Bible in 90 Days

Първа реч на Вилдад. Йов е лицемер

8 В отговор Вилдад Савхеец каза: ² „Докога ще говориш така? Думите от устата ти са бурен вятър! ^3 (A)Нима Бог съди несправедливо и Всемогъщият изопачава правдата? ^4 (B)Ако твоите деца са съгрешили против Него, Той ги е и предал на произвола на беззаконието им. ⁵ Но ако търсиш Бога и се молиш на Всемогъщия, ⁶ и ако си чист и правдив, Той още сега ще застане като страж над тебе и по достойнство ще възстанови твоето жилище. ⁷ Ако отначало си притежавал малко, след това ще придобиеш твърде много.

^8 (C)И така, запитай предишните поколения и вникни в това, което техните бащи придобиха; ^9 (D)тъй като ние сме вчерашни и нищо не знаем, нашите дни на земята са само сянка. ¹⁰ Няма ли да те научат, да ти кажат и от сърцето си да изговорят думите: ¹¹ ‘Никне ли папирусна тръстика там, където няма блато? Расте ли камъш без вода? ^12 (E)Той още е свеж и не е за отрязване, а изсъхва преди всяка трева.’ ¹³ Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на злодея ще пропадне. ^14 (F)Неговото упование е подкосено и опората му е като мрежа на паяк. ¹⁵ Опре на къщата си и тя рухва; ще се хване за нея и няма да устои. ¹⁶ Пълен със сок е той на слънцето, клоните му се разстилат отвъд градината. ¹⁷ Корените му се вплитат в грамада камъни, между камъните се е укрепил той. ¹⁸ Но когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: ‘Не съм те виждало!’ ¹⁹ Ето каква е радостта на неговия път в живота! А из пръстта изниква друг нечестив човек.

²⁰ Ето Бог няма да отхвърли безукорен човек и не поддържа ръката на злосторника. ²¹ Твоята уста Той ще запълни отново със смях и устните ти – с радостно възклицание. ^22 (G)Тези, които те ненавиждат, ще потънат в срам, няма да имат шатри нечестивите.“

Божията справедливост. Съзнание за грях

9 В отговор Йов каза: ^2 (H)„Да, вярно е – аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога? ³ Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса. ⁴ Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим? ⁵ Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си; ⁶ Той разтърсва земята от мястото ѝ, така че нейните стълбове треперят. ^7 (I)Той заповядва на слънцето – и то не изгрява, и Той запечатва звездите. ^8 (J)Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини; ^9 (K)сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди и тайните чертози на Юга; ^10 (L)твори дела велики, непостижими и безброй чудеса. ^11 (M)Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра. ¹² Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: ‘Какво правиш?’

^13 (N)Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав. ¹⁴ И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него? ¹⁵ На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия. ¹⁶ Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този, ¹⁷ Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина, ^18 (O)не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина. ¹⁹ Ако става дума за сила, ето – Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще Го призове? ²⁰ Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен. ²¹ Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот. ^22 (P)Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния. ²³ Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните. ²⁴ Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?

²⁵ А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие, ²⁶ летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка. ²⁷ Ако си кажа: ‘Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя’, ²⁸ то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш. ²⁹ Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно? ^30 (Q)Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си, ³¹ и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене. ³² Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд! ³³ О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата. ³⁴ Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва – ³⁵ тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.

Бог – Творец и Промислител

10 ^(R)Душата ми се отегчи от моя живот; ще се предам на тъгата си; ще заговоря с горчива мъка в душата. ² Ще кажа на Бога: ‘Не ме обвинявай; покажи защо се бориш с мене? ³ Нима е добре за Тебе да угнетяваш, да отхвърляш делото на ръцете Си, а към замислите на нечестивите благоволяваш? ⁴ Нима Ти имаш плътски очи, нима гледаш, както гледа човек? ⁵ Нима Твоите дни са като дните на човек или Твоите години са като дни на мъж, ⁶ че търсиш вина у мене и търсиш грях у мене, ^7 (S)макар и да знаеш, че не съм вършил нечестие, но няма кой да ме избави от ръката Ти? ^8 (T)Твоите ръце са ме образували и са ме създали изцяло – при все това Ти искаш да ме погубиш? ^9 (U)Спомни си, че Ти си ме изваял от глина, а в праха ли ще ме възвърнеш? ¹⁰ Нали Ти ме изля като мляко и ме сгъсти като сирене, ¹¹ с кожа и мускули ме облече, с кости и жили ме скрепи, ¹² живот и милост ми дарува и Твоята закрила запазва моя дух? ¹³ Ето какво Ти криеше в сърцето Си и аз зная, че то беше в Твоя помисъл: ¹⁴ Ако съгреша, Ти ще забележиш и от моя грях няма да ме очистиш. ¹⁵ Ако съм извършил нечестие, горко ми! Ако съм прав, пак няма да вдигна глава, преситена на унижение. Погледни бедствието ми ¹⁶ – то се увеличава. Ти ме преследваш като лъв и отново явяваш чудеса над мене. ¹⁷ Издигаш против мене нови Свои свидетели; усилваш гнева Си против мене; въвеждаш все нови войски против мене.

