, когато оня човек се върна от колесницата си да те посрещне? Време ли е да се взима сребро и да се взимат дрехи, или маслинени дървета и лозя, дребен или едър добитък, слуги или слугини?
27 (H)Нека, прочее, Неемановата проказа се залепи на тебе и на потомството ти вовеки. И той излезе от него бял като сняг от проказа.
6 (I)Тогава пророческите синове казаха на Елисея: ето, мястото, дето живеем при тебе, е тясно за нас;
2 да идем до Иордан, да вземем оттам всеки по една греда и си направим там жилище. Той каза: идете.
3 А един каза: стори милост, дойди и ти с твоите раби. И той отговори: ще дойда.
4 И тръгна с тях, и дойдоха до Иордан, и взеха да секат дървета.
5 И когато един поваляше греда, брадвата му падна във водата. Той завика и каза: ах, господарю! а тя беше взета назаем!
6 Божият човек попита: де падна тя? Той му посочи мястото. Тогава Елисей отсече късче дърво, па го хвърли там, и брадвата изплува.
7 И каза: вземи си я. Той протегна ръка и я взе.
8 Сирийският цар тръгна на война против израилтяните и се съветваше със слугите си, думайки: в еди-кое си и едикое си място ще разположа своя стан.
9 Божият човек праща да кажат на израилския цар: пази се да не минаваш през онова място, защото там сирийци са залегнали.
10 И израилският цар праща разузнав ачи на онова място, за което му говореше Божият човек и го предпазваше; и се опази от там не веднъж и не дваж.
11 И смути се сърцето на сирийския цар поради това, и той повика слугите си и им каза: кажете ми, кой от нашите се сношава с израилския цар?
12 И каза един от слугите му: никой, господарю мой, царю; а пророк Елисей, който е в Израиля, обажда на израилския цар и ония думи, които ти говориш в спалнята си.
13 (J)И той каза: идете, узнайте, де е той, и аз ще пратя да го хванат. И му обадиха и казаха: ето, той е в Дотаим.
14 И изпрати там коне и колесници и много войска. Дойдоха нощем и обиколиха града.
15 Сутринта слугата на Божия човек стана и излезе. И ето, войска около града и коне и колесници. И слугата му каза: уви, господарю! какво да правим?
16 (K)Той отговори: не бой се, защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях.
17 (L)Елисей се молеше и думаше: Господи! отвори му очите да види. И Господ отвори очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея.
18 (M)Когато сирийци отидоха при него, Елисей се помоли Господу и каза: порази ги със слепота. И Господ ги порази със слепота, според думата Елисеева.
19 Елисей им каза: не е тоя пътят, не е и тоя градът; вървете подире ми, аз ще ви заведа при оногова, когото дирите. И ги заведе в Самария.
20 Когато дойдоха в Самария, Елисей каза: Господи! отвори им очите да видят. И Господ им отвори очите, и видяха, че са всред Самария.
21 Израилският цар, като ги видя, попита Елисея: да ги избия ли, отче мой?
22 (N)И той отговори: не ги избивай. Нима със сабята си и с лъка си ги плени, та да ги убиваш? Сложи им хляб и вода; нека ядат и пият, и да идат при господаря си.
23 Той им приготви голям обед, и те ядоха и пиха. Отпусна ги, и те отидоха при господаря си. Оттогава тия сирийски пълчища не ходиха вече в Израилевата земя.
24 След това сирийският цар Венадад събра цялата си войска, тръгна и обсади Самария.
25 (O)И настана голям глад в Самария, когато я обсаждаха, тъй че една ослешка глава се продаваше за осемдесет сикли сребро, и четвърт каба гълъбови куришки – за пет сикли сребро.
26 Еднаж израилският цар вървеше по стената, и една жена му думаше с плач: помогни ми, господарю мой, царю.
27 Той отговори: ако Господ ти не помогне, отде ще ти помогна аз? От гумното ли, от лина ли?
28 (P)Попита я още царят: какво ти е? А тя отговори: тая жена ми каза: дай твоя син да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.
29 (Q)И сварихме моя син и го изядохме. На другия ден аз ѝ казах: дай и ти сина си, да го изядем. Но тя скри сина си.
30 (R)Царят, като чу думите на жената, раздра дрехите си; и, като вървеше по стената, народът видя, че той носи на самото си тяло вретище.
31 И ц арят каза: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако остане днес главата на Елисея, Сафатовия син, върху му.
32 А Елисей седеше у дома си, и старците седяха у него. И прати (царят) едного от своите хора. Преди да дойде пратеникът при него, Елисей каза на старците: видите ли, че тоя син на убиец прати да ми вземат главата? Гледайте, когато дойде пратеникът, затворете вратата и го притиснете с вратата. А ето и тропотът от нозете на господаря му след него!
33 Докле още говореше с тях, ето пратеникът пристигна при него, и Елисей каза: ето каква неволя от Господа! Какво да чакам занапред от Господа?
7 Каза още Елисей: чуйте словото Господне! Тъй говори Господ: утре по това време една мяра чисто брашно ще ст рув а една сикла, и две мери ечемик една сикла при портите на Самария.
2 (S)А сановникът, върху чиято ръка се опираше царят, отговори на Божия човек и каза: ако Господ дори отвореше прозорци на небето, и тогава можеше ли да бъде такова нещо? А тоя каза: ето, с очите си ще видиш това, ала не ще ядеш от него.
3 (T)Имаше при входа на портите четирима прокажени, и те си говореха един други му: защо да седим тук, очаквайки смъртта?
