The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NET. Switch to the NET to read along with the audio.
48 След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, <да отидат при него>.
2 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.
3 И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:
4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи <от теб>; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание.
5 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.
6 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с <името на тия> свои братя.
7 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).
8 И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?
9 А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.
10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, <Иосиф> ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.
11 И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.
12 И Иосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята.
13 После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.
14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).
15 И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден;
16 ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.
17 Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.
18 И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.
19 Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.
20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия.
21 След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.
22 Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който <дял> взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.
49 Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: -
2 Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си.
3 Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила.
4 Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!
5 Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им.
6 В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя {Т.е., Душе моя.}, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове.
7 Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля.
8 Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят.
9 Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди?
10 Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило {Т.е., Мирний.}; И нему ще се покоряват племената.
11 Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си.
12 Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.
13 Завулон ще обитава край брега на езерото {Еврейски: морето.}, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон.
14 Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите;
15 И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.
16 Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена.
17 Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад.
18 Твоето спасение чаках, Господи.
19 Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им.
20 Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши.
21 Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи.
22 Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената.
23 Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го;
24 Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, -
25 Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата.
26 Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си.
27 Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист.
28 Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, <което му се падаше>.
29 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона.
30 В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище.
31 Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.
32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците.
33 А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.
29 И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.
30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;
31 така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32 А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
33 Учениците Му казаха: Отгде <да имаме> в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
37 И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39 И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.
16 Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при <Исуса>, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.
2 А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;
3 а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!
4 Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но <друго> знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Иона. И остави ги и си отиде.
5 А учениците, които минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.
6 И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.
7 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото не сме взели хляб.
8 А Исус, като разбра това, рече: Маловери, защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?
9 Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте?
10 нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?
11 Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?
12 Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите.
20 (По слав. 19). За първия певец. Давидов псалом. Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо!
2 Да ти прати помощ от светилището, И да те подкрепи от Сион!
3 Да си спомни всичките твои приноси, И да приеме всеизгарянето ти! (Села).
4 Да ти даде според желанието на сърцето ти, И да изпълни всяко твое намерение!
5 В спасението Ти ще се зарадваме, И в името на нашия Бог ще издигнем знамена. Господ да изпълни всичките твои прошения!
6 Сега зная, че Господ избавя помазаника Си; Ще го послуша от своето Си небе Със спасителната сила на десницата Си.
7 Едни <споменават> колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог.
8 Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме.
9 Господи, пази! Нека ни послуша Царят, когато <Го> призовем.
20 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;
22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.
23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.
24 Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.
25 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.
26 Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.
27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.
© 1995-2005 by Bibliata.com