^18 (V)Защо Ти от утроба ме извади? Да бях умрял, когато никакво око още не беше ме видяло; ¹⁹ бих бил тогава, както да не ме е имало – от утроба пренесен в гроба. ^20 (W)Дните ми не са ли малко? Престани, отстъпи от мене, за да се ободря малко, ²¹ преди да отида безвъзвратно в земята на тъмата и на смъртната сянка, ²² в тази земя на тъмнина, където е като мрак на смъртна сянка и няма порядък, където тъмнее като в дълбок мрак’.“

Първа реч на Софар. Йов трябва да се смири

11 В отговор Софар Наамец каза: ² „Нима на многото думи не трябва да се отговори и нима бърборещият ще се окаже прав? ³ Твоите лъжи ще накарат ли мъжете да мълчат, тъй че ти да се присмиваш, и да няма кой да те посрами? ⁴ Ти рече: ‘Учението ми е чисто и аз съм чист в Твоите очи.’ ⁵ О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе ^6 (X)и ти възвестеше тайните на премъдростта, които са двойно трудни за разбиране. И тъй, знай, че Бог заради тебе предаде на забрава част от твоите грехове.

⁷ Нима можеш да издириш неизследимия Бог? Нима можеш докрай да постигнеш Всемогъщия? ⁸ Това е като небесните висини – какво можеш да направиш? Какво е по-дълбоко от преизподнята – какво можеш да узнаеш? ⁹ По-дълга е от земята мярката Му и по-широка от морето. ¹⁰ Ако Той мине и затвори някого, и устрои съд, кой може да Го възпрепятства? ¹¹ Защото Той знае порочните хора и вижда беззаконието; ще го остави ли без внимание? ¹² Глупав човек може да се вразуми, както и човек, родил се като диво осле.

¹³ Ако устроиш сърцето си и простреш към Бога ръце ¹⁴ – и ако има нечестив грях в ръката ти, премахни го и нека несправедливостта да не живее в твоите шатри, – ¹⁵ тогава ти ще повдигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш. ¹⁶ Тогава ще забравиш бедствието: ще си спомняш за него като за оттекла се вода. ¹⁷ И животът ти ще блесне като по слънчево пладне; тъмнината ще стане като утро. ¹⁸ И ще бъдеш уверен, че има надежда; ще се огледаш – и можеш да почиваш спокойно. ¹⁹ Ще лежиш и никой няма да те застрашава, и мнозина ще те ласкаят. ²⁰ А очите на нечестивите ще изтекат, бърлогата им ще рухне и надеждата им ще се превърне в отчаяние.“

Отхвърляне на обвиненията с вяра в провидението на всемогъщия Бог

12 В отговор Йов каза: ² „Естествено, вие сте само човеци и с вас ще умре мъдростта ви. ^3 (Y)Имам разум, както и вие; не падам по-долу от вас и у кого не се срещат подобни разсъждения? ⁴ За присмех станах пред приятеля си аз, който призовавах Бога и на когото Той отговаряше – за присмех е справедливият, безукорният човек. ⁵ На нещастието – презрение! Така мисли безгрижният. То е подготвено за тези, които се люшкат. ⁶ Спокойни са шатрите на грабителите и в безопасност са тези, които разгневяват Бога – те в силата на ръцете си виждат своя Бог.

⁷ И наистина: попитай животните и ще те научат, попитай хвърчащите птици и ще ти изяснят, ⁸ или поговори с влечугите и ще те поучат, ще ти кажат и морските риби. ^9 (Z)Кой от всички тези не знае, че ръката на Господа е сътворила това? ¹⁰ В Негова ръка са душата на всичко живо и духът на всяко човешко същество. ^11 (AA)Нали ухото изпитва думите и нали езикът опитва вкуса на храната? ^12 (AB)Старците имат мъдрост, дълголетните – разум.