4 Ако речем да идем в града, в града има глад, и ще умрем там; ако пък седим тук, пак ще умрем. По-добре да идем в сирийския стан: ако ни оставят живи, ще живеем; ако ли ни убият, ще умрем.
5 И станаха в сумрак, за да идат в сирийския стан. И дойдоха до края на сирийския стан, и ето, там няма ни един човек.
6 (U)Защото Господ бе направил тъй, че в сирийския стан се чу тропот от колесници, цвилене от коне, шум от голяма войска. И сирийци си бяха казали един другиму: навярно, израилският цар е наел против нас хетейските и египетските царе, за да ни нападнат.
7 Затова бяха станали и избягали в мрачината и оставили шатрите си, и конете си, и ослите си – целия стан, както си беше, и бяха забягнали, за да се избавят.
8 И тия прокажени дойдоха до края на стана, влязоха в една шатра, ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, и злато, и дрехи, па отидоха, та ги скриха. Влязоха и в друга шатра, и оттам взеха неща, па отидоха и ги скриха.
9 И си казаха един другиму: не правим добре. Тоя ден е ден за радостна вест; ако се забавим и чакаме да се съмне, виновни ще бъдем. Затова да идем и обадим в царския дом.
10 Дойдоха, повикаха градските вратари и им разправиха, думайки: ходихме в сирийския стан, и ето, там няма ни човек, ни глас човешки, а само вързани коне, и вързани осли, и шатрите, както си са.
11 Вратарите извикаха и обадиха вестта в самия царски дворец.
12 През нощта царят стана и каза на слугите си: ще ви кажа, какво правят с нас сирийци. Те знаят, че теглим от глад, та са излезли от стана, да се скрият в нивите, като мислят тъй: кога излязат от града, живи ще ги хванем и ще навлезем в града.
13 Отговори един от слугите му и каза: нека вземат пет от конете, които останаха в града, (от цялото израилско опълчение само това остана в него, от цялото опълчение на израилтяните, което загина,) та да пратим и да видим.
14 И взеха две двойки коне, впрегнати в колесници. И царят прати подир сирийската войска, като каза: идете и вижте.
15 И вървяха подир тях до Иордан; и ето, целият път посеян с дрехи и вещи, които сирийци бяха нахвърляли в бързия си бяг. Върнаха се пратениците и обадиха на царя.
16 Тогава народът излезе и разграби сирийския стан, и една мяра чисто брашно стана за сикла, и две мери ечемик – за сикла, по словото Господне.
17 (V)И царят остави при портите оня велможа, върху чиято ръка се опираше, и народът го стъпка при портите, и той умря, както бе казал Божият човек, който говори, когато царят ходи при него.
18 Когато Божият човек бе говорил на царя тъй: две мери ечемик за сикла, и една мяра чисто брашно за сикла ще бъде утре по това време пред портите на Самария,
19 (W)тогава оня велможа отговори на Божия човек и каза: ако Господ дори отвореше прозорци на небето, и тогава можеше ли да бъде такова нещо? А той му бе казал: с очите си ще видиш това, ала не ще ядеш от него.
20 Тъй и стана с него: и стъпка го народът на портите, и той умря.
8 (X)И говори Елисей на жената, чийто син бе възкресил, и каза: стани и иди, ти и твоят дом, и поживей там, дето можеш да поживееш, защото Господ повика глада, и той ще дойде в тая земя за седем години.
2 Стана оная жена, и постъпи по думата на Божия човек, отиде тя и нейният дом, и живя във Филистимската земя седем години.
3 Като се изминаха седем години, върна се тая жена от Филистимската земя и дойде да моли царя за къщата си и нивата си.
4 Царят тогава се разговаряше с Гиезия, слугата на Божия човек, и каза: разкажи ми всичко бележито, което е извършил Елисей.
5 А в това време, когато разказваше на царя, че Елисей е възкресил един умрял, жената, чийто син бе възкресил, молеше царя за къщата си, и нивата си. Тогава Гиезий каза: господарю мой, царю, тая е същата жена и този е същият ѝ син, когото Елисей възкреси.
6 Царят попита жената, и тя му разказа. И даде ѝ царят едного от царедворците и каза: да ѝ се върне всичко нейно и всички приходи от нивата, от оня ден, когато е напуснала земята, досега.
7 И дойде Елисей в Дамаск, когато сирийският цар Венадад беше болен. Обадиха на Венадада и казаха: тук дойде Божият човек.
8 (Y)Тогава царят каза на Азаила: вземи в ръка дар и иди посрещни Божия човек и попитай чрез него Господа, думайки: ще оздравея ли от тая болест?
9 Азаил отиде да го посрещне и взе в ръка дар и всичко най добро в Дамаск, колкото могат да носят четирийсет камили, па отиде и застана пред лицето му и каза: твоят син Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, да попитам: ще оздравея ли от тая болест?
10 Елисей му отговори: иди му кажи: ще оздравееш. Обаче Господ ми яви, че той ще умре.
11 (Z)И устреми Елисей върху него погледа си и тъй стоя, докле оня се смути; и заплака Божият човек.
12 (AA)И Азаил попита: защо плаче господарят ми? А той отговори: защото зная, какво зло ще сториш на Израилевите синове: крепостите им на огън ще предадеш, момците им с меч ще погубиш, кърмачетата им ще избиеш и непразните им жени ще разсечеш.
13 (AB)И каза Азаил: какво е твоят раб, (мъртво) псе, та да може направи такова голямо дело? И отговори Елисей: Господ ми показа в тебе царя на Сирия.
