Bible in 90 Days

Молитва на Неемия – възложение и пристигане в Йерусалим

1 Разказ от Неемия, Ахалиевия син. През месец кислев, в двадесетата година, когато бях в престолния град Суза, ² един от моите братя, Ханани, дойде с няколко души от Юдея. Тогава ги попитах за оцелелите юдеи, които не отидоха в плен, както и за Йерусалим. ³ Те ми отговориха: „Останалите, които не отидоха в плен, живеят там, в страната, в голяма неволя и унижение. Градските стени на Йерусалим са съборени, а портите му – изгорени от огън.“

⁴ Като чух тези думи, седнах и заплаках. Обзет от скръб, няколко дни постих и се молих така: ^5 (A)„Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който спазваш Завета и проявяваш милост към тези, които Те обичат и изпълняват Твоите заповеди. ⁶ Отправи взор и изслушай молитвата на Своя служител, която отправям към Тебе за израилтяните, Твоите служители, ден и нощ, и се изповядвам за греховете им, с които съгрешихме пред Тебе – и аз, и бащиният ми дом. ⁷ Много беззакония извършихме пред Тебе и не спазихме заповедите, наредбите и законите, които Ти даде на Своя служител Мойсей. ^8 (B)Но спомни си, че Ти беше казал на Своя служител Мойсей: ‘Ако извършвате беззакония, ще ви разпръсна сред народите. ^9 (C)Но ако се обърнете към Мене и спазвате Моите заповеди, и ги изпълнявате, дори да сте прогонени накрай света, и оттам ще ви прибера и ще ви заведа на мястото, което съм избрал, за да живее там името Ми.’

^10 (D)А те са Твои слуги и Твой народ, който Ти си избавил с голямата Си сила и мощната Си ръка. ¹¹ Умолявам Те, Господи, изслушай молитвата на Своя служител и молитвите на Своите слуги, които с трепет благоговеят пред името Ти. Помогни сега на Своя служител, за да получи той благоволение пред царя“, защото аз бях виночерпец на царя.

2 В двадесетата година от царуването на Артаксеркс, през месец нисан, взех виното, което беше пред царя, и му го подадох. И понеже никога преди не изглеждах натъжен пред него, ² царят ме попита: „Защо е натъжено лицето ти, след като не си болен? Това не е от болест, навярно имаш тъга на сърцето.“ Аз много се уплаших ^3 (E)и казах на царя: „Да си жив за вечни времена, царю! Как да не съм натъжен, когато градът, където са гробовете на прадедите ми, е запустял и портите му са изгорени от огън!“ ⁴ А царят ме попита: „Какво е твоето желание?“ Тогава се помолих на небесния Бог ⁵ и отговорих на царя: „Ако е угодно на царя и ако твоят служител е заслужил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града, където са гробовете на прадедите ми, за да го съградя отново.“ ⁶ Тогава царят в присъствието на царицата ме попита: „Колко време ще трае пътуването ти и кога ще се завърнеш?“ И когато определих срока, царят благоволи да ме изпрати.

⁷ След това казах на царя и това: „Ако е угодно на царя, нека да ми бъдат дадени писма до областните управители оттатък река Ефрат, за да ме пропускат, докато стигна до Юдея; ⁸ а също и писмо до Асаф, пазителя на царските гори, за да ми даде дървета за направа на вратите за крепостта, която е при храма, за градинските стени и за къщата, в която да живея.“ Тогава царят ми даде разрешение, защото щедрата ръка на моя Бог беше над мене. ^9 (F)И така, придружен от военачалници и конници, които царят беше изпратил с мене, отидох при областните управители оттатък река Ефрат и им предадох царските писма.

Съпротива срещу Неемия

¹⁰ Но като чуха за това, хоронитът Саваналат и служителят Товия, амонец, изпитаха неприязън от това, че е дошъл човек, който да се застъпи за доброто на израилтяните. ¹¹ Така пристигнах в Йерусалим и прекарах там три дена. ¹² Една нощ, без да казвам на никого какво ми е дал на сърце моят Бог да сторя за Йерусалим, станах с няколко души, които бяха с мене. Но освен магарето, на което яздех, друго животно за придвижване нямаше. ¹³ Така излязох през нощта през портата на Долината по посока на Змейския извор и тръгнах към Портата на сметището, за да разгледам разрушените стени на Йерусалим и портите му, изгорени от огън. ¹⁴ След това отидох до портата на извора и до царския водоем. Но понеже там нямаше място, откъдето да мина с магарето, което яздех, ¹⁵ излязох през нощта край потока и погледнах стената. Тогава се обърнах и като минах отново през Портата на долината, се завърнах. ¹⁶ А предводителите не знаеха къде съм ходил и какво съм правил; дотогава не бях казал за това на никого от юдеите, нито на свещениците, нито на знатните, нито на предводителите, нито на останалите, които трябваше да участват в делото.

¹⁷ Тогава се обърнах към тях с думите: „Вие виждате в каква неволя се намираме – Йерусалим е запустял, а портите му са изгорени от огън. Да отидем и отново да изградим стените на Йерусалим, за да се избавим от това унижение!“ ¹⁸ След това им разказах как ръката на моя Бог благосклонно ме закриляше и какво ми беше казал царят. А те ми отговориха: „Ще строим и ние!“ И с голямо желание се захванаха за това добро дело.

¹⁹ Като чуха това, моавецът Саваналат, амонецът Товия, служител, както и арабинът Гешем, започнаха да се присмиват и да говорят с презрение: „Какво е това, с което сте се захванали? Нима искате да се бунтувате против царя?“ ²⁰ И аз им отговорих: „Небесният Бог ще ни помогне в това начинание. Ние сме Негови служители и затова ще градим отново. А вие нямате нито дял, нито власт над Йерусалим и никой няма да си спомня за вас.“