¹³ Бог има премъдрост и сила, Той притежава съвет и разум. ¹⁴ Ето това, което Той разруши, няма да се съгради; затвори ли някого, такъв няма да се освободи. ¹⁵ Ето спира водите и всичко изсъхва; пуска ги и земята ще опустошат. ¹⁶ Той има сила и премъдрост, в Негова власт са и този, който се заблуждава, и този, който въвежда в заблуда. ¹⁷ Той докарва съветниците до безразсъдство и прави съдиите глупави. ¹⁸ Той развързва веригите на царе и препасва с препаска бедрата им; ¹⁹ свещеници отвежда в плен боси и владетели поваля; ²⁰ отнема езика на ползващите се с доверие и лишава от разум старци; ^21 (AC)покрива със срам благородни и разслабва пояса на силните; ²² открива изсред тъмата скритото дълбоко и изважда на светло смъртната сянка; ²³ увеличава народите и ги изтребва; разпространява народите и ги събира; ²⁴ лишава от ум вождовете на народите по земята и ги оставя да блуждаят там, където няма път: ²⁵ пипнешком ходят те в тъмнина, а не в светлина, и ги оставя да политат като пияни.

Против самоуверената мъдрост и в защита на собствената правота на Йов

13 Ето всичко това окото ми видя, ухото ми чу и го разбрах. ^2 (AD)Това, което знаете вие, зная и аз: не падам по-долу от вас. ³ Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога. ⁴ А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари. ^5 (AE)О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост. ⁶ Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми. ⁷ Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа? ⁸ Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате? ⁹ Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек? ¹⁰ Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите. ¹¹ Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема? ¹² Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита.

¹³ Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне. ¹⁴ Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка. ¹⁵ Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря. ¹⁶ И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му. ¹⁷ Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми. ^18 (AF)Ето аз подготвих своето дело за съда; зная, че съм прав. ¹⁹ Кой може да ме оспори? Защото тогава бих замлъкнал и умрял.

²⁰ Само две неща не прави с мене и тогава аз няма да се укривам от Твоето лице: ²¹ оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши. ²² Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай. ²³ Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми? ^24 (AG)За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг? ²⁵ Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха? ^26 (AH)Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост, ²⁷ поставяш в стегалки краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи. ^28 (AI)А аз тлея като гниещо дърво, като дреха, изядена от молец.

Призивът на Йов към Бога

14 ^(AJ)Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство. ^2 (AK)Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа. ³ И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе? ⁴ Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой! ⁵ Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине, ⁶ то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.

⁷ За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат. ⁸ Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта, ⁹ но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново. ¹⁰ А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той? ¹¹ Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва. ¹² Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън. ¹³ О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене! ¹⁴ След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната. ¹⁵ Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце. ^16 (AL)Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми. ¹⁷ В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.

¹⁸ Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си, ¹⁹ както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека. ²⁰ Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш. ²¹ На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава. ²² Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“

Втора реч на Елифаз. Йов е обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия

15 В отговор Елифаз Теманец каза: ² „Мъдрият ще отговаря ли с вятърничаво знание и ще пълни ли корема си с горещия източен вятър? ³ Ще се препира ли с безполезни думи и с речи, от които няма полза? ⁴ При това ти и страха пред Бога рушиш и унизяваш молитвата пред присъствието на Бога. ⁵ Защото твоята уста разкрива твоята вина и ти си избрал езика на лукавите. ⁶ Тебе те обвинява устата ти, а не аз, и собствените ти устни свидетелстват против тебе.

⁷ Нима ти си се родил пръв сред хората, нима си създаден преди хълмовете? ⁸ Нима си слушал тайния съвет Божий и си придобил мъдрост? ⁹ Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което и ние да не проумяваме? ¹⁰ Сред нас има и беловлас, и старец, който по дни е надживял баща ти. ¹¹ Не ти ли стигат утешителните и благите слова на Бога, отправени към тебе? ¹² Какво така подбужда сърцето ти и защо очите ти са заблестели? ¹³ Защо обръщаш против Бога своя дух и с устата си бълваш такива речи? ^14 (AM)Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен? ¹⁵ Ето Бог не се доверява дори и на Своите святи ангели, в очите Му и небесата не са чисти. ¹⁶ Колко повече е нечист, отвратителен и безпътен човек, който пие беззаконието като вода.