14 Той си отиде от Елисея и дойде при господаря си. И тоя го попита: какво ти говори Елисей? Той отговори: каза ми, че ще оздравееш.
15 На другия ден обаче Азаил взе завивката, натопи я във вода и я тури на лицето му, и царят умря. И вместо него се възцари Азаил.
16 (AC)След иудейския цар Иосафат, се възцари Иосафатовият син Иорам, цар иудейски – в петата година на Ахавовия син Иорам, цар израилски.
17 (AD)Той беше на трийсет и две години, когато се възцари, и царува осем години в Иерусалим;
18 (AE)и ходеше по пътя на израилските царе тъй, както постъпваше Ахавовият дом, понеже Ахавовата дъщеря му беше жена, и правеше каквото беше неугодно в очите на Господа.
19 (AF)Обаче Господ не искаше да погуби Иуда, заради Своя раб Давида, защото Той бе обещал да му даде светило между децата му за всички времена.
20 (AG)В негови дни Едом се измъкна изпод ръката на Иуда и си постави цар.
21 И отиде Иорам в Цаир, и всички колесници с него; стана той през една нощ и порази идумейците, които го обикаляха, и началниците на колесниците, ала народът избяга в шатрите си.
22 (AH)И се измъкна Едом изпод ръката на Иуда доднес. В същото време се измъкна и Ливна.
23 Останалото за Иорама и всичко, що е извършил, е описано в летописите на иудейските царе.
24 (AI)И почина Иорам при отците си, и биде погребан при отците си в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Охозия.
25 Охозия, син на иудейския цар Иорам, се възцари в дванайсетата година на Ахавовия син Иорам, израилски цар.
26 (AJ)Охозия беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува една година в Иерусалим. А майка му се казваше Готолия, дъщеря на израилския цар Амврия.
27 (AK)Той ходеше по пътя на Ахавовия дом и правеше, каквото беше неугодно в очите на Господа, както Ахавовият дом, защото беше в роднинство с Ахавовия дом.
28 (AL)Той отиде с Ахавовия син Иорам на война против сирийския цар Азаил в Рамот Галаадски, и сирийци раниха Иорама.
29 (AM)И цар Иорам се върна да се лекува в Изреел от раните, които сирийци му нанесоха в Рамот, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Охозия, Иорамовият син, иудейски цар, дойде да посети Ахавовия син Иорам в Изреел, понеже беше болен.
9 (AN)Пророк Елисей повика едного от пророческите синове и му каза: препаши се през кръста, вземи в ръка тоя съд с елей, па иди в Рамот Галаадски;
2 (AO)като идеш там, намери там Ииуя, син на Иосафата, Намесиев син, пристъпи и му кажи да излезе изсред братята си и го въведи във вътрешната стая;
3 вземи тогава съда с елея, излей го върху главата му и кажи: тъй казва Господ: помазвам те за цар над Израиля. После отвори вратата, па бягай и не чакай.
4 Момъкът, слугата пророков, отиде в Рамот Галаадски.
5 и стигна. И ето, военачалниците насядали, а той каза: имам нещо да ти кажа, военачалнико. Ииуй попита: на кого от всички нас? Той отговори: на тебе, военачалнико.
6 (AP)Ииуй стана и влезе вкъщи. И момъкът изля елея върху главата му и му каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: помазвам те за цар над народа Господен, над Израиля,
7 (AQ)и ти ще изтребиш дома на Ахава, твоя господар, за да отмъстя за кръвта на Моите раби – пророците, и за кръвта на всички раби Господни, паднали от ръката на Иезавел;
8 (AR)и ще погине целият дом Ахавов, и ще изтребя у Ахава всичко, що до стена мочи, и затворено, и изоставено у Израиля,
9 (AS)и ще направя дома на Ахава като дома на Наватовия син Иеровоам и като дома на Ахиевия син Вааса;
10 (AT)а Иезавел щат псета да изядат на Изреелското поле, и никой не ще я погребе. Па отвори вратата и побягна.
11 И отиде Ииуй при слугите на господаря си, и те му казаха: с мир ли? Защо дохожда тоя безумец при тебе? И каза им: вие знаете тоя човек и какво той говори.
12 И казаха: не е истина, кажи ни. И той рече: това и това ми каза, думайки: тъй говори Господ: помазвам те за цар над Израиля.
13 Тогава те забързаха и всеки взе дрехата си, постлаха му на самите стъпала, затръбиха с тръба и казаха: Ииуй се възцари!
14 (AU)И подигна се Ииуй, синът на Намесиевия син Иосафат, против Иорама, а Иорам се намираше с всички израилтяни в Рамот Галаадски на стража против сирийския цар Азаил.
15 (AV)В това време сам цар Иорам се беше върнал да се лекува в Изреел от раните, които му нанесоха сирийци, когато воюва против сирийския цар Азаил. И каза Ииуй: ако сте съгласни (с мене), нека никой не излиза от града, за да иде да извести в Изреел.
16 (AW)Ииуй възседна кон и тръгна за Изреел, дето лежеше Иорам (цар израилски, за да се лекува от раните, които му бяха нанесли сирийци в Рамот, когато воюва против силния и мощен сирийски цар Азаил), и дето бе дошъл иудейският цар Охозия, за да посети Иорама.
17 (AX)На кулата в Изреел стоеше стражар, и съгледа Ииуевото пълчище, когато идеше, и каза: пълчище виждам. И каза Иорам: вземи конник, проводи насреща им, и нека попита: с мир ли?