Строеж на градските стени и списък на строителите

3 ^(G)Тогава първосвещеник Елияшив и другите свещеници се захванаха и построиха отново Овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите ѝ от кулата Меа до кулата Хананела. ² До тях строяха йерихонците, а до тях строеше Закхур, Имриевият син. ³ Потомците на Сенай построиха Рибната порта; те я покриха с греди и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ. ⁴ До тях поправяше стената Меремот, синът на Урия, Хакоцовия син; до тях поправяше Мешулам, синът на Берехия, Мешизабеловия син; до тях поправяше Садок, син на Баана. ⁵ До тях поправяха текойците, но знатните от тях не превиха врат да изпълнят дълга си към своя Господ. ⁶ А старата порта поправиха Йояда, Пасеаховият син, и Мешулам, Бесодиевият син; те я покриха и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ. ⁷ До тях поправяха гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, както и мъже от Гаваон и Мицфа, подвластни на областния управител оттатък река Ефрат. ⁸ До тях поправяше Узиил, Хархаевият син, един от златарите, а до него поправяше аптекарят Ханания, Харакахимовият син. Те укрепиха Йерусалим до Широката стена. ⁹ До тях поправяше Рефая, Хуровият син, управител на половината от Йерусалимския окръг. ¹⁰ По-нататък срещу къщата си поправяше Йедая, Харумафовият син, а до него работеше Хатуш, Хашавниевият син. ¹¹ Другата част от стената и кулата на пещите поправяха Малхия, Харимовият син, Хашув и Пахат – Моавовият син. ¹² До тях работеха Шалум, Халохешовият син, управител на другата половина от Йерусалимския окръг, както и неговите дъщери. ¹³ Портата на долината поправиха Ханун и жителите на Заноах. Те я възстановиха и поставиха вратите, ключалките и лостовете ѝ; поправиха и хиляда лакътя от стената до Портата на сметището. ¹⁴ А Портата на сметището поправи Малхия, Рехавовият син, управител на Беткаремския окръг; той я възстанови и постави вратите, ключалките и лостовете ѝ. ¹⁵ Портата на извора поправи Шалум, Колхозеевият син, управител на окръг Мицфа. Той я възстанови, покри и постави вратите, ключалките и лостовете ѝ; поправи и стената при водоема Селах при царската градина, чак до стъпалата, които слизат от Давидовия град. ¹⁶ До него поправяше Неемия, Абуковият син, управител на половината от Бетцурския окръг; той работеше срещу Давидовите гробници до изкуственото езеро и до казармата на стражите. ¹⁷ След него поправяха левитите начело с Рехум, Ваниевия син; до него поправяше Хашавия, управител на половината от Кеилския окръг, като представител на своя кръг. ¹⁸ След тях поправяха останалите левити начело с Бавай, Хенадовия син, управител на другата половина от Кеилския окръг. ¹⁹ До него Езер, Иисусовият син, управител на Мицфа, поправяше другата част срещу нанагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената. ²⁰ До него Варух, Забваевият син, усърдно работеше на част от стената, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеника Елияшив. ²¹ След него Меремот, синът на Урия, Хакоцовия син, поправяше другата част от вратата на Елияшивовата къща до нейния край. ²² По-нататък поправяха свещениците от околността. ²³ Вениамин и Хашув работеха до тях срещу своята къща; след тях, близо до къщата си, поправяше Азария, синът на Маасея, Ананиевия син. ²⁴ След него Бинуй, Хенанадовият син, поправяше друга част – от къщата на Азария до завоя, чак до ъгъла на стената. ²⁵ Фалал, Узаевият син, укрепваше стената срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дворец при двора на стражата. А след него поправяше Федая, Парошовият син. ²⁶ А храмовите слуги, които живееха в Офел, поправяха до кулата, която се издигаше на изток при Водната порта. ²⁷ По-нататък от издадената кула до стената на Офел работеха текойците. ²⁸ От горната страна на Конските порти поправяха свещениците, всеки срещу къщата си. ²⁹ След тях поправяха Садок, Имеровия син, срещу къщата си, а след него – Шемая, Шехановият син, пазач на източните порти. ³⁰ Другата част от стената поправяха Ханания, Шелемиевият син, и Ханун, шестият син на Цалаф. След тях поправяше Мешулам, Берехиевият син, срещу жилището си. ³¹ След него поправяше златарят Малхия – до къщата на храмовите слуги и на търговците, която е срещу стражевата кула, и до него нанагорнището при ъгъла на стената. ³² А между нанагорнището при ъгъла и Овчите порти поправяха златарите и търговците.

Препятствия и продължаване на строежа на стените

^33 [a] Когато Санавалат чу, че отново изграждаме градските стени, обзе го силен гняв и започна да се подиграва на юдеите. ³⁴ Пред сънародниците си и пред самарийската войска той каза: „Какво си въобразяват тези окаяни юдеи? Нима си мислят, че ще се укрепят и ще извършват жертвоприношения и че това е работа за един ден? Как ще съживят тези обгорени камъни от руините?“ ³⁵ А Товия, амонецът, който стоеше до него, добави: „Нека градят – и лисица да мине, ще събори каменните им стени.“

³⁶ Тогава казах: „Чуй, Боже наш, как ни презират и обърни презрението им върху техните глави; нека и те да бъдат ограбени и да живеят в някоя страна като пленници. ^37 (H)Не забравяй беззаконията им. Нека грехът им бъде винаги пред Тебе, защото те оскърбиха онези, които изграждаха стените.“

³⁸ А ние все пак изградихме стената и я свързахме до половината ѝ височина, защото народът взе работата присърце.

4 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че стените на Йерусалим се възстановяват и пробивите се запълват, много се разгневиха. ² И всички се наговориха да тръгнат заедно да воюват против Йерусалим и да причинят там безредици. ³ А ние отправихме молитва към нашия Бог и поставихме денонощна стража против тях, за да ги отблъсне.

⁴ Но сред юдеите се заговори: „Носачите работят със сетни сили, а срутената пръст е много; не можем да се справим с изграждането на стената.“

⁵ Нашите неприятели пък си казаха: „Нито ще ни видят, нито ще ни усетят как ще проникнем сред тях, ще ги избием и ще спрем работата.“ ⁶ Юдеите, които живееха при тях, десет пъти ни предупреждаваха: „Накъдето и да се обърнете, оттам ще ни нападнат.“ ⁷ Затова на по-ниските и открити места зад стената поставих хората по редове с техните мечове, копия и лъкове. ⁸ След като видях безпокойството им, станах и се обърнах към предводителите, знатните и останалия народ: „Не бойте се от тях. Помнете великия и страшен Бог и се бийте за своите братя, синове и дъщери, за жените и домовете си.“ ⁹ Тогава неприятелите разбраха, че знаем какво са замислили и че Бог е провалил техния заговор. А ние всички се върнахме при стената и всеки се зае с работата си.

¹⁰ От този ден нататък половината от хората ми бяха заети с работа, а другата половина стояха с копия, щитове и лъкове и в брони. Предводителите насърчаваха всички юдеи, ¹¹ които изграждаха стената. Носачите носеха определения им товар с едната ръка, докато с другата държаха оръжието си. ¹² Всички строители носеха препасан меч през кръста и така строяха; а до мене беше тръбачът. ¹³ Тогава казах на предводителите, знатните и останалия народ: „Работата е много и се простира надалече, а ние сме разпръснати по стената далече един от друг. ¹⁴ Затова откъдето чуете зов на тръба, там се събирайте при мене. Нашият Бог ще се сражава с нас.“

¹⁵ Така продължихме да работим. Половината от хората стояха на строежа с копията си от зазоряване, докато изгреят звездите. ¹⁶ В същото време наредих на хората да нощуват заедно с помощниците си в Йерусалим, така че нощем да ни бъдат стража, а денем да работят. ¹⁷ И така нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито стражите, които ме придружаваха, никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше в готовност оръжието си дори когато отиваше за вода.