¹⁷ Аз ще те поуча, послушай ме. Това аз съм видял и ще ти разкажа ^18 (AN)това, което мъдрите са възвестили, понеже техните бащи не са го укрили от тях. ¹⁹ Само на тях е била дадена земята и между тях чужденец още не е ходил. ²⁰ Всичките си дни нечестив човекът прекарва в терзания и броят на годините е пресметнат за насилник. ^21 (AO)Ужасяващи звуци кънтят в ушите му, в мирни дни върху му налита опустошител. ²² Той не се надява да се спаси от тъмнината, предназначен е вече за меч. ²³ За късче хляб той се скита навред; знае само, че е обречен, денят на тъмата е вече съвсем близо. ²⁴ Плаши го нужда и притеснение го обладава като цар, приготвен за нападение. ²⁵ Защото е вдигнал ръка против Бога и се е надигал против Всемогъщия, ²⁶ устремявал се е против Него с вирната глава под здравата опора на своите щитове. ²⁷ Така тлъстина е покрила лицето му и се е наслоила по бедрата му. ²⁸ Той се заселва в разрушени градове, в необитаеми къщи, обречени на разруха. ²⁹ Такъв не забогатява, имотът му няма да оцелее, нито владението му ще се разшири по земята. ³⁰ Такъв няма да избегне тъмата, суховей ще изсуши младочките му и Бог с духването от устата Си ще го отвее. ³¹ Заблуденият нека не се доверява на суетата, защото суета ще бъде и наградата му. ³² Той изчезва несвоевременно и клонките му няма да се зеленеят. ³³ Като лоза ще изръси той неузрелия си плод и като маслина ще отърси цвета си. ³⁴ Така домът – сборище на нечестивия, е безплоден и огън ще погълне шатрите на подкупа. ^35 (AP)Той е заченал зло и е родил нечестие и в сърцето му се заражда измама.“

Срещу заблудата на приятелите – чистата съвест

16 В отговор Йов каза: ² „Такива приказки съм слушал премного. Тягостни утешители сте всички вие! ³ Ще имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда така да отговаряш? ^4 (AQ)И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас; ⁵ бих ви подкрепял с езика си и движението на устните си не бих сдържал.

⁶ Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава. ⁷ Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство. ⁸ Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене. ⁹ Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене. ¹⁰ Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене. ¹¹ Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви. ¹² Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си. ¹³ Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми, ¹⁴ нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин. ¹⁵ Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог. ¹⁶ Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми, ¹⁷ макар че ръцете ми са далеч от насилие и молитвата ми е чиста.

¹⁸ Земя! Не покривай кръвта ми, за да не престане моят плачевен вик. ¹⁹ И сега, ето на небесата е моят Свидетел, Свидетелят ми е във висините! ²⁰ Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога. ²¹ О, да можеше човек да влиза в спор с Бога, както човек със своя приятел. ^22 (AR)Защото малко години ми остават и аз заминавам на път, откъдето връщане няма.

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

17 Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака. ² Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения.

³ Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене? ⁴ Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват. ⁵ Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят.

^6 (AS)Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него. ⁷ Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка. ⁸ Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника. ⁹ Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си. ¹⁰ Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас. ¹¹ Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити. ¹² А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата. ¹³ Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си; ¹⁴ на гроба ще кажа: ‘Ти си ми баща’, на червея: ‘Ти си ми майка и сестра.’ ¹⁵ Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда – кой ще я види? ¹⁶ Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“

Втора реч на Вилдад. Неизбежната гибел на нечестивите

18 В отговор Вилдад Савхеец каза: ² „Кога най-после ще престанете с такива думи? Помислете и после ще говорим. ³ Защо ще се държим като животни, за да изглеждаме глупави в твоите очи? ⁴ О, ти, който в гнева си терзаеш душата си! Нима заради тебе ще запустее земята и скалата ще се премести от мястото си?

