Bible in 90 Days

¹⁶ Тогава Йодай, като свещеник, сключи съюз с целия народ и с царя, за да бъдат Господен народ. ¹⁷ И целият народ отиде във Вааловото капище, събори го, унищожи идолите и жертвениците му, а Вааловия жрец, Матан, убиха пред жертвениците. ^18 (A)Йодай повери богослужението в Господния храм на свещениците от Левиевото племе, както Давид ги беше разпределил в Господния дом, за да принасят всеизгаряния на Господа според написаното в Мойсеевия закон, с радост и песни, както Давид беше наредил. ¹⁹ Той постави и стражи при портите на Господния храм, за да не влиза някой нечист от каквото и да е. ²⁰ Тогава взе стотниците, знатните, предводителите на народа и целия народ и с тях съпроводи царя до Господния храм; и като минаха през горните порти в царския дом, поставиха царя на престола му. ²¹ И целият народ се радваше и градът се успокои. А Готолия убиха с меч.

Царуване на Йоас

24 ^(B)Йоас беше на седем години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим четиридесет години; майка му се казваше Цивия, от Вирсавия. ² Йоас вършеше това, което беше праведно пред Господа, през всичките дни на свещеник Йодай. ³ А Йодай му взе две жени и той имаше от тях синове и дъщери.

⁴ След това Йоас намисли да поднови храма на Господа. ⁵ И събра свещениците и левитите и им каза: „Идете по градовете на Юдея и бързо съберете от всички израилтяни пари, за да се поддържа ежегодно дом на вашия Бог.“ Но левитите не бързаха. ^6 (C)Тогава царят повика първосвещеника Йодай и го попита: „Защо не изискваш от левитите да съберат от Юдея и Йерусалим данъка за скинията на събранието, определен от Мойсей, служител на Господа, и от Израилското общество?“ ⁷ По това време нечестивата Готолия и синовете ѝ бяха разорили Божия храм и бяха използвали за Ваалите всичко, посветено за дома на Господа.

⁸ Затова по заповед на царя направиха едно ковчеже и го поставиха отвън пред входа на Господния храм. ⁹ И разгласиха в Юдея и Йерусалим да принасят на Господа данък, наложен върху Израил от Божия служител Мойсей в пустинята. ¹⁰ Всички първенци и целият народ се зарадваха, принасяха своя дар, пускаха в ковчежето и то се пълнеше. ¹¹ Когато левитите донасяха ковчежето при царедворците и те виждаха, че е пълно, идваха царският писар и служителят на първосвещеника, те изпразваха ковчежето и го връщаха на мястото му. Така правеха всеки ден и събираха много пари. ¹² А царят и Йодай ги предаваха на онези, на които бяха възложени работите в храма на Господа, а те наемаха зидари и дърводелци за обновяването на Господния храм, както и ковачи и медникари, за да поправят дома на Господа. ¹³ Избраните работници си вършеха работата, обновяването напредваше с техния труд, така че възстановиха Божия храм в предишното му състояние и той беше поправен. ¹⁴ Когато свършиха всичко, донесоха останалите пари при царя и Йодай. От тях направиха съдове за Господния дом, съдове за богослужение и жертвоприношение, чаши и други съдове от злато и сребро. Така постоянно принасяха жертви в дома на Господа, докато Йодай беше жив.

¹⁵ А Йодай доживя до дълбока старост и умря на сто и тридесет години. ¹⁶ Погребаха го в града на Давид при царете, понеже беше вършил добро за Израил и Бога, и за дома Му.

¹⁷ Но след смъртта на Йодай дойдоха юдейските водачи и се поклониха на царя. Оттогава царят започна да се вслушва в съветите им. ¹⁸ А те изоставиха дома на Господа, Бога на предците си, и започнаха да служат на статуите на Ашера и други идоли. Заради това тяхно престъпление Господният гняв се стовари върху Юдея и Йерусалим. ¹⁹ И макар Той да им пращаше пророци да ги обърнат към Господа и да ги изобличават, те не послушаха. ²⁰ Тогава Божият дух обзе Захария, син на свещеника Йодай. Той застана на високо място пред народа и му заговори: „Така казва Бог: ‘Защо престъпвате Господните заповеди! Така няма да успеете! Както вие изоставихте Господа, така и Той ще ви изостави’.“ ^21 (D)Но те направиха заговор против него и го убиха с камъни по заповед на царя в двора на Господния храм. ²² Защото цар Йоас не си спомни доброто, което му беше сторил Йодай, и уби сина му. Умирайки, Захария извика: „Нека Господ види и въздаде!“

²³ В края на годината сирийската войска излезе против него, нахлу в Юдея и Йерусалим, изби всички първенци, а цялата плячка, която взеха от тях, изпратиха на царя в Дамаск. ^24 (E)Макар че сирийската войска, която дойде, бе малобройна, Господ предаде в ръцете им многобройното Юдейско войнство, което беше изоставило Господа, Бога на предците си. Така сирийците изпълниха присъдата над Йоас.

²⁵ Когато те си заминаха, оставиха царя тежко ранен, а слугите му направиха заговор против него заради пролятата кръв на сина на свещеник Йодай. Убиха го в леглото му и той умря. Погребаха го в града на Давид, но не в царските гробници. ²⁶ А съзаклятници против него бяха: Завад, син на амонката Шимеата, и Йехозавад, син на моавката Шимрита. ²⁷ За синовете му, за многото пророчества против него и за поправянето на Божия дом е писано в книгата на царете. И вместо него се възцари синът му Амасия.