Вълнения сред народа

5 По това време започна голям ропот сред народа – сред мъжете и жените, против събратята им юдеи. ² Едни казваха: „Ние, нашите синове и дъщери, сме много. Затова нека да ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.“ ³ Други казваха: „Заложихме и ниви, и лозя, и къщи, за да се снабдим с жито в тоя глад.“ ⁴ А имаше и такива, които се оплакваха: „Наложи се срещу нивите и лозята си да заемем пари заради царския данък. ⁵ Нима не сме от една плът и кръв като нашите събратя, а децата ни – като техните деца; ето принудени сме да даваме синовете и дъщерите си като роби, дори някои от дъщерите ни вече са робини. И ние не можем нищо да сторим, защото нивите и лозята ни вече са на други.“

⁶ Като чух ропота им и тези думи, обзе ме гняв. ^7 (I)Размислих дълбоко и реших да порицая предводителите и знатните, които взимаха лихва от своите събратя. Затова свиках против тях голямо събрание ⁸ и им казах: „Ние, доколкото ни стигат силите, откупихме нашите събратя юдеи, които бяха продадени на чужди народи. А сега вие ли ще продавате събратята си, или те трябва да се продават на нас?“ А те мълчаха и не знаеха какво да отговорят.

⁹ После добавих: „Не е добро това, което правите. Трябва да живеете със страх пред нашия Бог, ако искате да избегнете присмеха на враждебните ни народи. ¹⁰ И аз, и братята ми, и моите служители сме им дали назаем пари и жито, но сме готови да им опростим този дълг. ¹¹ Върнете им и вие още днес нивите, лозята, маслиновите им градини и къщите, както и лихвата, която сте взели от тях за парите, житото, виното и елея.“ ¹² А те отговориха: „Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Ще постъпим така, както ти казваш.“ Тогава повиках свещениците и ги накарах да положат клетва, че ще спазват обещанието си. ¹³ И като отърсих дрехата си, казах: „Така да отърси Бог от неговата къща и имот всеки, които не изпълни това обещание. Да, така да бъде той отърсен и опустошен!“ Тогава цялото събрание изрече: „Амин!“ И всички прославиха Господа и хората изпълниха тази клетва.

¹⁴ От деня, когато бях назначен от царя за областен управител над тях в юдейската страна от двадесетата година до тридесет и втората година от управлението на Артаксеркс, в продължение на дванадесет години аз и роднините ми не сме взимали заплатата ми като областен управител. ¹⁵ Предишните областни управители бяха бреме за народа и освен четиридесетте сикли сребро вземаха от него жито и вино, дори и служителите им потискаха народа. Но аз не постъпвах така от страх пред Бога. ¹⁶ Всичките си сили бях вложил в строежа на градските стени, дори една нива не сме купили, а и всичките ми служители бяха събрани там за работа. ¹⁷ На трапезата ми бяха сто и петдесет знатни юдеи освен гостите от съседните народи. ¹⁸ Ежедневно за готвене при мене се доставяха един бик, шест отбрани овци, а също и птици, на всеки десет дена се доставяха и всякакви вина в изобилие. И въпреки това аз не пожелах да получа средствата, които ми се полагаха като областен управител, защото тежка работа тегнеше върху този народ.

¹⁹ Помни ме, Боже мой, и бъди милостив заради всичко, което направих за този народ!

Заговор срещу Неемия

6 Когато Санавалат, Товия, арабинът Гешем и другите ни неприятели чуха, че аз съм изградил градската стена и по нея вече няма пробиви – макар и още да не бях поставил врати на портите, – ² тогава Санавалат и Гешем изпратиха вестители да ми кажат: „Ела, искаме да се срещнем в едно от селата в равнината Оно!“ Но понеже възнамеряваха да ми сторят зло, ³ аз изпратих пратеници да им отговорят: „Зает съм с една важна работа и не мога да дойда. Ако я оставя и сляза при вас, работата ще спре.“ ⁴ Четири пъти те изпращаха при мене такива покани, но аз им отговарях по същия начин. ⁵ Тогава Санавалат за пети път изпрати при мене служителя си с отворено писмо в ръце. ⁶ В него беше написано: „Сред народите се говори, а и Гешем твърди, че ти и юдеите сте намислили да се разбунтувате и затова ти изграждаш градските стени. Говори се също, че ти искаш да им станеш цар. ⁷ Дори си наредил на пророци да говорят за тебе в Йерусалим: ‘Юдея има вече цар!’ И сега тези слухове ще стигнат до царя. Затова ела да поговорим заедно по този въпрос.“ ⁸ Тогава аз пратих да му отговорят: „Нищо от това, което казваш, не е вярно. Това е твоя измислица.“ ⁹ Защото всички те искаха да всеят страх сред нас, като си мислеха: „Ръцете им ще отмалеят от работа и те няма да я свършат!“ Но аз се помолих: „Боже мой, дай ми сили сега!“

¹⁰ Тогава отидох в къщата на Шемая, син на Делая, Мехетавеловия син, понеже той беше възпрепятстван да дойде при мене. Той ми каза: „Нека да се срещнем в Божия дом, вътре в храма, и да заключим храмовите врати, защото те ще дойдат да те убият през нощта.“

¹¹ Но аз отговорих: „Бива ли човек като мене да бяга? Нима човек като мене трябва да влезе в храма, за да спаси живота си! Аз няма да вляза!“ ¹² Макар и да ми говореше като пророк, аз съзнавах, че Товия и Санавалат го бяха подкупили. ¹³ Той беше подкупен, за да се уплаша, да постъпя така, като извърша грях, а те щяха да имат повод да злословят против мене и да опетнят името ми.

¹⁴ Спомни си, Боже мой, за делата на Товия и Санавалат, а също и за пророчицата Ноадия и другите пророци, които искаха да вселят страх у мене!

Завършване на йерусалимските стени

¹⁵ Въпреки всичко стената беше завършена на двадесет и петия ден на месец елул за петдесет и два дена. ¹⁶ А когато чуха това, всичките ни неприятели и народите около нас се уплашиха и ги обзе униние, защото разбраха, че това дело беше извършено от нашия Бог.

¹⁷ Освен това по онова време някои от знатните юдеи често изпращаха писма до Товия и писма от него идваха до тях. ¹⁸ Защото в Юдея имаше мнозина, които бяха положили клетва за вярност пред него, тъй като той беше зет на Шемахния, Араховия син, а синът му Йоханан беше женен за дъщерята на Мешулам, Верехиевия син. ¹⁹ Те дори ми споменаваха за неговите благодеяния и му донасяха всичко, каквото съм изрекъл. Дори Товия ми пращаше писма, за да ме заплашва.

