The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NET. Switch to the NET to read along with the audio.
46 И така, Израил тръгна, с всичко що имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаака.
2 И Бог говори на Израиля в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме.
3 И рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ.
4 Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Иосиф ще тури ръката си на очите ти.
5 Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израиля качиха баща си Якова, децата си и жените си на колите които Фараон бе пратил; за да го возят;
6 събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков и цялото му семейство с него дойдоха в Египет;
7 той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внуките си, - цялото си семейство.
8 А ето имената на синовете на Израиля, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Якова;
9 а Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Хармий;
10 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул син на ханаанка;
11 Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерарий;
12 Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя; и Фаресови синове бяха Есрон и Амул;
13 Исахарови синове: Тола, Фуа, Иов и Симрон.
14 Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил.
15 Тия са синовете, които Лия роди на Якова в Падан-арам, и дъщеря му Дина. Те всички - синовете му и дъщерите му - бяха тридесет и трима души.
16 А Гадови синове: Сифон, Агий, Суний, Есвон, Ирий, Ародий и Арилий;
17 Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Верия, и сестра им Сера; и Вериеви синове: Хевер и Малхиел.
18 Тия са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Якова - шестнадесет души.
19 А синовете на Якововата жена Рахил: Иосиф и Вениамин;
20 И на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер;
21 Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гира, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Аред.
22 Тия са Рахилините синове, които се родиха на Якова, всичките четиринадесет души.
23 А Данови синове: Усим;
24 Нефталимови синове: Ясиил, Гуний, Есер и Силим.
25 Тия са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Якова, всичките седем души.
26 Всичките човеци, които дойдоха с Якова в Египет, които излязоха из чреслата му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи;
27 и синовете, които се родиха на Иосифа в Египет, бяха двама: всичките от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.
28 И Яков изпрати Юда пред себе си при Иосифа, за да покаже пътя пред него в Гесен; и тъй, дойдоха в Гесенската земя.
29 Тогава Иосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израиля, и като се яви пред него, падна на врата му и плака дълго на врата му.
30 И рече Израил на Иосифа: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив.
31 А Иосиф рече на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на Фараона, и ще му река: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене;
32 а тия човеци, понеже са овчари, и <се занимават> със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко що имат.
33 И когато ви повика Фараон и попита: Какво ви е занятието?
34 Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни, от младини до сега сме скотовъдци. <Кажете това>, за да живеете в Гесенската земя, защото всичките овчари са отвратителни за египтяните.
47 И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя.
2 И взе петима от братята си та ги представи на Фараона.
3 И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари.
4 Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя.
5 И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе;
6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.
7 След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона.
8 И Фараон рече на Якова: Колко е числото {Еврейски: колко са дните.} на годините на живота ти?
9 И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване.
10 И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие.
11 Тогава Иосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон.
12 И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според <големината> на челядите им.
13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада.
14 И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом.
15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите <ни>?
16 А Иосиф рече: Ако парите <ви> са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам <хляб> срещу добитъка ви.
17 И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък.
18 И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.
19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни <да запустее>? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни <за него ще ражда>. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята.
20 И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова.
21 И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели.
22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха <определен> от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си.
23 Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята.
24 Затова, във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.
25 И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона.
26 И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, <както> е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.
27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.
28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.
29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и <закълни ми се, че ще> ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет,
30 но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
31 И рече <Яков>: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.
15 Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.
3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4 Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
5 Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,
6 - той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.
7 Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -
8 "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
9 Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават <за> поучения човешки заповеди".
10 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!
11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12 Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?
13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
15 Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.
16 А Той каза: И вие ли сте още без разумение.
17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
21 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.
22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
27 А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
28 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.
19 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,
5 Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.
6 То излиза от <единия> край на небето, И обикаля до <другия> му край; От топлината му нищо не се укрива.
7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
9 Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
10 Желателни <са> повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
11 Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.
12 Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните <прегрешения>.
13 Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.
14 Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.
14 Не влизай в пътеката на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.
15 Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.
16 Защото те не заспиват, ако не сторят зло, И сън ги не хваща, ако не спънат някого.
17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.
18 Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.
19 Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.
© 1995-2005 by Bibliata.com