Царуване на Амасия

25 ^(F)Когато се възцари, Амасия беше на двадесет и пет години и царуваше в Йерусалим двадесет и девет години. Майка му се казваше Йехоадан, от Йерусалим. ² Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, но не чистосърдечно. ³ Когато се утвърди царството му, той погуби слугите си, които бяха убили царя, неговия баща. ^4 (G)Но децата им не умъртви, понеже Господ заповядва в Мойсеевия Закон: „Да не бъдат убивани бащите заради децата и децата – заради бащите, а онзи, който бъде наказан със смърт, то да е поради собствения му грях.“

⁵ Тогава Амасия събра целия народ на Юдея и Вениаминовото племе и определи от тях хилядници и стотници според племената им. Отдели по-възрастните от двадесет години, които се оказаха триста хиляди боеспособни мъже, които можеха да воюват с копие и щит. ⁶ А от Израил нае още сто хиляди храбри мъже за сто таланта сребро. ⁷ Тогава при него дойде един Божий човек и каза: „Царю, нека израилската войска да не тръгва с тебе, защото Господ не е с израилтяните, нито с някого от Ефремовите синове. ⁸ Но ако си решил да се сражаваш, храбро тръгни сам; иначе Бог ще те повали пред врага, защото Бог е Този, Който поваля или издига.“ ⁹ Амасия попита Божия човек: „А какво ще стане със стоте таланта, които дадох на израилските войници?“ Божият човек отговори: „Господ може да ти даде много повече от това.“ ¹⁰ Тогава Амасия отдели войниците, дошли при него от Ефремовата земя, и ги изпрати да се върнат у дома си. А те се ядосаха и се върнаха гневни по своите места.

^11 (H)Амасия смело поведе народа си и стигна до Солната долина, където изби десет хиляди от Сеировите потомци. ¹² Други десет хиляди юдеите плениха живи, заведоха ги на върха на една скала и ги хвърлиха от нейния връх, така че всички загинаха. ¹³ В това време войниците, които Амасия отпрати, за да не участват във войната, нападнаха юдейските градове – от Самария до Веторон. Там избиха три хиляди души и заграбиха много плячка.

¹⁴ Когато Амасия се върна след поражението на идумейците, носеше със себе си боговете на Сеировите потомци и ги постави като свои богове, кланяше им се и им кадеше тамян. ¹⁵ Затова гневът на Господа пламна против Амасия и Той изпрати при него пророк, който го попита: „Защо се обърна към боговете на този народ, които не избавиха народа си от твоята ръка?“ ¹⁶ Но докато той говореше, царят му каза: „Да не би да съм те избрал за съветник? Престани, за да не бъдеш убит!“ И пророкът престана, като каза: „Зная, че Господ е решил да те погуби, понеже ти стори това и не ме послуша.“ ¹⁷ Тогава юдейският цар Амасия се посъветва и изпрати пратеници при израилския цар Йоас, сина на Йоахаз, Ииуевия син, за да му предадат: „Излез да се срещнем!“ ^18 (I)А Йоас, царят на Израил, изпрати отговор до юдейския цар Амасия: „Ливанският трън пратил да кажат на ливанския кедър: ‘Дай дъщеря си за жена на сина ми.’ Но животно от ливанската гора минало и стъпкало този трън. ¹⁹ Мислиш си: ‘Ето поразих Едом и съм доволен.’ По-добре сега си седи у дома. Защо да се захващаш с опасна работа? Ще погубиш и себе си, и Юдея!“

²⁰ Но Амасия не искаше да слуша. А това беше от Бога, Който искаше да ги предаде в ръцете на Йоас като наказание за това, че се обърнаха към идумейските богове. ²¹ И така, Йоас, царят на Израил, излезе срещу юдейския цар Амасия при Ветсамис в Юдея. ²² Войската на Юдея беше разбита от Израил и всички се разбягаха по домовете си. ²³ Йоас, царят на Израил, плени във Ветсамис юдейския цар Амасия, син на Йоас, Йоахазовия син, доведе го в Йерусалим и нареди да съборят четиристотин лакътя от йерусалимската стена – от Ефремовите порти до ъгловите порти. ^24 (J)И като взе цялото злато и сребро и всичките съдове, които се намираха в Божия дом, пазени от Овед-Едом, съкровищата на царската къща и заложници, върна се в Самария.

²⁵ А след смъртта на израилския цар Йоас, Йоахазовия син, юдейският цар Амасия, Йоасовият син, живя петнадесет години. ²⁶ Останалите дела на Амасия отначало докрай са описани в книгата на юдейските и израилските царе. ²⁷ След като Амасия беше отстъпил от Господа, в Йерусалим направиха заговор против него и той избяга в Лахис. Но те пратиха хора след него в Лахис и там го убиха. ²⁸ Докараха го на коне и го погребаха при предците му в Юдовия град.

Царуване на Озия

26 ^(K)Тогава целият юдейски народ избра Озия, който беше на шестнадесет години, и го направи цар вместо баща му Амасия. ² Той съгради Елат и го върна на Юдея, след като царят, неговият баща, почина при предците си.

³ Озия беше на шестнадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим петдесет и две години. Майка му се казваше Йехолия от Йерусалим. ⁴ Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, така, както постъпваше и баща му Амасия. ⁵ И търсеше Бога, докато беше жив Захария, който го съветваше за Божиите дела. В дните, когато царят търсеше Господа, Бог му помагаше.

⁶ Озия излезе на война против филистимците и разруши стените на Гет, Явния и Азот. След това съгради градове в околността на Азот и в други филистимски области. ⁷ Бог му помагаше против филистимците, арабите, които живееха в Гур-Ваал, и против меунците. ⁸ Амонците плащаха данък на Озия, който се прочу до пределите на Египет, защото беше станал твърде силен. ⁹ Озия съгради кули в Йерусалим над ъгловите порти, над портите към долината и над ъгъла, където се събираха стените, и ги укрепи. ¹⁰ Съгради кули и в пустинята и изкопа там много кладенци; той имаше много добитък по долините и равнините, орачи и лозари по планините и в плодородните земи, понеже обичаше земеделието.

¹¹ Озия имаше и боеспособна войска, която встъпваше в бой на отряди според списъка, съставен от писаря Йеиел и надзирателя Маасия, под ръководството на Ханания, един от царските военачалници. ¹² Всички предводители на родове, силни и храбри мъже, бяха две хиляди и шестстотин. ¹³ Под тяхно ръководство имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които храбро влизаха в битка, за да защитят царя от неприятели. ¹⁴ Озия въоръжи цялата тази войска с щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки, ¹⁵ а в Йерусалим постави на кулите и на ъглите на крепостните стени добре направени машини за хвърляне на стрели и големи камъни. И неговото име се прочу навред, защото Бог му помагаше по чуден начин, докато царят се утвърди.

