Bible in 90 Days
3 (A)Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
2 време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
3 време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
4 (B)време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
5 време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
6 време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
7 (C)време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
8 време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
9 Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
10 Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.
11 (D)Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.
12 (E)Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
13 (F)И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий,
14 (G)Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
15 (H)Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото.
16 И още видях под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за правда, а там – неправда.
17 (I)И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
18 Казах в сърце си за синовете човешки – да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19 (J)защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже – всичко е суета!
20 (K)Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21 Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
22 (L)И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?
4 (M)Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето, сълзите на угнетените, а утешител нямат: силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат.
2 И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега;
3 а по-блажен от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето.
4 (N)Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.
5 (O)Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си.
6 (P)По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка.
7 Обърнах се и видях друга суета под слънцето:
8 (Q)човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. „За кого ли пък – казва той – се трудя и лишавам от блага душата си?“ – И това е суета и нехубава работа.
9 (R)По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си.
10 Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне.
11 Също, кога лежат двама, топло им е; а един – как ще се сгрее?
12 И ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три осукан, не ще се скъса скоро.
13 (S)По-добре беден, но умен момък, нежели стар, ала неразумен цар, който не умее да приема съвети;
14 (T)защото оня ще излезе от тъмница на царство, макар че се е родил беден в царството си.
15 Видях всички живи, които ходят под слънцето, с тогова, другия момък, който ще заеме мястото на оногова.
16 (U)Брой нямаше всичкият оня народ, който беше пред него, макар отсетнешните не ще му се радват. И това е суета и гонене на вятър!
17 (V)Пази ногата си, кога отиваш в Божия дом, и бъди готов повече да слушаш, нежели да гледаш, как безумни принасят жертви; защото те не мислят, че вършат лошо.
5 (W)Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много.
2 Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.
3 (X)Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни.
4 (Y)По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш.
5 (Z)Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори пред Ангела (Божий): „това е грешка“. Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти?
6 Защото в многото сънища, както и в многото думи – много суета; но ти се бой от Бога.
7 (AA)Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях – още по-висок;
8 а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната.
9 Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и кой го обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!
10 (AB)Увеличава се имотът – увеличават се и потребителите му: и каква облага за притежателя му нима само да гледа с очите си?
11 Сладък е сънят за оногова, който се труди, – ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи.
12 (AC)Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.
13 (AD)А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му.
14 (AE)Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе.
15 И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?
16 А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван.
17 (AF)Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял.
18 И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, – това е Божий дар.
19 (AG)Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост.
6 Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците:
2 (AH)Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг!
3 Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е по-честито от него,
4 защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак.
5 То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи.
6 А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място?
7 (AI)Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища.
8 А какво предимство има умният пред глупавия, какво – сиромахът, който знае да ходи пред живите?
9 По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.
10 (AJ)Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е – човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него.
11 Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?
12 (AK)Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?
7 (AL)Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден – от рожден ден.
2 (AM)По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.
3 (AN)Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.
4 На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето – в къща, дето се веселят.
5 (AO)По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;
6 защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!
7 Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.
8 Краят на една работа е по-добър от началото ѝ; търпелив е по-добър от високомерен.
9 (AP)Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.
10 Не думай: „защо прежните дни били по-добри от сегашните?“, защото не от ум питаш за това.
11 Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;
12 (AQ)защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.
13 (AR)Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?
14 (AS)В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.
15 Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.
16 (AT)Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?
17 (AU)Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?
18 Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19 (AV)Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град.
20 (AW)Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;
21 затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;
22 защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.
23 Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: „ще бъда мъдър“, но мъдростта е далеко от мене.
24 (AX)Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне?
25 (AY)Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, –
26 (AZ)и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ – примка, ръцете ѝ – окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.
27 Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.
28 (BA)Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? – Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих.
29 (BB)Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.
8 (BC)Кой е като мъдрия, и кой разбира значението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му, и строгостта на лицето му се изменява.
2 (BD)Аз казвам: пази царската дума, и то – поради клетвата пред Бога.
3 Не бързай да бягаш от лицето му и не упорствувай в лошите работи; защото той, каквото поиска, всичко може да стори.
4 (BE)Дето е думата на царя, там е властта; и кой ще му каже: какво правиш?
5 (BF)Който спазва заповед, той не изпитва никакво зло: сърцето на мъдрия знае и време, и наредба;
6 (BG)защото за всяка работа има си време и наредба; а за човека е голямо зло,
7 (BH)дето не знае, какво ще бъде; и как ще бъде това – кой ще му каже?
8 (BI)Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба, а нечестие няма да спаси нечестивеца.