7 Когато възстановяването на градските стени беше завършено и поставих вратите, бяха определени стражите при портите, певците и левитите. ² Тогава предадох защитата на Йерусалим на брат си Ханани и на началника на крепостта Ханания, понеже последният беше верен човек и се боеше от Бога повече от мнозина. ³ Издадох заповед пред тях: „Да не се отварят йерусалимските порти, докато слънцето не напече. Още преди то да залезе, вратите да се заключват и да се залостват. Жителите на Йерусалим да застанат на стража, всеки на своето място срещу къщата си.“

Списък на завърналите се от вавилонския плен

⁴ Но градът беше обширен и голям, населението малко, а къщите незастроени. ⁵ Тогава моят Бог ме дари с разум да събера знатните, предводителите и народа, за да извърша преброяване. И намерих книгата с родословието на онези, които първи се бяха завърнали от плен.

В нея беше написано: ^6 (J)Ето жителите на страната, които потеглиха от плен, където бяха преселени от вавилонския цар Навуходоносор, и се върнаха в Йерусалим и Юдея, всеки в своя град. ⁷ Техни водачи бяха Зоровавел, Иисус, Неемия, Азария, Раамия, Нахмания, Мардохей, Бишлан, Мисферет, Бигвая, Нехум и Ваана.

Броят на мъжете от народите на Израил беше следният: ⁸ Парошеви потомци – две хиляди сто седемдесет и двама. ⁹ Сафатиеви потомци – триста седемдесет и двама. ¹⁰ Арахови потомци – шестотин петдесет и двама. ¹¹ Пахат-Моавови потомци: от потомците на Иисус и Йоав – две хиляди осемстотин и осемнадесет. ¹² Еламови потомци – хиляда двеста петдесет и четири. ¹³ Затови потомци – осемстотин четиридесет и пет. ¹⁴ Закхаеви потомци – осемстотин и шестдесет. ¹⁵ Биниеви потомци – шестстотин четиридесет и осем. ¹⁶ Беваеви потомци – шестстотин двадесет и осем. ¹⁷ Азгадови потомци – две хиляди триста двадесет и двама. ¹⁸ Адоникамови потомци – шестстотин шестдесет и седем. ¹⁹ Бигваеви потомци – две хиляди шестстотин и седем. ²⁰ Адинови потомци – шестстотин петдесет и пет. ²¹ Атерови потомци, от Езекиевия род – деветдесет и осем. ²² Хашумови потомци – триста двадесет и осем. ²³ Бацаеви потомци – триста двадесет и четири. ²⁴ Харихови потомци – сто и дванадесет. ²⁵ Родени в Табоан – деветдесет и пет. ²⁶ Жители от Витлеем и Нетофа – сто седемдесет и осем. ²⁷ Жители от Анатот – сто двадесет и осем. ²⁸ Жители от Бет-Азмавет – четиридесет и двама. ²⁹ Жители от Кириат-Ярим, Кафера и Беерот – седемстотин четиридесет и трима. ³⁰ Жители от Рама и Гева – шестдесет и двама. ³¹ Жители от Михмас – сто двадесет и двама. ³² Жители от Ветил и Гай – сто двадесет и трима. ³³ Жители от другия Нево – петдесет и двама. ³⁴ Потомци на един друг Елам – хиляда двеста петдесет и четири. ³⁵ Харилови потомци – триста и двадесет. ³⁶ Родени в Йерихон – триста четиридесет и пет. ³⁷ Родени в Лод, Хадид и Оно – седемстотин двадесет и един. ³⁸ Родени в Сеная – три хиляди деветстотин и тридесет.

Списък на завърнали се свещеници, левити, певци, стражи и други служители

³⁹ Свещеници: Едаеви потомци, от Иисусовия род – деветстотин седемдесет и трима. ⁴⁰ Имерови потомци – хиляда петдесет и двама. ⁴¹ Пашрухови потомци – хиляда двеста четиридесет и седем. ⁴² Харимови потомци – хиляда и седемнадесет.

⁴³ Левитите: Иисусови потомци, от Кадмииловия род, от рода на Гедовите потомци – седемдесет и осем. ⁴⁴ Певци: Асафови потомци – сто четиридесет и осем. ⁴⁵ Стражи при портите: Шалумови потомци, Атерови потомци, Талмонови потомци, Акувови потомци, Хатитови потомци, Шоваеви потомци – сто тридесет и осем.

⁴⁶ Храмовите прислужници: Цихаеви потомци, Хасуфови потомци, Табаотови потомци, ⁴⁷ Киросови потомци, Сияеви потомци, Фадонови потомци, ⁴⁸ Леванови потомци, Хагавови потомци, Салмаеви потомци, ⁴⁹ Хананови потомци, Геделови потомци, Гахарови потомци, ⁵⁰ Реаиеви потомци, Рацинови потомци, Некодови потомци, ⁵¹ Газамови потомци, Узаеви потомци, Пасеахови потомци, ⁵² Весаеви потомци, Меунимови потомци, Нефишсимови потомци, ⁵³ Ваквукови потомци, Хакуфови потомци, Хархурови потомци, ⁵⁴ Вацлитови потомци, Мехидаеви потомци, Харшаеви потомци, ⁵⁵ Варкоцови потомци, Сисарови потомци, Тамахови потомци, ⁵⁶ Неупахови потомци, Хатифаеви потомци.

⁵⁷ Потомци на Соломоновите служители: Сотаеви потомци, Соферетови потомци, Феридови потомци, ⁵⁸ Ялгаеви потомци, Дарконови потомци, Гиделови потомци, ⁵⁹ Сафатиеви потомци, Хатилови потомци, Похерет-Гацеваимови потомци, Амонови потомци.

⁶⁰ Всичките храмови прислужници и потомците на Соломоновите слуги бяха триста деветдесет и двама.

⁶¹ А ето и тези, които излязоха от Телмелех, Телхарши, Херув-Адон и Имер, но не можеха да докажат дали родът и потомците им са от Израил: ⁶² Делайеви потомци, Товиеви потомци, Некодови потомци – шестстотин четиридесет и двама. ⁶³ Също и от свещениците: Ховайеви потомци, Хакоцови потомци, потомци на Верзелия, който взе за жена дъщеря на галаадеца Верзелия и беше наречен на тяхното име. ⁶⁴ Тези свещеници потърсиха родословието си в списъка, но понеже не се намериха, те бяха обявени за нечисти и изключени от свещенството. ^65 (K)И управителят им забрани да ядат от осветеното, докато не бъде определен първосвещеник.

⁶⁶ Всички завърнали се от плен наброяваха общо четиридесет и две хиляди триста и шестдесет души ⁶⁷ освен слугите и слугините им, които бяха седем хиляди триста тридесет и седем, както и певците и певиците при тях – двеста четиридесет и пет. ^68 [b] Камилите – четиристотин тридесет и пет, ослите – шест хиляди седемстотин и двадесет.