⁵ Наистина светлината на нечестивия човек ще угасне и пламъкът на огъня му няма да свети. ⁶ Светлината в неговата шатра ще се превърне в мрак и светилникът му ще угасне над нея. ⁷ Силата на крачките му ще намалее и собствените му замисли ще го съборят, ^8 (AT)защото ще се заблуди в мрежа с краката си и по примки ще ходи. ⁹ Примката ще го улови за петата и клопката ще го хване. ¹⁰ Нагласена уловка за него има скрита в земята, както и капан за него по пътеката. ^11 (AU)От всички страни ужаси ще го плашат и ще го гонят по стъпките му. ¹² От глада ще се изтощи силата му и гибелта е готова за неговото проваляне. ¹³ Изядена от болест ще бъде кожата му, първенецът на смъртта^[a] ще изпояде телесните му части. ¹⁴ От безопасната си шатра ще бъде прокуден той и ще бъде заведен при царя на ужасите^[b]. ^15 (AV)Чужд човек ще се засели в шатрата му, понеже той си няма никого; жилището му ще бъде със сяра посипано. ¹⁶ Отдолу ще изсъхнат корените му, отгоре ще увехнат клонките му. ^17 (AW)Споменът за него ще се изличи от земята и по улиците няма да се чува името му. ¹⁸ Ще го прогонят от светлината в тъмата и ще го прокудят от вселената. ¹⁹ Нито потомък свой, ни внук няма да остави той сред народа си и никой няма да остане в неговите жилища. ²⁰ В съдния му ден ще се ужасят жителите от запад и жителите от изток ще бъдат обзети от трепет. ²¹ Ето такава е съдбата на беззаконника и такава е участта на този, който не познава Бога.“

Йов повторно отговаря на Вилдад. Молба за състрадание и вяра в живия Изкупител

19 В отговор Йов каза: ² „Докога ще огорчавате душата ми и ще ме измъчвате с думи? ³ Ето вече десет пъти^[c] ме посрамвате и не ви е срам да се отнасяте зле с мене. ⁴ Даже ако наистина съм съгрешил, грешката засяга лично мене. ⁵ Ако ли искате да се превъзнасяте спрямо мен и да ме укорявате за моя позор, ⁶ знайте, че Бог ме повали и в мрежата Си ме обгърна. ^7 (AX)Ето аз викам: ‘Насилие!’, и никой не ми отговаря, викам за помощ, а съд няма. ⁸ Пътя ми Бог прегради и не мога да премина, пътеките ми Той обгърна с тъма. ⁹ Отне от мене славата ми и сне венеца от главата ми. ¹⁰ Отвсякъде ме е съкрушил и аз отминавам; и надеждата ми изтръгна Той като дърво от корен. ^11 (AY)Той разпали гнева Си против мене и ме причисли към Своите врагове. ¹² Неговите войнства настъпиха заедно, прокараха срещу мене път и се разположиха на стан около шатрата ми.

^13 (AZ)Братята ми се отдалечиха от мене и моите познати странят от мен. ¹⁴ Далеч останаха моите сродници и моите доверени хора ме забравиха. ¹⁵ Гостувалите в моя дом и слугините ми ме презират като чужденец, външен станах в техните очи. ¹⁶ Викам слугата си, той не откликва; аз самият трябва да го моля. ¹⁷ Дъхът ми опротивя на жена ми и станах противен за своите сродници. ¹⁸ Дори малките деца ме презират: когато се появя, те ме одумват. ^19 (BA)От мене се отвращава най-близкият ми кръг от приятели и тези, които аз обичах, се обърнаха против мене. ²⁰ Станах кожа и кости; косите ми се оголиха като зъбите. ²¹ Смилете се над мене, пожалете ме, вие, приятели мои – защото Божията ръка ме порази. ²² Защо и вие ме преследвате, както Бог, и не се насищате да разкъсвате плътта ми?

²³ О, ако бяха записани моите речи! Ако бяха в свитък начертани, ²⁴ с железен резец врязани и чрез олово увековечени върху скала! ²⁵ Но аз зная, Моят Изкупител е жив. Накрая Той ще се издигне над праха. ²⁶ И аз, без своята разлагаща се кожа и без своята плът, ще видя Бога. ²⁷ Аз сам ще Го видя; моите очи ще Го видят не като очи на противник. Сърцето ми се топи в гърдите ми в очакване! ²⁸ Ако вие още продължавате да говорите: ‘Как можем да го преследваме, причината на това страдание е у него самия?’ – ²⁹ Бойте се от меча. Защото яростно е наказанието с меч, за да разберете, че има съд.“

Втора реч на Софар. Нетрайното щастие и наказанието на нечестивите

20 В отговор Софар Наамец каза: ² „И така, моите мисли ме принуждават да отговоря, тъй като силно съм развълнуван. ³ Обиден укор чух за мене, но духът на моя разум ме подбужда да възразя. ⁴ Не знаеш ли ти това, че от прадревни времена, откакто Бог е поставил човек на земята, ⁵ тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на нечестивия човек трае само миг? ⁶ Макар до небесата да се извиси гордостта му и главата му да се докосне чак до облаците, ⁷ той ще изчезне за вечни времена, подобно на нечистотията му. Тези, които са го виждали, ще ахнат: ‘Къде е той?’ ^8 (BB)Като сън ще отлети и няма да го намерят, и ще изчезне като нощно видение. ⁹ Очи, които са го видели, няма вече да го видят и мястото му вече няма да го съгледа. ¹⁰ Синовете му ще просят при бедните и децата му ще върнат заграбеното богатство. ¹¹ Телесните му части са още пълни със силата на младостта му, но с него тя ще легне в пръстта.