18 И излезе конникът на кон насреща им и каза: тъй говори царят: с мир ли? И отговори Ииуй: какво ти е тебе – с мир ли ида? Тръгвай подире ми. И стражарят обади и каза: стигна до тях, ала се не връща.
19 Пратиха друг конник: той отиде при тях и каза: тъй говори царят: с мир ли? И каза Ииуй: какво ти е тебе – с мир ли ида? Тръгвай подире ми.
20 Стражарят обади и каза: стигна до тях, ала се не връща. А вървежът като че ли е на Намесиевия син Ииуй, защото той върви устремно.
21 (AY)Иорам каза: впрягай. И впрегнаха колесницата му. Излезе израилският цар Иорам и иудейският цар Охозия, всеки на колесницата си. Излязоха да посрещнат Ииуя, и се срещнаха с него в нивата на изреелеца Навутей.
22 (AZ)Когато Иорам видя Ииуя, каза: с мир ли, Ииуе? Той отговори: какъв мир при блудството на майка ти Иезавел и при многото нейни магии?
23 Тогава Иорам обърна ръцете си и побягна, като каза на Охозия: измяна, Охозие!
24 (BA)А Ииуй опна с ръка лъка и удари Иорама между плешките му, и стрелата прониза сърцето му, и той падна в колесницата си.
25 Ииуй каза на велможата си Бидекара: вземи, та го хвърли в нивата на изреелеца Навутей, защото спомни си, как ние с тебе вървяхме двама зад баща му Ахав, и как Господ изрече върху него такова пророчество:
26 (BB)наистина Аз видях вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, говори Господ, и ще ти отмъстя в тая нива. И тъй, вземи, та го хвърли в нивата, по словото Господне.
27 (BC)Иудейският цар Охозия, като видя това, побягна по пътя към къщата, която беше в градината. И спусна се подире му Ииуй и каза: удрете и него в колесницата. Гова стана върху могилата Гур, близо до Ивлеам. И той побягна в Мегидон, и там умря.
28 Пренесоха го слугите му в Иерусалим и го погребаха в гробницата му, при отците му, в Давидовия град.
29 В единайсетата година на Ахавовия син Иорама се възцари в Иудея Охозия.
30 Ииуй пристигна в Изреел. А Иезавел, като получи известие, тури червило на лицето си, нагизди главата си и гледаше през прозореца.
31 (BD)Когато Ииуй влезе в портите, тя попита: ще има ли мир за Замврия, убиеца на господаря си?
32 Той дигна очи към прозореца и попита: кой е с мене, кой? И обърнаха поглед към него двама-трима скопци.
33 (BE)И той им каза: изхвърлете я. Те я изхвърлиха, и кръвта ѝ бризна по стената и по конете, и я стъпкаха.
34 (BF)И дойде Ииуй, яде, пи и каза: намерете оная проклетница и я погребете, понеже е царска дъщеря.
35 (BG)Отидоха да я погребат, ала от нея не намериха нищо, а само череп, нозе и китки от ръцете.
36 (BH)Върнаха се и му обадиха. И той каза: такова беше словото на Господа, което Той изрече чрез раба Си тесвитеца Илия, думайки: Иезавелиния труп щат псета да изядат на Изреелското поле.
37 Иезавелиният труп ще бъде на Изреелското поле като тор на нива, та никой не ще каже: това е Иезавел.
10 Ахав имаше седемдесет синове в Самария. Ииуй написа и прати в Самария до израилските началници, старейшини и възпитатели на Ахавовите деца писма с такова съдържание:
2 кога стигне до вас това писмо, то, понеже са при вас синовете на господаря ви, а също у вас са и колесници и коне, и укрепен град и оръжие, –
3 изберете най-добрия и най достойния от синовете на господаря си, поставете го на бащиния му престол и воювайте за дома на господаря си.
4 (BI)Те се уплашиха твърде много и казаха: ето, двама царе не устояха пред него, а как ще устоим ние?
5 Тогава началникът над царския дом, и градоначалникът, и старейшините, и възпитателите проводиха да кажат на Ииуя: ние сме твои раби и, каквото ни кажеш, ще направим; никого няма да поставим за цар; прави, що ти е воля.
6 Той повторно им писа такова писмо: ако сте мои и се покорявате на думата ми, вземете главите на синовете на вашия господар и дойдете утре по това време при мене в Изреел. (А царските синове бяха седемдесет души; възпитаваха ги най-видните в града.)
7 Когато стигна до тях писмото, те взеха царските синове и ги заклаха – седемдесет души, туриха главите им в кошници и му ги изпратиха в Изреел.
8 Дойде пратеникът, извести му и каза: донесохме главите на царските синове. И той каза: наредете ги на два купа при входа на портите до утре.
9 На сутринта той излезе, застана и каза на целия народ: вие сте виновни. Ето, аз въстанах против господаря си и го убих, а тия всичките кой ги уби?
10 (BJ)А сега знайте, че няма да падне на земята нито едно слово на Господа, което Той бе изрекъл за Ахавовия дом; Господ направи това, що изрече чрез Своя раб Илия.
11 Ииуй изби всички останали от дома на Ахава в Изреел, и всичките му велможи, и близките му, и свещениците му, тъй че от него не оцеля нито един.
12 След това стана, тръгна и дойде в Самария. По пътя, когато се намираше близо до овчарския Бет-Екед,
13 (BK)Ииуй срещна братята на иудейския цар Охозия и попита: кои сте вие? Те отговориха: ние сме братя на Охозия, отиваме да се научим, здрави ли са синовете на царя и синовете на царицата.