¹⁶ Но когато се утвърди, сърцето му се възгордя и го поведе към гибел. Той извърши беззаконие пред Господа, своя Бог, защото влезе в Господния храм, за да запали тамян върху кадилния жертвеник. ¹⁷ Но свещеник Азария влезе след него с осемдесет храбри свещеници на Господа ^18 (L)и се възпротивиха на цар Озия, и му казаха: „Не се полага на Тебе, Озия, да кадиш на Господа, а на свещениците, Аароновите синове. Те са посветени да принасят кадилна жертва. Излез от светилището, защото извърши беззаконие и жертвата ти няма да бъде благословена от Господа Бога.“ ^19 (M)Тогава Озия, който държеше в ръката си кадилница за благоуханна жертва, се разгневи. И докато се гневеше на свещениците, проказа се появи на челото му. Това стана пред свещениците в храма на Господа, пред кадилния жертвеник. ²⁰ Първосвещеникът Азария и всички свещеници погледнаха към него и видяха проказата на челото му и го принудиха да излезе оттам, защото Господ го беше поразил. ^21 (N)И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си. Живееше като прокажен в отделна къща и беше отлъчен от храма на Господа. Неговият син Йоатам застана начело на царския дом и управляваше народа на страната.

²² Останалите дела на Озия отначало докрай описа пророк Исаия, Амоцовият син. ^23 (O)Когато Озия почина, погребаха го при предците му в полето до царските гробници, защото казаха: „Той е прокажен.“ И вместо него се възцари синът му Йоатам.

Царуване на Йоатам

27 ^(P)Йоатам беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим шестнадесет години. Майка му се казваше Йеруша, дъщеря на Садок. ² Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, така, както постъпваше и баща му Озия. Но не влизаше в храма на Господа и народът все още беше покварен.

³ Йоатам построи горните порти на Господния храм и укрепи на много места Офеловата стена. ⁴ Съгради и градове в хълмистата част на Юдея, а в горите издигна крепости и кули. ⁵ Излезе на война против царя на амонците и го победи. Амонците му дадоха в същата година сто таланта сребро, десет хиляди кора пшеница и десет хиляди кора ечемик. Толкова му платиха амонците и през следващите две години. ⁶ Йоатам стана толкова силен, защото постъпваше според волята на Господа, своя Бог. ⁷ А останалите дела на Йоатам, всичките му битки и дела са описани в книгата на израилските и юдейските царе. ⁸ Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царуваше шестнадесет години в Йерусалим. ⁹ Йоатам почина при предците си и го погребаха в града на Давид. И вместо него се възцари синът му Ахаз.

Царуване на Ахаз

28 ^(Q)Ахаз беше на двадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим шестнадесет години. Но той не постъпваше праведно пред Господа, както правеше праотецът му Давид, ² А вървеше по пътя на израилските царе и дори направи излети статуи на Ваал. ^3 (R)Той принасяше кадилна жертва в Еномовата долина и изгаряше синовете си, подобно на отвратителния обичай на народите, които Господ прогони пред израилтяните. ⁴ Ахаз принасяше жертви и ходеше по оброчищата, по височините и под всяко клонесто дърво.

⁵ Затова Господ, неговият Бог, го предаде в ръцете на сирийския цар. Сирийците го разбиха, взеха много пленници и ги отведоха в Дамаск. Той беше предаден и в ръцете на израилския цар, който му нанесе голямо поражение. ^6 (S)Факей, син Ремалиев, изби в един ден сто и двадесет хиляди боеспособни юдеи, защото бяха изоставили Господа, Бога на предците си. ⁷ А Зихрий, храбър мъж от Ефрем, уби царския син Маасея, надзирателя на двореца Азрикам и втория след царя, Елкана. ⁸ Израилтяните плениха от братята си, юдеите, двеста хиляди жени, синове и дъщери, и много плячка, която откараха в Самария.

⁹ А там имаше един пророк на Господа на име Одед. Той излезе да посрещне войската, която идваше в Самария, и им каза: „Ето Господ, Бог на предците ви, в гнева Си против юдеите ги предаде във вашите ръце. Вие ги избихте с такава радост, която стигна до небето. ¹⁰ Сега вие искате да направите пленените от Юдея и Йерусалим ваши роби и робини. Но нямате ли и вие самите грехове пред Господа, вашия Бог? ¹¹ Затова послушайте ме и върнете пленниците, ваши братя, които сте заробили, защото яростният гняв на Господа ще падне върху вас.“

¹² Тогава някои от военачалниците на Ефремовите родове – Азария, син Йехохананов, Берехия, син Мешилемотов, Езекия, син Шалумов, и Амаса, син Хадлаев, застанаха срещу тези, които се връщаха от войната, ¹³ и им казаха: „Не водете тук пленниците, защото бихме съгрешили пред Господа. Нима искате да прибавите още към нашите грехове и престъпления? Вината ни е голяма и яростен гняв ще падне върху Израил.“ ¹⁴ Тогава войниците оставиха пленниците и плячката пред военачалниците и пред всички събрали се. ¹⁵ Военачалниците станаха, взеха пленниците и облякоха от плячката всички голи между тях. Облякоха ги, обуха ги, дадоха им храна и вода, помазаха ги с елей, а отпадналите от тях качиха на магарета и ги изпратиха в Йерихон – града на палмите, при братята им. А те се върнаха в Самария.

¹⁶ В това време Ахаз изпрати вестоносци при асирийските царе да иска помощ, ¹⁷ защото идумейците отново бяха нахлули, избиха в Юдея и отведоха пленници. ¹⁸ Филистимците бяха нападнали градовете в равнината и южната част на Юдея и превзеха Ветсамис, Айалон, Гедерот и Сохо с околните им селища, Тимна и Гимзо с околните им селища, и се заселиха там. ¹⁹ Така Господ унизи Юдея заради юдейския цар Ахаз, понеже той беше развратил Юдея и беше извършил тежки грехове пред Господа. ²⁰ А асирийският цар Теглатфеласар, вместо да му помогне, тръгна против него и го притесни, ²¹ защото Ахаз, макар че взе съкровищата от храма на Господа, от царския дворец и от знатните граждани и даде всичко на асирийския цар, това не му помогна.

²² Дори в това затруднение цар Ахаз вършеше още беззакония пред Господа. ²³ Той принасяше жертви на боговете от Дамаск, понеже мислеше, че те са го поразили, и казваше: „Боговете на сирийските царе им помагат, затова и аз ще принеса жертва, за да ми помогнат.“ Но те причиниха беди на него и на целия Израил. ²⁴ Ахаз събра съдовете от дома на Бога, нареди да ги строшат, затвори вратите на Господния храм и си издигна жертвеници на всеки ъгъл в Йерусалим. ²⁵ Той направи оброчища и във всички юдейски градове, за да принасят кадилни жертви на чуждите богове, и разгневи Господа, Бога на предците си.