9 Всичко това видях, и обръщах сърцето си към всяка работа, що се върши под слънцето. Бива време, кога човек господарува над човека за своя вреда.
10 (BJ)Видях тогава, че погребваха нечестивци, че идваха и отхождаха от светото място и биваха забравяни в града, дето тъй постъпваха. И това е суета!
11 (BK)Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло.
12 Макар грешникът да върши сто пъти зло и да кисне в него, но аз зная, че ще бъде добро на ония, които се боят от Бога, които благоговеят пред лицето Му;
13 (BL)а за нечестивеца няма да има добро, и като сянка, кратко време ще пребъде онзи, който не благоговее пред Бога.
14 (BM)Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета!
15 (BN)И похвалих аз веселбата; защото няма по-добро за човека под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това го придружава в трудовете през дните на живота му, що му е дал Бог под слънцето.
16 (BO)Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, –
17 тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.
9 Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.
2 (BP)За всекиго и за всички – едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.
3 (BQ)Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.
4 Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.
5 (BR)Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,
6 и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.
7 И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.
8 (BS)Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги елей на главата ти.
9 (BT)През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.
10 Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.
11 (BU)Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри – победа, нито на мъдри – хляб, нито на разумни – богатство, нито на изкусни – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
12 (BV)Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.
13 Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:
14 малък град, и в него малко човеци; дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;
15 (BW)ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.
16 (BX)И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.
17 Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.
18 (BY)Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.
10 (BZ)Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест.
2 Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия – наляво.
3 По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.
4 (CA)Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.
5 Има зло, което съм видял под слънцето, то е сякаш грешката, която иде от властелина:
6 невежеството се поставя на голяма височина, а богатите стоят ниско.
7 Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша като роби.
8 (CB)Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе.
9 Който дига камъни, може да се усади, и който цепи дърва, може да се изложи на опасност от тях.
10 Ако се притъпи брадвата, и ако острието ѝ не бъде наточено, ще трябва да се напрягат сили; мъдростта знае това да поправи.
11 Ако змия ухапе преди обайването ѝ, то за обайника няма полза.
12 Думи от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват;
13 първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му – безумие.
14 (CC)Глупец ще наговори много, макар човек и да не знае, какво ще бъде; та и кой ще му каже, какво ще бъде след него?
15 Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за в града.
16 (CD)Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!
17 Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!
18 От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.
19 Гощавки се уреждат за наслада, и виното весели живота; а за всичко отговаря среброто.
20 (CE)Дори и в мислите си не хули царя, и в спалнята си не хули богатия; защото небесна птица може да пренесе твоята дума, и крилата гадина да обади твоята реч.
11 (CF)Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш.
2 (CG)Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята.
3 Кога се напълнят облаците, изливат дъжд на земята; и ако едно дърво падне към юг или към север, то си остава там, дето е паднало.
4 Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне.
5 (CH)Както не знаеш пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена, тъй не можеш да узнаеш и делата на Бога, Който върши всичко.
6 (CI)Сутрин сей семето си и вечер не давай почивка на ръката си, защото не знаеш, едното ли, или другото повече ще успее, или едното и другото ще бъдат еднакво добри.
7 Сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце.
8 (CJ)Ако човек преживее и много години, нека се весели през всички тях и нека помни тъмните дни, каквито ще има много: всичко, що иде, е суета!
9 (CK)Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд.
10 Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета.
12 И помни твоя Създател през дните на младостта си, докле не са дошли тежки дни и не са настанали години, за които ще казваш: „няма за мене наслада в тях“;
2 (CL)докле слънце, светлина, месечина и звезди не са потъмнели, и не са дошли пак черни облаци след дъжда;
3 докле не е настъпил оня ден, кога къщните пазачи затреперят, и силните мъже се прегънат; кога престанат да мелят, които мелят, понеже са останали малко; кога се помрачат ония, които през прозорец гледат;
4 (CM)кога пътните врата почнат да се затварят; кога замлъкне шумът на хромелите, и човек почне да става по гласа на петела, и дъщерите-певици замлъкнат;
5 (CN)кога висините бъдат за тях страшни, и по пътя ще има ужаси; кога зацъфти миндалът, и скакалецът стане тежък, и каперсът се пръсне; защото човек отива във вечния си дом, и оплаквачките са готови да го обкръжават по улицата;
6 докле се не скъса сребърната верижка и не се съдере златната превръзка, и не се строши стомната при извора, и не падне колелото над кладенеца.
7 (CO)И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
8 (CP)Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета!
9 (CQ)Еклисиаст, освен че беше мъдър, но и учеше народа на знание. Той всичко изпитва, изучва и състави много притчи.