14 (BL)А той каза: хванете ги живи. Хванаха ги живи и ги заклаха – четирийсет и двама души, при кладенеца на Бет Екед, и не остана от тях нито един.
15 (BM)Оттам тръгна и се срещна с Рихавовия син Ионадав, който идеше насреща му; поздрави го и му каза: разположено ли е сърцето ти тъй, както моето сърце към твоето? Ионадав отговори: да. Ако е тъй, дай си ръката. И тоя си подаде ръката, а той го качи на колесницата при себе си.
16 (BN)И каза: тръгвай с мене и гледай моята ревност към Господа. И го наместиха в колесницата.
17 (BO)Като дойде в Самария, той уби всички, останали от Ахава в Самария, тъй че съвсем го изтреби, по словото на Господа, що бе казал на Илия.
18 (BP)Тогава Ииуй събра целия народ и каза: Ахав малко служи на Ваала; Ииуй ще му служи повече.
19 Затова, свикайте при мене всички пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му свещеници, – никой да не отсъствува, защото ще принеса голяма жертва Ваалу. А всеки, който не дойде, няма да остане жив. Ииуй правеше това с лукавство, за да изтреби Вааловите служители.
20 И каза Ииуй: наредете празничен събор за Ваала. И прогласиха събор.
21 Тогава Ииуй прати по цял Израил, и дойдоха всички Ваалови служители; не остана ни един да не дойде; и влязоха в дома на Ваала, и Вааловият дом се напълни открай докрай.
22 И каза на одеждопазителя: донеси одежди за всички Ваалови служители. И той им донесе одежди.
23 Ииуй влезе с Рихавовия син Ионадава в дома Ваалов и каза на Вааловите служители: разпитайте и разгледайте, дали не се намира някой от служителите на Господа, защото тук трябва да бъдат само Ваалови служители.
24 (BQ)И те пристъпиха да принасят жертви и всесъжения. А Ииуй постави извън дома осемдесет души и каза: душата на оногова, от когото се избави някой от людете, които ви предавам в ръцете, ще бъде вместо душата на спасилия се.
25 (BR)Когато всесъжението бе извършено, Ииуй каза на бързоходците и началниците: идете, избийте ги, та нито един да не излезе. Избиха ги с острието на меча и ги изхвърлиха бързоходците и началниците, и отидоха в града, дето беше Вааловото капище,
26 (BS)изнесоха статуите от Вааловото капище и ги изгориха;
27 след това разбиха Вааловата статуя, разрушиха Вааловото капище и го обърнаха на място за нечистотии, дори доднес.
28 Тъй изтреби Ииуй Ваала от Израилската земя.
29 (BT)Ала от греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, от тях Ииуй не отстъпяше – от златните телци, които бяха във Ветил и в Дан.
30 (BU)И Господ каза на Ииуя: задето драговолно извърши, каквото беше праведно в очите Ми – изпълни над Ахавовия дом всичко, що Ми беше на сърце, твоите синове ще седят до четвърта рода на Израилевия престол.
31 (BV)Но Ииуй не залягаше да върви по закона на Господа, Бога Израилев, от все сърце. Той не отстъпваше от греховете на Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.
32 (BW)В ония дни Господ начена да къса части от израилтяните, и Азаил ги биеше по всички Израилски предели:
33 на изток от Иордан, цялата земя Галаад, коляното Гадово, Рувимово, Манасиево, като з ахв анеш от Ароер, при поток Арнон, и Галаад и Васан.
34 (BX)Останалото за Ииуя и за всичко, което той извърши, и за юначните му подвизи е описано в летописите на израилските царе.
35 И почина Ииуй при отците си, и го погребаха в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз.
36 Ииуй царува над Израиля в Самария двайсет и осем години.
11 (BY)Готолия, майка на Охозия, като видя, че син ѝ умря, стана и изтреби целия царски род.
2 (BZ)Но Иосавета, цар Иорамова дъщеря, сестра на Охозия, взе Охозиевия син Иоаса и тайно го отведе изсред убиваните царски синове, него и кърмачката му, в спалнята; и скриха го от Готолия, и той не биде убит.
3 (CA)И криха го с нея в Господния дом шест години, а в това време Готолия царуваше над земята.
4 (CB)На седмата година Иодай прати и взе стотниците от телохранителите и бързоходците, доведе ги при себе си в дома Господен, сключи с тях договор, взе от тях клетва в дома Господен и им показа царския син;
5 и даде им заповед, като каза: ето какво ще направите: едната третина от вас, които дохождате в събота, ще стоите на стража при царския дом;
6 (CC)другата третина – при Сурски порти; и третата третина – при портите зад телохранителите, и ще стоите на стража в дома, да не стане насилие.
7 (CD)И две части от вас, от всички, които си отиват в събота, ще стоят на стража при дома Господен, за царя;
8 и заобиколете царя от всички страни, всеки с оръжието си в ръка; който и да влезе в редовете, да бъде убит; и бъдете при царя, кога излиза и кога влиза.
9 Стотниците направиха всичко, що заповяда свещеник Иодай; всеки взе людете си, които дохождаха в събота и които си отиваха в събота, и дойдоха при свещеник Иодая.
10 (CE)И свещеникът раздаде на стотниците копията и щитовете цар Давидови, които се намираха в дома Господен.