²⁶ Останалите дела и всичките му постъпки, отначало докрай, са описани в книгата на юдейските и израилските царе. ²⁷ Ахаз почина при предците си. Погребаха го в Йерусалим, но не в гробницата на израилските царе. И вместо него се възцари синът му Езекия.

Очистване и освещаване на храма от цар Езекия

29 ^(T)Езекия се възцари на двадесет и пет години и беше цар в Йерусалим двадесет и девет години. Майка му се казваше Авия, дъщеря на Захария. ² Той постъпваше праведно пред Господа така, както правеше това баща му Давид.

^3 (U)Още в първия месец на първата година от царуването си той отвори вратите на Господния храм и го обнови. ⁴ И като заповяда на свещениците и левитите да дойдат, събра ги на източния площад ⁵ и им каза: „Слушайте ме, левити! Осветете се сега, осветете и храма на Господа, Бога на предците ви, и изхвърлете гнусотата от светилището, ⁶ защото предците ни вършеха беззакония и не постъпваха праведно пред Господа, нашия Бог – изоставиха Го и Му обърнаха гръб, отвърнаха се от Господния дом. ⁷ Затвориха вратите на притвора, угасиха светилниците, не принасяха кадилна жертва и всеизгаряне в светилищито на Бога на Израил. ^8 (V)Затова Господният гняв се изля над Юдея и Йерусалим и Той ги предаде на опустошение, позор и презрение, както виждате с очите си. ⁹ И ето бащите ни паднаха от меч, а синовете, дъщерите и жените ни са отведени в плен. ¹⁰ Сега желая от все сърце да сключа завет с Господа, Бога на Израил, за да отвърне гнева Си от нас. ¹¹ Деца мои, не губете време! Защото Господ ви избра да заставате пред Него и да Му служите. Вие сте Негови слуги и Му принасяте кадилна жертва.“

¹² Тогава станаха левитите: Махат, Амасаевият син, и Йоел, Азариевият син, от Каатовите потомци; от потомците на Мерария – Кис, Авдиевият син, и Азария, Йехалеловият син; от потомците на Гирсон – Йоах, Земовият син, и Еден, Йоаховият син; ¹³ от Елицифановите потомци – Шимри и Йеиел; от Асафовите потомци – Захария и Матания; ¹⁴ от Емановите потомци – Йехиел и Шимей; и от Идутуновите – Шемая и Узиел. ¹⁵ Всички те събраха братята си, осветиха се и изпълниха заповедта на царя да очистят храма според словото на Господа. ¹⁶ Свещениците влязоха във вътрешната част на дома Господен, за да го очистят. Изнесоха в двора на храма всичко нечисто, което намериха там. Левитите го взеха и го изнесоха навън при потока Кедрон. ¹⁷ На първия ден от първия месец започнаха да освещават дома Господен, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния притвор. Освещаваха дома на Господа осем дена и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.

¹⁸ Тогава дойдоха в двореца на цар Езекия и казаха: „Очистихме изцяло Господния храм – жертвеника за всеизгаряния, всичките му съдове, трапезата за хлябовете на предложението и всичките ѝ прибори. ¹⁹ Приготвихме и осветихме всички съдове, които цар Ахаз оскверни и захвърли по време на царуването си, и те сега са пред Господния жертвеник.“

²⁰ Тогава цар Езекия стана рано и като събра първенците на града, отиде в храма на Господа. ²¹ И докараха седем телета, седем овена, седем агнета и седем козела като жертва за грях – за царството, за светилището и за Юдея. Царят заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да принесат всеизгаряния върху Господния жертвеник. ²² Те заклаха телетата, а свещениците взеха кръв и поръсиха жертвеника; заклаха овните и агнетата и поръсиха с кръв жертвеника. ²³ След това докараха пред царя и общността козлите, които бяха жертва за грях, и положиха ръцете си върху тях. ²⁴ Тогава свещениците ги заклаха и поръсиха с кръвта им жертвеника, за да очистят от грехове целия Израил, защото царят беше заповядал да се принесе всеизгаряне и жертва за грях за целия народ.

²⁵ Той постави отново левитите в Господния храм с цимбали, псалтири и арфи според заповедта на Давид, на Гад, царския ясновидец, и на пророк Натан – наредба, която беше дадена от Господа чрез пророците му. ²⁶ И левитите застанаха с инструментите, направени от Давид, а свещениците – с тръбите. ²⁷ Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгаряне върху жертвеника. А когато започна всеизгарянето, бяха запени и хвалебните песни за Господа под съпровод на тръби и инструменти, изработени от Давид, царя на Израил. ²⁸ И цялото събрание се молеше, певците пееха и звучаха тръби, докато траеше всеизгарянето. ²⁹ А когато жертвоприношението свърши, царят и всички, които присъстваха с него, коленичиха и се поклониха. ³⁰ После царят и първенците казаха на левитите да славят Господа с думите на Давид и на ясновидеца Асаф. Те с радост изпяха славословието, поклониха се и се помолиха.

³¹ Накрая Езекия отново се обърна към тях и каза: „Сега вие се посветихте на Господа. Пристъпете и принесете жертви и благодарствени приноси в Господния храм.“ И всички събрали се принесоха своите жертви и благодарствени приноси, а някой и всеизгаряне. ³² Общността принесе във всеизгаряне седемдесет вола, сто овена, двеста агнета, всички те всеизгаряния за Господа. ³³ А останалите жертви бяха: петстотин глави едър добитък и три хиляди – дребен добитък. ³⁴ Но свещениците бяха малко на брой и не можеха да одерат кожите на всички животни за всеизгаряне. Затова помагаха братята им, левитите, докато се свърши работата и се осветят другите свещеници, понеже левитите се бяха подготвили по-усърдно за освещаването, отколкото свещениците. ³⁵ Освен това и всеизгарянията бяха много, с тлъстини от мирните жертви и възлиянията при всеизгарянията. Така беше възстановена службата в Господния храм. ³⁶ А Езекия и целият народ много се радваха на стореното от Бога, защото не бяха го очаквали да се случи.