⁶⁹ Някои предводители направиха дарение за делото: управителят внесе в съкровищницата хиляда драхми злато, петдесет чаши, шестстотин и тридесет свещенически одежди. ⁷⁰ Други предводители внесоха за делото в съкровищницата двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста мини сребро. ⁷¹ А внесеното от останалия народ беше двадесет хиляди драхми злато, две хиляди мини сребро и шестдесет и седем свещенически одежди.

^72 (L)Така свещениците, левитите, стражите при портите, певците, други от народа, храмовите слуги, както и част от израилтяните, се заселиха в градовете си.

Тържествено потвърждение на Мойсеевия закон и радостно веселие на празника Шатри

8 И когато настъпи седмият месец, израилтяните живееха отново в своите градове. Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който е пред Водната порта. И казаха на книжовника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който Господ беше дал на Израил. ² И така, на първия ден от седмия месец, свещеникът Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които, като слушаха, можеха да разберат. ³ Той чете от него на площада пред Водната порта от зори до пладне пред мъжете, жените и пред онези, които можеха да разберат. Целият народ внимателно слушаше книгата на закона.

⁴ Книжовникът Ездра стоеше на дървен подиум, направен за тази цел. От дясната му страна стояха Метатия, Шема, Анания, Урия, Хелкия, Маасея, а от лявата – Федая, Мисаил, Малхия, Хашум, Хашбадан, Захария и Мешулам. ⁵ Ездра отвори книгата пред целия народ, защото стоеше по-високо от всички. А когато я отвори, целият народ стана. ⁶ Тогава Ездра благослови Господа, великия Бог, и целият народ отговори: „Амин, амин!“ След това, като издигнаха ръце, поклониха се на Господа с лице до земята. ⁷ А левитите Иисус, Ваная, Шеревия, Ямин, Акув, Шатвай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Йозавад, Ханан и Фелая обясняваха закона пред народа и всички останаха по местата си. ⁸ Те четяха от книгата на закона на откъси и ги тълкуваха, така че прочетеното да бъде разбрано.

⁹ И понеже всички се разплакаха, докато слушаха закона, областният управител Неемия, свещеникът Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, се обърнаха към целия народ с думите: „Този ден е свят пред Господа, вашия Бог. Не скърбете и не плачете!“ ¹⁰ Тогава Ездра каза: „А сега си вървете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете от това на онези, които нямат нищо! Този ден е свят пред Господа. Затова не скърбете, защото радостта пред Господа е вашата опора.“ ¹¹ А левитите утешаваха народа с думите: „Не бива да скърбите, този ден е свят!“ ¹² И всички се разотидоха да ядат и пият и да пращат на онези, които нямаха. Те празнуваха с голямо веселие, защото разбраха това, което им беше прочетено.

¹³ А на другия ден предводителите на родовете от целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да разтълкуват по-добре думите на закона. ¹⁴ И намериха написано в закона, който Господ беше дал чрез Мойсей, че на празника в седмия месец израилтяните трябва да живеят в колиби. ^15 (M)Затова разгласиха навред по всичките си градове, както и в Йерусалим: „Идете в планината и донесете клони от питомна маслина, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от широколистни дървета, за да направим колиби, както е писано в закона.“

¹⁶ Всички наизлязоха, донесоха клони и направиха колиби на покривите си, в дворовете си, в дворовете на Божия храм, на площада при Водната порта и на площада при Ефремовите порти. ¹⁷ Всички завърнали се от плен направиха колиби и заживяха в тях. Обхвана ги голяма радост, защото от времето на Иисус Навин до този ден израилтяните не бяха постъпвали така. ¹⁸ Всеки ден – от първия до последния – те четяха от книгата на Божия закон. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден устроиха събрание според разпоредбите.

Обща покайна молитва и празник на помирение с Бога

9 На двадесет и четвъртия ден от същия месец израилтяните, облечени във вретища, се събраха за пост и си посипаха главите с пепел. ² Тогава хората от Израилевия род се отделиха от всички чужди родове и застанаха да изповядват греховете си и престъпленията на предците си. ³ Една четвърт от деня те стояха и четяха от книгата на Господния закон, а другата четвърт се изповядваха и се покланяха на Господа, своя Бог. ⁴ А Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вуний, Шеревия, Вания и Хенани застанаха на левитския подиум и на висок глас призоваваха Господа, своя Бог. ⁵ След това левитите Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания и Петахия извикаха: „Станете и славете Господа, вашия Бог, от века и до века! Нека всички благославят славното Ти име, извисено над всяко славословие и възхвала.“

^6 (N)Тогава Ездра започна своята молитва: „Ти си Господ, единствен Ти! Ти сътвори необятните небеса и всичките им съзвездия, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях. Ти даваш живот на всичко това и небесните войнства се покланят пред Тебе. ^7 (O)Ти Сам, Господи Боже, избра Аврам, изведе го от Ур, града на халдейците, и му даде името Авраам. ^8 (P)Като видя, че той е верен пред Тебе от цялото си сърце, сключи с него завет, за да дадеш на него и на потомците му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, йевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив.

^9 (Q)Ти видя и теглото на предците ни в Египет и чу вика им при Червено море. ^10 (R)Затова показа знамения и чудеса против фараона, всичките му служители и целия народ на страната му, понеже Ти знаеше, че постъпват горделиво с прадедите ни. Така прослави името Си и то се слави и до днес. ^11 (S)Ти раздели пред тях морето и те минаха по сухо през него, а техните гонители Ти хвърли в дълбините като скала в буйни води. ^12 (T)Денем ги водеше с облачен стълб, нощем – със стълб от огън, за да им дадеш светлина по пътя, по който трябваше да вървят. ^13 (U)Ти слезе на планината Синай и говори с тях от небето, даде им справедлив съд, истински закони и добри наредби и заповеди. ^14 (V)Ти ги научи да почитат Твоята свята събота и чрез Твоя служител Мойсей им даде заповеди, наредби и закон. ^15 (W)Ти им даде хляб от небето, когато гладуваха, и от скалата им извади вода, когато изпитваха жажда. Ти им заповяда да тръгнат и да завладеят земята, за която се беше заклел, че ще им я дадеш.