11 И застанаха бързоходците, всеки с оръжие в ръка, от дясната страна на дома до лявата страна на дома, при жертвеника и при дома около царя.
12 (CF)Тогава Иодай изведе царския син, тури му царски венец и накити, възцариха го, и го помазаха, ръкопляскаха и викаха: да живее царят!
13 (CG)Чу Готолия гласа на разтърчалия се народ и отиде при народа в дома Господен.
14 (CH)И гледа: ето, царят стои на възвишението, според обичая, и князете и тръбите до царя; целият народ на страната се весели, и тръбят с тръби. Готолия раздра дрехите си и завика: съзаклятие, съзаклятие!
15 (CI)Свещеник Иодай заповяда на стотниците, началници на войската, и им каза: изведете я извън редовете, а който тръгне подире ѝ, убивайте го с меч, защото свещеникът си мислеше да не би да я убият в дома Господен.
16 (CJ)Направиха ѝ място, и тя мина през конския вход за царския двор, и там биде убита.
17 (CK)И сключи Иодай завет между Господа и между царя и народа, да бъдат те народ Господен, и между царя и народа.
18 (CL)Тогава целият народ на страната отиде в дома на Ваала, събориха жертвениците му, и кумирите му съвсем разбиха, и Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците. И свещеникът установи надзорничество над дома Господен.
19 (CM)И взе стотниците и телохранителите и бързоходците и целия народ на страната, и придружиха царя от дома Господен, и отидоха по пътя през телохранителските порти в царския дом; и той седна на царския престол.
20 (CN)Целият народ на страната се весели, и градът се успокои. А Готолия убиха с меч в царския дом.
21 Иоас беше на седем години, когато се възцари.
12 (CO)В седмата година на Ииуя се възцари Иоас и царува в Иерусалим четирийсет години. Майка му се казваше Цивия, от Вирсавия.
2 (CP)И Иоас вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, през всичките си дни, докле го поучаваше свещеник Иодай;
3 (CQ)само оброчищата не бяха премахнати; народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
4 (CR)И каза Иоас на свещениците: всичкото посвещавано сребро, което принасят в дома Господен, среброто от ония, които биват преброявани, среброто, което се внася за всяка душа според оценката, – всичкото сребро, колкото всекиму сърце дава, да се донесе в дома Господен;
5 (CS)нека свещениците го прибират, всеки от своя познат, и нека поправят повреденото в храма, навред, дето се намери повреда.
6 Но понеже до двайсет и третата година на цар Иоаса свещениците не поправяха повредите в храма,
7 (CT)цар Иоас повика свещеник Иодая и свещениците и им каза: защо не поправяте повредите в храма? Отсега няма вече да прибирате сребро от своите познати, а ще го оставяте за поправка на повредите в храма.
8 И свещениците се съгласиха да не прибират в еч е у с еб е си сребро от народа за поправка на повредите в храма.
9 (CU)Тогава свещеник Иодай взе едно ковчеже, направи отгоре му отвор и го сложи до жертвеника отдясно, дето влизаха в дома Господен. И свещениците, които стояха на стража при прага, пущаха там всичкото сребро, което се внасяше в дома Господен.
10 (CV)И колчем виждаха, че има много сребро в ковчежето, дохождаше царският писар и първосвещеникът, и завързваха в торби, и преброяваха среброто, което се намереше в дома Господен,
11 (CW)и преброеното сребро предаваха в ръцете на отредените при дома Господен разпоредници, а те го харчеха по дърводелци и градежници, които работеха в дома Господен,
12 и по зидари, и по каменоделци, и за купуване дървета и дялани камъни, за поправка на повредите в дома Господен, и за всичко, що се харчеше за поддържане на храма.
13 (CX)Но за дома Господен не бидоха направени сребърни блюда, щипци, чаши за ръсене, тръби, – никакви златни съдове, и сребърни съдове не бидоха направени от среброто, което се внасяше в дома Господен,
14 а го предаваха на разпоредниците, и те поправяха с него дома Господен.
15 (CY)И не искаха сметка от ония, на които поверяваха среброто за раздаване на разпоредниците, защото те постъпваха честно.
16 (CZ)Среброто от жертва за вина и среброто от жертва за грях не се внасяше в дома Господен: то беше за свещениците.
17 (DA)Тогава сирийският цар Азаил тръгна в поход, отиде да воюва против Гет, и го превзе; па намисли след това Азаил да иде против Иерусалим.
18 (DB)Но иудейският цар Иоас взе всичко пожертвувано, което бяха пожертвували на х рама негови отци, иудейските царе Иосафат, Иорам и Охозия, и което сам бе пожертвувал, и всичкото злато, намерено в съкровищниците в дома Господен и на царския дом, и прати на сирийския цар Азаил; и тоя се оттегли от Иерусалим.
19 (DC)Останалото за Иоаса и за всичко, което той извърши, е описано в летописите на иудейските царе.
20 (DD)И въстанаха слугите му, направиха съзаклятие и убиха Иоаса в дома Мило, на пътя за Сила.
21 (DE)Убиха го слугите му: Иозакар, син на Шимеата, и Иехозавад, син на Шомера, и той умря, и го погребаха при отците му в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Амасия.
13 В двайсет и третата година на Иоаса, син на иудейския цар Охозия, се възцари над Израиля в Самария Ииуевият син Иоахаз, и ца рува седемнайсет години;
2 (DF)той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше в греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, и не отстъпваше от тях.
3 (DG)И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаваше в ръката на сирийския цар Азаил и в ръката на Азаиловия син Венадад, през всички дни.