Цар Езекия възстановява празнуването на Пасха

30 Тогава Езекия изпрати вестоносци по цялата израилска и юдейска земя и написа писма до Ефрем и Манасия да дойдат в Господния дом в Йерусалим, за да отпразнуват Пасха на Господа, Бога на Израил. ² Царят, първенците му и цялото събрание в Йерусалим решиха да отпразнуват Пасха на втория месец. ^3 (W)Те не можаха да я организират в определеното време, понеже нямаше още достатъчно осветени свещеници и народът не беше се събрал в Йерусалим. ⁴ Царят и цялото събрание одобриха това. ⁵ Те решиха да разгласят решението в цял Израил – от Вирсавия до Дан, за да дойдат в Йерусалим и да празнуват Пасха на Господа, Бога на Израил, защото отдавна не бяха я празнували.

⁶ И вестоносците тръгнаха с писма от царя и първенците му по цялата израилска и юдейска земя, като казваха по заповед на царя: „Деца на Израил! Обърнете се към Господа, Бога на Авраам, Исаак и Израил! Тогава и Той ще се обърне към останалите от вас, които се избавихте от ръцете на асирийските царе. ⁷ Не бъдете като вашите бащи и братя, които извършваха беззаконие пред Господа, Бога на предците си, и Той ги предаде на изтребление, на което самите вие сте свидетели. ⁸ Не бъдете твърдоглави като бащите си! Примирете се с Господа и влезте в светилището Му, което Той освети за вечни времена, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас Своя гняв. ^9 (X)Защото, ако се обърнете към Господа, вашите братя и деца ще намерят милост сред онези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази страна. Господ, вашият Бог, е благ и милостив и няма да ви изостави, ако се обърнете към Него.“

¹⁰ И вестоносците минаваха от град на град през земята на Ефрем и Манасия, чак до Завулон, но навред им се присмиваха и подиграваха. ¹¹ Само малцина от племената на Асир, Манасия и Завулон се смириха и отидоха в Йерусалим. ¹² Но Божията десница беше над Юдея и подкрепи сърцата им, за да изпълнят според словото на Господа заповедта на царя и първенците.

¹³ И в Йерусалим се събра много народ, за да празнува празника Безквасници през втория месец, и това събрание беше твърде многобройно. ^14 (Y)И хората се вдигнаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим – всички кадилни жертвеници изхвърлиха в потока Кедрон. ^15 (Z)Заклаха пасхалните агнета на четиринадесетия ден от втория месец, а свещениците и левитите се засрамиха, осветиха се и принесоха всеизгаряне в дома на Господа. ¹⁶ Те застанаха по смените си според своя чин съгласно закона на Божия човек Мойсей. Свещениците ръсеха с кръв, която вземаха от ръцете на левитите. ¹⁷ Но понеже мнозина не бяха се осветили, левитите колеха вместо тях пасхалните агнета, за да ги посветят на Господа. ¹⁸ Някои от народа, най-вече от Ефремовото, Манасиевото, Исахаровото и Завулоновото племе, не се очистиха и ядоха Пасха, но не според предписанието. Но Езекия се помоли за тях и каза: „Дано Господ, Който е благ, да прости на всеки, ¹⁹ който с цялото си сърце търси Господа, Бога на предците си, макар да не се е очистил, както е редно пред светилището.“ ²⁰ И Господ послуша Езекия и прости на народа. ²¹ Така израилтяните, които се намираха в Йерусалим, празнуваха весело Безквасници седем дена. И всеки ден левитите и свещениците славеха Господа под съпровод на инструменти, свирещи в Негова чест. ²² А Езекия насърчаваше всички левити, които знаеха да служат добре на Господа. Ядоха седем дена, принасяха мирни жертви и славеха Господа, Бога на предците си.

^23 (AA)Тогава всички те решиха да празнуват още седем дена. И отпразнуваха тези дни с веселие, ²⁴ защото юдейският цар Езекия дари на обществото хиляда телета и десет хиляди овце. И първенците също дариха хиляда телета и десет хиляди овце. ²⁵ И всички се веселиха – народът на Юдея, свещениците, левитите, всички, които бяха дошли в Израил, както и пришълците в Израил и Юдея. ²⁶ В Йерусалим настана голямо веселие, защото от времето на цар Соломон, Давидовия син, в Йерусалим такова нещо не се бе случвало. ²⁷ Накрая свещениците и левитите станаха и благословиха народа. Техният глас беше чут от Господа и молитвата им възлезе към небесното Му обиталище.

Разпоредби на Езекия за служене в храма

31 ^(AB)След като свърши всичко това, всички израилтяни, които се намираха там, тръгнаха по градовете на Юдея. Те изпотрошиха идолите, събориха статуите на Ашера и разрушиха оброчищата и жертвениците в цяла Юдея и в земите на Вениамин, Ефрем и Манасия. След това всички израилтяни се върнаха в градовете си, всеки в своя дом.

² А Езекия разпредели смените на свещениците и левитите според задълженията им и определи свещеник и левит за принасяне на всеизгаряне и мирна жертва, да служат и да отправят възхвала с музика и песни пред вратите на Господния дом. ^3 (AC)Царят определи и дял от собствеността си за всеизгарянията: за утринните и вечерните всеизгаряния, за всеизгарянията в събота и при новолуния, както и на празници, според предписаното в Господния закон. ⁴ Той заповяда на народа в Йерусалим също и да предостави определена издръжка на свещениците и левитите, за да служат ревностно на Господния закон. ^5 (AD)И когато тази заповед беше разгласена, израилтяните донесоха много от първите плодове – жито, вино, елей, мед и от всичко, каквото прибраха от полето. Донесоха още в изобилие десятък от всичко. ⁶ Израилтяните и юдеите, които живееха в градовете на Юдея, също донесоха десятък от едрия и дребния добитък и десятък от приносите, посветени на Господа, техния Бог. Те трупаха всичко на купове. ⁷ Започнаха да ги трупат в третия месец и свършиха тази работа в седмия месец. ⁸ А когато Езекия и първенците дойдоха и видяха куповете, благословиха Господа и Неговия народ Израил. ⁹ И Езекия попита свещениците за куповете, ¹⁰ а първосвещеникът Азария, от Садоковия род, му отговори: „Откакто започнаха да носят приносите в дома на Господа, ядохме до насита и пак остана много, защото Господ благослови народа Си. Това изобилие е от остатъка.“