¹² Ако и да е сладко злото за устата му и той го крие под езика си, ¹³ пази го и не го оставя, а го държи в устата си – ¹⁴ то във вътрешностите му тази негова храна ще се превърне в отрова от кобра в тялото му. ¹⁵ Той е гълтал богатство, но ще го избълва: Бог ще го изтръгне от неговото тяло. ¹⁶ Отрова от усойница смуче той; езикът на пепелянка ще го умъртви. ^17 (BC)Няма вече радостно да гледа потоци от масло, нито реки, пълни с мед и мляко. ¹⁸ Придобитото ще върне, без да му се наслаждава; съобразно богатството му ще дойде и неговата разплата – такъв няма да се зарадва. ¹⁹ Защото той потискаше, изоставяше бедни, заграбваше къщи, които не беше строил, ²⁰ нямаше покой вътре у себе си, затова и богатствата му няма да го спасят.

²¹ От лакомията му нищо не убягваше, затова и благоденствието му ще е нетрайно. ²² При пълно изобилие той ще изпадне в нужда; ръцете на всички обидени ще се надигнат срещу него. ²³ Ще стане тъй: за да напълни корема му, Бог ще изсипе върху му яростта на Своя гняв и ще направи стрели да завалят като дъжд върху му, по неговото тяло. ²⁴ Ако се спаси от желязното оръжие, меден лък ще го прониже. ²⁵ Ще извлече стрелата и ще излезе от тялото, но би излязла с бляскавия си връх от жлъчката му. Смъртен ужас ще го обхване. ^26 (BD)Пълна тъмнина е подготвена за него; ще го гори от никого нераздухван огън, който ще погълне последния човек в шатрата му. ²⁷ Небесата ще разкрият беззаконието му и земята ще въстане против него. ²⁸ Ще рухне благосъстоянието на дома му като разляна вода в деня на гнева Му. ^29 (BE)Ето участта на нечестивия човек, отредена от Бога, и определеното му от Всемогъщия!“

Йов повторно отговаря на Софар. Временното благополучие на нечестивите и възмездието им

21 В отговор Йов каза: ² „Изслушайте внимателно речта ми; това да замести вашите утешения. ³ Потърпете ме, а аз ще говоря, а след като поговоря, тогава ми се присмивайте. ⁴ Нима към човек е отправена жалбата ми? А как да не загубя търпение? ⁵ Обърнете към мене лица, ужасете се и поставете ръка на устата си, ⁶ щом само си спомня – ужасявам се и трепет обзема тялото ми. ^7 (BF)Защо нечестивите живеят, достигат старост, дори стават много силни? ⁸ Потомството им е с тях, пред лицето им, и младочките им са пред очите им. ⁹ Къщите им тънат в благоденствие и не знаят страх, и няма Божий бич върху тях. ¹⁰ Бикът им покрива и не изхвърля напразно, кравата им ражда и не помята. ¹¹ Оставят дечицата си на свобода като стадо и ето те скачат радостно. ^12 (BG)Пеят високо при съпровод на тимпани и цитри и се веселят при звуци на флейти. ¹³ В благополучие прекарват дните си и спокойно слизат в преизподнята. ^14 (BH)Но те казват на Бога: ‘Махни се от нас!’, и още: ‘За Твоите пътища ние не искаме да знаем нищо! ¹⁵ Какво е Всемогъщият, за да Му служим? И каква ни е ползата, ако Му се молим?’ ¹⁶ Ето не е ли в техните ръце благополучието им? Нека бъде далеч от мене този начин на мислене у нечестивите!