4 Иоахаз се помоли пред лицето на Господа, и Господ го чу, защото видя притеснението на израилтяните, как ги притесняваше сирийският цар.
5 (DH)И Господ даде на израилтяните избавител, и те се отърваха от ръката на сирийци, и живееха Израилевите синове в шатрите си, както вчера и завчера.
6 Обаче не отстъпваха от греховете на дома на Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля; ходеха в тях, и дъбравата стоеше в Самария.
7 (DI)На Иоахаза остана войска само петдесет конника, десет колесници и десет хиляди пешаци, защото сирийският цар ги беше изтребил и преобърнал в прах, който се тъпче.
8 Останалото за Иоахаза и за всичко, което той извърши, и за юнашките му подвизи, е описано в летописите на израилските царе.
9 И почина Иоахаз при отците си, и го погребаха в Самария. И вместо него се възцари син му Иоас.
10 Иоахазовият син Иоас се възцари над Израиля в Самария в трийсет и седмата година на иудейския цар Иоас ца рува шестнайсет години
11 (DJ)и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа; не отстъпваше ни от един от греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, но ходеше в тях.
12 (DK)Останалото за Иоаса и за всичко, което той извърши, и за юнашките му подвизи, как воюва с иудейския цар Амасия, е описано в летописите на израилските царе.
13 (DL)И почина Иоас при отците си, а на престола му седна Иеровоам. Иоас биде погребан в Самария, при израилските царе.
14 (DM)Елисей се разболя от болест, от която после и умря. Дойде при него израилският цар Иоас, плака над него, думайки: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница!
15 И каза му Елисей: вземи лък и стрели. И той взе лък и стрели.
16 И каза на израилския цар: тури ръката си на лъка. И той си тури ръката. Тогава Елисей сложи ръцете си върху царевите ръце
17 и рече: отвори прозореца към изток. И той отвори. Каза му Елисей: стреляй. И той стрелна. И каза: тая стрела за избавление е от Господа, тя е избавителна стрела против Сирия, и ти ще поразиш до крак сирийците в Афек.
18 И каза (Елисей): вземи стрели. И той взе. Каза пак на израилския цар: удари в земята. И той удари три пъти и спря.
19 И разгневи му се Божият човек и каза: трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да разбиеш досущ сирийци, а сега ще поразиш сирийци само три пъти.
20 Умря Елисей и го погребаха. И на другата година моавски пълчища нахлуха в страната.
21 (DN)И ето, когато погребваха един човек, погребвачите, като видяха това пълчище, хвърлиха тоя човек в Елисеевия гроб, и той, като падна, допря се до Елисеевите кости, оживя и се изправи на нозете си.
22 Сирийският цар Азаил притесняваше израилтяните през всички дни на Иоахаза.
23 (DO)Но Господ се смили над тях и ги помилува; обърна се към тях поради завета Си с Авраама, Исаака и Иакова, и не иска да ги изтреби, и не ги отхвърли от лицето Си доднес.
24 Сирийският цар Азаил умря, и вместо него се възцари син му Венадад.
25 Иоахазовият син Иоас взе назад от ръцете на Азаиловия син Венадад градовете, които той бе превзел с война от ръцете на баща му Иоахаз. Три пъти го разби Иоас, и върна Израилевите градове.
14 Във втората година на Иоаса, син на израилския цар Иоахаза, се възцари Амасия, син на иудейския цар Иоас;
2 (DP)той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Иерусалим. Майка му се казваше Иехоадан, от Иерусалим.
3 И вършеше той, каквото беше угодно пред очите на Господа, но не тъй, както неговият отец Давид; във всичко той постъпваше като баща си Иоаса.
4 (DQ)Само оброчищата не бяха премахнати: народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
5 Когато закрепна царството в ръцете му, той уби слугите си, които бяха убили царя, баща му.
6 (DR)Но децата на убийците не уби, защото е писано в книгата на Моисеевия закон, в която Господ заповяда, думайки: бащите да не бъдат наказвани със смърт заради децата, и децата не трябва да бъдат наказвани със смърт зарад бащите, а всеки трябва да се наказва със смърт за своето престъпление.
7 (DS)Той порази десет хиляди идумейци в Солния дол, и взе града Села с война, и му даде име Иоктеил, което си оста на и доднес.
8 (DT)Тогава Амасия изпрати пратеници до Иоаса, израилски цар, син на Иоахаза, Ииуев син, да кажат: излез да се видим лице с лице.
9 (DU)Тогава израилският цар Иоас прати до Амасия, иудейски цар, да кажат: трън ливански пратил при кедра ливански да каже: дай дъщеря си за жена на сина ми. Но минали диви зверове ливански и стъпкали тоя трън.
10 Ти порази идумейци, и сърцето ти се възгордя. Превъзнасяй се и стой у дома си. За какво ти е да предизвикваш разпра за твоя злочестина? Ще паднеш ти и Иуда с тебе.
11 (DV)Ала Амасия не послуша. Тогава Иоас, цар израилски, излезе, и се видяха лице с лице, той и Амасия, цар иудейски, във Ветсамис, що е в Иудея.
12 (DW)Иудеите бидоха разбити от израилтяните, и се разбягаха по шатрите си.
13 (DX)Израилският цар Иоас хвана във Ветсамис иудейския цар Амасия, син на Иоаса, Охозиев син, дойде в Иерусалим и събори четиристотин лакти от иерусалимската стена – от Ефремови порти до ъгловите порти.
