The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.
13 Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:
14 двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,
15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,
16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.
17 На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?
18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.
19 Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;
20 и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме <благосклонно>.
21 И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.
22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}.
23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.
24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,
25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.
26 Тогава <човекът> рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А <Яков> каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.
27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.
29 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.
30 И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, <си казваше:> Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.
31 Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.
32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото <човекът> се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
33 След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.
2 Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.
3 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.
4 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.
5 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: <Те са> децата, които Бог подари на слугата ти.
6 Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.
7 Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.
8 Тогава рече <Исав>: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.
9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.
10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.
11 Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.
12 Тогава рече <Исав>: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
13 Но <Яков> му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.
14 Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.
15 А Исав рече: <Поне> да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? <Стига> да придобия благоволението на господаря си.
16 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.
17 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, <или> кошари.}.
18 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града.
19 И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.
20 Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}.
34 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на <онази> земя.
2 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
3 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.
4 И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.
5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.
7 А като чуха за <станалото>, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.
8 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
9 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.
10 Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.
11 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: <Само> да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.
12 Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.
13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:
14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.
15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
16 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
17 Но ако не приемете <условието ни> да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.
19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
20 Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:
21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.
23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.
25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.
26 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.
27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
28 Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;
29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.
30 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.
31 А те казаха: <Трябваше ли> той да постъпи със сестра ни, като с блудница?
7 И когато те си отиваха, Исус почна да казва на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана?
8 Но какво излязохте да видите? човек в меки <дрехи> ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци.
9 Но защо излязохте? пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк.
10 Това е онзи, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе".
11 Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него.
12 А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.
13 Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана;
14 и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде.
15 Който има уши да слуша, нека слуша.
16 А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки:
17 Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте.
18 Защото дойде Иоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има.
19 Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.
20 Тогава почна да укорява градовете, гдето се извършиха повечето от Неговите велики дела, за гдето не се покаяха:
21 Горко ти Хоразине! горко ти, Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.
22 Но казвам ви, на Тир и Сидон< наказанието> ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.
23 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще слезеш! защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал.
24 Но казвам ви, че в същия ден <наказанието> на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе.
25 В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.
26 Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
27 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.
30 Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.
14 (По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.
2 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
4 Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?
5 Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.
6 Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.
7 Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
© 1995-2005 by Bibliata.com