^17 (BI)Често ли светилникът на нечестивите гасне и ги връхлетява нещастие, а Той в гнева Си им отрежда страдания? ^18 (BJ)Често ли те биват като сламка пред вятъра и като плява, понасяна от вихрушка? ¹⁹ Бог пази ли за децата му неговото нещастие? Нека Той въздаде на него самия, за да разбере той това! ²⁰ Нека очите му видят такова бедствие и нека сам той пие от гнева на Всемогъщия. ²¹ Защото какво го е грижа за дома му след неговото отминаване, когато отброените му месеци изтекат? ²² Но Бога ли ще учим на знание, когато Той съди и ангелите? ²³ Един умира в щастие, напълно спокоен и доволен; ²⁴ изобилна е маста по неговите бедра и костите му са напоени с мозък. ²⁵ А друг умира с огорчено сърце, без да е вкусил добро. ²⁶ Но в праха те ще лежат заедно и червеи по тях ще плъпнат.

²⁷ Ето аз зная вашите помисли и намерения, които сте замислили против мене. ²⁸ Нали вие казвате: ‘Къде е домът на велможата и къде е шатрата – жилище на нечестивите?’ ²⁹ Разпитвайте пътувалите и се запознайте с тяхното свидетелство, ³⁰ че в ден на нещастие злодеецът бива пощадяван, но е отвеждан настрана до деня за погубване. ³¹ Кой ще му каже в лицето истината за неговия път? И за това, което е извършил, кой ще му въздаде? ³² С почит го съпровождат до гробищата и се грижат за гроба му. ³³ Буците пръст от долината на погребението стават за него сладки; след него върви цяла тълпа, а тези, които са отишли преди него, са неизброими. ³⁴ Как тогава желаете да ме утешавате с празни мисли? Вашите отговори се оказват лъжа.“

Бог наказва в името на справедливостта. Греховете на Йов изискват покаяние

22 Тогава Елифаз Теманец отговори: ² „Нима човек може да бъде от полза за Бога? Но разумният принася полза за себе си. ^3 (BK)Има ли полза Всемогъщият от това, че ти си благочестив? И ще има ли облага за Него, ако твоите постъпки са безупречни? ⁴ Поради твоята богобоязън ли те наказва и поради това ли те привлича? ^5 (BL)Не е ли голяма твоята злоба и не е ли безкрайна греховната ти вина? ^{6 (BM)(BN)(BO)}Наистина ти вземаше залози от своите братя без основание и на голия събличаше дрехите. ^7 (BP)На изтощения от жажда не даваше вода да пие и на гладен отказваше хляб, ⁸ а на силния даваше земята, знатният може да живее на нея. ^9 (BQ)Вдовици отпращаше без нищо и просещите ръце на сираци отхвърляше. ^10 (BR)Затова около тебе има примки и страх те обзе внезапно, ¹¹ от мрак не виждаш и потоп от вода те покри.

¹² Бог не е ли високо, както небето? Погледни горе звездите, колко далече са те! ^13 (BS)А ти говориш: ‘Какво знае Бог? Може ли да съди въпреки облаците? ¹⁴ Облаци Го обвиват, така че Той не вижда, а обикаля по небесния кръг.’ ¹⁵ Искаш ли да се придържаш в древния път, по който са вървели порочните, ¹⁶ които преди време са били отвлечени, когато водите отвлекли почвата под тях? ^17 (BT)Те казвали на Бога: ‘Отстрани се от нас!’ И си мислели какво ли може Всемогъщият да им стори. ¹⁸ А Той пълнеше домовете им с блага. Но нека бъде далече от мене съветът на нечестивите. ^19 (BU)Праведниците виждаха това и се радваха. И непорочният им се присмиваше: ²⁰ ‘Наистина нашите противници са изтребени и огън изгори техния остатък’.

Обърни се към Бога!

²¹ Повери се на Бога и имай мир; и доброто отново ще дойде при теб. ²² Приеми от устата Му Закона и съхрани думите Му в сърцето си. ²³ Обърнеш ли се към Всемогъщия и се преклониш, ще премахнеш злото от шатрата си ²⁴ и ще хвърляш злато в праха, офирско злато в камъните на потока, ²⁵ защото тогава Всемогъщият ще бъде твое злато, бляскаво сребро за тебе. ²⁶ Тогава Всемогъщият ще бъде извор на твоята радост и ще вдигаш лице с упование към Него. ²⁷ Ти ще Му се молиш и Той ще се откликне, и обетите си ще изпълниш. ²⁸ Каквото възнамеряваш, ще направи да стане, и върху твоите пътища ще блесне светлина. ²⁹ Тъй като Той унижава, който се превъзнася, ще спаси този, който се смирява, ³⁰ Ще спаси този, който е без вина, ще се спаси чрез чистотата на ръцете си.“

Да бих могъл да намеря Бога!