14 (DY)И взе всичкото злато и сребро и всички съдове, каквито се намериха в дома Господен и в съкровищниците на царския дом, и заложници, и се върна в Самария.
15 (DZ)Останалото за Иоаса, което той извърши, и за юнашките му подвизи, и как той воюва с иудейския цар Амасия, е описано в летописите на израилските царе.
16 (EA)И почина Иоас при отците си, и биде погребан в Самария, при израилските царе. Вместо него се възцари син му Иеровоам.
17 (EB)Амасия, син Иоасов, цар иудейски, живя подир смъртта на Иоахазовия син Иоас, цар израилски, петнайсет години.
18 (EC)Останалите дела на Амасия са записани в летописите на иудейските царе.
19 (ED)И направиха съзаклятие против него в Иерусалим, и той избяга в Лахис. Проводиха по него в Лахис, и там го убиха.
20 (EE)Донесоха го на коне, и биде погребан в Иерусалим при отците си, в Давидовия град.
21 (EF)Целият народ иудейски взе Азария, който беше на шестнайсет години, и го възцариха вместо баща му Амасия.
22 (EG)Той застрои Елат и го върна на Иуда, след като царят, баща му, почина при отците си.
23 (EH)Израилският цар Иеровоам, син Иоасов, се възцари в Самария в петнайсетата година на иудейския цар Амасия, Иоасов син, царува четирийсет и една години,
24 (EI)и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа: не отстъпваше ни от един грях на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.
25 (EJ)Той възстанови границите на Израиля от входа в Емат до пустинното море, според словото на Господа, Бога Израилев, което Той бе изрекъл чрез раба Си Аматиевия син Иона, пророк от Гатхефер,
26 (EK)защото Господ видя неволята на Израиля, толкова горка, че нямаше ни затворен, ни свободен, който да бъде помощник у Израиля.
27 И не иска Господ да изкорени името на израилтяните от поднебесието, и ги избави чрез ръката на Иоасовия син Иеровоама.
28 (EL)Останалото за Иеровоама и за всичко, що е извършил, и за юнашките му подвизи, как е воювал и как е възвърнал на Израиля Дамаск и Емат, който беше на Иуда, е описано в летописите на израилските царе.
29 (EM)И почина Иеровоам при отците си, при израилските царе. И вместо него се възцари син му Захария.
15 (EN)Иудейският цар Азария, син Амасиев, се възцари в двайсет и седмата година на израилския цар Иеровоама;
2 (EO)той беше на шестнайсет години, когато се възцари, и петдесет и две години царува в Иерусалим. Майка му се казваше Иехолия, от Иерусалим.
3 (EP)Той вършеше, каквото беше угодно в очите на Господа, тъкмо както постъпваше баща му Амасия.
4 (EQ)Само оброчищата не бяха премахнати: народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
5 (ER)Господ порази царя, и той беше болен от проказа до деня на смъртта си и живееше в отделен дом. А царевият син Иотам началствуваше над двореца и управляваше народа на страната.
6 (ES)Останалото за Азария и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.
7 (ET)И почина Азария при отците си, и го погребаха при отците му в Давидовия град. А вместо него се възцари син му Иотам.
8 (EU)Захария, син на Иеровоама, се възцари над Израиля в Самария в трийсет и осмата година на иудейския цар Азария и царува шест месеца.
9 (EV)Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, както правеха бащите му: не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.
10 (EW)Селум, син на Иависа, направи съзаклятие против него, удари го пред народа и го уби, па се възцари вместо него.
11 Останалото за Захария е описано в летописите на израилските царе.
12 (EX)Такова беше словото на Господа, което Той бе казал на Ииуя, думайки: синовете ти ще седят на Израилевия престол до четвърта рода. Тъй и стана.
13 Иависовият син Селум се възцари в трийсет и деветата година на иудейския цар Азария и царува в Самария един месец.
14 (EY)Тогава Менаим, син на Гадия от Тирца, тръгна и дойде в Самария, удари Иависовия син Селума в Самария, уби го и се възцари вместо него.
15 Останалото за Селума и за съзаклятието му, което той направи, е описано в летописите на израилските царе.
16 Менаим порази Типсах и всички, които бяха в него и в пределите му, като захванеш от Тирца, задето градът не отвори портите, разби го, и всички в него непразни жени разсече.
17 Менаим, син Гадиев, се възцари над Израиля в трийсет и деветата година на иудейския цар Азария и царува десет години в Самария;
18 (EZ)той вършеше, как вото беше неугодно пред очите на Господа; не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля, през всичките си дни.
19 (FA)Тогава асирийският цар Фул нападна земята (Израилева). И Менаим даде на Фула хиляда таланта сребро, за да бъдат ръцете му за него и да утвърди царството в своя ръка.
20 (FB)Менаим разхвърли това сребро върху израилтяните, върху всички богати люде, по петдесет сикли сребро на всеки човек, за да ги даде на асирийския цар. И върна се назад асирийският цар, и не остана там в земята.
21 Останалото за Менаима и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на израилските царе.
22 И почина Менаим при отците си. И вместо него се възцари син му Факия.
23 Менаимовият син Факия се възцари над Израиля в Самария в петдесетата година на иудейския цар Азария и царува две години;
24 (FC)той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа: не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.
25 (FD)Против него направи съзаклятие Факей, син на Ремалия, негов велможа, нападна го в Самария, в покоите на царския дом, с Аргов и Арие, имайки със себе си и петдесет души галаадци, уби го и се възцари вместо него.
26 Останалото за Факея и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на израилските царе.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.