¹¹ Тогава Езекия заповяда да приготвят помещения в Господния дом. А когато ги приготвиха, ¹² занесоха там грижливо всички приноси, десятъка и посветените дарове. За техен надзирател беше определен левитът Хонания, а като негов заместник – брат му Самей. ¹³ А по заповед на цар Езекия и на предстоятеля на Божия дом Азария – Йехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Йеримот, Йозавад, Елиел, Исмахия, Махат и Бенания станаха надзиратели, подвластни на Хонания и брат му Самей. ¹⁴ А левитът Коре, син на Имна, страж при източните порти, наблюдаваше доброволните приноси за Бога да бъдат използвани за Господа и светилището. ¹⁵ Подчинени му бяха пратеници в свещеническите градове – Еден, Миниамин, Йешуа, Шемая, Амария и Шехания, за да раздават на братята техния дял от смените на малки и големи, ¹⁶ на всички от мъжки пол от три години нагоре и тези, които отиват в Божия храм според служението им и смените им, според задълженията и задачите им. ¹⁷ Свещениците бяха определени според родовете им, а на левитите от двадесет години нагоре – спред тяхната служба и смените им. ¹⁸ Те бяха изброени с техните деца и жени, синове и дъщери, защото и те се освещаваха от тяхното богослужение. ¹⁹ От потомците на Аарон, свещениците, живеещи по крайградските пасища, имаше поименно определени, които да раздават на всички от мъжки пол в родовете на свещениците, както и на всички записани левити.

²⁰ Така направи Езекия в цяла Юдея. Той вършеше това, което е добро, праведно и вярно пред Господа, своя Бог. ²¹ Той търсеше своя Бог, действаше от все сърце и имаше успех във всичко, което предприемаше, за да служи на Божия дом, да пази закона и заповедите.

Божията победа над асирийците

32 ^(AE)След тези събития и тази проявена вярност дойде Сенахирим, асирийският цар, и навлезе в Юдея, обсади укрепените градове с намерението да ги превземе. ² А Езекия, като видя, че Сенахерим е дошъл, за да воюва против Йерусалим, ³ се посъветва със знатните и военачалниците си дали да не засипят водните извори извън града. Те се съгласиха. ^4 (AF)И се събраха много хора, засипаха всички извори и потока, течащ през долината, с мисълта: „Нека като дойдат асирийските царе, да не намерят достатъчно вода!“ ⁵ Езекия укрепна, изгради отново цялата стена, където беше съборена, издигна кулите по-високи, построи отвън втора стена, укрепи Мило в Давидовия град и направи много копия и щитове. ⁶ Постави военачалници над народа, събра всички при себе си на площада при градските порти и ги насърчи с думите: ⁷ „Бъдете силни и храбри, не бойте се и не се страхувайте от асирийския цар и от многобройната му войска, защото на наша страна има повече, отколкото на негова. ⁸ С него са десници от плът, а с нас е Господ, нашият Бог, за да ни помага и да се сражава в битките ни.“ И народът се успокои от думите на Езекия, царя на юдеите.

⁹ Тогава асирийският цар Сенахерим, който все още държеше под обсада Лахис с цялата си войска, изпрати свои слуги в Йерусалим, за да съобщят на юдейския цар Езекия и на всички юдеи. ¹⁰ Ето посланието на Сенахерим, асирийския цар: „На какво се надявате? Как ще издържите обсадата на Йерусалим? ¹¹ Не ви ли мами Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като ви казва: ‘Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар’? ¹² Нали този Езекия премахна оброчищата Му и жертвениците Му и заповяда на Юдея и Йерусалим: ‘Пред един жертвеник се покланяйте и на него кадете!’ ¹³ Нима не знаете какво направихме аз и предците ми с всички народи по земята? Съумяха ли народите по земята да избавят страната си от моята ръка? ¹⁴ Кой от всички богове на онези народи, които предците ми изтребиха, е могъл да избави своя народ от ръката ми, за да може и вашият Бог да ви спаси от моята ръка? ¹⁵ Затова не се оставяйте Езекия да ви мами така и да ви увещава и не му вярвайте. След като никой бог на нито един народ или царство не е избавил народа си от моята ръка, нима вашият Бог ще направи това?“

¹⁶ И много още говореха слугите му против Господа Бога и против Езекия, Неговия раб. ¹⁷ Той написа и писмо, в което хулеше Господа, Бога на Израил, и говореше против Него, като твърдеше: „Както боговете на народите по земята не спасиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да спаси народа Си от моята ръка.“ ¹⁸ Всичко това асирийците викаха на еврейски език към жителите на Йерусалим, които бяха по градските стени, за да ги уплашат и обезкуражат и така да превземат града. ¹⁹ Те говореха за Бога на Йерусалим, както за боговете на другите народи – дело на човешките ръце.

²⁰ Цар Езекия и пророк Исая, Амоцовият син, отправиха молитва за помощ към небето. ²¹ И Господ изпрати ангел, който погуби всички храбри мъже, предводители и военачалници във войската на асирийския цар. Така той се върна посрамен в страната си. И когато влезе в светилището на своя бог, неговите синове го убиха с меч. ²² Така Господ избави Езекия и жителите на Йерусалим от ръката на асирийския цар и от всички врагове и им дари мир отвред. ²³ И мнозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на юдейския цар Езекия, който след тези събития беше особено почитан от всички народи.

Краят на царуването на Езекия

^24 (AG)(AH)По това време Езекия легна смъртно болен и се помоли на Господа. И Господ го послуша и му даде знамение. ²⁵ Но Езекия не благодари за сторените му добрини, напротив, сърцето му се възгордя. Затова наказание сполетя него, Юдея и Йерусалим. ²⁶ Тогава Езекия и жителите на Йерусалим смириха гордостта в сърцата си и наказанието от Господа ги отмина в дните на Езекия.

^27 (AI)И Езекия натрупа голямо богатство и много слава. Затова си направи съкровищница за сребро, злато и скъпоценни камъни, за благовония, за щитове и всякакви отбрани съдове; ²⁸ направи още хранилища за жито, вино, елей, обори за добитък и кошари за стадата. ²⁹ Изгради и градове. А стада от дребен и едър добитък имаше в изобилие, защото Бог бе твърде щедър към него. ³⁰ Именно той, Езекия, отби горния приток на Геон и отведе водите му на запад към Давидовия град. Езекия успяваше във всяко от своите начинания. ^31 (AJ)Така беше и когато вавилонските първенци изпратиха при него пратениците си, за да разпитат за знамението, станало в страната. Тогава Господ го остави да постъпи по своя воля, за да го изпита и разбере какво е в сърцето му.