23 Тогава Йов в отговор каза: ² „Дори и днес моята жалба прозвучава горчиво и Неговата ръка тегне върху стенанието ми. ³ О, да знаех къде да Го намеря и как бих могъл да достигна до Неговия престол! ⁴ Пред Него бих изложил своето дело и устата си бих изпълнил с доказателства. ⁵ Бих желал да узная отговора, който би ми дал, и бих разбрал това, което би ми казал. ⁶ Би ли се съдил с мене с всички сили? Не! Поне да би ме изслушал. ⁷ Тогава праведният би спорил с Него и в съдебния си спор бих бил освободен.

^8 (BV)Но ето обръщам се напред – няма Го, назад – не Го виждам; ⁹ наляво ли върши нещо – не виждам, свия ли надясно – не съзирам, ^10 (BW)тъй като Той знае всички мои пътища. Изпита ли ме, ще изляза чист като злато. ^11 (BX)Моят крак се придържа здраво към Неговите стъпки; запазвах Неговия път и не се отклонявах. ¹² От заповедта на устата Му не отстъпвах; Неговото слово запазвах в сърцето си. ^13 (BY)Той сам решава – кой ще Го отклони? Каквото Той пожелае, извършва. ¹⁴ Така Той ще изпълни това, което е решил за мене; и Той има много подобни замисли за мене. ^15 (BZ)Затова се боя пред Неговото лице; помисля ли – плаша се от Него. ¹⁶ Бог ме обезсърчи и Всемогъщият ме уплаши, ¹⁷ понеже не изчезнах, и мрак закрива пред мене Неговото присъствие.“

Силните не питат за Божията воля

24 Защо Всемогъщият знае времената, а онези, които Му се уповават, не виждат дните Му за въздаяние? ^2 (CA)Преместват межди, грабят стада и ги пасат като свои; ³ от сираци откарват осел, от вдовица вземат в залог вол; ⁴ сиромаси изтикват от пътя, притеснените по земята са принудени да се крият. ⁵ Ето като диви осли в пустиня те потеглят на своята работа, като търсят плячка; в степта се оглеждат за хляб за децата си. ⁶ Жънат остатък по полето на негодници, берат остатъка грозде в лозето на нечестив човек; ^7 (CB)нощуват голи без връхна дреха и на студ без завивка; ⁸ прогизнали са от проливен планински дъжд и останали без убежище, се притискат към скали; ⁹ откъсват сираче от майчина гръд, на сиромаха вземат в залог връхната дреха.

¹⁰ Бедните обикалят голи без дреха и гладни мъкнат снопове на богати; ¹¹ изстискват маслиново масло между стени, като нямат камъни за изстисквачка, тъпчат в лин и жадуват. ¹² В града човеци охкат и душата на смъртно ранените надава вик, а Бог не обръща внимание.

Срещу враговете на светлината

^13 (CC)И други са врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ, не минават по пътеките ѝ. ¹⁴ Призори става убиецът, убива сиромах и беден, а нощем обикаля крадецът. ^15 (CD)И окото на прелюбодееца изчаква здрача. Той си казва: „Ничие око няма да ме види“, и забулва лице. ¹⁶ В тъмнината се промъкват в домовете, денем се прибират и не искат да знаят за светлината. ¹⁷ За тях денят почва, когато е тъмнина, понеже знаят ужаса на смъртната сянка.

Бог ще ги погуби

¹⁸ Леко ще бъде отвлечен такъв по водната повърхност, проклет е неговият дял от земя и няма да поеме по пътя към лозята. ¹⁹ Жега и суша ще ги ограбят, подобно на снежна вода, така и преизподнята ще погълне грешника. ²⁰ Нека майчина утроба го забрави; нека се храни с него червеят, помен да не остане от него, нека беззаконникът падне като дърво.

²¹ Такъв угнетява бездетната, нераждалата и на вдовица не прави добро. ²² Все пак Бог помага на силните; те стават, когато вече не са уверени за живота си, ²³ дава им сигурност, така че имат подкрепа, и Неговите очи бдят над техните пътища. ²⁴ Те се издигат високо и ги няма; пропадат и загиват като всички, и ще бъдат изрязани като върховете на класовете. ²⁵ Не е ли така? Кой би ме наказал за лъжа? Кой би обърнал думата ми в нищо?