¹⁶ Но те, нашите предци, се възгордяха, проявиха упорство и не се вслушаха в Твоите заповеди. ^17 (X)Те отказаха да се покоряват и не искаха да си спомнят чудесата, които Ти извърши за тях. Разбунтуваха се и решиха да се върнат в Египет като роби. Но понеже си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив, изпълнен с милост, Ти не ги изостави. ^18 (Y)Дори когато направиха излято теле и казаха: ‘Ето твоя бог, който те изведе от Египет’, и продължиха да богохулстват, ¹⁹ Ти поради голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята: облачният стълб беше непрестанно над тях денем, за да ги води по пътя, а огненият стълб – нощем, за да им свети по пътя, по който трябваше да вървят. ²⁰ Ти им даде Своя благ Дух, за да ги вразумява, утоли глада им с манната Си, даде им вода, за да не изпитват жажда. ^21 (Z)Четиридесет години ги храни в пустинята и не ги лиши от нищо. Дрехите им не овехтяваха, нозете им не отекоха. ^22 (AA)Ти им даде царства и народи и ги подели между тях. Така те завладяха земята на Сихон, царя на Есевон, и земята на Ог, царя на Васан. ^23 (AB)Дари ги с многобройни потомци, колкото звездите на небето, и ги въведе в земята, за която беше говорил на предците им, че ще дойдат да я завладеят. ²⁴ И потомците им влязоха в страната и я завладяха. Ти покори пред тях жителите на тази страна – ханаанците, и ги предаде в техните ръце с царете им и народите, които я населяваха, за да постъпят с тях, както пожелаят. ^25 (AC)След това те превзеха укрепените градове и плодородната земя; сдобиха се с къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслинени градини и много плодни дървета. Те ядоха до насита, охраниха се и заживяха в охолство поради Твоята голяма благост.

^26 (AD)Но те се изпълниха с високомерие. Надигнаха се против Тебе и пренебрегнаха Твоя закон; избиха пророците, които ги увещаваха да се обърнат към Тебе, и извършиха тежки престъпления. ²⁷ Затова Ти ги предаваше под гнева на техните потисници. Всеки път обаче, когато те, угнетени, отправяха молитви към Тебе, Ти ги чуваше от небето и проявяваше голямото Си милосърдие, като им даваше избавители, които ги избавяха от техните потисници. ^28 (AE)Но щом настъпваше спокойствие, те отново започваха да вършат злини пред Тебе. И тогава Ти ги предаваше във властта на враговете им, за да ги покорят. А когато отново отправяха молитви към Тебе, Ти ги чуваше от небето и проявяваше голямото Си милосърдие, като ги избавяше много пъти. ^29 (AF)Тогава Ти ги увещаваше да се върнат към Твоя закон, но те упорстваха и не слушаха Твоите заповеди, престъпваха Твоите наредби, които даваха живот на всеки, който ги спазва, пренебрегваха ги, проявяваха високомерие и не се вслушваха. ^30 (AG)Въпреки това Ти ги търпя много години, увещаваше ги чрез Своя Дух и Своите пророци, но те не Те слушаха. Тогава Ти ги предаде във властта на чуждоземни народи. ³¹ Но поради голямото Си милосърдие Ти не ги изтреби и не ги изостави, понеже си Бог благ и милостив.

³² Затова сега, Боже наш, велики, силни и пораждащ страхопочитание, Боже, Който вярно пазиш завет и милост, нека не изглежда пред Тебе малко нашето страдание, което е постигнало нас, царете ни, предводителите ни, свещениците ни, предците ни, пророците ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес. ³³ Ти си бил справедлив във всичко, което ни е сполетяло, защото изяви верността Си, а ние съгрешихме. ³⁴ Нашите царе, предводители, свещеници и предци не изпълняваха Твоя закон и не се вслушваха в Твоите заповеди и знамения, с които ги увещаваше. ³⁵ И макар да се сдобиха с царство и изобилие от блага, които Ти им даде, с обширна и плодородна земя, която Ти им остави – те не Ти служиха и не се отвърнаха от нечестивите си дела. ³⁶ И ето сега сме роби. В земята, която Ти даде на предците ни, за да се наслаждават на плодовете и благата ѝ, ето ние сме роби в нея! ³⁷ Тя дава в изобилие своите плодове на царете, на които Ти ни подчини заради греховете ни; те имат пълна власт над нашите тела и над добитъка ни и голяма е неволята ни.

Завет и договорни задължения спрямо закона

10 ^[c] Поради всичко това ние съставяме писмено задължение за вярност, а над подписите ни стои печатът на предводителите, левитите и свещениците ни.“

² А тези, които вписаха имената си в подпечатания лист, бяха: областният управител Неемия, Хахалиевият син, и Седекия; ³ следват: Серая, Азария, Йеремия, ⁴ Пашхур, Амария, Малхия, ⁵ Хатуш, Шевания, Мелух, ⁶ Харим, Меремот, Овадия, ⁷ Даниил, Гинетон, Варух, ⁸ Мешулам, Авия, Миямин, ⁹ Маазия, Вилгай, Шемая; това бяха свещениците. ¹⁰ Левитите: Иисус, Азаниевият син, Бинуй от потомците на Хенадад и Кадмиил; ¹¹ техните родственици: Шевания, Ходия, Клита, Фелая, Ханан, ¹² Миха, Рехов, Хашавия, ¹³ Закхур, Шеревия, Шевания, ¹⁴ Ходия, Ваний, Венинуй. ¹⁵ Предводителите на народа: Парош, Пахат-Моав, Елам, Зату, Вания, ¹⁶ Вуний, Азгад, Бевай, ¹⁷ Адония, Бигвай, Адин, ¹⁸ Атер, Езокия, Акур, ¹⁹ Ходия, Хашум, Бецай, ²⁰ Хариф, Анатот, Невай, ²¹ Магпиаш, Мешулам, Хезир, ²² Мешезавел, Садок, Ядуй, ²³ Фелатия, Ханан, Аная, ²⁴ Осия, Ханания, Хашув, ²⁵ Лохеш, Пилха, Шовек, ²⁶ Рехум, Хашовна, Маасея, ²⁷ Ахия, Ханан, Анан, ²⁸ Малух, Харим, Ваана.

²⁹ Към тях се присъедини и останалият народ – свещеници, левити, стражи на портите, храмови прислужници, както и всички, които се бяха отделили от чуждите племена в страната към Божия закон, заедно с жените си, синовете и дъщерите си, всички, които бяха достигнали съзнателна възраст. ³⁰ Те се присъединиха към знатните си събратя и под клетва за проклятие се задължиха да живеят по Божия закон, даден чрез Божия служител Мойсей, както и да спазват и изпълняват всички заповеди на Господа, нашия Бог, Неговите повели и разпоредби.

^31 (AH)Заклеха се още: „Да не даваме дъщерите си на чужди народи и да не вземаме дъщерите им за синовете си; ^32 (AI)и ако чужди народи докарат стока и храни за продан в събота, да не купуваме от тях в събота или в някой от святите дни. На всяка седма година да не обработваме земята и да опрощаваме всички дългове.

³³ Наложихме си също като наредба да предоставяме по една трета сикла на година за богослуженията в дома на нашия Бог, ^34 (AJ)за хлябовете на предложението, за постоянния хлебен принос, за постоянните всеизгаряния, за стълбите, за новолунията, за празниците, за свещените вещи, за жертвите за грях, принасяни от израилтяните, и за всичко, което се извършва в храма на нашия Бог. ^35 (AK)Ние – свещениците, левитите и народът, ще хвърлим жребий за доставянето на дърво от всеки род ежегодно в определеното време в дома на нашия Бог, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, както е писано в Закона.