³² А останалите дела на Езекия и неговите добродетели са описани във видението на пророк Исаия, Амоцовия син, и в книгата на юдейските и израилските царе. ³³ Езекия почина при предците си и го погребаха при гробниците на Давидовите потомци. И цяла Юдея и жителите на Йерусалим му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари синът му Манасия.

Царуване на Манасия

33 ^(AK)Манасия беше на дванадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим петдесет и пет години. ^2 (AL)Но той не постъпваше праведно пред Господа, а подражаваше в мерзостите на народите, които Господ беше прогонил пред израилтяните; ^3 (AM)построи отново оброчищата, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на Ваал и статуи на Ашера и се кланяше и служеше на всички небесни светила. ^4 (AN)Той издигна жертвеници в Господния храм, за който Господ беше казал: „В Йерусалим ще пребъде името Ми за вечни времена.“ ⁵ Издигна жертвеници и в двата двора на Господния храм, посветени на всички небесни светила. ^6 (AO)Принасяше в жертва чрез изгаряне синовете си в долината Бен-Хином, гадаеше, врачуваше и правеше магии, общуваше с предсказатели и хора, които призоваваха мъртъвци. ⁷ В дома на Господа постави изваяния идол, който нареди да направят и за който Бог беше казал на Давид и на сина му Соломон: „Ще положа името Си за вечни времена в този дом и в Йерусалим, който избрах от всички племена на Израил. ^8 (AP)И ако слушат и вършат всичко, което им заповядах – закона, наредбите и заповедите, дадени чрез Мойсей, кракът на Израил няма да напусне земята, която отредих за предците им.“ ⁹ Но Манасия подведе Юдея и жителите на Йерусалим да постъпват по-лошо и от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.

¹⁰ И Господ напомни за това на Манасия и на хората му, но те не послушаха. ^11 (AQ)Затова Господ прати против тях военачалниците на асирийския цар. Те заловиха Манасия, оковаха го във вериги и го отведоха във Вавилон. ¹² А когато беше в беда, той се помоли на Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на предците си. ¹³ След като се помоли на Бога, Той прояви милостта Си, чу молитвата му и го върна в Йерусалим, в неговото царство. Тогава Манасия разбра, че Господ е истинският Бог.

¹⁴ След това Манасия построи външната стена на Давидовия град в долината, западно от Геон, чак до Рибните порти, прекара я около Офел и я издигна високо. Постави военачалници във всички укрепени градове на Юдея. ^15 (AR)Царят премахна чуждите божества и идоли от Господния храм и всички жертвеници, които беше издигнал върху хълма на Господния храм и в Йерусалим, и ги изхвърли извън града. ¹⁶ Той поправи жертвеника на Господа и принесе върху него мирни и благодарствени жертви, и заповяда на юдеите да служат на Господа, Бога на Израил. ¹⁷ Но народът все още принасяше жертви по оброчищата, макар и само на Господа, своя Бог.

¹⁸ Останалите дела на Манасия, молитвата към Бога и думите на пророците, които му говориха от името на Господа, Бога на Израил, са записани при делата на израилските царе. ¹⁹ А молитвите му и как Бог прояви милостта Си към него, всичките му грехове, беззаконията му, местата, по които беше издигнал оброчища, статуи на Ашера и други идоли, преди да се покае, са описани в записките на Хозая. ²⁰ Манасия почина при предците си и го погребаха в дома му. Вместо него се възцари синът му Амон.

Царуване на Амон

^21 (AS)Амон беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим две години. ²² Той не постъпваше праведно пред Господа, както правеше и неговият баща, Манасия. Амон принасяше жертви на всички идоли, направени от баща му Манасия; и им служеше. ²³ Той не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия, напротив, Амон вършеше все повече грехове. ²⁴ Тогава слугите му направиха заговор против него и го убиха в дома му. ²⁵ А народът изби всички участници в заговора против цар Амон и издигна вместо него сина му Йосия за цар.

Цар Йосия възстановява завета с Бога

34 ^(AT)Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим тридесет и една години. ² Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, следваше пътя на праотеца си Давид и не се отбиваше нито надясно, нито наляво. ^3 (AU)На осмата година от царуването си още като момче започна да търси Бога на праотеца си Давид, а на двадесетата година се зае да премахне от Юдея и Йерусалим оброчищата, статуите на Ашера, изваяните и отлети идоли. ^4 (AV)В присъствие на царя разрушиха жертвениците на Ваал и фигурите, които се издигаха над тях. А той отряза статуите на Ашера, изваяните и отлетите идоли разби на прах и ги разпиля по гробовете на онези, които им бяха принасяли жертва. ^5 (AW)Изгори костите на жреците върху техните жертвеници и така очисти Юдея и Йерусалим. ⁶ Всичко това направи и в градовете на племената на Манасия, Ефрем, Симеон и Нефталим, като опустоши околностите им, ⁷ събори жертвениците и статуите на Ашера, разби на прах идолите, строши всички кумири и се върна в Йерусалим.

⁸ А на осемнадесетата година от царуването си, след като очисти страната си и Божия дом, царят прати Шафан, Ацалевия син, градоначалника Маасея и летописеца Йоах, Йоахазовия син, да поправят храма на Господа, своя Бог. ⁹ Те отидоха при първосвещеника Хелкия и предадоха среброто, принесено в Божия дом, което левитите при храмовите порти бяха събрали от племената на Манасия, Ефрем, от всички израилтяни, от цяла Юдея и Вениаминовото племе и от жителите на Йерусалим. ¹⁰ Приеха го надзирателите при дома на Господа, а те го предадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят храма. ¹¹ Те пък го дадоха на дърводелците и зидарите, за да купуват дялани камъни и греди, с които да покрият постройките, съборени от юдейските царе. ¹² Тези хора работеха съвестно. Техни надзиратели бяха Йахат и Овадия, левити от Мерариевите потомци, Захария и Мешулам от Каатовите потомци и всички левити, които умееха да свирят на музикални инструменти. ¹³ Имаше още и надзиратели на носачите и над всички останали работници. Левитите бяха още писари, управители и стражи при портите.