10 Еклисиаст гледа да намери хубави изречения и вярно записа думите на истината.
11 Думите на мъдреците са като остени, и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир.
12 А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги – то няма край, и да четеш много – то е уморително за тялото.
13 (CR)Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека;
14 (CS)защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо.
1 (CT)Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.
2 (CU)От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.
3 (CV)Влечи ме, ще се затечем подире ти; – царят ме въведе в чертозите си, – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
4 (CW)Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.
5 (CX)Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя – моето собствено лозе не запазих.
6 (CY)Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?
7 (CZ)Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.
8 (DA)Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!
9 (DB)Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия – с огърлиците;
10 ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.
11 Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят нард издаваше благоуханието си.
12 Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.
13 (DC)Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.
14 (DD)Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.
15 Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е – зеленина.
16 Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни – кипариси.
2 Възлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!
2 (DE)Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.
3 (DF)Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката ѝ обичам да седя, и плодовете ѝ са сладки за гърлото ми.
4 (DG)Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.
5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.
6 (DH)Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща.
7 (DI)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
8 (DJ)Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.
9 Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.
10 Моят възлюбен ми заговори: „стани, моя мила, моя хубавице, излез!
11 Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;
12 цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;
13 (DK)смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!
14 (DL)Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно.
15 (DM)Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали.“
16 (DN)Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък – нему; той пасе между кринове.
17 (DO)Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.
3 (DP)Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.
2 (DQ)Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.
3 (DR)Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли – попитах ги – оногова, когото обича душата ми?
4 (DS)Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.
5 (DT)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
6 (DU)Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?
7 Ето неговият одър – на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.
8 (DV)Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.
9 Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;
10 стълбците ѝ е направил от сребро, облегалата ѝ от злато, седалото ѝ от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.
11 (DW)Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.
4 (DX)Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;
2 зъбите ти – като стадо остригани овци, кога излизат из къпалия, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;
3 устните ти – като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;
4 (DY)шията ти – като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове – все щитове на юнаци;
5 (DZ)двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.
6 (EA)Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.
7 (EB)Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!
8 (EC)Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!
9 Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.
10 (ED)О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.
11 (EE)Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!
12 (EF)Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;
13 твоите разсадници са градина с нарове, най-хубави плодове, кипери с нарди,
14 нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;
15 (EG)ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.
16 (EH)Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите ѝ! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките ѝ плодове.
5 (EI)Възлюбеният. Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте!
2 (EJ)Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми – с нощна влага.
3 Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям?
4 Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него.
5 Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката.
6 (EK)Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.
7 (EL)Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените.
8 (EM)Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов.
9 Хор. С какво е твоят възлюбен подобър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш?
10 (EN)Възлюбената. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други;
11 главата му – чисто злато; къдрите му – вълнисти, черни като врана;
12 (EO)очите му – като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство;
13 (EP)бузите му – ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му – крин, от който капе чиста смирна;
14 ръцете му – златни валяци, обсипани с топази; коремът му – като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири;
15 (EQ)нозете му – мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър;
16 (ER)устата му – сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.
6 Х ор. Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.
2 (ES)Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове.
3 (ET)Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен – на мене; той пасе между криновете.
4 (EU)Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена.
5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.
6 (EV)Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалия, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма;
7 (EW)твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови.
8 (EX)Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми,
9 (EY)но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:
10 (EZ)„Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?“
11 Слязох в ореховата градина да по гледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?
12 Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.
7 (FA)Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! – Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско?
2 (FB)Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник;
3 коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти – купен пшеница, обиколен с кринове;
4 (FC)двете твои ненки – като две яренца, сърнински близначета;
5 (FD)шията ти – като стълб от слонова кост; очите ти – Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти – ливанска кула, обърната към Дамаск;
6 (FE)главата ти на тебе – каго Кармил; и косата на главата ти – като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри.
7 (FF)Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!
8 (FG)Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки – на гроздове.
9 (FH)Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните ѝ; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри – като мирис от ябълка;
10 устата ти са като най-добро вино. – Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени.
11 (FI)Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене.
12 (FJ)Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата;
13 (FK)утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.
14 (FL)Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!
8 О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.
2 (FM)Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.
3 (FN)Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.
4 (FO)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
5 (FP)Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? – Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.
6 (FQ)Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите ѝ са стрели огнени; тя е пламък много силен.
7 (FR)Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.
8 Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9 Да беше стена, щяхме да съградим върху ѝ дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
10 Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.
11 (FS)Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.
12 (FT)Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста – за пазачите на плодовете му.
13 Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.
14 (FU)Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.