^36 (AL)Задължихме се да принасяме всяка година първите плодове от нивите си и от всяко плодно дърво ^37 (AM)и да довеждаме в дома на нашия Бог при свещениците, които служат там, първородните от синовете и добитъка си, както е писано в закона – първородните от своя едър и дребен добитък; ^38 (AN)да даваме на свещениците в складовете на дома на нашия Бог първото тесто от житото ни и нашите приноси, плодове от всяко дърво, вино и елей, а на левитите – десятък от всички градове, където обработваме земята. ^39 (AO)Когато левитите събират десятък, да присъства свещеник, Ааронов потомък, а левитите да откарват десятък от десятъците в дома на нашия Бог, в помещенията на съкровищницата. ⁴⁰ На тези места израилтяните и левитите трябва да оставят приносите от жито, вино и елей. Там са и свещените съдове, свещениците, които служат, стражите при портите и певците. Затова ние няма да изоставим храма на нашия Бог.“

Новите жители на Йерусалим и на другите градове

11 ^(AP)Предводителите на народа се заселиха в Йерусалим. За останалото население беше хвърлен жребий, така че на десет рода един да живее в Йерусалим, а останалите девет – в другите градове. ² И народът благослови всички, които се съгласиха да живеят в Йерусалим.

^3 (AQ)Предводителите на страната се заселиха в Йерусалим. В другите градове също се заселиха израилтяни, свещеници, левити, храмови слуги, потомци на Соломоновите роби – всеки в своя град и владение. ⁴ В Йерусалим заживяха някои от потомците на племената на Юда и Вениамин. От потомците на Юда: Атая, синът на Узия, син на Захария, син на Амария, син на Сафтия, син на Малалеил, от Фаресовите потомци; ⁵ както и Маасея, синът на Варух, син на Колхозея, син на Хазая, син на Адая, син на Йокарив, син на Захария, син на Шилония. ⁶ Всички Фаресови потомци, които живееха в Йерусалим, бяха четиристотин шестдесет и осем храбри мъже.

⁷ А ето и Вениаминовите потомци: Салу, синът на Мешулам, син на Йоед, син на Федая, син на Колая, син на Маасея, син на Итиил, син на Исая; ⁸ освен тях още Габай и Салай – деветстотин двадесет и осем души. ⁹ Техен предводител беше Йоил, Зихриевият син, а Юда, Сенуевият син, беше втори в града.

¹⁰ От свещениците: Йедая, синът на Йоарив, Яхин, ¹¹ Серая, синът на Хелкия, син на Мешулам, син на Садок, син на Мерайот, син на Ахитув, управителя на Божия дом, ¹² както и техни сродници, които служеха в храма – осемстотин двадесет и двама души; освен тях и Адая, синът на Йерохам, син на Фелалия, син на Амция, син на Захария, син на Патхур, син на Малхия, ¹³ както и сродниците му, предводители на родове – двеста четиридесет и двама души. Следват: Амашсай, синът на Азариил, син на Ахзая, син на Мешилимот, син на Имер ¹⁴ и сродниците му, храбри мъже, – сто двадесет и осем души. Началник им беше Завдиил, Хагедолимовият син.

¹⁵ От левитите: Шемая, синът на Хашув, син на Азрикам, син на Хашавия, син на Вунит; ¹⁶ Шавтай и Йозавад, левитски надзорници за външните дейности при Божия храм; ¹⁷ следват: Матания, синът на Миха, син на Завдия, син на Асаф, който ръководеше славословието при молитвата; негов заместник беше сродникът му Бакбукия; и Авда, синът на Шамуя, син на Галал, син на Идитун. ¹⁸ Всички левити в святия град бяха двеста осемдесет и четири.

¹⁹ Стражи при портите: Акув, Талмон и сродниците им, които стояха на стража – сто седемдесет и двама души. ²⁰ Останалите израилтяни, свещеници и левити живееха по другите градове на Юдея, всеки в своето владение. ²¹ А храмовите прислужници живееха в Офел. Техни надзорници бяха Циха и Гатфа.

²² Надзорник на левитите в Йерусалим беше Узий, синът на Вания, син на Хашавия, син на Матания, син на Миха. Той принадлежеше към потомците на Асаф, които бяха певци при богослуженията в Божия храм. ²³ За тях имаше издадена царска заповед, която определяше какво трябва да се пее през всеки един от дните. ²⁴ А Петахия, син на Мешезавел и потомък на Зера, син на Юда, беше представител на царя за всичко, което се отнасяше до народа.

²⁵ Някои от племето на Юда се заселиха и по селата близо до нивите си: в Кириат-Арба и в селищата му; в Дивон и селищата му, в Йекавцеил и селищата му; ²⁶ в Йешуа, в Мелада и в Бет-Палет; ²⁷ в Хацар-Шуар, във Вирсавия и селищата му; ²⁸ в Секелаг, в Мекона и селищата му; ²⁹ в Ен-Римон, в Цора и в Ярмут; ³⁰ в Заноах, Одолам и селищата му, в Лахис и околността му; в Азеха и селищата му. Така те населиха областта от Вирсавия до Еномовата долина.

³¹ А Вениаминовите потомци се заселиха от Гева нататък – в Мухмас, Хая, Ветил и селищата му; ³² в Анатот, Нов и Анания; ³³ в Хацор, Рама и Гитаим; ³⁴ в Хадид, Цевоим и Невалат; ³⁵ в Лод, Оно и в Харашимската долина. ³⁶ Някои от левитите от племето на Юда се заселиха в областта на Вениаминовото племе.

Родословията на свещениците и левитите

12 Ето свещениците и левитите, които се завърнаха със Зоровавел, сина на Салатиил, и с Иисус: Серая, Йеремия, Ездра, ² Амария, Малух, Хатуш, ³ Шехания, Рехум, Меремот, ⁴ Идо, Гинетой, Авия, ⁵ Миямин, Маадия, Вилга, ⁶ Шемая, Йонарив, Йедая, ⁷ Саул, Амок и Йедая. Това бяха началниците на свещениците и сродниците им по времето на Иисус.

⁸ А ето и левитите: Иисус, Бинуй, Кадмиил, Шеревия, Юда, Матания, който заедно със сродниците си беше отворен за славословията, ⁹ Бакбукия и Уний, които заедно със сродниците си заставаха на стража до тях. ¹⁰ От Иисус се роди Йоаким, от Йоаким се роди Елиашив, от Елиашив се роди Йояд, ¹¹ от Йояд се роди Йонатан, а от Йонатан се роди Ядуя.