¹⁴ Когато изнасяха среброто, внесено в храма на Господа, свещеникът Хелкия намери книгата на Господния закон, даден чрез Мойсей. ¹⁵ Тогава Хелкия каза на писаря Шафан: „Намерих книгата на закона в Господния дом.“ И Хелкия даде книгата на Шафан. ¹⁶ А Шафан занесе книгата на царя и му съобщи: „Твоите слуги извършват всичко, каквото им е поръчано; ¹⁷ те събраха среброто, намерено в Господния дом, и го предадоха на надзирателите и на работниците.“ ¹⁸ Писарят Шафан съобщи на царя още, че свещеникът Хелкия му е дал тази книга и той я прочете пред царя.

¹⁹ Царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си ²⁰ и заповяда на Хелкия, на Ахикам, Шафановия син, на Авдон, Михеевия син, на писаря Шафон и на царския слуга Асая: ²¹ „Идете и се допитайте до Господа за мене и за останалите в Израил и Юда относно думите в намерената книга, защото голям е Господният гняв, който ни сполетя, след като предците ни не опазиха словото на Господа и не постъпваха във всичко така, както е писано в тази книга.“

²² Тогава Хелкия и хората, определени от царя, отидоха при пророчицата Олдама, жена на пазача на дрешника Шалум, син на Тавкегат, Хасраовия син. Тя живееше в новата част на Йерусалим. Пратениците ѝ разказаха за какво бяха дошли. ²³ А тя им отговори: „Така казва Господ, Бог на Израил: ‘Кажете на човека, който ви е изпратил при мене: ²⁴ Така казва Господ: «Аз ще изпратя беди върху това място и върху жителите му – всички онези проклятия, написани в книгата, която прочетоха пред юдейския цар. ²⁵ Гневът Ми ще се излее на това място и няма да угасне затова, че Ме изоставиха и кадиха на други богове, и Ме разгневиха с всичко, което сториха с ръцете си.» ²⁶ А на юдейския цар, който ви е изпратил да се допитате до Бога, кажете: «Така казва Господ, Бог на Израил, относно думите, които си чул: ²⁷ Понеже сърцето ти се смири и ти потърси Господа, когато чу думите Му за това място и за жителите му, и в смирението си раздра дрехите си и заплака пред Мене, затова и Аз чух молитвата ти – казва Господ, – ²⁸ ето Аз ще те прибера при предците ти и ще бъдеш положен с мир в гробницата си. Очите ти няма да видят злото, което ще пратя върху това място и върху жителите му»’.“ Пратениците съобщиха този отговор на царя.

²⁹ Тогава царят заповяда да съберат всички старейшини от Юдея и Йерусалим. ³⁰ И царят отиде в Господния храм заедно с всички юдеи и жители на Йерусалим – свещениците, левитите и целия народ – малки и големи. Пред тях прочете на всеослушание всички думи на книгата на завета, намерена в дома на Господа. ³¹ След това царят се изправи на мястото си и сключи завет пред Господа да следват Господа, да пазят заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му от цялото си сърце и душа, за да изпълняват думите на завета, записани в тази книга. ³² И накара всички в Йерусалим и в страната на Вениамин да потвърдят своята вярност към завета. Оттогава жителите на Йерусалим постъпваха според завета на Бога, Бога на предците им. ³³ Йосия премахна всички скверни идоли навред по земите на израилтяните и заповяда на всички, които населяваха Израил, да служат на Господа, своя Бог. И през всичките дни на живота му те не отстъпваха от Господа, Бога на техните предци.

35 ^(AX)(AY)Йосия направи Пасха на Господа в Йерусалим и заклаха пасхалното агне на четиринадесетия ден от първия месец. ² Той нареди на свещениците да поемат задълженията си и ги насърчи да служат в храма на Господа. ^3 (AZ)Тогава каза на левитите, които бяха посветени на Господа и поучаваха всички израилтяни: „Поставете светия ковчег в храма, който построи Соломон, Давидовият син, царят на Израил. Няма да го носите вече на рамене. Служете сега на Господа, вашия Бог, и на народа Му Израил. ^4 (BA)Застанете според родовете си, според смените си, както е отредено от Давид, царя на Израил, както определи и синът му Соломон; ⁵ стойте в светилището и всеки от вас да представлява родовете на братята си. Това да сторят и левитите. ⁶ Заколете пасхалното агне, осветете се и го пригответе за братята си, като постъпвате съгласно словото на Господа, дадено чрез Мойсей.“

^7 (BB)Йосия подари на народа, на всички, които бяха там, дребен добитък за пасхална жертва – тридесет хиляди агнета и ярета и три хиляди вола. Те бяха от царския имот. ^8 (BC)Предводителите му също направиха дарения за народа, за свещениците и за левитите. А управителите на Божия храм – Хелкия, Захария и Йехиил, подариха на свещениците за пасхална жертва две хиляди и шестстотин агнета и ярета и триста вола. ⁹ А Хонания и братята му Шемая и Натанаил, и началниците на левитите Хашавия, Йеил и Йозавад подариха на левитите за пасхална жертва пет хиляди агнета и ярета и петстотин вола.

¹⁰ Така беше подготвено богослужението. По заповед на царя свещениците застанаха на местата си и левитите според задълженията си. ¹¹ Тогава започнаха до колят пасхалните жертви и свещениците поръсваха с кръвта, която им подаваха левитите. А левитите освен това деряха кожите на животните. ¹² И разпределиха определеното за всеизгаряне, за да го раздадат на народа според родовете им, за принос на Господа, както е писано в Мойсеевата книга. Така направиха и с воловете. ^13 (BD)Опекоха на огън пасхалните агнета според разпоредбите, а жертвеното месо свариха в казани, котли и гърнета и го раздадоха на народа. ¹⁴ След това приготвиха за себе си и за свещениците, защото Аароновите потомци бяха заети с принасянето на всеизгаряния до нощта. Затова левитите готвеха за себе си, но и за свещениците, Аароновите синове. ^15 (BE)По местата си оставаха и певците, Асафовите потомци, според наредбите на Давид, Асаф, Еман и на царския ясновидец Идутун. И стражите при портите бяха на поста си. Нямаше нужда да напускат службата си, понеже братята им, левитите, готвеха за тях.