The Daily Audio Bible

Йосиф изпитва братята си

44 Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му. ² Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“ Икономът направи така, както му нареди Йосиф. ³ Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си. ⁴ Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: ‘Защо отговорихте на доброто със зло? ⁵ Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.’“ ⁶ Икономът ги настигна и им предаде тези думи. ⁷ А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така. ⁸ Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря? ⁹ У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“ ¹⁰ Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“ ¹¹ Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха. ¹² Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата. ¹³ В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града. ¹⁴ Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му. ¹⁵ А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“ ¹⁶ Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“ ¹⁷ Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“ ¹⁸ Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си. ¹⁹ Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат. ²⁰ Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича. ²¹ Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш. ²² А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре. ²³ Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе. ²⁴ Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни. ²⁵ След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито. ²⁶ Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат. ²⁷ А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и ^28 (A)единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече. ²⁹ Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба. ³⁰ И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича, ³¹ и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба. ^32 (B)И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот. ³³ И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си. ³⁴ Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“

Йосиф се разкрива на братята си

45 ^(C)Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си. ² И така заплака, че се чуваше навън – чак до двореца. ³ А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят. ⁴ И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. ^5 (D)Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви. ⁶ Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне. ⁷ Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление. ⁸ И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя. ^9 (E)Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене! ^10 (F)Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество. ¹¹ И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад. ¹² И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас. ¹³ Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“ ¹⁴ После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф. ¹⁵ И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него. ¹⁶ Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха. ¹⁷ Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя! ¹⁸ Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя. ¹⁹ Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук. ²⁰ И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“ ²¹ Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път. ²² На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи. ²³ На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им. ²⁴ После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“ ²⁵ И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя. ²⁶ Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше. ²⁷ Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи. ²⁸ И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“

Чудото с нахранване на пет хиляди души

^13 (A)Като чу това, Иисус се оттегли оттам на лодка в безлюдно място, за да остане насаме. А народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете. ^14 (B)И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях и излекува болните им.

¹⁵ А когато се свечери, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Това място е безлюдно и времето вече напредна. Разпусни народа, за да отиде по селата и да си купи храна.“ ¹⁶ Но Иисус им отговори: „Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.“ ¹⁷ А те Му казаха: „Ние нямаме тук нищо друго освен пет хляба и две риби.“ ¹⁸ Той нареди: „Донесете ги тук при Мене!“ ¹⁹ Тогава заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи хлябовете, даде на учениците, а учениците – на народа. ²⁰ И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша. ²¹ А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди души освен жените и децата.

Иисус Христос ходи по вода

^22 (C)Веднага Иисус накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг, докато Той разпусне народа. ^23 (D)И като разпусна народа, Той се изкачи на планинското възвишение, за да се помоли. А когато се свечери, Той все още беше там самичък. ²⁴ А лодката беше вече сред езерото и вълните я блъскаха, защото вятърът беше насрещен. ²⁵ И през четвъртата стража на нощта Иисус отиде при учениците, като вървеше по езерото. ²⁶ А те, като Го видяха да върви по езерото, се уплашиха, защото сметнаха, че това е привидение, и от страх извикаха. ²⁷ Но Иисус веднага заговори с тях и каза: „Спокойно! Аз съм – не бойте се!“ ²⁸ Петър в отговор Му рече: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.“ ²⁹ А Той каза: „Ела!“ Тогава Петър излезе от лодката и тръгна по водата да отиде при Иисус. ³⁰ Но като видя силния вятър, изплаши се и като започна да потъва, извика: „Господи, избави ме!“ ³¹ Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: „Маловерецо, защо се усъмни?“ ³² И щом влязоха в лодката, вятърът утихна. ³³ А онези, които бяха в лодката, се приближиха, поклониха Му се и казаха: „Наистина, Ти си Божий Син!“

Излекуване на болни в Генисаретските околности

^34 (E)След това те преплаваха и пристигнаха в земята при Генисарет. ³⁵ Когато жителите на онова място Го познаха, изпратиха пратеници по цялата околност и донесоха при Него всички болни. ^36 (F)И Го молеха да се докоснат само до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха, се излекуваха.

¹¹ Наставлявам те по пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки. ^12 (A)Когато тръгнеш, ходът ти няма да бъде притеснен, а затичаш ли се, няма да се спънеш. ¹³ Придържай се здраво към поуката, не я изоставяй. Пази я, понеже тя е твоят живот.