¹² По времето на Йоаким предводители на родове бяха свещениците: от Серайевия род – Мерая, от Йерелиевия род – Ханания, ¹³ от Ездровия род – Мешулам, ¹⁴ от Мелиховия род – Йонатан, от Шеваниевия род – Йосиф, ¹⁵ от Хариновия род – Адна, от Мерайотовия род – Хелкия, ¹⁶ от Идовия род – Захария, от Гинетоновия род – Мешулам, ¹⁷ от Авиевия род – Захрий, от Мениаминовия род и от Моадиевия род – Пилтай, ¹⁸ от Вилгиевия род – Шамуй, от Шемайовия род – Йонатан, ¹⁹ от Йояривовия род – Матнай, от Йедайевия род – Узий, ²⁰ от Салаевия род – Калай, от Амоковия род – Евер, ²¹ от Хелкиевия род – Хашавия, и от Йерайевия род – Натанаил.

²² Левитите бяха вписани в списъка на предводителите на родовете по времето на Елиашив, Йоад, Йоханан и Ядуя, а свещениците – при царуването на персиеца Дарий. ²³ Левитите, предводители на родове, бяха вписани в книгата на летописите до времето на Йоханан, Елиашивовия син. ²⁴ Началници на левитите бяха: Хашавия, Шеревия и Иисус, Кадмииловият син, и техните сродници, поставени срещу тях, за да отправят възхвала и благодарност, смяна по смяна, съгласно разпоредбата на Давид, Божия човек. ²⁵ Матания, Бакбукия, Овадия, Мешулам, Талмон и Акув бяха стражи и стояха пред складовете при портите. ²⁶ Те служеха по времето на Йоаким, сина на Иисус, Йоседековия син, и по времето на управителя Неемия и книжника Ездра.

Освещаване на градските стени на Йерусалим

²⁷ И когато се освещаваха градските стени на Йерусалим, потърсиха левитите навсякъде по родните им места, за да ги доведат в Йерусалим и освещаването да се извърши с радостно празнуване – с възхвала и песни в съпровод на цимбали, арфи и гусли. ²⁸ Събраха се певци от околностите на Йерусалим, от Нетофатските села, ²⁹ от Бет-Хегилгали и от полетата при Гева и Азмавет, защото си бяха построили селища близо до Йерусалим. ³⁰ А свещениците и левитите, след като се поръсиха с очистителна вода, поръсиха народа, портите и стените.

³¹ Тогава се изкачих заедно с юдейските предводители на градските стени и определих два големи хора за празничното шествие, като единият тръгна надясно по стената към Портата при сметището. ³² След тях вървеше Хашая с половината от юдейските предводители, както ³³ и Азария, Ездра, Мешулам, ³⁴ Юда, Вениамин, Шемая и Йеремия. ³⁵ Следваха ги свещеници с тръби: Захария, син на Йонатан, син на Шемая, син на Матания, син на Михей, син на Закхур, Асафевия син, ^36 (AR)както и сродниците му: Шемая, Азариил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Хананий с музикалните инструменти, направени от Давид, Божия човек. Пред тях вървеше книжникът Ездра. ³⁷ Когато дойдоха до Портата при извора, те се изкачиха по стъпалата пред тях, които водеха към Давидовия град, където стената се издига над Давидовия дворец и стигнаха до Водната порта на изток.

³⁸ Другият хор, след който тръгнах и аз с останалата половина от предводителите на народа, се отправи в противоположна посока по стената край Кулата на пещите, където стената се разширява. ³⁹ Така минахме Ефремовата порта, над Старата порта, над Рибната порта, след това край Хананеловата кула, край кулата Меа и над Овчата порта и спряхме при Портата на стражата.

⁴⁰ След това и двата хора застанаха пред Божия храм. Застанах и аз заедно с половината от предводителите, които ме съпровождаха, ⁴¹ както и със свещениците Елиаким, Маасея, Миниамин, Михей, Елиоенай, Захария, Ханания, които свиреха с тръби. ⁴² С тях бяха и Маасея, Шемая, Елеазар, Узий, Йоханан, Малхия, Елам и Езер. В това време певците, водени от Израхия, запяха на висок глас. ⁴³ В този ден принесоха многобройни жертви и се радваха, защото Бог ги беше дарил с голяма радост. Радваха се и жени, и деца и веселието в Йерусалим се чуваше надалече.

⁴⁴ В същия ден бяха определени и надзорници на складовете, в които съхраняваха приносите, дяловете от първите плодове и десятъците, събрани от околностите на градовете и предназначени по закон за свещениците и левитите. Юдеите бяха благодарни на свещениците и левитите, ^45 (AS)понеже те служеха на своя Бог и извършваха очистването. Певците и стражите при портите също извършваха своето служение съгласно наредбата на Давид и сина му Соломон. ^46 (AT)Защото отдавна, от времето на Давид и Асаф, имаше главни певци и песни за възхвала и благодарност към Бога. ⁴⁷ И по времето на Зоровавел, и по времето на Неемия всички израилтяни даваха дялове на певците и стражите при портите според ежедневните им нужди. Освен това посвещаваха дарове на левитите, а левитите посвещаваха дарове на Аароновите потомци.

Реформите на Неемия

13 ^(AU)В същия ден, когато четяха от Мойсеевата книга на глас пред народа, откриха в нея, че амонци и моавци не трябва никога да влизат в Божието общество, ^2 (AV)защото те не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословия. ³ И като чуха този закон, те отлъчиха всички чужденци, смесени с израилския народ.

⁴ Но преди това свещеник Елиашив, отговорен за помещенията в храма, беше предоставил на своя роднина Товия ⁵ една голяма стая. Преди там слагаха хлебния принос, ливана, съдовете и десятъка от житото, виното и елея, определени за левитите, певците и стражите на портите, както и приносите за свещениците. ⁶ Но когато се е случило всичко това, аз не бях в Йерусалим, защото през тридесет и втората година от управлението на вавилонския цар Артаксеркс бях отишъл при царя и не след дълго време измолих позволение да се върна. ⁷ Когато се върнах в Йерусалим и научих за злото, извършено от Елиашив, след като беше построил стая на Товия в двора на Божия дом, ⁸ стана ми много неприятно. Затова изхвърлих цялата покъщнина на Товия навън от стаята ⁹ и заповядох да изхвърлят от това помещение всичко и отново да внесат там съдовете на Божия дом, хлебния принос и ливана.

^10 (AW)(AX)Научих още, че на левитите не са давани дяловете и поради това левитите и певците, които участваха в богослужението, се разбягали всеки по нивите си. ¹¹ Затова попитах с укор предводителите: „Защо Божият храм е изоставен?“ След това отново събрах левитите и певците и ги поставих по местата им. ¹² И всички юдеи започнаха да принасят десятък от жито, вино и елей в складовете. ¹³ Надзора на складовете предоставих на свещеника Шелемия, книжника Садок и левита Федая, а помощник им беше Ханан, синът на Закхур, Матаниевия син. Те изглеждаха благонадеждни и на тях беше поверено раздаването на дялове за техните събратя.

¹⁴ Помни ме, Боже мой, затова и не заличавай добрините, които сторих за дома на своя Бог и за богослуженията при него!