The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
20 От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар.
2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара.
3 Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж.
4 (А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ?
5 Не каза ли ми сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това.
6 Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.
7 Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.
8 На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много.
9 Тогава Авимелех повика Авраама и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят.
10 Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо?
11 И рече Авраам: <Сторих го> понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това място, и ще ме убият, поради жена ми.
12 А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.
13 И когато Бог ме направи да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - на всяко място, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е.
14 Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара.
15 И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; засели се дето ти е угодно.
16 А на Сара каза: Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана.
17 И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца.
18 Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.
21 И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
5 А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.
6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.
7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.
8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му <Исмаил>.
12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; <даде> й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
15 Но изчерпи се водата в меха; и <майка му> хвърли детето под един храст
16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20 Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.
22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
24 И рече Авраам: Заклевам се.
25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор <помежду си>.
28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
31 Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и <след това> станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
33 И <Авраам> посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.
34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
22 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
2 И рече <Бог:> Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.
5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.
6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече <Исаак>: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
12 И <ангелът> рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.
13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
14 И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:
16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:
21 първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.
22 Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила.
23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем <сина> роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.
24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.
16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?
17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.
19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.
20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.
21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
24 И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;
25 и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;
27 и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.
28 И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;
29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.
9 За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще <Те> славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
3 Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
4 Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.
6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете <им>, та и поменът им загина.
7 Но Господ седи <Цар> до века, Приготвил е престола Си за съд,
8 И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.
10 И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.
11 Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
12 Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни <уповаващите на Него, >Не забравя викането на кротките.
16 За да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите {Еврейски: Сенките.};
19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) -
20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.
© 1995-2005 by Bibliata.com